Наказателната лихва за просрочени задължения намалява за пореден месец. От 1 октомври тя е 13.43%, докато предният месец беше 13.54%, а в началото на годината - 13.80%. Причината за спада е намалението на ОЛП - основния лихвен процент. Наказателната лихва за просрочия е сума от ОЛП + 10 на сто (на годишна база). БНБ обяви, че от 1 октомври ОЛП е 3.43%. Така в сравнение с началото на годината простата лихва е паднала с 0.37 процентни пункта. Заради ограниченията на валутния борд БНБ няма право да определя размера на основния лихвени процент, както правят другите централни банки. БНБ просто изчислява всеки месец ОЛП въз основа на индекса „ЛЕОНИА Плюс" за сключените предния месец сделки с депозити овърнайт в български левове на междубанковия пазар. Основната лихва започна постепенно да расте от октомври 2022 г., след като няколко години бе 0%. Повишението й започна след промяната в политиката на ЕЦБ, която от лятото на 2022 г. започна повишение на основните лихви в еврозоната с цел да охлади ускореното кредитиране и ръста на инфлацията.

Застрахователният пазар в България продължава да расте устойчиво и към края на 2023 г. сумарните премийни приходи в сектора достигат 4.38 млрд. лв., като за първи път надхвърлят границата 4 млрд. лв. Според данните от дейността на 24 дружества с дейност по общо застраховане и 10 животозастрахователни компании, през изминалата година ръстът в начислените премии е с 21.3%. Активите в сектора възлизат на 7.9 млрд. лв. в края на 2023 г., като на годишна база се свиват с 2.8%. През последните десет години застрахователният сектор е пораснал 2.5 пъти - през 2013 г. брутните премийни приходи, записани от проследяваните в надзорната статистика тогава 46 дружества, са били 1.7 млрд. лв.

Терминалът за втечнен природен газ при гръцкия град Александруполис вече е в търговска експлоатация, съобщи гръцката компания "Газтрейд" (Gastrade). Съоръжението разполага с най-съвременна технология и е с максимален капацитет за регазификация от 5,5 милиарда кубични метра годишно. Вече 14 гръцки и международни компании участват в проекта с търговска цел, като са ангажирали почти целия капацитет на терминала поне до 2030 г. Количествата от терминала могат да осигурят доставки на природен газ за Гърция, България, Румъния, Северна Македония и Сърбия, за Молдова и Украйна на изток, както и за Унгария и Словакия на северозапад. Съоръжението е проектирано, изградено и управлявано от "Газтрейд". Българският газопреносен оператор "Булгартрансгаз" е акционер в терминала с 20 процента. Освен българското дружество стратегически партньори и акционери са и "Елмина Копелузу", "Газлог" (Gaslog), "ДЕПА Комерсиал" (DEPA Commercial) и "ДЕСФА" (DESFA). Операторът на интерконектора Гърция-България Ай Си Джи Би (ICGB), подписа споразумение за междусистемно свързване с гръцкия национален оператор на газопреносна система ДЕСФА (DESFA) в точката на междусистемно свързване, разположена в Комотини, Гърция. От тази точка интерконекторът продължава към Стара Загора. Терминалът за втечнен природен газ в Александруполис се състои от плаващата инсталация за съхранение и регазификация на втечнен природен газ, подводен и сухоземен газопровод, който свързва инсталацията с националната газопреносна система. Терминалът разполага с най-съвременна технология и е с максимален капацитет за регазификация от 5,5 милиарда кубически метра годишно.

Новата производствена база в Бургас на компанията International Armored Group (IAG) за бронирана отбранителна техника започва работа. Световният производител на бронирани автомобили има български собственик и реализира износ в целия свят. В завода си в България, където се предвижда да работят основно български специалисти, компанията ще произвежда за световните пазари различни видове бронирани автомобили по стандартите на НАТО, дронове за спасителни, разузнавателни и аварийни мисии, военни кранове за евакуация и леки патрулни автомобили. Първоначалната инвестиция се очаква да надхвърли 20 млн. лв., а броят на заетите да достигне над 300 души. Компанията има изградени заводи в САЩ, Обединените арабски емирства, Турция, а вече и в България. Производствената база на International Armored Group у нас е разположена на площ от 150 000 кв. м в промишлената зона на Бургас.

Президентът Румен Радев издаде указ за назначаването на Любомир Антонов Каримански за член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), от 2 декември т.г. Бившият депутат влиза в управата на централната банка на мястото на Людмила Елкова, чийто мандат изтича на 2 декември. Управителният съвет е орган за управление на БНБ, който се състои от седем членове: управител; трима подуправители, ръководещи основните управления („Емисионно”, „Банково” и „Банков надзор”); и трима други членове. За членове на Управителния съвет се избират и назначават хора с високи нравствени качества, изтъкнати професионалисти в сферата на икономиката, финансите и банковото дело. Управителят и тримата подуправители се избират от Народното събрание, а другите трима членове се назначават от президента. При встъпването в длъжност членовете на УС полагат клетва да спазват законите, да съдействат за осъществяване на поверените на банката функции, както и да пазят служебната, банковата, търговската или друга правнозащитена тайна, включително и след прекратяване на правомощията им. Мандатът на членовете на Управителния съвет е шест години.

Досегашният търговски директор на Кока-Кола ХБК България – Явор Стефанов, поема ролята на генерален директор на компанията. Стефанов наследява Саша Маркович, който продължава кариерния си път в Кока-Кола ХБК. Досегашният генерален директор Саша Маркович ръководи успешно Кока-Кола ХБК България през последната година и половина, постигайки изключителни бизнес резултати. В новата си роля Маркович ще продължи кариерния си път като генерален директор за Сърбия и Черна гора. Кока-Кола ХБК България разполага с екип от 1000 служители и си сътрудничи с повече от 40 000 клиенти и партньори, създавайки значителна социо-икономическа стойност за местната икономика.

С решение на надзорния съвет на Първа инвестиционна банка (ПИБ) е освободен Чавдар Златев от поста изпълнителен директор, считано от 1 октомври. Това е втора значима и изненадваща промяна в борда на банката за последните два месеца, след като в края на юли беше отстранена и Надя Кошинска. След освобождаването на Кошинска и Златев ПИБ остава с едва четирима члена на управителния си съвет. Освен главния изпълнителен директор Никола Бакалов банката има и още двама: Светозар Попов е главен директор "Риск" (CRO), а Ралица Богоева е главен директор "Банкиране на дребно". Главният финансов директор (CFO) Янко Караколев също е член на борда. Към средата на 2024 г. ПИБ е пета по активи в България с над 14.5 млрд. лв. (8% пазарен дял), като има над 4.8 млрд. лв. портфейл от корпоративни кредити (9.5% пазарен дял). Нетният ѝ лихвен доход расте с 15.75% до над 200 млн. лв., но печалбата ѝ се свива с 45% до 41 млн. лв. под тежестта на големи разходи за обезценки.

“Чайкафарма висококачествените лекарства” запази позицията си на компания с най-голяма пазарна капитализация на „БФБ-София“ към края на м.септември 22024 г. . Тя е една от най-бързо развиващите се български фармацевтични компании в производството на генерични лекарствени продукти за хуманна медицина. Инвеститорите оцениха това и съотвено акциите й добавиха още стойност, като цената им нарасна от 15.64 лева в началото на януари и достигна до 17.30 лева за един брой в края на септември. А това увеличи пазарната капитализация на „Чайкафарма“ до кота 1 588 140 000 лева. Зад интереса на инвеститорите стоят различни фактори. Например, общото събрание на акционерите през юни взе решение за увеличение на капитала, който в момента е 84 500 000 лева, със 7 300 000 лева със собствени средства. Фирмата продължава да инвестира в машини, технологии и в развойна дейност в заводите в Пловдив и Варна. Увеличава и броя на работниците в тях. Това се отразява и върху повишаването на приходите на компанията. Основният акционер Тихомир Каменов притежава 88.09% от капитала. PLURIBUS S. A. R. L. Има дял от 6.86%, а останалите книжа са притежание на по-малки инвеститори.

Министрите на енергетиката на Гърция, Румъния и България призоваха Европейската комисия да обложи с данък свръхпечалбите на производителите и търговците на електроенергия и да даде приоритет на развитието на енергийните връзки в Югоизточна Европа. Изпратено е съвместно писмо до еврокомисаря по въпросите на енергетиката Кадри Симсон, в което се настоява за мерки за справяне с наблюдаваното това лято рязко покачване на цените на едно на електроенергията в Югоизточна Европа. Нестабилността на цените в Югоизточна Европа е оказала значителен натиск върху икономиките на страните в региона, излагайки на опасност както енергийната сигурност, така и стабилността на пазара. В писмото се поставя акцент върху важни въпроси като липсата на достатъчен капацитет за енергийна свързаност, фрагментацията на енергийните пазари и ограничения гъвкав производствен капацитет. Геополитически фактори и сигурността на доставките на енергия. По отношение на краткосрочните мерки се подчертава необходимостта от незабавни действия като данъчно облагане на свръхпечалбите на производителите и търговците на електроенергия. Приходите от това данъчно облагане биха могли да се използват за облекчаване на потребителите и стабилизиране на пазара в краткосрочен план. Призовава се за по-тясно сътрудничество между националните регулаторни власти за ефективно наблюдение на пазара.

Компаниите и правителствата в света се стичат към дълговите пазари с облигации и заеми, заемайки пари на фона на намаляващата доходност и наближаването на президентските избори в САЩ, пише Bloomberg. Над 1226 емитенти на дълг са продали над 600 млрд. долара през септември, което е най-голямата сума за месеца от началото на воденето на статистика преди повече от две десетилетия. Емитирането на дълг на американския пазар на облигации с висок рейтинг е било най-голямото в историята през септември. Европейските кредитори са продали рекордно количество облигации от първи ред (Additional Tier 1). Китайският пазар на чуждестранни облигации, деноминирани в юани, подобри рекорда за един месец, а собственикът на TikTok ByteDance обмисля заем за 10,8 млрд. долара, който би бил най-големият в историята деноминиран в долари корпоративен кредитен инструмент в Азия с изключение на Япония. Компаниите се стремят да заемат средства преди президентските избори в САЩ, които може да разтърсят дълговите пазари и да засилят опасенията от инфлация, а също и преди навлизането в сезона на отчетите. В същото време те се възползват от силното търсене, тъй като инвеститори купуват облигации преди централните банки да намалят още лихвените проценти. По-ниските рискови премии също насърчават емитентите да действат бъро. Компаниите „сини чипове“ са заели 170 млрд. долара през септември, най-натоварения месец в историята. На пазара на заеми са сключени сделки на обща стойност 128 млрд. долара миналия месец, като са преминали прага от 100 млрд. долара за първи път, пише Bloomberg, позовавайки се на данни от 2013 г. насам. Над 50 фирми са продали облигации на стойност близо 37 млрд. долара при висока доходност. Треската за заеми е глобална. В Европа продажбите на облигации от първи ред са достигнали обща стойност от около 13 млрд. евро. В Азиатско-Тихоокеанския регион компаниите са продали облигации в долари и евро на обща стойност 42 млрд. долара през септември, най-големият размер в който и да е месец от годината от януари миналата година. Това е и най-голямата сума за септември от три години насам за доларовите ценни книжа, които са достигнали обща стойност от 33 млрд. долара. Компании в Китай са продали доларови облигации за общо 7,6 млрд. долара, водени от гиганта в доставките на храна Meituan, който е заел 2,5 млрд. долара. Емитирането на дълг на структурирани финансови пазари също се представя силно. Продажбите на нови обезпечени дългови облигации (CLO) са нараснали с близо 70% до 142 млрд. долара, а продажбите на обезпечени с активи ценни книжа в САЩ са достигнали 277 млрд. долара от началото на тази година, близо 25% повече спрямо миналата година, сочат данни, събрани от Bloomberg News. В областта на бизнес имотите емитирането на ценни книжа, обезпечени с ипотечни кредити, е нараснало със 146% от началото на годината до 80 млрд. долара, сочат данните. Продажбите се възстановяват от ниски нива на фона на опасенията за този клас активи миналата година.

Азиатските производители могат да получат известно облекчение през следващите месеци от агресивните стимули, представени от китайските власти през изминалата седмица, включително понижаване на лихвените проценти и вливане на ликвидност в банковата система. Но активността на заводите в Япония се свива миналия месец, а в Тайван се е увеличила с по-бавни темпове, показват индексите на мениджърите по поръчките (PMI), подчертавайки въздействието на слабото глобално търсене върху азиатските износители. Като знак за разширяващите се последици от забавянето на растежа в САЩ, ръстът на износа на Южна Корея се забавя през септември. Южнокорейските доставки за най-голямата икономика в света почти не се увеличават. В Китай заводите също се затрудняват да постигнат напредък, като в понеделник производственият PMI индекс на Caixin/S&P Global показа спад до 49,3 пункта през септември от 50,4, което е най-ниската стойност от юли 2023 г. насам. Подобна е картината и в Япония, която разчита на износа за стимулиране на икономическия растеж на фона на потиснатото потребление. Окончателният PMI индекс на Jibun Bank Japan се понижи до 49,7 през септември от 49,8 и остана под прага от 50,0 за трети пореден месец. През септември PMI индексът за Тайван възлиза на 50,8 пункта - спад от 51,5 през предходния месец. Производствената активност във Виетнам, Малайзия и Индонезия също се е свила, сочат проучванията. Растежът в индийската преработвателна промишленост се е охладил до осеммесечно дъно през септември, тъй като новите поръчки - ключов показател за търсенето – са нараснали с най-слабия темп от декември насам. Международният валутен фонд (МВФ) очаква „меко приземяване“ за азиатските икономики, тъй като умерената инфлация създава възможности за централните банки да облекчат паричните си политики. Той предвижда растежът в региона да се забави от 5% през 2023 г. до 4,5% през тази година и 4,3% през 2025 г.