Печалбата на банковата система в България към 31 март е в размер на 818 млн. лв., с 33 млн. лв. (4,3%) повече от реализираната за първите три месеца на миналата година, показва статистиката за сектора на Българската народна банка (БНБ). В сравнение с първото тримесечие на 2023 г. нетният лихвен доход се повишава с 291 млн. лв. (27,3%) до 1,4 млрд. лв., а нетният доход от такси и комисиони – с 18 млн. лв. (5,1%) до 373 млн. лв. Брутните кредити и аванси нарастват през тримесечието със 7,8 млрд. лв. (7,3%) до 114,1 млрд. лв. в края на март. Вземанията от кредитни институции се увеличават с 5,1 млрд. лв. (56,9%) до 14 млрд. лв., а брутният кредитен портфейл на банковата система – с 2,7 млрд. лв. (2,8%) до 100,1 млрд. лв. При заемите за домакинства се отчита растеж на тримесечна база с 1,8 млрд. лв. (4,5%), за фирмите – с 930 млн. лв. (1,9%), и за други финансови предприятия – с 201 млн. лв. (2,4%), докато кредитите за сектор „Държавно управление“ намаляват с 201 млн. лв. (19,2%). Нетната стойност на лошите заеми и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на март е 2,25 млрд. лв. (при 1,95 млрд. лв. в края на декември 2023 г.), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 2,03% (при 1,89% в края на декември 2023 г.). На тримесечна база депозитите в банковата система се увеличават с 2,7 млрд. лв. (1,8%) и достигат 150 млрд. лв. към края на март. Нарастват спестяванията на домакинства (с 1,7 млрд. лв., 2,1%), на кредитни институции (с 1,1 млрд. лв., 10,5%), на сектор „Държавно управление“ (с 416 млн. лв., 11%) и на други финансови предприятия (със 120 млн. лв., 2,9%). Намаляват депозитите на бизнеса (с 643 млн. лв., 1,4%). Собственият капитал в баланса на банковата система в края на първото тримесечие на тази година достига 20,7 млрд. лв., с 641 млн. лв. (3,2%) повече спрямо края на декември 2023 г. С принос за растежа през периода е положителната динамика при текущата печалба, премийните резерви, внесения капитал и натрупания друг всеобхватен доход.

Размерът на фискалния резерв на България към 31 март 2024 г. е 11,87 млрд. лв. В него влизат 9,97 млрд. лева депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,9 млрд. лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към март 2024 г. е положително в размер на 403,7 млн. лв. (0,2 % от прогнозния БВП). Приходите, помощите и даренията по КФП към март 2024 г. са в размер на 15 757,1 млн. лв. или 20,9 % от годишните разчети. Сравнени със същия период на 2023 г. данъчните приходи нарастват номинално с 209,1 млн. лв. (1,8 %), а неданъчните постъпления намаляват със 118,7 млн. лв. (4,9 %) поради спад при постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове по бюджета на ФСЕС. Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 12 026,5 млн. лв., което представлява 20,8 % от разчетените за годината и формират 76,3 % от общите постъпления по КФП за периода. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2024 г. възлизат на 15 353,4 млн. лв., което е 18,8 % от годишните разчети.

Служебното правителство първоначално одобри създаването на частна детска "Многопрофилна болница за активно лечение "Мама и Аз" в София и само ден по-късно министър-председателят Димитър Главчев разпореди да бъде отменено приетото решение като вероятно това ще струва постът на министъра на здравеопазването Галя Кондева. Инвеститорът е "Търговска лига - Глобален аптечен център" АД, който е заявил готовност за изграждане на многопрофилната болница в срок до 48 месеца от решението на Министерския съвет. За построяването на "Многопрофилна болница за активно лечение "Мама и Аз" инвеститорът разполага с достъпен имот на комуникативно място - район "Искър", ул. "Продан Таракчиев" № 20-22.. Предвижданата инвестиция за изграждането на болницата е в размер на 120 млн. лева. Проектът ще бъде реализиран с парични средства от търговската дейност на инвеститора, както и чрез средства от банкови институции. Решението на Министерски съвет за изграждането на частна детска болница идва на фона на дългогодишния проект за строеж на държавна такава. В края на май месец 2023 г. бе обявено, че проектът за Национална детска болница вече е с одобрен ПУП - Подробен устройствен план, след като бе взето решение за терен в столичния квартал "Горна баня", който бе предоставен от Столична община. При строителството на болницата Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) също ще вземе участие.

Държавата плаща 12 млн. лв. за "златната локва" на границата между България и Турция.  В последните си дни правителството "Денков" реши да "откупи" срещу 10 млн. лева частната лаборатория на "Евролаб 2011", която контролираше вноса на плодове и зеленчуци. В първите си дни служебният кабинет на Димитър Главчев е взел подобно решение - малката фирма "Пи.Еф.Си.", която от 2013 г. натрупа огромни печалби от "златната локва" - пръскането за дезинфекция на влизащите от Турция превозни средства, ще получи 12 млн. лева компенсация. Средствата са предвидени за извънсъдебно споразумение с фирмата. "Пи.Еф.Си." извършва дейност, която по закон трябва да се изпълнява от Агенцията по храните (БАБХ) и по-конкретно от ветеринарни лекари. Трафикът от Турция се прекарва през пръскалки с препарати на самия граничен пункт. За услугата частният бирник взима по 5 лева от всяка лека кола и по 10 от камиони и автобуси. В сумата е включена държавна такса за превантивно третиране, която е предвидена в тарифата на БАБХ, и 20% комисион за "Пи.Еф.Си.", който никъде не е регламентиран.

Компанията, която щеше да произвежда коли в Ловеч, открива производство по несъстоятелност на 1 май. "След месеци на надежда базираният в Аахен производител на електрически автомобили Next.e.Go Mobile вече очаква фалит. Компанията ще открие производство по несъстоятелност на 1 май, пише изданието Automobilwoche. Германският производител на електрически превозни средства Next.e.Go Mobile" трябваше да инвестира 140 млн. евро в завод за производство на автомобили в България, съобщи тогавашният министърът на икономиката на страната Кирил Петков през юли 2021-а. Петков добави, че правителството ще предостави общо 34 млн. евро за подкрепа на Next e.Go Mobile на три транша. Планираше се фабриката в Ловеч ще бъде изградена в индустриален парк от над 160 000 кв.м, с над 65 000 кв.м покривна площ. А когато заводът достигне пълен капацитет, на всеки 15 минути по едно превозно средство да напуска поточните линии.

Българската народна банка (БНБ) извърши превод към Министерството на финансите в полза на държавния бюджет на България в размер на 660 млн. лева. Преводът е извършен в съответствие със Закона за БНБ и е за сметка на годишното превишение на приходите над разходите на централната банка за 2023 година. В годишния отчет, който управителят на БНБ Димитър Радев внесе в Народното събрание в края на миналата седмица, се вижда, че за миналата година приходите на централната банка от дейността ѝ са 1,983 млрд. лева. В годишния отчет е записано още, че издръжката на БНБ за 2023 г. е близо 133 млн. лева. Заради промяна на датата на приемане на еврото като национална валута от 1 януари 2024 г. на 1 януари 2025 г. голяма част от планираните в бюджета на централната банка разходи за това са прехвърлени за 2024 г.

Българската фондова борса (БФБ) увеличава печалбата през първото тримесечие на годината заради по-големия дивидент от Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и ръста на приходите от дейността. Без дивидента обаче борсата щеше да излезе на загуба от почти 200 хил. лева. Приходите от дейността на БФБ-София възлизат на 941 хил. лева за периода януари-март при 753 хил. лева за януари-март 2023 г., или се увеличават с близо 25% на годишна база. Дивидентът от БНЕБ за тримесечието е в размер на малко над 1,7 млн. лева при 710 хил. лева по същото време на миналата година, като нараства над два пъти. Има и отчетени приходи от лихви за 17 хил. лева при 14 хил. лева година по-рано, или с 21% повече на годишна база. Общите разходи на борсата се увеличават с 10% до 1,146 млн. лева през първото тримесечие в сравнение с 1,058 млн. лева година по-рано. Увеличението се определя от разходите за външни услуги и персонал. Така борсата приключва първото тримесечие с печалба в размер на малко над 1,5 млн. лева при 419 хил. лева година по-рано, или над три пъти повече на годишна база. През първото тримесечие на 2024 г. оборотът на пазарите, организирани от БФБ, е в размер на почти 193,4 млн. лева, като се увеличава със 114% спрямо първото тримесечие на 2023 г. Ръстът се дължи на увеличението на оборота на алтернативен пазар BaSE с 310%, както и на основен пазар BSE с над 170%. На борсата са сключени общо 22 653 сделки за отчетния период, което представлява ръст от 40% спрямо първото тримесечие на 2023 г.

„Шелли груп" ще разпредели дивидент по 0,25 лева на акция „Шелли груп“ АД ще разпредели на акционерите по 0,2543 лева брутен дивидент на акция за 2023 г. и ще проведе увеличение на капитала със служителски акции на общото събрание, което ще се състои на 4 юни в София. Брутният дивидент на акция е приблизително същият като разпределения през миналата година за 2022 г. – 0,25 лева на акция. Общата сума, която от „Шелли груп“ ще изплатят на акционерите, възлиза на 4 589 595,37 лева (2 346 622,85 евро). От тези средства 4 508 999,96 лева (2 305 415,07 евро) са от реализираната през миналата година печалба, а 80 595,41 лева (41 207,78 евро) - от неразпределената печалба за 2022 г. Ръководството на дружеството предлага също така 6 хил. лева от печалбата за 2023 г. да се отнесат във фонд „Резервен“, а 3 338 860,34 лева (1 707 13,18 евро) - като неразпределена печалба. Дивидентът ще се изплаща в евро чрез „Централен депозитар“ АД, „Банка ДСК“ АД и инвестиционните посредници. Акционерите на дружеството ще гласуват и увеличение на капитала от 18 050 945 лева на до 18 106 276 лева чрез публично предлагане на 55 331 броя безналични, обикновени, поименни акции с право на глас, с право на дивидент и на ликвидационен дял, с номинал и емисионна стойност 1 лев всяка (равностойност от 0,51 евро). Право на участие в увеличението на капитала ще имат само служители на компанията или на дъщерните ѝ дружества в България, Словения и Германия към края на 2023 г. Инвестиционен посредник за това увеличение на капитала е „Карол“ АД. Крайният срок за приключване на процедурата е 31 декември 2024 г. Предлагането ще се счита за успешно, ако e записана най-малко 1 акция. Ако няма нито една записана и платена нова акция от предлаганите акции, подписката ще се счита за неуспешна.

След осем години начело на ПФК ЦСКА, Гриша и Данаил Ганчеви се оттеглят от управлението на клуба, като притежаваните от тях акции са прехвърлени безвъзмездно на фондация "Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука". След като поеха и спасиха клуба в най-тежкия момент в историята, те върнаха емблемата на ЦСКА отново на стадион "Българска армия". Тренировъчната база на ЦСКА в Панчарево бе модернизирана, като тя и стадион "Българска армия" станаха собственост на клуба. Получено е разрешително за строеж на нов, модерен, многофункционален стадион "Българска армия". Както досега, оперативното ръководство на клуба ще се осъществява от двамата изпълнителни директори на отбора Филип Филипов и Стоян Орманджиев.

На 30.04.2024 г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи междинен финансов отчет за първото тримесечие на 2024г. на КММ АД - Шумен.

Енергийните министри от Г-7 се споразумяха за поетапно спиране на въглищата до 2035 г., поставиха първата си цел за съхранение на енергия, започнаха трудни преговори за финансиране на климата след 2025 г. и обявиха създаването на водна коалиция. Страните от Г-7 включват Великобритания, Франция, Германия, Италия, Япония, Канада и САЩ, които генерират 30% от световния БВП и 21% от емисиите на CO2. След продължителни преговори седемте страни се договориха за постепенно спиране на въглищата. ЕС е наблюдател във формата и досега не е определил обща дата за край на работата на въглищните централи в страните членки. България е записала в своята енергийна стратегия 2038 г. за прекратяване на производството на ел. енергия от въглища. Остават обаче две предупреждения –  споразумението изключва централи, оборудвани с инсталации за улавяне на въглерод и съоръженията могат да продължат да работят и след крайния срок, при условие че не произвеждат емисии. До 2039 г. емисиите от енергийния сектор ще бъдат почти забранени от схемата на ЕС за търговия с CO2. Второто голямо постижение на министерската среща е ангажимент за шескратно увеличаване на съхранението на енергия –  от 230 гигавата през 2022 г. до 1500 гигавата през 2030 г. Заради  90-процентовия спад в цените на батериите през последните 15 години, Г-7 иска да използва технологията, за да подкрепи целта си от 150 гигавата офшорна вятърна енергия и един терават слънчеви панели до 2030 г. Министрите се договориха и за създаването на „водна коалиция“, която  да управлява достъпа до вода и канализация, качеството на водата и трансгранично водно сътрудничество.

Потребителското доверие в САЩ спадна през април до най-ниското си ниво от средата на 2022 г., тъй като възгледите на американците за пазара на труда и техните перспективи за икономиката се влошиха, предаде Bloomberg. Показателят за настроенията сред потребителите на Conference Board се понижи до 97 пункта от ревизираните надолу 103,1 пункта през март. Мярката отбелязва трети пореден спад и изостава от всички прогнози в предварителното проучване на Bloomberg сред икономисти. Показателят за очакванията за следващите шест месеца намалява до 66,4 пункта, също най-ниското му ниво от юли 2022 г. Измерителят за настоящите условия пък се понижи до 142,9 пункта. В момента потребителите в САЩ се борят с ускорена инфлация, високи разходи върху заемите и постепенно охлаждащ се пазар на труда. „Хората споделят все по-малко оптимизъм относно текущата ситуация на пазара на труда и са по-загрижени за бъдещите бизнес условия, наличността на работни места и доходите“, коментира Дана Питърсън, главен икономист в Conference Board. Въпреки че инфлационните очаквания остават стабилни, опасенията на потребителите са доминирани от повишените цени на храните и енергоносителите, каза още тя.

Международният валутен фонд повиши прогнозата си за растежа в Азия през тази година, отразявайки по-розови перспективи за двете най-големи икономики в региона и сигнализирайки за възможна възходяща ревизия на прогнозата си за Китай. Според доклада на МВФ  Азия ще нарасне с 4,5 % през 2024 г. спрямо предходната година, което е с 0,3 процентни пункта повече от октомврийската прогноза за региона, но представлява забавяне спрямо миналогодишния темп от 5 %.  Последните данни отчитат по-високата прогноза за Индия, публикувана по-рано този месец, и темпа на Китай, поради очакванията, че правителствените стимули ще стимулират растежа. По отношение на Китай МВФ заяви, че растежът през първото тримесечие е по-силен от очакваното благодарение на силния износ и търсенето в промишлеността, което може да предизвика нова възходяща ревизия. Централното правителство на Китай увеличи разходите си през тази година, за да подкрепи икономиката, която все още се задъхва от отслабването на сектора на недвижимите имоти, и да стимулира растежа до целевите близо 5% през тази година. В Индия правителството увеличи капиталовите разходи с една трета за 2024 г., което е трета поредна година. Реалният брутен вътрешен продукт на Китай се очаква да нарасне с 4,6% през 2024 г. спрямо предходната година, а на Индия - с 6,8% през тази година, посочва МВФ. Длъжностните лица оставиха регионалната прогноза за 2025 г. непроменена на ниво от 4,3% напредък. Според МВФ остават няколко риска. Основният сред тях е дългосрочен спад в сектора на недвижимите имоти в Китай, който би отслабил търсенето и би удължил дефлацията. Други предизвикателства са нарастващите фискални дефицити и рисковете за търговията, породени от напрежението между САЩ и Китай. Длъжностните лица също така предупредиха азиатските държави да не се доверяват твърде много на очакванията за пътя на Федералния резерв при вземането на решения за собствената си парична политика. Този месец Индонезия неочаквано повиши лихвените проценти, за да се справи с валутата си, която е засегната от засилването на щатския долар. Най-голямата икономика в Югоизточна Азия е сред многото страни в региона, които се борят с обезценяването на валутата, тъй като перспективите за ранно намаляване на лихвите от страна на Фед намаляват. Следването на Фед "може да ограничи волатилността на валутните курсове", но "крие риск централните банки да изостанат (или да изпреварят) кривата и да дестабилизират инфлационните очаквания", пише Сринивасан.