Производството на електроенергия в България между 1 януари и 18 август се е понижило с 8,02% в сравнение със същия период на миналата година, показват данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От началото на 2024 г. до 18 август са произведени 23 732 820 мегаватчаса, докато за аналогичния период на изминалата година произведената електроенергия е била 25 801 467 мегаватчаса. Потреблението спада с 1,38% на годишна база, докато салдото износ-внос на електроенергия се влошава с 68,12%. За дните от 1 януари до 18 август то е било 818 166 мегаватчаса при 2 566 047 мегаватчаса през 2023 г. Участието на възобновяемите енергийни източници в преносната мрежа нараства с 45,50 процента в сравнявания период, докато повишението на ВЕИ в разпределителната мрежа е с 36,24 процента. Най-много е повишението на дела на електроенергия от фотоволтаичните електроцентрали - с 85,47 процента в преносната мрежа и с 60,80 процента в разпределителната мрежа. Отчита се повишение с 2,6 процента и на електроенергията, произведена от ВЕЦ. На този фон, участието на базовите централи (АЕЦ и ТЕЦ) в енергийния баланс е намаляло с 16,65% за година. Те са произвели 16 987 794 мегаватчаса електроенергия до 18 август при 20 381 237 мегаватчаса преди година.

Интензивността на корабоплаването в българските води на Черно море е в рамките над 9-10 хиляди кораба годишно, изчислиха от министерството на транспорта при представянето за одобрение на Националния план за търсене и спасяване в българския морски отговорен район. Прогнозата в Плана е за повишаване на количеството “превозвани товари и кораби по морските пътища, а с разрастването на морския туризъм, особено в летния сезон, и до увеличаване на посещението на пътнически кораби и яхти”. В документа се посочва, че се “очертава развитие на западните черноморски пристанища Иличовск, Констанца, Варна и Бургас като основни терминали на Европейския съюз в търговията му със средна Азия, Китай и Близкия Изток”. Данните от Изпълнителна агенция “Морска администрация” за товарооборота на морските ни пристанища за 2023 година показват, че през тях са преминали общо 30 791 927 тона товари. За 2022 година - общо 31 588 630 тона. За сравнение, през 2014 и 2015 година общият товарооборот е малко над 27 млн. тона, като през годините тенденцията е за увеличаване на товарооборота.

Германската група Либхер празнува своята 75-годишнина. Когато през 1949 г. Ханс Либхер изобретява мобилния кулокран, той полага основите на глобална корпорация и широк спектър от новаторски решения в различни технологични отрасли: от земекопна техника, строителна техника, минно дело и различни видове кранове през системи за автоматизация, транспортна, авиационна и космическа техника и компоненти, до разработка и производство на домакински и професионални охладителни уреди. През 1999 година Либхер изгражда в България трета фабрика за производство на хладилници и фризери – Либхер-Хаусгерете Марица. Производствената база е пусната в действие през 2000-та година. Останалите 2 от общо 5 завода за производство на бяла техника са ситуирани в Азия – в Клуанг, Малайзия (основан през 2007) и в Аурангабад, Индия (основан през 2018). „Либхер-Хаусгерете Марица“ е част от фирмената група и лидер в сектора „Хладилна техника“. В завода, намиращ се в Тракия икономическа зона край Пловдив, вече над 20 години се произвеждат широка гама висококачествени хладилници и фризери за домакинска употреба. От основаването си фирмата поставя стабилни основи за динамичен растеж, благодарение на който днес е компания с около 1900 сътрудници и годишно производство от приблизително 900 000 уреда.

Три години след като активите на русенския машиностроителен завод "Спарки" бяха придобити от създаденото за тази цел "Спарки Русе 2020", новият собственик е спрял да обслужва заемите си към държавната Българска банка за развитие (ББР) и тя е пристъпила към изпълнение върху заложеното търговско предприятие. Претенциите на банката са за един от по-малките кредити на дружеството, който трябваше да бъде погасен през юли 2022 г. Плащания обаче не се виждат и по големия заем, с който бяха купени активите. А заводът явно вече не работи, тъй като заетите от над 280 при рестартирането на дейността през 2021 г. са останали около 20 души. Активите на закъсалия "Спарки" бяха предложени за продажба от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) в края на 2020 г. Това стана по искане на основния кредитор на компанията - ББР, която претендираше за малко над 10 млн. евро по три кредита, придобити на цесия от Банка ДСК. Купувач на земята, сградите и машините стана "Спарки Русе 2020" - компания, създадена малко преди това и финансирана от самата ББР с три кредита за повече от 46 млн. лв. за покупката. Макар че формално собственик на дружеството се води адвокатът Михаил Цветанов Нацкин, по всичко личи, че операцията беше опит на банката да изчисти портфейла си от лошите заеми. За това говори и фактът, че за изпълнителен директор беше назначен тогавашният консултант на ББР Макс Зиф (през май 2023 г. е сменен от Стоян Савов). Новото дружество обаче очевидно не е успяло да възкреси бизнеса на русенския завод. Последният отчет показва приходи 13.3 млн. лв. за 2022 г. и макар че това е лек ръст спрямо 2021 г., тенденцията за завода като цяло през последните години е низходяща. Натрупаните загуби само на "Спарки Русе 2020" са над 9 млн. лв. През април компанията практически е останала без персонал - осигурените са едва 20-ина души при 250 работещи година по-рано. Междувременно новото дружество е спряло да обслужва заемите си от ББР, което е и причината банката да пристъпи към изпълнение. Засега претенциите й са по кредит от 15 юли 2020 г., който е в размер на 3 млн. евро (5.9 млн. лв.) и който е трябвало да бъде погасен преди две години. Заедно с лихви, неустойки, такси и други разходи общият размер на дълга в момента е оценен на 3.6 млн. евро. За да събере вземанията си по него, банката ще предложи за продажба отделни активи - движими вещи, машини и оборудване. Основният кредит на "Спарки Русе 2020" обаче е инвестиционният за 37.3 млн. лв. Той е отпуснат в началото на 2021 г. и трябва да бъде изплатен за 10 години (до януари 2031 г.). Отделно компанията е взела 3.35 млн. лв. заем, за да плати ДДС върху закупените имоти и движими вещи. Падежът му е бил през май 2022 г. Тези два кредита обаче, изглежда, също са спрели да бъдат обслужвани. Според отчета към края на 2022 г. компанията е дължала 29.7 млн. лв. по инвестиционния и 1.3 млн. лв. по кредита за ДДС. Същите суми са посочени и в отчета за предходната година, т.е. през 2022 г. плащания не са правени. По всичко личи, че това ще бъде само първата стъпка, а в крайна сметка ще бъдат разпродадени и останалите активи. Като най-апетитен от тях се очертава земята от около 100 дка в широкия център на Русе.

Аксон България АД инвестира в изграждане на покривна фотоволтаична централа. Дружеството, основано през 1992 г. със седалище в гр. София, реализира основната си дейност в сферата на бързооборотните стоки и в годините се превръща в ключов търговски партньор за дистрибуция, логистика и маркетинг в сектора. За реализацията на проекта е избрана Глобал-Тест ЕООД – компания, утвърдила се като надежден изпълнител на множество проекти в сферата на възобновяемите енергийни източници. Покривната фотоволтаичната система, с номинална пикова мощност от 0,5 MW, е проектирана и изградена с цел оптимално използване на слънчевата енергия за собствени нужди, а генерираният излишък да се продава на лицензиран търговец. Централата използва над 1000 броя високоефективни фотоволтаични панели, разположени на покриви на сградите, собственост на Аксон България, което позволява максимално оползотворяване на наличната слънчева енергия. Панелите са изработени от монокристален силиций, който спомага за оптималното преобразуване на слънчевата светлина в електричество. Системата е оборудвана с 6 броя интелигентни инвертори, които автоматично управляват производството и консумацията на електроенергия, като по този начин осигуряват максимална ефективност и надеждност. Фотоволтаичната система позволява на Аксон България да намали своята зависимост от външни доставчици на електроенергия и да постигне значителни спестявания като покрива над 42% от необходимата им енергия. Аксон България очаква значителни финансови ползи в рамките на следващите 5 – 7 години, периодът, в който ще си възстановят направената инвестиция, а след това още над 15 години, в които се очаква вложеното оборудване да функционира.

Фондът Impetus, който инвестира частен ресурс в компании в начален и растящ етап на развитие, влиза в турско-британския стартъп за автономна мобилност и роботи за доставки Delivers.ai с 265 хил. паунда. Размерът на рунда е около 3 млн. паунда, а с него оценката на проекта достига 28 млн. Impetus участва с дружествен дял в размер на 1%. Delivers.ai проектира и произвежда нискоемисионни роботи доставчици, които се движат по тротоара. Платформата планира, проследява и контролира доставките на кратки разстояния, които целят да заменят нуждата от локални доставчици с велосипеди и автомобили. "До момента сме изпълнили над 100 хил. доставки в Европа и Великобритания за клиенти като Carrefour, SPAR, Glovo и други," коментира Али Ярали, основател на компанията. "С парите от рунда ще увеличим екипите си във Великобритания и България, където предстои да се разширим, а това ще помогне да разраснем бизнеса в Европа и Япония", добавя той. Седалището на Delivers.ai е във Великобритания, но компанията е основана от турски предприемачи и има учредени дъщерни дружества в Турция, а и в България, където планира да изнесе своето производство. "В момента сме в процес на преместване на цеха ни от Истанбул в Хасково, където в следващите 24 месеца ще произведем 1000 робота", казва Ярали, чиято визия е Хасково да се превърне в технически и производствен център на бизнеса. Инвестицията в Delivers.ai Impetus извършва през третия си микрофонд "Имвенчър III". Фондът "Имвенчър III" цели да направи още 10 до 12 нови инвестиции, като процент от фонда е предвиден за повторни инвестиции в портфейлните компании.

Община Варна обяви изпълнителя на строежа на новата библиотека - „Булстрой груп“ ЕООД". Компанията бе предложила 61.7 млн. лв., а другите участници в конкурса - 52.13 млн. лв. ("Камо билд груп"), 61.67 млн. лв. („Планекс груп“), 63.1 млн. лв. (консорциум на "Щрабаг"). Имаше и пети участник („Комфорт" ООД, представен от физическо лице), който не предложи цена. "Булстрой груп" е софийска фирма, собственост на предприемача Георги Евтимов. Сградата ще е ултрамодерна, с конферентни зали, зелен покрив, голям паркинг. Финансовата рамка е 77 млн. лв., като за тази година средствата са 16,4 млн. лв. Финалът на строежа е предвиден през 2026 г. Ако върви по план, останалите средства ще бъдат отпуснати през следващите две години.

"Българска роза" АД отчита продажби за юли в размер на 509 000 лв. и с натрупване от началото на годината 2 928 000 лв. "Българска роза" АД обявява неокончателен финансов резултат за юли 2024 година - печалба в размер на 30 000 лв. и с натрупване от началото на годината 127 000 лв. Дружеството обявява прогнози за продажбите през август в размер на 378 000 лв. и с натрупване от началото на годината 3 306 000 лв.

През първото тримесечие на 2024 г. България се оказа шеста в Европейския съюз с най-висок икономически растеж, а излезлите преди дни данни за второто тримесечие я поставиха дори на пето място с нейните 2% ръст на БВП на годишна база. Най-голямата икономика в ЕС – германската, например все още не може да се възстанови от рецесията. И през второто тримесечие тя не е успяла да се измъкне от отрицателния икономически растеж и показва 0,1% спад на брутния вътрешен продукт, а това продължава вече четвърто поредно тримесечие. Втората по големина икономика – френската, донякъде се е измъкнала от рецесията и има средния за региона ръст от 0,3%, който е доста нисък. Изненадата идва донякъде от това, че икономиките на южните страни членки като Испания, Португалия, Гърция и донякъде Италия показват обещаващи признаци на растеж. Австрия, технически погледнато, също е в рецесия, защото е с нулев ръст на икономиката през второто тримесечие, а Швеция отбелязва спад с 0,8%. От северните държави единствено данните за Ирландия са за 1,1% ръст, но те се приемат до голяма степен за изкривени заради съсредоточаването там на европейските клонове на мултинационални компании.

Затварянето на стартиращи фирми в САЩ се е увеличило с 60% през последната година, тъй като основателите изчерпват парите, събрани по време на технологичния бум 2021-2022 г. Така те излагат на риск милиони работни места в подкрепени от рискови компании фирми и създават риск от разпространение в цялата икономика, съобщава Financial Times. Според данни на Carta, доставчик на услуги за частни компании, закриването на стартъпи нараства, въпреки че милиарди долари се инвестират за развитието на AI технологиите в тях. Carta съобщава, че 254 от нейните клиенти, подкрепяни от рискови капитали, са фалирали през първото тримесечие на тази година. Днес темпото на фалитите е седем пъти по-високо, отколкото когато Carta започва да проследява компаниите през 2019 г. Миналата седмица компанията за финансови технологии Tally стана последната жертва. Деветгодишният доставчик на инструменти за управление на кредити беше оценен на 855 млн. долара в кръг на финансиране през 2022 г. и беше събрал повече от 170 млн. долара от големи рискови инвеститори, включително Andreessen Horowitz и Kleiner Perkins. Това допълва списъка с високопрофилни закривания на компании през последната година. Сред тях са уебсайтът за стрийминг на живо Caffeine, който събра повече от 250 млн. долара от инвеститори; стартиращата здравна компания Olive, последно оценена на 4 млрд. долара през 2021 г.; и транспортната компания Convoy, оценена на 3.8 млрд. долара през 2022 г. Компанията за споделени офис пространства WeWork, която беше събрала около 16 млрд. долара дълг и капитал от SoftBank и нейния Vision Fund, прекрати дейността си през ноември, след като излезе на борсата през 2021 г. Фалитите са част от болезнената промяна за стартиращите компании, предизвикана от повишаването на лихвените проценти през 2022 г. Рисковите инвестиции в ранния етап на компаниите рязко намаляха след краха на Silicon Valley Bank миналата година, оставяйки много стартъпи в затруднено положение. Скокът в банкрутите се дължи на факта, че "необичайно голям брой компании събраха необичайно голямо количество пари през 2021-2022 г.", пишат в анализ Morgan Stanley до клиентите. Компаниите, подкрепяни от рискови капитали, осигуряват работа на 4 млн. души в САЩ, заявиха от Morgan Stanley, като предупреждават, че ако нарастването на фалитите продължи, може да се създаде "риск от разпространение на ефекта върху останалата част от икономиката". Питър Уокър, ръководител на отдел Insights в Carta, заяви, че е имало "огромен спад" в броя на компаниите, които са успели да съберат нови средства в рамките на две години след последния си кръг на финансиране. Това е особено разочароващо за стартъпи, които са намалили разходите си, за да оцелеят през последните две години, жертвайки растежа си в процеса.  Дори за утвърдени компани  и излизането на борсата се обезсмисля, а дейността по сливания и придобивания намалява. Това пречи на рисковите капиталисти да върнат капитала на институционалните инвеститори, които ги подкрепят. Само 9% от рисковите инвестиции, осигурени през 2021 г., дават възвръщаемост на крайните си инвеститори според Carta. За сравнение, една четвърт от рисковите фондове през 2017 г. са направили това. Инвестициите са насочени предимно към стартиращи компании, работещи върху AI. Клиентите на Kruze са събрали 2 млрд. долара през 2024 г., като три четвърти от тези средства са отишли в AI стартиращи компании, въпреки че те представляват по-малко от една четвърт от общия брой клиенти. За тези в по-малко атрактивните сектори перспективата е по-предизвикателна.

Китайските власти дадоха разрешение за изграждането на 11 ядрени реактора в пет централи. Според очакванията в страната изграждането на блоковете ще отнеме пет години и ще струва 220 млрд. юана (31 млрд. долара). Раздаването на тези лицензи е поредното доказателство, че Пекин не се отказва от плановете си за мащабно разширяване на ядрената си енергетика. В последните две години беше дадена зелена светлина на 20 реактора и според изчисленията на Bloomberg NEF с това темпо до 2030 година ще бъде водещата ядрена сила в света по брой реактори, изпреварвайки САЩ и Франция. По данни на американската Администрация за енергийна информация в момента в Китай работят 55 реактора с проектна мощност от 53 гигавата. Тяхното производство покрива към 5% от потреблението на ток в страната, отбелязват от Китайската асоциация за ядрена енергия. Според организацията през следващите поне три години властите в страната ще дават одобрение за поне по 10 нови реактора годишно. Сред одобрените разработки е високотемпературен реактор от четвърто поколение с газово охлаждане, който ще бъде поставен в централа в провинция Дзянсу. В последните години Китай напредна и със собствените си разработки за реактори от различни видове, като повечето от тях разчитат почти изцяло на китайски компоненти. Според Фондацията за информационни технологии и иновации в момента в Китай се строят 27 реактора, а скоростта на завършване на проектите е около седем години, или значително по-бързо от много други в развитите държави.