Равнището на регистрираната безработица в страната през февруари е 5,8% и се запазва на месечна база, съобщават от пресцентъра на Агенцията по заетостта (АЗ). Броят на регистрираните безработни в края на месеца е общо 165 585, като се отчита понижение спрямо миналия месец с 255 души, коментират от ведомството. През февруари 12 484 са безработните, започнали работа със съдействието на АЗ. Те са с 1141 повече спрямо предходния месец. Най-голям е делът на устроените на пазара на труда в преработващата промишленост – 15,8% и в търговията - 14,6%. През февруари се регистрираха нови 19 910 безработни лица в бюрата по труда, като при тях се наблюдава 25% намаление в сравнение с януари. В реалната икономика най-много са свободните работни места в сферата на преработващата промишленост (23,4%), търговията (13,0%), хотелиерството и ресторантьорството (12,6%), държавното управление (11,7%), следват селското, горското и рибното стопанство (7%), административните и спомагателните дейности (6,8%). Най-търсените от бизнеса професии през предходния месец са персонал, зает в сферата на персоналните услуги; персонал, полагащ грижи за хората; продавачи; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; водачи на моторни превозни средства и др.

През 2023 г. общият брой на заетите лица e 2.94 млн. души, съобщи Националният статистически институт. За пръв път броят им е под 3 млн. души от 2015 г. насам. Близо две трети от заетите - или 1.9 млн. души, са в сектора на услугите. Индустрията осигурява заетост на 867.1 хил. (29.6%), а в селското, горското и рибното стопанство работят 166.4 хил. (5.7%). Всеки десети работи за себе си - работодатели са 4.1% (119.6 хил.), а самонаетите 6.8% (198.1 хил.). Половин процент - 13 хил. души, са неплатени семейни работници. Останалите 88.7% (2.6 млн.) са хора на наемния труд. От тях малко над 2 млн. (77.0%) работят в частния сектор, а 597.6 хил. (23.0%) - в обществения. Други над 1 млн. души са икономически неактивни като по-голямата част от тях са жени. Броят на обезкуражените във възрастовия диапазон 15 - 64 навършени години е 37.0 хил., или 3.6% от всички неактивни в тази възрастова група. Относителният дял на рано напусналите образование и обучение от населението на възраст 18 - 24 навършени години е 9.3%. Относителният дял на хората с висше образование на възраст 25 - 34 навършени години е 35.8%. Относителният дял на незаетите и неучастващи в образование и обучение на възраст 15 - 29 навършени години е 13.8%.

Китайската Shanghai Unison Aluminium Products Co. ще инвестира 35 млн. евро в завод за производство на авточасти в Тракия икономическа зона (ТИЗ), съобщи Катя Стайкова, изпълнителен директор на “Клъстер Тракия икономическа зона”. Новото производство ще се намира на територията на община "Марица", с. Радиново. Строителството на базата ще започне до края на април тази година и ще разкрие до 200 нови работни места. Заводът ще бъде разположен върху 11 000 квадратни метра и може да бъде разширен на втори етап. Unison Shanghai е фокусирана върху върху производството на части и компоненти за каросерии за електрически превозни средства. От българския завод китайският производител ще снабдява Tesla, Volvo, Fiat. Компанията има завод в Китай и новостроящ се в Мексико. В България предстои тя да кандидатства и за инвеститор клас "А".

Бившият министър на екологията във второто правителство на Бойко Борисов Ивелина Василева влезе в ръководството на държавния "Български ВиК Холдинг", който управлява над 1 милиард лева и 25 ВиК дружества. Назначението на Ивелина Василева в Надзорния съвет на дружеството е станало с решение на регионалния министър Андрей Цеков в края на февруари 2024 г. Тя заема мястото на друг представител на ГЕРБ в управлението на ВиК Холдинга - адвокат Дафинка Семерджиева. Ръководството на ВиК Холдинга беше сменено от Андрей Цеков още в края на август 2023 г. "Български ВиК Холдинг" изпълнява проект за около 300 млн. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Той предвижда изграждането на пречиствателни станции и ВиК мрежа в населени места до 10 000 жители.

Базираният край Пловдив производител на стъклени парапети "Барос вижън" отбелязва годишен растеж с по около 1 млн. лв. в периода 2017 - 2020 г., като в неговия край тя разполага с рекордните за нея дотогава приходи 4.95 млн. лв. През 2021 г. идва първият рязък скок в приходите за "Барос вижън" със 166%, достигайки 13.2 млн. лв. През следващата година ръстът е почти същият в процентно отношение със 156% и приходи 33.9 млн. лв. Собственикът и управител на компанията Джамал Алиман започва своята кариера в монтирането на парапети през 2009 г. Първото повратно решение за бъдещето на компанията е взето през 2013 г., когато започват да се внасят стъклени парапети, които впоследствие се превръщат в основния продукт на "Барос вижън". Продуктите се внасят от фирма доставчик от Турция, с която "Барос вижън" сключва споразумение за разпространение. В основни външни пазари се превръщат Румъния, Сърбия, Малта и Италия, но присъствие има и в почти всички пазари в Европа. Първата стъпка в изграждането на фабрика за закалени ламинирани стъкла е избирането на правилните машини - процес, който отнема около година и половина. Строежът на фабриката, която е разположена върху площ 2350 кв.м директно до централния офис на компанията, започва през миналата година и основните дейности са вече завършени. Първоначалният план за фабриката за стъкло на "Барос вижън" е да може да произвежда по 400 кв.м закалени ламинирани стъкла на осем часа, като след две години от компанията предвиждат повишаване на автоматизацията на процеса, с което да се достигне работа в постоянен 24-часов цикъл и производство от 1100 - 1200 кв.м стъкло. Поточната линия се състои от седем различни машини, които включват закаляваща пещ, използваща изкуствен интелект, двойно кантираща линия, линия за ламиниране, автоклав и др. За стъкления материал доставчик е френската Saint Gobain, а за ПВБ и фолио материали те са чрез германската Everlam & Trosifol. Очакванията са засега фабриката да консумира около 2.5 мВт електроенергия, като от "Барос вижън" ще купуват зелена енергия за производството. Има и планове за изграждане на собствена ВЕИ централа с мощност 400 кВт. Инвестицията в проекта, включваща и машините и строителните дейности, е в размер 6.5 млн. евро. Разработен е и проект за изграждане на фабрика за алуминиеви профили и елементи върху площ 10 хил. кв.м. Територията, върху която ще бъде разположена бъдещата фабрика, е точно в близост до централния офис и фабриката за стъкло. Прогнозната инвестиция за този проект за момента е 20 млн. евро, а нейната реализация зависи от финансовото развитие на компанията, като реалистична цел за нейното откриване е около 2027-2028 г. Нейното изграждане ще затвори целия производствен цикъл на компанията.

Фирмата “Ростер” ООД, която е базирана в Смолян, ще подготви стадион “Българска армия” за предстоящата му реконструкция. Тя е собственост на Росен Терзиев. “Ростер” ООД е една от най-големите компании, които се занимават с разчистването на огромни площадки, като е правила това със заводи и други промишлени предприятия през последните години. Тя разполага и с огромна техника, за да може да се справи бързо със задачата. Работата по разчистването на сегашния стадион ще започне веднага след като от клуба завършат брандирането на стадиона. След това влиза “Ростер” и трябва да приключи до 3 месеца. През това време трябва да се избере строител, като също има доста сериозен интерес към новата “Българска армия”. По проект около 40 декара ще бъдат върнати на парка след приключването на всичко.

„Св. св. Константин и Елена Холдинг” АД – Варна ще извърши публично предлагане на до 1 000 000 обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, всяка с номинална стойност 1 лв. и емисионна стойност 22 лева. В момента записаният капитал на холдинговото дружество е в размер на 2 309 561 лева, разпределени в същия брой акции с номинална стойност от по 1 лев всяка. Предметът му на дейност е свързан с управление на инвестиции в дъщерни дружества, отдаване под наем на собствени активи, поддържане на общата инфраструктура на к. к. „Св. св. Константин и Елена“, строителство, поддържане и управление на жилищни комплекси и хотелски мениджмънт. Подписката за емитиране на новата емисия ще се счита за успешна, съответно капиталът ще бъде увеличен, само ако бъдат записани и платени най-малко 500 000 броя от предлаганите акции, в който случай капиталът на дружеството ще бъде увеличен само със стойността на записаните книжа. За инвестиционен посредник по процедурата за увеличение на капитала на холдинговото дружество е избран „Централна кооперативна банка” АД. В момента акциите на „Св. св. Константин и Елена Холдинг” на БФБ се търгуват по 21.80 лв. за една акция.

„Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД предприема действия по доброволна ликвидация на дъщерното си дружество в Черна гора. По предварителни данни за отчетната 2023 г. дъщерното дружество е реализирало приходи от търговската си дейност в размер на 98 хил. евро, като отчита загуба в размер на 16 хил. евро за годината. Решението за доброволна ликвидация е одобрено от надзорния съвет на компанията на 10 януари 2024 г., а информацията беше оповестена и в отчета на „Телелинк БСГ“ за 2023 г. Продажбите, реализирани от „Комутел“, „ТБС Черна Гора“, „Телелинк Босна“ и „Телелинк Словения“, отбелязали спад от 32% (15,424 млн. лв.). По тази причина развитието на продажбите от Средните Западни Балкани се свежда до минимален ръст от 0,3% и занижен комбиниран принос към консолидираните продажби от 27% (в сравнение с 32% през 2022 г.) За 2023 г. „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ отчита нетни приходи от продажба в размер на 185,379 млн. лв., а общо приходите от дейността възлизат на 185,703 млн. лв. за 2023 г. Нетната печалба на дружеството за изминалата година е 9,083 млн. лв.

Най-голямото публично дружество, което е собственик на земеделска земя в страната – „Адванс Терафонд“ АДСИЦ, продължава да разширява своя инвестиционен портфейл. През февруари тя е купила още 73 дка ниви при средна цена 1206 лв./декар. Така към края на февруари „Адванс Терафонд“ АДСИЦ притежава 178 948 дка земеделска земя и 60.8 дка земя в урбанизирани територии.„Адванс Терафонд“ има сключени договори с 358 земеделски производители, които са подсигурени със земя за обработване. Те произвеждат основно зърнени и маслодайни култури. Договорената средна рента е в размер на 64.90 лв./дка, като расте през последните две стопански години. На 1 октомври 2023 г. започна новата стопанска година. До момента агрофондът е отдал под под наем 146 312 дка или 84.60 на сто от цялата земя, която може да се отдаде за обработване. Очакваните от дружеството приходи за стопанската 2023-2024 г. са в размер на 9 495 856 лв., от които авансово са събрани 24.6 процента. За стопанската 2022-2023 г. са акумулирани 88.5% от дължимите вземания, a за 2021-2022 г. сумата вече 98.2 процента. За последните дванадесет месеца цените на акциите на „Адванс Терафонд“ вървят нагоре. Те са поскъпнали от 3.089 лева през март до 3.35 лева към момента. В резултат пазарната капитализация на дружеството достигна до 285 118 805 лева. През месец май миналата година агрофондът разпредели и дивидент за акционерите си от печалбата за 2022 година.

Инфлационният натиск в Централна, Източна и Югоизточна Европа е по-силен отколкото в напредналите икономики от Европейския съюз(ЕС), което изисква от централните банкери в региона да провеждат по-строга парична дисциплина за по-дълъг период от време отколкото Европейската централна банка, твърди Алфред Камер – директор на европейското управление на Международния валутен фонд. След като ценовият ръст слезе под двуцифреното си изражение, някои централни банки започнаха да понижават лихвите, начело с Унгария, Полша и Чешката република.  “Инфлационният спад е по-бавен в Румъния, Молдова, Черна гора, Унгария и Сърбия отколкото в другите части на Централна, Източна и Югоизточна Европа”, посочва Камер. Поради което препоръчва запазване на по-строгата парична политика. Икономистът от МВФ коментира, че в периода 2021-2023 година се наблюдава ерозия на доверието в икономическите институции в европейските развиващи се пазари, а в централните банки на някои от тях има политическо вмешателство.  Камер се опасява, че постигането на по-бавен и безинфлационен икономически растеж в региона няма да е лесно, но е от изключителна важност предвид по-трудната задача за засилване на перспективите за стопански растеж на развиваща се Европа по устойчив начин. Той обяснява, че дори преди избухването на пандемията от КОВИД-19 скоростта на сближаване на развиващите се европейски икономики с напредналите им партньори от Стария континент се е забавило. Това, според Камер, означава, че държавите ще се доближат до средния жизнен стандарт в Европейския съюз, без развиващите се европейски пазари, едва около 2100 г. – или с 50 години по-късно от първоначалните предвиждания.

Президентът на САЩ Джо Байдън представи проект за бюджет за следващата финансова година на стойност 7.3 трилиона долара. Той предвижда корпоративният данък в САЩ да бъде повишен от 21 на сто на 28 на сто. Планира се да бъде повишен и данъкът върху доходите на физическите лица, които печелят над 400 000 долара годишно. Собствениците на активи за поне 100 милиона долара ще бъдат принудени да платят данъци в размер на най-малко 25 на сто от доходите си. Предвижда се администрацията във Вашингтон да бъде упълномощена да преговаря с фармацевтичните компании за намаляване на цената на повече медикаменти. В проекта е заложено възстановяване на данъци на семействата с деца, които са с ниски и средни доходи, финансиране на програми в подкрепа на отглеждането на деца и осигуряване на платен "семеен отпуск" на служителите и работниците. Байдън предвижда да бъдат отделени 258 милиарда долара за изграждането на социални жилища и да бъдат насочени още милиарди за борбата срещу престъпността. Освен това се предвижда в рамките на 10 години бюджетният дефицит на страната да бъде намален с 3 трилиона долара. Това би забавило, но не би спряло нарастването на националния дълг на САЩ, който възлиза на 34,5 трилиона долара, отбелязва Ройтелс. Бюджетният дефицит ще възлезе на 1,8 трилиона долара през финансовата 2025 г., което се равнява на 6,1 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ. След това в рамките на десетилетие ще спадне до 4 на сто годишно, прогнозира Белият дом. Проектът за бюджет за финансовата 2025 г. е по-скоро политическо послание, насочено към избирателите в навечерието на президентските избори в САЩ, които ще се проведат в началото на ноември, посочват анализатори. dividend.bg

Индия увеличава вноса на злато през февруари до рекордно ниво. Страната е внесла злато на стойност 6.15 милиарда долара през февруари 2024 г., което е 2.3 пъти повече спрямо същия период на миналата година. Това показват данни на Министерството на търговията и промишлеността на Индия. През първите два месеца на 2024 г. в страната са внесени благородни метали за 8.06 млрд. долара, което е 2.4 пъти повече от януари-февруари 2023 година. Въпреки това, Prithviraj Kothari, президент на Бизнес асоциацията за злато и бижута на Индия, прогнозира рязък спад на вноса през март поради рекордно високите цени на златото в коментари за Reuters. Потребителите не могат да преживеят текущото ниво на цените”, казва той. Според него, ако цената на златото остане на сегашните пикови нива, това ще се отрази негативно на търсенето в настоящия сватбен сезон, когато потреблението на благородния метал традиционно нараства. Някои анализатори, запитани от Financial Times, отдават покачването на очакванията, че Фед ще намали лихвите, което прави златото относително по-привлекателно. Те обаче не смятат това за ключов фактор. Факторите, които преди това подхранваха ралито на златото от 16 месеца – покупки от централните банки, китайското търсене на “сигурни убежища”, конфликтът в Украйна, е малко вероятно да са работили сега. “Размерът на движението на държавните облигации и долара не може напълно да оправдае покачването на златото”, каза експертът на Standard Chartered Суки Купър.