През второто тримесечие на 2024 г. спрямо година по-рано общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях нарастват с 15.4%, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. 11.2% е ръстът в индустрията, 13.6% е ръстът в услугите, а 19.5%. е ръстът в строителството. Най-значително растат разходите за труд в държавното управление - с 27.0%, в образованието - с 26.4% и при брокерите на имоти - с 24.9%. Поравно се увеличава частта от разхода, предназначена за възнаграждение - 15.4%, а за осигуровки - с 15.1%.

Преките чужди инвестиции в България за месеците от януари дo юли 2024 г. са в размер на 604,3 млн. евро (0,6% от брутния вътрешен продукт на страната), като намаляват с 1,909 млрд. евро, или със 76%, спрямо същия период на миналата година, обявиха от БНБ. За първите седем месеца на миналата година нетните преки чужди инвестиции са били 2,513 млрд. евро. Само за месец юли 2024 г. нетният размер на постъпилите в страната инвестиции от задгранични компании е в размер на 171,6 млн. евро, при 569 млн. евро за същия месец на миналата година. Привлеченият дялов капитал (вноски на чуждестранни компании в капитала на български дружества, както и плащания по сделки с недвижими имоти в страната) за периода от януари до юли тази година възлиза на 236,9 млн. евро. Той е по-малък със 186,3 млн. евро от привлечения капитал за същия период на миналата година. Нетните инвестиции на чуждестранни граждани и фирми в недвижими имоти в страната са отрицателни и възлизат на 1,6 млн. евро, при отрицателни инвестиции от 9,9 млн. евро за периода януари-юли миналата година. Реинвестираната печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството) за месеците от януари до юли е положителна и възлиза на 853,2 млн. евро, при 2,077 млрд. евро за същия период на миналата година. Промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чужди инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити е отрицателна и възлиза на 485,9 млн. евро, при положителна стойност от 13 млн. евро година по-рано. Това означава, че български дружества връщат кредити на компаниите майки зад граница. Най-големите нетни преки инвестиции в страната за периода януари-юли 2024 г. са от Нидерландия (269,5 млн. евро), Австрия (225 млн. евро) и Гърция (160,5 млн. евро), а най-големите нетни изтегляния на средства са към Русия (184,4 млн. евро) и Полша (84,8 млн. евро). Нетните преките инвестиции на български дружества в чужбина за месеците от януари до юли възлизат на 350,3 млн. евро, при 387,7 млн. евро за миналата година по същото време. Общият размерът на преките чужди инвестиции в страната към края на март 2024 г. е 56,148 млрд. евро, при 53,775 млрд. евро година по-рано. Привлеченият дялов капитал и реинвестираната печалба са в размер на 47,747 млрд. евро, а получените от чуждестранни компании заеми са на стойност 8,401 млрд. евро.

Въпреки наблюдаваните по-ниски добиви от декар до момента, към 12 септември 2024 г. продукцията от слънчоглед в България надхвърля с 11,4 на сто отчетената по същото време на миналата година, а при царевицата увеличението достига 79,7 на сто. Отразявайки съществено по-големия размер реколтирани площи, на този етап производството на тютюн от типовете "Виржиния" и "Бърлей" бележи ръст от съответно 69,7 и 25,8 процента на годишна база, като при тип "Виржиния" се наблюдава и по-висок среден добив. Събраното количество Ориенталски тютюн е с 15,1 на сто под миналогодишното. Последните оперативни данни сочат увеличение на годишна база на продукцията от дини (с 56,3 на сто), пъпеши (с 15,7 на сто) и домати (с 35,2 на сто), отглеждани на открито. За това допринася по-големият размер засадени площи с трите култури, при дините и доматите в съчетание с нарастване и на добивите от декар. Все още сериозно изостава производството на картофи (с 27,6 на сто) и зеле (с 34,8 на сто), което е свързано донякъде с по-бавния темп на реколтиране на площите през настоящата година. По-слабо намаление се отчита при прибраните количества ягоди (с 1,9 на сто), пипер (с 1,8 на сто) и краставици (с 3,3 на сто) от открити площи. От началото на 2024 г. досега в оранжериите са произведени с 29,3 на сто по-малко домати в сравнение със същия период на 2023 г. и с 10,3 на сто по-малко краставици.

Министерският съвет прие решение, по предложение на областния управител на област София за безвъзмездното прехвърляне на стадион "Георги Аспарухов" и комплекс "Герена" на Столична община. Решението на правителството е във връзка с направено искане от кмета на Столична община и решение на Столичния общински съвет, с което се дава съгласие общината да придобие безвъзмездно правото на собственост върху имотите.

Новата Европейска система за командване и контрол (EC2) ще се изгражда от консорциум, в който влиза и Bianor Services - част от българския "Бианор Холдинг"/Wiser Technology. Проектът е продължение на вече изградената Европейска стратегическа система за командване и контрол (ESC2) и трябва да предостави на ЕС многофункционално решение, което позволява централизирано управление на всички оперативни способности и оперативна съвместимост на всички държавни институции. В рамките на договора с Европейската агенция по отбрана, за 24 месеца трябва да се проучи, проектира, прототипира и тества системата. Общата стойност на финансирания от Европейския фонд за отбрана проект е 47 млн. евро. Водеща компания в консорциума е испанската INDRA, но освен нея участват и други известни имена в сектора на отбраната като италианската Leonardo, а също и компании от Австрия, Германия, Дания, Естония, Нидерландия и Португалия. За Bianor Services това е седми договор по програмите на еврокомисията в сферата на отбраната и сигурността. Някои от водещите дейности по тях са свързани с подобряване на киберсигурността чрез изкуствен интелект.

С подкрепата на Министерство на иновациите и растежа и УниКредит Лизинг, Алкомет АД дава официален старт на мащабен инвестиционен проект на стойност 140 млн. лв. Проектът има за цел разширяване на производствения капацитет и продуктовото портфолио на компанията. Той включва изграждането на нова линия за непрекъснато леене, производствени линии за алуминиеви профили, универсален фолиев стан и редица съпътстващи съоръжения. Реализацията му е планирана в рамките на три години, като ще бъдат разкрити 160 нови работни места. Част от финансирането за новото оборудване е осигурено от УниКредит Лизинг, която ще предостави лизинг за универсален фолиев стан, произведен от водещия немски производител Achenbach Buschhutten GmbH & Co. KG. Това е иновативно оборудване, което включва еднопосочен валцов стан за производство на алуминиево фолио, система за високоскоростно разрязване и изтъняване на фолиото, както и модерна система за пречистване на въздуха с капацитет за обработка на 110 000 куб. м. въздух на час. Общата стойност на оборудването възлиза на 18 млн. евро, като производството и доставката са планирани за декември 2025 г.

Египетският бизнесмен Ахмед Насър, който наскоро обяви, че ще трансформира ЦУМ в луксозен хотел, спа център, коуъркинг пространство, египетски музей и експозиция с българско розово масло, е взел сградата под аренда от собственика ѝ Георги Гергов за 20 години. Той не пожела да каже сумата, която ще плати за това, както и за преобразяването на сградата. Известният български етиптолог и бивш образователен министър проф. Сергей Игнатов ще бъде научен консултант на проекта.

„Телематик Интерактив България“ АД е увеличило капитала на дъщерното си дружество „СиТи Интерактив“ ЕООД с 2,25 млн. лева. „СиТи Интерактив“ разпространява казино игри и управлява търговските договори с клиенти за предоставяне на съдържание. След решение на съвета на директорите на „Телематик“ капиталът на дъщерното дружество „СиТи Интерактив“ ЕООД е увеличен от 10 410 000 лева на 12 660 000 лева. Компанията майка е записала 22 500 дружествени дяла, всеки с номинална стойност от 100 лева и обща номинална стойност 2,25 млн. лева. „Телематик“ продължава и с обратното изкупуване на собствени акции. На 19 септември компанията е изкупила още 172 акции на цена от 17,7 лева за брой, а на 20 септември – 188 акции на цена от също 17,7 лева за брой. С последните сделки дружеството притежава общо 21 784 собствени акции, или малко под 0,17% от капитала.

Фабрика за олио „Рубин" на бизнесфамилия Личеви е обявена на публична продан срещу 2,4 млн. лв. Частен съдебен изпълнител обяви вчера с фабрика за олио в южната Промишлена зона на Благоевград „Рубин-08" за публична продан и определи цена от 2 363 839,26 лв. като начална за фабриката и оборудването 44 947 лв. за двата поземлени имота, върху които е построена. Тя е с наложена възбрана от 2019 г., като само през 2024 г. има 5 такива, а върху машините и съоръженията и ма учреден договор за особен залог. Фабриката, която от години произвежда и бутилира слънчогледово олио с едноименната марка, е собственост на Илиян Личев. По ирония на съдбата той и баща му Георги я купуват през 2011 г., отново от частен съдебен изпълнител, след като предишният собственик „Златен лъч" фалира. Последният публичен финансов отчет на „Рубин" е от 2021 г., когато регистрира спад на производството с 55,54% и отчита оборот от едва 594 000 лв. Явно това е накарало Личев да ипотекира предприятието, за да влее свежи пари. Преди години съседи организираха протести срещу фабриката с обвинения заради черния дим над комина на фабриката и ги разпращаха на различните институции, събираха подписки, организираха мирни граждански протести под надслов „Благоевград диша", събираха петиции в интернет.

Донко Узунов е новият изпълнителен директор на Държавната консолидационна компания (ДКК), съобщи Министерството на икономиката. Узунов имал над 10-годишен управленски и административен опит, като е бил прокурист на държавното дружество "Монтажи", което е част от ДКК. Също така е бил в ръководството на "Бургаспътстрой". Ръководството на ДКК беше сменено през февруари от тогавашния икономически министър Богдан Богданов. През май служебният министър на икономиката Петко Николов смени трима членове на Съвета на директорите на ДКК. Консолидационната компания бе създадена с решение на първия кабинет "Борисов" през 2010 г., като управлява дружествата, в които държавата е собственик. Формирането й бе част от одобрени мерки за възстановяването на икономиката, увеличаване на заетостта и подобряване жизненото равнище на населението. От създаването й досега историята на компанията е публично известна със скандалите заради спорни решения и честите конфликти и смени в ръководството й.

Представителен офис – 212 кв.м в гр. София (бул. Тотлебен) 

Цена: 460 000 EUR

Офисът е с 8 помещения - приемна, 6 работни помещения, конферентна зала, кухня и сервизни помещения. Застроена площ 212,44 кв. м. Сградата е с асансьор, видеонаблюдение и контролиран достъп.
Обектът е подходящ за представителен офис, а заради близостта до Софийски градски съд и за адвокатска или нотариална кантора.

Контакти:

0888 924185

sfb@bia-bg.com

Държавният дълг на Великобритания, според актуалните предварителни данни за август, достигна 100% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Великобритания е с шестата в света икономика и втора в Европа (след Германия). В доклада на Национална статистическа служба на страната (Office for National Statistics, ONS) се казва, че такива стойности на този твърде важен икономически и финансов показател не са регистрирани от 60-те години на миналия век, т.е. за последните над 50 години. За сравнение, според изискванията на ЕС, държавният дълг на всяка страна не трябва да надвишава 60% от нейния БВП. Нетните заеми на държавния сектор само през август са възлизали на 13,7 млрд. паунда (18,2 млрд. долара), т.е. с 2,5 млрд. паунда (3,3 млрд. долара) повече от очакваното от Службата за бюджетна отговорност (Office for Budget Responsibility, OBR). През настоящата финансова година, която започна на 1 април, заемите на държавния сектор на Великобритания надхвърлят 64 млрд. паунда (85 млрд. долара), което е с 6 млрд. паунда (7,9 млрд. долара) повече от прогнозата на OBR. Главният икономист на ONS Грант Фицнер, обяснява нарасналото ниво на държавния дълг с увеличените разходи на британското правителство. "Макар че данъчните приходи на централното правителство на страната се увеличиха значително, правителството същевременно е започнало и да харчи повече. Става въпрос за по-високите плащания за обезщетения и по-високите разходи за обществени услуги", казва Фицнер. В края на юли министърът на финансите на Великобритания Рейчъл Рийвс, говорейки пред Камарата на общините (долната камара на парламента), заяви, че бюджетът на предишното консервативно правителство, начело с премиера Риши Сунак, е включвал разходи в размер на 22 млрд. паунда (29,2 млрд. долара по текущия валутен курс), които не са били финансово обезпечени. Министърът посочва, че поради това лейбъристкият кабинет ще бъде принуден да направи съкращения на държавните разходи. По-късно министър-председателят Киър Стармър намекна за предстоящо увеличение на данъците в страната.

Общият брой на сделките по сливания и придобивания (M&A) в световен мащаб може да се увеличи тази година - след две години на спад, но ще остане доста под рекордния брой от 2021 година. Това се казва в проучване на EYAmericas. Според базовия "сценарий", броят на корпоративните сделки на стойност поне 100 млн. долара се очаква да нарасне с 21% през 2024 г. спрямо предходната, и с 18% през следващата година спрямо настоящата. Намалението на основните лихви от Федералния резерв на САЩ също може да способства за активността в сферата по сливания и придобивания, тъй като стойността на привлечените парични средства намалява. Засиленото развитие на изкуствения интелект (ИИ) също продължава да стимулира сливанията и придобиванията. Технологичният сектор несъмнено е "най-горещият" сектор, след като през 2024 г. в САЩ се активизира дейността по сливания и придобивания, което до голяма степен се дължи на опасенията на компаниите да не пропуснат бума на изкуствения интелект", коментира заместник шефът на EY Americas Мич Берлин пред MarketWatch. По думите му, очакванията са "търсенето на генеративен ИИ да продължи да стимулира високите нива на активност (по сливания и придобивания) и през 2025 година". По данни на EY,  обемът на сливанията и придобиванията в САЩ за периода януари-август 2024 г. е достигнал 1,1 трилиона долара, което е с 26% повече в сравнение със същия период на миналата година. А броят на сделките за осемте месеца е нараснал с 23% на годишна база, до 948.

Южна Корея със спешни мерки срещу демографската криза. През последните десетилетия азиатската държава продължава да взема челните места в световните класации за най-ниска раждаемост и най-бързо застаряващо население. По данни на Nigerian Tribune Online и Vanguard, целта на програмата е да промени рязко раждаемостта в Южна Корея, която в момента е 0.72 деца на жена. А само през 60-те години на миналия век на една средностатистическа жена са се падали около 5-6 деца. Част от демографските проблеми в днешно време в азиатската държава са свързани с икономическите трудности през последните десетилетия и манталитета на повечето корейците, открояващ се силно с работохолизма, манията за постоянно учене и нескритото женомразство. Ето защо не е чудно, че правителството ще се стреми да направи семейния живот по-спокоен и по-финансово достъпен. По информация на World Population Review, Южна Корея се нарежда на трето място в класацията на десетте държави с най-ниска раждаемост за 2024 година. На първо място е Ватиканът, следван от Хонконг, Украйна, Сан Марино, Япония, Италия, Андора, Сингапур и Бермуда (Бермудските острови).