Продажбите на дребно в еврозоната през януари 2024 г. са се увеличили с 0,1% спрямо предходния месец, сочат данни на Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат). На годишна база, спрямо януари 2023 г. продажбите са намалели с 1%. Като цяло в 27-те страни от Европейския съюз обемите на продажбите на дребно са се увеличили средно с 0,3% през януаи, след спад от 0,7% в предходния месец декември. На годишна база продажбите са намалели с 0.6%. За България Евростат отчита нарастване продажбите на дребно с 0,3% на месечна база, колкото и средното увеличение за ЕС-27, спрямо минус 0,7% през декември. На годишна база, спрямо януари 2023 година продажбите на дребно у нас са спаднали с 0,1% спрямо ръст с 0,8 на сто през декември. Януари е първият месец, в който продажбите на дребно в България отслабват на годишна база, от април 2023 г. Разгледано по сектори, българските продажби на дребно на месечна основа растат с 6,3 на сто при хранителните продукти, алкохолните напитки и тютюневите изделия. По отношение на растежа на продажбите на дребно в този сектор, страната ни е на първо място в ЕС през януари.

Средната работна заплата в България е достигнала 2123 лв. през четвърто тримесечие на 2023 г. Увеличението на годишна база е с 13 процента. Това показват данните на информационния бюлетин на Министерството на труда и социалната политика в областта на доходите и жизненото равнище за периода. Средната заплата е най-висока в София - 2900 лв., което е с 36,6% повече спрямо средното възнаграждение за страната. Най-голям ръст на средното възнаграждение на годишна база се отчита в областите Враца (11,4%) и Търговище (9,9%), най-малък във Видин – 2,0%. Общият доход на домакинствата през четвърто тримесечие на 2023 г. е 5684,25 лв. Спрямо четвърто тримесечие на 2022 г. той е нараснал с 14,5%. Най-високи средни работни заплати се отчитат в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения“; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“; „Финансови и застрахователни дейности“; „Професионални дейности и научни изследвания“; „Добивна промишленост“; „Държавно управление“; „Образование“; „Хуманно здравеопазване и социална работа“. Източник: dividend.bg

Вагоностроителният завод "Тракция" в с. Самуил, обл. Разград, който е с над 45-годишна история в производството и ремонта на товарни вагони, изпълнява проект за модернизация на производственото оборудване. Финансирането е със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), Програма за икономическа трансформация, Компонент 3 "Интелигентна индустрия" от Механизма за възстановяване и устойчивост. Стойността на инвестицията е в размер на 1 360 300 лева, половината от които са безвъзмездна финансова помощ, а останалите – собствено участие на дружеството. Дейностите предвиждат извършване на инвестиция в ново производствено оборудване, което да повиши производствения капацитет и цифровизацията на предприятието. Ще бъдат закупени вертикален струг с ЦПУ, роботизирана система за заваряване, инверторен импулсен заваръчен токоизточник – 10 броя, и ръчна пясъкоструйна камера за бластиране на колооси. С въвеждането в експлоатация на новите машини предприятието ще разполага с възможности да увеличи годишната продукция с 20%

Дружеството "Стрейтлайн" ЕАД, което е проектант на летния сарай на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, е поискало да бъде вписано като съсобственик в държавен терен в лесопарк "Росенец" с площ малко над 35 дка. Това съобщи Областната администрация в Бургас. Става дума за имот, който представлява дълга ивица, минаваща непосредствено покрай морето и която опира точно до т.нар. Догансарай. Дружеството, което е на архитекта на сарая Калин Тихолов, е бивш собственик на два съседни поземлени имота с площ съответно 3775 кв.м. и 4397 кв.м. Областният управител на Бургас Пламен Янев обаче обжалва това искане за вписване на 35-те декара, тъй като в границите на имота попадат площи от морското дъно и морската акватория, които по закон са публична държавна собственост и върху тях дружеството не би могло да придобие собственост. Освен това областната управа твърди, че "действащата кадастрална карта очевидно не отразява корОттам добавят, че при изграждането на подпорната стена, същата обаче не е позиционирана правилно и е изпълнена в съседния дектно границата на морския бряг". В държавния имот е реализирано и строителство без одобрени строителни книжа и разрешения - триетажна масивна сграда, както и монолитно изградена подпорна стена, завършваща с метална защитна ограда. Височината на стената е около 6,50 м и гранични с морския бряг. Функцията й е за стабилизиране и брегоукрепване на двата частни имоти, понастоящем собственост на Хермес Солар ООД. Спорът на областната управа и фирмите около Доган за незаконните постройки продължават.

Частен съдебен изпълнител е стартирал публична продан на парцел, в който са построени четири сгради и офиси в района на Източната индустриална зона на Пловдив. Площта му е близо половин декар. Началната цена при наддаването за недвижимото имущество възлиза на 654 286 лева /334 531 евро/, което представлява 80% от оценката му. Понастоящем собствеността върху имота е на акционерно дружество „Инвест 2020“, чийто капитал е вписан на "Екзакт консулт 2012" и "ФМП Експерт". ЕООД. Назад във времето са се извършвали няколко апорта между фирмите „Лион Трейдинг“ ООД и „Лион Инвест Груп“ АД. Източник: trafficnews.bg

Нетната печалба на „Групата Централна кооперативна банка“ АД в края на четвъртото тримесечие се увеличава до 86.86 млн. лева, показват данните от междинния финансов отчет на кредитната институция. В сравнение със същия период на 2022 година, тя е със 125.48 на сто по-висока. Консолидираните разходи по дейността също нарастват – с 4.22%, до 164.30 млн. лева. Нетният доход от лихви на „Групата ЦКБ“ расте до 193.88 млн. лева при 135.75 млн. лева през 2022 година. Нетният доход от такси и комисионни обаче е намалял, като е на стойност 57.41 млн. лева. Банковата група на консолидирана основа включва “Централна кооперативна банка” АД като компания майка и контролираните от нея дъщерни фирми – “Централна кооперативна банка” – Скопие (с дял от 87.35%) и управляващото дружество “ЦКБ асетс мениджмънт” ЕАД (100% от капитала). „Централна кооперативна банка“ има лиценз за извършване на банкова дейност, като предоставянето на кредити и гаранции е част от обичайната дейност на кредитната институция. Същото въжи и за “Централна кооперативна банка” – Скопие. В момента акциите на “Централна кооперативна банка” се търгуват на „Българска фондова борса“ по 1.57 лева за един брой като цените растат от началото на годината. А по този начин инвеститорите оценяват ЦКБ на 199 594 053 лева.

"Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД отчита ръст на нетните приходи от продажба за 2023 г., които възлизат на 185,379 млн. лв., което е с 16% повече от нетния приход за 2022 г. – 155,232 млн. лв. Общо приходите за дейността възлизат на 185,703 млн. лв. за 2023 г. Общо разходите за дейността са се повишили с 18% – от 143,212 млн. лв. до 175,058 млн. лв. Нетната печалба на дружеството за изминалата година отбелязва спад с около 17% спрямо предходната – до 9,083 млн. лв. при 10,932 млн. лв. през 2022 г.

„Бианор Холдинг“ АД отчита близо 94% ръст на приходите на годишна база към края на 2023 г. в резултат на придобиванията на няколко по-малки технологични компании през миналата година. Дружеството обаче излиза на загуба заради увеличените разходи около сделките. Компанията в момента работи и по ново увеличение на капитала. Комисията за финансов надзор (КФН) вече одобри проспекта за първично публично предлагане на 5 482 813 акции с номинал 1 лев и емисионна стойност 3,7 лева всяка. Предстои определянето на сроковете на предлагането, при което дружеството се надява да привлече над 20 млн. лева от инвеститорите. „Бианор Холдинг“ реализира почти 9,9 млн. лева приходи от дейността към края на последното тримесечие на миналата година при 5,1 млн. лева към края на последното тримесечие на предходната 2022 г., което е с почти 94% повече на годишна база. Компанията реализира общи разходи към края на 2023 г. в размер на над 10,2 млн. лева при 5,3 млн. лева година по-рано, което е почти двойно повече на годишна база. Така към края на миналата година „Бианор Холдинг“ отчита 98 хил. лева загуба при 302 хил. лева печалба към края на 2022 г. В последната година акциите на „Бианор Холдинг“ поскъпват с над 27%, а пазарната капитализация достига почти 28,2 млн. лева.

През второто полугодие на 2024 г. се очаква брутното местно производство на говеда в ЕС да достигне 12,1 милиона глави. Това би означавало спад от 1 процент в сравнение със същия период на 2023 г., когато са произведени 12,2 милиона глави животни, сочат данни на Евростат. Очаква се производството на овце да намалее със 7 на сто до 15,6 милиона глави през второто полугодие на 2024 г., докато при козите се прогнозира спад от 9 на сто до 2,4 милиона глави. През последното тримесечие на 2024 г. се очаква производството на свине да намалее с 1 процент в сравнение със същото тримесечие на 2023 г., възлизайки на 57,7 милиона глави. Прогнозите са, че Франция ще остане най-големият производител на говеждо месо през второто полугодие на 2024 г. Очаква се да произведе 2,7 милиона глави, изпреварвайки Германия (2 милиона), Испания (1,3 милиона) и Ирландия (1 милион). Най-малко производство се очаква да имат Малта (2000), Кипър (10 000), Люксембург (32 000) и Хърватия (41 000). В България прогнозите са за 112 000 глави. Прогнозира се, че Испания ще произведе 13,6 милиона глави свине през четвъртото тримесечие на 2024 г. Това ще я направи страната най-голям производител на свинско месо в ЕС, изпреварвайки Германия (8,8 милиона глави) и Дания (7,3 милиона глави). За разлика от тях Люксембург се очаква да произведе само 12 000 глави прасета, Малта 14 000 глави и Словения 74 000 глави. Сред страните от ЕС, които са докладвали данни за овце, се очаква Испания да бъде най-големият производител през второто полугодие на 2024 г. с повече от 4,5 милиона глави, следвана от Румъния (2,6 милиона) и Гърция (2,1 милиона). Сред страните от ЕС, които отчитат кози, се прогнозира, че Гърция, водещият производител в ЕС, ще произведе 1 милион глави през второто полугодие на 2024 г. Испания се очаква да произведе 0,5 милиона глави, пред Румъния с 0,4 милиона глави.

Работодателите в частния сектор на САЩ разкриха през февруари 140 000 нови работни места след тяхно повишение със 111 000 през януари 2024 г. и малко под осреднени очаквания за около 150 000, показва последният доклад за заетостта на ADP (Automatic Data Processing Inc.). Пазарът на труда се забавя след увеличението на лихвените проценти от Федералния резерв с общо 525 базисни пункта от март 2022 г. насам. Броят на новоназначените служители, наети в сектора на услугите, се повиши със 110 000, докато в производствения сектор бяха добавени 30 000 работни места с оглед най-вече на 28 000 новоразкрити работни места в строителството и на 6 000 в промишлеността при съкратени 4 000 в минно-добивната промишленост. Същевременно годишният растеж на заплатите продължи да се забавя и през февруари, достигайки 5,1% (от 5,2% през януари), което е най-слабото повишение от повече от две години насам, според проучването на ADP. Данните за заплащането на труда се основават на заплатите на почти 10 милиона отделни служители за период от 12 месеца. Нарастването на заплащането на сменилите работата обаче се ускори за пръв път от повече от година, като се повиши през февруари до 7,6% от 7,2% месец по-рано. Осредните прогнози са за повишение на новооткритите неселскостопански работни места с около 200 хиляди през втория месец на настоящата година след увеличение с 317 хиляди през януари. Нивото на безработица пък се очаква да остане непроменено в 3,7%, а растежът на заплащането на труда на годишна база да се забави до 4,4% от 4,5% месец по-рано.

Китай може да се стреми да одобрява до 10 нови ядрени реактора годишно, за да ускори бързото си разширяване на капацитета, според председателя на един от най-големите разработчици в страната. Три или четири нови реактора ще бъдат добавени към националния флот тази година, за да се увеличи капацитетът на Китай до около 60,8 гигавата, според Лу Тиежон, председател на China National Nuclear Corp. Китай строи нови ядрени централи с по-бързи темпове от всяка друга страна и може да надмине капацитета на САЩ - в момента най-големият пазар - до края на десетилетието, казаха анализатори на BloombergNEF. Ядрената енергия се налага, за да се отговори на амбициите за енергийна сигурност и тъй като ниските строителни разходи помагат да се направи икономиката на разработването на нови реактори по-привлекателна, според доклада. Китай трябва да се стреми да увеличи ядрения капацитет до около 400 гигавата до 2060 г., което ще повиши дела на технологията в производството на електроенергия до 18%, каза Лу. Разработчиците също така имат нарастващи възможности за износ на технологии като ядрената енергетика навлиза на нови пазари, включително Аржентина, Казахстан, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, каза той.