В края на миналата седмица цената на електроенергията в България е била върхова в сравнение с целия Европейски съюз, показват данните от платформата Euenergy. На 6 септември само в България, Румъния, Гърция и Италия цената за 1 MWh е била над 133 евро. Негативната класация води Гърция, където е регистрирана цена от 135,69 евро/MWh, следват България и Румъния, където цената е била от 133,48 евро за MWh и Италия - 133,22 евро за MWh. Българската енергийна борса в рамките на търговията в сегмент “пазар ден напред” затвори при средна цена за базова енергия от 310,17 лева/MWh (158,58 евро за MWh) с ден за доставка 9 септември 2024 година, което е ново увеличение на тока за небитовите потребители. От Фонд “Сигурност на Електроенергийната система” предупредиха, че предвидените с решение на Министерския съвет 245 млн. лева за компенсация на небитовите потребители за цени на тока над 180 лева/MWh може да се окажат крайно недостатъчни. Мярката е в помощ на предприятията и действа до края на годината, но все още средствата не са дадени, тъй като се очаква разрешение на Европейската комисия. Програмата обхваща периода от 1 юли до 31 декември при компенсация за един 1 MWh в размер на 100 процента от разликата между реалната средномесечна борсова цена на базов товар на сегмента “Ден напред” на Българската енергийна борса и базовата цена от 180 лева/MWh. През септември обаче средната борсова цена на базова електроенергия вероятно ще бъде с до 30 на сто по-висока от заложената в прогнозните разчети на Фонд “Сигурност на Електроенергийната система” и ще се движи около 223,43 лева/MWh (114,24 евро/MWh). В същото време Фондът компенсира по други програми и религиозни храмове за цената на тока, както и търговци, които са нагнетили газ в “Чирен” през 2022 година, когато цената на газа на моменти бе десетократно по-висока отколкото е в момента - 339 евро/MWh през август 2022 година при 36 евро/MWh за 6 септември 2024 година. За компенсации на предприятията ще са необходими поне още 250 млн. лева, защото прогнозите от юни за цената на тока са се оказали двойно по-ниски и цената на електроенергията в момента бележи драстични разлики с предварителните разчети. Ако в програмата за компенсации се включат и операторите, то тогава ще са необходими нови изчисления за разходите. Фондът набира средствата си главно от вноски в размер на 5 на сто от приходите на производителите на електрическа енергия от продадената електрическа енергия без ДДС и вноски в размер на 5 на сто от приходите на търговците за внесената и продадена на пазара в страната електрическа енергия без ДДС, както и от приходите, получени от търговете за продажба на квотите за въглеродните емисии.

Общият размер на приходите, помощите и даренията по държавния бюджет към юли 2024 г. е 24 344,8 млн. лв., което представлява ръст от 1 970,5 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година. Приходите от косвени данъци към юли 2024 г. са с 14,4 на сто повече в сравнение със същия период на миналата година, което означава, че постъпленията в хазната от налози по време на служебния кабинет се увеличават в сравнение със събираемостта на последното редовно правителство. Приходите от косвените данъци ДДС, акцизи, мита и други са в размер на 13 981,0 млн. лв. или 54,8 % от годишния разчет., а спрямо полугодието на 2023 г. постъпленията нарастват с 1 761,1 млн. лв. Това става ясно от данните на Министерството на финансите за изпълнението на бюджета до края на юли 2024 г. Приходите от ДДС са в размер на 10 005,4 млн. лв., което представлява 53,7% от планираните средства в бюджета за 2024 г. Съпоставени с края на юли 2023 г., приходите от ДДС нарастват с 1 371,4 млн. лв. или с 15,9 на сто. Приходите от акцизи от внос, вътрешно производство и въведени в страната от други държави-членки на ЕС акцизни стоки са 3 755,2 млн. лв., което е 58,3 на сто от планираните в бюджета и в сравнение с 2023 година нарастват с 404,4 млн. лв.

„Банка ДСК“, „УниКредит Булбанк“ и „Българо-американска кредитна банка“ (БАКБ) отново разпределиха дивидент за акционерите си и от нетната печалба за 2023 година. В резултат на решенията на общите събрания, трите банки ще изплатят на акционерите си общо 1.20 млрд. лева за миналата година. Най-доволни са акционерите на „Банка ДСК“ АД. Общо 558 373 000.78 лв. от реализираната през 2023 г. печалба ще влезе в техните портфейли. Част от нетната печалба за 2022 г., възлизаща на 250 000 000 лeва след облагане с данъци, също беше разпределена под формата на дивидент. Редовното годишно общо събрание на „УниКредит Булбанк“ АД, разпредели 65% от печалбата за 2023 г., след облагането й с данъци, като дивиденти на акционерите за 2023 г., пропорционално на притежавания от тях брой акции. Става въпрос за 524.35 млн. лева като сумата е рекордна за банката. Брутният размер на дивидента е 1.83 лева за един брой обикновена акция с номинал от 1 лев. Изплащането започна на 31 май. Останалите 282.3 млн. лв. от положителния финансов резултат ще останат като неразпределена печалба. „УниКредит Булбанк“ разпределя 465 884 941.70 лева от печалбата за 2022 г. за изплащане на притежателите на такива книжа, пропорционално на притежавания от тях брой акции. Брутният размер е 1.63 лева за един брой обикновена акция с номинал от един лев. “Българо-американска кредитна банка” АД – София разпредели сума в размер на 19 753 050.40 лв. от нетната печалба за 2023 година като дивидент или по 0.80 лв. за една акция. Решение за това е гласувано от редовното общо събрание на акционерите на кредитната институция. Останалата част от нетния положителен финансов резултат, в размер на 35 146 141.76 лв., се отнася във фонд „Резервен“. „Българо-американска кредитна банка“ отчете за миналата година нетна печалба от 54 899 192.16 лева. От нетната печалба за 2022 г., която е в размер на 43 663 589.79 лева, бе изплатен дивидент в общ размер на 2 469 131.30 лева или за една акция брутна сума от по 0.10 лева. Цялата печалба на БАКБ за 2021 г. след данъчно облагане беше внесе във фонд „Резервен“. Най-големият акционер в банката е „СИЕСАЙЕФ” АД, което се контролира от Цветелина Бориславова – председател на Надзорния съвет на банката. Този акционер е с дял от 45.68 на сто от капитала. “ЕлТиБиАй Холдингс” ЛЛС (LTBI Holdings LLC) държи 35.74 на сто, а Цветелина Бориславова лично притежава 9.98 процента. Останалите книжа с право на глас са собственост на по-малки инвеститори.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува открито производство срещу "Булгартрансгаз" по жалба на "Газтехника" ЕООД. Жалбата е по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и е срещу решението на "Булгартрансгаз" за доставка на регулатори за налягане. КЗК образува открито производство и срещу Националната електрическа компания (НЕК) по жалба на "Солитех" АД. Тя е по реда на ЗОП в частта му за сроковете за подаване за оферти за участие в процедури. Жалбата е срещу решението на НЕК за мониторинг на язовирни стени на хидро-технически комплекс "Арда" в реално време.

Концесионерът на летище "Горна Оряховица" отново ще опита да удължи пистата на съоръжението, така че то да приема различни по големина самолети. Това става ясно от входирано инвестиционно намерение в РИОСВ-Велико Търново от „Гражданско летище Горна Оряховица 2016“ АД. Това е вторият опит на дружеството да заяви подобна инвестиция, която е заложена в Генералния план за развитие на летището. През миналата година обаче концесионерът поиска временно прекратяване на преписката за удължаване на пистата. В началото на тази година плановете бяха възобновени, като за целта община Горна Оряховица трябваше да предостави два терена с размер 16 дка. Местната власт отказваше да го направи, но през тази година общинската земя стана публична държавна собственост и бе прехвърлена с анекс към концесионни договор. Така в началото на август концесионерът входира новото си намерение в РИОСВ-Велико Търново. Според него пистата (ПИК) ще бъде удължена с около 600 метра и общата ѝ дължина ще стане 3060 метра. Това ще я направи третата по дължина в България след аеропортовете в София и Бургас. В края на миналата година стана ясно, че кoнцecиoнepът пpeдвиждa над 13 млн. лв. за бъдат вложени в няколко направления – за периметров път на летището, за нова аеронавигационна светлинна система, за ĸyпyвaнe, дocтaвĸa, инcтaлиpaнe и oбyчeниe нa cиcтeми и cъopъжeния зa aвиaциoннa cигypнocт, както и за yдължaвaнe нa пиcтaтa зa излитaнe и ĸaцaнe. Инвестицията в удължаването на пистата ще бъде в размер на 10 млн. лв. Според последния финансов отчет приходите за 2023 г. са в размер на 110 хил. лв., а оперативната печалба е над 2.5 млн. лв. В доклада за дейността е записана загуба от малко над 3 млн. лв. От 2016 г. ĸoнцecиoнep нa лeтищeтo e ĸoнcopциyмът „Гpaждaнcĸo лeтищe Гopнa Opяxoвицa“, в ĸoйтo 95% дъpжи фиpмa, индиpeĸтнo cвъpзaнa c бизнecмeнa Pyмeн Гaйтaнcĸи. B ĸoнcopциyмa yчacтиe имaшe и ĸapдиoxиpypгът Гeнчo Haчeв. Дъpжaвнaтa ĸoмпaния „Лeтищe Гopнa Opяxoвицa“ дъpжи ocтaнaлитe 5%. Cpoĸът нa ĸoнцecиятa e 35 гoдини.

Фирмата за архивиране и унищожаване на документи "Райсволф България" ще регистрира капитала си от 8.4 млн. обикновени акции на номинал от 1 лв. на BEAM-пазара за малки и средни предприятия на Българска фондова борса. През февруари 2022 г. "Райсволф България" емитира 1.2 млн. евро с облигации от 1000 евро номинал и купон от 6%, като ги листва на основния сегмент на БФБ. Матуритетът на облигациите е 3 години, което означава, че през следващата година фирмата ще трябва да ги изкупи обратно. Капиталът на дружеството се държи изцяло от изпълнителния директор Ивайло Йорданов, който притежава 99.2% или 8 332 800 акции. Останалите 0.8% са разпределени между Стефан и Ива Йорданови, и Innovative Securities от Белиз. "Райсволф България" е основана през 2010 г., като реално бизнесът на компанията е франчайз на германаската Reisswolf International, която също се занимава с управлението на документи. Последният договор между двете е сключен през март 2021 г. за срок от 5+1 години с опция за продължаване. Ако не бъде подновен срокът, договорът приключва през март 2027 г. В последния отчет базираната в София "Райсволф" декларира 874 хил. лв. приходи за първите шест месеца на 2024 г., лек спад в сравнение с 933 хил. лв. за същия период на 2023 г. Финансовият резултат е печалба от 71 хил. лв. спрямо 35 хил. лв. за първите шест месеца миналата година. За компанията работят 10 души. През 2023 г. обороттът достига 2.2 млн. лв., с 14% повече спрямо 2022 г., като чистата печалбата е около 140 хил. лв. Съветник на емитента е "Дилингова финансова компания", където Ивайло Йорданов е част от съвета на директорите и притежава около 10% от дяловете на брокера.

Общите приходи на „Зърнени храни България“ АД се увеличават с 16,5% през първото полугодие на 2024 г. спрямо същия период на предходната година. Към 30 юни 2024 г. те достигат 39,622 млн. лв. при отчетени 33,998 млн. лв. в края на първото полугодие на 2023 г. За първото тримесечие на годината отчетените приходи на групата са в размер на 18,086 млн. лв. Приходите от продажби се увеличават с 12% в периода до 30 юни 2024 г., като достигат 36,995 млн. лв. при отчетени 33,035 млн. лв. в края на юни 2023 г. С близо 40% нараства и печалбата на компанията преди данъци през първите шест месеца на годината и достига 5,220 млн. лв. при 3,754 млн. лв. за същия период на миналата година, въпреки отчетеното през първото тримесечие намаление. Според консолидирания отчет за периода януари-март 2024 г. печалбата преди данъци регистрира спад с 29% на годишна база (1,785 млн. лв. при реализирана в края на първото тримесечие на 2023 г. печалба от 2,506 млн. лв.).

Европейските банки са напът да отбележат нулев ръст на ипотечното кредитиране през тази година поради високите лихвени проценти, но от 2025 г. се очаква възстановяване. През последните няколко години кредитополучателите в еврозоната бяха възпрепятствани да вземат нови ипотечни кредити, тъй като Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши лихвените проценти до рекордни нива след продължителен период на отрицателни лихвени проценти. Според анализ на EY на данни от Европейския банков орган и националните банки в Германия, Франция, Испания и Италия ипотечното кредитиране в еврозоната няма да отбележи никакъв ръст през тази година в сравнение с 2022 г., когато е нараснало с 4.9%, съобщава Financial Times. Данните се събират от 2006 г. насам, като предишният най-нисък темп на растеж е бил 0.2% през 2014 г. "Жилищният пазар продължава да бъде най-засегнат, като през тази година ръстът е без промяна, но с намаляването на разходите за живот и за заеми покупката на жилища, както и търсенето на кредити от страна на потребителите и бизнеса би трябвало отново да се засилят", заяви Омар Али, глобален лидер в областта на финансовите услуги в EY. Консултантската компания очаква ипотечното кредитиране да се възстанови през 2025 г. с ръст от 3.1% и да нарасне до 4.2% през следващата година, тъй като разходите по заемите ще намалеят, а инфлацията ще се забави, което ще облекчи натиска върху жилищния пазар. ЕЦБ повиши основния си лихвен процент от 0% през 2022 г. до 4% през септември миналата година, следвайки подобни стъпки на Английската централна банка и Федералния резерв в опит да се справи с нарастващата инфлация. През юни ЕЦБ намали основния си лихвен процент до 3.75% и се очаква да направи допълнителни понижения през следващите месеци, тъй като инфлацията се забавя. Ипотечните кредити представляват почти половината от общия обем на кредитирането в еврозоната, въпреки че през последните години бяха засегнати и други форми на кредитиране. Бизнес кредитирането се е свило с 0.1% през миналата година и се очаква да нарасне само с 0.5% през тази. Според прогнозата на EY растежът ще достигне 4.2% през 2026 г. Ръстът на потребителското кредитиране се очаква да нарасне от 0.9% през тази година до 4.2% през 2026 г. EY прогнозира, че макар банките да реализират малко по-големи загуби от необслужвани кредити, те не представляват сериозен риск за кредиторите. Необслужваните заеми се очаква да нараснат от 2% от всички заеми през тази година до 2.3% през 2025 г. и 2026 г., но все още ще бъдат далеч под пиковата си стойност от 8.4% по време на дълговата криза в еврозоната през 2013 г.

Средният брой на служителите, работещи в най-младите компании в САЩ, рязко се е свил в периода на пандемията от КОВИД-19, ускорявайки тенденция, наблюдавана от десетилетия, пише в. "Уолстрийт джърнъл". Увеличаването на тези малки компании е един от първите сигнали за начина, по който бизнес моделите, вдъхновени от пандемията. Компаниите, основани между март 2020 г. и март 2021 г., имат средно 4,6 служители спрямо средния брой от 5,3 служители година по-рано, по данни на Бюрото за преброяване на населението на САЩ. В началото на века този показател бе 5,8 души и постепенно се понижаваше, докато пандемията не провокира по-резкия спад, припомня всекидневникът. За по-малкия размер на компаниите има различни причини. При някои нови бизнеси проблемите, свързани с пандемията, забавиха наемането на работна ръка. При други самите предприемачи предпочитат да поддържат дейността си малка, за да си осигурят по-добър баланс между работата и личния живот. По-малкият брой служители в компаниите отразява и по-основополагащи промени. Разпространяването на дистанционната работа, разрастването на т. нар. гиг икономика (пазар на труда, съставен предимно от временна заетост или заетост на непълно работно време - бел. ред.), както и новите софтуерни инструменти улесняват предприемачите да работят с по-малко персонал. Освен това поддържането на по-малко служители улеснява стартъпите да се адаптират към възходите и спадовете в икономическия цикъл, отбелязва Робърт Феърли от Университета на Калифорния.

Делът на Индия в световната търговия определено не е в крак с нейната бързо развиваща се икономика. Нещо повече - Виетнам и Бангладеш са задминали страната като евтини производствени и експортни центрове, според скорошен доклад на Световната банка. Въпреки бързия икономически растеж на Индия, делът на търговията със стоки и услуги като процент от нейния брутен вътрешен продукт е намалял през последното десетилетие, се казва в доклада, цитиран от The daily star. Делът на Индия в глобалния износ на облекло, кожа, текстил и обувки първоначално нарасна от 0,9% през 2002 г. до връх от 4,5% през 2013 г., но впоследствие спадна до 3,5% през 2022 г.", се казва в доклада. На този фон Бангладеш и Виетнам постигнаха силен растеж, като Бангладеш достигна 5,1%, а Виетнам 5,9% от глобалния износ на дрехи, кожа, текстил и обувки през 2022 г., се добавя в доклада. Освен това участието на Китай в нискоквалифицираното производство намалява, заради нарастващите заплати, а Индия може да направи повече, за да се възползва от тази възможност. В момента страни като Бангладеш и Виетнам и дори развити икономики като Германия и Нидерландия са се превърнали в основните бенефициенти от намаляващия пазарен дял на Китай. Сред петте най-големи бенефициенти от загубата на Китай в дела на глобалния износ от сектори с ниска квалификация между 2015 г. и 2022 г. Бангладеш е на първо място, следван от Виетнам и Полша. Индия трябва да намали търговските разходи и търговските бариери и да задълбочи търговската интеграция, за да остане конкурентоспособна, според пепоръка на Световната банка. Амбицията на министър-председателя на страната Нарендра Моди е да превърне Индия в производствен център, докато бизнесът диверсифицира веригите си за доставки от Китай. Институцията очаква индийската икономика да продължи бързия си растеж със 7% през текущата фискална година, завършваща през март 2025 г., след темп на растеж от над 8% през предходната година. Според прогнозата растежът на икономиката на Индия да бъде средно 6,7% за фискалните години 2025-26 и 2026-27.