Министерскияг съвет прие на свое заседание годишните доклади за изпълнението на договорите за концесии за добив на подземни богатства за 2019 г. Приходите от предоставени концесии за добив на подземни богатства в България през 2019 г. са достигнали 86,5 млн. лв. 71,79 млн. лв. от общата сума са приходи от концесионни плащания, а останалата част – ДДС, лихви, неустойки и други. През 2019 г. е осъществен контрол на 556 концесии за добив на подземни богатства, от които 21 за метални полезни изкопаеми, 78 за неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали, 1 за минни отпадъци, 18 за нефт и природен газ, 16 за твърди горива и 422 за строителни и скалнооблицовъчни материали. През годината са сключени 13 нови концесионни договора.

Броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в България през четвъртото тримесечие на 2023 г. е 1 529, а новопостроените жилища в тях са 6 350, сочат предварителни данни на Националния статистически институт. Спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. сградите са с 57 по-малко, или с 3.6%, а жилищата в тях се увеличават с 1 101, или с 21.0%. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2023 г. със стоманобетонна конструкция са 76.8%, с тухлена - 19.5%, с друга - 3.3%, и с панелна - 0.4%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (78.3%), следвани от жилищните кооперации (14.1%). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените жилищни кооперации, сградите от смесен тип и вилите, докато броят на къщите намалява. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 267 сгради с 1 823 жилища, Пловдив - 230 сгради с 636 жилища, и Варна - 174 сгради с 1 390 жилища в тях. Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (38.9%), следват тези с три стаи (34.4%), а най-нисък е делът на жилищата с пет стаи - 4.8%. Общата полезна площ на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие на 2023 г. е 644.4 хил. кв. м, или с 10.3% повече, в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., а жилищната площ нараства с 10.9 % и достига 504.5 хил. кв. метра. Средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 111.3 кв. м през четвъртото тримесечие на 2022 г. на 101.5 кв. м през същото тримесечие на 2023 г. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Силистра - 227.8 кв. м, и Габрово - 171.4 кв. м, а най-малка - в областите Монтана - 71.1 кв. м, и Варна - 72.4 кв. метра.

406 328 души получават минимална пенсия за стаж и възраст у нас - 523,04 лв. А още 407 774 възрастни вземат под тази сума, показва справка в Националния осигурителен институт. При общо 2 040 778 пенсионери това означава, че почти всяка втора пенсия е възможно най-ниската. Хората на минимални пенсии през 2012 г. са 526 777 души, година по-късно те са 461 790, за да стигнат своят връх през 2021 г., когато са 932 005. Държавата е доплатила 104 854 729 лв. месечно, за да могат над 795 742 души да стигнат минималната пенсия, показва последният годишник на НОИ. Основната причина е, че през годините минималната пенсия се вдигаше повече от останалите и така реалните суми на хората изоставаха. През 2012 г. минималната пенсия бе 136,08 лв., а днес е 523,04 лв. и приближава като размер средната. От 1 юли швейцарското правило ще я вдигне до 580,57 лв., но пак ще е най-ниската в ЕС. В повечето останали членки обаче моделът е различен. В Дания, Германия, Нидерландия и Литва изобщо няма минимални пенсии. В Словакия и Португалия минималната пенсия се определя спрямо стажа - колкото по-дълъг е той, толкова по-висока е сумата, която плаща държавата. В Чехия няма фиксирана минимална пенсия, а е равна на поне 10% от средната месечна заплата. В Испания и Австрия при определянето ѝ пък има значение дали възрастните хора живеят сами.

За поредна година през 2022 г. Челопеч остава общината с най-високи заплати в България - средно по 3398 лв. месечно. Макар че изчисленията се базират на данните на Националния статистически институт за наетите на трудов договор в частния и обществения сектор, основен принос за първенството на средногорската община има златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч" на канадската Dundee Precious Metals (DPM). На второ място със средна заплата от 2949 лв. е Козлодуй, където работи АЕЦ "Козлодуй". Това е и причината обичайно Враца да е сред областите с най-високи възнаграждения в страната. Средната брутна месечна заплата в Кнежа е била 2813 лв., където са развити производството и преработката на зърнени и маслодайни култури в региона - стопански дейности, които отчитат много силни финансови резултати през 2022 г. Именно в Кнежа беше регистриран и най-големият производител на слънчогледово олио - "Олива", с 2.6 млрд. лв. приходи. А данни от отчета на компанията сочат, че тя е допринесла с 6554 лв. средна месечна заплата през 2022 г. От средата на миналата година регистрацията на "Олива" е преместена в София. Четвърти и пети по средна заплата са Столична община (2475 лв.) и Раднево (2450 лв.), където се намира въгледобивната "Мини Марица-изток". Топ 10 се допълва от Гълъбово (2260 лв.), Девня (2156 лв.), Панагюрище (2050 лв.) и Божурище (1925 лв.) - всички те с развита добивна и преработваща индустрия или големи енергийни компании. Пирдоп заема шеста позиция със средна заплата от 2440 лв. Основният работодател там е медодобивната "Аурубис", която е най-голямата компания в България с 8.2 млрд. лв. приходи за 2022 г. В община Мирково е регистрирана друга голяма компания - медодобивната "Елаците мед". Средната брутна месечна заплата в дружеството е 2649 лв. през 2022 г., което е с 50% над средното за страната. Столична община е първа от областните градове със средна заплата от 2475 лв., това се дължи най-вече на общините Божурище, Елин Пелин, Костинброд и Ботевград. При област Варна (на второ място с 1642 лв.) високите заплати са резултат от развитата индустрия в Девня и Белослав, а за Пловдив (трето място с 1584 лв.) двигател са най-вече общините Марица и Куклен. От 2018 г. досега заплатите се увеличават във всяка община, като средният ръст е между 40 и 70% за четири години.

Pеtmall е една сравнително млада българска компания, позната на повечето собственици на домашни любимци в страната. Никола Нинов намира съмишленици, обединени от обща мисия - подобряване на културата на хранене и по-здравословен начин на живот на домашните любимци. Така през 2016 г. създават Petmall, като стартират с онлайн магазин, който лесно набира скорост заради бързата доставка и добрата услуга. През 2018 г. е открит първият фирмен обект. Petmall първи въвежда на българския пазар абонамент за регулярна доставка - услуга, която спестява време и ресурс на клиентите. Технологичното решение дава възможност да поръчаш определен тип храна и да заявиш регулярност на доставката според консумацията на домашния си любимец, за което получаваш и допълнителна отстъпка. Kъм момента Petmall поддържа 14 физически магазина, както и е собственик на най-големия онлайн магазин в сектора https://petmall.bg/. Този модел на работа дава достъп на клиентите до над 10 000 артикула онлайн и възможност за получаване на поръчката във всеки обект от веригата. Амбициозната стратегия за растеж на PetMall продължава и през 2024 г. В рамките на няколко месеца предстои откриването на 3 нови обекта, като най-големият ще се намира в хипермаркета на Kaufland в столичния кв. "Овча купел". Той ще е на площ от почти 400 квадрата и ще предлага над 5000 артикула, част от които не могат да бъдат намерени на друго място. Инвестицията в него ще е повече от 400 000 лв. и се очаква да отвори врати през април. Това ще е третият магазин на PetMall, който ще отвори врати на територията на Kaufland. Партньорството между двете компании стартира през 2021 г., като първите два обекта са в столичните хипермаркети в кв. "Малинова долина" и на бул. "Тотлебен". За момента общите проекти на двете компании са само в София, но има интерес да растат заедно и в страната.

Инвестиционният фонд “Алфа България” АД – София планира да закупи акции от капитала на „Приста Ойл Холдинг“ АД на стойност до 20 000 000 лева, равняващи се на 200 000 поименни книжа на холдинга, които са собственост на други акционери в дружеството. Съветът на директорите на кандидат-купувача има право да сключва сделки и под тези стойности. Сделката е част от процедурата по увеличение на капитала на „Приста Ойл Холдинг“ чрез издаване на 97 791 поименни акции с номинал от по 100 лева всяка. Едноличният му собственик „Приста Инвест 2016“ АД се е отказал от предимството си за записване на всички нови акции като е преостъпил това право на „Алфа България“. Кандидат-купувачът вече е внесъл капиталова вноска в размер на 9 779 100 лева и е заплатил дяловото си участие в „Приста Ойл Холдинг“. „Приста Ойл Холдинг“ ЕАД е преобразувано в акционерно дружество. Книжата му са разпределени между „Приста Инвест 2016“ с 376 414 акции и „Алфа България“ с 97 791 броя. Срокът на сключване на сделката е до края на декември 2025 година. Страни по сделката са „Алфа България“ и собственици на акции от капитала на „Приста Ойл Холдинг“. Сделката се извършва в полза на „Алфа България“ и на „Приста Ойл Холдинг“ и техните акционери. Фондът “Алфа България” бе учреден с цел привличането на преки чуждестранни инвестиции в българската икономика. Основи акционери във фонда са ,,Застрахователна компания Аксиом” ЕАД, която притежава 33.02% от капитала, Валери Китев – с 20.848%, Антон Ерокхине – със 17.96%, Хайнц Русвурм – с 16% и инвестиционния посредник “Фактори” АД – с 12.17 на сто. “Приста Ойл Холдинг” е най-големият български производител на моторни и индустриални масла. Компанията е с най-голям пазарен дял в продажбите на дребно на автомобилни масла за България благодарение на дистрибуторската си мрежа. Тя има силно присъствие и в страните от Югоизточна и Централна Европа. С увеличението на участието си като акционер в “Приста Ойл Холдинг”, “Алфа България” се стреми към трайно присъствие на пазара на смазочни продукти, както и да допринесе за развитието на компанията и стъпването й на нови пазари. “Алфа България” ще има и ключово участие в производителя на акумулатори “Монбат” АД, в който “Приста Ойл Холдинг” е акционер и притежава 42.73% от акциите с право на глас.

Minimart е българска ритейл верига от удобни хранителни магазини, стартирала през март 2023 г. с първи обект в гр. София. Зад проекта стои компанията БГК АД, която инвестира в амбициозен план за разкриване в рекордно кратък срок на брой обекти в цялата страна. Само девет месеца след старта си веригата работи вече с над 40 магазина за хранителни стоки 30 от които в София и 10 в Пловдив. В плановете на Minimart за 2024 г. е заложено да се разшири с нови 110 магазина, стъпвайки в други градове на страната, а към декември да има 150 работещи обекта в София, Пловдив, Пазарджик, Перник, Стара Загора, Асеновград, Бургас. Средната концепция е магазини с търговска площ между площ 50 и 130 кв.м, на оживени търговски точки, спирки на градския транспорт както в централните градски части, така и чисто квартални локации. Minimart планира да разшири предлагания асортимент, типичен за един тримесечен хранителен магазин - млечни продукти, колбаси, хлебни изделия, напитки, основни храни, захарни изделия, алкохол, цигари, продукти за лична хигиена, храни за домашни любимци и други.

Не му върви на проекта за развитие на ски курорт „Картала“ край Благоевград,  почти две десетилетия след като предишния мажоритарен собственик на дружеството “Прима инвест БГ” ООД – Илия Ризов, успява да спазари придобиването на апетитния имот с тогавашния кмет на града Лазар Причкапов. Ризов се сдобива с 92% от акциите на дружеството, като оставя на общината едва 8 процента. Вече 13 години лифтът и влекът продължават да са незаконни защото „Картала“ е разположен върху 190 декара от държавния горски фонд, които са били предоставени на община Благоевград с идея тук да се направи ски център. А теренът е в непосредствена близост до Национален парк „Рила“ и резерват „Парангалица“. Преди пет години се наложи на помощ да се притече оръжейна фирма “Армако” АД , която се включи като съсобственик на дружеството и съответно на проекта за превръщането на курорта в ски дестинация. Тя изкупи натрупаните до тогава дългове на дружеството към Българо-американската кредитна банка в размер на 4 125 200 евро. Срещу това тя стана мажоритарен собственик на терените в „Картала“ , а разпределението на дяловете в „Прима Инвест-БГ“ ООД , се промени така: „Армако-АД“ получи дял от 76.27%, „Прима ФР – Илия Ризов“ (16.30%) и община Благоевград (7.43 на сто). Така пътническа въжена линия над курорта Бодрост в местността Картала в землището на село Бистрица остава незаконна поради липса на приключила процедура по оценка на въздействието върху околната среда. Лифтът е разделен на две части, като за долната лифтова станция има строително разрешително, но без приключила процедура по ОВОС, а за горната станция липсват каквито и да било разрешителни в момента на стартиране на строителството. През март миналата година общината прехвърля на ски инвеститора 5 общински декара до лифта срещу изчислената от оценител сума и в замяна на 7 фирмени квадрата. След тази абсолютно неравностойна заменка, общината стана собственик на паркинга под лифта.

"УниКредит Булбанк" е финансов партньор при изграждането и експлоатацията на мащабната слънчева електроцентрала "Ценово Солар Плант" в Североизточна България и добавянето на 112,5 MW нови мощности за производство на електроенергия от слънчева енергия към националната електроенергийна система. Сделката за предоставяне на широк набор от финансови продукти, включително и мащабно финансиране е подкрепена от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която ще гарантира до 25 млн. евро от дългосрочния дълг. След въвеждане в експлоатация на първия проект по изграждане на фотоволтаична централа на зелено на Enery в България, тя ще генерира 180 GWh възобновяема енергия. Значителна част от това количество ще бъде пласирано на регионалния пазар чрез решения за директни и финансови договори за изкупуване, които са пионери за сектора в България. Проектът е на чуждестранен инвеститор - Enery. Базираната във Виена група, управлява портфейл от активи за производство на възобновяема енергия с повече от 300 MW работещи централи в Централна и Източна Европа. Групата Enery е подкрепена със значителен дял в собствеността от инвестиционния фонд на инициативата "Три морета".

Медодобивната "Аурубис България", която е най-голямата компания в страната с 8.2 млрд. лв. приходи през 2022 г., е намалила производството си в края на миналата година. Заводът край Пирдоп и Златица е преработил 7% по-малко концентрати за периода октомври - декември, показва отчетът за първото тримесечие на финансовата 2023-2024 година на германската група Aurubis. Приходите на звеното за производство на метали от концентрати и на медни продукти, към което принадлежи българското предприятие, са останали практически без промяна спрямо година по-рано. За последните три месеца на 2023 г. "Аурубис" е преработил 345 хил. тона концентрат, или спад със 7% на годишна база, което е понижило и обема на произведената сярна киселина, която се получава като страничен продукт. Чистата мед (катоди) е останала практически без промяна (58 хил. тона), но компанията не дава данни за анодите, които са некраен продукт. В момента голяма част от тях се преработват допълнително в други предприятия на групата. Плановете обаче са с разширението на рафинерията в Средногорието цялото количество да се преработва тук. За целта до 2026 г. групата ще инвестира 120 млн. евро, а капацитетът за рафиниране ще се вдигне с 50%. Като цяло звеното е увеличило с 2% преработка на концентрати през първото финансово тримесечие, като по-добро е представянето на завода в Хамбург. Това е довело и до по-голямо производство на сярна киселина (592 хил. тона спрямо 586 хил. тона). От компанията отчитат стабилно търсене на пазара - благодарение на поевтиняването на природния газ търсенето от торовите и химическите заводи е нараснало.

Европейската икономика досега се справя по-добре с комбинирания ковид и енергиен шок спрямо предходни кризисни епизоди. Възстановяването на действието на фискалните правила и затягането на бюджетите от правителствата обаче вероятно ще засегнат дългосрочно публичните инвестиции, а и частният сектор изчерпва ресурсите, което вероятно ще затрудни поддържането на темповете на трансформация. Това са основните изводи от инвестиционния доклад за 2023/2024 на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). От ЕИБ изтъкват, че исторически фискална консолидация от 1% от БВП води до спад на частните инвестиции с 1%. Това се дължи предимно на преливащи се ефекти от свиващия се публичен сектор, но и на оттеглени субсидии и данъчни стимули, като обикновено най-засегнати са инвестициите в оборудване и в нежилищното строителство. Според анализа на банката Планът за възстановяване и устойчивост може да ограничи ефекта от връщането на фискалните правила за първите три години, особено в Централна и Източна Европа. За да сработи този временен щит обаче е ключово как ще бъде използван, като разширяващата се пропаст между планирани и изпълнени инвестиции вече е 127 млрд. евро към трето тримесечие на 2023 г., а най-голямо забавяне има при мерките, свързани с инфраструктурата. България е сред посочените страни, където заради процедурите за обществени поръчки има съществени забавяния. Въпреки това страната, заедно с други от ЦИЕ, е сред тези, където продуктивните инвестиции (в машини, интелектуална собственост и бизнес имоти) запазват стабилен растеж. Същевременно страната, заедно с останалите в региона, е с най-високи нива на растеж на реалните ефективни разходи за труд, което е индикатор за загуба на конкурентоспособност. Отчасти това се дължи на по-силния енергиен и инфлационен шок върху икономиките на страните от ЦИЕ. Фирмите пък, освен свиването на публичния сектор, са изправени и пред затягащи се условия за външно финансиране, докато собствените им буфери се изчерпват. Това особено силно ще засегне младите и иновативни компании. Освен на пазарно финансиране, те често разчитат и на грантове като агрегираната им от ЕИБ оценка за достъпността на външни ресурси се влошава. По-дългосрочно перспективите за частните инвестиции са изправени и пред редица структурни бариери - най-често посочваните са енергийните цени, недостиг на квалифицирани служители и обща икономическа несигурност. От ЕИБ отчитат, че Европа запазва глобално лидерство при зелените технологии, но изостава при дигиталните иновации, където вече Китай я изпреварва по различни показатели, като например брой запазени патенти. Европейските компании изостават и при внедряването на нови технологии. ЕС е много фокусиран да осигурява публична подкрепа в ранните стадии на стартъпите, но има липси в по-късните фази на растеж и постигане на мащаб, а VC финансирането е недоразвито в сравнение със САЩ. Съветът на ЕИБ е публичните инвестиции да бъдат предпазени от фискалната консолидация, но те да се насочат по-добре към области, където има структурна трансформация и които не са обхванати добре от пазарно финансиране.

Изобилните природни блага на Латинска Америка така и не доведоха до дълготраен и широкообхватен обществен просперитет. Регионът притежава повече от половината от световния литий, който се използва в батериите за електрически превозни средства; произвежда над една трета от медта за електрически кабели; и повече от половината сребро, което е жизненоважна съставка в слънчевите панели. Освен това е дом на около половината от световното биоразнообразие и една четвърт от горите. Регионалните лидери се надяват, че през следващите години Латинска Америка може да се превърне в "зелена" сила. Благодарение на обилните вятър и слънце и мощните реки повече от една четвърт от нейната първична енергия в момента идва от възобновяеми източници, два пъти повече от средното за света. До 2030 г. се очаква проекти за слънчева и вятърна енергия с капацитет 320 гигавата (GW) да бъдат пуснати в експлоатация според базираната в Сан Франциско благотворителна организация Global Energy Monitor, което ще направи региона лидер във възобновяемите енергийни източници. Инфраструктурата за пренос на тази енергия се разраства. През 2024 г. Бразилия ще отдаде чрез търг преносни линии, които заедно с още две сделки от 2023 г. могат да възлязат на общо 14 млрд. долара. Латинска Америка освен това може да се превърне в значителен нискобюджетен производител на т.нар. зелен водород, който се произвежда от възобновяеми източници и в някои случи може да се използва като чиста алтернатива на изкопаемите горива. Очаква се скоро Конгресът на Бразилия да приеме регулаторни рамки за офшорни вятърни централи и зелен водород, което може да отключи инвестиции за милиарди долари. Една четвърт от всички проекти за зелен водород са в Латинска Америка, което е най-високият дял в световен мащаб. Чили планира до 2030 г. да произвежда най-евтината такава енергия в света, а до 2040 г. да се нареди сред водещите три износителя. Регионът също така е в предните редици в иновативното климатично финансиране. През 2022 г. Чили стана първата страна в света, която набра 2 млрд. долара чрез облигации с намален лихвен процент, при условие че изпълни определени цели за устойчивост. Уругвай последва примера и получи почти 4 млрд. долара. През 2023 г. Еквадор постигна най-голямото в света опрощаване на дълг срещу инвестиции в опазване на природата, като спестените средства бяха насочени към защита на Галапагоските острови; отиващият си президент на страната нарече биоразнообразието нова "валута". Тенденцията ще продължи през 2024 г. с бразилска емисия устойчиви облигации на стойност около 2 млрд. долара. Континентът ще покаже на практика дали зависимите от изкопаеми горива икономики могат бързо да станат екологични. През август еквадорците гласуваха да забранят нефтените сондажи в част от амазонската тропическа гора и дадоха на държавната петролна компания една година да спре операциите. С този референдум за първи път в историята гражданите на една страна гласуват за спиране на производството на петрол. На Еквадор, чийто основен износ е суровият петрол, това може да струва около 14 млрд. долара пропуснати приходи през следващите две десетилетия. Президентът на Колумбия от 2022 г., който без ирония се казва Густаво Петро, също обеща да прекрати проучванията за петрол, въпреки че суровината и нейните производни съставляват една трета от износа на страната. Въпреки целия оптимизъм преходът няма да е лесен. Старите зависимости умират трудно. Бразилия и Гвиана наливат пари в петролни проучвания. Обезлесяването на Амазония в Боливия и Венецуела рязко се увеличи. Изкачването по веригата на стойността, от добив на суровини до производство на зелени технологии, изисква инвестиции и опит. А използването на всичко това за увеличаване на обществения просперитет ще остане предизвикателство. Но зеленият преход предлага на региона историческа възможност да превърне проклятието на ресурсите в благословия.

Индия ще стане водач по растеж на търсенето на нефт в света в интервала до 2030 година, освен това добивът в страната ще понижава, което ще поддържа зависимостта й от импорт, се показва в отчет на Международната организация по енергетика (МАЕ). „ Индия ще заеме позицията на най-големия източник на растежа на търсенето на нефт в свето през това десетилетие. В прогнозния интервал 2023-2030 година на Индия ще се пада повече от една трета от растежа на международното търсене на нефт “, декларират от МАЕ. Очакването е че Индия ще изпревари Китай по растеж на търсенето на нефт през 2027 година „ Вътрешният рандеман, съгласно упованието ще продължи да понижава, без значение от напъните за увеличение на вложенията. Индия ще остане доста подвластна от вноса на петрол и LPG “, показват още от МАЕ. Общо добивът на нефт в Индия ще е от порядъка на 540 хил.барела дневно към 2030 година спрямо 600 хиляди барела дневно през 2022 – 2024 години, считат от организацията. Плановете на индийските енергийни компании са за увеличение на мощностите за нефтопреработка (рафиниране) с 1 млн. барела дневно, а вътрешното търсене на нефтопродукти ще се усили през 2030 година с 1,2 млн. барела дневно до 6,6 млн.. Индия има желание да резервира позицията си на основен експортьор на транспортни горива за пазарите в Азия и Атлантическия басейн, декларират още от МАЕ. При това се прецизира за увеличението на ролята на страната като световен снабдител от 2022 година насам. „ През 2023 година Индия беше четвъртият по величина експортьор на междинни дестилати в международен мащаб и шестият по величина експортьор на рафинирани артикули с 1,2 млн.б/д. Прогнозите са, че новият потенциал за пречистване ще усили доставките на артикули за международните пазари до 1,4 млн.б/д доникъде на десетилетието, преди да падне до 1,2 млн.б/д до 2030 година поради непрекъснатото повишаване на вътрешното търсене “, се споделя в отчета. Експертите обръщат внимание и на бързото нахлуване на електрическите автомобили в Индия, което дружно с енергийната успеваемост ще е значим фактор за понижаване на вътрешното търсене на нефт.