Двоен ръст на наложените запори върху заплати и пенсии на длъжници отчете Националната агенция по приходите за май и юни, спрямо първите четири месеца на годината. Ако в периода от 1 януари до 2 май са са издадени 5936 запорни съобщения, то в периода от 3 май до 30 юни броят им е 11 693. Така над 17 600 българи са се оказали тази година със запорирани заплати и пенсии заради просрочени задължения. В момента върху пенсии и възнаграждения за труд до размера на една минимална заплата не може да се налагат запори. За просрочени задължения към бюджета защитената от запор сума от заплатата е по-голяма. Тя се получава като от средната брутна месечна заплата за страната се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две. Така при 933 лева минимална заплата за 2024 г., защитената от запор сума става близо 1500 лева. До запориране на заплати и пенсии се стига при образувано изпълнително дело за непогасени задължения в законоустановените срокове. Тогава публичен изпълнител предприема принудително събиране на дължимите средства, като проучва доходите, които длъжникът получава, както и притежаваното имущество, и издава постановление с обезпечителни мерки. НАП налага запори както заради неплатени в срок данъци и осигуровки, така и за задължения към други държавни институции. През първото полугодие на 2024 г. са изпратени общо 1 609 469 електронни съобщения до хора с непогасени в срок публични задължения. Размерът на нововъзникналите просрочени задължения (главница и лихва) през първото полугодие на 2024 г. е нараснал с 253 млн. лв. или с 9,8% спрямо същия период на 2023 г. За погасяването на тези задължения са прихванати 201,3 млн. лв. (12,4 %) повече от първото полугодие на миналата година.

Общият показател на бизнес климата в България се повишава с 0.5% през август в сравнение с юли (от 23% на 23.5%), съобщи Националния статистически институт. Ръст на показателя се наблюдава единствено в промишлеността. Съставният показател "бизнес климат в промишлеността" нараства със 7% (от 16.5% на 23.5%) в резултат на оптимистичните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Според тях настоящата производствена активност се подобрява, като и прогнозите им за следващите три месеца остават благоприятни макар и по-умерени спрямо предходната анкета. Според 53.9% от предприятията несигурната икономическа среда продължава да е основната пречка, затрудняваща развитието на бизнеса. През последния месец е регистрирано и засилване на негативното влияние на фактора "недостатъчно търсене от страната", който измества на трето място затрудненията, свързани с недостига на работна сила. Относно продажните цени в промишлеността прогнозите на мениджърите са за леко повишение, въпреки че преобладаващата част от тях предвиждат те да запазят своето равнище през следващите три месеца. През август съставният показател "бизнес климат в строителството" се понижава с 2.6% (от 25.9% на 23.3%), което се дължи на влошените очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца. Основните проблеми за дейността на предприятията остават свързани с несигурната икономическа среда, недостига на работна сила и цените на материалите. Отчита се и нарастване на отрицателното въздействие на фактора "конкуренция в бранша". Очакванията на строителните предприемачи относно продажните цени през следващите три месеца са в посока на увеличение. Съставният показател "бизнес климат в търговията на дребно" спада с 6.8% (от 37.3% на 30.5%) в резултат на резервираните оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията. Прогнозите им за обема на продажбите и поръчките към доставчиците през следващите три месеца също са по-умерени. Най-сериозните затруднения за развитието на бизнеса са конкуренцията в бранша, несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене и недостигът на работна сила. По отношение на продажните цени търговците на дребно предвиждат те да запазят своето равнище през следващите три месеца. През настоящия месец съставният показател "бизнес климат в сектора на услугите" намалява с 1.8% (от 18.6% на 16.8%). Основните фактори, ограничаващи дейността, остават несигурната икономическа среда, недостигът на работна сила и конкуренцията в бранша. Относно продажните цени преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца.

Производството на електроенергия в България се е понижило със 7,72 процента за периода 1 януари 2024 г. - 25 август 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 25 август 2023 г. Това показват данните от последната оперативна справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От началото на годината до 25 август са произведени 24 478 705 мегаватчаса, докато за аналогичния период на изминалата година произведената електроенергия е била 26 525 591 мегаватчаса. От 1 януари до 25 август тази година потреблението на електроенергия в страната е с 1,38 процента по-малко в сравнение със същия период на миналата година. За отчетния период на настоящата година са били изразходени 23 565 455 мегаватчаса, докато в аналогичния период на миналата година потреблението е било 23 894 317 мегаватчаса. Салдото (износ-внос) на електроенергия е спаднало с 65,25 процента за сравнявания период, показва още справката на ЕСО. За дните от 1 януари 2024 г. до 25 август 2024 г. то е било 913 250 мегаватчаса, докато за този период на изминалата година - 2 631 274 мегаватчаса. Участието на базовите централи в енергийния баланс на България е намаляло с 16,15 процента за периода 1 януари 2024 г. - 25 август 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 25 август 2023 г. От базови централи от началото на тази година са произведени 17 545 250 мегаватчаса електроенергия, докато за същия период на миналата година електрическата енергия от тях е била 20 924 143 мегаватчаса. Участието на възобновяемите енергийни източници в преносната мрежа нараства с 44,02 процента в сравнявания период, докато повишението на ВЕИ в разпределителната мрежа е с 36,10 процента. Най-много е повишението на дела на електроенергия от фотоволтаичните електроцентрали - с 81,68 процента в преносната мрежа и с 60,23 процента в разпределителната мрежа. Отчита се повишение с 1,82 процента на електроенергията, произведена от ВЕЦ, за периода 1 януари 2024 г. - 25 август 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 25 август 2023 г.

Според официалните регистри почетният председател на ДПС Ахмед Доган не е собственик на лятното имение в лесопарк “Росенец”. Собственик на имота е дружеството с ограничена отговорност “Хермес солар” с управител - Данаил Папазов, бивш министър на информационните технологии, транспорта и съобщенията от правителството на Пламен Орешарски. Папазов ръководи фирмата в съдружие с руския гражданин Георгий Серопян и компанията “Сигда пропърти”. Фирмата се води с регистрация в София. Занимава се с алтернативна енергетика, производство на електрическа и топлинна енергия от възобновяеми източници. Собственик е Данаил Папазов, а негови съдружници са Георгий Серопян и фирма “Сигда пропърти”. “Сигда пропърти” е регистрирана във Варна, а неин едноличен собственик отново е Данаил Папазов.

Драган Шолак, собственикът на "Юнайтед груп", която притежава "Нова" и "Виваком" у нас, обяви, че Нова ТВ не се продава. Шолак е обяснил, че е доволен от рейтингите и качеството на продукцията, както и от независимостта на информацията, предоставяна от медията. По думите му телекомуникационната компания "Виваком" почти сигурно също оставала част от "Юнайтед груп", освен ако не се появи фантастична финансова оферта. Преди месец стана ясно, че мажоритарният акционер в "Юнайтед груп" - британската група BC Partners, е стартирала процедура по продажба на компанията. Необвързващи оферти се очакваха до края на юли, а сделката се оценяваше на около 8 млрд. евро. За продажба е бил обявен целият бизнес на "Юнайтед", който включва медии и телекоми в Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора, Гърция и България.

Пълното оборудване за фабрика за LED осветления е пуснато за публична продан от частен съдебен изпълнител. Длъжникът е "Дианид" ЕООД - една от познатите компании в бранша у нас,е основана още през 1994 г. като започва дейността си като търговец на осветителни системи, но от близо десетилетие развиваше и собствено производство с развойна лаборатория. В портфолиото на "Дианид" влизат промишлено, улично и офисно LED осветление, но също домашни, автомобилни и декоративни решения, както и изграждане на системи за видеонаблюдение. Сред клиентите ѝ са "Лукойл Нефтохим Бургас", "Нестле България", "Метрополитен", "Крафт Якобс Сушард" в Своге, EVN, "Сами-М", ТЕЦ Бобов дол и "Белла България". Нейна продукция се реализира в Белгия, Холандия, Гърция, Румъния и други страни. Финансовите резултати показват спадащи приходи от 2019 г. до момента, но даже за последната година, за която има данни - 2022 г., оборотът е над 1 млн. лева. Печалбата през 2021 г. и 2022 г. е по около 130-135 000 лева. От януари тази година обаче фирмата е с два запора в полза на банка заради около 280 000 лева задължения без лихвите. Последвало е освобождаване на служители и в момента в "Дианид" има само две осигурени лица. На този фон ЧСИ разпродава оборудването на компанията, разположено в град Белово. о включва поточна линия за сглобяване на LED, машина за насищане на платки, сървър и много друго оборудване. Търгът ще е по позиции, като сборът на началните тръжни цени е около 400 хиляди лева.

Пловдив е българският град, заемащ лидерската позиция по брой търговски паркове у нас, според доклад на международната компания за луксозни имоти Colliers. Данните от проучването показват, че Пловдив заема първото място в България през 2023 година с общо 6 функциониращи търговски парка и над 70 200 кв.м. отдаваема площ. През 2024 година темповеге на растеж в Пловдив вероятно ще са още по-големи. Ако сравним градът с общата отдаваема площ на всички действащи търговски паркове у нас към края на 2023 година, рекордните над 501 500 кв. м са в полза именно на Пловдив. Те са разположени в общо 58 обекта. Усвоените пространства в търговските центрове в града са над 3 500 кв. м., като почти половината са заети от търговци в сектор Мода. Следват магазини за храна - 13%, както и Заведения - 10 на сто. Според данните на Colleris новите наематели по главните търговски улици на Пловдив заемат 7.0% от всички площи, а празните пространства спадат до 2.0%. Наемите регистрират значителен ръст, както вследствие на стабилния интерес от нови наематели, така и в резултат на предоговаряния на съществуващи такива. Наемите регистрират значително повишение до рекордни за последните пет години нива, като тази тенденция продължава и през 2024-а година. В Пловдив ще бъде изграден един от най-големите молове у нас. Инвестицията в поректа възлиза на 150 милиона лева, но проектът се бави вече няколко години. Проектирането на Promenada Mall By Nepi Rockcastle продължава, като молът се изгражда върху терен в района на пловдивската Сточна гара - един от ключовите транспортни възли на града. Южноафриканският инвеститор NEPI Rockcastle (собственик на Paradise Center и Serdika Center в София) ще дари 8 декара за нова пътна инфраструктура и ще построи мола върху 56,6 дка площ, като сградата ще има разгъната площ от над 150 000 кв.м, от които 60 000 ще са отдавани под наем. Търговският център ще има паркинг за 1900 автомобила и 5 нива с кино, зона за хранене и парк и би трябвало да бъде завършен през 2026-а година

През 2023 г. 59% от предприятията в Европейския съюз са достигнали поне основно ниво на цифрова интензивност. По данни на Евростат у нас делът е под 30% и единствено в Румъния ситуацията е по-лоша. Големият бизнес е значително по-дигитализиран от малкия. На ниво ЕС съотношението е 91 към 58%. Според плана на Европейската комисия, наречен „Дигитално десетилетие“, до 2030 г. малкият и среден бизнес трябва да надхвърли 90% основно ниво на цифрова интензивност, което на този етап изглежда трудно. „Поне основно ниво на цифров интензитет“ – измерено чрез индекса на цифровия интензитет (DII) – включва използването на поне 4 от 12 избрани цифрови технологии, като AI технология, социални медии, облачни изчисления, управление на взаимоотношенията с клиенти (CRM) или продажбите в електронната търговия представляват поне 1% от общия оборот, уточняват от Евростат. То включва предприятия с ниско, високо и много високо ниво на индекса на дигиталната интензивност (DII), с изключение на много ниското ниво. 4.4% от МСП в Европейския съюз са достигнали много високо ниво на цифрова интензивност, докато 19.6% са достигнали високо. Повечето МСП регистрират ниски (33.8%) или много ниски (42.3%) нива на цифров интензитет. Най-големият дял от предприятията, достигнали много високо ниво на цифров интензитет, е във Финландия (13%), Малта (11.4%) и Холандия (11%). Междувременно страните с най-много предприятия, характеризиращи се с много нисък цифров интензитет, са Румъния (72.1%), България (70.6%) и Гърция (56.2%).

Икономиката на САЩ е нараснала съществено през второто тримесечие на годината на фона на повишаване на потребителските разходи и на инвестициите от страна на бизнеса. Това сочат най-новите предварителни данни на американското министерство на търговията. Брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ нараства с 3 на сто на годишна основа през периода април-юни при 1,4 на сто през първото тримесечие на годината. Предишната оценка, представена от министерството на търговията във Вашингтон, сочеше, че БВП на САЩ е нараснал с 2,8 на сто през април-юни 2024 година.  Разходите на американците за стоки и услуги са се увеличили с 2,9 на сто на годишна основа през второто тримесечие (спрямо април-юни 2023 г.). Предишната оценка беше за нарастване с 2,3 на сто. Потребителските разходи формират около 70 на сто от икономиката на САЩ. Инвестициите на компаниите в развитието на бизнеса им са се ускорили със 7,5 на сто. Най-съществено са нараснали разходите за оборудване (10,8 на сто), сочат още данните на американското търговско министерство.

За полугодието (януари до юни) на 2024 г., общият износ на зърнени култури (пшеница, царевица и др.) и преработени продукти (брашно и др.) от Русия се е увеличил с 16% на годишна база, като е надхвърлил 40,2 млн. тона. Нарастването на вноса на руско зърно е особено голямо при няколко държави - в пъти, макар че те за миналата година не са от най-големите купувачи на руско зърно. За полугодието на годишна база, най-много нарастват покупките на руски зърнени култури от: <b>Виетнам</b> (увеличение 26 пъти), Индонезия (увеличение 9 пъти), Йордания (увеличение 6 пъти) и Афганистан (увеличение 5 пъти). От изброените държави, островната страна Индонезия е най-голямата, като е 4-та по население в света. Тя е от страните изразили намерение да се присъединят към икономическата организация БРИКС, макар и към момента да не е подала официално заявление за това. Само за юни, Индонезия увеличи вноса на руско зърно 11 пъти на годишна база, като покупката на 95 хил. тона зърно й струва 26,1 млн. долара. Това съобщи РИА Новости, като се позовава на статистическата служба на Индонезия. Освен това, Индонезия за първи път от десетилетие отново реши да купува руски петрол. В средата на септември тя възнамерява да закупи петрол сорт Ural и Sokol, обаче само ако цената му не надвишава "тавана" поставен от Г-7 от 60 долара за барел.