Общите разходи през 4-то тримесечие на 2023 г. на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 11.7%, спрямо същото тримесечие на 2022 г. В индустрията увеличението е с 10.6%, в услугите - с 10.4%, и в строителството - с 19.5%, съобщиха от Национален статистически институт (НСИ). Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в секторите "Държавно управление", при който е с 19.8%, "Строителство" - с 19.5% и "Образование" - със 17.0%. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 11.9%, а разходите извън тези за възнаграждения - с 10.2%. Наблюдава се изменение спрямо същия период за 2022 г., като то варира от 20.6% за сектор "Строителство" до -2.7% за "Добивна промишленост".

С 22,6 млн. лв. повече са разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност в България поради общо заболяване през 2023 г. спрямо година по-рано, съобщиха от Националния осигурителен институт (НОИ). През 2022 г. общата сума на изплатените средства е била 847 118 217 лв., през миналата година тя е нараснала с близо 2,7% до 869 720 546 лв. Средният размер на изплатената сума по един болничен лист за общо заболяване също e по-висок, като от малко над 329 лв. се покачва на 387 лв., което е нарастване с около 18%. Данните показват още спад в общия брой на болничните листове за общо заболяване, по които има плащане от ДОО. През 2022 г. те са били 2 573 209, през 2023 г. намаляват с 325 364 (12,6%) до 2 247 845. Наблюдаваното намаление се дължи най-вече на сериозната промяна в броя на листовете, по които се изплащат парични обезщетения за временна неработоспособност поради гледане на болен член от семейството и карантина. Спадът при тях е с 57,7% - от 576 052 за 2022 г. на 243 453 за 2023 г. Нараства броят на най-голямата група болнични листове – за временна неработоспособност поради общо заболяване, като от 1 815 960 през 2022 г. достигат до 1 824 628 през 2023 г. През 2022 г. броят на работните дни в неработоспособност, за които има плащане от ДОО, е 18 865 569. Година по-късно тези дни са 17 478 514 или с 1 207 055 (6,46%) по-малко. До края на 2023 г. първите три дни от временната неработоспособност поради общо заболяване бяха за сметка на осигурителя, който изплащаше на осигуреното лице 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца. След третия ден плащането се поемаше от Националния осигурителен институт (НОИ), който изплащаше дневно парично обезщетение, изчислено в размер на 80% от среднодневното брутно трудово възнаграждение за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Със законодателни промени от 1 януари 2024 г. НОИ вече поема изплащането на средствата още след втория ден, като процентите са същите.

Преките чужди инвестиции в България за януари 2024 г. са в размер на 111,6 млн. евро, което е с 305,2 млн. евро (-73,2%) по-малко спрямо същия месец на миналата година, показват предварителните данни на БНБ. През януари миналата година чуждите инвестиции бяха в размер на 416,8 млн. евро. Привлеченият дялов капитал (вноски на чуждестранни компании в капитала и резервите на български дружества и плащания по сделки с имоти) е положителен и през януари възлиза на 3,3 млн. евро. Той е по-малък със 154,4 млн. евро спрямо януари миналата година. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е в размер на 0,9 млн. евро, при 2,9 млн. евро година по-рано. Реинвестираната печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството) е положителна и възлиза на 107 млн. евро, при 229,8 млн. евро за януари миналата година. Промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори е положителна и възлиза на 1,3 млн. евро, при 29,3 млн. евро за януари миналата година. Най-големите нетни преки чужди инвестиции в страната за януари са от Нидерландия (26,4 млн. евро), Италия (23,8 млн. евро) и Гърция (23,5 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци са към Израел (28,3 млн. евро) и Ирландия (4,4 млн. евро). Нетният поток на преките инвестиции на български компании в чужбина за януари 2024 г. възлиза на 7,6 млн. евро, при 78,2 млн. евро за януари миналата година.

Златодобивната компания „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД ще инвестира 4 млн. лв. през настоящата година в проекти в полза на обществото. Това предвижда подписването на годишен рамков договор между кмета на Крумовград Себихан Мехмед и генералния мениджър на компанията в родопската община инж. Любомир Хайнов. Рамковият договор включва 38 проекта в различни категории, а приоритетно на първо място е финансовото оздравяване на Многопрофилната болница за активно лечение в родопската община, осигуряването на средства за допълнителни възнаграждения, текущи ремонти и закупуване на техника за лечебното заведение. Общата сума за подпомагане на болницата е над 1,1 млн. лева. Компанията ще осигури близо 1,3 млн. лв. за инфраструктурата на община Крумовград, а сред обектите са както рехабилитация на пътни участъци, така и ремонти по сгради от образователната инфраструктура и закупуване на техника. За култура, изкуство и спорт планираните средства са 265 хил. лева и над 1,3 млн. лв. за други дейности в подкрепа на община Крумовград. Сред тях са недеструктивни изследвания на скалното светилище при селата Ковил и Джанка, и почистване и корекция на речното корито на река Крумовица в пределите на град Крумовград. През ноември миналата година минната компания отчете близо 17 млн. лева инвестиции на територията на община Крумовград от стъпването ѝ в родопската община, както и подпомагане на малкия и среден бизнес чрез създадения и функциониращ от 2019 г. фонд с близо 6 милиона лева.

В столичния кв. "Кръстова вада-запад" ще се намира "Зеленият квартал" (The Green District) - проект на "Домекс инвест", който се изгражза върху 50 дка с 21 жилищни сгради с близо 500 апартамента, обособени в четири затворени комплекса и шест самостоятелни сгради с обща РЗП 60 - 70 хил. кв.м. Те ще са ниско строителство в сходен архитектурен стил, с изцяло нова инфраструктура, еднотипно асфалтирани улици с отводняване, павирани тротоари с озеленяване, улично осветление и зелени площи. Един голям за София проект на холдинга "Булкапитал груп" - инвеститор и строител на най-големите затворени комплекси по българското Черноморие, чието дружество за жилищно строителство в София е "Домекс инвест". През 2014 г. е изграден "Дрийм резидънс 1" , следват "Дрийм резидънс" 2, 3, 4, 5, 6. Построен е затвореният комплекс "Гардън", а в момента се изгражда частта "Парк" и очакванията са до края на годината "Парк" да има акт 16. Започват "Фонтани". Главен изпълнител е строителната фирма от холдинга - "Домекс кънстракшън", която работи с подизпълнители, с повечето от които партнира от 15 години. До края на годината трябва да бъдат завършени и всички улици. Те са 6-метрови, с тротоари по 1.5-2 м, в които през четири метра има засадени дървета. Равносметката е, че инвеститорът ще изгради общо около 8 хил. кв.м улици и 4 хил. кв.м тротоари. Комплексът ще бъде поддържан от дружеството му "Домекс фасилити мениджмънт". В основата на проекта е терен около 20 дка, купен на етапи от Първа инвестиционна банка. От "Домекс инвест" успели да изкупят всички терени под улици. Борбата за най-проблемния продължила две години. Накрая общината го отчуждила за тяхна сметка. Макар и правен на около 11 етапа, "Зеленият квартал" поне на картина изглежда като строен с мастърплан. "Булкапитал груп" е холдингова компания, която притежава и управлява 40 дружества. Създадена е през 2012 г. и според Търговския регистър е собственост на Борислав Точевски през дружеството му "Симплисити солюшънс" и на Станимир Пенев през "Сталер БГ", което принадлежи на австрийското "Щалер". Холдингът има строително-инвестиционна дейност с над 40 изпълнени проекта с 350 хил. кв.м РЗП. "Булкапитал груп" е инвеститор и строител в най-големите ваканционни комплекси по българското Черноморие. Към групата има туристическа, IT, юридическа, счетоводна компании и за управление на имоти, дружества в Русия, Украйна, Казахстан и Австрия. Всички те обслужват създаваните комплекси. Емблематичен е "Каскадас фемили ризорт" в Слънчев бряг. Върху терен 130 дка там са построени 2000 апартамента с 90 хил. кв.м. Собствениците са запазили около 20% от тях и ги отдават под наем. Има басейни, езера с лебеди, колодрум с понита, екопарк и пр. В последните години "Булкапитал груп" активно строи и в Св. св.Константин и Елена до Варна, който вече се оформя като жилищна зона, върху земя, купена от "Химимпорт". Първа и втора част на "Азур Варна ризорт" вече са построени. Сега довършват "Панорама" и подготвят "Азур Ботаника" над курорта. Там имат над 100 дка, където искат да направят няколко детски градини, търговска инфраструктура и училище с огромен кампус. Имат предварителна договорка с Френския лицей във Варна да се премести там. Инвеститори са още във "Вила Астория" в Елените и "Бяла Сън резидънс".

Българският фонд за частни инвестиции BlackPeak Capital е придобил 4 507 545 права, с които има намерение да запише акции от капитала на "Бианор холдинг". С тези права фондът може да придобие две трети от предложените 5 482 813 акции, като при пълно записване на емисията ще има 29% дял. Набраните средства технологичният холдинг ще използва, за да покрие част от сделката по придобиването на дружеството за облачни услуги "ГоуТуАдминс груп" през декември. По-рано през юни 2023 г. компанията придоби аналитичната "Дейтабрийд" и софтуерната "Айтидо технолоджис" за около 7.7 млн. лева. През декември към "Айтидо технолоджис", вече дъщерно дружество на холдинга, се вля и софтуерната "Булбера". Според последния консолидиран отчет "Бианор" за 2023 г. регистрира 9.5 млн. лева постъпления от клиенти, два пъти повече от 2022 г. Оперативно обаче дружеството е на 700 хил. лева загуба, която нараства от 500 хил. лева година по-рано. Едно от дъщерните дружества - "Бианор сървисиз", разработва софтуерни и комуникационни решения за отбранителната индустрия и авиацията. Дружеството работи с компании като Northrop Grumman и Airbus Cybersecurity. Над 90% от приходите са от сектор отбрана и телекомуникации. Повече от половината идват от Северна Америка, където "Бианор" държи 75% от американското Bianor Inc. Дъщерното дружество "Айтидо технолоджис" разработва софтуерни решения, свързани с автоматизация на бизнес процеси, като сред клиентите са компании като Nokia, Bosch и IKEA. "Дейтабрийд" специализира в областта на машинното самообучение и изкуствения интелект. "ГоуТуАдминс груп" е специализирана в областта на управление на облачни услуги и дигитална трансформация. А "Булбера" ЕООД разработва решения в сферата на телекомуникациите, здравеопазването и електронната търговия.

Мажоритарният акционер на „Захарни заводи“ АД – дружеството „Захар Инвест“ АД, стартира процедурата по изкупуване на останалите акции, която не изисква съгласието на миноритарните акционери. Процедурата започва след проведеното търгово предложение, което приключи на 29 февруари. В резултат на търговото мажоритарният акционер придоби 311 643 акции от търсени 658 848 броя. Цената за изкупуване на останалите акции (общо 347 205 броя) е 6,3 лева за брой, същата като при търговото предложение. Процедурата започва на 22 март, петък, и приключва на 1 април 2024 г. „Централен депозитар“ АД изготвя изричен списък на лицата, чиито акции ще бъдат придобити от предложителя вследствие на предложението за изкупуване и брой притежавани от тях акции. Предложителят заплаща цената на акциите на миноритарните акционери едновременно с прехвърлянето им в срок до седем работни дни от публикуване на предложението. В последната година акциите на „Захарни заводи“ поскъпват с близо 38%, а пазарната капитализация достига 68,9 млн. лева.

ИТ компанията “Сирма Груп Холдинг” АД – София обяви очакванията си чрез засилване на вертикалната специализация на услугите да се постигне органичен и неорганичен (чрез придобивания) ръст на продажбите до сто милиона евро и листване на “Сирма Груп Холдинг” на голяма световна фондова борса до 2026 г. Предвижда се продължаване на процеса да консолидация на собствеността в дъщерните дружества, както и максимална консолидация на броя на фирмите в Групата (с изключение на задграничните дружества). Всички фирми от икономическата група на “Сирма Груп“ извършват дейност в IT сектора. Традиционно с най-висок дял се позиционират приходите от услуги и от стоки. Същевременно Европа, Северна Америка и Обединеното кралство заемат челните места в географското разпределение на реализирани приходи. Акциите на “Сирма Груп Холдинг” се търгуват на “Българска фондова борса”, като за последните дванадесет месеца леко увеличават стойността си от 0.61 лева за един брой до 0.70 лева в момента.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. ЕС е внесъл енергийни продукти на обща стойност 111,3 милиарда евро или общо 187,9 милиона тона, отчита Евростат. Спрямо същото тримесечие на 2022 г. вносът е намалял, както като стойност (-34,2 на сто), така и като нетна маса (-11,7 на сто). Сравнявайки 2023 с 2022 г., стойността на енергийните продукти се е свила с 35 на сто, а обемът е намалял с 9,4 на сто. Промяната в стойността на вноса е била задвижена в голяма степен от понижаващите се цени. През 2023 г. стойността на внесения природен газ е намаляла с 52,2 на сто спрямо 2022 г., а обемът - с 16,1 на сто. Този спад в цените на природния газ последва скока през 2022 г., когато бе регистриран растеж с 200,4 на сто на стойността заедно със спад от 0,7 на сто в обема на вноса. Спадът в обема трябва да бъде разглеждан в контекста на плана за намаление на ЕС, според който страните в ЕС се ангажират да намалят потреблението на газ с поне 15 на сто. Този план първоначално се отнасяше за периода от 1 август 2022 г. до 31 март 2023 г., но бе удължен до 31 март 2024 г. Понижението на цените на петролните масла е довело до спад със 17,2 на сто във вносния обем през 2023 г. наред със спад в обема от 2,8 на сто. Цените на петролните масла нараснаха през 2022 г., като ЕС е внесъл със 71,2 на сто повече като стойност и със 7,7 на сто като обем спрямо 2021 г. По-голямата част от вноса на петролни масла в ЕС през четвъртото тримесечие на 2023 г. е от САЩ (17 на сто), следвани от Норвегия (13,1 на сто) и Казахстан (9,2 на сто). Повече от половината от природния газ в газообразно състояние е внесен от Норвегия (53,4 на сто), следвана от Алжир (15,9 на сто) и Русия (12,7 на сто). САЩ са доставили почти половината от вносния природен газ (49,4 на сто), следвани от Русия (13 на сто) и Алжир (11,1 на сто).

По време на изложението на Световния панаир в Чикаго през 1893 г. има близо 900 памучни фабрики в САЩ. Този брой днес е около 100, изчислява Националният съвет по памука, след като осем прекратиха дейност само през последните пет месеца на 2023 г. Тъй като местното текстилно производство е почти изчезнало, фермерите, отглеждащи памук, които този месец започват да засяват милиони акри от Калифорния до Северна и Южна Каролина, е по-малко вероятно от всякога да намерят купувач за следващата си реколта. На текстила не се гледа като на продукт със значение за националната сигурност, коментира Ерин Маклафлин, старши икономист в Conference Board, мозъчен тръст с нестопанска цел – дори когато голямата нужда от защитно оборудване като маски по време на пандемията подчерта значението му за американската индустрия. Тази година се очаква американските текстилни фабрики да преработят най-малко памук от 139 години насам. Заетостта в съоръженията през 2023 г. е намаляла до най-ниското си годишно ниво, откакто се води статистика. Американските фермери продължават да засаждат влакнестия храст за чуждестранни купувачи, но дори и този пазар има своите предизвикателства: износът на памук от САЩ е напът да спадне за трета поредна година. Десетилетия на засилваща се конкуренция в лицето на по-евтиното задгранично производство и приемането на синтетични материали стоят зад вътрешния упадък на текстилната промишленост, като по-скорошни промени в политиката на правителството на САЩ ускориха смъртта на сектора. През 2016 г. Конгресът измени Закона за митата от 1930 г., за да позволи на вносителите да доставят безмитно поръчки на клиенти на стойност под 800 долара. Повишаването на така нареченото  освобождаване de minimis, заедно с бума на електронната търговия от епохата на Covid, позволиха на чуждестранни компании за бърза мода като Shein да осъществят големи пробиви. Повишените натрупани запаси и ускорената инфлация допълнително намалиха търсенето на фабриките в страната. Има няколко момента, в които памучната промишленост на САЩ изглежда изживява отново възход. Използването на капацитета на фабриките се възстановява за кратко през 90-те години на миналия век, когато програми като Инициативата за Карибския басейн и Северноамериканското споразумение за свободна търговия насърчават САЩ да изнасят памучни прежди и тъкани, които да бъдат превърнати в дрехи в други страни, преди да бъдат изпратени обратно за продажба, изтъква Министерството на земеделието. Но това производство отново спада, след като Световната търговска организация (СТО) започва постепенно  да премахва квотите за внос на текстил и облекло през 1995 г., позволявайки на страни като Китай да изнасят повече за САЩ. Съвсем наскоро търсенето се повиши през 2021 г., тъй като потребителите бяха обхванати от правителствени стимули, след като пандемичните блокировки отпаднаха и те отново се насочиха към пазаруване. Но положителният тласък не продължи дълго: Компаниите се запасиха с продукти, за да отговорят на повишеното потребителско търсене, точно когато хората пренасочиха разходите си обратно към пътувания и развлечения, коментира Брайън Ярброу, старши анализатор в Edward Jones. Със сигурност вътрешното търсене на памук никога няма да изчезне напълно. В допълнение към подгрупа от потребители, които търсят произведени в Америка, Министерството на отбраната изисква закупуването на някои произведени в САЩ текстилни и облекла - от дрехи до палатки. Американските фермери също могат да разчитат на оживен експортен пазар - засега. Повече от три четвърти от доставките на памук в САЩ тази година ще бъдат изнесени, показват правителствени данни, като това е най-високият дял в историята. Тази прекомерна зависимост от експортното търсене прави фермерите по-податливи на геополитически сътресения и други смущения, посочва Гари Адамс, главен изпълнителен директор на Националния съвет по памука.

Чуждестранните инвестиции в Китай през януари-февруари спадат с 19,9 на сто спрямо същия период на миналата година до 215,1 милиарда юана (30 милиарда долара), сочат данни от министерството на търговията, цитирани от Ройтерс. Спадът идва на фона на засилени усилия от страна на властите да привличат чужди компании. Чуждестранните компании започнаха да заобикалят Китай от времето на пандемията, когато страната наложи ултрастроги мерки, които изключително много затрудниха бизнеса. Серия строги регулаторни мерки също повлияха отрицателно. Миналата седмица американският министър на търговията Джина Раймондо посочи, че според американския бизнес Китай е станал "невъзможен за инвестиране". През 2023 г. преките чужди инвестиции в страната спаднаха с 8 на сто на годишна база. За първите два месеца на 2024 г. чуждите инвестиции в Китай са се насочили основно към високотехнологичната промишленост - 71,44 милиарда юана или над една трета от всички. Инвестициите в строителния сектор растат с 43,6 на сто, а в търговията на едро и дребно - с 14,5 на сто.