Парите за заплати в публичния сектор по консолидираната фискална програма достигат невероятните 23 милиарда лева. Само за 3 години - от края на 2022 г. досега, това перо в бюджета е нараснало с 57%. Разходите за персонал (в това перо попадат и осигуровките) повсеместно по министерствата се вдигат с около 20%. В Министерски съвет например за персонал ще отидат с 30.4% повече спрямо 2024 г. - бюджетът скача от 79.5 млн. на 103.683 млн. лв. В МФ увеличението е 19% - от 530 на 630 млн. лв. В МРРБ средствата за персонал се увеличават с 21% - от 115.805 млн. на 140.795 млн. лв. В Министерството на земеделието и храните - с 24% - от 215.012 млн. на 267.184 млн. лв. С 21% има ръст за администрацията на президенството - от 8.134 млн. лв. на 9.837 млн. лв. Разходите за персонал в МВР скачат от 2.536 млрд. лв. за тази година на 3.828 млрд. догодина, или с 51% - много над обсъжданите 13% и 31% увеличение на възнагражденията. В системата на отбраната увеличението реално в проектобюджет 2025 е от 1.68 на 2.47 млрд. лв. или 790 млн. лв. - ръст на разходите за персонал в размер на 47%. В Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО) средствата за заплати се увеличават от 81.3 млн. на 142 млн. лв. 73% ръст има Комисията за противодействие на корупцията - от 8.956 млн. лв. за 2024 г. на 15.522 млн. лв. Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, получава през 2025 г. 13.497 млн. лв. средства за персонал, което е със 17% повече от 2024 г. В ДАНС ръстът е 61% на издръжката на персонала - от 162.538 млн. лв. през тази година до 262.349 млн. за 2025 г. С 48% ще скочи издръжката на персонала в Националната служба охрана /НСО/ - от 59.312 млн. на 88.245 млн. С близо 50% скачат и средствата за персонал в правосъдното министерство - от 389.478 млн. на 582.981 млн. лв. Сравнението в перо персонал по Консолидираната фискална програма на 2025 спрямо плана за 2024 г. показва невиждан ръст за последните години в размер на 5 млрд. лв. Тук попадат разходите на персонал на всички съставни бюджети - не само министерства и държавен бюджет, но и общини, вузове, осигурителна система.

Нетният износ на България за трети страни и за държавите от ЕС намалява за последната година и е отрицателно число, което влияе пряко и върху БВП на страната. По данни на НСИ през периода януари - октомври 2024 г. от България общо са изнесени стоки на стойност близо 71 млрд. лева, което е с 3,1% по-малко в сравнение със същия период на 2023 година. Пак за същото време общо в страната са внесени стоки на стойност около 81 млрд. лева или с 0,2 на сто повече в сравнение с 2023 година, като разликата е близо 10 млрд. лева износ - внос. При износа за ЕС най-голям ръст е отбелязан в сектор “Минерални горива, масла и подобни продукти” (30,5%), а най-голям спад се наблюдава в сектор “Храни и живи животни” - близо 17 на сто. При вноса от ЕС най-голямо увеличение е отчетено също в сектор “Минерални горива, масла и подобни продукти” -70,9%. При търговията с трети страни най-голям ръст при износа е отбелязан в сектор “Химични вещества и продукти” (11,4%), а най-голям спад при “Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход” (38,9%). Най-голямо увеличение при вноса е отчетено при сурови материали, негодни за консумация, без горива - почти 27 на сто. Най-голям спад при вноса се наблюдава при “Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн” от почти 3 на сто.

Софийското общинското дружество Център за градска мобилност (ЦГМ) не успява да инвестира в паркинги, но плаща 15% комисиона на мобилните оператори от всеки изпратен SMS за паркиране. Това е прагът, определен още през 2007 г. от общинския съвет. Отделно от тази комисиона, всеки потребител се таксува допълнително според тарифния си план за пращане на съобщение. Заложеният максимално допустим процент за печалба на A1, Vivacom и Yettel е 15, което е доста висока комисиона и ощетява ЦГМ и бюджета на София. Средномесечно гражданите изпращат близо милион SMS-a за паркиране. Около 1.4 млн. лв. на месец са приходите от SMS паркиране, става ясно от отговори на дружеството, което за пет години прави 80 млн. лв. Така общата сума на комисионите от 15% ще е 11.96 млн. лв. за следващите пет години, като 3.64 млн. лв. ще са за Vivacom, 3.17 млн. лв. за Yettel, а 5.14 млн. лв. за А1. През лятото на 2023 г. ЦГМ тихомълком пусна поръчка за "дигитализация на паркирането" в София срещу 6 млн. лв. Основният резултат от това беше нов сайт на дружеството и приложението SofiaPlus, което замести предишното SofiaTraffic. Плащането става с карта и не е нужно ползвателите да са клиенти на българските мобилни оператори. Другият важен въпрос е в какво все пак се влагат парите, които общината събира. ЦГМ получава около 16 млн. лв. годишно само от SMS-и общо за "синя" и "зелена" зона, без в сметката да влизат приходи от винетни стикери и талони. С приходите от паркирането се осигурява издръжката на ЦГМ, поддържането на зоните за почасово платено паркиране, дофинансиране на транспортната задача, както и някои други основни дейности, които, въпреки че не носят паричен приход за дружеството, имат своята социална значимост", обясняват от дружеството.

Административен съд – София-град потвърди предварителното изпълнение на заповедта на председателя на КЗП Мария Филипова по повод забраната за нелоялна търговска практика на дружеството за бързи кредити Мъни-лийз ЕАД. Заповедта се отнася до липсата на прозрачност при представяне на условията по потребителски кредити, което би могло да увреди икономическите интереси на потребителите, а именно: дружеството не предоставя в договора за потребителски кредит ясна и разбираема информация за годишния процент на разходите (ГПР). Вместо това, ГПР е посочен само с цифри, без да се обяснява как е изчислен. Не се уточнява кои елементи са включени в ГПР и как точно се формира той. Съдът приема, че незабавното изпълнение на мярката е в обществен интерес, като се цели защита на уязвими потребители и предотвратяване на допълнителни финансови вреди. Определението на АССГ не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Община Куклен ще получи парични средства в размер до 319 793 лв. с ДДС за изграждане на елементи на общинска пътна инфраструктура в общината. Финансирането е от бюджета на Министерството на иновациите и растежа след като правителството прие решение за одобряване на финансиране на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите. Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания инвестиционен проект „Предприятие за производство на индустриални пещи”, който ще се реализира в община Куклен, област Пловдив, от „Технически системи и индустриални пещи” ЕООД. Вложението на компанията по проекта е в размер на 6 627 000 лв. и предвижда разкриването на 25 нови работни места. А новоизградената инфраструктура ще обслужва и други ползватели в зоната: „Булминт Уан” ООД, „ХМЦ” АД и „Ейч-Ритейл Аутомейшън България” ЕООД, „Шпинер България” ООД и „Одело България” ЕООД, както и всички бъдещи инвеститори. Проектът за Индустриална зона “Куклен” обхваща около 1 000 000 кв. м, разположени на територията на град Куклен, между градовете Пловдив и Асеновград.

Разградският производител на строителни стъкла МТ Пласт получи безвъзмездно финансиране от 202 394,24 лв. по програма "Развитие на човешките ресурси" 2021 – 2027 г. за подобряване на условията на труд в предприятието. Фирмата е специализирана в производството на строителни стъкла с големи размери и на матирани и допълнително обработени стъкла. Голяма част от продукцията е предназначена за износ. Предвижда се реализацията на проекта да приключи до началото на юни 2026 г

България подписва споразумения за безвъзмездна помощ между четири български компании и Американската агенция за търговия и развитие (USTDA). Агенцията ще подпомогне „Български енергиен холдинг“ ЕАД, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“, Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и „Информационно обслужване“ ЕАД за подобряване на процесите в областта на енергетиката, транспорта и киберзащитата в държавната администрация. Сътрудничеството между България и Американската агенция за търговия и развитие е ключово за успеха на енергийната трансформация в страната, модернизирането на транспортния сектор и киберзащитата в работата на държавната администрация.

Кристоф Де Мил става главен изпълнителен директор на ОББ от 1 януари 2025 година. Той поема поста от Питър Рубен, който става главен изпълнителен директор на банката от групата на КВС в Унгария – K&H. Промените подлежат на одобрение от БНБ и ЕЦБ. Кристоф Де Мил застава начело на ОББ за втори път. Той оглави банката през 2017 т., когато тя бе купена от КВС. Преди това ръководеше Сибанк - първата банка у нас, придобита от белгийската финансова група пред 2011 г. Кристоф Де Мил и Питър Рубен ще бъдат директно подчинени на Петър Андронов - главен изпълнителен директор на бизнес ресор „Международни пазари" и член на Изпълнителния комитет на KBC Group.

Великотърновският бизнесмен Димитър Манолов е новият собственик на емблематичния Парк хотел Дряново. Новият собственик вече е започнал текущи ремонтни дейности, ново оборудване и поетапно окомплектоване с персонал. Парк Хотел Дряново беше вторият по-големина длъжник към община Дряново и след като беше предаден на частен съдебен изпълнител и впоследствие продаден, сумата от 200 хил. лв. вече е издължена на общината. Очаква се веригата заведения “Бианко” да намери своето място и в Дряново.

Старозагорската компания за горива "Зара - Е" притежава най-голямата частна петролна база в Южна България, а управителят й Живодар Терзиев допреди една година беше председател на Българска петролна и газова асоциация. Днес бизнесът на Терзиев е блокиран и вероятно застрашен от крах, и то заради незначителна част от търговската му дейност. Твърденията му са, че компанията му е жертва на измама, а държавните контролни органи над десетилетие не са откривали проблем. И макар той сам през последните четири месеца да сигнализира американската страна и прокуратурата с детайли и документи по темата с надежда за по-задълбочено разследване, държавната машина явно първо ще убие бизнеса му. На 10 декември Живодар Терзиев е задържан, а МВР, Агенция "Митници", НАП и Окръжна прокуратура - Пловдив съобщиха, че българска фирма е ощетила бюджета с 9.5 млн. лв. от неплатен акциз (ревизията на митниците за акциза първо трябва да приключи, за да се изчисли и дължимият ДДС). Причината е, че от 2019 г. е предоставяла неистински документи или такива с фалшиво съдържание за доставки на горива до военния полигон в Ново село. Горивото обаче не стигало до военната база, а се прехвърляло от една на друга цистерна и най-вероятно се е насочвало към малки бензиностанции. Според "Зара - Е" в периода 2014 - 2024 г. дружеството е поставено в заблуда чрез подготвени договори и документи и участие на външни лица, че изпълнява доставки за армията на САЩ за тренировъчен полигон Ново Село. За този период са получавани заявки, документи за извършени доставки и банкови плащания. В тях са използвани личните имена на реални американски служители, печати, грифове, подписи и номера на договори. Контрагент е дружество от Швейцария, което е реален изпълнител по договори за армията на САЩ. Плащанията са получавани от фирма, регистрирана в USA, District of Columbia, с банкови сметки в българска банка. В края на юли митниците засичат въпросното нерегламентирано претоварване на гориво между 2 цистерни, собственост на две компании, различни от "Зара - Е", на километри източно от Стара Загора. До този момент ръководството на "Зара - Е" над 10 години от есента на 2014 г. живее с убеждението (и документите), че от склада й всеки месец се експедира гориво за базата на американската армия в Ново село като поддоставчик на швейцарската Mitan Handels. Тук изплува името на сина на комунистическото величие от бивша Югославия Мика Шпиляк - Ваня Шпиляк, починал през септември 2024 г. Ваня Шпиляк е описван от хърватските медии като основател на частната Mitan Handels, с фокус Югоизточна Европа, която посочва на сайта си като свои партньори през годините американската армия и силите на НАТО. Според информация от "Зара - Е" до непреки отношения с Mitan Handels се стига през есента на 2014 г. след спирането на дейността на изпадналия в несъстоятелност дистрибутор на едро в групата "Петрол" - "Нафтекс Петрол". Поради нуждата от нова база за експедиция на гориво Живодар Терзиев твърди, че е бил потърсен от бивш директор в "Нафтекс Петрол" на име Станислав Морфов и собственика и директор на транспортната фирма от Бургас "Мимако" - Борис Иванов, извършвала (на база информацията от "Зара - Е") транспортирането на горивото до базата в Ново село през годините. Въпросната бургаска транспортна компания била представена на Терзиев като партньор и посредник на швейцарската компания за Балканите. Поради приключването на дейността на "Нафтекс Петрол" се налага да се промени веригата на доставки и швейцарската компания и бургаския й партньор търсят нов складодържател, който разполага с горива за нуждите на армията. Твърденията на собственика на "Зара - Е" са, че документооборотът по последвалите доставки за американците следва логиката на предходни доставки на предишния поддоставчик "Нафтекс Петрол" и транспортната "Мимако", които са се извършвали в предходни години. Плащанията пък минават през регистрираната в САЩ компания Prucia LLC. Доставеното количество започва да се преизчислява в галони по изискване на армията на САЩ. На база споразумение между България и правителството на САЩ за сътрудничество в областта на отбраната при сделки, свързани с международни договори, има нулев акциз и не се начислява ДДС. 

През 2023 г. в ЕС са били регистрирани 10,7 милиона нови автомобила, сочат данни на Евростат, публикувани на сайта му. Сред тях най-голям е бил делът на автомобили с двигател с вътрешно горене на бензин (34,5 на сто), следвани от хибридните бензиново-електрически не-плъгин коли (21,1 на сто), чисто електрическите автомобили (14,5 на сто) и автомобилите с дизелов двигател (14,3 на сто). Електромобилите бележат бърз растеж в периода 2013-2023 г., като комбинираният дял на хибридите и електромобилите достигат паритет с този на автомобилите с вътрешно горене - 48,3 срещу 48,8 на сто. В девет страни членки на ЕС делът на хибридите и електромобилите през 2023 г. надхвърля 50 на сто сред новите регистрации. Най-висок е той във Финландия - 78 на сто, като 44 на сто от тях са хибриди, а 34 на сто - електрически. В класацията следва Швеция с дял от 69 на сто (30 на сто хибриди и 39 на сто електрически) и Нидерландия - 68 на сто (37 на сто хибриди и 31 на сто електрически).  В България делът е едва 8 на сто, от които 3 на сто хибриди и 5 на сто електрически.

Цените на вносните стоки и услуги в САЩ са се повишили с 0,1 на сто през ноември спрямо предходния месец. Това е станало на фона на поскъпналите вносни горива, сочат данни на Бюрото по въпросите на трудовата статистика към министерството на труда във Вашингтон. Икономисти, анкетирани от Ройтерс, прогнозираха, че цените на вноса в САЩ, в които не са включени митата, ще се понижат с 0,2 на сто през ноември. Бюрото по въпросите на трудовата статистика е коригирало низходящо, до повишение от 0,1 на сто, данните за цените на вноса в САЩ през октомври. Това означава, че те са нараствали два месеца последователно с по 0,1 на сто, след като през септември и август е отчетено, че са спаднали със съответно 0,4 на сто и 0,3 на сто. Средните цени на горивата, внесени в САЩ през ноември, са нараснали с 1 на сто, след като през октомври са намалели с 0,8 на сто на месечна основа. На годишна база (спрямо ноември 2023 г.) цените на вноса в САЩ са ускорили своето нарастване с 1,3 на сто след 0,6 на сто, отчетени през октомври. Цените на изнесените от САЩ стоки и услуги са останали без промяна през ноември спрямо октомври. На годишна основа (спрямо ноември 2023 г.) те са се повишили с 0,8 на сто. Това е най-същественото им годишно нарастване от юли 2023 г. насам, сочат статистическите данни.

Новоотпуснатите банкови заеми Китай са нараснали много по-малко от очакваното през ноември, подчертавайки слабото търсене на кредити във втората по големина икономика в света, предаде Ройтерс. Това се случва на фона на обещания на правителството и политиците за въвеждане на повече мерки за стимулиране. Кредитните институции в Китай са отпуснали 580 милиарда юана (79,72 милиарда долара) в нови заеми в юани през ноември, сочат данни на централната банка на страната. Анкетирани от Ройтерс анализатори прогнозираха, че новите заеми в юани ще нараснат до 990 милиарда юана миналия месец, от 500 милиарда юана през октомври и срещу 1,09 трилиона юана година по-рано. Китайската народна банка (PBOC) не предоставя месечни разбивки, но Ройтерс изчислява данните за ноември въз основа на данните на банката за периода януари-ноември в петък, в сравнение с данните за януари-октомври. За първите 11 месеца новите заеми в юани възлизат на общо 17,1 трилиона юана спрямо 21,58 трилиона юана година по-рано. Заемите за домакинствата, включително ипотеките, са нараснали до 270 милиарда юана през ноември от 160 милиарда юана през октомври, докато корпоративните заеми са нараснали до 250 милиарда юана от 130 милиарда юана, според изчисления на Ройтерс, базирани на данни на централната банка. Лидерите на Китай на годишната Централна икономическа работна конференция, определяща дневния ред, която приключи в четвъртък, обещаха да увеличат бюджетния дефицит и да намалят лихвените проценти и съотношението на резервите на банките, за да противодействат на въздействието на очакваните търговски мита на САЩ върху икономическия растеж през следващата година. През миналия месец правителството стартира пакет от дългове в размер на 1,4 трилиона долара, за да облекчи балансите на местните власти и разкри данъчни стимули за сделки с жилища и земя, за да стимулира търсенето и да облекчи финансовата тежест за строителните предприемачи. Неизплатените заеми в юани са нараснали със 7,7 на сто през ноември спрямо година по-рано като анализаторите очакваха увеличение от 7,9 на сто. Необслужваните кредити през октомври бяха на ниво от 8 на сто.