През третото тримесечие на 2024 г. в България са вписани общо 54 138 сделки със сгради, части от сгради и земя, което е с 0.26% (139 сделки) по-малко в сравнение със същия период на 2023 г. По данни на Агенцията по вписванията (АВ) броят на ипотеките (законови и договорни) за страната е общо 14 348, или 22.8 % повече спрямо същото тримесечие през 2023 г. Сега делът на ипотеките от всички сделки за тримесечието нараства до 26.5%, докато през юли-септември миналата година е бил 21.5%. Сред службите, които са вписали по над 1000 сделки през периода юни - септември са София (7879), Пловдив (4072), Варна (3635), Несебър (2766), Бургас (2300), Стара Загора (1097), и Русе(1091). На повечето от тези големи имотни пазари се регистрира ръст. В София сделките са с 12.5% повече в сравнение с третото тримесечие на 2023 г., в Пловдив - с 13.7%, в Бургас - с 19.1%, в Несебър - с 16.1%, а в Стара Загора - с 18.2%. Изключение правят Варна, където се наблюдава спад от 0.6%, и Русе, където отливът достига до 8%, спрямо същото тримесечие през 2023 г. В Русе спадът дори се задълбочава в сравнение с полугодието. При сделките с ипотека отново водят София (5270), Варна (1414), Пловдив (1371), Бургас (723), и Стара Загора (403). На шесто място се нарежда Плевен (343), следван от Русе (310). Дори в Несебър има сделки с ипотека - 179, което е далеч под резултатите на Велико Търново (243) и Шумен (218). През последното тримесечие делът на сделките с ипотека в София достига 67% от всички, при 60.8% за същия период през 2023 г. Нарастването на необходимостта от кредитиране в столицата е обяснимо с високите нива на цените. Подобна е картината във Варна и Стара Загора, където ипотечните сделки са 39% и 37% през третото тримесечие на 2024 г. При 32% и 35% година по-рано. Ипотеките, вписани в Пловдив, Бургас и Русе също се задържат около една трета от сделките - 33.7%, 31.4% и 28.4%. Средният дял на ипотеките в четирите големи града сумарно е около 43% или с 16% по-висока от средния дял за страната. Година по-рано делът им е бил 37.5%. За първото тримесечие тази година, данните на АП показаха спад от около 1.5% на годишна база в национален мащаб. През второто се наблюдаваше лек ръст от 0.01%. Спадът за полугодието беше 0.66%. Сега с новите данни за третото тримесечие, сумарният спад през първите девет месеца на годината е едва 0.5% (793 сделки).

През второто тримесечие на 2024 г. на годишна база цените на жилищата са се увеличили с 1,3 в еврозоната и с 2,9 на сто в ЕС, сочат най-новите данни на Евростат. През първото тримесечие на 2024 г. цените на жилищата са се понижили с 0,3 на сто в еврозоната и са се повишили с 1,5 на сто в ЕС. В сравнение с първото тримесечие на 2024 г., цените на жилищата през вторите три месеца на годината са се увеличили с 1,8 на сто в еврозоната и с 1,9 на сто в ЕС. Шест държави показват годишен спад на цените на жилищата на годишна основа през второто тримесечие на 2024 г., а двадесет показват увеличение на годишна база. Най-голям спад е регистриран в Люксембург (-8,3 на сто), Финландия (-4,8 на сто) и Франция (-4,6 на сто), докато най-голям ръст е регистриран в Полша (17,7 на сто), България (15,1 на сто), Литва (10,4 на сто) и Хърватия (10 на сто). По този начин България остава на второто място по ръст на показателя, където бе и през първото тримесечие. В сравнение с предходното тримесечие цените намаляват в две държави членки, остават стабилни в една (Унгария) и се повишават в двадесет и три държави членки. Понижения са регистрирани във Франция и Белгия (и двете със спад от 0,2 на сто), докато най-високите повишения са регистрирани в Хърватия (4,3 на сто), Португалия (3,9 на сто) и Испания (3,6 на сто). България е четвърта по ръст на цените на тримесечна основа с 3,4 на сто.

Лукойл Нефтохим Бургас АД отново оглави класацията на българските предприятия с най-голям оборот за финансовата 2023 с 8.639 млрд.лв. На второ място остава е Аурубис България АД - Пирдоп с 6.957 млрд.лв. Ва 3-то място е Лукойл-България ЕООД - София с 6.310 млрд.лв. Следват Астра Биоплант ЕООД - Сливо поле с 4.019 млрд.лв, Национална електрическа компания ЕАД - София - 3.470 млрд. лв., БиЕй Глас България АД - София - 2.980 млрд.лв, Булгаргаз ЕАД - София - 2.565, АЕЦ Козлодуй ЕАД - 2.529 млрд. лв, Кауфланд България ЕООД енд Ко КД - София - 2.437 млрд. лв. и Лидл България ЕООД енд Ко КД - Равно поле с 2.276 млрд лв. По данни на Информационната система за българските предприятия (BEIS) с оборот над 2 млрд. лв. са 11 български предприятия, а с оборот над 1 млд.лв - общо 42 фирми. За повоче информация - вж. BEIS.

В края на септември 101 от договорните фондове у нас от общо 146 лицензирани от Комисията за финансов надзор са на печалба. 100 от тези колективни схеми са на печалба, а 21 от договорните фондове отчитат и двуцифрена доходност. Най-висока в края на септември е печалбата на „Ди Ви Динамик“ от портфейла на управляващото дружество „Ди Ви асет мениджмънт“ EАД. Този фонд е на печалба от 23.24%, като заедно с това е увеличил и нетната стойност на активите си до 1 037 557 лева. В момента най-голям дял от активите му – 46.16%, са вложени в акции на бърсово търгувани фондове. „Скай Финанси“, организиран от управляващото дружество „Скай управление на активи“ АД отчита 21.06% възвръщаемост, и ръст на нетната стойност на активите. Фондът е активно управляван и инвестира преимуществено в акции на европейски банки и финансови компании от финансовия сектор на Централна и Източна Европа. „Юг Маркет Оптимум“, който е от портфейла на управляващото дружество „Юг Маркет фонд мениджмънт“ EАД, се отчете с печалба от 17.35% и повишение на акумулираните активи. Договорният фонд инвестира в български акции, в акции на чуждестранни компании, приети за търговия на международно признати и ликвидни регулирани пазари, в акции/дялове на други колективни инвестиционни схеми както и в дългови ценни книжа и инструменти с фиксирана доходност. „Компас Глобал трендс“ от портфейла на управляващото дружество „Компас Инвест“ АД, е осигурил печалба от 17.03%, съчетана с повишение на нетната стойност на активите. Фондът влага паричните си срудства в компании, чиито продажби ръст с по-големи темпове от средното ниво на пазара. „Ди Ви Баланс“, също от портфейла на „Ди Ви асет мениджмънт“ EАД е на печалбата с 16.59%, а заедно с това е увеличил и обема на нетната стойност на активите си. В портфейла на фонда са включени пари в брой, облигации от борсово търгувани фондове, акции, акции от борсово търгувани фондове, ДЦК и вземания.

Конституционният съд единодушно определи като незаконно решението на Народното събрание от март 2024 г., с което забранява на министъра на енергетиката да разпредели 425 млн. лв. дивидент от Българския енергиен холдинг (БЕХ). Тогава забраната беше приета по предложение на петима депутати от ГЕРБ. Веднага след това правителството на премиера Николай Денков оспори решението пред Конституционния съд. Решението на съда означава, че БЕХ ще трябва да преведе в оставащите месеци до края на тази година сумата в държавния бюджет. Парите могат да се използват за попълване на Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Липсата на дивидент от енергийните дружества е една от причините за бързия растеж на бюджетния дефицит на държавата за тази година, който към края на септември вече е 1.6 млрд. лв.

Още едно общинско дружество в София е със запорирани сметки - "Топлофикация - София", този път заради дължимите неизплатени суми от 1,6 милиарда лева към "Булгаргаз". Столичната топлофикация е огромен и траен защото дружеството продава на фиксирана цена, а купува на пазарна. Според кмета на столицата Васил Терзиев само една банкова сметка е запорирана и няма проблем с работата на дружеството. Служебното правителство е отказало от предложението за разсрочване на дълговете и предстоят разговори за съдбата на дружеството.

Веригата аптеки SOpharmacy - част от групата "Софарма Трейдинг", отвори първия си обект зад граница - в сръбската столица Белград. Плановете са до края на годината в Сърбия да заработят още няколко аптеки от веригата, а след това да бъде обхваната цялата страна. В България SOpharmacy е водещ играч с над 1,7 млн. пациенти в нейните над 200 обекта в повече от 40 населени места у нас, както и още 1 млн. посетители на онлайн аптеката и мобилното ѝ приложение. Веригата беше създадена от "Софарма Трейдинг" през 2015 г., като така групата постигна пълна интеграция - от производството до пациента.

Бизнес активността в еврозоната се сви през септември, въпреки че спадът не беше толкова силен, колкото се очакваше първоначално, според последното проучване, цитирано от Ройтерс. Индексът на мениджърите по покупките (PMI), изготвен от S&P Global, падна до 49,6 в сравнение с 51,0 през август. Индексът падна под критичната граница от 50 пункта, която разделя растежа от свиването за първи път от февруари. Стойността обаче беше по-добра от предварителната прогноза от 48,9 пункта. Индексът, който обхваща доминиращия сектор на услугите в еврозоната, също падна до 51,4 от 52,9 през август, но беше по-висок от първоначалната оценка от 50,5. PMI (Purchasing Managers' Index) е индекс, който измерва бизнес активността в различни сектори на икономиката, базиран на проучвания на мениджъри по покупки. Той обхваща компоненти като нови поръчки, производство, заетост, доставки и инвентар. Стойност над 50 пункта показва растеж, а под 50 пункта - свиване. PMI е важен индикатор за цялостното икономическо състояние на дадена страна или регион, тъй като предоставя бърз и точен поглед върху състоянието на различни индустрии. Използва се и за прогнозиране на инфлация, икономически цикли и за вземане на решения от централни банки като Европейската централна банка. Инфлацията в еврозоната спадна до 1,8% през септември, под целта на ЕЦБ от 2%, увеличавайки вероятността от намаляване на лихвения процент този месец.

Хиляди пристанищни работници по източното и южното крайбрежие на САЩ започнаха стачка, която е и първото им голямо спиране на работа от почти 50 години насам. Това блокира всичко - от храни до автомобили и пратки, в десетки пристанища от Мейн до Тексас. Приблизително половината от морския транспорт в страната спря във вторник, след като преговорите за нови трудови договори се провалиха поради спорове относно заплатите на работниците. Анализаторите предупреждават, че стачката може да струва на икономиката милиарди долари на ден, както и че ще застраши работните места и ще подхрани инфлацията, съобщава Financial Times. В изявление от вторник Синдикатът на Международната асоциация на докерите (ILA) обяви, че затваря всички пристанища от Мейн до Тексас в 12:01 източно време. Оттам уточняват, че са отхвърлили последното предложение, което описват като "далеч от исканията на членовете си." ILA, представляващ 45 хил. пристанищни работници, преговаряше със Съюза на морската индустрия (USMX) за нов шестгодишен договор преди крайния срок, който беше в полунощ на 30 септември. Преговорите за нови договори, които интересуват пряко около 25 хил. работници , са в "задънена улица" от месеци. Това е така заради спорове относно заплатите и автоматизацията, съобщава USMX. Според данни на The Conference Board, тридесетте засегнати пристанища обработват 25% от международната търговия на САЩ, която възлиза на 3 трлн. долара годишно. В понеделник бизнес групата предупреди, че стачката ще "парализира американската търговия," като прекрати вноса на храни, фармацевтични продукти, електроника и дрехи. Въпреки това синдикатът обяви, че ще продължи да обработва военен товар. Тази стачка е последното нарушение на глобалните вериги за доставки, които вече са под натиск заради сушата в Панамския канал и нападенията на хутите в Йемен. Анализатори от JPMorgan оцениха, че стачката може да струва на икономиката до 5 млрд. долара на ден, но според тях вероятно няма да продължи повече от седмица. ILA обвини морските превозвачи за значителното увеличение на цените на товарите преди стачката, като заяви, че те "ограбват своите клиенти."Синдикатът също така заяви, че стачкува, защото неговите членове са "парализирани от инфлацията" и USMX е предложил "неприемлив пакет от заплати". Дагет също изрази недоволство, че превозвачите не се интересуват от работниците и искат автоматизация на терминалите по цялото източно и южно крайбрежие. "

Виетнам планира да построи високоскоростна жп линия на стойност 67 млрд. долара изцяло със собствени средства в знак на демонстрация на нежеланието на комунистическата страна да приема заеми от чужбина, коментира Ройтерс. Железопътната линия от столицата Ханой до южния бизнес хъб Хошимин би била най-големият инфраструктурен проект в историята на Виетнам. По данни на транспортното министерство той ще струва по около 5,6 млрд. долара годишно в продължение на 12 години. "Политбюро е решило да не зависи от чужди страни" за субсидиране на жп линията от 1541 км, посочват от ведомството. По план влаковете по новата жп линия ще се движат с 350 км/ч, а тя ще бъде приключена до 2035 г.