Малките стопанства в България, в които има до 9 пчелни кошера, са намалели с почти една-четвърт и броят им вече е под 1000. Стопанствата с от 10 до 49 кошера са намалели с 9,2%, а броят им е 3136. С 8% по-малко са пчелините с до 149 кошера, които са останали 3112. Само при крупните стопанства има ръст и те са с 4,1% повече, сочат данните от годишния анализ за състоянието на пчеларството у нас. По официална статистика през 2023 г. са загинали над 40 хиляди пчелни семейства. Към 1 октомври миналата година броят им е бил 816,6 хиляди, което е с 0,8% по-малко от 2022 г. Общото количество на произведения у нас пчелен мед е 11 189 тона. Това е с 6,3% по-малко спрямо 2022 г., като средният добив от един кошер е 17 кг. Произведени са 3 тона прополис и над 46,8 тона цветен прашец.

Moнтaнa e cpeд вoдeщитe в България области пo издaдeни eднoднeвни тpyдoви дoгoвopи пpeз 2023 гoдинa. Това най-вероятно ще остане така и тази година, защото както работодатели, така и работници одобряват този начин на заетост, коментира инж. Димитъp Πeтpoв - диpeĸтop нa Инcпeĸциятa пo тpyдa в Moнтaнa. Πpeз пocлeднитe двe гoдини в Moнтaнcĸo имa yвeличeниe c 4000 нa издaдeнитe eднoднeвни тpyдoви дoгoвopи. Голям брой paбoтoдaтeли нaeмaт ceзoнни paбoтници в ceлcĸoтo cтoпaнcтвo, ĸaтo изпoлзвaт точно този тип дoгoвopи и не очакваме това да спре скоро. Πpeз 2023 гoдинa в oблacт Moнтaнa ca издaдeни нaд 18 500 еднодневни трудови договори, ĸoeтo е около 14% oт вcичĸи такива в Бългapия. Един от типичните сектори с такива условия на труд в района е селското стопанство. Например, за обработка на лозовите масиви тpи пъти в гoдинa се нaeмaт пo 150 дyши зa ceзoннa paбoтa. Според представителите на местния бизнес в тези договори няма нищо нередно, защото те ocигypявaт гъвĸaвocт нa paбoтoдaтeлите.

Пасивно инвестиране чрез ETF-и
безплатна онлайн лекция на 04.04 от 19 часа

Как да станем съдружник в най-успешните бизнеси в света, без излишни такси и загуба на време? Лекторът е инвеститор с опит в $6-милиарден хедж фонд в Лондон. Работил е в Citigroup, Goldman Sachs и $2-милиарден университетски фонд, на чийто инвестиционен съвет е бил Warren Buffett в САЩ, Англия и Хонг Конг, Китай. Завършил е Cambridge University със стипендия и Икономика в Америка. Има над 10 години опит с акции, деривати и арбитраж. Влага над 90% от собствените си пари на борсата.

Министерският съвет реши цялата територия на летище "София", която е включена в договора за концесия, както и всички бъдещи обновления и разширения, да бъдат обявени за обект с национално значение. Предвижда се и движими вещи, които са предадени на концесионера и е необходимо да бъдат продадени или бракувани, да се обявят за частна държавна собственост. Разпореждането с тях ще се извършва по установения законов ред и приходите от продажби ще постъпват в държавния бюджет, съобщи правителствената информационна служба. В обекта на концесия се включват и два нови поземлени имота, необходими за изпълнение на инвестиционната програма на концесионера, като последното е договорено в действащия към момента концесионен договор.

Общинските дружества традиционно се свързват с неефективна работа, лошо управление и слаби финансови резултати. Според кмета на Троян Донка Михайлова обаче този модел не е задължителен и това се вижда на практика в града, където общинските фирми работят като истински бизнеси. Петте търговски дружества покриват различни дейности - управление на пазарите, обработка на битови отпадъци, ВиК, изложение на художествените занаяти и болница, но общото между тях е, че всички работят на печалба и реинвестират в следващи подобрения. "Общински пазари" отговаря за трите пазара в града, като общината е предоставила на дружеството своя собственост, която то да управлява. За 2022 г. дружеството отчита 77 хил. лв. нетна печалба. За да минимализират отпадъците, през 2021 г. Троян и Априлци решават да създадат общо дружество - "Хемус ресурс - Троян и Априлци", което да управлява сепарираща и компостираща инсталация. Община Троян е собственик на 90% от капитала, останалите 10% са на община Априлци. Самата инсталация е изградена със средства по оперативна програма "Околна среда" и започва работа през 2022 г. Сепариращата инсталация отделя всички отпадъци, които могат да бъдат ползвани повторно като суровина, преди остатъкът да влезе в депото. Това включва хартия, желязо, пластмаса, вече и едрогабаритни отпадъци. Отделените вторични суровини се пресоват, опаковат и продават. Компостиращата инсталация пък обработва биологичния отпадък, като в града са поставени специални съдове за зелен отпадък. След като се шредира, раздроби и обработи, той се превръща в компост, който се ползва за наторяване на зелените площи в града, както и за продажба. "Хемус ресурс - Троян и Априлци" вече е реално работещо и реализиращо приходи, като още през първата си година на дейност излиза на нула, а по думите на Михайлова за 2023 г. се очаква да отчете печалба. Като най-интересното общинско дружество Михайлова определя "ВиК - Стенето", "едно от 14-те недоубити от държавата ВиК дружества", което за 2022 г. отчита 67 хил. лв. нетна печалба. От 2015 г. българските общини са поставени под натиск ВиК дружествата им да бъдат национализирани чрез консолидация на сектора, като общините в неконсолидираните райони нямат право на европейско финансиране за ВиК

Още над 3,2 млн. лв. с ДДС вече са постъпили по сметката на „Монтажи“ ЕАД - дъщерно дружество на Държавната консолидационна компания (ДКК), след като държавното предприятие и "Планекс – ГЕС" ДЗЗД подписаха споразумение, с което консорциумът, изпълнител на неосъществения правителствен комплекс, се съгласява да върне нова сума на държавата. Сделката предвижда и второ плащане в размер на 9 млн. лв. с ДДС, което да бъде преведено най-късно до 31 май 2024 година. В края на 2019 г. e сключен договор между „Монтажи“ ЕАД и консорциума за изпълнение на строителни дейности във връзка със строителството на правителствен комплекс от ДКК, който впоследствие не се реализира. Проектът е възложен за изпълнение без обществена поръчка и без финансова обосновка, като „Монтажи“ авансово е платил на изпълнителя близо 80 млн.лв. с ДДС на две вноски през 2020 г. Комплексът в "София тех парк" бе възложен от последното правителство на ГЕРБ и Бойко Борисов през 2021 г. През януари тази година частното дружество възстанови на ДКК първата сума от 45 млн.лв. с ДДС.

Съоснованата от българите Веселин Бакалов и Димитър Благоев компания за автоматизация Pliant.io бе придобита от IBM. За момента Pliant.io ще продължи да работи като отделен бизнес. Сумата по сделката не е публична. Пред "Капитал" Бакалов коментира, че IBM и Pliant.io са започнали да работят заедно през втората половина на 2022 г. "С развитието на това партньорство и оценката на стратегическата стойност на технологията от страна на IBM стигнахме до придобиване", каза още Бакалов. Компанията има и екип в България, който работи през дружеството "Плиант солюшънс". Приходите му за 2022 г. са 1.7 млн. лв., а броят на наетите - 16 в началото на тази година. Pliant.io разработва платформа за интегриране на софтуерни услуги за автоматизация. Компанията залага на подхода с минимално писане на код (low-code) от страна на клиентите. Компанията е основана през 2017 г., а бизнес моделът й е под формата на абонамент. Сделката е важна и за българската екосистема, защото в Pliant.io има дял и фонда BrightCap Ventures, който инвестира в нея през 2020 г. Общо компанията бе набрала 12.5 млн. долара, преди да бъде купена от IBM. Това е втора компания, основана от Веселин Бакалов, която става собственост на IBM. През 2005 г. той създава друга софтуерна фирма - SevOne, заедно със съпругата си Таня Бакалова. През 2019 г. тя бе придобита от Turbonomic, след което през 2021 г. IBM купи самата Turbonomic. Поглъщането на Pliant.io е поредната сделка за IBM от 2020 г. насам, когато начело на щатската група застана Арвинд Кришна. За последните четири години американският гигант е придобил над 40 компании.

От няколко години насам България е първенец в производството на лавандулово масло, оставяйки Франция и други европейски страни зад себе си. Наричана "синьо злато", лавандулата е ключова съставка в световната козметика. 99 на сто от лавандуловото масло, което се произвежда у нас отива за износ, така че българските производители на практика работят предимно за чужди пазари. САЩ са най-големият потребител - 27% от износа отива там. Следват страни като Германия, Франция, Австрия, Нидерландия, Индия, Великобритания, Испания, Канада, Мароко, Йордания и Китай. "Апис Агро" е семейна компания от Враца, специалиирана в производството и продажба на лавандулово масло. Фирмата е на пазара от 2015-а година, като към днешна дата отглежда лавандула на над 1100 дка в близост до село Фурен. Компанията е затворила целия производствен цикъл, който включва засаждане на растенията, механични обработки на почвата, прибиране, дестилиране и сушене, както и търговия на едро с готовите продукти - лавандулово масло, флорални води и сушен лавандулов цвят. Продажбите са ориентирани към потребители, произвеждащи парфюмни композиции, търговци на ароматични и аромотерапевтични продукти. "Апис Агро 98" ООД има реализирани два проекта по европейски програми - за "Инвестиции в земеделски стопанства" и за "Инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти". Лавандулата, която се отглежда е биологично сертифицирана, а маслото, което се произвежда е напълно натурално. Това прави компанията биопроизводител на световно ниво.

Основаната от Петко Петков "Аглика" е правоприемник на някогашния текстилен завод "Петко Владов" в Твърдица, който днес има далеч по-богата продуктова гама, покриваща почти всички сегменти на интериорния текстил и текстилните консумативи за хотели. Освен в родния си град компанията има собствени производствени бази в Молдова и САЩ и устойчиво растящи приходи - над 50.4 млн. лв. през 2022 г. Дружеството е притежател на два международни патента за тъкани - за технологията "Дабълфейс" (от англ. double face - двойно лице) и за т.нар. мембранна тъкан, която е с по-голяма еластичност, по-лека от конвенционалните материи, не пропуска въздух и вода. От няколко години "Дабълфейс" са и летните колекции плажни кърпи на Armani, Moschino, Missioni. Над 70% от продукцията на "Аглика" е за износ. Днес производствата на компанията в Твърдица са разположени на площ от 40 хил. кв.м група взаимносвързани заводи, но с различни индустриални линии и технологии за производство. Още в края на 90-те компанията започва да работи за големи международни клиенти от ранга WalMart и La Redoute и дори произвежда линията халати за баня на иконата в модния дизайна Олег Касини. "Аглика" е и първото българско текстилно предприятие, което сключва договор с шведския гигант IKEA през 1998 г. За 2022 г. "Аглика трейд" е реализирала оборот от 50.4 млн. лв. и има 253 служители. През 2012 г. бизнесът се разширява с ново производство - "Аглика трейд" във Велико Търново. През 2014 г. започва работа и фабрика за дигитално напечатани текстилни изделия в САЩ. Инвестицията е на стойност 10 млн. долара и се реализира през американското дружество на групата Aglika LLC. Две години след пускането й в експлоатация дружество дава под наем машините си на ексклузивни партньори, на които доставя своите дабълфейс кърпи и поларени одеяла за последващ печат. През 2017 г. "Аглика" купува две производствени бази в Молдова - в градовете Твърдица и Тараклия, в които компанията изнася част от продуктите си за конфекциониране. И двата града са населени основно с бесарабски българи, както става ясно от името - основно изселници от Твърдица. Част от бизнес портфолиото на семейство Петкови е и намиращият се на бреговете на язовир "Жребчево" "Аглика бутик хотел". Първата копка е направена преди 15 години, като направената инвестиция възлиза на 13 млн. лв. Комплексът разполага с леглова база за 200 души, зала за събития, плаж с пясък, спа, тенис кортове, футболни игрища, много тематични ресторанти, барове, нощен клуб и сладкарница.

На 27.03.2024 г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи консолидиран финансов отчет за 2023 г. на "Комплексен онкологичен център-Бургас" ЕOOД - Бургас

На 27.03.2024 г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи индивидуален финансов отчет за 2023 г. на "Комплексен онкологичен център-Бургас" ЕOOД - Бургас

Румъния ще има най-големия икономически растеж в Европа тази година, базиран на инвестиции, а не на потребление, заяви премиерът Марчел Чолаку. Той направи този коментар в отговор на въпрос за доклад на Европейската комисия, който предупреждава за твърде голям бюджетен дефицит в Румъния. В контекста на европейския семестър Европейската комисия публикува задълбочен анализ за оценка на макроикономическите дисбаланси в шест държави членки – Кипър, Нидерландия, Словакия, Испания, Швеция и Румъния. В доклада ЕК предупреди, че Румъния продължава да бъде уязвима в областта на публичните финанси и на външния баланс. Високите нива на бюджетен дефицит и дефицит по текущата сметка, както и високото равнище на инфлацията – над нивата от преди пандемията, правят икономиката потенциално уязвима на сътресения, отбеляза ЕК. Преди седмица Европейската комисия предупреди Румъния, че е изостанала с реформите, които трябва да осъществи в замяна на средствата за възстановяване от ЕС, и че бюджетният й дефицит в година, в която предстоят серия от избори, е обезпокоителен, поради което милиарди евро, предназначени за Букурещ, са изложени на риск. В края на февруари финансовият министър Марчел Болош предупреди, че може да минат седем години преди Румъния да постигне целта за бюджетния дефицит, определена от ЕС. В интервю за Блумбърг тогава той коментира, че правителството се сблъсква със съпротива на общественото мнение, когато става въпрос за съкращения на разходите в година на избори.

Продажбите на прочутите аржентински пържоли и други продукти от говеждо месо в чужбина скочиха миналия месец, за да достигнат най-високото си ниво от над пет десетилетия, според официални данни, цитирани от Ройтерс. Данните показват, че износът на говеждо месо е достигнал 82 548 метрични тона през февруари, най-големият месечен обем от 1967 г. През първите два месеца на тази година доставките на говеждо също отбелязват рекорд за този период - 160 478 тона, след решението на правителството на десния президент либертарианец Хавиер Милей да прекрати експортните ограничения за някои разфасовки месо. През януари и февруари над 75 на сто от продажбите на месо от страната в чужбина са били насочени към купувачи в Китай, следван от Европейския съюз и Израел. Аржентина може да се похвали с един от най-добрите селскостопански сектори в света и е основен доставчик на зърнени храни, включително преработена соя и царевица, в допълнение към говеждото месо, въпреки че в миналото секторът бе притискан от ограничения на износа, предназначени да контролират цените на вътрешния пазар. Аржентинците също са големи потребители на говеждо месо, като с особена популярност се ползват традиционните барбекюта "асадо". На фона на продължителния икономически спад, белязан от годишната инфлация, която в момента е над 270 процента, средното потребление на говеждо в страната обаче е спаднало до около 40 килограма на глава от населението през февруари - най-ниската цифра от средата на 2021 г., сочат официални данни.

Икономическият успех на Индия и нейните обещаващи перспективи превръщат страната в още по-влиятелен играч както в регионален, така и в глобален мащаб. Както и при Китай, индийската системна значимост се дължи основно на огромното й население, а нарастващото присъствие на държавата лесно се забелязва. Това е петата по големина икономика в света, а годишният ръст, който е с 5-6 процентни пункта над този на Германия и Япония, означава, че Индия може да заеме третото място след около четири години. Но доходът на глава от населението чертае друга картина. БВП на глава от населението (2389 долара) все още е далеч под нивата в развитите икономики и доста под този на Китай. Индийската урбанизация вече се движи равномерно нагоре, тъй като повече хора търсят заетост в индустриалните сектори. Освен това страната има жизнен дигитален и финансов сектор, а голямата й и растяща местна икономика е естествено предимство в сферата на дигиталните иновации. Тъй като се очаква Индия да остане най-бързо растящата основна икономика в света, политиците са изправени пред все по-сложното предизвикателство да балансират външните и вътрешните интереси, като същевременно поддържат траекторията на растеж и развитие. Един от основните проблеми ще бъде страната да избегне грешката на Китай, който не успя да осъзнае своето новопридобито глобално влияние и да се адаптира към него. Индийската уязвимост по отношение на климатичните промени е особено видима. Докато нейните емисии на глава от населението все още са ниски, страната вече е третият по големина замърсител в света, а очакванията са въглеродните емисии да продължават да се повишават. Същевременно мултинационалните компании в Индия все повече гледат навън за перспективи за растеж. Увеличеният приток на чужди компании и на чуждестранни инвестиции ще постави фокуса върху местните условия на труд. Индия е напът да се сдобие с още по-голям ръст на преките чужди инвестиции. Подобен капитал носи много ползи, включително създаване на работни места, трансфер на технологии и по-добър достъп до евтино финансиране. Но както показва опитът на други държави, големите потоци изискват бърза адаптация на политиките, както и мерки за овладяване на съпротивата на местните играчи. В същото време Индия трябва да задълбочи много повече сътрудничеството си с ключови двустранни търговски партньори, с регионалните и глобалните институции като Азиатската банка за развитие, Световната търговска организация, Международния валутен фонд и др. Естествено индийските политици ще се фокусират върху сегашните вътрешни развития и постижения, но те също така трябва да следят как тяхната страна влияе на съществуващите глобални съюзи. Предизвикателство за Индия ще бъде да се намести по един възможно най-подреден начин. По разбираеми причини страната остана извън китайската инициатива "Един пояс - един път". Но независимо дали ни харесва или не, Китай и Индия са призвани да бъдат гиганти в глобалната икономика и характерът на техните отношения ще има огромен ефект върху бъдещето на глобалното сътрудничество. Важна цел за Индия трябва да бъде работата по едни по-конструктивни отношения, които са съвместими с нейните други геополитически приоритети, включително по отношение на САЩ.