Равнището на регистрираната безработица в България през ноември е 5.16%, което представлява минимално намаление спрямо октомври, съобщиха от Агенцията по заетостта. Към края на месеца броят на регистрираните безработни е 146 414 души. Общо 15 545 безработни са започнали работа през ноември, отбелязвайки ръст от 4.7% (или 693 души) спрямо предходния месец. 320 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са намерили реализация с подкрепата на трудовите посредници. Сред най-търсените професии през месеца са: персонал, полагащ грижи за хората, машинни оператори на стационарни машини и съоръжения, продавачи, персонал, зает в сферата на персоналните услуги, преподаватели, водачи на МПС и подвижни съоръжения, квалифицирани работници в различни сектори на индустрията.

И през 2023 г. българите бяха с една от най-слабите възможности за потребление на стоки и услуги в рамките на целия ЕС, като т.нар. "фактическо индивидуално потребление" (AIC) е било с 30% под средното за Съюза (или 70% от средноевропейското ниво), докато в Люксембург беше с 36% над средноевропейското (или 136% от осредненото ниво), показват последните данни на официалната европейска статистика Евростат. По този показал България заема последното място заедно с Унгария, където фактическото индивидуално потребление през 2023 г. беше също едва 70% от средноевропейското ниво. AIC включва всички стоки и услуги, които домакинствата използват, независимо дали са закупени и платени от домакинствата директно, от правителството или от нестопански организации. Индикаторът AIC е измерител на материалното благосъстояние на домакинствата, като данните на Евростат се основават на преразгледания паритет на покупателната способност (PPS), както и на последните данни за БВП за глава от населението на всяка страна члена на ЕС. През миналата година 9 страни членки са имали равнище на "фактическото индивидуално потребление", което е било над средното за Съюза, а при останалите 18 то е било в и под средноевропейското ниво. Най-високи равнища на AIC на глава от населението са регистрирани в Люксембург (с 36% над средното за ЕС), следван от Нидерландия и Германия (с по 19% над средноевропейското ниво). В 18 страни членки действителното потребление на глава от населението през 2023 г. е било по-ниско от средноевропейското, като по този показател България и Унгария заемат предпоследната позиция по отношение на възможностите за потребление, които са били 70% от осредните за ЕС, следвани от Латвия (с потребление, което е с 26% под средното в ЕС). В същото време България заема незавидната последна позиция в класацията на Евростат за БВП на глава от населението, измерен чрез стандарта на покупателната способност (PPS). Индикаторът PPS е изкуствена парична единица, която елиминира разликите в ценовите равнища между отделните държави. По този начин с една единица PPS се купува еднакво количество стоки и услуги във всички страни членки на ЕС. По този Люксембург оглавява класацията за 2023 г. със 137% над средното за ЕС ниво, следван от Ирландия (с 113% над средното ниво) и Нидерландия (с 33% над средното ниво). С най-нисък БВП на глава от населението, освен България, са Гърция (с 31% под средното за съюза ниво) и Латвия (с 30% под средното ниво).

Комисията за защита на конкуренцията разреши на "Тринити Кепитъл" АД и "Хъс Инвест" ЕАД да придобият дружеството, което притежава столичния мол Park Center. Открит през 2006 г., това е първият търговски център от този тип у нас. Двете придобиващи дружества установяват контрол върху фирмата собственик на мола "Аурига" ЕАД чрез специално създаденото за сделката съвместно дружество "Ти Ес Ейч Инвестмънт" АД. "Хъс Инвест" е компания за инвестиции в имоти, част от групата на "Хъс" която включва и търговските дружества Металснаб България АД, Заводи за преработка на метални изделия в гр. Лом и гр. Шумен, небанкова финансова институция, транспортна фирма, фирма за производство на бебешки стоки "Kikka boo" и др. "Тринити Кепитъл" има голям опит с търговските площи. Тя притежава най-големия ритейл парк у нас - Jumbo Plaza, както и Retail Park Yambol, Retail Park Haskovo и G-Center Plovdiv. В партньорство с AP Capital тя е собственик и в люлинския Mega Mall. Сега изглежда, че подобен модел ще бъде приложен и за Park Center. Продавач е британският фонд Revetas Capital, който остана в инвестицията 10 години. Преди 8 молът беше обновен и ребрандиран. "Аурига" ЕАД е с около 7,5 млн. лева приходи и 5 млн. лева печалба за 2022 г.

Лео Матларе e новият генерален и оперативен мениджър на Линамар Лайт Металс Русе, част от международната група Linamar Corporation. Той заема поста от май 2024 г. и вече поставя основите за оптимизиране на производствените процеси, укрепване на връзките с местната общност и изграждане на стратегия за устойчив растеж на завода, съобщават от компанията. Заводът в Русе е ключов икономически фактор за региона с годишен оборот от 45 млн. лева с български компании, от които 20 млн. лева са с фирми от община Русе. С инвестиции в размер на 3 милиона лева за последните пет години, насочени към подобряване на технологиите и сертифициране по международни стандарти за качество и безопасност, заводът осигурява иновации и конкурентоспособност на световно ниво. Нео Матларе е с над две десетилетия опит в управлението на операции и производствени бази в Южна Африка, България, Румъния и Сърбия. В момента е генерален мениджър в Линамар Лайт Металс Русе. Като част от стратегията за развитие, заводът провежда проучвания за внедряване на нови перспективни технологии за производство на алуминиеви компоненти и разширяване на продуктовата си линия отвъд познатите цилиндрови глави и носачи за автомобили. Линамар Лайт Металс Русе ЕООД е част от международната канадска група, произвеждаща и разработваща високотехнологични решения за автомобилната индустрия, индустриално оборудване, земеделска техника и медицината в световен мащаб. Заводът в Русе е една от 75 производствени мощности по света. В предприятието днес работят над 750 служители, които произвеждат алуминиеви компоненти – цилиндрови глави и носачи, за световно известни автомобилни марки – Ауди, Форд, Рено, Волво и Мерцедес.

Националната електрическа компания (НЕК) е получила индикативни оферти от три компании, които искат да оборудват четири ВЕЦ-а със системи за съхранение на електроенергия с общ капацитет за съхранение близо 280 MWh. През ноември НЕК започна пазарни консултации, които приключиха преди дни. Системи за съхранение на енергия искат да доставят и внедрят варненско дружество „3К“ АД, „ПМ Електрикал“ ЕООД и „Телелинк Инфра Сървисис“ ЕАД. Срокът, в който дружествата обещават да изпълнят поръчката, е между средата и края на март 2026 г. Идеята на НЕК да сложи батерии на ВЕЦ-овете си ще ѝ струва над 100 млн. лв., без ДДС. За ВЕЦ „Алеко“ се планиро батерия с капацитет 101.52 MWh: „3К“ АД предлага батерия на китайската Huawei и обща цена на изпълнение на цялата поръчка 55.2 млн. лв., „ПМ Електрикал“ ЕООД е изпратила оферта за 43.2 млн. лв. с батерия от китайският доставчик на енергийно оборудване Sieyuan, а „Телелинк Инфра Сървисис“ ЕАД подава предложение на обща цена близо 37 млн. лв. със ситема на българската „Интернешънъл пауър съплай“ АД. За ВЕЦ „Студен кладенец“ също се планира батерия с капацитет 101.52 MWh като за него компаниите предлагат: „3К“ АД на обща цена 55.6 млн. лв., батерия на китайската Huawei, „ПМ Електрикал“ ЕООД - 43.7 млн. лв. с китайска батерия Sieyuan, а „Телелинк Инфра Сървисис“ ЕАД - 36.9 млн. лв. с оборудване на българската „Интернешънъл пауър съплай“. За ВЕЦ „Девин“ се предвижда батерията да е с капацитет 56 MWh и номинална мощност 25 MW: „3К“ АД предлага цена от 34.8 млн. лв. и оборудване от Huawei, „ПМ Електрикал“ ЕООД - 26.9 млн. лв. и отново система на Sieyuan, а „Телелинк Инфра Сървисис“ ЕАД също е подала оферта на обща цена 21.4 млн. лв. с батерия на „Интернешънъл пауър съплай“. При ВЕЦ „Тополница“ идеята е системата да е с общ капацитет 20 MWh и номинална мощност 10 MW като от съоръжението ще се изисква да има минимално време за отдаване/зареждане от 2 часа: „3К“ АД подава оферта на обща стойност 11 млн. лв. като батерията, която ще предлагат е на Huawei, „ПМЕлектрикал“ ЕООД изпраща оферта за 9 млн. лв. с оборудване на Sieyuan, а „Телелинк Инфра Сървисис“ ЕАД - 6.5 млн. лв. със система от „Интернешънъл пауър съплай“, 6.5 млн. лв.

Новата производствена сграда на „Смарт Органик“ АД в Божурище вече има Акт 16. С новата сграда от дружеството ще разширят производствения си капацитет. Отварянето на завода беше отложено за есента заради забавяне в осигуряването на ток. През август стана ясно, че се бави изграждането на необходимата инфраструктура в „Индустриална зона Божурище“ от страна на Национална компания „Индустриални зони“ и електроразпределителното дружество „ЕРМ Запад“. Тогава се очакваше, че новото производство ще бъде пуснато през октомври. В крайна сметка след новото забавяне се очаква това да се случи до края на годината. След получаването на разрешение производството ще започне с ток от генератори, а електрозахранването от страна на „ЕРМ Запад“ би трябвало да бъде осигурено в рамките на следващата година. Дружеството отчете ръст на консолидираните продажби към 30 ноември от 13% на годишна база. За последната година акциите на „Смарт Органик“ поскъпват с над 13%, а пазарната капитализация е близо 252 млн. лв.

На 13 декември „МФГ Инвест“ АД е вложила допълнително 200 хил. евро в регистрираната във Франция компания Native Consulting. Инвестицията е направена чрез конвертируем заем. Компанията подготвя кръг на финансиране, който се очаква да приключи в началото на 2025 г., като в рамките на този рунд, инвестицията на „МФГ Инвест“ ще бъде конвертирана в акции. Първоначалната инвестиция в Native Consulting беше направена през март 2023 г. и е в размер на 250 хил. евро. Native Consulting предоставя платформа, която променя начина да запазваме и организираме събития. Към момента фокус на компанията са фирмените събития, а първият пазар – Френската Ривиера. Сред клиентите на дружеството са YouTube, Adidas, Twitch, Amazon, Dior, WSJ, BBC и LinkedIn. През 2024 г. Native Consulting разширява дейността си в Париж и други региони на Франция.

Дружеството „Шелли груп“ АД е завършило процедурата по промяна на правната си форма в европейско дружество (SE). Въз основа на вписване в Търговския регистър към Агенция по вписванията занапред дружеството ще осъществява дейността си под името Shelly Group SE („Шелли груп“ ЕД). Решението за преобразуването на компанията в европейско дружество беше взето на извънредно общо събрание на акционерите в края на 2023 г. Европейското дружество, или SE (Societas Europea), е вид публично дружество с ограничена отговорност, което позволява управляване на бизнеса в различни европейски държави съгласно единен набор от правила. При създаването на европейско дружество е по-лесно да се реорганизират дейностите под една европейска марка и да се управляват, без да се създава мрежа от дъщерни дружества. Основно изискване за една компания да създаде европейско дружество е регистрираното и главно управление да са в една и съща страна от Европейския съюз (ЕС), да има присъствие и в други държави от ЕС, да е с минимален записан капитал от 120 хил. евро. След промяната на правната форма акционерите притежават същия брой акции в „Шелли Груп“ ЕД, които са притежавали преди това в „Шелли Груп“ АД. Броят на емитираните акции остава непроменен. Промяната на правната форма не оказва влияние върху листването на „Шелли Груп“ на фондовата борса и възможността за търгуване на акциите. Преобразуването в сметките за ценни книжа на акционерите е автоматично, запазват се ISIN и борсовият код. В последната година акциите на „Шелли груп“ поскъпват с над 51%, а пазарната капитализация на дружеството достига почти 612 млн. евро (близо 1,2 млрд. лева).

Европейският съюз обяви най-амбициозния си космически проект за последното десетилетие. Това стана чрез подписване на договор за изграждане на сателитната мрежа Iris² на стойност 10.6 млрд. евро. Мрежата ще включва 290 сателита в ниска и средна орбита на Земята, като целта е да започне операции до началото на 2030 г. Проектът ще осигури бърза интернет връзка за бизнеса и домакинствата, като същевременно ще предоставя и сигурни комуникации за правителствени нужди като наблюдение и управление на кризисни ситуации. Iris² е основна част от усилията на ЕС да осигури стратегическа автономия и сигурност в комуникациите, като намали зависимостта от частни компании като Starlink на Мъск. Проектът се финансира частично с публични средства (61%) и частично от инвестиции на индустриалния консорциум SpaceRise, воден от Eutelsat, Hispasat и SES. Водещият частен инвеститор е Eutelsat, който ще вложи 2 млрд. евро в развитието на мрежата. Iris² ще бъде стратегически важен и за европейската космическа индустрия, която се стреми да се адаптира към новите технологии за сателитни мрежи в ниска орбита, като замени традиционните големи геостационарни сателити. SpaceRise, който включва европейски компании от космическата и комуникационната индустрия като Airbus, Deutsche Telekom, Telespazio и Thales, ще разполага с 12-годишен концесионен период за проектиране, изграждане и експлоатация на Iris². Проектът предвижда изстрелването на 290 сателита в ниска и средна околоземна орбита с цел започване на операции до началото на 2030 г. Основната част от капацитета ще бъде посветена на търговска широколентова услуга, предлагана от сателитните оператори на бизнеса и домакинствата. Значителна част обаче ще бъде предназначена за сигурни услуги в подкрепа на правителствени приложения като наблюдение и управление на кризи. Eutelsat, силно задлъжнелият френски сателитен оператор, който разчита на Iris² за финансиране на развитието на следващото поколение сателити OneWeb, инвестира 2 млрд. евро в проекта като най-големия частен инвеститор, съобщава Financial Times. Главният изпълнителен директор Ева Бернеке заяви, че инвестицията е ограничена и ще бъде изискуема едва през 2028 г., когато започне производството. Програмата трябва да осигури поредица от договори за европейската космическа индустрия, която се затруднява да се адаптира към прехода от големи комуникационни сателити в геостационарна орбита на около 36 хил. км над Земята към мегасъзвездия от по-малки апарати в ниска околоземна орбита - до височина 2000 км. Thales и Airbus, двата най-големи европейски производители на сателити, обявиха хиляди съкращения на работни места през последните месеци, за да се справят със спада в традиционния си бизнес с геостационарни сателити.

Промишленото производство на САЩ неочаквано се е понижило с 0,1 на сто през ноември, сочи доклад на Управлението за федерален резерв (УФР). През октомври показателят се сви с коригирания темп от 0,4 на сто след първоначално обявения спад от 0,3 на сто. Експерти очакваха за ноември нарастване с 0,3 на сто. Неочакваното понижение се дължи на значителния спад на производството в миннодобивната промишленост и комуналните услуги, който компенсира увеличението на производството в промишлеността.

Общото нетно производство на електроенергия в страните от ОИСР през септември 2024 г. е 882,1 TWh, което е увеличение от 1,2% спрямо септември 2023 г. През първите три тримесечия на 2024 г. общото нетно производство на електроенергия се е увеличило с 2,5% спрямо същия период на миналата година, сочат даннитe на Международната агенция за енергетика (МАЕ). Изкопаемите горива през септември са допринесли с 49,6% от общото производство на електроенергия в страните от ОИСР до обем от общо 437,5 TWh. Това е  спад от 3,3% в сравнение със септември 2024 г. На годишна база, до момента производството на електроенергия е намаляло с 1,7%. Намалението се дължи до голяма степен на свиването на производството на електроенергия от въглища, като спадът от началото на годината се изчислява на  4,6%, което съответно намалява дела на въглищата до 16,3% през септември 2024 г. Най-съществен в относително изражение е спадът сред страните от ОИСР в Европа - с 10,8% намаление от началото на годината. След Европа по този показател се нареждат държавите в ОИСР от Америка (-2,9 % год.), Азия Океания (-2.6 % год.). Производството на електроенергия от природен газ се е увеличило леко - с 0,3% от началото на годината, като процентното увеличение в Северна и Южна Америка (+4,4% год.) и Азия Океания (+2,3% год.) са компенсирани от голям относителен спад в Европа (-16,0% годишно). Приносът на възобновяемите източници се изчислява на 33,6% от общото производство на електроенергия в държавите от ОИСР през септември 2024 г., което представлява увеличение от 9,2% на годишна база. Производството на електроенергия от възобновяеми източници се е увеличило също и през първите три тримесечия на 2024 г. (+ 8,6% годишно). Този растеж се дължи на значителния ръст на производството на слънчева енергия (+18,5% годишно) и вятъра (+7,8% годишно) в съчетание с възходящата тенденция при производството на хидроенергия (+5,2% годишно). Продължаващото слънчевото производство отбеляза голям ръст  във всички региони от началото на годината: +26,1% в страните от ОИСР в Америка, +18,5%  в Европа и +6,7% в Азия и Океания. По същия начин производството на електроенергия от вятър се е увеличило във всички региони на държавите-членки на ОИСР: +7,8 % (годишно) в Европа, 7.1% (год.) в Америка и +14.3% (год.) в ОИСР Азия, Океания. Европа е водеща и по увеличението на хидроенергийни мощности - (+18,3% год.). За Азия и Океания се отчита устойчивост (+0,3% год.), а за Америка намаление (-4,0% год). Ядрената енергия представлява 16,4% от общото производство на електроенергия в страните от ОИСР през септември 2024 г., като се отбелязва увеличение от 0,3% на годишна база. През първите три тримесечия на 2024 г. производството на електроенергия от ядрена енергия е нараснало с 2,8% от началото на годината. Увеличението се дължи основно на държавите-членки на организацията в Европа (+5,0% год. или 22,9 TWh), следвана от  Азия Океания (+5,6% год. или 10,3 TWh). В Америка също отбеляза увеличение от 0,5% от началото на годината или 3,6 TWh.