На фона на сериозни проблеми в изпълнението на националния бюджет, надеждите, че страната ни може да компенсира с еврофондовете се разминават с реалността. България приключва четвърта година от началото на програмния период 2021-2027, а реално изплатеното по оперативните програми възлиза на скромните 817 млн. евро, включително национално съфинансиране. По данни на МФ към края на октомври разплатеното по всички оперативни програми съставлява едва 6,3% от общия бюджет. С националното съфинансиране той възлиза на 12.9 млрд. евро. Сравнението спрямо края на 2023 г. показва, че за изминалите 10 месеца скоростта на изпълнение е много е ниска. Разплатените средства по оперативните програми са нараснали с едва 383.5 млн. евро - ниско темпо на фона на напредването на програмния период. Изпълнението е слабо при всички програми, но с най-висок размер на разплатеното са програма “Конкурентоспособност” - 210 млн. евро при общ бюджет от 1,5 млрд. евро, “Човешки ресурси” -със 169 млн. евро при бюджет при 1.9 млрд. евро, 99 млн. евро при бюджет от 3.3 млрд. евро. Работата по тези оперативни програми страда допълнително заради забатачването на националния план за възстановяване и устойчивост и липсата на административен капацитет по министерствата, коментират експерти. Плачевното изпълнение по линия на парите от ЕС се вижда и от мотивите към публикувания проектобюджет за 2025-а година. При очаквани постъпления от ЕС в рамките на 2024 г. от 7 млрд. лв. реално в държавния бъджет са постъпили 3,6 млрд. лв. - и заради ПВУ, и заради слабото изпълнение на оперативните програми. С прогнозата за 2024-а година се разминават и разходите по линия на ЕС - планирани за 8.5 млрд. лв. и очаквана реализация за 4.1 млрд. лв. Така надеждите за големи приходи от ЕС се изместват за 2025 -а година. Прогнозата на МФ е по линия на парите от ЕС в хазната да постъпят 7.4 млрд. лв. приходи, като срещу тях бъдат извършени 11 млрд. лв. разходи с включено съфинансиране от държавния бюджет. Много е вероятно тези сметки да се не случат, като това ще влияе и на дефицита по бюджета. От мотивите към проекта става ясно, че МФ обяснява заложеното високо ниво на дефицит за 2026-а година - в размер на 3.6% от БВП, именно на изпълнението на ПВУ.

Заради кризата в най-големия търговски партньор на българските производители - Германия, промишленото производство в България продължава да се свива, като през октомври е с 1.6% на годишна база, а спрямо септември е с 0.7%. Според календарно изгладените данни в добивната промишленост спадът е с 10%, в преработващата промишленост - с 0.1%, а увеличение е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7.9%. В преработващата промишленост съществен спад има при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 29%, и при производството на основни метали - с 14.1%. Ръст е регистриран при производството на тютюневи изделия - с 23.8%, производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 22.2%

Собственикът на софийските молове Paradise Center и Serdika Center NEPI Rockcastle, който е и най-големият собственик, строител и управител на търговски центрове в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), придоби търговския център Silesia City Center в полския град Катовице за сумата от 405 млн. евро. Това е една от най-големите сделки с търговски площи в региона през последните години, съобщава онлайн изданието Europe-Re.com. Имотът се намира в провинция Силезия, Южна Полша, и преди това е бил собственост на консорциум между Allianz, Kamsa Luxco и Cura. Търговският център е с обща отдаваема площ от над 88 400 кв. м и има водеща позиция в Катовице, един от градовете с най-силна икономика в Полша, където средните разходи на човек от населението са с 35% по-високи от националното средно равнище. Инвестицията е била финансирана основно с успешно увеличение на капитала от 300 млн. евро през октомври тази година от NEPI Rockcastle. Тя следва придобиването на търговския център Magnolia Park във Вроцлав, Югозападна Полша, през септември от Union Investment за сумата от 373 млн. евро, което тогава се превърна в най-голямата сделка по стойност за единичен имот в ЦИЕ от началото на 2022 г. насам. Silesia City Center се представя силно финансово и се очаква стойността му да нарасне с включването му в портфейла с имоти на NEPI Rockcastle, който е най-големият в региона, и прилагането на инициативи за управление на активи. Silesia City Center има ключова позиция в област Катовице и е стратегически разположен в града, като обслужва пряко район с над 280 хил. жители в рамките на 15-минутно шофиране с кола, както и цялата област с население от 2,2 млн. души в рамките на 45-минутно шофиране с кола. Центърът предлага отлична видимост и лесен достъп до обществен и личен транспорт. Област Катовице е една от най-индустриализираните и урбанизирани в Европа. Градът стана важен съвременен център за бизнес услуги и научно-развойни дейности. Там се намират централите на технологични компании, а тежката промишленост продължава да играе главна роля в икономиката на региона.

Соларният парк, изграждан край ямболското село Тенево, ще заработи догодина в края на пролетта или в началото на лятото, съобщи Йенс Расмусен, изпълнителен директор на „Юроуинд енерджи“ (Eurowind Energy), един от партньорите в „Тенево Солар Технолодижис“ ЕАД. Паралелно с фотоволтаиците, се планира да заработи и най-голямата батерия за съхранение на зелена енергия в България. Изграждането на хибридния парк „Тенево Солар“ е една от най-мащабната инвестиции в областта на зелената енергия в България. Общата стойност на проекта е 161,7 млн. евро. Строителството на соларния парк като първи етап от хибридния проект, включващ още съоръжение за съхранение на енергия и вятърен парк, стартира през септември 2023 г. Той се изгражда на терена на бивше военно летище с отпаднала необходимост за Министерство на отбраната. Параметрите на фотоволтаичната централа са от 237 мегавата инсталирана мощност. Проектът има и дългосрочен план за добавяне на 250 мегавата капацитет за съхранение на енергия. За целите на тази част от проекта дружеството получи одобрение през юни тази година на заем от 50 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие. „Тенево Солар Технолоджис“ ЕАД е основано от партньорството между „Реналфа“ (Renalfa IPP), австрийско съвместно предприятие на „Реналфа Груп“ (българска инвестиционна група за чиста енергия) и RGreen Invest (френски ВЕИ инфраструктурен фонд), и Eurowind Energy A/S, датски предприемач и производител на възобновяема енергия. Източник: netnews.bg

Сделките за дистрибуция на продукти на торовия завод от „Евро Ферт“ АД и за покупка на полимерни опаковки от „Асенова крепост“ АД отново са отхвърлени от акционерите на „Неохим“, на проведеното на 5 декември 2024 г. извънредно общо събрание. Двете сделки бяха предложени, обсъдени и отхвърлени преди това на редовното годишно общо събрание на акционерите, което се проведе в края на юни 2024 г. Според представители на акционери в „Неохим“ заложените отстъпки в договора с „Евро Ферт“ са големи, а през миналата година „Неохим“ регистрира загуба и сделката за дистрибуция не би била целесъобразна за предприятието. В момента компанията изпълнява два договора за дистрибуция на продукция – с „Евро Ферт“ и „Бореалис Л.А.Т.“. „Евро Ферт“ е вторият по големина акционер в „Неохим“. Възражение срещу сделката за дистрибуция по време на заседанието е отправил представителят на „Рея Венчърс“ ЕАД Димитър Петров Лексин. „Рея Венчърс“ е дъщерно дружество на „Агрополихим“, което е в процес на придобиване на 100% от капитала на „Феборан“ – компания на чешката Agrofert, която държи 20,3% от акциите на „Неохим“. Лексин, както и Филип Ромбаут от „Агрополихим“, посочват, че заложените отстъпки за „Евро Ферт“ са по-големи от обичайните, като в мотивирания доклад на ръководството на „Неохим“ не е отчетен пазарният риск. Ромбаут подчертава, че отстъпката и по сега действащия договор с „Евро Ферт“ е по-висока, както и че не е нормално да има само един дистрибутор на продукцията на предприятието. Според Владислав Панев, също акционер в компанията, само заради действащата отстъпка „Неохим“ се е лишило от около 18 млн. лева приходи от продажби, като припомня, че то приключи 2023 г. на загуба. Според него сделката за дистрибуция с „Евро Ферт“ е нецелесъобразна. При гласуването на сделката акциите „за“ са 959 410, а „против“ – 639 638, но за одобрение е необходимо мнозинство от три четвърти. Поради това сделката се отхвърля. Подобен сценарий се разиграва и при гласуването на сделката с „Асенова крепост“ за полимерни опаковки, за която обаче дискусии не са водени, според протокола. Акционерите на „Неохим“ са избрали и нов надзорен съвет. Гласувани са три предложения – на предприятието, на акционера „Еко Тех“ АД и на „Феборан“. Прието е предложението на „Еко Тех“ за надзорен съвет в състав Маргарита Георгиева Димитрова, Тошо Иванов Димов, Димчо Стайков Георгиев, „Зърнени храни България“ с представител Никола Пеев Мишев и Антония Захариева Желязкова. Акционерите са гласували и компанията "Гранд Торнтон" ООД да одитира отчета за устойчивостта на дружеството за 2024 г. „Неохим“ изготвя задължително такъв отчет съгласно изискванията на европейското законодателство. В последната година акциите на „Неохим“ поскъпват с над 4%, а пазарната капитализация възлиза на малко над 69 млн. лева.

Върховният административен съд потвърди законността на предварителното изпълнение на заповедта на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която се забраняват неустойки в договорите на клиентите на "Виваком България" ЕАД. Съдът отхвърли жалбата на дружеството, като постанови, че интересите на потребителите следва да бъдат защитени срещу потенциално нелоялни практики. ВАС потвърди правото на КЗП да прилага мярката за предварително изпълнение, като подчерта значимостта на защитата на потребителите в случаи на нарушени права поради едностранно наложени клаузи в договорите.

OMV България откри в квартал „Бояна“ в София, първата бензиностанция, която е с новата бранд идентичност на компанията. Новият дизайн ще бъде въведен на 1000 бензиностанции в седем държави, които обслужват повече от 650 000 клиенти всеки ден. Новата ребрандирана бензиностанция в квартал „Бояна“ ще предлага в рамките на 2025 г. свръхбързо зареждане eMotion на електрически автомобили, възможности за рециклиране и е един от обектите в страната, захранван от слънчева енергия. През юни тази година визуалната идентичност на OMV от 1995 г. се актуализира посредством цялостна стратегия за бранда, която илюстрира непрекъснат растеж, устойчивост и далновидност. OMV е ключов участник на пазарa в България с 93 бензиностанции в цялата страна. OMV реализира приходи от 39 млрд. евро през миналата година, с персонал от около 20 600 служители по света. Акциите на OMV се търгуват на Виенската фондова борса и като американски депозитарни разписки в САЩ.

Търговската верига за техника за дома, офиса и свободното време "Технополис" официално откри своя 35-и хипермаркет в страната. Новият обект от веригата се намира на ул. "Княз Имеретински" 103, гр. Ловеч (до магазин Lidl). Новият хипермаркет заема площ от 2 000 кв.м и предлага на клиентите над 25 000 продукта - електродомакински уреди, телевизори, аудио и видео техника, гейминг, смартфони, компютри, както и техника за спорт и свободно време и още много други. Планира се инсталирането на фотоволтаични панели на покрива на обекта, които ще осигуряват зелена енергия, заместваща голяма част от електрическото му потребление. През последните четири години "Технополис" е инсталирал над 10 000 соларни панела на покрива на всички свои търговски обекти, което значително намалява зависимостта от традиционни енергийни източници. "Технополис" разполага с 35 хипермаркета в 26 града в страната, заедно с онлайн магазина на компанията.

Европейската комисия прие изменение на Регламента за помощта de minimis за селското стопанство. С Регламента за помощта de minimis помощите с малък размер в селскостопанския сектор се освобождават от контрола върху държавните помощи, тъй като се счита, че не влияят върху конкуренцията и търговията в рамките на единния пазар.  Преразгледаният регламент ще влезе в сила три дни след публикуването му в Официален вестник и ще се прилага до 31 декември 2032 г. Съгласно действащия Регламент за помощта de minimis държавите членки могат да предоставят подпомагане на селскостопанския сектор в размер до 20 000 евро на бенефициер (25 000 евро, ако държавата членка има централен регистър за регистриране на помощите de minimis) за период от три бюджетни години, без предварително да уведомяват Комисията, за да бъде подпомагането одобрено. Освен тези тавани на бенефициер има максимален национален размер за всяка държава от ЕС за подобно подпомагане (т.нар. "национален лимит“), за да се избегне евентуално нарушаване на конкуренцията. Изменението включва следните промени: Увеличение на максималния таван de minimis на дружество за период от три години от 25 000 евро на 50 000 евро, за да се отразят няколко фактора, включително придобитият опит, както и развитието на пазара и извънредната специфична за сектора инфлация през последните години, както и прогнозната инфлация до датата на изтичане на срока на действие на регламента.

Преките чуждестранни инвестиции в 11 страни от Европейския съюз, за които са предоставили данни в Евростат, нарастват до 3,26 трилиона евро през 2023 г. при 3,24 трилиона евро през 2022 година. Германия, която е най-голямата икономика в ЕС, e била и водещ източник на инвестиции, направени от базирани на нейната територия компании или лица. Размерът на този вид германски инвестиции за другите страни от Евросъюза, за които са предоставени данни, достига 419 млрд. евро през 2023 година. Това се равнява на 12,6 от общата инвестиционна стойност. Следват САЩ, които са били източник на този вид преки чуждестранни инвестиции за 11-те страни от ЕС, възлизащи на 406 млрд. евро (12,5 на сто от общата инвестиционна стойност). След тях се нареждат Франция (356 млрд. евро - 10,9 на сто), Великобритания (290 млрд. евро - 8,9 на сто) и Швейцария (211 млрд. евро - 6,5 на сто). Преките чуждестранни инвестиции в 11-те държави от Евросъюза, направени от клонове на компании или от посредници, базирани в трета страна, възлизат на 3,26 трилиона евро през 2023 година. Сред икономиките, които са били източник на този вид инвестиции, водеща е тази на Люксембург. Регистрираните там дружества или лица са инвестирали 550 млрд. долара през 2023 г. в страните от ЕС, за които са предоставени данни. Следват Нидерландия (502 млрд. евро) Германия (363 млрд. евро), Великобритания (291 млрд. евро) и Франция (231 млрд. евро).

Жените по света контролират все по-големи суми пари, което поставя основата за големи промени в управлението на богатството и филантропията. Само в САЩ жените ще контролират 34 трлн. долара, или 38% от инвестируемите активи до 2030 г., което е близо два пъти повече, в сравнение с миналата година, прогнозират от McKinsey & Co. Сумата е била едва 7.3 трлн. долара, или 29%, пред 10 години. Най-големият двигател на това увеличение е проста демографска тенденция – жените от поколението на родените след Втората световна война надживяват мъжете средно с 5 години, а заможни съпрузи все повече предоставят контрола върху семейното богатство на съпругите си. Тази промяна е подпомогната от по-големия брой жени, които имат много доходоносни професии. Това е колосална промяна за жените в САЩ, които не можеха сами да си открият банкова сметка или да имат кредитна карта преди 50 години. Сега по света има стотици ултрабогати жени, в това число и най-малко 62 милиардерки, които контролират около 11% от 9.9-те трлн. долара, следени от Индекса на милиардерите на Bloomberg. Разбира се, все още има значителни различия при отделните полове. Жените печелят едва 84% от това, което заработват мъжете, и заемат само 12% от ръководните позиции в публичните компании. Едва 41 от главните изпълнителни директори на компании от индекса S&P 500 са жени. И макар делът на богатството, контролирано от жени, да се е увеличил през последното десетилетие, през миналата година той е бил под 35%. Делът на ултрабогатите жени по света, или тези с лично състояние от над 30 млн. долара, се е увеличил до 11% през 2023 г., в сравнение с едва 6.5% през 2010 г., според компанията за управление на богатството Julius Baer. Това се дължи на комбинация от наследство и самостоятелни успехи. В миналото богати мъже, които създаваха корпоративни династии, предаваха империите си на своите синове, но сега повече жени поемат управлението. В Западна Европа в момента жени контролират около една трета от общите активи под управление в размер на около 4.6 трлн. евро, според McKinsey. Техният дял се очаква да се увеличи до 45% до 2030 г. В този период активите на жените се очаква да нараства с 8.1% годишно, в сравнение с едва 2.7% за мъжете. С този темп те биха могли да доближат паритет с мъжете до началото на следващото десетилетие, според консултантската компания. Много жени, но определено не всички, предпочитат жена да управлява богатството им, а тези компании увеличават наемането на жени. През 2024 г. едва 24% от сертифицираните финансови консултанти са били жени. Те имат да наваксват и по отношение на инвестициите на фондовия пазар. Едва 71% от жените са заявили, че притежават акции, според проведено от Fidelity проучване през тази година, в сравнение с 80% от мъжете. Въпреки това, делът им нараства, в сравнение с отчетените 60% през 2023 г. и 44% през 2018 г. Жените са по-склонни от мъжете да определят инвестиционния си подход като “консервативен,” според Fidelity, а над 70% от тях казват, че им се иска да са започнали да инвестират спестяванията си по-рано.

Инфлацията в Китай, която отразява динамиката на потребителските цени, достигна петмесечно дъно през ноември, след като цените на пресните храни се понижиха, докато понижението в промишления сектор продължава, което предполага, че последните усилия на Пекин да подкрепи колебливото икономическо търсене имат само ограничено въздействие, предаде Ройтерс. Втората по големина икономика в света се подготвя за налагането на нови митнически такси през от страна на бъдещата администрация на Доналд Тръмп и все още търси начини за справяне с други проблеми, което предполага, че ще са необходими повече политически стимули, за да се подкрепи крехкият (икономически) растеж. Индексът на потребителските цени (CPI) се повиши с 0,2 на сто през ноември на годишна база, показват изнесени днес данни на Национално статистическо бюро (NBS), под ръста от 0,3 на сто, отчетен през октомври. Икономисти, анкетирани от Ройтерс, очакваха индексът на потребителските цени в азиатската страна през ноември да се увеличи с 0,5 на сто. Индексът на потребителските цени се сви с 0,6 на сто на месечна база, при спад от 0,3 на сто през октомври и прогнозирано понижение от 0,4 на сто. По-бързият месечен спад на Индекса на потребителските цени се дължи главно на спада от 2,7 на сто на цените на храните, заяви Донг Лицзюан, експерт в статистическото управление. Нивото на цените на храните през ноември е било най-високото от 1961 г. насам, което е подпомогнало производството и транспортирането на селскостопански стоки, спомагайки за намаляване на цените на пресните храни, каза Донг в изявление.