Българска народна банка (БНБ) отчете балансовата стойност на брутните международни валутни резерви към края на юни в размер на 37.70 млрд. евро, което спрямо края на 2023 г. е намаление с 4.22 млрд. евро, или спад с 10.07% като относителен дял от активите на БНБ във валута. В края на първото шестмесечие на 2024 г. бюджетното салдо по КФП беше отрицателно с дефицит в размер на 596 млн. лева. Средствата на фискалния резерв по депозити се понижиха с 1.74 млрд. лв. спрямо края на 2023 г. и възлязоха на 9.14 млрд. лв. (4.8% от БВП), от които 8.37 млрд. лв. представляваха средствата по депозити в БНБ.

Преместването на Българската агенция за инвестиции (БАИ) в нова сграда е струвало 1 милион лева на данъкоплатците. С решение на Министерски съвет са одобрени допълнителни разходи в размер на 1 млн. лв. по бюджета на Министерството на иновациите и растежа за 2024 г. Те са необходими за осигуряване на подходящи работни помещения за изпълнение на дейността на БАИ. Новият адрес на агенцията е на ул. "6-ти септември" №21. Причината - БАИ получи срок от 48 часа да напусне досегашния си адрес в сградата на ул. "Врабча 23" в средата на ноември експресно, за да освободи офисите си за формацията  "ДПС - Ново начало" на Делян Пеевски. Имотът е 554 кв. м. и се дава с "безвъзмездно право на ползване за срок 10 години". Агенцията е ключова структура към Министерството на иновациите и растежа с основна роля за привличане на чуждестранни инвеститори и за подкрепа на съществуващи компании в страната по Закона за насърчаване на инвестициите.

Българската народна банка (БНБ) определи нивото на буфера за рисковите експозиции на шест системно значими банки в България. С решение на Управителния съвет на БНБ от 31 октомври, БНБ определя шест други системно значими институции (ДСЗИ), както и нивото на буфер на индивидуална, консолидирана или на индивидуална и консолидирана основа, приложим към общата стойност на рисковите експозиции, влизащ в сила от 1 януари 2025 година. Според решението на БНБ другите системно значими институции са "УниКредит Булбанк" (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), "Обединена българска банка" (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), "Банка ДСК" (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), "Юробанк България" (буфер за ДСЗИ в размер на 0,75 процента), "Първа инвестиционна банка" (буфер за ДСЗИ в размер на 0,75 процента), "Инвест кепитъл", "Централна кооперативна банка" (буфер за ДСЗИ в размер на 0,50 процента). Спрямо миналогодишното решение на БНБ за ДСЗИ няма промяна нито в институциите, нито в равнището на буфера.

В изпълнение на дейностите в областта на платежните системи по Националния план за въвеждане на еврото в Република България, от 3 декември 2024 г. Българската народна банка, платежната система БИСЕРА, оперирана от „БОРИКА“ АД, две банки и едно дружество за електронни пари се присъединиха към услугата на Евросистемата TIPS (Target Instant Payment Settlement), за да извършват местни и презгранични клиентски незабавни плащания в евро, съгласно схемата на Европейския платежен съвет SEPA Instant Credit Transfer (SCT Inst) – кредитни преводи, изпълнявани на принципа 24/7/365, в рамките на максимум 10 секунди от задължаване на сметката на платеца до заверяване на сумата по сметката на получателя и получаване на съответното потвърждение от платеца. TIPS е част от консолидираната платформа за TARGET услуги и осигурява достижимост за незабавни плащания в евро до всички доставчици на платежни услуги от еврозоната, които са регистрирани участници в SCT Inst схемата, като 99% от плащанията в TIPS се обработват за по-малко от 5 секунди. Продължават дейностите по присъединяването към TIPS през 2025 г. на още доставчици на платежни услуги от страната.

„Софарма билдингс“ АДСИЦ сключи с „Банка ДСК“ АД договор за стандартен инвестиционен кредит в размер на 10 000 000 лева, предназначен за частично финансиране, без ДДС, на разходи във връзка с придобиване на поземлен имот в София, бул. „Климент Охридски” № 3. Парите ще се използват за финансиране до 100% от разходите, без ДДС, за придобиване чрез строителство и въвеждане в експлоатация на „Жилищни сгради с магазини, детско заведение, подземни гаражи и надземни паркоместа – Етап I“, в същия поземлен имот. Инвестиционният кредит ще е при годишна лихва за редовна главница, формирана от променлив референтен лихвен процент, представляващ среднопретеглен депозитен индекс (СДИ) плюс договорена надбавка в размер на 4.9 процента. Заемът е със срок за усвояване до 4 декември 2025г., гратисният период по главница е до 3 декември 2027г., а крайният срок на погасяване е 4 декември 2027 година. Стойността на среднопретегления депозитен индекс за месец декември е 0.3 процента. „Софарма билдингс“ е акционерно дружество със специална инвестиционна цел, инвестиращо в недвижими имоти. Най-големи акционери в дружеството са „Софарма” АД с дял от 31.47%, “Телекомплект инвест” АД – 9.88%, Огнян Донев – 11.91% и Венцислав Стоев – 19.62 на сто. „Софарма билдингс“ не разпредели дивидент за 2023 г., тъй като дружеството приключи миналата година със загуба в размер на 143 882 лева.

tbi bank назначи Костин Минкович, старши вицепрезидент “Кредитен риск”, в Управителния си съвет (УС). Костин се присъединява към tbi bank от компанията-майка 4finance, където ръководи международния екип "Риск", отговарящ за анализ на портфолиото, събирания, измами, технологии за управление на риска и обезценка. Минкович има над 20 години опит в сферата, като е заемал позиции в банкови и небанкови институции, сред които и ръководна роля в Banc Post Румъния. Като член на УС, Костин Минкович ще се фокусира върху усъвършенстване на стратегиите за управление на кредитния риск и подпомагане усилията на банката да утвърди лидерството си в областта на иновациите.

Комисията за финансов надзор (КФН) е издала временна забрана за публикуване на търгово предложение от мажоритарния акционер на „БГ Агро“ АД Ненко Ненков за закупуване на останалите акции на дружеството. Става въпрос за 4 035 650 броя акции (9,999767081%) от капитала на дружеството. Ненко Ненков контролира малко над 90% от капитала на компанията пряко и непряко, след като на 6 ноември 2024 г. негово дружество - „Гифта“ ЕАД, придобива 756 200 акции на „БГ Агро“. Така неговият дял достига 36 321 790 броя акции, от които 34 986 617 притежава пряко. Заради надвишаването на границата от 90% мажоритарният акционер е нормативно задължен да отправи търгово предложение на останалите акционери. Предложената цена за изкупуване на останалите акции е 1,05 лева на брой. КФН има забележки към методите на оценка на дружеството и иска някои преизчисления, както и корекции на допуснати технически грешки. Това може да доведе до промяна на предложената цена. В последната година акциите на „БГ Агро“ покъпват с почти 26%, а пазарната капитализация възлиза на над 47,2 млн. лева.

„София комерс-Заложни къщи“ АД ще разпредели извънреден дивидент на акционерите на предстоящото извънредно общо събрание на акционерите, което се свиква за 10 януари 2025 г. в София. Предвижда се на акционерите да бъдат изплатени по 0,12 лева на акция бруто, или общо 1 072 468,08 лева. Средствата ще дойдат от неразпределената печалба на дружеството. Дружеството ще изплати на акционерите гласувания дивидент наведнъж или на траншове в рамките на до 60 дни от провеждането на общото събрание на акционерите при условия и ред съгласно предложението на съвета на директорите, посочва се в съобщението. В последната година акциите на „София комерс-Заложни къщи“ поскъпват с над 72%, а пазарната капитализация достига почти 44,7 млн. лева. За деветмесечието на 2024 г. дружеството отчете продажби за 9,35 млн. лева при над 7,5 млн. лева за деветмесечието на 2023 г., или с над 24% повече на годишна база. Печалбата възлиза на 4,4 млн. лева за отчетния период при над 3,2 млн. лева година по-рано, или е с близо 36% повече на годишна база. Неразпределената печалба в баланса на дружеството е за малко над 4 млн. лева.

Според последния доклад на Международния валутен фонд (МВФ), Малта оглавява класацията на най-бързоразвиващите се икономики в Европа с ръст на своя БВП от 5% през 2024 г. спрямо 7.5 на сто за 2023 г. Страната е фокусирана върху туризма и финансовите услуги,  изнася електроника и лекарства, а Германия е водещ търговски партньор с 13% от износа й. Очакваният ръст на БВП на Сърбия и Беларус за настоящата година е от 3.9 и 3.6 на сто, докато за Русия и Хърватия той възлиза на 3.6 и 3.4 на сто. В Сърбия повишението идва най-вече от търговията, туризма и строителството. През 2024 г. добре се развива и икономиката на Кипър, при която се очаква ръст на БВП от 3.3 на сто, докато при Украйна, Турция и Полша прогнозата е за повишение от точно 3%. Малко под тази граница е Испания с ръст на своя брутен вътрешен продукт от 2.9 на сто. Икономиките на други четири държави, сред които и България, се очаква да нараснат с над 2%. Страната ни дели 12-а позиция в подреждането с очакван ръст на БВП от 2.3 на сто, заедно с Гърция. През е Литва с 2.4 на сто, а след нас – Словакия с 2.2 на сто.

През 2023 година директните инвестиции от САЩ възлизат на 2,3 трилиона евро, или почти 31% от всички преки чуждестранни инвестиции, направени в ЕС, сочат данните на Евростат. На второ място се нарежда Великобритания с 1,3 трилиона евро (17,6%), а на трето място е Швейцария с 620 млрд. евро, или 8,3% от всички преки инвестиции на граждани на трети страни в общността. Четвъртото място се заема от Каймановите острови (353 млрд. евро, 4,7%), познати със статута си на данъчно убежище, предлагащо оптимизиране на данъците и укриване на самоличността на инвеститорите. 3,7% от чуждите инвестиции в ЕС (276 млрд. евро) към края на 2023 година са от Бермуда, а 2% - от Британските Вирджински острови. Инвеститори от Русия имат дял от 2,1% от всички чужди инвестиции в ЕС. Данните за България сочат, че преките инвестиции от инвеститори от трети страни намаляват с 13 на сто до 1,9 млрд. евро към края на 2023 година. Към края на 2023 година преките чуждестранни инвестиции в ЕС намаляват с 5,4% до общо 7,44 трилиона евро. В същото време инвестициите от ЕС в трети страни възлизат на 9,16 трилиона евро, или спад от 4,1%.  Основно те са насочени към САЩ ( 2,43 трилиона евро, 26,6%), Великобритания (1,76 трилиона евро, 19,3%) и Швейцария (755 млрд. евро, 8,2%). Инвестициите на европейски физически и юридически лица в Русия достигат 2,4% от всички преки чужди инвестиции на страните от ЕС към края на 2023 година, или 215 млрд. евро. За сравнение към края на 2022 година обемът им е бил 247 млрд. евро.

Делът на Китай в глобалния пазар на електрически превозни средства e достигнал 76% през октомври, показват данните на автомобилният търговски орган на Китай, цитирани от The Guardian. Между януари и октомври продажбите на електромобили възлизат на 14.1 милиона единици, според China Passenger Car Association, като 69% от тези продажби са в Китай. През октомври делът на Китай надхвърли три четвърти. Китай е на път да увеличи дела си на световния пазар на електромобили. Миналата година малко под 60% от новите регистрации на електромобили са били в Китай, според Международната агенция по енергетика. По-голямата част от глобалните продажби на EV се случват в Китай, ЕС и САЩ, като Китай доминира на пазара. Но митата, наложени от западните пазари през последните години, заплашват да ударят "спирачките" на бързо разрастващата се китайска индустрия, която беше посочена от Пекин като една от новите три приоритетни области за икономическото развитие на Китай и зеления преход. Китайските електромобили са почти блокирани от американския пазар. Тази година Джо Байдън увеличи налога върху китайските електрически автомобили от 25% на 100%. Доналд Тръмп обеща да наложи допълнителна такса от 10% върху целия внос от Китай, а ЕС реши да наложи мита върху китайските електромобили до 35%, в допълнение към съществуващите мита от 10%. Въпреки че западните пазари стават все по-трудни за навлизане за китайските компании, силното търсене и подкрепата за разпространението на електромобилите у дома продължава. Китай наскоро удвои субсидията, налична за купувачите на автомобили в подкрепа на покупките на EV, до 20 000 юана (около 2800 долара) за потребителите, които са готови да се разделят със своите конвенционални автомобили. Американската автомобилна компания Tesla, ръководена от Илон Мъск, който е близък съюзник на Тръмп, изглежда е един от бенефициентите на новата китайска субсидия. Продажбите на Tesla са се увеличили със 7% през третото тримесечие. Продажбите на автомобили от Китай за Русия също продължават да нарастват. Данните, споделени от Цуи Донгшу, генерален секретар на Китайската асоциация за леки автомобили, показват, че износът за Русия се е увеличил със 109% през последните две години, докато износът за САЩ е намалял с 23% през същия период. Цуи заяви, че китайските производители на автомобили са „нетърпеливи да изнасят“ за Русия, тъй като международните конкуренти избягват пазара поради „геополитическите рискове“. САЩ и ЕС забраниха износа на автомобили за Русия след нахлуването ѝ в Украйна през февруари 2022 г.