Икономическата прогноза за България за тази и за следващата години е положителна. Това се казва в анализ на икономистите от Департамента за икономически и социални въпроси при Секретариата на Организацията на обединените нации (ООН). България се разглежда като страна с развита икономика и доходи над средните или със средни такива. Очаква се умерено ускоряване в темпа на растеж на реалния БВП: от прогнозираните за 2023 г. 1,9 на сто до 2,6 процента за 2024 г. и 3 процента догодина на фона на прогноза за ЕС от съответно 0,5 процента ръст, 1,2 процента и 1,6 процента. Съществено подобрение вещаят от ООН за България и по линия на инфлационната динамика в страната, който ръст на потребителските цени ще бъде в рамките на общоевропейския контекст, предава "Актуално". Тази година инфлацията ще бъде средно от 3 процента при прогнозирани 8,4 процента през тази година, за да падне до 2,8 процента през 2025 година. Неблагоприятна обаче е перспективата пред международната конкурентоспособност на българската икономика, която според съдържащата се информация в доклада на ООН бележи влошаване, с моментна кулминация на процеса през 2023 година. България е сред малкото сравнявани 15 страни с развити икономики, която е запазила покупателната способност на населението по един сравнително балансиран ръст на възнагражденията спрямо темпа на покачване на потребителските цени.

2 154 541 млн. души за деветмесечието на 2023 г. са били в отпуск по болест. В сравнение за същия период през 2022 г. болничните листове са били 2 462 290 млн. Все пак тенденцията е към намаляване на общия брой хора, които са в отпуск по болест, тъй като за цялата 2022 г. броят е бил 3 213 561 млн. Болничните листове с плащане от Държавното обществено осигуряване (ДОО) 1 672 257 млн. за първите девет месеца на 2023 г.; а за 2022 г. броят е близо 2 млн. За цялата 2022 г. обаче болничните листове с плащане от ДОО са били 2,5 млн., съобщиха от Националния осигурителен институт. Разходите на ДОО също имат тенденция да намаляват от близо 850 млн. лв. през 2022 г. към малко над половин милиард за деветмесечието на 2023 г. Платените работни дни също намаляват - през деветте месеца на 2023 г. те са малко под 13 млн., през първите девет месеца на 2022 г. те са над 14 млн., а за цялата 2022 г. са 18,6 млн. платените работни дни.

Комисията за финансов надзор (КФН) одобри проспекта на „Загора Фининвест“ АД за първата емисия облигации, която ще бъде регистрирана за вторична търговия на БФБ-София. Новата емисия е в размер на 22 млн. лева, разпределени в 22 хил. броя обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, свободнопрехвърляеми, обезпечени и неконвертируеми облигации с номинал 1000 лева всяка. Датата на емитиране е 12 септември 2023 г., а падежът – на 12 септември 2031 г. Лихвеният процент е плаващ и се формира от 6-месечен EURIBOR с надбавка 1,50%, но общо не по-малко от 3% и не повече от 6% годишно. Лихвата се предвижда да се плаща на всеки 6 месеца. Главницата ще започне да се погасява от 12 март 2027 г., като плащанията също ще се осъществяват два пъти годишно. Амортизационните плащания ще са по 2 млн. лева, като само последните две плащания ще са по 3 млн. лева. Емитентът поема задължение през периода до изплащането на облигационния заем да поддържа съотношение пасиви/активи не по-високо от 97%, покритие на разходите за лихви – не по-ниско от 1,05, съотношение на текущата ликвидност – не по-ниско от 0,5. Към 30 септември 2023 г. дружеството е спазило и трите съотношения.

Над 15,5 млн. MWh са транспортирани по междусистемната газова връзка на IGB между Гърция и България през 2023 г. Проектът отбеляза своята първа годишнина и постигна успешно 365 дни на експлоатация без прекъсване на дейностите. Газопроводът оперира с капацитет 3 млрд. куб. м/г, като осигурява около половината от нуждите на България за вътрешно потребление и дава възможност за пренос на газ до други държави в региона. През изминалата година са регистрирани над 20 нови ползватели на мрежата на IGВ. Чрез изграждането на допълнителна инфраструктура в Кърджали, IGB вече осигурява достъп до нов, диверсифициран източник на природен газ и за местния бизнес и битовите потребители. През 2023 г. ICGB проведе за пръв път годишни търгове за капацитета на интерконектора, които осигуриха над 80% резервиран капацитет за новата газова година. Чрез търгове за квазигодишен капацитет компанията даде възможност за запазване на капацитет и на точката за междусистемно свързване с гръцката преносна мрежа. Обвързващата фаза на процеса е планирана за лятото на 2024 г. Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се реализира от смесеното инвестиционно дружество „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects S.A. (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%). „АЙ СИ ДЖИ БИ” АД е собственик на газопровода IGB, като извършва финансиране на реализацията му, разпределяне на преносния му капацитет и получаване приходите от преноса на природен газ. Газопроводът IGB е свързван с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в района на гр. Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД) в района на гр. Стара Загора. Източник: offnews.bg

Австрийската фирма за специализирани химикали Borealis, подразделение на австрийския петролен и газов гигант OMV, иска да придобие българската компанията за рециклиране на пластмаси „Интегра Пластикс“ АД. Тя е изпратила до Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) искане за одобрение на сделката. Очаква се придобиването да доведе до незначително хоризонтално припокриване на пазара на полиетилен с ниска плътност, но няма да доведе до вертикално припокриване на пазара, се казва в документа. През ноември OMV обяви, че Borealis, в която контролира 75% дял, се е съгласила да придобие „Интегра Пластикс“ за неуточнена сума, с цел увеличаване на портфолиото на дъщерното дружество за усъвършенствано механично рециклиране. Borealis е активна в продажбата на полипропилен и композитен полипропилен, както и на полиетилен с ниска плътност, висока плътност и композитен полиетилен.

Основателите на едноименния софийски център и фондът Invenio на Елвин Гури възнамеряват да отворят 25 поликлиники в регионални градове посредством обединение сред SAT Health и "Верум " - сдружение - мажоритарен акционер в поликлиниката и Първа детска консултативна клиника. SAT Health ще придобие 100% от дяловете на "Верум" в бизнеса, като договорката дефинитивно ще приключи напролет. Първите нови поликлиники ще бъдат в Пловдив, Варна и Бургас, а бизнесът дотук е с оборот към 6 млн. евро. Групата ще дава здравни грижи на своите пациенти посредством медицински центрове, домашни визити и телемедицина, всички обединени в цифрова платформа. "САТ хелт" е създадена през 2017 година като анализаторска компания на данни за фармацевтичния пазар, по-късно разширява бизнеса си и привлякоха частния капиталов фонд Invenio Partners с финансиране 3 млн. евро в края на 2022 година Разраства се в извънболничната здравна помощ посредством своeто здравно сдружение " Хейлан кеър " - поликлинични центрове, грижи по домовете, в това число и обществен патронаж и грижи за възрастни хора. Придобиването на дяловете на "Верум " в поликлиниките ще бъде четвъртото и най-голямото за " Хейлан", след покупко-продажбите за "Дом Медик " - медицински център, предлагащ и медицински прегледи вкъщи, "Пиа матер " - компания, предоставяща грижи вкъщи за възрастни, и медицински център "Блокс ", ситуиран в " Бизнес парк София ". Новооснованият медицински бизнес на "САТ хелт " обслужва към 50 хиляди пациенти годишно с екип над 80 лекари, медицински сестри и обществени асистенти. "Поликлиники България " има в Перник и Плевен, следва разкриване на бургаска детска поликлиника през идната година. Средно 75% от приходите им, които са към 6 млн. евро годишно, са от кешови заплащания от самите пациенти и техните близки.

ГОРУБСО-Мадан отчита за 2023 година рекорден резултат при производството на метален концентрат. Над 26 000 тона е произведеният концентрат, а предварителните разчети показват приключване на годината с известна печалба, независимо от ниските цени на металите. Основните трудности за минното дружество са свързани със спад от близо 30 на сто на котировките на цинка на Лондонската борса за метали през последната година и половина. При предишни цени от над 3500 долара за цинка, стойността на метала сета пада до нива от 2400-2500 долара. По-стабилната цена на оловото обаче дава възможност на ГОРУБСО-Мадан да компенсира поевтиняването при цинка. Инвестициите през изминалата година са около 4-5 млн. лв. Вложените средства за техника и прокарване на нови минни изработки са относително по-малко от предходни години, но директорът уточнява, че в тези сложни времена се инвестира в хората и в работни места. Средствата за заплати са увеличени през годината с над 20 на сто. Средната заплата в дружеството надхвърля 2300 лв., а от началото на 2024 г. се планира ново повишение. От дружеството уточняват, че са подписани допълнителни споразумения в Министерството на енергетиката към договорите за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми за площите "Петровица-запад" и "Бориева-изток". С тези споразумения срокът за търсене и проучване се удължава с още 2 години. При доказване на рентабилни геоложки запаси в двете площи, от минното предприятие ще преминат към процедура за получаване на концесия за рудодобив и от двете. Бизнес планът за тези площи включва разкриване на още 60-80 работни места.

Комисията за финансов надзор (КФН) е отнела лиценза на „Прайм Пропърти БГ“ АДСИЦ като дружество със специална инвестиционна цел. Решението е във връзка с подадено заявление от самото дружество в изпълнение на решение на общото събрание на акционерите във връзка с лиценза. Акционерите на “Прайм Пропърти БГ“ АДСИЦ гласуваха на извънредно общо събрание на 5 октомври отказ от лиценза за дружество със специална инвестиционна цел, преобразуване в обикновено акционерно дружество (АД) и делистване на акциите на компанията от борсата. За деветмесечието „Прайм Пропърти БГ“ АДСИЦ отчита 274 хил. лева загуба при приходи за 1,64 млн. лева в сравнение с 1,254 млн. лева печалба при приходи за 4,136 млн. лева за деветмесечието на 2022 г. През третото тримесечие на годината сделки с имоти не са осъществявани.

Повече от 55 хиляди компании са затворени във Франция през 2023 г., което е най-високата цифра от 2017 година. Това се посочва в доклад на централната банка на Франция. „През 2023 г. броят на банкрутите се е увеличил до 55 492 до края на декември“, се казва в документа. Този показател се изчислява въз основа на средния брой фалити и ликвидации на частни предприятия през последните 12 месеца. Както отбелязва централната банка на Франция, сегашното ниво не надвишава средното между 2010 г. и 2019 г. (59 342). По време на пандемията от COVID-19 (2020-2021 г.) беше наполовина това, което е сега. В повечето случаи става дума за малки и средни предприятия (55 435) с персонал до 250 души. В същото време броят на затворените средни и големи компании с над 250 служители през миналата година достига 57 – двойно повече от 2022 година. Най-осезаема е негативната тенденция в ресторантьорството и хотелиерството (+44.6% спрямо 2022 г.) и в сферата на информационните и комуникационни технологии (+44.4%). Доста значително намаляват и фирмите в сектора на недвижимите имоти (+40.4%) и строителството (+38.7%). Единствено в аграрния сектор се забелязва осезаемо подобрение на ситуацията (-1.3%). Вестник Le Monde отбелязва, че бизнесът страда от натрупването на дългове по данъци, социални осигуровки и към банки. Според консултантската компания Altares, само половината от предприятията погасяват задълженията си навреме. Вестникът посочва и закъснелите действия на много директори за предотвратяване на фалит и ликвидация по съдебен ред.

Набирането на средства от американски фирми за рисков капитал е достигнало 6-годишно дъно през 2023 г. – лош знак за стартъпите с намаляващи парични резерви и за нововъзникващи компании, които разчитат на такава подкрепа за оцеляване, пише Financial Times. 67-те млрд. долара, набрани от американски компании за рисков капитал през 2023 г., представляват най-ниската годишна сума от 2017 г. насам. Освен това има 60% спад спрямо 173 млрд. долара, набрани през 2022 г. – пикова година за набирането на средства, сочи анализ на PitchBook и Националната асоциация на рисковия капитал. В глобален мащаб през 2023 г. рисковите инвеститори са привлекли най-ниското ниво на капитал от 2015 г. Резкият спад засилва натиска върху стартиращите фирми, които се изправиха пред суша във финансирането през последните 18 месеца. Рисковите инвеститори не са склонни да наливат повече пари в бизнеси, които са подкрепили на върха на пазара, докато оценките на частните технологични компании се понижават. Рисковите инвеститори се борят да наберат нови средства, тъй като техните собствени ограничени партньори – институционални инвеститори като пенсионни фондове, застрахователи, университетски фондове и фондации – се отдръпват поради нарастващите лихвени проценти, които правят рисковите технологични залози по-скъпо предложение. Редица видни рискови инвеститори, включително Insight Partners и Tiger Global, миналата година свиха целите за набиране на средства, за да се съобразят с по-неблагоприятната среда. От своя страна, това даде на американските компании за рисков капитал по-малко свежи средства, които да използват. Миналата година те са инвестирали общо 171 млрд. долара, показват данните на PitchBook и NVCA, което е по-малко от половината от сумата, похарчена от тях през 2021 г. Освен с намаляването на инвестициите от ограничени партньори, компаниите за рисков капитал в САЩ се борят и с рязкото забавяне на придобиванията и първичните публични предлагания на стартъпи, което възпрепятства способността им да връщат капитал на своите инвеститори. Стойността, създадена от подобни начинания на стартъпи в САЩ през миналата година, достигна едва 61,5 млрд. долара, спрямо пика от 797 млрд. долара през 2021 г., сочат данните на PitchBook и NVCA. В Европа тази стойност възлиза на по-малко от 12 млрд. евро през годината, а това е най-ниското ѝ ниво от десетилетие.

Турция ще спечели 1,86 милиарда долара от износа на лешници през 2023 г., предаде Анадолската агенция, позовавайки се на съобщение на регионален съюз на износителите на лешници. Страната е изнесла 283 519 тона лешници миналата година, което е спад от 9,29% на годишна база, съобщиха от Черноморския съюз на износителите на лешници и продукти (KFMIB). Стойността на износа на лешници от страната обаче се е повишил с 6,62% до 1,86 милиарда долара на годишна база през 2023 г. Турция е най-големият износител на лешници в света, като миналата година страната е изнесла лешници към 121 държави.