За първото полугодие на 2024 г. в България са преработени 500 000 тона мляко. Най-сериозен ръст в производството на млечни продукти е наблюдаван при кравето сирене. То се е увеличило с 10% в сравнение с предходната година. Производството на козе сирене е намаляло с 15%, отразявайки намаленото производство на козе мляко. Производството на масло е намаляло с 27%, докато бялото саламурено сирене е отбелязало ръст от 5%. Производствотто на киселото мляко останава стабилно с леко увеличение от 2%. В България изкупната цена на кравето мляко е достигнала 0,91 лв./л, което представлява увеличение от 3.4% на годишна база. На едро, прясното мляко в тетрапак се продава за 2,80 лв./л, отбелязвайки ръст от 1.1% спрямо същия период на миналата година. Цената на кравето сирене на едро е 14,20 лв./кг, което също е нараснало с 2.3% на годишна база. Производството на краве мляко в България през първото полугодие на 2024 г. е намаляло с 2.7% в сравнение със същия период на миналата година, достигайки до 479 млн. литра. През 2022 г. производството на козе мляко възлиза на 25 хиляди литра, а през 2023-та достига до едва 19 хиляди литра, което представлява сериозен спад. Овчето мляко показва стабилност, но биволското мляко също отбелязва спад, което се дължи на повишените разходи и климатичните промени. Средната изкупна цена на кравето мляко в Европейския съюз е 0,53 евро/л (около 1,04 лв./л. Това показва, че българските производители получават по-ниска цена за своя продукт в сравнение с колегите си в Европа. Разликата е особено видима в сравнение с водещите производители като Германия и Франция, където цените са съответно 0,55 евро/л и 0,56 евро/л. Износът на млечни продукти от България за периода януари-юни 2024 г. е нараснал с 5%, достигайки 45 хил. тона. Основните пазари за българското мляко и млечни продукти са страните от Европейския съюз, където износът е увеличен с 4%, и трети страни, където ръстът е значителен – 12%. Вносът на млечни продукти също е нараснал, макар и с по-умерен темп – 2% за същия период. Основните доставчици на млечни продукти за България са съседни страни като Гърция и Румъния, както и други членки на Европейския съюз.

Обемът на новооткритите търговски обекти през второто тримесечие на годината в България са с 19% по-малко, спрямо същия период на миналата година. Новите площи са 45 000 кв. м. Това е знак за известно насищане и леко забавяне на динамиката на нови търговски площи, посочват от консултантската компания за бизнес имоти Cushman Wakefield Forton. Около 23% от новооткритите магазини се намират в търговските центрове, а останалите - в ритейл паркове. Изграждането на нови обекти се забавя, заради постепенното насищане на пазара, посочват още от компанията. Общо 30 000 кв. м нови площи бяха добавени към общия обем през второто тримесечие. Така той достига 1,4 млн. кв. м., от които 41% са разположени в търговски паркове. На практика, всички новозавършени площи през второто тримесечие са разположени именно в ритейл парковете, които се очертават като изключително устойчива тенденция на пазара. През периода април-юни на пазара няма навлезли нови търговски марки. Завършените през тримесечието площи включват само един напълно функциониращ търговски парк - този във Велинград с площ 10 550 кв.м. Останалата част от площите са в обекти, частично завършени по-рано или все още в процес на изграждане. Наемите в моловете в София през второто тримесечие на 2024 г. достигат 40 евро/кв. м, което е леко повишение спрямо предходното тримесечие. Доходността от първокласни площи пък пада до 7.75%. От днешна перспектива, допълнителни движения на тези показатели не се очакват до края на годината. Нивата в ритейл парковете в София остават без промяна през второто тримесечие и без потенциал за ръст на този етап - 11.5 евро/кв. м.

Общите приходи на всички разработчици на видеоигри в България надхвърлят 167 млн. лв. за 2022 г.Те разработват игри в различни жанрове и за различни платформи - от мобилни игри до блокбъстъри. Три гейминг гиганта имат офиси в България. Най-известното студио за видеоигри в страната е това на френската Ubisoft, което отваря офиса в София през 2006 г. с 11 служители, докато днес те са над 220. Основните направления са гейм и левъл дизайн, 2D и 3D арт, анимация, синематик дизайн, енджин, геймплей и мрежово програмиране, осветление и ефекти, саунд дизайн, дев тест и др. Със сходни размери и 190 служители е клонът на друга глобална гейминг компания, Gameloft. Той е отворен през 2004 г. и разработва мобилни игри за смартфони. В София Gameloft разработва някои от най-популярните игри на студиото като March of Empires, War Planet Online и Heroes of the Dark. Третото голямо име в България е Creative Assembly, която е собственост на японската Sega. Първоначално студиото се казва Black Sea Studios и е основано през 2001 г. от Веселин Ханджиев, по това време известен като дизайнер на българската игра Tzar: Burden of the Crown, разработена от Haemimont Games. През 2004 г. Black Sea Studios изкарва на пазара стратегията Knights of Honor, която става хит в жанра си. През 2008 г. германският разработчик Crytek, известен с играта Crysis и гейм енджина си CryEngine, купува Black Sea Studios и преименува компанията на Crytek Black Sea. Под това име студиото разработва играта Arena of Fate, която излиза през 2015 г. Малко по-късно Ханджиев и част от екипа му създават нова компания, Black Sea Games. През 2017 г. Crytek Black Sea е придобита от Creative Assembly, която от своя страна е собственост на Sega. Като част от Creative Assembly българското студио работи по поредицата Total War. Към началото на 2024 г. в дружеството "СЕГА Блек сий" работят 292 души. Основаната от Веселин Ханджиев през 2016 г. Black Sea Games работи няколко години по продължение на хита си Knights of Honor. Втората част, Knights of Honor II: Sovereign, излиза през 2022 г., финансирана от издателя THQ Nordic. Въпреки успеха на играта, който вдига неколкократно приходите на Black Sea Games, през 2023 г. студиото на Ханджиев е ударено от общата криза на пазара на разработка на видеоигри и бъдещето на компанията е несигурно. Най-старото активно българско студио е Haemimont Games, основано през 1997 г. Оттогава насам компанията е пуснала на пазара 17 игри. В момента в компанията работят около 50 души. На световния пазар Haemimont Games е най-известна с поредицата си Tropico и Surviving Mars. През 2023 г. Haemimont пусна на пазара Jagged Alliance 3, продължение на нишовата поредица Jagged Alliance, последната игра от която бе излязла през 1999 г., разработена от вече фалиралата Sir-Tech Canada. Германската Deca Games поддържаща вече разработени мобилни игри е основана през 2016 г. Българското дружество "Дека геймс" отчита над 47 млн. лв. приходи за 2022 г. Това е над петкратно увеличение спрямо три години по-рано, когато приходите са 8 млн. лв. Броят на наетите лица към началото на 2024 г. е 76 души. Друго голямо дружество е Casualino, която разработва виртуални версии на популярни настолни игри и игри с карти. Тя е основана през 2014 г. от Радостин Петров, а през 2022 г. е придобита от френската 52 Entertainment. Приходите на дружеството "Казуалино" за 2022 г. достигат 14.3 млн. лв. В България тя е най-известна със сайта belot.bg. Incineration Productions разработва игри за виртуална реалност като A Very Bad Christmas Eve и SpellPunk VR. За момента студиото, основано от Гергана Грънчарова, остава бутиково, но през 2022 г. личи сериозен скок в приходите - 914 хил. лв. спрямо 135 хил. лв. година по-рано. Основаната от Христо Тенчев XS Software разработва някои от най-популярните браузър игри в началото на века като Bulfleet и "Хановете". Втората е преработена в мобилна игра Khan Wars. Другото голямо заглавие понастоящем в портфолиото на XS Software е Lady Popular. "Империя онлайн" продължава да разработва едноименната игра, но освен нея поддържа още редица мобилни игри, сред които Crush Them All, SIEGE: World War II, Seasons of War и други. Компанията, основана през 2005 г. от Доброслав Димитров и Мони Дочев, беше купена от шведската Stillfront през 2018 г. срещу 10 млн. евро. В същия сегмент е и по-младата Kipi Interactive, която разработва играта Cryowar. За 2022 г. приходите на дружеството "Кипи интерактив" надхвърлят 2 млн. лв., почти трикратно увеличение спрямо година по-рано. .

Един от най-големите производители на соларни панели в света, китайската JA Solar, ще достави модулите за фотоволтаичния проект в Тенево, част от хибридния ВЕИ комплекс. Китайската компания е подписала стратегическо споразумение с българската фирма „Соларпро“, която е изпълнител на проекта. Слънчевата централа с планирана мощност 237.58 MW ще бъде един от значимите проекти в страната и региона, като се очаква да бъде въведена в експлоатация в началото на 2025 г. Инсталирането на соларните панели е планирано да започне през третото тримесечие на 2024 г., като свързването към мрежата се очаква до края на второто тримесечие на 2025 г. Проектът се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) с 50 млн. евро, а цялата му стойност е 161.7 млн. евро (над 316 млн. лв.). Разработчик е „Тенево Солар Технолоджис“ ЕАД, акционерно дружество, създадено да изгражда и експлоатира слънчевата електроцентрала. Той е част от хибридния ВЕИ комплекс „Тенево“, край Ямбол. Освен соларите, той ще включва също вятърни турбини и батерии за съхранение на енергия. Над 250 MW вятърна мощност и батерии за съхранение на електроенергия с капацитет 250 MW/500 MWh ще бъдат включени в следващата фаза на проекта. Само соларната част може да задоволи напълно годишната консумация на около 100 хил. домакинства с чиста енергия. Проектът край ямболското село Тенево е съвместна инвестиция на датската компания Еurowind Energy и базираната във Виена Renalfa IPP, чрез общото им дружество EURA IPP. Изпълнител на проекта е Solarpro Holding – мултитехнологичен лидер в изграждането и оперирането на мащабни проекти за производство на енергия от ВЕИ с дългогодишен опит във фотоволтаичния сектор в Европа.

„Алианц Банк България“ АД – София е придобила всички 6 204 082 акции, с номинална стойност от 1 лв. всяка, от капитала „Алианц Лизинг България“ ЕАД – София. Те са купени от дружеството майка на банката – „Алианц България Холдинг“ АД. Сделката е станала на 26 юли. Извършеното придобиване е резултат от вътрешногрупово преструктуриране на групата „Алианц“ в България. „Алианц Банк България“ е част от Allianz SE – световен лидер в застраховането и финансовите услуги, с над 125- годишна история.

Българският фонд BlackPeak Capital води инвестиция за 10 млн. евро в словенски стартъп за отложено плащане Българският фонд за дялови инвестиции BlackPeak Capital и румънският Catalyst Romania Fund II ще инвестират съвместно 10 млн. евро в словнеската компания за отложени плащания Leanpay. Leanpay вече предлага услугите си в две страни извън Словения – Унгария и Румъния. Компанията твърди, че има над 120 хил. клиенти, работи с 1500 търговци и през нея са минали над 200 млн. евро. Leanpay предлага услуги от типа “вземи сега, плати после”. Те позволяват на купувачите в търговските обекти да приберат на момента избраната от тях стока, но да я платят по-късно: например след един месец. Отложените плащания в търговските обекти добиват все по-голяма популярност по цял свят и създадоха пазарна ниша за много стартъпи. Leanpay например отчита 2.5 пъти увеличение на приходите си през 2023 г. В глобален мащаб анализатгорите предвиждат бляскаво бъдеще за този бизнес модел, при който доставчиците на отложени плащания застават като финансов посредник между търговеца и потребителя. Според анализ на консултантската компания Skyquestt този пазар вече се оценява на 22 млрд. долара. До 2031 г. се очаква обемът му да надхвърля 122 млрд. долара годишно, което би означавало над 18% среден годишен ръст. Източник: forbesbulgaria

Общият размер на таксите за покриване на административните разходи на Българската народна банка за 2023 г., произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране, възлиза на малко над 32,1 млн. лв. Тези такси се дължат от търговски банки и някои други финансови предприятия. От тази сума 25 383 хил. лева са за функцията по банков надзор, 3 679 хил. лева за функцията по преструктуриране на кредитни институции и 3 081 хил. лева за функцията по платежен надзор. Управителният съвет на банката е определил индивидуалния размер на таксите за покриване на административните разходи на БНБ за 2023 г., произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране. Това става на основание чл. 59а, ал. 1 от Закона за БНБ, във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 40 на БНБ от 1 декември 2020 г. за определяне на размера на таксите за покриване на административните разходи на БНБ, произтичащи от функциите по надзор и преструктуриране.

АЕЦ "Козлодуй" e получил от Агенцията за ядрено регулиране нови лицензии за експлоатация на пети и шести блок и Хранилището за сухо съхранение на отработено ядрено гориво на електроцентралата. Съгласно приетите тази година законови промени за валидността на новоиздадените лицензии няма срокови ограничения. Съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия остава в сила изискването поне веднъж на 10 години да се провежда периодичен преглед на безопасността. В рамките на прегледа трябва да се извършва систематична преоценка на всички фактори, касаещи безопасност на проекта и експлоатацията на съответното ядрено съоръжение. Атомната електроцентрала ще продължи също да представа Агенцията за ядрено регулиране за одобрение обобщени резултати от извършваните периодични проверки, доказващи безопасността на експлоатацията, заедно с интегрирана програма за изпълнение на мерки за непрекъснато поддържане и повишаване на безопасността.

Печалбата на „Корадо-България“ АД за първите шест месеца на годината възлиза на 1,612 млн. лв. – ръст от 56% спрямо същия период на 2023 г., когато достига 1,035 млн. лв. Приходите от продажби за периода достигат 16,224 млн. лв. – спад с 8% спрямо 30 юни 2023 г,. когато са 17,694 млн. лв. Разходите в края на първото полугодие възлизат на15,376 млн. лв. и намаляват с близо 10% спрямо същия период на предходната година, когато са 17,024 млн. лв. Към 30 юни 2024 г. в дружеството са произведени 113 410 броя панелни радиатори за водно отопление. Произведените радиатори през първото полугодие на 2024 г. са почти двойно по-малко от отчетените две години по-рано, когато са произведени 212 247 броя (спад с 47%). Спрямо първото полугодие на предходната година обаче се наблюдава леко нарастване – с 458 броя (с 0,4%). Значителен спад се регистрира в броя на тръбните отоплителни тела. През първото полугодие на 2022 г. са произведени 51 468 броя, а към края на юни 2024 г. те са 32 373 броя – спад с 37%. Спрямо 2023 г. намалението е с 34% (с 16 813 броя). За последната година акциите на „Корадо-България“ АД поскъпват с 5%, а пазарната капитализация достига 64 млн. лв.

На 30.07.2024 г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи тримесечен финансов отчет към 30.06.2024г. От КММ АД - Шумен

Икономиката на еврозоната е нараснала с повече от очакваното през второто тримесечие на 2024 г., сочат експресните данни на ЕВРОСТАТ. Брутният вътрешен продукт (БВП) се е повишил с 0.3% през трите месеца до края на юни в сравнение с предходното тримесечие. Икономисти, анкетирани от Reuters, очакваха увеличение от 0.2% на тримесечна база. Икономическият ръст в целия ЕС за периода е също 0.3%. На годишна база повишението на БВП е 0.6% във валутния съюз и 0.7% за ЕС. Евростат потвърди ръста на БВП за първото тримесечие на ниво от 0.3%, което е без промяна спрямо първоначалния показател, обявен по-рано тази година. Еврозоната навлезе в техническа рецесия през втората половина на 2023 г., тъй като БВП се сви както през третото, така и през четвъртото тримесечие на годината според ревизираните данни, публикувани по-рано тази година. Неотдавнашни бизнес проучвания показаха, че икономиката на еврозоната се забавя поради геополитическото напрежение, по-слабия глобален растеж и крехкото потребителско доверие. Предварителните данни от вторник показват, че темпът на нарастване от първото тримесечие, макар и малък, се запазва.Берт Колийн, старши икономист за еврозоната в нидерландската банка ING, заяви в бележка от вторник, че данните показват, че икономиката на региона се възстановява в известна степен. По-рано Германия обяви неочаквано, че БВП е намалял с 0.1% през второто тримесечие, докато този на Франция е нараснал с 0.3% за същия период. Свиването на германския БВП надхвърли очакванията и показа, че най-голямата икономика в Европа отново е изпаднала в криза. Според Федералната статистическа агенция спадът на германската икономика през трите месеца до юни спрямо предходното тримесечие отразява по-слабите инвестиции в оборудване и сгради. В анкета на Reuters икономистите прогнозираха ръст на германската икономика от 0.1%. За разлика от Германия, френската икономика нарасна по-бързо от очакваното през второто тримесечие. Тримесечният ръст от 0.3% надхвърли прогнозата на икономистите от 0.2%, направена в по-ранно проучване на агенцията. Според Федералната статистическа агенция спадът на германската икономика отразява по-слабите инвестиции в оборудване и сгради. Италия отчита леко забавяне на икономиката - БВП е нараснал с 0.2% през второто тримесечие спрямо 0.3% през първото. Растежът в страната се дължи на по-голямата активност в сферата на услугите, което компенсира слабостта в промишлеността и селското стопанство. Сред държавите от съюза, за които има данни за второто тримесечие на 2024 г., най-голямо увеличение спрямо предходното тримесечие отбеляза Ирландия (1.2%), следвана от Литва (0.9%) и Испания (0.8%). Най-големи спадове са регистрирани в Латвия (-1.1%), Швеция (-0.8%) и Унгария (-0.2%). На годишна база темповете на растеж са положителни за осем държави и отрицателни за три. Въпреки че икономиката на еврозоната се справя с проблемите, тя изостава сериозно от тази на САЩ. През второто тримесечие американската икономика нарасна с 2.8% на годишна база, което показва устойчивост на потребителските разходи, докато Федералният резерв обмисля намаляване на лихвените проценти през следващите месеци. Данните надхвърлиха очакванията на икономистите за 2% ръст на БВП между април и юни и отбелязаха скок спрямо 1.4% през първото тримесечие.

Около 80 държави се споразумяха за общи правила за глобална електронна търговия, но ключовият документ не получи подкрепата на САЩ в Световната търговска организация, съобщава "Ройтерс". Текстовете включват важни въпроси като признаването на електронни подписи и документи и защита от измами. След 5 години на преговори, Австралия, Япония и Сингапур разпространиха "стабилизирана" версия на текстовете, която беше определена от ЕС и Великобритания като "историческа" и "революционна". Сред важните промени са дигитализацията на митническите документи и залагането в международен документ на ангажимента да не се обмитява дигиталното съдържание, но също и задължението за борба със спама и опазване на личните данни. В преговорите участваха 91 от 166 членки на СТО, които отговарят за около 90% от онлайн търговията по света. Сред подкрепящите текста обаче прави впечатление липсата на САЩ. Официалната позиция на Вашингтон е, че правилата са стъпка в правилната посока, но трябва да се направи повече по отношение на вкарването в тях на изключения, позволяващи на държавите да ги заобикалят с оглед защитата на националната си сигурност. Според наблюдатели САЩ първоначално са влезли в преговорите с повече ентусиазъм, но в последствие са се обявили против правилата, свързани със свободния обмен на данни и разширяването на кръга от софтуерни решения с отворен код. Бразилия, Индонезия и Турция също имат определени резерви към формулировките, но те не са толкова големи, пише "Ройтерс". Към момента не изглежда лесно споразумението да обхване всички членки на организацията, а големи икономики като Индия и ЮАР настояват именно за това.

Турция си поставя амбициозната цел за бързо развитие на сектора на високите технологии. Президентът Реджеп Ердоган обяви в края на миналата седмица, че ще представи мащабен пакет в размер на 30 млрд. долара за стимулиране на високотехнологични области в икономиката. За производството на електрически автомобили (EV) ще бъдат заделени 5 млрд. долара, като целта е годишният обем на сглобяваните EV да достигне до 1 млн., съобщава Reuters. Турция обяви, че най-големият китайски производител на електромобили - BYD, е решил да изгради завод за 1 млрд. долара в страната. Новият завод ще сглобява до 150 хил. превозни средства годишно, твърди турската държавна агенция Anadolu. Очаква се предприятието да отвори 5000 работни места и да започне производство до края на 2026 г. Турският президент обяви още, че страната иска да бъде основен играч в тази област в дългосрочен план. "Изпълняваме пакет от стимули на стойност 5 млрд. долара в тази област, за да увеличим годишния си производствен капацитет до поне един милион единици", каза Ердоган. Правителството планира и друг инвестиционен пакет на стойност 5 млрд. долара за изграждане на завод за полупроводници. С нашата покана за инвестиции в производство на батерии се стремим да се превърнем в регионална производствена база, като изградим капацитет от 80 гигаватчаса до 2030 г., каза още Ердоган и добави, че и за тази цел ще бъде въведен пакет от стимули на стойност 4,5 млрд. долара. Държавният глава заяви също, че Турция ще предостави 2.5 млрд. долара безвъзмездна помощ за съоръжения за производство на слънчеви панели с капацитет до 15 гигавата. Правителството на страната също така е отпуснало още 1.7 млрд. долара за производство на критични компоненти за вятърната енергетика. Целта на пакета от стимули е Турция да привлече поне 20 млрд. долара инвестиции в частния си сектор. Тепърва предстои да станат ясни допълнителни подробности за различните отрасли, които ще бъдат подпомогнати.