Притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България от януари до април се оценява на 698,1 млн. евро, като е по-малък с 1,145 млрд. евро (62,1%) спрямо същия период на миналата година, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които подлежат на ревизия в бъдеще. Само през април потокът от ПЧИ е на минус с 64,3 млн. евро при отрицателен поток от 91,7 млн. евро преди година. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) за четирите месеца излиза на плюс със 162,9 млн. евро. Той е по-малък със 198,2 млн. евро от този за януари-април 2023 г., който е положителен в размер на 361,1 млн. евро. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е на положителна територия с 0,9 млн. евро при отрицателен нетен поток от 0,6 млн. евро за януари-април миналата година. По предварителни данни статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е на плюс със 102,2 млн. евро при положителна стойност от 1,034 млрд. евро за януари-април 2023 г.

България заема 58-о място от общо 67 държави според Годишника на световната конкурентоспособност на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария). Страната показва липса на напредък от 2021 г. насам, като отбелязва влошаване с 10 позиции спрямо 2020 г. и с 20 позиции в сравнение с 2009 г., съобщават от Центъра за изследване на демокрацията. Спрямо предходната година, страната бележи най-висок спад по отношение на състоянието на инфраструктурата (от 54-то на 59-о място) и бизнес средата (от 62-ро на 65-о място). Въпреки това, за трета поредна година България отбелязва растеж в икономическата си ефективност, изкачвайки се с три места до 45-о място, основно благодарение на подобрените си макроикономически показатели като растящия реален БВП на глава от населението. Сред препоръките на Института за предотвратяване на стагнация в конкурентоспособността през 2025 г. е правителството да инвестира в инфраструктурни проекти предназначени за развитието на водоснабдяването, градоустройството и енергоснабдителните мрежи, паралелно с приложението на ефективни механизми за скрининг на инвестициите. Препоръчва се подобряване на фискалната дисциплина с оглед присъединяване към еврозоната най-късно през 2026 г., както и ускоряване на дигитализирането на администрацията, икономиката и образованието. Друг проблем, на който се обръща внимание, са задълбочаващата се демографска криза и намаляващият растеж на заетостта, които изискват ясна стратегия за това как пазарът на труда ще бъде подпомогнат.

Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер в България е 829,72 лв., съобщи Националния осигурителен институт. В сравнение с май месец миналата година средният размер на пенсията е по-висок с 93,41 лв. или с 12,7 процента. 8,5 милиарда лева са разходите за пенсии на Държавното обществено осигуряване (ДОО) към края на май, а за обезщетения са изплатени над един милиард лева. Към 31 май 2024 г. общият размер на отчетените приходи на ДОО е 5 211,2 млн. лв., което представлява 40,5% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са със 728,7 млн. лв. повече в сравнение със същия период на предходната година. Общо отчетените разходи възлизат на 9 661,9 млн. лв. или 39,7% от заложените в плана за годината. Разходите са с 1 201,5 млн. лв. повече в сравнение с първите пет месеца на 2023 г. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 8 514,1 млн. лв., което е 39,4 на сто от изпълнението на плана за годината. Броят на пенсионерите за май 2024 г. е 2 042 390 или с 13 699 (0,7%) повече в сравнение с май 2023 г. Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер е 914,54 лв. или 105,38 лв. (13,0%) повече спрямо май 2023 г. Разходите за изплащане на парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване към 31 май те са в размер на 1 072,7 млн. лв. или 42,1% изпълнение на плана за годината. Отчетените разходи са с 223,0 млн. лв. повече спрямо същия период на 2023 г. Общият размер на отчетените трансфери по консолидирания бюджет на ДОО е 4 463,1 млн. лв.

Една от първите големи регионални инсталации за съхранение на електроенергия в соларен парк е вече факт и се намира край Разлог. Българският проектант и инсталатор на фотоволтаици (т.нар. EPC компания) "Соларпро" и китайския производител на батерии Hithium са инсталирали и пуснали в експлоатация системата за съхранение на енергия в началото на юни. Батериите са инсталирани към 33-мегаватов соларен парк до Разлог на "Инвесто партнърс", с краен собственик виенската Renalfa IPP, в която участие има и съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев. Соларният парк беше първият, сключил договор за зелен PPA преди 2 години с телекомуникационната компания А1. Производителят на литиево-йонни батерии Hithium е доставил 16 контейнера за съхранение на електроенергия с капацитет 3.44 мВтч, които са поставени в соларната инсталация. В доставката на компоненти участва и Kehua, a проектирането и изграждането е направено от "Соларпро". Търговският режим на системата се управлява и оптимизира от търговеца на енергия "Кер Токи пауър". Системата предоставя и услуги към ЕСО за автоматично и ръчно регулиране на честотата на мрежата, които сега се извършват основно от базовите мощности като ТЕЦ. Централата в Разлог е с максимален капацитет от 33 мегавата. В повечето време обаче тя работи с около 20-24 мегавата, което средно генерира около 130 мВтч електроенергия дневно. А капацитетът на батериите е общо 25 мВт/55 мВтч, което означава, че те ще могат да отдават по 25 мегавата в продължение на два часа и така ще удължат работните часове на соларния парк извън слънцегреенето. Renalfa IPP е базиран във Виена независим производител на електроенергия, създаден като съвместно дружество между Renalfa Solarpro Group GmbH и френския мениджър на инфраструктурни фондове Rgreen Invest. Дружеството притежава и развива фотоволтаични, BESS и вятърни проекти със съвместен капацитет около 2 GW в България, Унгария, Северна Македония и Румъния, от които над 455 MW от различните технологии вече са в експлоатация, а други над 550 MW са в процес на активно изграждане. Доставчикът Hithium e частна технологична компания, създадена през 2019 г. от китаеца Джейсън Уанг, като в нея инвеститори са редица китайски фондове като Capital Development Investment Fund. Компанията е една от малкото произвеждащи литиево-йонни батерии с фокус върху системите за съхранение на енергия (BESS), а не върху електрическите превозни средства. Миналата година Hithium стартира в Европа, откривайки офис в Германия, като направи заявка да участва активно в Зеления преход към батерии в Европа до 2025 г. Според публична информация през 2023 г. компанията набра 620 млн. долара частен капитал, което заедно с предишни набирания я прави еднорог. Нетните приходи на компанията за 2022 г. са 520 млн. долара.

Създаденото преди години дружество в Русе "Гораинвест" АД - гр. Русе е семейна компания основана през 1998 г. Днес компанията е собственост на инж. Валентин Новаков и на неговите двама сина Росен и Борислав Новакови. Семейството разполага с бази в Русе и в Кубрат, като част от бизнеса им включва производство на панели за мебелната промишленост, заготовки на дъски и производство на дървени палети и дървесен чипс за производство на екобрикети. Основните пазари, на които "Гораинвест" работи са Румъния, Италия, Германия и България. "В момента водим активни преговори да станем доставчик на турски производител на заготовки за изработване на моливи и така да се пренасочим от пазара в Германия, където към момента има спад на поръчките. А следваща година планираме да инвестираме 750 000 евро в линия за производство на масивни панели", заяви основателят на фирма "Гораинвест" АД инж. Валентин Новаков. Основният материал, с който компанията работи е топола, липа и дъб, а производството е изцяло еколоогично, разказват тримата собственици. Производството е практически безотпадно, защото всеки съпътстващ дейността продукт намира своето приложение. Дружеството предоставя услуги като раздробяване на дървесина - дървесен чипс за големи преработватели, пълна механизирана подготовка на почвата за залесяване, както и добив на дървесина със специализирана техника. "Гора инвест" е основен доставчик на заготовки за производство на ски за "Амер спортс". Сред нейните брандове са Atomic и Salomon. Заготовките се изготвят във фабриката в Кубрат. Към момента в нея работят 43-ма оператори на дървообработващи машини и технически персонал. В производствената ни фабрика в Русе са заети 14 души - оператори на дървообработващи машини и технически персонал. От компанията отчитат лек спад на обема на оборотите от 17 - 18 милиона лева годишно, до 14 - 15 милиона лева, като обснението е обща стагнация на пазара за всякакви продукти.

„Хювефарма“ откри нов завод за производство на ветеринарни ваксини Разград, където се намира и един от заводите на дъщерната ѝ компания "Биовет". "Биовет" притежава три завода за прецизна биотрансформация – в Пещера, Разград и Ботевград. С капацитет от над 10 000 куб. м тя е най-голямата ферментационна компания в Европа. В дружеството работят над 2400 висококвалифицирани биотехнолози, микробиолози, химици, инженери и други служители. Новият завод за ваксини е модерен и високотехнологичен, оборудван с последно поколение машини и съоръжения. Проектиран е да бъде мултифункционален, с няколко независими технологични линии, което осигурява гъвкавост и ефективност на производството. Инвестицията е в размер от 140 милиона лева, уточняват от компанията. Строителството започва в края на 2019 г. и въпреки тежката ситуация с COVID пандемията не спира и приключва за 4 години. Заводът има сертификат за добра производствена практика от БАБХ, валиден за целия Европейски съюз. Съоръжението е с обща площ 12 000 кв. м, от които 8 000 кв. м са белите стаи с различен клас на чистота. Оформени са независими зони – за производство на ваксини от яйца, бактериални ваксини и вирусни ваксини. Има специализирана зона за стерилно пълнене в инжекционни флакони, лиофилизация и опаковане на продукцията. За контрол на качеството в процеса на производството и на готовата продукция са изградени и оборудвани модерни лаборатории за проверка и анализ. "Хювефарма" е специализирана в продукти за животните и затова и ваксините, които ще се произвеждат в Разград, ще са за индустриалното животновъдство – за птици, говеда и свине. По време на изграждането на завода в лабораторията за научно-развойна дейност в Пещера са разработвани щамовете и технологиите. Сега те се трансферират в Разград. Предстои пускане на пилотни валидационни партиди и доокомплектоване на досиетата на продуктите и получаване на регистрация за продажба. Плановете са до регулярно производство да се стигне до 2 години. В момента в завода работят 70 души, но през следващите години при пълно натоварване на капацитета ще надхвърлят 300.

Акционерите на Българската фондова борса (БФБ) са одобрили увеличението на капитала със собствени средства и изплащането на паричен дивидент на общото събрание, проведено на 18 юни. Източник на увеличението са средствата от допълнителните резерви и неразпределената печалба за минали години. Предвидено е издаването на 6 582 860 нови акции, които ще бъдат разпределени между настоящите акционери в съотношение 1:1, т.е. капиталът на борсата ще се увеличи на 13 165 720 лева. Отделно цялата печалба за 2023 г. в размер на близо 2 млн. лева ще се изплати като дивидент на акционерите. Размерът на дивидента бруто на една акция е 0,296 лева. Към момента БФБ е с пазарна капитализация от близо 100 млн. лева. Министерството на финансите е най-големият акционер с 3 295 000 акции, които представляват 50,05% от капитала.

Нетера, глобален доставчик на телекомуникационни услуги, избра Густаво Бърние за председател на консултативния съвет и привлече като нов член Питър Хейс. Густаво Бърние, технологичен предприемач и ангел инвеститор, става председател на консултативния съвет. Той има голям опит като ръководител на разширяването и трансформирането на големи предприятия. Към борда се присъединява Питър Хейс, международен бизнес лидер с над 35 години опит в информационните технологии и телекомуникациите. Хейс ръководи базираната в САЩ Пакет Фабрик (PacketFabric) и е играл ключови роли в компании като Мегапорт (Megaport Plc) и Телстра (Telstra). Миналата седмица бордът приветства Саймън Вай, старши партньор в Кеймбридж мениджмънт кансълтинг (Cambridge Management Consulting). Вай има богат опит в телекомуникациите, като е заемал ключови позиции като ръководител на продажбите на едро в Expereo и главен изпълнителен директор в BSO/IX Reach. Основателят и главен изпълнителен директор на Нетера Невен Дилков, Мая Калчева, управител на Нетера.ТВ и маркетинг и пиар директор за компаниите от Нетера груп, и Джордж Шлосарек, неизпълнителен директор на Нетера, остават постоянни членове на борда.

Πpoвaли ce пopeдният oпит зa пpoдaжбa нa aĸтивитe нa MБAЛ-Opяxoвo. Зeмятa, cгpaдитe и oбopyдвaнeтo нa фaлиpaлaтa oбщинcĸa бoлницa бяxa oбявeни нa тъpг пpи нaчaлнa цeнa oт 2,497 млн. лeвa, нo тaĸa и нe ce яви жeлaeщ дa ги пpидoбиe. Cъздaдeнa пpeз 1879 г., бoлницaтa в Opяxoвo e eднa oт нaй-cтapитe y нac. Ceгaшния cи вид тя пpидoбивa в пepиoдa 1957-1980 г., ĸoгaтo e пocтpoeн мoдepeн зa вpeмeтo cи cгpaдeн фoнд. Заради нaд 2 млн. лeвa дългове и нeплaщaни c мeceци зaплaти нa пepcoнaлa MБAЛ-Opяxoво cпиpa пpиeмa нa пaциeнти в ĸpaя нa 2011 г. и фaлиpa пpeз 2012 г. Cpeщy нaй-мaлĸo 2,5 млн. лeвa пoтeнциaлният ĸyпyвaч би пoлyчил oĸoлo 85 дĸa зeмя, нa ĸoятo ca paзпoлoжeни paзлични cгpaди - ĸopпycитe нa бoлницaтa, cĸлaдoвe и гapaжи. Oцeнитeл e oпpeдeлил пaзapнa цeнa нa cгpaдитe в paзмep нa 1,486 млн. лeвa, a нa зeмятa и инфpacтpyĸтypнитe пoдoбpeния - 1,024 млн. лeвa, a oбщaтa лиĸвидaциoннa cтoйнocт (т.e. нaй-виcoĸaтa цeнa, пpи ĸoятo имa вepoятнocт дa ce пocтигнe пpoдaжбa) e 2,035 млн. лeвa. Oгpoмнa чacт oт мeдицинcĸoтo oбopyдвaнe e oт ĸpaя нa 80-тe и нaчaлoтo нa 90-тe - acпиpaтopи, миĸpocĸoпи, дeфибpилaтopи, биo мoнитopи, EKГ aпapaти, exoгpaфи, xoлтepи, лaзepи, ĸyвьoзи и т.н.

До края на юни се очаква да заработи първата по рода си в България фабрика за производство на вода, обогатена с анионен кислород. Тя се намира в новозагорското село Кераново. Първоначално фабриката ще работи на една смяна и ще произвежда 1 млн. бутилки месечно. Ще бъдат наети на работа 14 души от инвеститора „Новотехпром“. Инвестицията в новия бизнес на „Новотехпром“ е около 5 милиона лева. Собственикът е закупил сградата на бивше предприятие за производство на замразени плодове в Караново през миналата година. Спечелил е търг за сградата, обявен от Българска банка за развитие. Фабриката ще използва разработената от проф. Жеко Ганев и компанията му „Елфи Тех“ иновативна технология за обогатяване на вода с анионен кислород. Произходът на водата е от подземен водоизточник край село Караново, Новозагорско. Сeртифицирана е по EN ISO 22000, с оборудване за физико-химична стабилизация и за синтез на анионен кислород, патентно защитено от Елфи Тех ООД, Стара Загора. Източник: Divident.EU

Германската федерална статистическа служба Destatis обяви, че 5209 компании са подали молби за зашита от фалит в страната през първите три месеца на 2024 г. – като се очаква възходящата тенденция да продължи. Експертите смятат, че броят на корпоративните фалити в Германия ще се увеличи до около 20 000 случая тази година като част от по-дългосрочен модел, пише Deutsche Welle. Последните данни показват, че корпоративните фалити са нараснали с 26,5% спрямо първото тримесечие на 2023 г.  Те също са с 11,2% повече спрямо първото тримесечие на 2020 г., когато бяха регистрирани 4683 случая на несъстоятелност в бизнеса, преди пандемията COVID-19 да задълбочи проблема. Самият период на пандемия доведе до въвеждането на специални, временни разпоредби и ниски нива на несъстоятелност. В сектора на транспорта и логистиката са отчетени най-много фалити на 10 000 компании – с 29,6 случая в началото на 2024 г. Следва строителната индустрия с 23,5 случая и други икономически услуги като агенции за заетост с 23 случая. Производството отбеляза 20,3 случая на несъстоятелност на 10 000 компании. Местните съдилища изчислиха, че постъпленията на кредиторите от корпоративни фалити достигат в края на март около 11,3 млрд. евро спрямо 6,7 млрд. евро за същия период на миналата година. Регистрирани са и 17 478 потребителски фалити през първото тримесечие на 2024 г. – увеличение от 4,8% спрямо периода на 2023 г. Миналата година данните на Destatis показаха, че заявленията за несъстоятелност са нараснали с 22,4% през октомври 2023 г. спрямо октомври 2022 г. Износът от Германия последно изглежда се ускори в данните, публикувани в петък, засилвайки надеждите, че най-голямата икономика в Европа е излязла от спада. Въпреки това Карстен Бжески, главен икономист на холандската банка ING в Германия, описа цифрите като „пореден студен душ за оптимистите“. Експортно ориентираната икономика на Германия беше особено силно засегната през последните години от забавянето на световната икономика, временно високите цени на енергията и нарастващите лихвени проценти.

През май разходите за търговия на дребно в САЩ са били по-слаби от очакваното, тъй като потребителите продължават да се борят с упорито високите нива на инфлация, предаде CNBC. Според публикувани данни на Министерството на търговията, които са сезонно коригирани, но не и с оглед на инфлацията, продажбите на дребно са нараснали само с 0,1% през месеца. Това е по-малко от очакванията от икономистите на Dow Jones. Въпреки това резултатът е малко по-добър от отчетения спад от 0,2% през април. На годишна база продажбите на дребно са се увеличили с 2,3 на сто. Намаляващите цени на горивата са допринесли за влошаване на постъпленията в бензиностанциите, които са отчели месечен спад от 2%. Това е донякъде компенсирано от увеличението от 2,8% в магазините за спортни стоки, музика и книги. Онлайн магазините също са регистрирали увеличение от 0,8%, докато баровете и ресторантите са отбелязали понижение от 0,4 на сто.

Нивото на месечната минимална заплата в Бангладеш е 48 долара или около 4070 TK през 2019 г. – най-ниското сред всички нации в Азия и Тихоокеанския регион, разкрива Global Wage Report 2020–21. Публикуван от Международната организация на труда (МОТ), докладът изчислява „Нивата на брутната месечна минимална заплата в Азия и Тихоокеанския регион“, използвайки стойностите на паритета на покупателната способност (ППС). В световен мащаб Бангладеш е на пето място от дъното сред 136 държави. Съседната страна Пакистан оглави класацията в Южна Азия с ниво на месечна минимална заплата от 491 долара, докато Индия има второто най-ниско ниво на минимална заплата от 215 долара в региона. В региона на Азия и Тихия океан средната (средна) минимална заплата е $381, което е с $333 или около Tk18 250 по-високо от това в Бангладеш. Докладът на МОТ обаче изключва селското стопанство и домашните работници при изчисляването на нивото на месечната минимална заплата в Бангладеш. Коментирайки въпроса, изпълнителният директор на Policy Research Institute д-р Ahsan H Mansur каза: „Всъщност минималната работна заплата е приложима само в сектора на облеклото в Бангладеш и няма приложение в други. На други места минималната работна заплата е дори по-ниска. Той добави че Бангладеш няма ниво на минимална заплата във всеки сектор и за всяка работа, така че сравнението, направено от МОТ, не е подходящо. Освен това в доклада се споменава, че действителната месечна заплата в Бангладеш е била само 18 долара за миналата година има най-високата месечна заплата от 2166 долара по отношение на ППС, следвана от Нова Зеландия с 2126 долара, а Непал следва лидера в класацията Пакистан с ниво на минимална заплата от 396 долара в този регион, а Афганистан е точно след Непал. с $306. В долния край Бангладеш и Индия са следвани от Шри Ланка, която има третото най-ниско ниво на минимална заплата от $247 в региона на Южна Азия докладът споменава, че от 149 държави само Бангладеш и Ангола все още не са направили график за следващата корекция на минималната заплата. В световен мащаб средната стойност на брутните минимални заплати за 2019 г. е $486 на месец, което показва, че половината от страните по света имат минимални заплати, определени по-ниски от тази стойност, а половината имат минимални заплати, определени по-високи. В Бангладеш се наблюдава спад от 5,9% в растежа на реалната минимална заплата годишно от периода между 2010 г. и 2019 г. Това е най-голямото намаление в Азия и Тихоокеанския регион. Междувременно най-големият експортен конкурент на RMG Виетнам (11,3%) наблюдава най-голямо увеличение на растежа на реалната минимална заплата. Отделно, годишният растеж на производителността на труда се е увеличил с 5,8% в Бангладеш, в сравнение с 5,1% във Виетнам за същия период. В предишната итерация на доклада, публикуван през ноември 2018 г., МОТ изчисли, че жените в Бангладеш печелят с 5,5% повече от мъжете по отношение на средните почасови заплати, но като се вземат предвид месечните доходи, жените печелят 7,2% по-малко. tbsnews