Преките чужди инвестиции в страната за периода януари–април 2024 г. са в размер на 698,1 млн. евро, което е намаление с 1,145 млрд. евро (-62,1%) спрямо същия период на миналата година, обявиха от БНБ. Само за месец април потокът на чуждите инвестиции е отрицателен в размер на минус 64,3 млн. евро, при отрицателна стойност от 91,7 млн. евро за същия месец на 2023 г. Основно това се дължи на изтегляне от чуждестранни инвеститори на реализирана печалба от български компании, в които те имат дялово участие. Привлеченият дялов капитал (парични и апортни вноски на чуждестранни компании в капитала на български дружества, както и плащания по сделки с недвижими имоти в страната) от януари до април 2024 г. е положителен и възлиза на 162,9 млн. евро. Той е по-малък със 198,2 млн. евро спрямо същия период на миналата година. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни граждани и фирми в недвижими имоти е положителен в размер на 0,9 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 0,6 млн. евро за януари–април 2023 г., когато чужденци са продали повече имоти, отколкото са купили в страната. По предварителни данни, реинвестираната на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 102.2 млн. евро, при положителна стойност от 1,034 млрд. евро за януари–април 2023 г. Промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чужди инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити е положителна и възлиза на 433 млн. евро, при 448,4 млн. евро за периода януари – април миналата година. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – април 2024 г. са от Австрия (215,4 млн. евро), Италия (200,2 млн. евро) и Гърция (98,4 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Русия (173,5 млн. евро) и Германия (133,1 млн. евро).

Свива се броят на заявените в бюрата по труда свободни работни места на първичния пазар - през юни те са 8 142 при 11 472 през предходния месец. Това показват данни на Агенцията по заетостта за юни. В реалната икономика най-много са свободните работни места в сферата на преработващата промишленост (27.3%), държавното управление (13.7%), търговията (12.1%), образование (10.2%), хотелиерство и ресторантьорство (8.6%), следват административни и спомагателни дейности (5.6%). Най-търсените от бизнеса професии през юни са: персонал полагащ грижи за хората; персонал, зает в сферата на персоналните услуги; машинни оператори на стационарни машини и съоръжения; водачи на МПС и подвижни съоръжения; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; продавачи; преподаватели; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродни; чистачи и помощници и др. Регистрираната безработица в страната се понижи до 5,3% през юни. Равнището ѝ е с 0,1 процентни пункта по-ниско спрямо май, показва административната статистика на Агенцията по заетостта. В края на юни регистрираните в бюрата по труда безработни са били 150 990. Броят им е намалял с 3281 души спрямо предходния месец. Започналите работа безработни лица през юни са били с 2 423 по-малко спрямо месец по-рано. Броят им се е понижил до 14 964. Работа с подкрепата на бюрата по труда са започнали също и 428 пенсионери, учащи и заети. През месеца се регистрираха нови 19 796 безработни лица в бюрата по труда, което е със 7.7% повече в сравнение с май. Други 2 820 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също се регистрираха в бюрата по труда. При тази група се наблюдава намаление спрямо предходния месец на търсенето на услугите на Агенцията с 596 лица.

Румънският антимонополен орган разреши продажбата на бизнеса на унгарската OTP Bank в Румъния на най-голямата местна банка Banka Transilvania. Като част от сделката са и няколко други дъщерни дружества на OTP Bank в Румъния, фокусирани върху лизинг, управление на активи и други. Сделката е на стойност 347.5 млн. евро. Разрешението от конкурентния орган е последната стъпка за финализиране на сделката и бележи излизането на унгарската банкова група от Румъния след 20-годишна дейност там. Придобиването ще увеличи пазарния дял на базираната в Клуж финансова институция до 22.5%. В Румъния унгарският кредитор бе десетата по големина банка с дял от 2.46%. Той реши да излезе от нея като част от стратегията си да напусне пазарите, в които има по-малък дял. Така OTP излезе и от Словакия през 2020 г., където имаше под 2% дял и го продаде на белгийската KBC Group. В региона освен в Румъния OTP Bank има бизнес и в България, Сърбия, Албания, Словения, Черна гора и Молдова. В България OTP Bank чрез своята Банка ДСК е сред трите лидерa на пазара. В последните пет години тя осъществи сериозна експанзия в региона като придоби Сосиете Женерал Експресбанк в България, NKBM в Словения, дъщерното дружество на гръцката Alpha Bank в Албания, бизнеса на словенската група Ilirika, която предоставя услуги за управление на активи, в Сърбия.

Българската компания за производство на тютюневи изделия КТ Интернешънъл става екслузивен представител на корейския тютюнев гигант KT&G за Европа. Лицензът е за производство и дистрибуция на продуктите на фирмата. Споразумението между двата тютюневи гиганта предвижда изключителни права за производство и търговия на продуктите на KT&G в ЕС за три години. KT&G е водещият производител на цигари в Южна Корея и пети в света по обем на продажбите, достигащи 4 млрд. евро. КТИ е независим европейски производител на тютюневи изделия с централа в гр. Пловдив. Компанията, която оперира съгласно всички стандарти и регулации на Европейския съюз, разполага с първокласни производствени мощности от световна класа. През годините дружеството успя да изгради репутация като един от най-динамично развиващите се участници на световния тютюнев пазар, а модерната фабрика, построена през 2014 г, гарантира световно качество на продуктите. Дружеството е наследник на 150-годишна традиция и продава в 70 страни на 4 континента.

Полският оператор на ваканционни имоти в Централна и Източна Европа Renters.pl придоби мажоритарен дял във българска компания в сектора – Flat Manager. Това е първата международна сделка, осъществена от полската компания за управление на имоти, чиято цел е да консолидира пазара в целия регион, с подкрепата на фонда за дялови инвестиции Enterprise Investors. Стойността на сделката не се съобщава. Renters.pl е основана през 2005 година и е сред най-бързо растящите компании за управление на ваканционни имоти в Полша. В началото на 2023 година фондът за дялови инвестиции Enterprise Investors купува мажоритарен пакет в дружеството и увеличава капитала му с цел консолидация на пазара в Централна и Източна Европа чрез придобивания на локални оператори. Компанията подпомага собствениците на апартаменти в управлението на краткосрочни наеми, като им помага да увеличат печалбите си от имоти. В портфолиото ѝ влизат близо 4000 апартамента на десетки места по крайбрежието и в големите градове в Полша. Българската компания Flat Manager е основана от предприемача Борис Павлов. В момента Flat Manager управлява близо 600 апартамента в 14 града и курорти в цяла България, като по-голямата част от имотите се отдават под наем краткосрочно, чрез платформи като Airbnb и Booking.com. По подобие на Renters в Полша, компанията е първият и най-голям партньор на Homes & Villas by Marriott Bonvoy, платформата за краткосрочен наем на апартаменти на световния лидер в хотелиерството, в страната. Enterprise Investors е добре познат на българския пазар. Фондът съществува от 1990 г. и е един от най-успешните в Централна и Източна Европа. В миналото Enterprise Investors осъществява директна инвестиция в БТК, а присъствието на фонда в България се разраства чрез дейността на компании от портфолиото ѝ като водещия застрахователен брокер в Централна и Източна Европа Unilink, който придобива българските SDI и I&G Insurance Brokers.

Един от возещите български производители на розово масло - фирма "Дамасцена" е създадена през 1991 година, като първата частна дестилерия в България. Damascena произвежда около 36 козметични натурални продукта от произведено тук розово и лавандулово масло. На българския пазар компанията ги предлага както в собствения си магазин в едноименния етнографски комплекс в село Скобелево, така и в различни оекти в Казанлък, София, Варна, Бургас и други градове на страната. Основният пазар за износ е Франция, която е известна със своята парфюмерийна индустрия. "Дамасцена" има разработени и утвърдени на пазара натурални парфюми, получени от смесването на естествените етерични масла. Това са Crystal Light, произведен основно от розово масло, както и по-силният Crystal Intense, който освен на розово масло, има аромат от сандалово дърво, салвия и бор. През последните години, българският производителят на розово масло инвестира над 10 милиона лева в етнографския си комплекс в село Скобелево (община Казанлък), който скоро ще предлага и нощувки. Освен, че предлага културен туризъм, екскурзии и почивка, той е дом на натурална козметика и етерични масла, които достигат до най-големите световни пазари. В розоварната на етнографския комплекс, който разполага с музей, огромна градина, амфитеатър, ресторант, изкуствен водопад, има розоварна, в която посетителите могат да наблюдават производството на розово масло и да научат различни факти, характерни за българската Rosa Damascena и за произвежданото от нея масло, смятано за едно от най-качествените в глобалната козметична индустрия. Тук, заедно с производството на розово масло се произвежда и розова вода.

Търговията с акции на Paysera на пазар за растеж на малки и средни предприятия ВЕАМ започна след успеха на първичното публично предлагане (IPO) през юни, в което компанията набра 1.15 млн. лв. като пласира 94 418 акции на пазара. Емисията на дружеството е в размер на 861 084 лв., разпределени в същия брой обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми акции с номинална стойност от 1 лв. всяка една от тях. Компанията за онлайн разплащания възнамерява да използва средствата, набрани от първичното предлагане, за покриване на капиталовите изисквания за лиценз на дружеството от българския регулатор, развитие на основните платежни услуги и стартиране на краудфъндинг платформа за недвижими имоти. Вече осем години Paysera България прави иновации в сферата на разплащанията, предлагайки дигитални платежни услуги за физически и юридически лица. Бизнесът в Европа става дигитален и трансграничен и има нужда от адекватно банкиране. През 2019 г. Paysera България основа дъщерно дружество в Румъния и е собственик на 95% от капитала му. Дружествата в България и Румъния оперират под лиценза на Литва. Paysera е 18-ата успешно листната компания на пазар beam от неговото създаване през 2020 година.

Съветът на ЕС е одобрил препоръките за развитието на икономиката на европейските държави. За България са одобрени четири препоръки:
1. България да представи средносрочен фискално-устройствен план. Очаква се България да поддържа общ държавен дефицит под 3 на сто от БВП и да запази държавния дълг на разумно равнище в средносрочен план.
2. България да ускори значително изпълнението на програмите по политиката на сближаване и плана за възстановяване и устойчивост, със завършване на реформите и инвестициите до август 2026 г., чрез подобряване на работата и повишаване на капацитета на администрацията, включително на регионално равнище, подобряване на качеството на процедурите за възлагане на обществени поръчки и на независимостта и работата на регулаторите. По политиката на сближаване се очаква да бъдат отчетени възможностите за развитието на стратегически технологии за подобряване на конкурентоспособността.
3. Да подобри образованието и обучението, включително за хората в неравностойно положение, както и на уменията на работниците, и за повишаване на конкурентоспособността и подкрепата на прехода към незамърсяваща икономика.
4. Намаляване на зависимостта на България от изкопаеми горива и ускоряване на прехода към чиста енергия, особено с внедряването на възобновяема енергия в централното отопление и разполагане на ветрогенератори. България следва да осигури възможности за съхранение на енергия и да подобри гъвкавостта на енергийната система. Нашата страна се очаква да намали дела на хората, което не могат да отопляват домовете си. Препоръчва се също развитие на градските железници и разгръщане на необходимата инфраструктура.

През май търговският баланс на ЕС във външната търговия със стоки е бил на излишък в размер от 9,7 милиарда евро спрямо дефицит от 2,6 милиарда евро през май 2023 г. Това съобщава Евростат. Износът към трети страни през май достига 216,3 милиарда евро, или с 0,6 на сто по-малко от май 2023 г. Вносът възлиза на 206,5 милиарда евро, или с 6,2 на сто по-малко от същия месец на миналата година. На месечна база излишъкът спада - през април е бил в размер на 12,8 милиарда евро. Това се дължи на спад при машините и автомобилите (-3,7 милиарда евро) и химикалите (-1,2 милиарда евро), което частично се компенсира от ръст при износа на други промишлени стоки (+2,8 милиарда евро). През периода януари-май ЕС отчита излишък в международната си търговия със стоки в размер на 74,2 милиарда евро спрямо дефицит от 36 милиарда евро през същия период на 2023 г. Еврозоната отчита излишък в международната си търговия със стоки през май в размер на 13,9 милиарда евро спрямо дефицит от 0,4 милиарда евро през май 2023 г.

Глобалната икономика се очаква да отбележи стабилен, но относително скромен растеж през тази и следващата година на фона на забавяне на активността в САЩ, опита на европейската икономика да се измъкне от дъното и по-силния износ и потребление в Китай, но има редица рискове, свързани с забавяне на темпа на дезинфлация и с растящата политическа несигурност, заяви Международният валутен фонд (МВФ)  при представяне на актуализираните си икономически прогнози. МВФ предупреди, че отслабва набраната инерция в борбата с инфлацията, което може допълнително да забави политиката на понижаване на лихвите ставки, а това от своя страна да запази натиска на силния американски долар върху развиващите се икономики. МВФ очаква глобалният реален брутен вътрешен продукт (БВП) през 2024 г. да нарасне с 3,2% - без промяна спрямо априлския доклад, като в същото време слабо повиши прогнозата си за растежа през 2025 г. до 3,3% от 3,2% в предишния си доклад. Фондът ревизира леко надолу прогнозата си за растеж на САЩ за 2024 г. до 2,6% (от 2,7% през април), визирайки по-бавното от очакваното потребление през първото тримесечие. Прогнозата за 2025 г. остава непроменен, като Фондът очаква забавяне на растежа на американската икономика до 1,9% в резултат на охлаждането на пазара на труда и забавянето на разходите в отговор на затегната парична политика (политика на високи лихви). МВФ очаква БВП на Еврозоната да нарасне през тази година с 0,9% (при 0,8% прогноза през април) и с 1,5% през 2025 г. (без промяна спрямо предишния доклад). МВФ значително повиши прогнозата си за растеж в Китай през 2024 г. до 5,0% (което съответства на целта на китайското правителство за годината) от 4,6% през април поради възстановяването през първото тримесечие на частното потребление и силния износ. Фондът очаква по-добър китайски растеж и през 2025 г. от 4,5%, след като през април прогнозира експанзия от 4,1 на сто. Добрият икономически импулс в Китай обаче може да изчезне, след като по-рано тази седмица Пекин отчете нарастване на БВП през второто тримесечие от едва 4,7% - значително под прогнозите и с оглед на слаби потребителски разходи на фона на продължителния спад в имотния пазар. За да стимулира вътрешното потребление, Китай трябва напълно да разреши кризата с имотите, тъй като недвижимите имоти са основният актив за повечето китайски домакинства. В новия си доклад МВФ обаче предупреди за краткосрочни рискове за повишаване на инфлацията, тъй като цените на услугите остават високи на фона на ръста на заплатите в трудоемкия сектор и каза, че подновеното търговско и геополитическо напрежение могат да засили ценовия натиск чрез увеличаване на цената на вносните стоки по веригата на доставки. "Рискът от повишена инфлация увеличава перспективите за по-високи за още по-дълго време лихвени проценти, което от своя страна увеличава външните, фискалните и финансовите рискове“, се казва в доклада на МВФ. Въпреки спада на потребителските цени в САЩ през миналия месец, Федералният резерв може да си позволи да изчака още малко, за да започне да намалява лихвите, избягвайки по този начин всякакви инфлационни изненади. МВФ също така предупреди за потенциални колебания в икономическата политика в резултат на многото избори тази година, които биха могли да имат отрицателни последици за останалия свят. Фондът не назова поименно кандидата на Републиканската партия на САЩ Доналд Тръмп, който предложи да се наложат 10% мита върху целия внос от САЩ, нито президента на Демократическата партия Джо Байдън, който рязко повиши митата върху китайските електрически превозни средства, батерии, слънчеви панели и полупроводници. МВФ обаче отбеляза че по-високите митнически тарифи и увеличаването на вътрешната индустриална политика могат да създадат "вредни трансгранични ефекти, както и да предизвикат ответни мерки, което да доведе до скъпоструваща надпревара към дъното". Вместо това МВФ препоръча на политиците да продължат да възстановяват ценовата стабилност - облекчавайки паричната политика, но само постепенно, като в същото време се попълват фискалните буфери, изтощени по време на коронавирусната пандемия, и преследвайки политики, които насърчават търговията и увеличават производителността.

Какво точно представлява китайският модел? Някои от по-известните му характеристики могат да бъдат открити и в други успешни примери от Източна Азия, включително в Япония, Южна Корея и Тайван. Икономиките и на четирите държави са ориентирани към износ и инвестиции. Китай в частност от три десетилетия поддържа излишък по текущата сметка. Брутообразуването на основен капитал, чрез което се измерват инвестициите, възлиза на 42% от БВП - една от най-високите стойности в света. До голяма степен затворената капиталова сметка пречи на гражданите да изнасят пари в чужбина. Финансовата репресия - практиката да се поддържат изкуствено ниски лихвени проценти - осигурява евтино банково финансиране за отраслите, които държавата фаворизира. Но има и други, специфични за Китай елементи. Южна Корея и Тайван преминаха от автократично към демократично управление, докато бяха по-бедни от днешен Китай. В Пекин политическа либерализация не се състоя, а икономическата власт на държавата се използва за политически цели, включително чрез държавните предприятия. Това важи особено за финансовия сектор. Въпреки разрастването на частното предприемачество от 80-те години насам държавните служители държат изкъсо банковата система, като държавни кредитори притежават над 50% от банковите активи. Развитието на страната също така зависи от използването на специални икономически зони (СИЗ) с по-либерални данъчни и инвестиционни правила. Те не са китайско изобретение, но най-успешните от тях, като например обширните зони в Шънджън и на остров Хайнан вдъхновяват подражатели по целия свят. Броят на СИЗ избухна. Само във Филипините днес те са повече, отколкото са били общо по света през 1995 г. Използвайки седем показателя - салдо по текущата сметка на страната, отвореност на капиталовата сметка, мащаб на инвестициите, дял на произведените стоки в износа, размер на държавната банкова система, ниво на демокрация и брой големи СИЗ на човек - The Economist изчисляват колко общо имат с Китай други икономики. Най-сходна от всички страни е Виетнам, който има интензивна на износ и производство икономика, управлявана от нейна собствена комунистическа партия. Австралия, Великобритания и Гърция, които не се управляват от комунисти, са сред последните в класацията. Позициите на някои държави са по-изненадващи. Въпреки че ранното развитие на Южна Корея често се сравнява с това на Китай, двете страни поеха по различен път. Всъщност Китай сега има повече общо с Бангладеш и Турция, които се стремят да насърчават износа, но имат по-демократични политики. Индия и Етиопия също приличат на Китай, отчасти заради голямата роля на държавата в банковите им системи. В същото време затворената капиталова сметка на Ангола я изтласква нагоре в класацията. Всички тези страни имат и специални икономически зони. Вместо икономически модел по калъп Китай предлага на лидерите на развиващите се страни увереност, че за да постигат растеж, не е необходимо да стават по-демократични. Дори и предлаганият растеж да не изглежда толкова сигурен, колкото преди, за много автократи сделката все още изглежда добра. Страни като Ангола, Етиопия и Танзания са ръководени от доминиращи партии, възникнали в резултат на националноосвободителни движения, и отдавна имат склонност към държавна намеса, стриктно управление на търговията и политически контрол върху кредитирането. Китай им дава не толкова модел за подражание, колкото оправдание, казва Рикардо Соарес де Оливейра от University of Oxford. Наред с това през последните години Китай започна повече да популяризира своя модел. Елизабет Економи от института Hoover към Stanford University твърди, че това отразява засиленото желание да се популяризират китайските компании в чужбина. Отделът за международни отношения на Комунистическата партия развива връзките си с елитите в развиващия се свят. Първото му училище извън страната за обучение на чуждестранни бюрократи, в Танзания, започна да приема студенти през 2022 г. Дори през последната около година, когато трудностите на Китай станаха по-очевидни, чуждестранни лидери като Шавкат Мирзийоев в Узбекистан, Владимир Путин в Русия и Йовери Мусевени в Уганда продължиха да възхваляват икономическия му модел. За разлика от Вашингтонския консенсус, който беше подкрепен от МВФ и Световната банка, зад Пекинския консенсус не стои някоя международна институция. Китайското кредитиране също така идва с по-малко политически условия. Но то е мащабно и е насочено към отрасли, характерни за китайския модел. Между 2019 и 2023 г. около 76% от китайските инвестиции и строителна дейност в чужбина, възлизащи на 541 млрд. долара, са само в четири сектора: енергетика, метали, недвижими имоти и транспорт. По подобен начин Ю Чжан и колегите му от Civil Aviation University в Китай са идентифицирали 103 специални икономически зони извън Китай, които се управляват от китайското Министерство на търговията. Инвестициите, които тези зони мобилизират, са насочени към отрасли, свързани с китайския модел. В резултат на това икономиките на държавите, в които те се намират, могат да се доближат повече до китайската. Добра идея ли е възприемането на Пекинския консенсус? Въпреки че Виетнам, Бангладеш и Етиопия въведоха политики, подобни на китайските, те далеч не постигнаха китайския растеж. В същото време страни като Грузия и Полша показаха, че бърз растеж е възможен и в по-малко авторитарни системи. Яшен Хуан от Massachusetts Institute of Technology отбелязва, че развиващите се икономики могат да научат много повече от опита на Китай в икономическата либерализация в периода скоро след началото на реформите на Дън Сяопин през 1978 г., отколкото от по-скорошния му опит. През последвалото десетилетие личните доходи в Китай нарастват по-бързо от БВП, предприемачеството в селските райони процъфтява, а страната редува излишъци по текущата сметка с дефицити. "През 80-те години Китай нямаше меркантилистичен модел на растеж", казва Хуан. Страните, които приоритизират разширяването на държавата, инфраструктурата, износа и тежката промишленост, могат да се окажат в трудна ситуация. Като пример за това г-н Хуан посочва Пакистан. Нивото на грамотност в страната все още е под 60%, но въпреки това правителството съсредоточава инвестициите си в енергетиката, железопътния транспорт и Китайско-пакистанския икономически коридор - мрежа от инфраструктурни проекти на границата между двете страни. И на други места на китайската икономика все още се гледа с възхищение, особено сред такива елити, които нямат намерение да се либерализират. Поне засега Пекинският консенсус остава стабилен.