Икономиките в Централна и Източна Европа (ЦЕИ) ще нараснат с около 3% през 2024 и 2025 г., очакват анализаторите от „УниКредит“. Сходни темпове на растеж ще отбележат и Западните Балкани, като данните бяха представени по време на форума за Централна и Източна Европа Euromoney. „Темповете на растеж в региона на Централна и Източна Европа са близо до потенциала тази година, докато в Западна Европа е 0,5%, което е под потенциала“, каза Дан Букша, главен икономист на „УниКредит“ за ЦИЕ. Икономистите на компанията очакват бюджетни дефицити от под 3% от БВП през 2024-25 г. в Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия и Сърбия, с отрицателни фискални импулси в повечето страни от ЦИЕ. Според тях фискалните корекции ще бъдат забавени от графика на изборите. Според последния икономически анализ на „УниКредит“ за тримесечието за региона „Година на решаващи избори“ частното потребление вероятно ще бъде водещо за възстановяването на растежа в региона, подпомогнато от по-бързия растеж на реалните заплати и увеличаването на кредите на фона на по-ниските лихвени проценти. Очаква се капиталовите разходи и износът да допринесат за растежа най-рано през второто тримесечие на годината. Според анализа на „УниКредит“ приемането на еврото в България през 2025 г. или 2026 г. ще бъде сред основните решения, които трябва да се вземат в Централна и Източна Европа. Сред другите водещи теми ще са разширяването между ЕС, Западните Балкани, Молдова и Украйна. Според икономистите предстои Полша и Румъния да затвърдят своето геополитическо значение, както и да се вземе решение относно предоставянето на повече подкрепа за Украйна. Икономистите виждат основните рискове в по-нататъшен популистки наклон от основните партии, понижаване на рейтингите, слабо външно търсене, водещо до рецесия и други.

Равнището на регистрираната безработица в България се увеличава с 0.1 процентни пункт на месечна база, а на годишна основа ръстът е с 0,9 пр. пункта и достига 5,6 на сто през декември. По данни на Агенцията по заетостта броят на регистрираните безработни в края на месеца е малко над 158 хиляди, повишението спрямо месец ноември е с 1580 души. Новорегистрираните безработни през декември са близо 18 300. Спрямо предходния месец намалението е с малко над 6000, а спрямо декември миналата година - с над 8000, отчита трудовата агенция. Започналите работа в последния месец на годината са 8800. Най-голям дял от тях са в преработващата промишленост - 15 процента. За цялата минала година намерилите заетост с посредничеството на Бюрата по труда са 154 000, 90 процента от тях - на първичния трудов пазар. През декември бизнесът е заявил 4400 работни места, при 7500 през ноември. 20 процента от свободните позиции са в преработващата промишленост, 18 на сто - в търговията. Най-търсените от бизнеса професии са персонал, полагащ грижи за хората, продавачи, персонал за услугите, преподаватели, машинни оператори, работници в добивната и преработващата промишленост.

Българска фондова борса изпрати една успешна година, отбелязвайки ръст на основния индекс SOFIX с 27% на годишна база. Това поставя българския капиталов пазар в Топ 10 на най-добре представилите се в Европа. Ръстът на дивидентната доходност на компаниите в основния индекс през 2023 г. е в размер на 7%, при 4.5% за 2022 г. Оборотът на БФБ бележи спад с 22%, но въпреки това, в сравнение с периода преди пандемията от COVID-19, увеличението е в размер на 135%. Емитентите с най-висока дивидентна доходност са Софарма, Неохим и Българска фондова борса, а компанията с най-голям процентен ръст в броя на привлечените инвеститори през 2023 г. е Бианор Холдинг.

София Тех Парк планира оптимизация на суперкомпютъра за да отговаря на нуждите на научната среда и бизнеса като бъдат подобрени компоненти, използвани при изкуствения интелект. Това каза Натанаил Стефанов, заместник-председател на Управителния съвет на София Тех Парк. Това ще се случи с отпуснатите малко над 8 млн. лв.от Министерски съвет. Част от средствата ще се насочат за покриване на разходите за енергия и охлаждане около суперкомпютъра. Суперкомпютърът е бил използван на 80% от капацитета му. София Тех Парк предоставя технологична инфраструктура на учените и експертите, като едновременно с това се опитва да създаде мост между научната част и комерсиализацията. Помага в сферата на дигитализацията и пазарната валидация, тъй като често учените трудно прилагат идеите и разработките на пазара.

Държавното дружество "АЕЦ "Козлодуй" - "Нови мощности", което е под шапката на ядрената централа, има ново ръководство. Управителният съвет е изцяло подменен и са освободени директорът Валентин Илиев и членовете Георги Кирков, който бе шеф на АЕЦ "Козлодуй" и сега е в борда ѝ, и Ивайло Иванов. Нов изпълнителен директор на компанията, която ще осъществява проекта за разширяване на централата с до два реактора, е Петьо Иванов. В миналото той е заемал ръководни постове в редица енергийни дружество, включително е оглавявал "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и "Булгаргаз". Докато съвместяваше двата поста през 2019 г. антикорупционната комисия го уличи в конфликт на интереси, защото като шеф на холдинга Илиев беше гласувал за себе си при назначаването в "Булгаргаз" и беше определил възнаграждението си. Сред другите нови попълнения в борда на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" е Алекс Нестор, бивш изпълнителен директор на Американската търговска камара в България. До 2014 г. беше изпълнителен директор на канадската "Дънди прешъс метълс" в България, а сега е председател на Канадската търговска камара в България. Друг член на съвета на директорите е Свилен Спасов, бивш консултант на американската "Уестингхаус" в България. Именно тази компания в момента прави проучване за изграждането на един или два нови реактора на нова площадка на АЕЦ "Козлодуй". Спасов е бил председател на борда на Варненската корабостроителница в периода 1997 и 1999 г. и като такъв е осветен като секретен сътрудник на Държавна сигурност. Четвърти член на борда е Янко Джинков - бизнесмен, чийто бизнес е във вноса на минерална вода и вино и в недвижимите имоти.

Дъщерното дружество на „БГ Агро“ АД – „БГ Агро Земеделска компания“ ЕООД, е приключило сделката за производителя и търговец на зърно „Нордленд“ ЕООД. „БГ Агро Земеделска компания“ е придобило всички 100 дяла по 1 лев всеки от капитала на „Нордленд“ за общо 100 лева. Приет е и нов учредителен акт на дружество „Нордленд“ ЕООД. „БГ Агро Земеделска компания“ ЕООД е регистрирано с 5 хил. лева капитал и широк предмет на дейност. „Нордленд“ осъществява вътрешна и външна търговия със селскостопанска продукция, агрохимически услуги и механизирани услуги за земеделието, както и произвежда земеделска продукция. Акциите на „БГ Агро“ поевтиняват със 17,55% в последната година, а пазарната капитализация достига 39,55 млн. лева.

Върховният касационен съд на Румъния е отхвърлил жалбата на „Евроинс Румъния“ и „Евроинс Иншурънс Груп“ (ЕИГ), с която двете компании искаха спиране изпълнението на решението на местния застрахователен регулатор ASF за отнемането на лиценза на „Евроинс Румъния“, дъщерно дружество на ЕИГ. Съдът е отхвърлил като неоснователно искането на „Евроинс Румъния“ и ЕИГ за спиране на решението на местния застрахователен регулатор, който отне лиценза на компанията на 17 март 2023 г. заради установена неплатежоспособност, пише медията businessmagazin.ro. Според местния орган ASF финансовата дупка е в размер на около 400 млн. евро. С решението си ASF нареди откриването на производство по несъстоятелност на „Евроинс Румъния“. През април жалбата срещу решението на регулатора ASF за лиценза на румънския застрахователен бизнес на ЕИГ беше отхвърлена от Апелативния съд в Букурещ. В началото на юни съд в Букурещ реши да открие производство по несъстоятелност на „Евроинс Румъния“.

Акционерите на „Уеб Медия Груп“ АД ще се съберат на извънредно общо събрание, за да одобрят стартиране на процедура за обратно изкупуване на акции на дружеството. Заседанието е насрочено за 15 февруари в София. Предвижда се да бъдат изкупени обратно до 235 хил. акции на дружеството, като началната и крайната дата на процедурата ще се определят допълнително от ръководството му. Ценовият диапазон се предвижда да е 1,4-2,1 лева на акция. В поканата за общото събрание е включена и точка за гласуване на промени в състава на съвета на директорите. Поради липса на материали обаче на самото заседание ще бъде предложено тази точка да не се гласува. Акциите на „Уеб Медия Груп“ поскъпват с над 24% в последната година, а пазарната капитализация е малко над 14,1 млн. лева.

До края на януари се очаква решение на Европейската комисия дали да одобри финансирането на предпроектните проучвания на втори мост над река Дунав между Русе и Гюргево, обяви заместник-министърът на транспорта и съобщенията Димитър Недялков. С румънската страна се работи активно за неговото изграждане, тъй като той е от съществено значение за подобряване на транспортната свързаност по направлението север-юг. Това го поставя сред важните проекти както за България и Румъния, така и за цяла Европа. След реализацията на тези проекти Русе ще се позиционира по съвършено нов начин на транспортната карта на България. В продължение на години Северна България е изоставала по отношение на инвестициите от европейски фондове.

Американската икономика през 2023 г. поднесе урок по скромност на прогнозиращите. Преди годината да започне, почти всички предполагаха, че се задава бавен ръст в най-добрия случай и рецесия в най-лошия. Логиката беше проста: справянето с инфлацията ще бъде болезнено. Вместо това САЩ дадоха пълен напред и отчетоха годишен ръст около 2% дори при падаща инфлация. Това накара много анализатори да зарежат песимизма си. Медианната им прогноза за 2024 г. е, че САЩ ще се разминат с рецесия и ще успеят да удържат ценовия натиск под контрол. Това би се брояло за "меко приземяване" след плашещата инфлация през последните години. Като се има предвид колко сгрешиха мнозина през 2023 г. обаче, си заслужава да се попита възможно ли е същото да важи и за 2024 г. Три опасности стоят на хоризонта. Първата е, че винаги има закъснение между вдигането на лихвите от централните банки и усещането на ефектите от икономиката. През 2023 г. потребителите и компаниите имаха спестявания, които ограничиха нуждата от финансиране. През 2024 г. те ще имат по-тънки буфери и ще усетят по-силно по-високите лихви. Втората е, че дори Федералният резерв да е приключил с вдигането на лихвите, реалните лихвени проценти ще стават все по-рестриктивни с падането на инфлацията. Третата и финална е, че вече има някои пропуквания в стената. Безработицата, макар и ниска, се вдига бавно нагоре. Веднъж щом икономическото забавяне тръгне, рискът е да започне да се подхранва само. Все пак има един позитивен фактор за икономиката през 2024 г. - инфлацията няма да бъде такова притеснение. Тя вече се срина от 7% на годишна база в средата на 2022 г. до около 3%. Въпреки това някои се притесняват, че "последната миля" в борбата на Фед да я свали до 2% ще бъде най-трудната и може да подтикне централната банка да промени инфлационната си цел. Тя ще има тази възможност към края на 2024 г., когато започва прегледът на рамката на монетарната си политика, който прави на всеки пет години. Малко вероятно е обаче да се наложи такава промяна. Успокояването при наемите на жилищата вече се усеща от инфлационната статистика - процес, който ще продължи и през 2024 г. По-слабото търсене на продукти ще бъде комбинирано с изцяло възстановени вериги на доставки, което пък ще се отрази на цените на дребно. Най-важното е, че заради отпускането на свръхстегнатия пазар на труда повишението на заплатите ще се забави. Към края на 2024 г. инфлацията ще бъде по-слаба, дори да не е слязла чак до 2%. Двата фактора на по-нисък растеж и по-слаба инфлация ще насочат Фед по пътя към сваляне на лихвите потенциално най-рано в средата на 2024 г.

"Китайската икономика нарасна с около 5,2% през 2023 г., което е малко по-добре от официалната цел, която Пекин си е поставил", заяви премиерът Ли Цян на годишната среща на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. По-рано китайското правителство обяви, че за 2023 г. цели темп на растеж от около 5%. Макар че тази експанзия би означавала значителен ръст в сравнение с 2022 г., когато китайската икономика нарасна с едва 3%, това все пак е едно от най-лошите икономически представяния на страната от повече от три десетилетия. Като се изключат годините на пандемията до 2022 г., когато растежът на Китай беше прекъснат от строги забрани и други ограничения, 5,2% е най-бавният годишен темп на растеж на страната от 1990 г. насам, когато икономиката се разшири с 3,9% поради международните санкции след клането на площад "Тянанмън" през 1989 г. Китай е засегнат от редица икономически трудности, сред които криза в сектора на недвижимите имоти, рекордна младежка безработица, дефлация и бързо застаряващо население. Международните икономисти прогнозират, че растежът на Китай ще се забави до около 4,5% през тази година. Тези проблеми накараха инвеститорите да се насочат към изхода и така китайските фондови пазари бяха най-големите губещи през 2023 г.