Депозитите на домакинствата в търговските банки у нас нараснаха с 6,1 млрд. лева от началото на годината и вече надхвърлят 86 млрд. лева, сочат данните на Българската народна банка (БНБ). Депозитите на домакинствата нарастват с 7,6 на сто спрямо края на 2023 година до 86,092 млрд. лева към края на месец октомври тази година. За сравнение, в края на миналата година сумата по влоговете на домакинствата е възлизала на 79,9 млрд. лева. На месечна база депозитите на домакинствата (и НТООД) нарастват с приблизително 951 млн. лева или 1,1 на сто спрямо предходния месец септември. За последните 12 месеца сумата по депозитите на домакинствата записва увеличение от 11,9 на сто. Годишният темп на растеж се засилва, тъй като през септември увеличение бе 11,4 на сто. За сравнение, към края на месец октомври 2023 година депозитите на домакинствата достигаха 76,9 млрд. лева. Настоящата сума по депозитите на домакинствата се равнява на 43,9 процента от брутния вътрешен продукт на България. Депозитите на нефинансовия бизнес нарастват със 7 на сто на годишна база до 45,4 млрд. лева към края на месец октомври, сочат данните на БНБ. Депозитите на финансовите предприятия отчитат годишно увеличение от 11,2 на сто до 3,5 млрд. лева към края на десетия месец на тази година. Общият размер на депозитите на неправителствения сектор у нас достига 135,1 млрд. лева към края на октомври, което се равнява на 69 процента от БВП на страната. Годишният темп на растеж се засилва до 10,2 на сто, спрямо темп на растеж от 9,7 на сто, отчетен през предходния месец.

Жилищните кредити в България нарастват с 26,5 на сто на годишна база до 24,124 млрд. лева към края на месец октомври тази година, сочат данните на Българската народна банка (БНБ). Това представлява увеличение в годишния темп на растеж, тъй като през предходния месец септември ръстът бе 25,9 на сто. Така за последните 12 месеца сумата по отпуснатите заеми за жилище от търговските банки на българския пазар нараства с малко над 5 млрд. лева. За сравнение, към края на октомври миналата година жилищните заеми достигаха 19,07 млрд. лева. През октомври тази година спрямо предходния месец септември кредитите за жилище нарастват с 507 млн. лева или 2,1 на сто. През месец октомври тази година влязоха в сила мерки на БНБ, насочени към кредитите, обезпечени с недвижими имоти, наложени от централната банка поради силния растеж на отпуснатите заеми за жилище през последните години. Потребителските кредити нарастват с 15 на сто на годишна база до 19,156 млрд. лева към края на месец октомври, сочат данните на БНБ. Общата сума по кредитите на домакинствата у нас достига 45,1 млрд. лева към края на десетия месец на тази година, като се равнява на 23 процента от брутния вътрешен продукт на България. Заемите на домакинствата нарастват с 20,6 на сто на годишна база през октомври. Кредитите на нефинансовия бизнес отчитат повишение от 8,6 на сто на годишна база до 47,3 млрд. лева към края на октомври. Темпът на растеж се засилва спрямо записания годишен ръст от 8,2 на сто през предходния месец септември. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 8,1 млрд. лева в края на октомври 2024 година. В сравнение с октомври 2023 г. те се увеличават с 9,7 на сто (12 на сто годишно повишение през септември 2024 година). Общата сума по кредитите на неправителствения сектор у нас достига 100,5 млрд. лева или 51,3 процента от БВП на страната. През октомври 2024 г. те се увеличават на годишна база с 13,8 на сто (13,6 на сто годишно повишение през септември 2024 година).

Данни на Комисията за финансов надзор сочат, че пенсионните фондове отчитат рекордните 101.2 млн. лв. печалба у нас за първите девет месеца на 2024 г. спрямо 88 млн. лв. за сравнимия период на година по-рано. Близо 72% от тази печалба се формира от три от големите фондове. Лидерската позиция по този показател е за ПОК Доверие, отчел 25.02 млн. лв. печалба до 30 септември, докато ДСК Родина и Алианц България са с 24.8 и 23.06 млн. лв. Още три фонда печелят сериозни суми за първите девет месеца на годината. Това са ОББ (11.4 млн. лв.), ЦКБ-Сила (8.7 млн. лв.) и Съгласие (7.2 млн. лв.). Останалите четири пенсионноосигурителни дружества реализират по-скромни резултати. Бъдеще е с печалба от 961 хил. лв., ПОИ с 563 хил. лв., Топлина е със 115 хил. лв., а най-новата компания в сектора - ДаллБогг: Живот и здраве, реализира загуба от 793 хил. лв. На фона на рекордните активи, сериозен ръст се отчита и в постъпленията на фондовете. ПОК Доверие регистрира 61.2 млн. лв. приходи за периода, докато ДСК Родина и Алианц България са със съответно 47.3 и 46.09 млн. лв. Доста по-ниска са постъпленията на Съгласие (32.4 млн. лв.), а ЦКБ-Сила и ОББ реализират 28.7 и 27.5 млн. лв.

Областна администрация София-град и Столична община подписаха договор за безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост върху стадион "Георги Аспарухов". Областна администрация София-град е започнала процедурата по прехвърляне, като на 19 ноември областният управител на София-град Стефан Арсов е издал заповедта за прехвърляне на стадион "Георги Аспарухов" към Столична община, като надлежно са били уведомени кметът на София и районният кмет на "Подуяне". На 25 април СОС одобри доклад относно безвъзмездно прехвърляне от държавата на Столична община на правото на собственост върху недвижими имоти в районите "Подуяне", "Красна поляна" и "Средец". В доклада беше предложено Столична община да стане собственик на комплекс "Герена" и стадионите "Георги Аспарухов", "Септември" и "Юнак". През септември служебният кабинет реши да прехвърли стадион "Георги Аспарухов" и комплекс "Герена" за безвъзмездно ползване на Столична община.

Дългогодишният управляващият директор на винарските изби “Катаржина Естейт”, “Белица Уайнъри”, “Кончерто Уайнъри” и на дистрибуторската компания за високоалкохолни напитки “Платиниум Брандс”, Цветелина Николова обяви раздялата си с екипа на “Катаржина”. Всъщност собственик е роденият през 1960 г. поляк Кшищов Трилински, който нарича своята компания в България на името на трагично загиналата си първа дъщеря. Трилински е бивш мениджър на френския холдинг “Мари Бризар”, който през 2006 г. създаде у нас винарната “Катаржина” близо до сакарското село Мезек. Впоследствие бе разширена до значителния за България капацитет от 1,2 млн. литра. Любопитното е, че “Катаржина естейт” е една от малкото успешни външни инвестиции във винопроизводството в България, което се случва, въпреки че продажбите ѝ са основно на българския пазар. Тя изнася вино, но много от останалите производители в топ 20 са със значително по-голям износ от нея. “Катаржина естейт” е третият по пазарен дял български производител на вино след “Винекс Славянци” и “Домейн Бойар Интернешънъл”, ако се смятат само приходите от продажби на вина. През 2022 г. “Катаржина” имаше малко над 15 млн. лв. приходи, а печалбата само на винарната бе 528 хиляди лева. През 2023 г., откогато е последният деклариран към момента финансов отчет на “Катаржина естейт” ЕООД, приходите падат съвсем леко и са 14,944 млн. лв. Фирмата има сравнително големи задължения, които са просрочени над една година – 13,138 млн. лв. По-голямата част от тях са към предприятия от същата група. Според публичния регистър на длъжниците на НАП през миналата и през тази година “Катаржина естейт”, както и други фирми, собственост на Кшищоф Трилински, са започнали да натрупват неплатени данъци и осигуровки, които са достигнали 1 814 650 лв. Фирмите са поставена под особен надзор в НАП. Освен грижите с данъците все още не е вдигнат запор, наложен още през 2014 г. на “Катаржина естейт” ЕООД по искане на фирма “Уайн Бокс” ООД. Искът е за 278 хиляди евро и запорът е върху дружествени дялове на Кшищоф Трилински в “Катаржина естейт” ЕООД. През 2021 г. Кшищоф Трилински в качеството му на собственик на групата фирми около “Катаржина естейт” ЕООД тегли инвестиционен кредит за 7 335 310 лв. от Пощенска банка, след като преди това има 5-милионен кредит към ДСК Банк. Новият кредит е за финансиране на изграждането на “Катаржина хотел” в Свиленград и едно от обезпеченията е грубият строеж на хотела, който в момента вече е готов, както и теренът. През април 2023 г. обаче размерът на кредита е увеличен с 600 хиляди лева, като Цветелина Николова е упълномощена да представлява пред банката Трилински в качеството му на собственик и на останалите фирми от групата на “Катаржина естейт”: “Платинум брандс” ЕООД, “Катаржина винеярдс” ЕООД, “Белица Винеярдс” ЕООД, “Полтурист” ЕООД и “Полинвест” ЕООД. Хотелът вече действа като специализирано място за винен туризъм. За 2023 г. според финансовия отчет на “Катаржина хотел” ЕООД има едва 1,470 млн. лв. приходи от дейността си. Което все пак е увеличение в сравнение с 2022 г., когато е отчела само 171 хиляди лева приходи. Самият хотел е част от залога пред Пощенска банка по инвестиционния кредит. Полският гражданин, притежаващ и френски паспорт, е роден през 1960 г. Първата му жена е полякинята Елжбета Кравшук Трилинска. Починала е през 2017 г. В момента е женен за българка, от която има две деца. Семейството от 2 години живее в Париж и рядко се прибира в България. Името Катаржина, което е разпространено женско име в Полша, е и името на негова дъщеря от първия брак, която е починала през 2004 г. при трагични обстоятелства. От първия си брак Трилински има и син, който също е бил спортист – хандбалист. Кшищоф Трилински през 1991 г. е сред основателите, а по-късно и изпълнителен директор на “Белведере груп” - голям френски производител на алкохол, който днес се нарича “Мари Бризар”.

Два пъти по-голяма производителност и по-високо качество е резултатът от роботизирането само на част от операциите на линията за производство на детектори в "Телетек електроникс". От миналата година производителят на пожароизвестителни системи работи в собствена нова сграда в София, като постепенно добавя ново оборудване и автоматизира процесите. Сега линията може да работи без намеса на оператор 2 часа и да произвежда по 500 бр. на час. Компанията има регистриран полезен модел за безжична охранителна техника. А сред новите й разработки е т.нар. безжичен пожар. Още при проектирането на новата си сграда "Телетек електроникс" заложи инсталирането на 678 кВт соларни панели върху целия покрив, като част от енергията е за продажба. Заводът е оборудван със система за управление на сгради (BMS) и отделна система за енергиен мониторинг, която позволява да се проследява консумацията в трите сектора - производствен, административен и складов, и да се правят настройки, за да се намали потреблението. "Телетек електроникс" произвежда пожароизвестителни и алармени системи. Компанията е създадена преди повече от 30 години от Валентин Стоицев и Петър Полилеев, а през 2019 г. става еднолична собственост на италианската Comelit Group. Продава продуктите си в над 80 държави в Европа, Азия, Африка и Южна Америка. Приходите й за 2023 г. са 54.1 млн. лв.

Пловдивската компания ПИМК e инвестирала амбициозно през последната година в модернизация на своя транспортен парк и развитието му с екологични решения. Само през 2024 фирмата е направила мащабни покупки, включващи над 900 нови ремаркета, 280 модерни камиона и 8 електрически локомотива Siemens с вагони за транспорт на автомобили. ПИМК запазва позицията си като най-голям превозвач на товари от трети страни към Европейския съюз. Фирмата се фокусира върху намаляване на въглеродните емисии чрез развитие на интермодални превози. Компанията е закупила 800 специализирани полуремаркета от немската фирма Krone, които позволяват транспорт по железопътни линии и кораби. Интермодалните линии с Турция и Европа бележат сериозен растеж. Един от акцентите е превозът на ремаркета с влакове, който значително намалява използването на камиони по пътищата. Освен това, копанията използва активно фериботни линии за по-екологичен транспорт. Пример за това са линиите на партньорската компания Grimaldi между Италия и Испания: Чивитавекия-Барселона, Ливорно-Барселона-Валенсия и Салерно-Валенсия. Те спестяват хиляди километри пътен транспорт, което намалява въглеродния отпечатък. Подобен подход се прилага и по линията Истанбул-Триест, която спестява 1600 км пътен транспорт и облекчава граничните пунктове. В железопътния сектор пловдивското дружество продължава да инвестира сериозно. През 2025 година компанията ще превозва 816 автомобила седмично от марката Ford между Румъния и Турция, както и 900 автомобила Toyota седмично от Турция до Чехия.

„ИмПулс Растеж“ АД отчита 1,231 млн. лева нетна печалба от промени в справедливата стойност на инвестициите за деветмесечието на 2024 г. Финансовият резултат преди данъци е печалба от 1,219 млн. лева за периода. По предварителни данни към 30 септември 2024 г. общата стойност на активите на дружеството е 9,571млн. лева, от които 9,424 млн. лева представляват финансови активи, отчитани по справедлива стойност през печалбата и загубата, и 121 хил. лева са парични средства. Собственият капитал е на стойност 9,294 млн. лева. Към края на юни стойността на инвестициите на дружеството в компании, търгувани на Българската фондова борса (БФБ), е 2,435 млн. лева. През отчетния период „ИмПулс Растеж“ АД е придобило 15 хил. акции от „Смарт Органик“ АД на обща стойност 294 хил. лв. Покупката е извършена в регистрационна сделка. Компанията притежава акции в „Бианор Холдинг“, БФБ, „Телематик Интерактив България“, „Смарт Органик“, „Шелли груп“, „Биодит“, „Болерон“ АД и „Спиди“. Дружеството притежава инвестиции и в непубличните компании „Грийн Иновейшън“ АД, „Тайгър Технолоджи“ АД, платформата Delivers.ai, „Обединени Търговски Обекти“ АД, „А4Е“ ООД, „Биосийк“ АД, „Браузуейв“ АД, „Дискордиа“ АД, Excitel Group, „Ноезис“ ЕАД, „РеБенеФит“ ООД, Tapline GmbH, „Трансметрикс“ АД, „СоуСайбър“ ООД, Storied Data Inc. Вложенията в дялове се осъществяват чрез три инвестиционни фонда. Към края на септември инвестициите на дружеството чрез инвестиционните фондове „Имвенчър I КДА“, „ИмВечнър II КДА“ и „Имвенчър III КДА“ е, съответно, 456 хил. лева, 6,236 млн. лева и 297 хил. лева.

След десетилетия на управление от частни компании железниците във Великобритания се връщат под държавен контрол. Законът за поетапно ренационализиране на железниците във Великобритания беше одобрен от британския парламент. Реформата ще върне частните оператори в държавно владение, когато договорите им изтекат или по-рано, в случай на лошо управление, след което ще бъдат обединени в организация, наречена "Великите британски железници", предвижда законът. Това, според лейбъристкото правителството, ще избегне плащането на компенсации на настоящите оператори, чиито договори ще изтекат до 2027 г. Приватизацията на железопътния сектор във Великобритания бе част от либералната политика на Маргарет Тачър през 80-те години на миналия век, която бе продължена от нейния наследник Джон Мейджър, когато той дойде на власт през 1992 г., с призива, че железниците заемат централно място в неговата програма. Инфраструктурата и оборудването обаче остаряваше и държавният жп оператор "Бритиш рейл" (British Rail) се намираше в дефицит от години. Законът за приватизацията беше приет, не без затруднения, през 1993 г. Първата линия беше предоставена на частен оператор през декември 1995 г., първите частни влакове се появиха през 1996 г., а пълната приватизация приключи през 1997 г. Така монополът на "Бритиш рейл" бе прекъснат и операторът бе обособен в различни компании за превоз на товари, поддръжка и отдаване под наем на подвижен състав. Инфраструктурата - релсите, сигнализацията, тунелите, мостовете, железопътните прелези, бе поверена на новосъздадената компания "Рейлтрак" (Railtrack), която пое контрола върху британската железопътна инфраструктура. Тази приватизация включва предоставянето на лицензи за дейност срещу символична такса, понякога срещу една британска лира. Новите собственици, които отдават под наем подвижния състав на частни компании, се задължават да инвестират в модернизиране на мрежата, в замяна на което правителството предлага субсидии. Броят на пътниците първоначално се увеличи, както и инвестициите, но отмяната на пътувания и закъсненията бяха често срещани, както и фактът, че пътниците се оплакват от цените. Някои билети вече са регулирани, но не всички, което нерядко води до поскъпване. Дерайлирането, причинено от микропукнатини в релсите, причинило четири смъртни случая през 2000 г., беше първата голяма и груба грешка на частния оператор. "Рейлтрак", която изпитваше финансово затруднение, поиска държавни субсидии за подобряване на безопасността, но предизвика скандал, като раздаде част от тях на своите акционери. През 2002 г. лейбъристкото правителство на Тони Блеър пренасочи повечето от дейностите на "Рейлтрак" към "Нетуърк Рейл (Network Rail), частна железопътна компания, без акционери и дивиденти, финансирана от държавата и концесионерите. Днес компанията официално се счита за публична. През годините Великобритания национализира някои лошо управлявани компании, а страната продължава да отпуска средства - 11,9 милиарда лири между април 2022 г. и март 2023 г., или половината от приходите на британския железопътен транспорт. Секторът беше подложен и на стачки през последните години под натиска на кризата в покупателната способност на населението. Две трети от британците одобряват ренационализацията. Според социологическо проучване на института "ЮГав" (YouGov) в началото на септември, 77 на сто от хората смятат билетите за твърде скъпи, а 51 на сто се оплакват от закъснения. Въпреки това 50 на сто оценяват качеството на влаковете, а 64 на сто са доволни от обхвата на дестинациите.

Канадският пенсионен фонд за учители в Онтарио (OTPP) обяви за продажба дяловете, които притежава в пет големи европейски летища. Според The ​​Times, пенсионният фонд в момента преговаря с миноритарни акционери в летищата “Лондон Сити”, Бирмингам, Бристол, Брюксел и Копенхаген за изкупуване на дела на пенсионния фонд в тези активи. Освен това се обсъжда потенциална сделка с австралийския инфраструктурен инвеститор Macquarie. Пенсионният фонд за учители в Онтарио – един от най-големите институционални инвеститори в света, е създаден през 1990 година. Той представлява интересите на 340 хиляди души. Нетните активи на фонда надхвърлят 255 милиарда долара, доходът от инвестиции за последната година е в размер на 5.5 милиарда долара. Акции в пет от тези летища бяха придобити от Канадският пенсионен фонд за учители в Онтарио през годините (делът в London City Airport беше закупен през 2016 г. за 2.5 милиарда долара). Сега фондът възнамерява да се възползва от възстановяването на пътническия сектор на авиокомпаниите, за да продаде акциите си на печалба. В момента общата цена на всичките пет летища надхвърля 12.5 милиарда долара, а дяловете на OTPP в тях варират от 25% до 70 процента. Сумата, която фондът може да събере от продажбата, може да надхвърли 4.4 милиарда долара.

Китайската централна банка запази без промяна средносрочния си лихвен процент по заемите, тъй като се стреми да стабилизира курса на юана, който отслабна след победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ, информира Си Ен Би Си, позовавайки се на официалното изявление на китайската институция. Централната банка на Китай запази едногодишния лихвен процент по средносрочните кредити на ниво от 2 на сто, след като го намали през септември. Банката също така ще предложи 900 милиарда юана (124,26 милиарда долара) на местни финансови институции чрез едногодишни заеми, отпуснати като операции по Механизма за средносрочно кредитиране (MLF). Същевременно банката обяви, че провежда седемдневни обратни репо операции при лихвен процент от 1,5 процента на стойност 249,3 милиарда юана, допълва ДПА. В изявление от банката посочват, че операцията има за цел да поддържа адекватна и разумна ликвидност в банковата система. През третото тримесечие Китай отбеляза най-бавния си икономически растеж от повече от година. Брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с едва 4,6 на сто през тримесечието юли - септември на годишна база.