Брутният външен дълг на България в края на януари възлиза на 44.96 млрд. евро (44.4% от БВП), което е с 357.2 млн. евро повече в сравнение със същия месеца на 2023 година. Тогава БВП беше 44.60 млрд. евро, което е било 47.5% от БВП на страната. Това отбелязват в свой анализ от Българската народна банка. В края на януари краткосрочните задължения са 7.83 млрд. евро (17.4% от брутния дълг, 7.7% от БВП). Сумата се понижава с 356 млн. евро на годишна база. Преди година задълженията бяха 8.19 млрд. евро,или 18.4% от дълга и 8.7% от БВП на страната. Дългосрочните задължения възлизат на 37.13 млрд. евро (82.6% от брутния дълг, 36.7% от БВП), като се повишават със 713.2 млн. евро спрямо края на януари миналата година. Тогава сумата беше равна на 36.41 млрд. евро, като е била 81.6% от дълга и 38.8% от БВП на страната. С най-голям дял в брутните външни задължения са тези с остатъчен матуритет над една година. Към края на януари те на стойност 28.07 млрд. евро (62.4%).

Производствените цени в България спадат през февруари на годишна база за единадесети пореден месец, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият индекс на цените на производител в нашата страна се понижава през февруари с 9,3% спрямо година по-рано след понижение с 14,2% през януари, като това представлява производствена дефлация за единадесети пореден месец - от април 2023 г. насам, когато беше първото понижение на цените на производител от края на 2022 г. Спрямо година по-рано цените при производството и разпределението на газ, електрическа и топлинна енергия се понижават през февруари 2024г. с цели 32%, а в добивната промишленост - с 3,9%, при увеличение на цените в преработващата промишленост с 0,4 на сто. Индексът на цените на производител на вътрешния пазар се понижава през февруари с 1,5% спрямо януари и с 12,1% спрямо година по-рано, докато индексът на цените на производител на международния пазар нараства с 1,0% на месечна база, но се понижава с 4,4% спрямо същия месец на 2023 г.

Пасивно инвестиране чрез ETF-и
безплатна онлайн лекция на 04.04 от 19 часа

Как да станем съдружник в най-успешните бизнеси в света, без излишни такси и загуба на време? Лекторът е инвеститор с опит в $6-милиарден хедж фонд в Лондон. Работил е в Citigroup, Goldman Sachs и $2-милиарден университетски фонд, на чийто инвестиционен съвет е бил Warren Buffett в САЩ, Англия и Хонг Конг, Китай. Завършил е Cambridge University със стипендия и Икономика в Америка. Има над 10 години опит с акции, деривати и арбитраж. Влага над 90% от собствените си пари на борсата.

Българската компания "Трейс Груп Холд" модернизира 100 км от жп линията Ниш - Димитровград за 170 млн. евро. Модернизацията на целия участък плюс изграждането на околовръстен жп участък, който заобикаля Ниш, заедно с гарите ще бъде около 430 милиона евро. Той се финансира от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), а отпуснатите 108 млн. евро са безвъзмездни средства от европейския фонд за Западните Балкани. Железопътната линия Hиш - Димитpoвгpaд е част от европейския транспортен коридор Х. Той свързва страните Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия, Северна Македония и Унгария с Гърция и България. Основната ос преминава през Залцбург - Любляна - Загреб - Белград - Ниш - Скопие - Велес - Солун. Едно от разклоненията му е към България от Ниш към София - Димитровград до Истанбул (по коридор ІV). "Трейс" изпълнява и още един железопътен обект в Сърбия, който се финансира от ЕИБ. Това е модернизацията на жп линията Ниш - Брестовац, който е изпълнен на близо две трети. По него "Трейс" работи заедно с българската компания "Балкантел", която изгражда контактната мрежа по трасето. През последните години Сърбия инвестира значителни средства в обновяването на железопътната и пътна мрежа в страната.

Държавният гигант "Български пощи" е пред фалит. Дружеството потъва над 15 години и тенденцията е устойчива. Последният публикуван годишен финансов отчет – за 2022 г., сочи приходи от 206,5 млн. лв. и рекордна загуба от 66,6 млн. лв. За сравнение предишни години загубите варират между 2,8 до 13,8 млн. лв. Отчетът за полугодието на миналата година пък сочи приходи от 117 млн. лв., разходи от 145,3 млн. лв. и загуба от 28,2 млн. лв. – тоест затъването е с пет милиона на месец. Или очакван резултат – пак над 60 милиона за цялата година. Сега държавата се опитва да помогне като удължава с 5 години – до 2031 г. срока, в който пощите ще изплащат пенсиите по градове и села. Тази дейност, която се води „услуга от общ икономически интерес“ е възложена на „Български пощи“, считано от 1 юли 2016-та за десет години. Планирано е също така да се премахне лимитът на компенсацията от 15 млн. лв. годишно, които дружеството има право да получи от държавата, задето плаща пенсии. Това става ясно от проект за изменение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Той предвижда дружеството да има право да получава пълен размер на компенсацията, включително когато размерът на нетните разходи за услугата надхвърля 15 млн. евро. Това отново ще се извършва при спазване на правилата за държавни помощи. Това се случва на фона на пълната смяна в ръководството. От февруари държавната фирма се ръководи от изцяло обновен състав. Неин изпълнителен директор е Цветилия Стоилкова - доскоро директор „Човешки ресурси“ в Алианц България Холдинг. Новото попълнение в Съвета на директорите е от Радослав Беневрешки, Мартин Ангелов, Емилия Фачева и Цвектомир Досков. Като част от плана за преструктуриране и оздравяване м.г. бе изпратена нотификация до Европейската комисия по мярката за оздравяване на „Български пощи“ за отпускане на временен заем от държавата в размер на 50 млн. лв. През май месец финансовата помощ е одобрена. Временният заем е отпуснат от правителството. Планът за преструктуриране и оздравяване обаче също трябва да се одобри от ЕК. „Български пощи“ изпълнява и друга услуга от общ икономически интерес: разпространение на вестници и списания) в страната. Компенсациите за полугодието на 2023-та от раздаването на пенсии и разпространение на периодични печатни издания е 45,2 млн. лв. Затова, че изплащат и пенсии по домовете, компенсацията от НОИ за шестте месеца на миналата година е 14,7 млн. лв. Дружеството поддържа 2973 пощенски станции у нас с общо 8500 служители, сочат данните от последния финансов отчет. Осигурените служители обаче в последните месеци са около 800, а служителите намаляват с около сто на година. Освен с финансите дружеството има проблеми и със собствеността – не притежава надлежни документи за собственост на имоти с обща балансова стойност 312 хил. лв. В междинния доклад за юни 2023 г. дружеството отчита увеличение на приходите от продажби със 17,6 млн. лв. спрямо предходната година.

Близо 17 години след като построи първата си фабрика за прекъсвачи в България край пловдивското село Радиново и година след последното ѝ разширение, френската Schneider Electric започна изграждането на втори завод в "Тракия индустриална зона". Инвестицията в първия етап на проекта, който ще бъде завършен догодина, е 107 млн. лв. Новият завод ще бъде разположен на площ от 8300 кв.м, като строителството се очаква да приключи през първото тримесечие на 2025 г. Проектант на сградата е IPS Bulgaria, а строителството се изпълнява от "Главболгарстрой". "Шнайдер електрик" е купила малко над 108 дка за 8.5 млн. лв. от "Бизнес център 2", дружество на "Сиенит холдинг" и Петър Къртев. След като в края на 2019 г. първият завод в Пловдив беше сертифициран като умна фабрика (smart factory) по вътрешногруповите стандарти на Schneider Electric, целта сега е новото съоръжение да покрие следващото ниво и да бъде advanced smart factory, както и да получи златен LEED сертификат за самата сграда. Предвижда се изграждането и на геотермална система за отопление и охлаждане. В новото предприятие ще се произвеждат автоматични прекъсвачи и други електропродукти за ниско напрежение. На практика "Шнайдер електрик" ще стане и първата компания, за която ще бъдат приложени новите правила, след като през декември Министерският съвет одобри отпускането на директна държавна помощ за приоритетния проект. За района на Пловдив максималната подкрепа е 50% от допустимите разходи, като средствата се отпускат поетапно при постигане на определени цели по проекта. Отделно от това кабинетът гласува 4.6 млн. лв. финансиране за община Марица за изграждане на инфраструктура до бъдещия завод. Местният завод традиционно работи с много подизпълнители, като по този начин осигурява около 500 непреки работни места към заетите в самата "Шнайдер електрик" 780 души. Близо до бъдещия втори завод на "Шнайдер електрик" предприятие в момента изгражда и един от доставчиците на комплектни разпределителни устройства (КРУ) за компанията. Очакванията са производството в новата фабрика да започне през третото тримесечие на 2025 г., като заетите ще бъдат 110 души. Големият план за целия парцел е да бъде зает през следващите 10-ина години, като максималната площ за застрояване е около 50-60 хил. кв.м. За 2023 г. групата Schneider Electric отчита 13% органичен растеж и 36 млрд. евро приходи. Последните публикувани данни за българското дружеството са за 2022 г. и показват 19% увеличение на продажбите до 303 млн. лв.

БДЖ и германските държавни железници "Дойче бан" (Deutsche Bahn) са подписали договор за доставка на 76 модернизирани пътнически вагона. Първите 19 от тях ще пристигнат в България още през април, а останалите 57 ще бъдат доставени до началото на юни, съобщи Министерството на транспорта.С тях БДЖ ще модернизира над 20% от подвижния си състав и ще обслужва най-натоварените направления от София до Варна, Бургас и Русе. Договорът включва доставка на 60 пътнически вагона от салонен тип за пътуване във втора класа, 6 специализирани пътнически вагона за превоз на трудноподвижни хора и велосипеди, както и 10 вагон-бистра. Общата стойност на договора е 30.5 млн. лв., която включва и всички разходи по доставката им до България.

Credissimo обяви ключова промяна в своето ръководство. Сокол Янков, създател и основен акционер, представи Ивелин Камбуров като новия изпълнителен директор на компанията. Ивелин Камбуров има повече от 17 години опит в одита, финансовите услуги и финансово-технологичните решения. Той има бакалавърска степен по Бизнес администрация от City University of Seattle и притежава международно признатата квалификация на дипломиран експерт-счетоводител, като член (Fellow) на Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители (ACCA) във Великобритания.

„Браво Пропърти Фонд“ АДСИЦ ще разпредели още 1,321 млн. лева от печалбата за 2023 г. като дивидент на акционерите. Общото събрание на акционерите на дружеството е насрочено за 29 април. Финансовият резултат за 2023 г., коригиран по реда на 29, ал. 3 от ЗДСИЦДС, е в размер на 1 725 045,94 лева. От тази сума вече е разпределен шестмесечен дивидент в размер на 380 926 лева. Остатъкът за разпределяне е 1,321 млн. лева. Брутният дивидент на акция е в размер на 0,036 лева. Така общият дивидент за 2023 г. ще достигне 0,086 лева на акция бруто. Реализираната балансова печалба на „Браво Пропърти Фонд“ АДСИЦ за 2023 г. е в размер на 6 226 563,09 лева. Остатъкът ѝ в размер на 4 501 517,15 лева след разпределянето на дивидент, вкл. и остатъкът от 22 919,94 лева, получен от разликата между сумата за разпределяне, авансовияшестмесечен дивидент и предложения от съвета на директорите резултат за разпределяне, ще се отнесат като неразпределена печалба. Акциите на „Браво Пропърти Фонд“ поскъпват със 17% в последната година, а пазарната капитализация на компанията надвишава 40 млн. лева.

Кораборемонтен завод „Одесос” АД планира да разпредели на акционерите си най-високия си дивидент досега на предстоящото Общото събрание на акционерите, което ще се проведе във Варна на 16 май 2024 г. По време на общото събрание ще бъде гласувано решение от печалбата на дружеството за 2023 г. да бъде разпределен дивидент от общо 9 386 272 лв. бруто, или по 16 лв. бруто на акция, а остатъкът да остане като неразпределена печалба. Според неодотирания отчет на дружеството то е генерирало нетна печалба за изминалата година в размер на 19,4 млн. лв. Дивидентът, който компанията планира да разпредели, е най-високият до момента. През май миналата година дружеството КРЗ „Одесос“ разпредели рекорден дотогава дивидент от 12,8 лева бруто на акция. Предишният случай, в който компанията е разпределяла почти толкова висок дивидент, е през 2007 г., когато е разпределен дивидент от 12,5 лв. на акция от печалбата за предишната година. За сравнение, през 2022 г. компанията разпредели дивидент от 4 лв. на акция.

Страните от Европейския съюз са експортирали  867 хил. тона шоколад през 2023 г., което е с 2% повече от година по-рано, става ясно от данните на Евростат. За 10 години, от 2013 г. експортът е нараснал с 35 %. Най-голям експортьор на шоколад през миналата година е била Германия с 221 хил. тона или 26% от общия износ на ЕС. След нея се нареждат Нидерландия със 123 хил. тона или 14%, Полша – 115 хил. тона или 13%, Белгия – 96 хил. тона или 11%, Италия – 92 хил. тона или 1%. На тези пет страни се падат три четвърти от общия обем на експорт на шоколад от Европейския съюз. Водещ вносител на европейски шоколад през миналата година е Великобритания с 315 хил. тона,. След нея са САЩ със 72 хил. тона, Русия – 65 хил. тона, Канада – 31 хил. тона и Австралия – 27 хил. тона. В същото време страните от ЕС през 2023 г. да внесли 62 хил. тона от Швейцария, 61 хил. тона от Великобритания и 22 хил. тона от Украйна.

Най-богатите американци са станали още по-богати през миналата година и сега притежават общо 44,6 трилиона долара благодарение на растящия пазар на акции, съобщи CNBC , позовавайки се на нови данни от Федералния резерв. Федералният резерв определя 1% от най-богатите американци като тези, чието лично богатство възлиза на повече от 11 млн. долара. През четвъртото тримесечие на миналата година общата им нетна стойност е нараснала с около 2 трилиона долара, според CNBC. Увеличението до голяма степен е резултат от ралито на фондовия пазар в края на годината, когато стойността на корпоративните акции и дяловете на взаимните фондове, притежавани от най-богатите граждани на САЩ, се покачи от 17,65 трилиона долара на 19,7 трилиона долара. Богатството на американците от средната класа също се е увеличило, но данните на Федералния резерв показват, че най-богатият 1% е основният бенефициент на ралито на фондовия пазар, тъй като пазарните печалби остават силно концентрирани в ръцете на най-богатите. По данни на CNBC първите 10% от американците притежават 87% от индивидуално притежаваните акции и взаимни фондове, докато най-големият 1% държи половината от тях и му се падат 30% от общото богатство.  Тримесечната печалба се прибавя към бума, който започна през 2020 г. с пазарния скок на пандемията Covid-19, пише CNBC. Оттогава нетното състояние на горния 1% се е увеличило с около 15 трилиона долара - почти 50%. Неравенството, което намаляваше през 2021 и 2022 г., започна да нараства отново през 2023 г., казва медията, като отбелязва, че разликата в богатството се е върнала на нивата отпреди пандемията. 19min.media

Ново съвременно летище ще се появи в Казахстан на територията на свободната икономическа зона "Хоргос - Източна порта". Предвижда се съвместният казахстанско-германски проект да се реализира на три етапа, като се привлекът 250 милиарда тенге (около 550 милиона долара) инвестиции и бъдат създадени 700 нови работни места от компанията Skyhansa. Компанията Skyhansa е създадена през март 2024 г., като нейн ръководител е Ерик Шортанбаев. Планира се летището да заработи през 2027 г., а проектът да бъде напълно завършен, вкл. допълнителната прилежаща инфраструктура, до 2032 година.Капацитетът на новото летище ще бъде 50 хил. тона товари, а капацитетът на пътническия терминал - до 500 човека на час. Освен изграждането на международно гражданско пътническо и карго летище, проектът включва цялата необходима инфраструктура, както и поетапно разширение, в т.ч. и построяване на хотел и търговски и развлекателен център. Инвеститорите възнамеряват също да разширяват и развиват комплекса от търговски и туристически услуги, в заведения за хранене и настаняване. Германският партньор е компанията The Hansa Consortium, която възнамерява да инвестира в проекта.