Индексът на промишленото производство се повишава с 1.2% през септември 2024 г. в сравнение с предходния месец. Спрямо септември 2023 г. е регистрирано увеличение с 1%, показват данните на Националния статистически институт. Спрямо предходния месец е отчетен ръст при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (с 24.5%) и в добивната промишленост (с 9.8%), а преработващата промишленост отчита намаление с 1.3%. По-значителен спад в преработващата промишленост се наблюдава при производството на превозни средства, без автомобили (с 24.4%) и производството на лекарствени вещества и продукти (с 13%). Ръст е регистриран при: производството на текстил и изделия от текстил, без облекло (със 17.3%) и ремонта и инсталирането на машини и оборудване (с 9.6%). На годишна база увеличение на промишленото производство е отчетено в добивната промишленост (с 30.9%) и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ (с 13%), а в преработващата промишленост се наблюдава спад с 1.9%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо септември 2023 г. се наблюдава при обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм (с 29.8%) и производството на превозни средства, без автомобили (с 23%). Ръст е регистриран при производството на метални изделия, без машини и oборудване (27.3%) и при производството на дървен материал и изделия от него, без мебели (с 9.4%).

Министерството на вътрешните работи има най-раздутата и скъпоструващата административна структура в България. И през тази година имаше извънредно увеличение на финансирането за МВР, но и то не е обвързано с реформа, няма да увеличи ниското доверие на гражданите към полицията, нито ще подобри чувствително условията на труд в системата, според анализ от Института за пазарна икономика. България продължава да е страната в ЕС, която отделя най-много пари за полицаите. При средна стойност от 1,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) за ЕС, разходите за вътрешен ред и сигурност варират от 0,7% в Ирландия до безпрецедентните 2,5% в България. В областните дирекции на МВР са заети над 25 хиляди души като от тях под 3 хиляди са заетите с охраната, противодействието на престъпността и разследването. За сравнение, с подобна численост на всяка от тези три групи, са заетите с управление на собствеността и социални дейности, както и тези в административно обслужване и човешки ресурси. На регионално ниво разликите са значителни. Под 10% от общата численост на областната дирекция са полицаите „на терен“ в областите Смолян, Силистра, Кърджали и столицата. Най-много – близо 15% – пък е делът им в областите Перник и Ямбол.

Индексът на продукцията в сектор "Строителство" се повишава с 0,4 на сто през септември спрямо август, показват предварителните и сезонно изгладени данни на НСИ. Календарно изгладените данни сочат увеличение с 5,1 на сто на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2023 година. През септември 2023 г. индексът на продукцията в сектора се е понижила с 0,4 на сто спрямо предходния месец, сочи справка в НСИ. Намалението на годишна база е било 1,9 на сто. През септември 2024 г. е отчетено увеличение спрямо предходния месец при специализираните строителни дейности и при строителството на сгради - с по 0,5 на сто, и с 0,2 на сто при продукцията от строителството на съоръжения. Справка в НСИ показва, че през септември 2023 г. стойностите са били съответно - намалението при сградното строителство с 0,4 та сто, а при продукцията от гражданското/инженерното строителство - с 0,3 на сто. През септември 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г. е регистриран ръст с 10,2 на сто при специализираните строителни дейности, с 6 на сто при строителството на съоръжения и с 0,3 на сто при продукцията от строителство на сгради. През същия месец на минала година НСИ е отчел отрицателен темп както при гражданското/инженерното строителство - с 3,7 на сто, така и при сградното строителство - с 0,4 на сто.

Въпреки че има една от най-скъпите платформи за дигитално таксуване в обществения транспорт, Столична община плаща допълнително за поддържането ѝ. Общинската фирма "Център за градска мобилност" ЕАД (ЦГМ) дава на частна фирма почти 6% от цената на билетите от 1.60 лв. или 2.20 лв., платени с банкова карта в автобус, трамвай, тролейбус или метро. Договорът с дружеството, което изгради т. нар. тикет система, бе сключен през 2018 г. Консорциумът, който спечели поръчката преди 6 г. и създаде системата за таксуване, се казва "Компютърнет сървисиз" (CNS). При всяко плащане с банкова карта на сините валидатори ЦГМ дава 5.85% от прихода на CNS. В този процент не е включена таксата, която банката издател на картата прибира за трансакцията. За три години от ЦГМ са платили на CNS 3.343 млн. лв. или малко повече от 1 млн. на година. Така за 10-годишния договор от ЦГМ ще изсипят на фирмата 10 млн. лв., която получава и 73.28 млн. лв. за изработката на самата тикет система (преди анексите). Договорът за изграждането на тикет системата бе подписан през декември 2018 г. със срок за изпълнение две години. Съгласно споразумението столичани трябваше да платят 73.24 млн. лв. без ДДС на консорциума CNS, в който влизат българските фирми "Компютърнет сървисиз" и "Тикси" и турската "Асис Електроникс". CNS ще получава и 5.85% от приходите от продадени билети, но не повече от 10 млн. лв. Така общата цена на проекта достигна 83.24 млн. лв. без ДДС. През 2020 г. София се съгласи да плати още около 2 млн. лв. за интегрирането в системата на новопостроения по това време трети лъч на метрото. Така с ДДС общата цена на тикет системата надхвърли 100 млн. лв. Плащанията с банкови карти в градския транспорт за първото полугодие на 2024-та година са 13.3 млн. 42% от тях са в метрото, а 58% са в наземните линии. CNS е трябвало да разработи за ЦГМ възможност за включване на други търговци, които да продават билети и карти, за което им е заплатено, на до момента няма интегрирани алтернативни канали, които да предлагат тази услуга.

Успешно приключи есенния основен квалификационен REFA-курс, за обучение на специалисти по оптимизация на работни системи и процеси, организиран от БИК Капиталов пазар ЕООД. Участниците в обучението получават издадени от РЕФА-Германия сертификати. В рамките на Модул 2 "Управление на производствени данни" участниците в обучението придобиха знания и практически умения за хронометриране, анализ и избор на най-полезния метод за нормиране на времето в предприятието. В обучението участваха представители на Либхер Транспортейшън Системс Марица ЕООД, Вюрт Електроник Ай Си Ес България ЕООД, Вили Елбе Аутомотив България ЕООД, EME-АД Смолян, МД Електроник ЕООД, Бело-Стил ООД, Про Стратеджи Консултинг ЕООД, Бенковски Ко ООД, Арексим Инженеринг ЕАД, БУНАЙ АД и Сентилион ООД. БИК Капиталов пазар и Българска стопанска камара са изключителни представители на РЕФА за България. Следващият курс ще се проведе в София от 10 март 2025 г. За повече информация - на адрес: http://www.refa.bia-bg.com/index.php.

Стартира изграждането на Дунавски индустриален технологичен парк в Свищов с финансиране осигурено от държавата в лицето на Министерството на иновациите и растежа (МИР), ББР и Фонд ФЛАГ. МИР отпусна близо 27 млн. лв. по процедурата за развитие на индустриалните зони и паркове от Националния план за възстановяване и устойчивост (НБВУ), а ББР осигури 25,5 млн. лв. мостово финансиране. Средства за реализирането на проекта са осигурени и от Фонд ФЛАГ. Допълнителна подкрепа за инвеститорите, които ще разкрият производства в Свищов, може да бъде предоставена от Българската агенция за инвестиции (БАИ) по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). До момента осем компании вече са заявили намерение за инвестиции за над 150 млн. евро в новия индустриален и технологичен парк в Свищов.

„Бианор Холдинг“ насрочи общо събрание на акционерите за 12 декември, на което да се гласуват ключови решения, включително преименуване на компанията на Wiser Technology, промени в борда на директорите и увеличение на капитала със 160 000 акции, които да бъдат разпределени между всички служители на дружеството. Предвидени са изменения в Плана за насърчаване на служители чрез участие в капитала на „Бианор“. Друго важно решение, планирано за предстоящото общо събрание, е назначаването на двама нови членове на съвета на директорите. Двете нови допълнения към борда са Димитър Димитров, технически директор, и Георги Соколов, оперативен директор на Wiser Technology. Димитър Димитров е ИТ предприемач и преподавател във Факултета по математика и информатика на Софийския университет. Той е бивш вицепрезидент “Развитие” в SAP и член на борда на Българската асоциация на софтуерните компании. Георги Соколов е софтуерен инженер и предприемач. Той е съосновател на няколко български софтуерни компании и основател на българския офис на мултинационалната марка Reward Gateway, обслужваща клиенти като American Express, Groupon, Yahoo!, IBM и McDonald’s. Wiser Technology разработва комплексни високотехнологични софтуерни решения за водещите световни компании от автомобилната, космическата и отбранителната, телекомуникационната, и финансовата индустрии. Екипът от над 600 компютърни специалисти, инженери, учени и консултанти, предоставя ИТ услуги от центровете на компанията в България, Сърбия и Гърция.

Капиталът на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, дъщерно дружество на „Българска фондова борса“ ЕАД, е увеличен със собствени средства от 2 176 640 лв. на 5 387 640 лв. Увеличението възлиза на 3 211 000 лв, като капиталът е разпределен в 538 764 обикновени поименни безналични акции, всяка с право на един глас и с номинална стойност от 10 лв. За първото полугодие. Увеличението е с 2,78 млн. лв. в абсолютен размер дружеството е реализирало приходите в размер на 7,43 млн. лв., което е ръст от 10% на годишна база. Големият ръст се дължи от лихви, които се увеличават двойно - с 3 млн. лв. до 6,14 млн. лв. за полугодието. Търговците на електроенергия оставят големи суми в БНЕБ и лихвите върху тези суми са значителни, почти колкото таксите за търговия с електроенергия.

На конференцията на ООН за климата в Азербайджан Европейският съюз ще работи с международни партньори за постигане на целите на Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на средната температура на въздуха в световен мащаб до 1,5 градуса по Целзий. Това се посочва в съобщение на Европейската комисия преди срещата в Баку в следващите дни. ЕС е най-големият доставчик на международно финансиране за борба с изменението на климата, като миналата година предостави 28,6 милиарда евро за тази цел и привлече още 7,2 милиарда евро частно финансиране в подкрепа на развиващите се страни за намаляване на техните емисии на парникови газове и за приспособяване към последиците от измененията в природата. Тазгодишните преговори ще обхванат отново глобалните енергийни цели, договорени миналата година в Дубай за преход със замяна на изкопаемите горива, утрояване на инвестициите във възобновяема енергия и удвояване на мерките за енергийна ефективност до края на това десетилетие. ЕК предвижда да представи законопроект за въвеждане на цел за намаляване на вредните емисии с 90 на сто за 2040 година. Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. общо 194 държави се споразумяха да поддържат средната глобална температурна промяна под 2 градуса по Целзий и възможно най-близо до 1,5 градуса до края на века. ЕС вече е намалил емисиите си на парникови газове с 37 на сто от 1990 г. насам.

Управлението за федерален резерв на САЩ (Фед) очаквано намали на редовното си заседание основните лихвени проценти с четвърт процентен пункт до 4,50-4,75 на сто. Това е второ поредно намаление на лихвите, а решението за него е било взето единодушно от членовете на комисията по паричната политика. Според Фед рисковете за трудовия пазар и инфлацията "остават балансирани". В съобщението на централната банка се посочва още, че инфлационният натиск "е направил прогрес" по посока на желаното от Фед ниво, което е 2 на сто. През септември инфлацията възлезе на 2,6 на сто на годишна основа.

Двете най-населени страни в света (Китай и Индия) започнаха да се отварят към света по едно и също време, в началото на 90-те години на миналия век. Въпреки че и двете страни се развиха бързо и измъкнаха стотици милиони хора от бедността, доходът на глава от населението в Китай сега е повече от два пъти по-висок от този в Индия, когато валутите им се коригират спрямо реалната им покупателна способност. Пекин и Ню Делхи следваха съвсем различни пътища към глобализацията. Едната страна си постави за цел да се превърне в световна фабрика, като започна от играчките и електрониката и стигна до електрическите автомобили и полупроводниците. Другият наблегна на услугите като компютърния софтуер. Структурата на населението им също е различна. Политиката на „едно дете“ доведе до силно изразена младежка вълна и изведе Китай на ръба на статута на богата държава, преди да започне да остарява. Демографската съдба на Индия се проявява и сега, макар и без работни места, които да поемат излишната селскостопанска работна ръка. Има и различия в политическите институции. Китай е еднопартийна държава, докато Индия е сложна, многопартийна, електорална демокрация. Учени от Лабораторията за световно неравенство към Парижкото училище по икономика са прегледали официални доклади и годишници от 1900 г. до днес, за да направят база данни за това какво е учил човек в двете страни, колко дълго и какво му е било преподавано. Различните модели на модерното образование, начертани от Китай и Индия през последните 100 години, може да са довели до поразителни резултати по отношение на човешкия капитал и производителността. Благодарение на 50-годишната си преднина в достъпа до западно обучение, в началото на XX век учениците в Индия са били осем пъти повече от тези в Китай. Китай започва да наваксва изоставането си едва след премахването на имперската изпитна система през 1905 г., когато се сбогува с конфуцианството. До 30-те години на ХХ в. той постига равенство с общия брой на учениците в Индия. През 50-те години на ХХ в. новосъздадената Народна република поддържа стабилен темп на разширяване, като дори Културната революция (1966-1976 г.) не позволява да се попречи на средното образование. В началото на 80-те години на миналия век коефициентът на записване в университетите в Индия е пет пъти по-висок от този в Китай. До 2020 г. обаче ситуацията се променя: Китай изпраща много по-голям дял от своите студенти във висши учебни заведения, отколкото Индия. След обявяването на независимостта през 1947 г. Индия удвоява броя на висшите учебни заведения, инвестирайки в елитни колежи за сметка на основните умения по четене и математика. Решението да се наблегне на висшето образование е избор „отгоре надолу“ за Индия, където половината от родените през 60-те години на ХХ век вероятно ще останат неграмотни, в сравнение с 10% в Китай. Повечето индийски деца в училищна възраст отпадат бързо (ако изобщо започнат), защото никой не идва в селата им да преподава или защото са необходими повече ръце, за да се увеличи работната ръка в семейството. Стратегията „отдолу нагоре“ включва обучение на голям брой млади ученици в продължение на пет години, след което се дава възможност на все по-голяма част от тях да посещават гимназии с общо 12 години обучение - преди да се отворят пътища за 16-годишно образование. Това е изборът на Китай. Още по-фрапираща е констатацията на проучването относно специалностите в университетите. Исторически погледнато, в Индия преобладава броят на завършилите социални науки на ниво бакалавърска степен. В Китай обаче свръхпредставеността на хуманитарните науки, правото и бизнеса започва да намалява още през 30-те години на ХХ век, тъй като все повече бакалаври се обучават за учители, учени, инженери, лекари и специалисти по селско стопанство. Китайските студенти се насочиха към инжинерни науки, докато индийските останаха с хуманитарните науки. Това може да е оказало влияние върху растежа. Държава, която иска да се развива по-бързо, се нуждае от повече инженери, отколкото от юристи. (Правото и икономиката се възраждат в Китай, след като икономическите реформи създават ново търсене на човешки капитал в тези области). По-големият дял на завършилите инженерни и професионални специалности в Китай, в съчетание с по-големия дял на завършилите основно и средно образование, се поддава по-лесно на фокусиране върху производството. През 1976 г. в Китай е имало 160 милиона души, които са пропуснали редовното обучение в програмите за обучение на възрастни, докато в Индия те са били само 1 милион. Потомството на тези 159 милиона души, на които Китай е предоставил грамотност и математическа грамотност, може би е изиграло ключовата роля за победата над Индия в растежа.