Оборотите в търговията на дребно в България през юни бележат ръст и на месечна, и на годишна база, сочи справка в Националния статистически институт (НСИ). През юни 2024 г. в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети" се наблюдава повишение на оборота с 1,4 на сто спрямо предходния месец по съпоставими цени, показват оповестените днес от НСИ предварителни и сезонно изгладени данни. Търговският оборот нараства с 4,3 на сто спрямо юни 2023 г., показват календарно изгладените данни. На месечна база На месечна база през юни 2023 г. оборотът в търговията на дребно е запазил нивото от предходния месец, а на годишна база е нараснал с 2,4 на сто спрямо юни 2022 г. За юни 2024 г. е отчетено увеличение на оборота при всички големи групи: "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 1,9 на сто, "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 1 на сто, и "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 0,9 на сто. През юни 2023 г. оборотът в търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали е бил без изменение спрямо май 2023 г., при търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия е било отчетено увеличение - с 0,8 на сто, докато при търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е било регистрирано понижение - с 1,2 на сто, сочи справка в НСИ. На годишна база през юни 2024 г. е регистрирано увеличение на оборота при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 9,7 на сто и при "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 5,7 на сто. Намаление е отчетено при "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 11,1 на сто. През юни 2023 г. в сравнение със същия месец на 2022 г. е било отчетено нарастване на оборота при търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали (с 9,7 на сто) и търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия (с 4,2 на сто), докато в търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали, е било регистрирано намаление (с 0,5 на сто).

Рекордно висока безработица отчита Агенцията по заетостта в редица общини. Най-висока е тя в община Димово, Видин, където през юни тази година безработицата е била над 67%. За сравнение през същия месец на миналата година тя е била 62%, докато предишните три години се е движела около 33-43%. Следващата по висока безработица е община Макреш, отново в област Видин, където без работа са близо 60 на сто от живеещите там. И тук през последните две години коефициентът на безработица е двойно по-висок спрямо този през юни 2021 и 2022 г., когато е бил около 34%. Над 45% е безработицата в община Кайнарджа и Ружинци, а над 42 на сто в Каолиново, показват още данните, изнесени от министъра на труда и социалната политика Ивайло Иванов в отговор на депутатски въпрос. Всеки трети пък е без работа в общините Струмяни, Хайредин, Чупрене, Якимово и Якоруда. В същото време едва 2,8 на сто е безработицата в Ямбол, а в Шумен е 3,88%. Под 3 на сто са безработните в общините Чавдар, Челопеч, Царево, Стара Загора, Сопот. Въпреки очакванията безработицата не е най-ниска в София, където тя е – 1,62% за юни тази година, а в община Поморие - 1,45%. Под 2 на сто са безработните и във Варна, Бургас, Несебър, Божурище и Несебър. Средно за страната процентът на безработица е 5,33, отчита Агенцията по заетостта.

Считано от 01.08.2024 г. настъпиха промени в ръководствата на компаниите от групата Електрохолд. Позицията главен изпълнителен директор на групата Електрохолд България заема инж. Георги Миков, който до момента бе изпълнителен директор на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД (ЕРМ Запад). Позицията изпълнителен директор на ЕРМ Запад се поема от инж. Радослав Цветков, който досега бе главен директор „Управление на активи“ в дружеството. Милен Христов, който е управител на Електрохолд ИПС ЕООД, ще заеме и позициите член на Управителния съвет на Електрохолд Продажби ЕАД и член на Съвета на директорите на Електрохолд Трейд ЕАД. Досегашната си позиция напуска главният изпълнителен директор на Електрохолд България Карел Крал поради изтичане на неговия мандат. Той ще остане част от екипа на групата като член на Надзорния съвет на ЕРМ Запад.

Благоевградската фирма „Растер юг“ ООД ще рехабилитира общинския път Стоб-Пороминово в община Кочериново. Фирмата на Радослав Костов и Христо Муртов победи в обществената поръчка след оспорвана конкуренция на още 5 строителни дружества: благоевградската „Елитстрой 2018“ ООД на бившия кмет на Симитли Васил Георгиев и съпругата му Изабела, „Стилстрой-М“ ООД на благоевградчанина Михаил Камбитов, „Пътно поддържане Кюстендил“ ООД на Мирослав Александров и Димитрина Стоилова, „Мегаинвест холд“ ЕООД на софиянеца Цветан Цветанов и ДЗЗД „Кочериново-24“ с водещ партньор „Георесурс“ ЕООД на Марио Павлов от Симитли. При прогнозна стойност 1 521773,12 лв. без ДДС „Растер юг“ предложи 54 лв. по-малко и получи поръчката за ремонта на пътя, който е нацепен от надлъжни пукнатини и пропадания на пътното платно. Останалите кандидати бяха отстранени от процедурата още преди отварянето на ценовите оферти заради недобре изготвени технически предложения, пропуски и несъответствия. При аналогичен интерес мина и поръчката за избор на изпълнител, който ще ремонтира покрива на СУ Христо Ботев в Кочериново. За него общината осигури 325 000 лв., а документи за участие подадоха 5 фирми. И тук комисията отстрани още в началото на процедурата 4 от тях софийската „Инфра строй“ ООД, самоковската „ЦГ Инвест“ ЕООД на Гина Илиева, русенската „Ник строй 2000“ ЕООД на Николай Колев и „Бг Строй-Д“ ЕООД на Цветелин Митков от София. Така до финала на процедурата стигна само „Билд он Тайм-2017“ ЕООД на Олег Фарфаров от Сапарева баня, който ще ремонтира покрива срещу 324730,75 лв. Кметът на Кочериново Станислав Горов вече подписа договорите с избраните изпълнители и се очаква обектите да станат готови, преди да започнат есенните дъждове.

Бившият Хлебозавод в Русе се готви да заживее втори живот, след като общинският имот се сдоби преди време с нов собственик. Сградите бяха закупени от "София Франс Ауто" след търг с намерението там да бъде изграден шоурум и дилърски център за автомобили. Реконструкцията на основната сграда вече започна, като към момента в района има тежка техника – предимно багери и булдозери. В източната част на корпуса вече са премахнати прозорците и дограмите. Работи се във вътрешността на помещенията, като на този етап сградата не се събаря. Премахват се само вътрешни стени, за да се освободи по-голямо вътрешно пространство за нуждите на новите собственици. Работи се и на четирите етажа, като се запазват носещите греди и колони. Старата ел. инсталация също е премахната. Официалният вносител на "Пежо", "Ситроен", "DS Automobiles" и "Опел" за България беше единствен кандидат за имота с 19 сгради и го купи за 4,2 млн. лева без ДДС. Източник: Русе Медиа

Инж. Стоян Стоянов е новият генерален директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Той заема мястото на Мария Генова, чиято оставка бе поискана от служебния министър на транспорта Георги Гвоздейков заради инцидентите по жп мрежата. Стоянов е назначен със заповед на ресорния министър и ще заема длъжността до провеждането на конкурс. По закон генералният директор е и член на Управителния съвет на НКЖИ. Със същата заповед се освобождава досегашния директор Мария Генова. Служебният министър поиска оставката и на председателя на УС Емилия Никова. Все още обаче не е ясно дали тя е подала оставката си и от кого ще бъде заместена. Стоян Стоянов е с над 30-годишен професионален опит в сферата на железопътния транспорт. През годините е заемал различни позиции в системата на железниците. В периода 2007 – 2021 г. е директор на поделение „Електроразпределение" към НКЖИ и управител на „Трен" ООД – дъщерно дружество на НКЖИ.

„Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ (ФНИБ) увеличава приходите от наеми за полугодието на 2024 г. и значително увеличава печалбата за отчетния период. Приходите от наеми на дружеството нарастват до над 5,1 млн. лева към края на юни 2024 г. от над 3,9 млн. лева към края на юни 2023 г., или с 30% на годишна база. Дружеството води още преговори за отдаване на офис площи в „Синерджи Тауър“, сградата в „София Тех Парк“. Така приходите от наеми и такси за управление на отдаваните сгради ще се задържат като основни в структурата на общите приходи на ФНИБ. Общите приходи за периода са за над 5,2 млн. лева при 4,3 млн. лева година по-рано, или с 20% повече на годишна база. Разходите на дружеството възлизат на почти 2,8 млн. лева за първата половина на годината в сравнение с близо 2,9 млн. лева година по-рано, като намаляват с над 2% на годишна база. Спадът е заради балансовата стойност на продадените активи, която е в пъти по-малка на годишна база. Компанията реализира над 2,4 млн. лева печалба при малко под 1,5 млн. лева за същия период на 2023 г., което е с 65% повече на годишна база. Акциите на ФНИБ поскъпват с почти 18% в последната година, а пазарната капитализация достига близо 91,5 млн. лева.

„Кораборемонтен завод Одесос“ АД-Варна ("КРЗ Одесос“) е ремонтирал по-малко кораби през първата половина на 2024 г. в сравнение с първата половина на 2023 г. Приходите обаче са по-големи заради осъществените по-скъпи ремонти. Дружеството е ремонтирало 28 кораба за периода януари-юни 2024 г. в сравнение с 35 за януари-юни 2023 г. Общата стойност на извършените услуги от кораборемонт е над 47,9 млн. лева при близо 44 млн. лева година по-рано, или с 9% повече на годишна база. Общите приходи на дружеството към края на юни 2024 г. в сравнение с края на юни 2023 г. възлизат на близо 49,3 млн. лева в сравнение с 45,5 млн. лева, или са с малко над 8% повече на годишна база. Разходите на „КРЗ Одесос“ за отчетния период нарастват с почти 12% до 39,7 млн. лева за първата половина на годината в сравнение с 35,6 млн. лева за първата половина на 2023 г. Компанията отчита печалба за малко под 9,6 млн. лева към края на юни при над 9,9 млн. лева към края на юни 2023 г., или с малко под 4% по-малко на годишна база. В последната година акциите на дружеството поскъпват с почти 11%, а пазарната капитализация достига почти 185,4 млн. лева.

ЕК предостави на Италия 11 милиарда евро от петия транш по Плана за икономическо възстановяване и устойчивост (ПВУ). Плащането е в резултат на положителната оценка на Европейската комисия, официално приета на 2-ри юли, свързана с 53 цели и задачи отнасящи се до петия транш. С това,  "Италия се потвърждава като държавата членка на ЕС, която е получила най-голям размер на финансиране, равен на 113,5 милиарда евро, съответстващ на  58,4% от общите ресурси на плана". Изплащането на петата вноска засяга реформи и инвестиции в стратегически сектори за модернизиране на нацията, на  обществените поръчки, правосъдието, управлението  на отпадъците и водните ресурси, здравеопазването, образованието и други. Премиерът Джорджа Мелони изтъкна, че  "Италия е на първо място в Европа по брой на постигнати цели и обща получена сума, сред първите поискала плащането на петата и е първата поискала  плащането на шестата вноска от Плана".

Според актуалните данни за 2024 г., нивото на държавния дълг на глва от населението сред страните от Г-20 е средно 23 600 долара. Сред 20-те страни с най-големи икономики в света, шест надвишават това средно ниво. За първата половина на годината най-нисък държавен дълг на глава от населението има Индия (1316 долара), както и Индонезия (1747 долара). Индия вече е страната с най-многобройно население в света, както и с петата по размер икономика. Индонезия пък е четвърта по население в света. Трета изненадващо е Русия, с 2076 долара държавен дълг на човек от населението, който е около 10% от средното ниво при 20-те големи икономики. Следват Турция ($2800 на човек от населението), Китай (3000 долара) и Южна Африка ($4500). Държавният дълг на човек от населението е над $5000 в Бразилия, Мексико, Саудитска Арабия и Аржентина. В Южна Корея държавният дълг достигна $16 000 на човек от населението, в Германия - 20 900 долара, а в Австралия - 21 200 долара на човек от населението. От страните от Г-7, т.е. най-развитите икономики в света, шест имат нива на държавен дълг над средното ниво за Г-20. От тях Канада е с най-ниско ниво на дълг - 25 300 долара на човек. Следват Франция ($40,3 хил. на човек от населението), Великобритания ($51,6 хил. на човек от населението), Италия ($51,9 хил.) и Япония ($70,4 хил.). При най-голямата икономика на света, тази на САЩ, държавният дълг достига 104,5 хил. долара на човек от населението<. Сред всички страни в света, най-висок държавен дълг на човек от населението има Сингапур - 149,3 хил. долара.

Китай успешно изведе 18 сателита в орбита, съобщиха държавната телевизия CCTV и "Ройтерс". Пекин се стреми да създаде своя собствена версия на мрежата "Старлинк" (Starlink) на американската фирма "Спейс Екс" (SpaceX) на Илон Мъск. Изстрелването на сателитите в ниска околоземна орбита от Shanghai Spacecom Satellite Technology (SSST) се състоя в Центъра за изстрелване на сателити "Тайюан" в северната провинция Шанси. Това е първата партида от плана "Съзвездие от 1000 платна". Подкрепяният от държавата план е един от отговорите на Китай на "Старлинк", която разполага с около 5500 спътника в ниска околоземна орбита, за да осигури почти глобален интернет на потребители, компании и правителствени агенции.