Икономиката на България се забавя през последните три месеца на 2023 г. Това показват данните на Националния статистически институт. В периода октомври-декември брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 1.6% спрямо четвъртото тримесечие на предходната година. В сравнение с юли-септември пък ръстът е с едва 0.5% според сезонно изгладените данни по експресни оценки. Бруто образуването на капитал, тоест инвестициите, растат с 4.2%. Крайното потребление регистрира по-малък ръст - от 3.1%. Износът на стоки и услуги намалява с 1.0%, а вносът - с 5.4% в сравнение с година по-рано. Прогнозата на БНБ е, че икономиката на България през тази година ще нарасне с 2.5% при отчетени 1.8% за 2023 г. Европейската комисия е по-скептична и очаква ръст от 1.8%, а МВФ и Министерството на финансите - 3.2%. Очаква се основен двигател и тази година да остане частното потребление, макар и с по-нисък ръст от предишни години. Според експресните оценки на НСИ за четвъртото тримесечие на 2023 г. БВП в номинално изражение достига 51.055 млрд. лв. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление с 81.7%, което в стойностно изражение възлиза на 41.697 млрд. лв. Бруто капиталообразуването е 10.132 млрд. лв. и заема 19.8% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно.

Според последните обработени от Министерството на земеделието данни за 2022 г. площите с лозови насаждения в България са малко над 33 хиляди хектара. 61% от тях са заети от червени сортове, а 39% - от бели. Произведеното количество грозде пък е близо 162 хиляди тона, което е с 9% по-малко в сравнение с година по-рано. Последните обработени данни на Агенцията по лозата и виното показват, че през 2021 г. в България са произведени над 830 хиляди хектолитра вино, като тенденцията за производство на все по-малко вино се запазва. Само за сравнение през 2015 г. например, количеството е било над 1 милион и 300 хиляди. Мускат Отонел и мерло са сортовете-първенци. Първият заема близо 20% от площта засадена с бели сортове, а вторият близо 30% от площта засадена с червени. Въпреки все по-свитото производство, броят на винопроизводителите расте и вече надвишава 350. Появяват се все повече малки изби, които предлагат качествено вино и дори се борят за челната позиция на Балканите, като така създават добра предпоставка за винен туризъм. Това обаче не помага на постоянно свиващите се обеми на производството, дължащи се, според експерти, на все по-малкото площи с лоза у нас, голяма част от които вече и доста стари.

Правителството одобри инвестиция с предимство - проект GREENABLER с бенефициент Електроенергиен системен оператор ЕАД (ЕСО) за финансиране със средства от Модернизационния фонд. Проектът на ЕСО за разширяване на електропреносната мрежа е разделен на две основни групи дейности. Първата е трансформация на 720 км съществуващи електропроводи от ниво на напрежение 220 киловолта към 400 и синхронизирана реконструкция на прилежащите подстанции. Втората група е за реконструкция на електропровод „Хемус - Стара планина" и трансформацията му от ниво на напрежение 220 на 400 киловолта, реконструкции на 888 км електропроводи 110 киловолта и удвояване на 92 км електропроводи 110 киловолта с цел увеличаване на преносния капацитет на мрежата. Проектът е на обща стойност от 857 млн. евро. Средствата от Модернизационния фонд за дейностите от първата група са в размер на 568 млн. евро. Инвестициите са предложени за поетапно финансиране през следващите 7 години. През 2024 г. ще бъде финансиран само първият етап, който е с бюджет от 65 млн. евро. Инвестициите във втората група дейности са в размер на 203 млн. евро и са предложена за финансиране по глава RePowerEU от Националния план за възстановяване и устойчивост. Останалата част от средствата, необходими за реализацията на проекта, ще бъдат осигурени от Електроенергийния системен оператор. Изпълнението на проекта GREENABLER цели реконструкция на електропреносната мрежа и увеличаване на нейните преносни способности, за да бъдат осигурени необходимите технически възможности за интегриране на заложените в Националния план за възстановяване и устойчивост нови ВЕИ проекти от общо 4,5 гигавата.

До края на тази година ще бъде направена първа копка на строителството в района на Стара Загора на нов завод за фотоволтаични панели и клетки в България. Ако всичко върви по план, производството на соларни панели би трябвало да стартира до края на 2025 година, а една година по-късно - производството на соларни клетки, заяви Тодор Георгиев - съсобственик и изпълнителен директор на "Смарт Енерджи Груп" и управител на "Смарт Солар". Според плановете на компанията, през първата година в новия завод ще бъдат открити между 350 и 500 работни места, а когато заработи и производството на клетки - броят на заетите ще достигне до 800 души. За изграждането на завода ще са нужни 150-200 дка терени, като вече се работи по осигуряването им съвместно с община Стара Загора. Към проекта ще бъде изградена и фотоволтаична централа, която ще осигурява по-голяма част от енергията, необходима за производството на соларните клетки. При отварянето на завода капацитетът му на производство ще бъде между 800 и 1000 мегавата на година (общата мощносст на панелите), като идеята е да се достигне до 2.4 гигавата на година, когато предприятието заработи на пълни обороти. Смарт Енерджи Груп" над 15 години се занимава с фотоволтаичен бизнес. Това е една от първите компании в България, които проектират, строят и поддържат фотоволтаични централи. Дружеството има завършени обекти в България, Турция и в целия ЕС.

Австрийският консорциум ABB-Voith започна работа по рехабилитация на втори хидроагрегат в ПАВЕЦ „Чаира“, обяви изпълнителният директор на Националната електрическа компания (НЕК) Мартин Георгиев. Сегашното споразумението между НЕК и консорциума е допълнение към предишното, което беше за цялостна рехабилитация на ПАВЕЦ-а, по време на която обаче стана и голямата авария. Именно ABB-Voith беше консорциумът, който я ремонтираше. Очакванията са ремонтът да е готов до края на годината, след което в системата да влязат отново 200 MW, колкото е максималната мощност на помпения режим на хидроагрегата. В момента България разполага с общо три агрегата – два в ПАВЕЦ „Белмекен“ и един в ПАВЕЦ „Орфей“, които работят с общо 150 MW в помпен режим. До края на годината към тях ще бъдат добавени още близо 200 MW от „Чаира“. НЕК определи инвестиционната си програма за тази година като „амбициозна“ – тя е за 72 млн. лв. През миналата година компанията е инвестирала 36 млн. лв. в модернизация на съоръженията, които управлява.

Районният съд в Дупница потвърди глоба от 210 хил. лева, наложена от РИОСВ на ТЕЦ "Бобов дол" за отделяни вредни газове при работата на централата. Това е поредна санкция за енергийното дружество, което по данни на Министерството на околната среда и водите е натрупало глоби от над 800 хил. лв. от началото на 2022 г. до края на 2023 г. Глобата е наложена след проверка, извършена от екоинспекцията на 21 февруари 2023 г. по сигнал за отделяни вредни газове в района на централата. Още преди три години от ръководството на ТЕЦ "Бобов дол" обявиха, че не изгарят отпадъци, а използваното гориво са въглища и биомаса, слама. От екипа на централата на няколко пъти коментират, че са предприети мерки срещу ограничаване на запрашаемостта в района на централата и ограничаване на вредните емисии. Съдебното решение подлежи на обжалване пред кюстендилския административен съд.

Комисията за финансов надзор (КФН) е одобрила на 13 февруари проспект за първично публично предлагане на емисия в размер до 5 482 813 броя обикновени, поименни, безналични акции с право на глас, с номинална стойност 1 лв. и емисионна стойност 3,70 лв. всяка (ISIN код BG1100007076), които ще бъдат издадени от „Бианор холдинг“ АД. Дружеството ще търси малко над 20 млн. лева от инвеститорите на Българската фондова борса (БФБ), с което пазарната му капитализация може да достигне почти 50 млн. лева. Така капиталът на дружеството може да се увеличи от 6 875 514 лв., разпределен в същия брой акции с номинал по 1 лв. всяка, до 12 358 327 лв., разпределен в същия брой акции с номинал по 1 лв. всяка.

Компанията за доставки на ИТ услуги “Телелинк Бизнес Сървисис Груп” АД – София купува хърватска ИТ фирма за 9 млн. евро. Тя е сключила договор за придобиване на 100% от дяловете на дружество с ограничена отговорност SEDAM IT, d.о.о. SEDAM IT, d.о.о. е доставчик на ИТ, комуникационни и софтуерни решения и услуги с дългогодишно присъствие на хърватския ИТ пазар. Придобиването на дружествените дялове от “Телелинк Бизнес Сървисис Груп” е обвързано с реализирането на договорените предварителни условия, които трябва да бъдат изпълнени в определен от страните срок. Договорената стойност на сделката е 9 млн. евро. Окончателната цена за придобиване на дяловете на дружеството ще бъде заплатена на продавача поетапно чрез първоначално и последващи плащания. Те ще бъдат определени въз основа на договорената стойност на търговското предприятие и в зависимост от финансовата задлъжнялост, паричните средства и нетния оборотен капитал на дружеството към датата на прехвърляне на дружествените дялове, както от одитираните му финансови резултати за 2024 г. и 2025 година. “Телелинк Бизнес Сървисис Груп” АД е основано през 2019 г. с цел обединяване, формиране и управление на инвестиции в дъщерни дружества, работещи в сферата на информационните и комуникационни технологии, заедно с които формира икономическата “Група ТБС”. Основната търговска дейност на компанията включва предоставянето на административно-финансови услуги и услуги по управление и подпомагане на бизнес развитието, маркетинга и продажбите на дъщерните дружества от групата. В края на декември най-големите акционери в капитала на фирмата са Любомир Минчев с дял от 66.97 процента и Utilico Emerging Markets Trust PLC (Великобритания) с дял от 13.87 на сто.

Икономиките в еврозоната са без промяна през четвъртото тримесечие на 2023 г. в сравнение с предходните три месеца, според ревизирани данни на статистическата служба на Европейския съюз (Евростат). На годишна база икономиката на страните от валутния съюз отбеляза ръст от 0.1%. Динамиката и на двата показателя съвпадна с предварителните данни и очакванията на анкетираните от Trading Economics експерти. През третото тримесечие икономиката на еврозоната се понижи с 0.1% спрямо предходното тримесечие и остана без промяна на годишна база. Предварителните оценки на Евростат показват, че икономиката на еврозоната ще се разшири с 0.5% през цялата 2023 г. Факторите, които ограничиха растежа на БВП миналата година, включват повишена инфлация, високи разходи по заеми и слабо външно търсене. В същото време брутният вътрешен продукт (БВП) на 27-те страни от ЕС през 4-тото тримесечие нарасна с 0.1% на тримесечна база след спад с 0.1% през 3-тото тримесечие. Годишният ръст е 0.3%. Най-голям спад спрямо предходното тримесечие се наблюдава в Ирландия (-0.7%), Румъния и Естония (-0.4%). Най-висок ръст е отчетен в Словения (1.1%), Португалия и Кипър (0.8%). БВП на Германия спадна с 0.3% на тримесечие след стабилна промяна през третото тримесечие. Във Франция БВП остава непроменен спрямо предходното тримесечие. В Италия икономиката нарасна с 0.2% след разширяване с 0.1% тримесечие по-рано. В Испания растежът на БВП се ускори до 0.6% от 0.4% тримесечие по-рано. За България Евростат отчита нарастване на БВП с 1.6 на сто на годишна база през последното тримесечие на 2023 година, докато на тримесечна база повишението е с 0.5%. На годишна база България е изпреварена по ръст на БВП от Полша и Португалия (и двете с 1.7%), Испания (2.0%), Кипър (2.3%) и е наравно с Белгия (1.6 на сто). Докладът на Евростат предоставя и данни за динамиката на заетостта в еврозоната и ЕС през четвъртото тримесечие. По окончателни данни броят на заетите се е увеличил с 0,3% спрямо предходното тримесечие в еврозоната и в ЕС. През третото тримесечие на 2023 г. заетостта се е увеличила с 0.2% и в еврозоната, и в ЕС-27.

Държавите от БРИКС ще изпреварят Г-7 по дял в световния БВП през следващите четири години, заяви ръководителят на Новата банка за развитие (НБР) Дилма Русеф. В речта си на срещата на върха на световните правителства в Дубай председателят на мултинационалния кредитор заяви, че с присъединяването на новите членове делът на групата в световното икономическо производство ще нарасне от сегашните 35 % до 40 % до 2028 г., докато този на групата на развитите държави Г-7 ще намалее до 27,8 %.  Русеф също така отбеляза, че делът на БРИКС в световната търговия е нараснал от 37% през 2016 г. на 41% през 2022 г., докато позицията на Г-7 е намаляла, като делът ѝ е намалял от 62% на 58%.  Групата на БРИКС с нововъзникващи икономики, която преди това включваше Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, претърпя значително разширяване, след като през януари тази година към нея се присъединиха Саудитска Арабия, Иран, Етиопия, Египет и Обединените арабски емирства. С присъединяването на петте нови държави БРИКС ще управлява повече от 40% от световното производство на суров петрол, а населението ѝ ще достигне близо 3,6 милиарда души - почти половината от общото население на света. Базираната в Шанхай NDB е създадена през 2014 г. от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка с цел осигуряване на финансиране на проекти за инфраструктура и устойчиво развитие. Банката официално отвори врати през 2015 г., а по-късно към нея се присъединиха Бангладеш, Обединените арабски емирства, Египет и Уругвай. Саудитска Арабия също води преговори за членство. 19min.media

Фирмите-лидери на Китай в производството на чипове очакват да произвеждат процесори за смартфони от следващо поколение още тази година въпреки усилията на САЩ да ограничат разработването на модерни технологии. Най-големият производител на чипове в страната SMIC е изградил нови производствени линии за полупроводници в Шанхай, за да произвежда масово чиповете, разработени от технологичния гигант Huawei, съобщава Financial Times. SMIC се стреми да използва наличния си запас от оборудване, произведено в САЩ и Нидерландия, за производство на по-малки 5-нанометрови чипове. Производствената линия ще прави чипове Kirin, разработени от звеното HiSilicon на Huawei и предназначени за новите версии на премиум смартфоните на компанията. Въпреки че 5-нанометровите чипове остават с едно поколение по-назад от сегашните авангардни 3-нанометрови чипове, този ход ще покаже, че китайската полупроводникова индустрия все още постига постепенен напредък въпреки контрола върху износа от страна на САЩ. Huawei изненада индустрията и анализаторите с напредъка си, когато през август пусна на пазара своя премиум смартфон Mate 60 Pro, оборудван със 7 nm процесор. Телефонът помогна на компанията да увеличи доставките си в Китай с близо 50% през четвъртото тримесечие, според проучване на Canalys, тъй като се оказа голям хит сред потребителите. Ако производството бъде оценено като достатъчно успешно за смартфони, най-мощният процесор на Huawei за изкуствен интелект - Ascend 920, също ще бъде произвеждан в размер от 5 nm от SMIC, като по този начин ще се намали разликата между китайските алтернативни чипове за изкуствен интелект и изключително търсените графични процесори на Nvidia. SMIC е увеличила настоящия си 7 nm производствен капацитет, за да прави повече чипове Kirin и графични процесори с изкуствен интелект, твърдят двама души, запознати с въпроса. 7nm чипът Ascend 910b на Huawei се счита от анализатори и експерти в индустрията за една от най-обещаващите алтернативи на водещите на пазара AI процесори на Nvidia. Преминаването към създаване на по-усъвършенствани чипове обаче е свързано с допълнителни разходи. SMIC е трябвало да иска с 40 до 50% по-висока цена за своите 5nm и 7nm производствени възли, отколкото тайванската TSMC за същите възли. Въпреки това добивът на SMIC - броят на чиповете, които се считат за достатъчно добри, за да бъдат изпратени на клиентите - също е по-малко от една трета от този на TSMC. Линиите за производство на 7nm и 5nm чипове се състоят от американски машини, осигурени от SMIC, преди да бъдат засегнати от ограниченията. Нейната фабрика разполага и с литографски машини на ASML, доставени през миналата година. Наскоро нидерландското правителство отмени лиценза за износ на някои от най-модерните машини, което блокира продажбите на ASML в Китай.