Българският износ се свива с около 5 млрд. лв. за януари – октомври 2023 г. спрямо съпоставимия период на предходната година. Спадът възлиза на около 6% на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Цените на експортните стоки се свиват с около 2% през първото тримесечие и с около 5% през второто. Това до голяма степен се дължи на енергията – нефтът и продуктите от него, които изнася България – поевтиняват с между 20 и 30%. С над 20% падат цените и на животинските мазнини и масла, като олиото. Забавяне в темпа на износа има и на фона на отслабналата икономическа активност в Европейския съюз, който е водещ пазар за България и където се реализират две трети от експортната продукция. Статистиката показва, че за периода януари – октомври експортът за страните членки се свива с 16.3%. Износът за трети страни леко расте, след като месец по-рано потъна с 40%. Междувременно продажбите на стоки като машини и оборудване и продукти за крайна употреба все още се представят добре и растат на годишна база. Справка в НСИ показва, че само за октомври общият износ е бил 7.5 млрд. лв. Това е с около половин милиард лева под рекордните нива от миналата година. От началото на годината около 46.7 млрд. лв. са изнесените стоки за Европейския съюз, а 26.3 млрд. лв. – към трети страни. Само в рамките на месец октомври към ЕС са заминали стоки за 4.6 млрд. лв., а за трети страни – 2.9 млрд. лв.

Продажбите на нови автомобили в България през декември нараснаха с над 55% спрямо същия месец на предходната година, показват данни на Европейската асоциация на производителите на автомобили. Само за месец в страната са регистрирани 3123 нови коли, при 2009 броя за декември от предходната година. Само в две държави от ЕС ръстът на продажбите на нови автомобили през декември е по-голям отколкото в България. Това са Ирландия с увеличение на сделките с 65,1% и Естония с ръст от 58,3%. За цялата 2023 г. България е на първо място сред страните от ЕС по ръст на продажбите на нови автомобили. В страната са регистрирани 37 724 нови леки коли, което е увеличение с 31,5% спрямо предходната година. В топ три на страните с най-голямо увеличение влизат Кипър с 31,3% и Белгия с 30,1%. През 2023 г. в страната са регистрирани 28 800 нови коли на бензин, което с 31,1% повече спрямо предходната година. При хибридните автомобили страната ни отново е на първо място по ръст на сделките със 79,5%, макар да са регистрирани само 693 такива коли. Продажбите на електрически коли през 2023 г. са нараснали със 119% до 1816 броя.

Хибридна зарядна станция с фотоволтаична централа и две батерии може да зарежда с ток от слънцето до 20 автомобила едновременно. При това за 15 минути. Хибридната станция с фотоволтаична централа е и преносима. Тя може да се изгради на места, независими от електромрежата и инфраструктурата. Това споделят от „Централна енергоремонтна база“ (ЦЕРБ), която е автор на разработката. Станцията използва слънчевата енергия, генерирана от фотоволтаичните панели, и зарежда батериите ЦЕРБ BESS. След това енергията се подава на електрическото превозно средство. В зависимост от мощността на колата, зареждането отнема между 8 и 15 минути. За сравнение, в момента един електромобил в България се зарежда между 40 минути и 1 час. Хибридната станция с фотоволтаична централа и батерии може да бъде изградена както в рамките на съществуваща електрическа мрежа, включително към малки бензиностанции, така и автономно, на изцяло независими от мрежата места. А поради това, че излишната енергия се акумулира в батериите, електромобилите може да се зареждат през нощта или в райони с много малко слънце. ЦЕРБ е най-голямото предприятие на Балканския полуостров за диагностика и поддръжка на електрически съоръжения и единственото подобно у нас. Компанията е създадена преди 75 години за поддръжка на големи генериращи мощности в енергетиката. Това е най-старото и най-голямо предприятие в областта на енергийните ремонти в България. Фирмата е специализира в производство, диагностика, поддръжка и ремонт на въртящи се електрически машини и трансформатори. Извършва вибродиагностика и балансиране. В предприятието работят над 150 инженери, техници и специалисти.

В постоянно развиващия се сектор на електронните производствени услуги (EMS), Сентилион ООД утвърди водещата си пазарна позиция с внедряването на поредната иновация – съвременна автоматична SMT линия. Една от най-забележителните характеристики на новата автоматична SMT линия е нейната висока производителност. Сентилион залага на стратегически проектираната система, за да обработва големи обеми електронни компоненти с максимална скорост. Автоматичната SMT линия разполага с модерни роботизирани системи и технология за визуална инспекция, които гарантират прецизност и точност при поставянето на компонентите. Новата автоматична SMT линия е базирана на енергийно ефективни технологии, с което се намалява въздействието върху околната среда и спомага за редуциране на разходите, в съответствие с отговорните производствени практики на компанията. Източник: инженер.bg

На 19.01.2024 г. „ОТП Фонд Мениджмънт” Лимитед, Унгария, увеличи акционерното си участие в капитала на „ДСК Управление на активи” от 34% на 75%. След промяната другият акционер в дружеството - „Банка ДСК“, остава с участие в капитала в размер на 25%. „ОТП Фонд Мениджмънт” (ОТП ФМ) е управляващо дружество, което е създадено през 1993 г. и е част от финансовата група на ОТП Банк. Основната му дейността е свързана с управление на портфейли на инвестиционни и пенсионни фондове и на индивидуални клиентски портфейли. ОТП ФМ е лидер на унгарския пазар за управление на активи с близо 20% пазарен дял. Към края на 2022 г. ОТП ФМ управлява активи на обща стойност над 5,6 милиарда eвро, част от които са и 54 фонда с различен инвестиционен профил и стойност на активите над 4,6 милиарда eвро.

Приключи изплащането от ТБ “Българо-американска кредитна банка” АД – София на паричния дивидент от печалбата за 2022 година. Решението за разпределение на част от положителния финансов резултат за акционерите на кредитната институция беше взето на общото събрание на дружеството, проведено на 23 май миналата година в София. Тогава беше гласуван дивидент за 2022 г. в общ размер на 2 469 131.30 лева или за една акция брутна сума от по 0.10 лева. Размер на дивидента за една акция само за индивидуалните инвеститори е 0.095 лв. след приспадане на данък дивидент. След изтичане на крайният срок, в рамките на петгодишния давностен срок, всеки акционер, който не е получил своя дивидент за 2022 г. може да го получи от БАКБ в брой или по банков път, след изрично писмено искане. Неполучените и непотърсени дивиденти след изтичане на петгодишния давностен срок се отнасят във фонд „Резервен“ на банката. Печалбата на БАКБ за финансовата 2022 година след данъчно облагане е в размер на 43 663 589.79 лева. Останалата част от нея остава във фонд „Резервен“ на банката. Най-големият акционер в банката е „СИЕСАЙЕФ” АД, което се контролира от Цветелина Бориславова – председател на Надзорния съвет на банката. Този акционер е с дял от 45.68 на сто от капитала. “ЕлТиБиАй Холдингс” ЛЛС (LTBI Holdings LLC) държи 35.74 на сто, а Цветелина Бориславова лично притежава 9.98 процента. Останалите книжа с право на глас са собственост на по-малки инвеститори.

Облигационерите на „Монбат“ АД са одобрили на извънредно общо събрание отлагането на плащането на втората погасителна вноска по главницата на облигационния заем на дружеството в размер на 8 404 500 евро, представляваща 30% от общата набрана стойност на емисията, с шестдесет календарни дни, считано от 20.01.2024 г. Дружеството е осъществило дължимото лихвено плащане по облигациите в общ размер на 784 201,41 лева, става ясно от друго съобщение. През миналата година „Монбат“ забави със седем дни първото плащане по главницата на облигационния заем, за да събере пари, след като се провали продажбата на активите на дружеството в Германия. Акциите на „Монбат“ поевтиняват с близо 14% в последната година, а пазарната капитализация на дружеството достига 149,76 млн. лева.

Запазвайки възходящата си тенденция от септември 2023 г., месечният излишък в търговията с храни и селскостопански продукти на ЕС достигна най-високото си ниво за последните три години през октомври 2023 г. с 6,9 милиарда евро. Кумулативният търговски баланс от януари до октомври 2023 г. достигна 58 милиарда евро, което е с 10,6 милиарда евро повече в сравнение със същия период на 2022 г. Това са основните констатации в последния месечен доклад за търговията със селскостопански храни, публикуван от Европейската комисия (ЕК). През октомври 2023 г. износът на селскостопански храни от ЕС е продължил да расте за трети пореден месец. Той се увеличи до 19,9 милиарда евро, което е ръст от 5 на сто на месечна база. Кумулативният износ от януари възлиза на 190,8 милиарда евро, с 2,1 милиарда евро (+1 процент) повече в сравнение със същия период на миналата година. По отношение на изнесените продукти, износът на зърнени заготовки и мелничарски продукти се е увеличил с 8 на сто в сравнение с 2022 г. (+1,4 милиарда евро), следван от заготовки от плодове и зеленчуци (+1,3 милиарда евро) и захарни изделия и шоколад (+1,1 милиарда евро). Стойността на износа на зърнени култури намалява с 15 на сто, поради намалените цени, но изнесените обеми се увеличават с 5 на сто. Натрупалият се износ на ЕС от януари до октомври 2023 г. се е увеличил най-много за Великобритания (+3,3 милиарда евро или 8 на сто), Турция (+835 милиона евро или 26 на сто) и Украйна (+447 милиона евро или 19 на сто), като се има предвид, че износът на ЕС за САЩ е намалял с 8 на сто (-1,9 милиарда евро), Египет (-858 милиона евро или 35 на сто), Алжир (-681 милиона евро или 22 на сто) и Иран (-576 милиона евро или 59 на сто). Трите водещи дестинации за износ на селскостопански храни от ЕС между януари и октомври 2023 г. остават Великобритания, САЩ и Китай. През октомври 2023 г. вносът на селскостопански храни в ЕС е на стойност 13 милиарда евро, увеличение от 6 на сто в сравнение с предходния месец, но все пак 17 на сто под нивото им през октомври 2022 г. Кумулативният внос от януари до октомври 2023 г. е достигнал 132,8 милиарда евро или 6 на сто намаление в сравнение със същия период на 2022 г. (-8,5 милиарда евро). По отношение на вносните продукти, кумулативната стойност на вноса на тютюневи изделия (+1 милиард евро или 35 на сто), захар и изоглюкоза (+831 милиона евро) се е увеличила. Увеличава се и стойността на вноса на зеленчуци, както и този на зехтин. Въпреки това, значително намаление на стойностите на вноса се наблюдава при маслодайни и протеинови култури, растителни масла, негодни за консумация продукти, кафе, чай, какао, подправки и маргарин. Стойностите на вноса на селскостопански храни от Украйна през септември и октомври 2023 г. са се върнали по-близо до нивото си от 2021 г., след като достигнаха връх през втората половина на 2022 г. и началото на 2023 г, предава БТА. Кумулативният внос от януари до октомври е с 1 процент по-висок (+ 100 милиона евро) в сравнение с 2022 г., с увеличения при зърнените култури, захарта и домашните птици, докато намалява този при маслодайните семена, протеиновите култури и растителните масла. Стойности на вноса от Бразилия (-2,2 милиарда евро или 13 на сто, предимно в соеви зърна, кафе и царевица), Аржентина (-1,6 евро или 29 на сто, предимно в соево брашно), Китай (-1,1 милиарда евро или 13 на сто, главно негодни за консумация продукти) и Австралия (-1 милиард евро или 31 на сто, предимно рапица) също може да се наблюдава от януари до октомври 2023 г. През този период ЕС вносът от Турция (+885 милиона евро) и Египет (+484 евро милиона) са се увеличили, движени от плодове, ядки и зеленчуци.

Икономиката на САЩ би трябвало да избегне рецесия през текущата година, така смята все по-голямо мнозинство от икономисти, анкетирани от Националната асоциация по бизнес икономика (NABE). Около 91% от участвалите в последното проучване на NABE, публикувано в понеделник, определиха вероятност от под 50% САЩ да навлязат в рецесия през следващите 12 месеца, информира Reuters. Това е увеличение от спрямо 79% от анкетираните бизнес икономисти, споделящи това мнение, в октомврийското проучване. И много далеч от прогнозата преди година, когато мнозинството от експертите очакваха рецесия, тъй като Федералният резерв повиши лихвените проценти, за да се бори с високата инфлация. Нарастващият оптимизъм, видим в проучването, е в съответствие с голяма част от най-новите икономически данни, включително измерване на потребителските настроения , които миналата седмица се повишиха до 2 1/2-годишен връх. Освен това инфлацията спада по-бързо от очакваното, а пазарът на труда се охлажда, но не се срива. Политиците на Фед, които поддържат основния лихвен процент в сегашния му диапазон от 5,25%-5,5% от юли, сигнализираха, че вероятно ще намалят лихвените проценти тази година, стига инфлацията да продължава да спада. Икономистите, анкетирани от NABE, очакват корпоративните продажби и маржовете на печалба да се повишат тази година и казват, че проблемите с веригата за доставки и недостигът на работна ръка намаляват, което е потенциално положителна новина за перспективите за инфлация. Около 63% от респондентите в последното проучване не съобщават за недостиг на вложени материали спрямо 46% преди три месеца; и малко над половината от анкетираните съобщават, че няма недостиг на работна ръка, спрямо 38% от предишния доклад. И двата показателя са сред тези с най-добрите данни от началото на пандемията, каза NABE. По-високите лихвени проценти, увеличената геополитическа нестабилност и по-високите разходи представляват най-големите рискове за тази картина на като цяло здрави бизнес условия през новата година, според проучването на 57 членове на NABE, проведено от 28 декември до 9 януари. В същото време бизнес икономистите цитираха по-ниските лихвени проценти, заедно с по-ниските разходи и по-добрата наличност на работна ръка, като представящи най-големите вероятни рискове за положителните перспективи.

Вносът на машини за производство на компютърни чипове в Китай е нараснал с 14% през 2023 г. до почти 40 милиарда долара - втората най-голяма сума по стойност в данни от 2015 г. насам. Това сочат изчисления на Bloomberg, базирани на официални митнически данни. Увеличението идва въпреки спада от 5.5% в общия внос миналата година, което подчертава значението, което китайското правителство и националната индустрия за чипове отдават на това да станат самодостатъчни. Китайските компании за чипове бързо инвестират в нови фабрики за полупроводници, за да се опитат да усъвършенстват възможностите на страната и да заобиколят контрола върху износа, наложен от САЩ и техните съюзници. Тези ограничения затрудняват китайските компании да получат достъп до машините, необходими за производството на най-мощните чипове, и забавят развитието на високотехнологичния сектор в Китай, който се разглежда като заплаха за САЩ. Вносът на Китай от Нидерландия скочи миналата година преди новия контрол върху износа, който допълнително ще ограничи способността на компании като Semiconductor Manufacturing International да получат най-новите машини. През декември вносът на литографско оборудване от Нидерландия скочи с почти 1000% спрямо година по-рано до 1.1 милиарда долара, тъй като компаниите се втурнаха да купуват преди началото на нидерландските ограничения този месец. Дори преди тези ограничения да влязат в сила, нидерландската компания ASML Holding NV отмени доставките на някои от своите машини от най-висок клас за Китай по искане на правителството на САЩ, съобщи Bloomberg по-рано този месец. Анулирането дойде седмици преди забраните за износ на висококачествено оборудване за производство на чипове да влязат в сила.