Българският износ продължава да отчита спадове, като за първите два месеца на годината износът на стоки е с 11.4% по-малко спрямо същия период на миналата година. Спадът през февруари е 7.5% и е двойно по-нисък спрямо януари, показват данните на НСИ. Това е единадесети пореден месец, в който статистиката отчита спад на българския експорт. Причините са по-ниските цени на повечето стоки, спадналите количества ток и горива и застоят на икономическата активност в Европа. Според икономистите на ING Think в сектор промишленост бизнесът в еврозоната все още усвоява излишъка от натрупани запази, докато "дейността в услугите се ускорява на фона на прилично потребителско търсене". А около две трети от експорта на стоки на страната ни е насочен именно към тези държави. За първите два месеца на 2024 г. спада както износът към ЕС (с 12.5%), така и към трети страни - с 9.3%. За периода, на годишна база се свива експортът към най-големия ни търговски партньор от тази група - Турция, с 11.5%. По стокови групи има спад на износа на горива с 29%, на храни и животни с 20.1%, на алкохол и цигари с 47.6%. Над половината от износа на България към трети страни е насочен към Турция, САЩ, Северна Македония, Китай, Сърбия, Великобритания и Гибралтар. Износъг към ЕС показват за януари спад при почти всички стокови групи с изключение на алкохол и цигари. Вносът на стоки в България за първите два месеца на 2024 г. намалява с 5.4% спрямо година по-рано. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Русия и Украйна. Вносът от Русия се свива с над 60% до 447 млн. лв., като вероятната причина е забраната, влязла в сила от началото на тази година, България да изнася горива, произведени от руски нефт. За сметка на това статистиката отчита огромен ръст на вноса от Либия, Египет, Мароко и Тунис.

По предварителни данни, през 2023 г. в кланиците в България добити 78,6 хил. тона свинско месо или с 4,2% по-малко на годишна база. Това показва анализ на Министерството на земеделието и храните относно ситуация на пазара на свинско месо в България. През първите осем месеца на годината се отчита намаление на промишленото производство спрямо година по-рано, отразяващо редуцираното поголовие от свине към края на 2022 г., в резултат на рязко повишените разходи за производство след началото на войната в Украйна. В последните месеци на годината обаче (септември-декември 2023 г.) добивът на свинско месо в кланиците отбелязва ръст на годишна база, благодарение на нарасналото поголовие вследствие на постепенното понижение на цените на фуражните култури през годината. Положителната тенденция продължава и в началото на 2024 г. По предварителни данни, през м. януари промишленият добив на свинско месо надхвърля с 2,3% отчетения по същото време на 2023 г. Предвид данните за увеличение на броя на женските свине за разплод, както и на свинете за угояване към края на 2023 г., може да се очаква през първата половина на 2024 г. добивът на свинско месо да е над нивото отпреди една година.

Абсурдите в българската енергетиката продължават. С одобрено в петък решение правителството на Николай Денков в оставка е изменил едно от поредицата решения в сектора, с което задължи „Български енергиен холдинг“ да дари 728 млн. лв. на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. До странното дарение се стигна, след като НС задължи финансовото министерство спешно да осигури 1 млрд. лв. за покриване на дефицит във фонда, който трябва да поеме разходите по либерализация на пазара на ток за домакинствата. Сега обаче се оказа, че върху дарението трябва да се плати местен данък, възлизащ на 36,4 млн. лв. Обикновено данъкът се плаща от получателя, но в случая кабинетът е взел решение да задължи дарителя БЕХ да го плати. По закон държавата и общините са освободени от местен данък върху даренията, но в случая безвъзмездното финансиране е от търговско дружество към фонд. Самото дарение следва да бъде извършено в 7-дневен срок от деня, в който министерство на енергетиката ще придобие дълговете на „Топлофикация-София“ към БЕХ и „Булгаргаз“ на обща стойност 1,6 млрд. лв. Към момента няма данни тази операция да е финализирана. По партидата на общинската фирма няма подадени подобни проектодокументи за вписване. Няма и решение на столичния общински съвет по темата, а дружеството е общинско. Предложената от кабинета "Денков" схема за прехвърляне на заеми и дългове в енергетиката е много проблемна, особено по линия на държавните помощи. Не е ясно дали на фона на тези въпросителни служебното правителство няма да отмени постановлението за предоставяне на 1,6 млрд. лв. извънредни средства по бюджета на енергийното министерство до получаването на становище от ЕК. Сумата бе разпоредена от МФ още в началото на април и огромното плащане е една от причините парламентът да вземе решение за ограничаване на разплащанията извън пенсии, заплати и режийни. Ако МС отмени постановлението, ще трябва да се търси друго решение за осигуряването на средства за фонда „Сигурност на електроенергийната система“.

През 2016 г. служители на "София БТ" протестираха срещу затварянето на фабриката, а година по-късно и самата сграда беше съборена. А скоро след това загина и целият приватизиран през 2011 г. "Булгартабак холдинг", който практически се контролираше от депутата от ДПС Делян Пеевски: част от бизнеса беше продадена, друга - затворена, а имуществото - разпродадено. Малко преди Пеевски да бъде санкциониран по закона "Магнитски", когато заедно с други знакови владения на политика като хотел "Берлин" се оказа собственост на Деян Калинов, служител на "Инса ойл" на Георги Самуилов. През март 2024 г. теренът е апортиран в ново дружество - "ИПИ 1", което дни по-късно е придобито от регистрираната в Пазарджик "Ер Ем Джи" - семейна компания на Йордан Бадьоков, чието име е известно най-вече покрай автомобилната търговия. Той е основател на най-големия дистрибутор на Renault и Dacia в България "Еспас ауто", първоначално под името "Траяна ауто". През 2012 г. като мажоритарен собственик с 51% влиза "Еврохолд", а през 2021 г. делът е продаден на "Булфарма" на Михаил Тиков, известен най-вече с болничния си бизнес - "София мед". При тези промени Бадьоков остава изпълнителен директор, а "Ер Ем Джи" притежава 49% от "Еспас ауто", която има почти 110 млн. лв. приходи за 2022 г. "Ер Ем Джи" е собственик и на вносителя и търговец на резервни части Auto 1 с 27 млн. лв. оборот за 2022 г. Имотът е оценен на 18.6 млн. лв. при апорта му в новосъздаденото дружество "ИПИ 1". Вещите лица на база на аналози в района са преценили, че теренът струва 17.7 млн. лв., а единствената останала сграда - приемна с кафе - е остойностена на 0.85 млн. лв. Тази сума е залегнала и като материален интерес при вписването на апорта в Имотния регистър на 5 март. При ипотеката на имота в полза на Обединена българска банка от 11 март е посочена сума 20 млн. лв. Йордан Бадьоков притежава в "Ер Ем Джи" 34%, но с 30% дял е брат му Димитър, а с 19% - синът му Радомир. Собственик на останалите 17% е адвокат Силвия Русекова, която участва и в други фирми на фамилията. Имотът на столичния бул. "Цар Борис III" 134, с неговите над 36 дка площ, е изключително атрактивен.

Британска международна инвестиционна компания BC Partners придобива компанията "Кин енд Карта" (Kin + Carta) и по този начин разширява присъствието си в България. Групата BC Partners упражнява непряк контрол, посредством групата на Юнайтед Груп, върху някои дружества, регистрирани в България, като част от тях са "Виваком България", "Нова Броудкастинг Груп", - "Юнайтед Тауърс" и редица други. Чрез едно от дружествата в портфолиото си - "Keн БидKo Лимитид" придобива Kin + Carta, познато под бранда Melon. Kin + Carta е консултантска компания, търгувана на Лондонската фондова борса. Тя купи софтуерната компания Melon през 2022 година. Малко след придобиването ѝ тя се ребрандира на Kin + Carta. Компанията контролира две предприятия с регистрация в страната: "Кин енд Карта България" ЕАД, и "Кин енд Карта Сървисис България" ЕООД.

Българската фондова борса (БФБ) обяви създаването на нов сегмент за двойно листване на компании едновременно на БФБ и Deutsche Börse. Регулаторите са одобрили новия сегмент EuroBridge (BSEXetra), който ще дава възможност на компаниите, покриващи определени критерии, с една процедура да се листват на БФБ и на борсата във Франкфурт (Xetra), коментира изпълнителният директор на българската борса Маню Моравенов. "Шелли груп" е първата компания, която ще се премести на този сегмент, тъй като акциите ѝ се търгуват и на борсата във Франкфурт. На този сегмент компаниите ще се търгуват, ще разкриват информация и ще раздават дивиденти в евро. Клирингът в Германия ще се осъществява през EurexClear и в България – чрез Централния депозитар, които ще имат връзка и ще комуникират помежду си. "Шелли груп" е единствената българска компания, която е листната и на борсата във Франкфурт, и като такава е най-готова да премине на новия сегмент EuroBridge (BSEXetra). Допълнителните разходи за листване на Франкфуртската борса включват приблизително 200 хил. евро наведнъж като еднократни разходи и близо 200-250 хил. евро допълнителни разходи годишно, обясни Волфганг Кирш, главен изпълнителен директор на „Шелли груп“.

Xpиcтo Гълбaчeв, затънал без право на обжалване след фалита на бpитaнcĸия тypoпepaтop „Тhоmаѕ Сооk“, се разделя с хотелския комплекс “Странджа” в курорта “Слънчев бряг”. Преди около пет години фалитът на „Тhоmаѕ Сооk“ ликвидира eднa oт нaй-гoлeмитe и най-cтapи ĸoмпaнии в българския тypoпepaтopcĸи бизнес – „Аѕtrаl Ноlіdауѕ”. Ефектът на доминото обаче повлече и сателитните дружества на Христо Гълбачев, чиито хотели синдиците все още продължават да разпродават, опитвайки се да погасят поне част от милионните му дългове. Такъв е случаят с 5-звездния хотелски комплекс „Странджа“ в “Слънчев бряг”, който е обявен на търг от Александър Костадинов – синдик на окончателно обявената в несъстоятелност преди две години компания „Ай Хотел“ ЕАД – Александър Костадинов. Денят за продажбата е 15 април, а наддаването започва от 20.719 милиона лева. Построения е през 2017 г. комплекс се намира на стотина метра от плажната ивица в северната част на курорта и който беше обявен за първия смарт хотел в България. 4-етажната сграда е със застроена площ от 4404 кв. м. и с разгъната застроена площ от 12 398 квадрата (около 12 декара и половина). През октомври 2019 г., частен съдебен изпълнител се опита да го продаде за 20 390 417.28 лв, но претърпя неуспех. И тогава, и сега причината за публичната продан са дългове на фирмата „Ай хотел“ ЕАД. Като кредитори на дружеството през 2022 г. са вписани “Кис клима” ООД – с дълг от 468 733.10 лв., Националната агенция по приходите – с 261 820.92 лв , „Елстрой инженеринг“ ЕООД – със 114 150.84 лв., „ВИП Кейтъринг“ООД – с 54 730.15 лв., “Грийн Лайт Пропъртис“ ЕООД – с 3.139 млн. лв. и „Инвест строй билдинг“ – с 941 036.02 лева. Според определението на Бургаския окръжен съд от 15 юли 2022 г., освен тези вземания, има и още един кредитор – най-големият. Става дума за “Финанс инфо асистънс” ЕООД, собственост на „Финанс секюрити груп“ АД, управлявано от Димитър Михайлов , Здравко Стоев, Христо Георгиев и Ромил Златанов, които са изкупили дълга на „Ай хотел“ ЕАД към „Юробанк България“. През 2017 г. компанията на Гълбачев получава от банката инвестиционен кредит в размер на 17 милиона лева, а пет години по-късно признатите от съда задължения към „Финанс инфо асистънс“ ЕООД вече са 20.783 милиона.

През миналата година финансовият резултат на „Тексим Банк“ АД е нетна печалба в размер на 2.33 млн. лева. Доход на акция е нараснал до 0.076 лева при 0.018 лева през 2022 г., когато печалбата е била 505 хил. лева. Към края на декември банката отчита ръст на годишна база на балансовото й число с 8.04 процента, като стойността на активите й достига 644.84 млн. лева и спрямо същия период на 2022 година се увеличава с 47.98 млн. лева. Общо нетният оперативен доход възлиза на 22.17 млн. лева при 18.92 млн. лева през 2022 година. Нетният лихвен доход се увеличава спрямо 2022 г. с 49.15% и достига 15.65 млн. лева при 10.49 млн. лева през 2022-а. Нетният лихвен доход е основен източник на доход за банката и представлява 70.58% от нетния оперативен доход. Нетният доход от такси и комисиони през миналата година се увеличава с 11.43 процента. Общите и административни разходи са в размер на 14.99 млн. лева. Увеличението на административните разходи в сравнение с 2022 година е с 11.66 процента. Кредитният портфейл по групи кредитополучатели е съответно: 70.18% на фирми и 29.82% на граждани и домакинства. Акциите на „Тексим Банк“ се търгуват на “Българската фондова борса”. През последните дванадесет месеца цената им не се е променила много. През април миналата година сделки се сключваха при 3.40 лева за един брой, а в момента котировката им е 3.50 лева. А това оценява кредитната институция на 117 582 626 лева пазарна капитализация.

„Адванс Терафонд“ АДСИЦ ще изплати по 0,2005 лева брутен дивидент на акция с решение на предстоякото общо събрание на акционерите насрочено за 21 май 2024 г. Дружеството предвижда да разпредели 90% от печалбата си за 2023 г., коригирана съгласно законодателните изисквания, на акционерите. Общата сума възлиза на 18,96 млн. лева. Дивидентът на акция е със 17% по-малък в сравнение с изплатеното през 2023 г. от печалбата за 2022 г. (0,242 лева бруто). В последната година акциите на „Адванс Терафонд“ поскъпват с малко над 4%, а пазарната капитализация на дружеството надвишава 286,8 млн. лева. Според последния информационен бюлетин на компанията – този за февруари 2024 г., „Адванс Терафонд“ притежава 178 948 дка земеделска земя и 60,8 дка земя в урбанизирани територии. През февруари са купени 73 дка земеделски земи на средна цена 1206 лева/дка. Продажби на земя през февруари дружеството не е осъществявало. За стопанската 2023-2024 г. се очаква приходите на компанията да достигнат почти 9,5 млн. лева. Почти една четвърт от тях са събрани към края на февруари. За стопанската 2022-2023 г. са събрани 88,5% от дължимите вземания.

Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) остави без промяна трите основни лихви на днешното си заседание. Лихвите по основните операции по рефинансиране, както и процентните ставки по пределното кредитиране и депозитите остават без промяна съответно на 4,50 на сто, 4,75 на сто и 4 на сто . ЕЦБ е решена да гарантира, че инфлацията ще се завърне към средносрочната си цел от 2 на сто, а сегашните лихви допринасят за процеса на понижаването й, посочват от банката. Швейцарската национална банка вече стана първата сред големите централни банки, които промениха курса си и понижиха лихвата в края на март. Още: Швейцарската централна банка с неочакван ход, изненада всички анализатори Финансовите пазари от няколко месеца следят за знаци за намаляване на лихвите и от ЕЦБ. Последните изказвания на отговорни лица, сред които и президентът Лагард, дадоха курс към юни. Има редица причини за това: през юни банката ще разполага с нови ключови индикатори за развитието на инфлацията, сред които и тези за наблюдение на заплатите в еврозоната за първото тримесечие на 2024 г. Освен това "признаците за стабилизиране на икономиката в еврозоната, с известно подобрение на растежа на заемите и на индикаторите за доверие, са стимул да не се бърза с намаляването на лихвите. Ако ЕЦБ изпревари твърде много Управлението за федерален резерв на САЩ еврото може да се обезцени спрямо долара, което ще оскъпи европейския внос и потенциално ще съживи инфлацията.

Последните прогнози на Бюджетната служба на Конгреса на САЩ (CBO) повтарят предупреждението, правено много пъти преди: траекторията на заемите на правителството на САЩ е неустойчива. Вашингтон, фокусиран върху тазгодишните избори, не просто не желае да действа; това е пълно игнориране на проблема, пише в редакционен коментар на Bloomberg. Както всички икономически прогнози, фискалните прогнози обикновено са грешни и фискалната криза, за която CBO предупреждава, че идва, може никога да не се случи. Също така, това, което предстои, може да бъде още по-страшно. Следователно преценката на шансовете за по-добри или по-лоши резултати е ценна. Анализаторите са предприели подобно упражнение за Big Take на Bloomberg и заключението не е успокояващо. Авторите от Bloomberg Economics приемат новата прогноза на CBO като базова линия. Тя показва, че публичният дълг нараства от малко под 100% от брутния вътрешен продукт тази година - най-високото ниво от края на Втората световна война - до 116% през 2034 г. В началото те отбелязват, че тази обезпокоителна базова линия всъщност е доста оптимистична по три начина. Първо, това е прогноза за „настоящите закони“, която предполага, че данъчните облекчения, въведени от администрацията на Доналд Тръмп през 2017 г., ще изтекат по график до 2025 г. Независимо от резултатите от тазгодишните избори, това е малко вероятно. Второ, към края на прогнозния период прогнозата предполага намаляване на разходите за отбрана като дял от БВП. Като се има предвид сегашното геополитическо напрежение, това също изглежда малко вероятно. Трето, CBO очаква лихвените проценти (които водят до разходите за обслужване на дълга) да бъдат малко по-ниски, отколкото предлагат финансовите пазари в момента. Всички тези предположения са съществени: Включете пазарните подразбиращи се лихвени проценти, например, като оставите другите две предположения в сила, и съотношението на основния дълг ще се повиши до 123% от БВП до 2034 г. Но това не са единствените неща, които могат да се променят. Използвайки така наречените стохастични симулации, упражнението изследва разпространението на бъдещите съотношения дълг към БВП около базовата линия на агенцията, като използва модел на икономиката милион пъти с различни комбинации от икономически растеж, инфлация, бюджетни дефицити и лихвени проценти, с модели, извлечени от исторически данни. В почти 90% от случаите съотношението на дълга продължава да расте през следващото десетилетие - и в този смисъл е неустойчиво, както в базовата линия. В най-лошите 5% от случаите съотношението се издига над 139% до 2034 г. и продължава да се покачва. Изводът е прост: Приемайте сериозно, но не буквално прогнозите на CBO. Числата няма да са верни, но несигурността е в двете посоки и резултатите лесно могат да бъдат по-лоши от очакваното, както и по-добри. Предупреждението за евентуален фискален срив е в сила и отговорните политици трябва да направят нещо по въпроса.

Когато обявява независимост през 1971 година, Бангладеш е една от най-бедните държави в света. До 2015 година обаче успява да се развие до страна с ниски средни доходи. А от 2010 до 2022 година бедността там се свива от 11,8% до 5%, отбелязва Световната банка. Силният демографски дивидент, големият износ на текстил, устойчивият приток на парични преводи и стабилните макроикономически условия подкрепиха бързия икономически растеж на държавата през последните две десетилетия. Бангладеш е на път да се превърне в поредната история на икономическия успех в Азия и има шанс в следващите десетилетия да се присъедини към Хонконг, Сингапур, Южна Корея, Тайван и Китай, които създадоха най-ефективния двигател за генериране на икономически прираст, както отбелязва в своя публикация "Ню Йорк Таймс". Тяхната рецепта вече повече от половин век гласи общо взето следното: направете така, че фермерите да оставят нивите и да започнат да работят в производството и продавайте продукцията им по света. Четирите азиатски тигъра, както са известни високоразвитите икономики на Южна Корея, Сингапур, Хонконг и Тайван, както и Китай, постигнаха своя успех с помощта на евтина работна ръка и достъп до международен ноу-хау и финансиране. Правителствата пък осигуриха необходимата инфраструктура - в това число пътища, училища и удобни за бизнеса условия. И всичко това повдига сериозни въпроси дали индустриализацията все още може да гарантира икономическото чудо, на което се радват развиващите се държави през последните десетилетия. Днес производството представлява все по-малък дял от световната икономика. На Китай се пада над една трета от него. Но в същото време все повече страни с бързо развиваща се икономика продават евтини стоки в чужбина, което засилва конкуренцията и намалява печалбите, както отбелязва "Ню Йорк Таймс". В днешно време все повече фабрики разчитат на автоматизирани процеси, а не на евтина работна ръка, както в миналото. Подобно развитие се наблюдава и в Бангладеш. Миналата година "Мохамади Груп", един от големите конгломерати в страната, замени 3000 служители в текстилното си производство с машини, разказва американското издание. Компанията е успяла да премести някои от работниците в други отдели, но все повече експерти се питат какво ще се случи, когато тази тенденции се разрасне. Сривовете във веригата за доставки, предизвикани от пандемията от Ковид-19, както и санкциите, наложени след руската инвазия в Украйна, повишиха цените на стоки от първа необходимост. Високите лихвени проценти, наложени от централните банки с цел потискане на инфлацията, пък доведоха до нови дългове в развиващите се страни. Ключът е в образованието. Примерът на Индия предлага възможно решение. Там мултинационални компании като "Голдман Сакс", "Викториас Сикрет" и списание "Икономист" създават оперативни хъбове, които се грижат за счетоводството, дизайна и развиването на нови технологии в сферата на киберсигурността и изкуствения интелект. По оценки на "Делойт" подобни центрове ще създадат 500 000 работни места в следващите 2-3 години, отбелязва още "Ню Йорк Таймс". Но това решение няма как да е устойчиво без съответните инвестиции в образованието. В доклада за бъдещето на работните места, публикуван миналата година от Световния икономически форум, се посочва, че през следващите три години шестима от всеки 10 работници ще се нуждаят от преквалификация, но преобладаващата част от тях няма да имат достъп до нея. В своя публикация от януари председателката на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева предупреждава, че изкуственият интелект може да засегне 40% от работните места в бъдеще. И докато това ще се отрази положително на продуктивността, световната икономика и доходите, технологиите могат да оставят хора без работа и да задълбочат неравенството. За развиващите се икономики приоритет трябва да бъде полагането на здрава основа чрез инвестиции в цифрова инфраструктура и цифрово компетентна работна сила.