Годишен спад в промишлеността в България отчита НСИ през декември 2023 г. Индексът на промишленото производство нараства с 3,3 на сто през декември 2023 г. в сравнение с предходния месец по предварителни и сезонно изгладени данни, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Спрямо декември 2022 г. е регистрирано намаление с 6,9 на сто на календарно изгладения индекс на промишленото производство. Промишленото производство през декември 2022 г. намалява с 0,8 на сто на месечна база, а на годишна е регистрирано нарастване с 2,1 на сто. През декември 2023 г. увеличение спрямо предходния месец е отчетено в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11,1 на сто, в добивната промишленост - с 9,4 на сто, и в преработващата промишленост - с 0,9 на сто. През декември 2022 г. спад на месечна основа е бил отчетен в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 26,8 на сто, а увеличение - в добивната промишленост - с 10 на сто, и в преработващата промишленост - с 2,6 на сто. На годишна база през декември 2023 г. понижение на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в преработващата промишленост - с 8,9 на сто, и в добивната промишленост - с 8,8 на сто, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е регистрирано увеличение - с 4,6 на сто. На годишна база през декември 2022 г. е било отчетено увеличение в преработващата промишленост - с 10,8 на сто, и в добивната промишленост - с 1,8 на сто, а спад - в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 28,6 на сто.

Българската народна банка (БНБ) приключи процеса по съгласуване и одобрение на дизайна на българските евромонети. Дизайнът възпроизвежда настоящите символи, изсечени върху българските разменни монети (Мадарски конник – на монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента; Св. Иван Рилски – на монета от 1 евро; и Паисий Хилендарски – на монета от 2 евро). През януари тази година БНБ изпрати дизайна за съгласуване до Европейската комисия и всички държави членки от еврозоната. Съветът на Европейския съюз е одобрил предложения от българска страна дизайн на националната страна на разменни евромонети от 1 и 2 евро, както и 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента. Предстоящите стъпки включват изработване на евромонети с българска национална страна в количество до 1 млн. броя за всеки номинал за тестване на качеството на произвежданите монети и сертифициране на българския „Монетен двор“ ЕАД. Следваща стъпка е към редовно производство на необходимите количества евромонети с българска национална страна след Решението на Съвета на ЕС за приемането на еврото от Република България и емитиране на евромонетите с българските символи, считано от датата на приемане на еврото от Република България за законно платежно средство.

През 2023 г. националните доставчици на услуги (НДУ) са получили над 57.2 млн. лв. под формата на комисиони за продажбата на винетки и тол такси. НДУ-та се явяват посредници в тол системата и като такива взимат по 7% от всяка продажба. За изминалата година „Интелигентни трафик системи“ АД е получила комисиони в размер на над 43.8 млн. лв. Другият посредник – „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД – е взел над 13.4 млн. лв., става ясно от предоставената справка от министъра. Не е ясно обаче дали сумите са с отразено ДДС. „Интелигентни трафик системи“ АД успява да продава по-голям брой винетки и тол такси от „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД. Най-вероятно това се дължи на по-голямата партньорска мрежа, с която фирмата Арнаудова разполага. През каналите за продажба на „Интелигентни трафик системи“ са продадени над 2.5 млн. винетки, като постъпилите приходи са над 132.4 млн. лв. От тази сума комисионите за компанията са са над 11.1 млн. лв. Над 1.8 млн. електронни винетки пък са закупени през „Диджитол“, като приходите от тях са над 81.4 млн. лв. Комисионите за компанията за извършване на тази услуга са малко над 6.8 млн. лв. На този фон „Националното тол управление“, което се намира под шапката на АПИ и управлява тол системата, успява да продава над 1.8 млн. електронни винетки през собствени канали и да генерира приходи за системата в размер на над 64.3 млн. лв. „Интелигентни трафик системи“ само от тол декларации е получила над 31.2 млн. лв. комисиони, като за цялата 2023 г. е подала към АПИ над 757.5 млн. такива декларации от превозвачите. Генерираните приходи от тях са в размер на над 372.4 млн. лв. За сравнение „Диджитол“ е получила над 6.1 млн. лв. комисиони, като е генерирала приходи от тол декларации в размер на над 73.3 млн. лв. За разлика от двете частни компании Националното тол управление не извършва такава дейност, свързана с тол декларации. То единствено продава маршрутни карти. От услугата маршрутни карти и компенсансаторни такси „Интелигентни трафик системи“ е получила над 920 хил. лв. комисионни, като е продала над 501 хил. маршрутни карти. Постъпилите приходи от тях са в размер на над 10.9 млн. лв. „Диджитол“ е получила комисиони в размер на над 367 хил. лв., продала е над 66 хил. такива карти и е генерирала приходи от над 4.3 млн. лв. Националното тол управление е генерирало приходи в размер на над 36.2 млн. лв. и в това отношение изпреварва двете частни компании. Тъй като е част от АПИ, то не взима комисиони за дейността си за разлика от двете НДУ-та. Националното тол управление е водещо и в събирането на компенсаторни такси от превозвачите. Постъпилите приходи, генерирани от НТУ, са в размер на над 24.7 млн. лв. Общо двете частни компании са реализирали приходи в размер на около 7 млн. лв., като са получили около 600 хил. лв. комисиони за дейността. Отново „Интелигентни трафик системи“ взима по-голям дял от „Диджитол“. Така общите приходи на системата за 2023 г. са над 807.4 млн. лв. Продажбите на „Интелигентни трафик системи“ са в размер на над 522.3 млн. лв., а тези на „Диджитол“ – над 159.5 млн. лв. Националното тол управление е реализирало над 125.4 млн. лв. приходи. През 2023 г. АПИ допусна като посредници в системата още две компании – „Тол България и „НИПО електроникс“. Така през 2024 г. най-вероятно и те ще започнат да предоставят услуги по продажба на винетки и тол. От старта на системата през 2019 г. до 2022 г. двете НДУ-та са получили комисиони в размер на над 110 млн. лв. Ако към тази сума се прибавят и данните за комисионите от 2023 г., то АПИ е изплатила около 167 млн. лв. комисиони на двете компании от 2019 г. до момента. За този период „Интелигентни трафик системи“ са получили общо над 132 млн. лв., а „Диджитол“ – над 34.8 млн. лв.

За периода от 6 юни 2023 г. до 5 февруари 2024 г. Министерството на иновациите и растежа е издало 21 сертификата за инвестиции по Закона за насърчаване на инвестициите. 12 са за инвестиция клас „А“, 6 са за инвестиция клас „Б“ и три са за приоритетни проекта. Планираните инвестиции са в размер на 499,5 млн. лв., по които ще се разкрият 2010 нови работни места. Сертификат клас „А“ е връчен на „АК Електрик“ АД, част от глобалния производител AQ Group AB. Компанията е един от лидерите в проектирането и производството на електрически табла и сложни метални компоненти за индустриални клиенти. Компанията проектира и асемблира електрически табла и обработва черни и цветни метали. Инвестиционният им проект „Модернизация и въвеждане на нови технологии“ е свързан с разширяване на дейността на дружеството и изграждане на модерна и високотехнологична фабрика в Перник. Размерът на инвестицията на компанията е 10 400 000 лв. и се предвижда разкриване на 170 нови работни места. Във фабриката ще се произвеждат крайни продукти за електрооборудване, предназначени за възобновяеми енергийни източници и за пренос на енергия за водещи световни компании. Сертификат клас „А“ за инвестиционния проект „Инсталация за производство на микрокристална целулоза“ беше връчен на „СВИЛОЗА – ЗИК“ АД. Размерът на инвестицията възлиза на 25 670 000 лв. и ще бъдат разкрити 40 нови работни места. Проектът в Свищов е свързан с диверсификация на дейността на дружеството и предвижда изграждане на изцяло нова инсталация за производството. Сертификат клас „Б“ получи „ТЕХНООПТИК“ ООД. Компанията е специализирана в производство и търговия на прецизни оптични компоненти и покрития. Инвестиционният им проект е свързан с разширяване на дейността на дружеството и предвижда увеличаване и оптимизиране на производствения капацитет. Компанията предвижда да построи производствена сграда, състояща се от офиси, измервателна лаборатория, сервизни помещения в Индустриална зона Божурище в София. Размерът на инвестицията от страна на компанията е 2 000 000 лв.

Българската ИТ фирма BRIGHT, която предлага решения за дигитална трансформация, като насърчава иновациите и ефективността на големи предприятия из цяла Европа, става част от Virtusa Corporation, глобална компания за услуги в областта на дигиталните технологии и инженеринг. BRIGHT е един от водещите елитни партньори на американските софтуерни компании ServiceNow и Splunk в EMEA региона (Европа, Близкият изток и Африка, обикновено известни с акронима си EMEA сред северноамериканските бизнес сфери). С придобиването, Virtusa ще укрепи възможностите си за предоставяне на бизнес решения на съществуващите клиенти и ще разшири тяхното присъствие в Европа. Партньорството между Virtusa и BRIGHT ще максимизира възвращаемостта на инвестициите на клиентите в Splunk и ServiceNow, като ще им помогне да се възползват от най-добрите технологии по най-ефективния начин, да оптимизират операциите си и разрешат сложни бизнес предизвикателства. Virtusa Corporation е световен доставчик на услуги и решения в областта на дигиталното инженерство и технологиите за предприятия от списъка Forbes Global 2000, активни в сферите на финансите, здравеопазването, комуникациите, медиите, развлеченията, туризма, производството и технологичните индустрии по целия свят.

Три от търговските банки в България увеличиха предоставените кредити на домакинството с над 1 млрд. лева през 2023 г. Две от институциите официално финализираха сделки по придобиване през годината, което също оказа влияние върху ръста по този показател. Номер 1 за миналата година е Обединена българска банка, добавила нови 4.5 млрд. лв. заеми. В края на 2022 г. кредитният портфейл към домакинствата на Кей Би Си Банк България възлиза на 3.5 млрд. лв. Ръст от 1.97 млрд. лв. отчита и Пощенска банка, от които 925 млн. лв. идват от придобитата БНП Париба Пърсънъл Файненс. В топ 3 попада и Банка ДСК, добавила 1.58 млрд. лв. нови заеми от домакинствата, нареждайки се пред УниКредит Булбанк и Ти Би Ай Банк, увеличили портфейлите си със съответно 725 и 474 млн. лв. Ръст от над 100 млн. лв. се отчита още при Алианц Банк България (227 млн. лв.), Първа инвестиционна банка (220 млн. лв.) и Централна кооперативна банка (101 млн. лв.). Малко под тази граница остава и Българо-американска кредитна банка (87.7 млн. лв.).

Ново плътно застрояване се подготвя до мол "Парадайз" в София - плановете са за две свързани 50-метрови сгради за хотел издигнати на терен между булевардите "Хенрих Ибсен", "Тодор Каблешков" и ул. "Емилиян Станев", като почти цялата площ от 3.3 дка ще бъде застроена. Проектът е пред издаване на нова виза за проектиране за хотел със сервизирани апартаменти (които се дават за дългосрочен наем, най-често на чужденци, наричани и апартхотел - б.а.). Инвеститор в проекта е Сава Чоролеев, който има ваканционни хотели основно на морето, а преди няколко години придоби и "Гранд хотел Пловдив". Теренът с площ 3.5 дка е собственост на "Прайм пропърти БГ" АД, представлявано от Сава Чоролеев. Бъдещият хотел предвижда да има 250 паркоместа, а подходът на колите ще е от бул. "Хенрих Ибсен". От южната страна на мола има друг терен от 6.7 дка, който в момента е паркинг - на който също е разрешено свръхплътно застрояване. Първоначалните намерения бяха за строеж на 215-метров небостъргач - "Парадайз тауър". Собственик на терена е "Магна МК" ООД, свързано с Давид Михайлович Коблианидзе, първият собственик на мол "Парадайз". Негова фирма продава през 2011 г. терена от 6.7 дка на сегашния собственик. Заради тази свързаност фирмата-инвеститор нарича бъдещият небостъргач "Парадайз тауър". Между Сава Чоролеев и Давид Михайлович Коблианидзе има връзка през фирмата "Витатур инвест" ЕАД, чийто предмет на дейност фигурират сделки с недвижими имоти и строеж на сгради. Чоролеев е представляващ тази фирма до юни 2014 г. През август 2016 г. този пост в дружеството поема Коблианидзе.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши придобиването на контрол от страна на Villeroy & Boch върху "Идеал Стандарт - Видима" АД. Регулаторът даде зелена светлина след като купувачът потвърди, че сделката е нотифицирана в Австрия, Египет, Франция, Германия, Русия, Румъния, Саудитска Арабия, Обединеното Кралство и Тринидад и Тобаго. Германската компания придобива МЕНА МидКо Лимитид, Гибралтар, Идеал Стандарт Интернешънъл Н.В., Белгия, Идеал Стандарт Холдингс (БС) Италия и Идеал Стандарт Холдингс (БС) Германия. През септември 2023 г. Villeroy & Boch подписа обвързващо споразумение за придобиване на производствените компании на Ideal Standard Group. Цената на придобиване на "Идеал Стандарт - Видима" е приблизително 600 млн. евро. Сделката ще бъде финансирана с налични пари и парични еквиваленти, както и с дълг от близо 250 млн. евро. Предвижда се и обратно изкупуване на облигационната емисия от 325 млн. евро, емитирана от Ideal Standard International. След сливането германската компания ще бъде един от най-големите производители на продукти за баня в Европа. Очаква се сделката да приключи в следващите месеци, след обичайните регулаторни прегледи и одобрения, както и при успешно обратно изкупуване на облигационната емисия. Deutsche Bank AG е финансов съветник, а White & Case е правен съветник на Ideal Standard. Финансовият директор на Villeroy & Boch д-р Маркус Уорнке преди време каза, че за разлика от обичайните пенсионни и други задължения на оперативния бизнес, облигационната емисия и различни финансови задължения не са част от сделката. „Сливането се извършва на основата на солидна финансова структура. Съществуващите заеми на продавача също не са част от обхвата на сделката и няма да бъдат поети от Villeroy & Boch при приключването“, посочи той. Акциите на компанията се продават от фондове под управлението на Anchorage Capital Group и CVC Credit.

Пловдивското дружество „Агри-М“ ООД ще мине под шапката на шведския производител на тежки превозни средства „Скания СВ Акциеболаг“. Съобщение за предстоящата концентрация е направено в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от дъщерната му фирма у нас „Скания България“ ЕООД. Резултатът от предстоящата сделка е придобиване на контрол чрез наем на активи, принадлежащи на „Агри-М“ ООД. Фирмата е създадена през 1990 г., а година по-късно открива представителство във Франция. Учредена е с уставен капитал от 50 хил. лв., а акциите са разпределени пропорционално между съдружниците Борислав Портев, Димитър Илчев, Красимир Къртев и Наталия Попова-Феодорова. Основната им дейност е търговия в страната и чужбина с товарни автомобили - влекачи, камиони, цистерни, както и сервиз за превозните средства. Бизнес партньорството между „Агри М“ и „Скания“ датира отдавна, като през 2007 г. пловдивската фирма става оторизиран дилър на шведския автомобилен гигант. Няколко години преди това съдружниците създават в Пловдив специализиран сервиз за марката автомобили, който се простира на над 3 декара. Сервизът обаче става тесен и те вдигат нова база върху 26 декара край Пловдив, а след това още една. „Агри М“ е представител за България на френски производител на цистерни, както и на испански и белгийски производители на полуремаркета.

Преговарящите от Съвета на ЕС и Европейския парламент постигнаха предварително политическо споразумение по предложената реформа на рамката на общността за икономическо управление. Основната цел на реформата е да се гарантират стабилни публични финанси, като същевременно се насърчава устойчивият и приобщаващ растеж. Европейската комисия ще представи “референтна траектория” (по-рано наричана “техническа траектория”) на държави-членки, в които държавният дълг надвишава 60% от брутния вътрешен продукт или където държавният дефицит надвишава 3% от БВП. По отношение на дължавния дълг като дял от БВП ние сме отличници. Законът за държавния бюджет за 2024-та предвижда максималният размер на новия дълг, който може да бъде поет през следващата година, да бъде в размер до 12.7 млрд. лева. През периода 2024-2026 г. се очаква нарастване на държавния дълг както в абсолютна стойност, така и като дял от БВП. Но прогнозата е той като дял от брутния вътрешен продукт да нараства до 23.8% в края на 2024-та, до 26.3% през 2025-та и 28.8% към края на 2026-та, със средногодишен темп на нарастване за периода от 2.5 процентни пункта. Това е по-малко от половината от „разрешения” от Брюксел лимит. Временното споразумение съдържа две предпазни мерки, с които референтната траектория трябва да отговаря: предпазната мярка за устойчивост на дълга, за да се гарантира намаляване на неговите нива, и предпазната мярка за устойчивост на дефицита, за да се осигури марж под референтната стойност на дефицита от 3% от БВП, за създаване на фискални буфери. По отношение на дефицита ние сме в критичната зона, защото за предишната година при планирани 3 на сто, беше постигнат дефицит от 2.2%, а ако се добави и отделният бюджет за общините, той става 2.8 на сто. Споразумението също така запазва задължението за държавите-членки да представят национални средносрочни фискални структурни планове. Новите правила допълнително ще насърчат структурните реформи и публичните инвестиции за устойчивост и растеж. Държавите членки ще могат да поискат удължаване на четиригодишния период на фискална корекция до максимум седем години, ако извършат определени реформи и инвестиции, които подобряват устойчивостта, потенциала за растеж, подкрепят фискалната устойчивост и отговарят на общите приоритети на ЕС. Те включват постигане на справедлив, зелен и цифров преход, гарантиране на енергийна сигурност, укрепване на социалната и икономическа устойчивост и, когато е необходимо, изграждане на отбранителни способности.

Нова сделка в американския сектор на шистовия петрол - Diamondback Energy и Endeavour Energy Resources са близо до финализирането на сделка за приблизително 25 милиарда долара в брой и акции. Тя ще създаде петролна и газова компания, оценена на повече от 50 милиарда долара, информира Reuters. Diamondback може да обяви транзакция, която ще даде на нейните акционери повече от половината от обединените компании, които ще станат най-големият чист производител на петрол в Пермския шистов басейн. Ройтерс през декември съобщи, че Endeavour Energy Partners проучва продажба за около 25 - 30 милиарда долара, която може да създаде най-големия частен производител на петрол и газ в Пермския басейн. Обединената компания ще бъде третият по големина производител на петрол и газ в Перм, най-голямото петролно поле в САЩ, което се намира Западен Тексас и Ню Мексико. Нейните запаси на нефт и газ ще бъдат след тези на Exxon Mobil и Шеврон , които неотдавна също обявиха подобни сделки. Новата обединената компания ще измести Pioneer Natural Resources, която се придобива от Exxon, като най-големият производител само в Перм.Тя ще се изравни с ConocoPhillips по отношение на размера на находището в басейна, а производството й вероятно ще надхвърли 400 000 барела на ден. Производителите от Перм се консолидират в надпревара за заключване на бъдещи запаси от сондажи и добив от най-големите нефтени находища в САЩ. Сделката вероятно ще окаже допълнителен натиск върху останалите фирми да се обединят за по-голяма ефективност и мащаб, казаха анализатори. Diamondback отблъсква конкуренцията от други страни, включително ConocoPhillips, съобщи по-рано Wall Street Journal. Продажбата ще да дойде почти 45 години след като тексаският петролен специалист Стивънс създаде компанията, която по-късно стане Endeavour. Операциите на Endeavour обхващат 350 000 акра (1416 квадратни километра) в частта на Мидланд на Пермския басейн.

Износът на Русия за Европа е спаднал през 2023 г. на фона на тежките санкции заради офанзивата в Украйна и е продължил преориентацията си към азиатските пазари. Това се посочва в официални данни на руските митници, цитирани от Франс прес, която се позовава на руската агенция "Интерфакс". Износът на стоки от Русия към Европа през миналата година е намалял с 68 на сто до 78.8 милиарда евро, сочат митническите данни.    Руският износ е намалял общо с 28.3 на сто спрямо 2022 г., според този източник. Това е свидетелство за постоянните трудности, с които се сблъсква Москва в опита си да замести старите европейски партньори с нови клиенти в Азия, Африка и Южна Америка. Засегната от тежки западни санкции от края на февруари 2022 г., руската икономика е изправена пред частично затваряне на европейския пазар, най-вече що се отнася до износа на природен газ и петрол. В знак на тази действаща промяна руският износ към Азия миналата година е нараснал с 5.6 на сто (до 284 милиарда евро, докато вносът от азиатския континент се е повишил с 29.2 на сто (до 174 милиарда евро), според данните на руските митници. Руският търговски баланс е достигнал 130 милиарда евро, което е спад с близо 60 на сто спрямо 2022 г., когато руската инвазия в Украйна доведе до скок на световните цени на енергийните източници. В този контекст на преструктуриране на руската икономика, Китай се превърна в основен икономически партньор за Москва от две години, като общият обмен между двете страни е достигнал 220 милиарда евро през 2023 г., което е рекорд според китайските митници, обявен от тях в средата на януари. За първи път в историята стойността на китайските юани, съхранявани в руски банки в края на 2023 г., е надвишил този на доларите, според Руската централна банка.