Пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия предвижда брутният вътрешен продукт в България да нарасне с 1,9% през 2024 година и 2,9% през 2025 година. Предвижда се бюджетният дефицит да достигне 2,8% и 2,9% през 2024-та и 2025-а, движен от разходите за пенсии и заплати. Държавният дълг се очаква да нарасне до 24,6% от БВП до 2025 година. Хармонизираната инфлация в България през 2023 година възлиза на 8,6 на сто, като през март 2024 година спада до 3,1 на сто на годишна база. Най-силно влияние за намалението на ръста на цените имат енергията и храните. След пик през 2023 година, последвал завършването на проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 година, публичните инвестиции през 2024-та се очаква да намалеят. Прогнозите са съотношението дълг към БВП на консолидирания държавен бюджет да нарасне от 23,1% през 2023 година на 24,6% до 2025 година. Наблюдават се рискове за фискалната перспектива, тъй като постоянното увеличаване на заплати и пенсии не се компенсират напълно от необходимите структурни мерки.

514 са подадените проектни предложения по процедурата „Разработване на иновации в предприятията“ по програма „Конкурентоспособност“. Проектите на фирмите са за общо над 250 млн. лв. От тях компаниите са поискали 144 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ. Общият бюджет на безвъзмездните средства, които фирмите могат да получат по процедурата за разработване на иновации, е 127 млн. лв. От помощта ще се възползват микро-, малки и средни фирми (МСП), малки дружества със средна пазарна капитализация и големи компании в партньорство с МСП. Минималният размер на финансирането е 50 000 лв., а максималният зависи от големината на фирмите. За микро- предприятията е 250 000 лв., за малките – 400 000 лв., а за останалите – 500 000 лв. Съфинансирането е от 25% до 60% спрямо категорията им. Проектите на фирмите трябваше да са насочени към разработване на иновация, която попада в една от подобластите на петте тематични области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 – „Информатика и ИКТ“, „Мехатроника и микроелектроника“, „Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии“, „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“ и „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“. Допустимо беше разработване на продуктови иновации или иновации в бизнес процесите, насочени към производство на стоки и предоставяне на услуги в различни области, например: машиностроене и уредостроене, изкуствен интелект, методи за чисто производство, съхранение, преработка и достигане до крайния потребител на специфични български продукти и др. Подкрепа ще получат иновативни решения на национално и световно ниво, но и такива представляващи новост на ниво предприятие. Със средства ще се финансират дейности по извършване на изследвания, изпитвания, измервания и валидиране; създаване и тестване на прототипи и пилотни линии и др.

Три български консорциума ще бъдат финансирани по линия на Европейския фонд за отбрана за участието си в три съвместни научноизследователски проекта в областта на отбраната. Европейската комисия избра общо 54 проекта, като финансирането им възлиза на 1.031 милиарда евро. Дружествата са "Контролно-заваръчни устройства" - АД, софийският Технически университет и Институтът по отбрана. Проектите, в които те участват, ще получат общо 17 милиона евро. TRITON има за цел преодоляването на специфични за отбраната пречки, свързани с автоматизирането на тестовете за проникване и пълно автоматизиране на процеса преди и след тестването. Проектът ще бъде финансиран със 7 милиона евро. От българска страна в него участват "Контролно-заваръчни устройства" и Техническият университет. SEQURED укрепва системите за защита срещу квантови заплахи чрез проектиране на устойчив криптографски пакет, като използва предварително избрани алгоритми и нов подход за съвместно проектиране на софтуер и хардуер. Европейското финансиране е от 4 милиона евро. От България участват "Контролно-заваръчни устройства" и Институтът по отбрана. NEMO ще разработи система за изпълнение на различни човешки езикови технологии за всички официални езици на ЕС. Българският участник в този проект е Институтът по отбрана. Финансирането по линия на фонда е от 6 милиона евро. Споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства с консорциумите ще бъдат подписани преди края на годината.

Новото ръководство на "Булгаргаз" ще претендира претърпени вреди от прекратяването на доставките на природен газ в края на април 2022 г. за над 400 млн. евро. На "Газпром експорт" ще бъде даден срок от 1 месец да уреди доброволно претенцията. Ако не бъде постигнато съгласие, ще бъде заведено арбитражно дело в Париж, обяви енергийният министър Владимир Малинов. Тези претенции са на базата на правен и финансов анализ, в подготовката на който са ползвани услугите и на международни адвокатски кантори.

Германската Kayser Automotive Systems ще отвори нов завод на територията на логистичен парк "БПД Плевен". Компанията ще наеме производствена площ от 5269 кв. метра, като ще имат възможност за експанзия в рамките на проекта с още около 5000 квадрата. Kayser Automotive Systems произвежда тръбни системи, клапани, резервоари и други подобни компоненти от 1997 г. и оперира в Европа, Азия и Северна Америка. Има производствени бази в Полша, Испания, Унгария, САЩ, Мексико, Китай и Индия. За нея работят повече от 3600 души. Kayser Automotive Systems възнамерява да закупи терена, на който бе бившият завод на "Електрокабел България" в кв. Сторгозия". Вече е избран мениджър, който ще ръководи производството в Плевен. Тепърва ще се събира персонал и да се преобразуват съществуващите сгради към нуждите на производството. Намеренията на инвеститора са до края на годината сделката за закупуване на избрания имот да е приключена.

Българската IT компания – SiteGround (“Сайтграунд”), която е и един от най-големите независими доставчици на хостинг услуги в света, преди няколко години решава да инвестира огромните си печалби на имотния пазар у нас. Собствениците й – Иво Ценов и Тенко Николов създават акционерното дружество „Смарт Пропърти Фънд“ което много бързо се разраства и вече притежава купища имоти и реализира проекти за ваканционни и жилищни комплекси в цяла България. Фондът е собственик на “Чери гардънс”, “СПФ Младост”, “Гранд ризорт Сандански”, “Кукуш проджект”, “Банишора инвест” и още много други. В портфолиото на компанията е и създаденото на 23 ноември 2020 г. еднолично дружество с ограничена отговорност „Еко камп“, управлявано от Анастас Калоянов. То е с регистриран капитал в размер на 2.34 млн. лв., а собственикът му – „Смарт Пропърти Фънд“ АД, е със записан капитал от над 30 млн. лева. Проектът на „Еко камп“ ЕООД, който преди дни беше подложен на обществено обсъждане от община Царево трябва да се появи до един от най-малките плажове на Царево – Попският, в непосредствена близост до т. нар. „Мъртъв град“. Недостроеният и изоставен призрачен комплекс “Коста дел кроко” е собственост на сочения за лидер на Уралмашката престъпна групировка Константин Циганов. Той бе обявен за международно издирване чрез Интерпол през 2005 г., през 2010 г. бе арестуван в България, а ДАНС го експулсира от страната като заплаха за националната сигурност. Инвеститорът „Еко камп“ лансира новият си проект, обявен като природосъобразен къмпинг, съчетаващ чистата природа с хотелските и ВИП удобства. В проекта е заложено строителството на двуетажни вили, басейни, ресторант, лятно кино, паркинги, игрища, обслужващи здания и улична мрежа. Проектът предвижда бъдещият комплекс да разполага с къмпинг и глемпинг зони, мобилни къщи, вили, ВИП зона, ресторант с басейн и спортен център. Къмпинг зоната е планирана с 30 места за кемпери и 38 за каравани, всяко с площ от 100 кв.м. Новият еко комплекс трябва да бъде разположен върху няколко имота с обща площ почти 100 дка. Намеренията на инвеститора са да строи само върху само 24 декара.

На предстоящото общо събрание на акционерите, което ще се състои на 27 юни 2024 г. „Арома“ АД ще разпредели общо 924 559,44 лв. от близо 2 млн. лв. печалба за 2023 г. като дивиденти на акционерите си – по 0,06 лв. дивидент на акция преди облагане с данък. Останалите над 1 млн. лв. от печалбата ще бъдат отнесени към „Допълнителни резерви“ на дружеството. През миналата година „Арома“ изплати на акционерите си общо 570 144,99 лв., или по 0,037 лв. брутен дивидент на акция от печалбата за 2022 г. За първото тримесечие на 2024 г. компанията отчита приходи в размер на 9,56 млн. лв. – понижение с 2% спрямо същия период на 2023 г., когато приходите са били 9,763 млн. лв. Разходите за дейността към края на март се свиват с 6,7% спрямо същия период на миналата година – 8,552 млн. лв. спрямо 9,165 млн. лв. Значително нараства печалбата на дружеството за периода – 1,008 млн. лв. след данъци при 589 хил. лв. за същия период на 2023 г., или ръст от 71%. В последната година акциите на дружеството поскъпват с почти 58%, а пазарната капитализация възлиза на 16,421 млн. лв.

Комисията за финансов надзор (КФН) е одобрила проспекта на производителя на биохрани „Смарт Органик“ АД за новата емисия акции, с която дружеството ще увеличи капитала си.„Смарт Органик“ обяви увеличението на капитала през февруари, като паралелно започна и процедура по прехвърлянето на акциите на дружеството от пазара за малки и средни предприятия beam на БФБ-София към основен пазар. Компанията ще предложи на инвеститорите до 1 031 000 броя нови, обикновени, поименни, безналични акции с номинал от 1 лев и емисионна стойност от 19 лева всяка, като търси от инвеститорите близо 20 млн. лева. Набраните средства ще бъдат инвестирани в производствения капацитет на дружеството. Предлагането ще се счита за успешно при реализирани минимум 500 хил. акции, което означава набрани 9,5 млн. лева. Мениджър на емисията е „Карол“. Във връзка с предлагането ще бъдат издадени 10 310 000 права – едно право срещу всяка една акция, притежавана от акционерите. Една нова акция ще се придобива с 10 права. В последната година акциите на „Смарт Органик" поскъпват с над 58%, а пазарната капитализация достига почти 205,2 млн. лева.

През първото тримесечие на 2024 г. броят на декларациите за производство по несъстоятелност, подадени от фирмите в ЕС, е спаднал с 0,8% спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. За същия период регистрациите на нови фирми са нараснали с 1,6%, сочат най-новите данни на Евростат. В България през първото тримесечие на 2024 г. броят на декларациите за производство по несъстоятелност са нараснали с 1,3% на тримесечна база. През последното тримесечие на 2023 г. те скочиха с 13,1%.  Броят на фирмените регистрации се е увеличил във всички сектори на икономиката в ЕС. Спрямо предходното тримесечие, най-голямото увеличение през първото тримесечие на 2024 г. е отчетено в образованието, здравеопазването и социалните дейности (+5,2%), транспорта и строителството (+4,1%) и услугите за настаняване и хранене (+3,7%). Различни тенденции в секторите на икономиката за фалити Снимка: iStock Въпреки че общият брой на декларациите за изпадане в несъстоятелност е намалял през първото тримесечие, различни тенденции се забелязват в различните икономически сектори в ЕС. Разглеждайки конкретно фалитите по икономически дейности, спрямо предходното тримесечие, през януари – март 2024 г. фалитите са били по-малко при търговията (-3,3%) и строителството (-1,2%). Най-голям ръст се е наблюдавал при транспортния и складов сектор (+15,2%) и промишлеността (+9,1%).

Японският автомобилен концерн Honda  обяви в края на април, че ще вложи 11 млрд. долара в изграждането на верига на доставки за електромобили в Канада с финансовата помощ на правителството. Числото включва инвестиции от партньори в съвместни предприятия, а целта е Honda да започне производството на електромобили през 2028 г. Компанията ще произвежда 240 000 автомобила годишно в завода в Алистън, Онтарио, където в момента се изграждат бензинови модели Honda CR-V и Civic. Там ще бъде обособена и фабрика за батерии, която ще има капацитет от 36 гигаватчаса (ГВтч). За Honda това е част от дългосрочен залог върху потребителското търсене на електрически превозни средства в Северна Америка. Компанията вече произвежда хибридни автомобили в САЩ и планира да започне производството на първите си изцяло електрически превозни средства в страната, които ще се изграждат в Мерисвил, Охайо, от следващата година.

Руската компания "ЕвроХим" подписа договор с китайската CNCEC за проектиране, строителство и пускане в експлоатация на химически комплекс в Казахстан. Химическият комплекс който ще бъде построен в град Жанатас, Жамбилска област, ще стане третият етап от крупен инвестиционнен проект. Стартирането на производството е планирано за 2027 година. Двете компании които ще реализират проекта в Казахстан, са от водещите в света в областта на химическата промишленост. В рамките на първия етап на инвестиционния проект в известния с промишленото си развитие казахстнански град Жаната, вече е построен производствен комплекс за добив на фосфати. През започналия втори етап се строи завод за производство на сярна киселина, който се планира да бъде пуснат в експлоатация през 2026 г. По данни на Министерството на промишлеността и строителството на Република Казахстан, общата инвестиция при трите етапа на проекта е за над 1 млрд. долара, а броят на работните места, които ще бъдат създадени, е 2400. "Общият обем на производството в новия химически комплекс в Казахстан ще бъде над 1 милион тона минерални торове и промишлени продукти годишно. Продуктите на новия комплекс ще имат пазар както в Казахстан и други страни от Централна Азия, така и в Русия, Китай и европейски страни", казва генералният директор на "Еврохим" Олег Ширяев, при подписването на договора с китайската компания. Химическият комплекс в Казахстан ще работи по нова технология, при която страничният продукт от производството не е фосфогипс, а екологично чист синтетичен гипс и калциев хлорид - които материали могат да се използват при жилищното строителство, пътното строителство и добива на въглища. А фосфогипсът обикновено се складира на специални сметища, тъй като е слабо радиоактивно вещество. Руската компанията "ЕвроХим" е от водещите в света производители на азотни, фосфорни и калиеви торове. Основните активи на компанита са разположени в Русия, където в заводите й работят 27 хил. от общо 32 хил. работници и служители. Има завод и в Бразилия. За последните 10 години "ЕвроХим" е инвестирала за развитие на производството си общо 11 млрд. долара. Китайската CNCEC (Chinese National Chemical Engineering Company) е една от най-големите строителни и инженерни компании в света, с проекти в повече от 50 държави. Тя проектира и изгражда промишлени съоръжения за химическо и нефтохимическо производство и нефтопреработка. В Китай държавната CNCEC реализира 90% от проектите в химическата промишленост и половината - от нефтохимическата.