През май излишъкът в бюджета на България, отчетен месец преди това, почти се е стопил. Предварителните данните на Министерството на финансите показват, че бюджетното салдо към 31 май 2024 г. е около 100 млн. лв. при почти 600 млн. лв. в края на април. Намалението на бюджетното салдо се дължи основно на извършени разходи с еднократен за годината ефект, както и на изплатени през месеца разходи за възнаграждения на персонала със задна дата (от 1 януари 2024 г.), представляващи мерки за преодоляване на диспропорциите във възнагражденията в държавната администрация и висшите учебни заведения, посочват от МФ. През месец май бяха изплатени допълнително около 300 млн. лв. на селскостопанските производители – животновъди, производители на плодове и зеленчуци, маслодайна роза, винени лозя, тютюн, зърнени култури, слънчоглед и др. - по програмата за смекчване на негативните ефекти от войната в Украйна. Бюджетният излишък през предходния месец април в размер 596 млн. лв. също беше в резултат на еднократни финансови операции - БНБ направи вноска в бюджета в размер на 669 млн. лв. Освен това имаше и значителни постъпления от еврофондовете по старите оперативни програми. В края на май приходите в бюджета достигат 28,2 млрд. лв., което е 37,5 % от годишните разчети и нарастват с 3,3 млрд. лв. или 13,3% спрямо същия период на предходната година. Специално при данъчните постъпления ръстът спрямо м.г. е с 2,1 млрд. лв. (10,7 на сто). Разходите възлизат на 28,1 млрд. лв., което е 34,5 % от годишните разчети. На съпоставима база спрямо предходната година се отчита нарастване, основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влязлото в сила увеличение от юли 2023 г., както и при разходите за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при някои други администрации.

Според данни на Министерството на финансите през 2023 г. общините са похарчили общо 12,5 млрд. лв., което е с 21,45% повече от предходната година, като големият ръст частично се обяснява и с високата инфлация за периода. Очаквано, най-високи са разходите в големите общини – Столична (2,22 млрд. лв.), Пловдив (590,9 млн. лв.), Варна (577 млн. лв.), Бургас (374,1 млн. лв.) и Стара Загора (229,5 млн. лв.). Общо разходите на първите пет общини представляват около 32% от всички общински разходи за годината, което е близо до дела им от населението на страната. С най-високи разходи спрямо населението са общините Челопеч (8410 лв./човек), Бяла, област Варна (6731 лв./човек), Бойница (6415 лв./човек) и Сухиндол (6397 лв./човек). От другата страна на разпределението стоят общините Асеновград (1427 лв./човек), Руен (1504 лв./човек), Русе (1522 лв./човек) и Панагюрище (1537 лв./човек). Важен компонент от общинските разходи е капиталовата програма, която отразява инвестиционната дейност на общините. Капиталовите разходи на общините възлизат на приблизително 1,88 млрд. лв. за 2023 г., което е с 48,41% повече от предходната година. Подобно увеличение далеч надхвърля инфлацията за периода и отразява ясно намерение на централната и местните власти за по-интензивни общински инвестиции. Капиталовите разходи растат и като дял от общите – от 12,29% през 2022 г. до 15,02% през 2023 г. Най-високи са разходите в Столична община (309,4 млн. лв.), Пловдив (100,1 млн. лв.), Варна (75,4 млн. лв.), Карлово (31,3 млн. лв.) и Бургас (29,5 млн. лв.). Логично, най-високи са разходите в големите общини, които имат повече инфраструктура налагаща изграждане на нови обекти, обновление и ремонти. Общо за страната капиталови разходи са 291 лева средно на човек от населението през 2023 г. – колкото са те приблизително в община Шумен например – като в 106 общини тази стойност е по-ниска. Най-високи са разходите в община Бяла, област Варна (3973 лв./човек), Сухиндол (3016 лв./човек), Царево (2377 лв./човек) и Кресна (2344 лв./човек). Най-ниски спрямо населението са инвестиционните разходи в Плевен (59 лв./човек), Дупница (70 лв./човек), Пазарджик (80 лв./човек) и Дулово (81 лв./човек).

Пловдивската фирма „Ли-кинг батери БГ“ ЕООД има намерение да възстановява и рециклира литиево-йонни батерии за електромобили в асеновградското село Тополово. Батериите ще се доставят на база вече сключени договори с компании като LG, Tesla, BMW, Mercedes, Samsung, BYD, CATL и EVE. Батериите, които ще се рециклират, са употребявани в електрически превозни средства, мотокари, автобуси, телефони или компютри. След като пристигнат във фабриката, батериите ще бъдат класифицирани, сортирани и обработени в зависимост от тяхното състояние. Планираният капацитет на рециклиране е до 10 тона за денонощие. Дейността по възстановяване и рециклиране на батериите ще се осъществява в помещение с площ 1077 кв. м, наето от инвеститора. По време на целия процес по възстановяване на батериите няма да има никакви емисии, тъй като клетките на батерията няма да бъдат рязани и отваряни, обясняват от „Ли-кинг батери БГ“. Тестването ще се извършва от машини, а в случай че се наложи механично третиране на батериите, инвеститорът не очаква образуване на замърсяване. Вследствие на тестовете батериите ще се разделят на два вида – Група 1 и Група 2. В първата попадат всички, които могат да се възстановят или ремонтират. На останалите ще им бъде извършено отделяне на елементите чрез механична обработка. Компанията е регистрирана в Търговския регистър едва преди няколко месеца – на 9 февруари 2024 г. – с капитал от 1000 лв. Неин управител е Петър Атанасов Пейчинов, който е и едноличен собственик на дружеството. Той е управител и на „Ли-кинг батери“ ООД. Негови съдружници там са Садък Ербаш, Хакан Йозтрюк и Метин Йозтрюк.

ЕРМ Запад планира да монтира тази година 60 000 електромера с дистанционно отчитане в централна градска част на София. До момента са поставени 10 000. Останалите 50 000 електромера ще бъдат монтирани до края на лятото. Това е инвестиция на стойност над 7.8 млн. лева. ЕРМ Запад стриктно спазва стандартна процедура при монтиране на новите устройства. За всеки демонтиран електромер се съставя констативен протокол, в който се записват показанията му, след което те се отразяват в клиентската информационна система на дружеството. „Тази година ЕРМ Запад планира да монтира над 150 000 електромера с дистанционно отчитане на територията на Западна България, в които ще бъдат инвестирани повече от 20 млн. лева. В момента се извършва монтиране на умни устройства в района на Троян. През лятото предстои реализацията на подобен проект в части от област Монтана и в община Елин Пелин“, каза Илиян Мутафчиев, директор Мерене и управление на данните в ЕРМ Запад. Електромерите с дистанционно отчитане позволяват автоматизирано дистанционно отчитане на консумираната електроенергия, изключват възможността за грешки от субективен характер, дават възможност за бърза промяна на тарифните модели и гарантират наличието на подробна справка за използваната от клиентите енергия. Те позволяват в реално време да се наблюдава заетият капацитет по мрежата и да се реагира незабавно при аномалии, което осигурява по-качествено захранване на потребителите.

Хотелската верига Accor ще открие хотел Mercure Sofia през есента на 2024. Това ще първата локация на бранда в България. Локацията е "Манастирски ливади". Mercure Sofia ще предлага 111 стаи, два ресторанта, както и конферентни зали, уелнес и фитнес. Mercure Sofia ще бъде управляван от Festa Hotels като част от франчайз сделка с Accor. От откриването си през 1973 годна, Mercure отваря над 950 хотела в над 65 страни, разположени в градските центрове, край морето или в планината. Брандът Mercure е част от ALL - Accor Live Limitless - лайфстайл програма за лоялност, осигуряваща достъп до широк спектър от привилегии, услуги и преживявания. Accor е световна хотелиерска верига с присъствие в над 110 страни, с 5600 обекта, 10 000 ресторанта и барове, уелнес центрове и гъвкави работни пространства. Групата събира повече от 45 хотелиерски бранда от луксозен до икономичен клас, като Lifestyle с Ennismore.

Банка обяви за публична продан фабриката за преработка на маслини в Благоевград на скандалния гръцки бизнесмен Йоанис Козас, който бе обвинен от съпругата си Стефка Терзийска, че е поръчал убийството й. Сградата е в местността Проевски чифлик на Благоевград и е на 2 нива с площ 1034 кв.м и 275 кв.м. Продава се заедно с терена под нея от 4097 кв.м. Частен съдебен изпълнител организира продажбата й при начална цена за наддаване от 1 082 880 лв. без ДДС. Обявеният за купувач дължи ДДС. Фабриката е ипотекирана в Банка ДСК 2 пъти – през 2021 г. и през февруари 2023 г., а от този февруари й е наложен запор. Фирмата, с която през 2007 г. Йоанис и Стефка основават бизнеса с маслини, е „Олимпос-99“ ООД. През 2018 г. около развода им Терзийска е изключена от управлението и на нейно място влиза синът им Констандинос Йоанис Козас.

Общото събрание на акционерите на „Телематик Интерактив България“ АД е взело решение за разпределяне на дивидент от нетната печалба за 2023 година. Брутната сума на една акция е 0.90 лв. за един брой. А акционерите на компанията за хазартни игри онлайн, която оперира под търговската марка Palms Bet, ще си разпределят общо 11 661 677 лева. Изплащането на дивидента ще започне от 2 юли чрез „Централен депозитар“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД. Остатъкът от положителния финансов резултат за 2023 година остава като неразпределена печалба. Акции на „Телематик Интерактив България“ се търгуват на „Българска фондова борса“. В момента те се търгуват по 15.60 лева за един брой, а пазарната капитализация на дружеството е 202 176 281 лева. През този период компанията изплати три пъти дивидент на своите акционери.

„Българо-американска кредитна банка“ АД (БАКБ) издаде нова емисия подчинени, необезпечени облигации в общ размер от 15 000 000 евро, с ISIN BG2100017248. Първоначалната продажба на облигациите се извърши на 3 юни при условията на предлагане, за което не е необходимо публикуване на проспект, по реда на чл. 205, ал. 2 от Търговския закон (не при условията на публично предлагане) до ограничен брой лица: под 150 лица – предварително определен кръг инвеститори. Облигациите са обикновени, лихвоносни, безналични, регистрирани в „Централен депозитар“ АД, свободно прехвърляеми, необезпечени, неконвертируеми, подчинени, структурирани да отговарят на изискванията за капитал от втори ред на БАКБ съгласно чл.63 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Обща номинална и емисионна стойност на емисията е 15 000 000 евро. Тя е със срочност и падеж на главницата след 120 месеца, считано от датата на емисията, т.е. краен срок за изплащане – 3 юни 2034 година. Емисията е с фиксиран годишен лихвен процент от 8 процента за целия й срок, платим на годишни купонни (лихвени) плащания, изчислени на базата на проста лихва за отделните годишни периоди върху номиналната/остатъчната стойност на всяка облигация. Изплащане на главницата на облигациите ще се извърши еднократно в евро на датата на падежа на емисията – 3 юни 2034 година. Облигациите, издадени от БАКБ, са необезпечени, съответно вземанията на облигационерите за главница и/или лихва не са обезпечени, не са предмет на гаранция или друго споразумение, с което се повишава ранга на вземанията. Облигациите не са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките по Закона за гарантиране на влоговете в банките.

Икономиките в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се възстановяват след слабата 2023 г., показват наскоро публикувани данни за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на 2024 г., става ясно от анализ на компанията за кредитно застраховане „Кофас“. Растежът на БВП за региона ще достигне до 2,4% през 2024 г. Очаква се слаб ръст на инфлацията, който обаче ще бъде много по-нисък от нивата, отчетени през изминалата година. През 2023 г. ръстът на БВП се забави до средни нива за региона от 0,5% – най-ниският процент за века след рецесиите по време на световната финансова криза (2009 г.) и пандемията от COVID-19 (2020 г.). През първото тримесечие на 2024 г. обаче повечето икономики отбелязват положителни темпове на растеж на годишна база, надвишавайки средните стойности както за ЕС, така и за Западна Европа. Някои показатели потвърждават, че възстановяването на потреблението на домакинствата е един от факторите за икономическото възстановяване в региона. След двуцифрени нива на инфлация в периода 2022 – 2023 г., домакинствата в региона на ЦИЕ започват да увеличават разходите си. Продажбите на дребно се повишават в началото на 2024 г., с допълнителен ръст през март на годишна база от над 6% в Чехия и Полша и над 4% в Унгария и Румъния. Потреблението на домакинствата се подобрява поради намаляващия темп на инфлацията, благоприятния пазар на труда, облекчаването на паричната политика и възвръщането на потребителското доверие. Нивата на инфлацията се завръщат към целите, поставени от централните банки, отчитат от „Кофас“. Това става благодарение на предишни повишения на лихвените проценти, които ограничават по-нататъшна инфлация, както и на облекчаването на цените на енергията и непреработените хранителни продукти. Инфлацията на годишна база през април 2024 г. е 0,1% в Литва, 2,1% в Словакия, 2,4% в България и Полша, 2,9% в Чехия, 3,0% в Словения и 3,7% в Унгария. Румъния има най-висок процент от 5,9%, който обаче също намалява. Домакинствата се чувстват по-спокойни за своето финансово състояние и икономическата среда, което води до връщане на нивата на доверие до тези от началото на 2022 г. (и дори до нивата отпреди пандемията в Полша). Мерките за контрол на инфлацията в страните от ЦИЕ носят облекчение, но крият дългосрочни рискове, отчитат анализаторите. Ръстът в инфлацията в ЦИЕ е ограничен от мерки като по-ниски ставки на ДДС и тавани на цените на енергията. Въпреки че тези мерки са довели до ограничаване на ръста на цените през предходните тримесечия, тяхното обръщане предизвиква инфлационен натиск. Базовата инфлация (ако не се отчита енергията и непреработените храни) остава под чертата, което показва, че увеличенията на цените са се разпространили и в други сектори в икономиката. Същевременно възстановяването на потребителското търсене увеличава натиска върху инфлацията. Пазарът на труда остава благоприятен за служителите, като ниската безработица и недостигът на работна ръка предизвикват солиден ръст на заплатите. Това допълнително се засилва от продължаващите увеличения на минималната заплата в страните от региона. Докато домакинствата се възползват от тези тенденции, компаниите са изправени пред по-високи оперативни разходи във връзка с нарастващите заплати. Това вероятно ще доведе до прехвърляне на тези разходи на потребителите и до увеличаване на инфлацията. През април 2024 г., в няколко държави от ЦИЕ, потребителските цени се увеличават в сравнение с предходния месец, което води до по-голямо търсене при потребителските стоки и увеличение в цените на хранителните продукти.  Въпреки че компаниите увеличават маржовете си, потребителите остават чувствителни към цените, като често избират по-евтини алтернативи. Регионът на ЦИЕ е преживял намаляващ темп (по-бавно ускоряване на цените), а не дефлация (намаляване на цените), запазвайки значението на ценовите нива. Моделите на разходите потвърждават този предпазлив подход, тъй като не всички сегменти отбелязват по-високи нива на търсене. Докато общите продажби на дребно се възстановяват поради увеличените разходи за ежедневни нужди, продажбите на дълготрайни стоки като електроника и домакински уреди остават по-ниски в сравнение с предходните години. Предстои слаб ръст на инфлацията в региона на ЦИЕ, но той ще бъде много по-нисък от рекордните нива от 2023 г. Потреблението на домакинствата, водено от изброените фактори, се очаква да ускори регионалния растеж в сравнение с изминалата година. Тази тенденция показва подобрена перспектива за сектора на търговията на дребно в ЦИЕ региона, чийто риск спадна от висок до среден, според последната оценка на рисковия сектор на „Кофас“. Пълното възстановяване обаче е под натиск от външните пазари. Въпреки подобряването на икономическата активност в някои западноевропейски страни, основната експортна дестинация за държавите от ЦИЕ, индустрията на Германия остава слаба, което води до спад в индустриалното производство на ЦИЕ и регионалния растеж.

Американският промишлен сектор е нараснал през май на фона на възстановяването на новите поръчки, макар и незначително, което е довело до по-бърз растеж на производството и заетостта. Това се посочва в окончателните данни от индекса на мениджърите по доставките Пи Ем Ай (PMI) на "Стандарт енд Пуърс Глоубъл" (S&P Global).  Сезонно коригираният индекс на мениджърите по доставките на "Стандарт енд Пуърс Глоубъл" за САЩ е нараснал до 51,3 пункта през май спрямо останалите без промяна 50 пункта през април. Окончателният Пи Ем Ай е над първоначалната прогноза за 50,9 пункта. Резултат над 50 пункта предполага растеж във фабричната дейност. Индексът отчита незначително подобрение в промишления сектор , четвъртото през последните пет месеца, обяви "Стандарт енд Пуърс Глоубъл". Новите заявки за износ са нараснали с най-бърз темп от две години, надвишавайки увеличението в общите заявки на фона на признаците за подобрение в Европа и растежа на новите заявки в Азия, Канада и Мексико. Заетостта е нараснала за пети пореден месец и то с най-бърз темп от юли 2023 г. Увеличението отразява положителните очаквания, както и запълването на свободните работни места. Проучването показва също, че инфлацията на производствените разходи се е ускорила за трети пореден месец до най-високото си равнище от април 2023 г. Нарасналите разходи се дължат на по-високите цени за алуминия, медта и металите и по-високите разходи за гориво- на покачващите се разходи за транспорт. Фирмите реагираха на по-високия ценови натиск с увеличение на продажбените цени, но с най-бавния темп от пет месеца. Бизнес доверието се е подобрило и по-добрите очаквания за бъдещата перспектива са довели да наемане на персонал, подновен растеж на покупателната активност и натрупване на запаси от крайни стоки.

Китай премахна тавана за инвестиции в чуждестранни ценни книжа за първи път от юли, което може да помогне за посрещане на част от нарастващото търсене на чуждестранни активи. Държавната администрация за чуждестранна валута одобри обща квота от 167,8 милиарда долара за квалифицирани местни институционални инвеститори (QDII) към края на май. Това представлява първото увеличение от юли, когато лимитът беше повишен до 165,5 милиарда долара, според данни, събрани от Bloomberg. QDII позволява на институционални инвеститори, които отговарят на определени условия, да инвестират в чуждестранни ценни книжа в рамките на определени квоти. Китай спря разширяването на програмата в опит да намали изтичането на капитали и да облекчи натиска върху юана. Това принуди редица фондове на QDII да ограничат абонаментите, тъй като не достигнаха ограниченията на квотите. Слабостта на китайската валута може да повиши интереса към чуждестранни активи. Юанът падна с около 2% от началото на годината на фона на голямата разлика между лихвените проценти в САЩ и Китай и слабите настроения за най-голямата икономика в Азия. През май юанът се търгуваше предимно стабилно спрямо долара, докато зелените пари отстъпиха. На фона на слабо възстановяване на макроикономиката през тази година задграничните китайски акции се представиха по-слабо. CSI 300 е нараснал с 4,2% досега през 2024 г. в сравнение с ръст от 14% за хонконгския индекс Hang Seng China Enterprises. Увеличението на квотата QDII през май беше „много малко в сравнение с чуждестранното инвестиционно търсене, предвид големите разлики в доходността“, каза Xiaojia Zhi, икономист в Credit Agricole. „Мисля, че служи като политически жест от страна на Пекин, че те все още са ангажирани с по-нататъшното отваряне на капиталовата сметка, въпреки че е малко вероятно това да допринесе значително за изтичането на капитали.“