Търговският баланс на България за месец май е отрицателен и е в размер на 475.1 млн. евро и се увеличава. Дефицитът преди година беше от 253 млн. евро. За януари – май търговският баланс на страната също е отрицателен – от 1.97 млрд. евро (2% от БВП*) при дефицит от 1.10 млрд. евро (1.2% от БВП) за същия период на миналата година. Това отбелязват от Българската народна банка в месечния си анализ. Трудностите в икономиките на страните от Европейския съюз – нашия основен търговски партньор, оказват своето влияние, като намалява износът на български стоки. Свива се и експортът към трети страни. Износът на български стоки е 3.43 млрд. евро за месец май, като намалява с 251.3 млн. евро (6.8%) в сравнение с този за същия месец година по-рано. Между януари и май експортът ни е за 17.54 млрд. евро (17.5% от БВП) и намалява с 816.3 млн. евро спрямо този за същия период на миналата година. Тогава е бил 18.36 млрд. евро и е формирал 19.5% от БВП на страната. Износът за януари – май 2023 г. беше намалял на годишна база с 2.6 процента. Вносът на стоки от чужбина за месец май е в размер на 3.90 млрд. евро и намалява с 29.2 млн. евро (0.7%) спрямо същия месец година по-рано. Между януари и май импортът е за 19.52 млрд. евро (19.5% от БВП), като се увеличава с 53.6 млн. евро на годишна база. Тогава вносът е бил за 19.46 млрд. евро и 20.7% от БВП на страната. Вносът за януари – май 2023 г. също е намалявал на годишна база, но с 3.8 процента. Салдото по услугите е положително в размер на 539.6 млн. евро и се повишава. През същия месец година по-рано салдото също е с положителна стойност, от от 441.8 млн. евро. Между януари и май салдото по този показател е положително в размер на 2.40 млрд. евро (2.4% от БВП) и е доста над това за същия период на миналата година. Тогава салдото е положително, но от 1.99 млрд. евро (2.1% от БВП). Преките инвестиции в чужбина за месец май нарастват с 9.3 млн. евро. За същия месец преди година ръстът при вложенията в чужбина беше с 49.7 млн. евро. Между януари и май преките инвестиции в чужбина се повишават с 217.2 млн. евро (при увеличение с 263.8 млн. евро за януари – май 2023 г.).

Преките инвестиции в България за периода януари - април 2024 година е са в размер на 698.1 милиона евро и са с 1.14 милиарда евро по-малко, изчисляват от БНБ. Това е спад с цели 62.1% спрямо месеците от януари до април 2023 година. През април 2024-а потокът е отрицателен в размер на 64.3 милиона евро, при отрицателен поток от 91.7 милиона евро за април 2023-а. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е положителен в размер на 0.9 милиона евро, при отрицателен нетен поток от 0.6 милиона евро за януари - април миналата година. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари - април 2024 година са от Австрия, Италия и Гърция. Най-голям спад се наблюдава към Русия и Германия. Положителни потоци има от Австрия - 215.4 милиона евро; Италия - 200.2 милиона евро и Гърция - 98.4 милиона евро. Отрицателни потоци имаме от Русия - 173.5 милиона евро и Германия - 133.1 милиона евро. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - април 2024 година възлиза на 207.9 милиона евро, при 214 милиона евро за януари - април 2023-а. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната през 2023 година са от Нидерландия, Белгия и Швейцария, а най-големите нетни отрицателни потоци - към Израел и Русия.

Обявените в несъстоятелност български фирми през второто тримесечие на 2024 г. са 1005, по данни на Националния статистически институт. В сравнение със същото тримесечие на 2023 г. броят на банкрутиралите фирми нараства с 2,1 на сто. Новорегистрираните фирми за същия период в България са 11328. Техният брой нараства с 2,7%. Спрямо първото тримесечие на тази година новорегистрираните правни единици обаче, намаляват със 7,4%, а тези обявили несъстоятелност се увеличават с 1,3 на сто. От всички новорегистрирани фирми през второто тримесечие на 2024 г., най-много са в сектора "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - цели 88,6%. Най-голям брой при обявените в несъстоятелност е в същия сектор - 77,8%.

Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял те са с решаващата роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика. Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малък - средно само 0.5 % от БВП през 2010-21 г. (средното ниво в ЕС е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство. Това се казва в Анализ на Международния валутен фонд "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании". Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял: Енергиен сектор (Национална електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ Марица Изток 2, Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг (БЕХ), Мини Марица Изток, "Булгартрансгаз"), Транспортен сектор (Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), БДЖ - Пътнически превози ООД, Ръководство въздушно движение (РВД), Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ), БДЖ-Товарни превози ЕООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура). Общите активи и пасиви на тези 15 компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-19 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа) и отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1.5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0.2%. Нетно те са поглъщали 1.3% от БВП непосредствено преди пандемията и в края на последното правителство на ГЕРБ. В първата пандемична година (2020) това съотношение е станало 2.5% срещу 0.1% и е илюстрация как неочакван шок може да доведе до големи фискални разходи за фирмите с държавно участие, казват от МВФ. Това са фирми, в които работят 4.1% от всички заети. Финансовата им стабилност може да въздейства върху фискалните резултати на държавата, особено когато те са поели потенциално значителни разходи, независимо дали са изрично гарантирани или без властите да са поели договорен ангажимент. През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50% на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада. Държавните компании са много, много по-малко печеливши в сравнение с тези в частния сектор. Възвръщаемостта на активите (един от ключовите критерии за рентабилност) е била за периода 2015-2021 г. между минус 1% и 2%, при средно 10% в частните. През 2022 г. тази разлика изведнъж е стопена (9% за държавните, 11% за частните), но не защото е имало по-добро управление, а заради три конкретни фирми - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица Изток 2, и приходите им от рязко поскъпналата енергия заради руската агресия срещу Украйна. Възвръщаемостта на собствения капитал (друг критерий за рентабилност, измерващ способността на фирмата да генерира печалби, използвайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е средно с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните фирми. Доходността заради спецификата на много държавни предприятия е логично да е по-ниска от тази при частните, но в страни с по-добри резултати в управлението разликата между тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, припомнят от МВФ. От лошото управление на бизнеса с държавно участие страдат всички. Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни предизвикателства при посрещането на своите задължения. В периода 2015-2022 г. без достатъчно ликвидни активи, за да покрият дължимите суми на кредиторите в следващите 12 месеца са били Национална компания "Железопътна инфраструктура", ТЕЦ Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически превози, БДЖ - Товарни превози и Транспортно строителство и възстановяване. "Булгаргаз" беше изправен пред ликвидна криза в средата на 2022 г. поради ниска събираемост на вземанията и просрочените задължения от Топлофикация София. Натрупаните просрочени задължения към доставчици са били платени чрез (мостови) заем и/или чрез държавна помощ. Друг показател, предизвикал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съотношение дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко големи държавни предприятия. Това са, например, "Булгартрансгаз", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен системен оператор. Наблюдавано е също как динамиката на дълга към активите може рязко да се промени - в случая с "Булгаргаз", той скача от около 45% през 2019 г. до над 90% през 2022 г. Комбинацията от висок дълг и ниска рентабилност поражда загриженост за способността за обслужване на дълга и следователно рискове на фискално ниво, обясняват от МВФ.

Парите за втора пенсия вече се увеличават, показват данните на Комисията за финансов надзор. За периода от 30 юни 2022 г. до 28 юни 2024 г. всички универсални пенсионни фондове, където родените след 1960 година задължително заделят пари за втора пенсия, вече имат положителна доходност. Най-висока е тя в УПФ „ДаллБогг Живот и Здраве“ – 8,3% за двугодишния период, а най-ниска е в УПФ „Бъдеще“ – 2,38%. В големите фондове, който държат по 20% от пазара за задължително пенсионно осигуряване, като „Доверие“, „ДСК-Родина“ и „Алианц България“ доходността варира от 4,29% до 5,36%. Средната доходност на 10-те универсални пенсионни фонда е 5,16%, което далеч над определената от КФН минимална доходност от 1,85% на годишна база. За периода от 31 декември 2021 г. до 29 декември 2023 г. шест универсални пенсионни фонда отчетоха отрицателна доходност, а три – положителна. За сравнение предишните данни към края на септември 2023 г. осем от девет фонда отчетоха отрицателна доходност, като процентът надхвърляше значително, посоченият в последните данни на КФН. Към края на декември отрицателната доходност варира от -3,49% за УПФ „ДСК-Родина“ до -0,49% за УПФ „Съгласие“. В края на септември тя беше от -5,50% до -1,26%. Повече пари се трупат и за хората, работещи първа и втора категория труд, които задължително се осигуряват в професионален пенсионен фонд. Десетте ППФ също отчитат положителна доходност, която варира от 2,98% в ППФ „Съгласие“ до 7,65% в ППФ „Топлина“. Тези, които се осигуряват доброволно за трета пенсия, също могат да разчитат, че вложенията им нарастват. Доброволните пенсионни фондове показват средна положителна доходност от 5,92% за последните 24 месеца.

Над 55 млн. долара инвестиции в модернизация през последните 10 години, портфолио от над 170 продукта и повече от 400 отдадени професионалисти. Това е равносметката към днешна дата за първата шоколадова фабрика в България, която отбеляза своя стогодишен юбилей. Заводът за шокoладови изделия в Своге е от стратегическо значение за Монделийз Интернешънъл. Портфолиото на фабриката предлага над 40 вкуса, като около 30% от произведените продукти се дистрибутират на местния пазар, с което се гарантира лидерската позиция на компанията, а останалите около 70% се изнасят за почти целия свят.", подчерта Хосам Ашур, президент за Централна и Източна Европа, който изрази гордост от развитието на фабриката и отчете нейния принос за групата. Освен като активен участник на пазара, заводът участва дейно и в проекти на местните общности и работи за намаляване на екологичния си отпечатък, като успява да рециклира около 99% от отпадъците.

Българската държава е събрала през 2023 г. 217 млн. лв. данък "свръхпечалба" от фирмите в секторите, свързани с нефт, природен газ, въглища и нефтопродукти. Парите са влезли в държавния бюджет. През 2022 г. Народното събрание гласува въвеждането на т.нар. "солидарна вноска" за част от енергийните фирми, отделно от 10%-ния стандартен данък печалба. Вноската всъщност бе въведена от Еврокомисията за държавите в съюза и е в размер на 33% допълнително облагане на всички фирми от бизнеса с нефт, нефтопродукти, природен газ и въглища, чиито печалби през 2022 и 2023 г. надхвърлят с повече от 20 % средните нива за последните четири години. В опит да събере повече пари от руската компания "Лукойл", която направи огромни печалби в този период, нашият парламент повиши този допълнителен налог на 50% за последното тримесечие на 2023 г. Облагането на свръхпечалбата на фирмите от посочени сектори беше в сила само за 2022 и 2023 г. Вероятно огромната част от сумата 217 млн. лв. идва от "Лукойл Нефтохим" и "Лукойл България". Още при приемането на солидарната вноска от МФ посочиха, че малко над 30 са фирмите у нас, които ще бъдат засегнати, но половината от тях били на загуба и на практика няма да платят нищо. Цитираната сума от 217 млн. лв. е твърде скромна на фона на очакванията на няколко правителства, които се смениха в този период, "Лукойл" да преведе 600-700 млн. лв. данък. Въпросната солидарна вноска е отделно от вноската, която "Лукойл" прави към фонд "Сигурност на електроенергийната система". Тя бе наложена на рафинерията в Бургас заради разликата в цената на евтиния руски петрол и цената на сорт "Брент" със специален закон, станал известен като "законът за едното левче на Делян Добрев". Идеята бе с парите от тези вноски да се финансират транспортните разходи на уязвими групи от населението. Според сметките на депутата от ГЕРБ постъпленията от разликата в цените на двата вида петрол трябваше да бъдат поне 1 милиард лева. Държавата обаче успя да събере само 113 млн. лв. В крайна сметка "Лукойл Нефтохим" плати вноски за четири месеца - от декември 2023 г. до март 2024 г., когато спря да работи с руски нефт. В момента рафинерията обжалва размера на месечните вноски към енергийния фонд, заради което не може да стартира и програмата за подпомагане на транспортните разходи.

Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) и ДЗЗД "Маркировки юг" са подписали договор за полагане на пътна маркировка за 35 милиона лева за Югоизточния регион. В обединението ДЗЗД "Маркировки юг" водещ партньор е варненската компания "А.Д. Холд" ООД с 60 процента дялово участие, а "Трейс груп холд" АД са партньори. Обединението ще полага пътна маркировка през следващите 4 години в Югоизточния район, в който влизат областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол. Прогнозната стойност на възлаганите в рамките договора дейности за целия период на действието му е 35 млн. лв. без ДДС. Пътната агенция обяви обществената поръчка за маркировка през април 2023 г. по времето на служебното правителство на Гълъб Донев. Прогнозната стойност е 210 млн. лв. без ДДС, по 35 млн. лв. за всеки един от шестте региона за четири години. Победителите по отделните обособени позиции станаха ясни през октомври 2023 г. Оттогава досега са подписани договорите за Северозападния и Югозападния региони, показва справка в регистъра на обществените поръчки.

Увеличението на капитала на Българската фондова борса (БФБ) е вписано по партидата на дружеството в Търговския регистър. Капиталът на дружеството е увеличен от 6 582 860 лева на 13 165 720 лева, разпределен в 13 165 720 обикновени, поименни, безналични акции, всяка с право на един глас и с номинална стойност от 1 лев. Това означава, че в средващите дни новите акции ще бъдат регистрирани за търговия на борсата. Акционерите на борсата одобриха увеличение на капитала със собствени средства на общо събрание, което се проведе на 18 юни 2024 г. Източник на увеличението са средствата от допълнителните резерви и неразпределената печалба за минали години. Във връзка с това решение бяха издадени 6 582 860 нови акции, които бяха разпределени между акционерите в съотношение 1:1. С отделно решение акционерите одобриха изплащането на цялата печалба за 2023 г. в размер на близо 2 млн. лева като дивидент. Брутният дивидент на една акция възлиза на 0,296 лева. В последната година акциите на БФБ поскъпват с над 71%, а пазарната капитализация е малко под 99 млн. лева.

Управителният съвет, с одобрението на Надзорния съвет на ТБ “Тексим Банк” АД – София е взел решение за увеличаване на капитала на “Тексим Банк по реда на чл. 195 и чл. 196 от Търговския закон, чл. 113, ал. 2, т. 2 от ЗППЦК, от 33 595 036 лева на до 36 795 036 лева. Това ще стане чрез издаване на нови 3 200 000 броя обикновени, поименни, безналични акции, с право на глас с номинална стойност 1 лев всяка, след конвертиране на 8000 броя обикновени, безналични, поименни, свободно прехвърляеми, необезпечени, лихвоносни, конвертируеми корпоративни облигации с ISIN код BG2100007207, борсов код 5CPA, и номинална стойност 1000 лева всяка. През септември миналата година “Тексим Банк” направи увеличение на капитала на дружеството с конвертиране на част от издадените облигации. Тогава бяха издадени 3 600 000 броя нови обикновени, поименни, безналични акции с право на глас с номинална стойност 1 лев всяка. А увеличението стана чрез превръщане /конвертиране/ на 9000 броя обикновени, безналични, поименни, свободно прехвърляеми, необезпечени, лихвоносни, конвуртируеми корпоративни облигации с ISIN: BG2100007207, и с номинална стойност от 1000 лева всяка от тях. Така капиталът на “Тексим Банк” нараства от 29 995 036 лева на 33 595 036 лева.

След като през последните седмици пазарите увеличиха залозите си за победа на Доналд Тръмп на президентските избори, икономистите на Goldman Sachs твърдят, че нов мандат на бившия лидер на САЩ може да има "дълбоки последици" за икономиката на еврозоната. "Нашите базови оценки сочат значителен удар върху брутния вътрешен продукт (БВП) от около 1% със скромно повишение на инфлацията с 0.1 процентни пункта", заявяват Яри Стейн и Джеймс Моберли от Goldman Sachs в бележка, публикувана в петък, преди опита за убийство в събота. "По този начин преизбирането на Тръмп би представлявало значителен низходящ риск за иначе конструктивната ни прогноза за растежа на еврозоната." Несигурността в търговската политика, допълнителният натиск в областта на отбраната и сигурността и страничните ефекти от вътрешните политики на САЩ, например по отношение на данъците, биха могли да окажат влияние върху Европа, обясняват те. Още преди атентата в събота вероятността за втори мандат на Тръмп се повиши след слабото представяне на Джо Байдън на президентския дебат преди няколко седмици. В бележката си сега Goldman Sachs заяви, че пазарите са определили вероятност от около 60% за победа на Тръмп през ноември, като през уикенда вероятността дори се повиши. Търговската политика на Тръмп и свързаната с нея несигурност може да се окаже един от факторите, които ще окажат влияние върху европейската икономика, както се случи и по време на предишното му президентство, смятат анализаторите на американската банка. Търговското напрежение между администрацията на САЩ и Европейския съюз рязко нарасна по време на последния мандат на Тръмп. САЩ въведоха мита върху европейските стомана и алуминий, което накара ЕС да отговори с мита върху американските стоки. В продължение на месеци имаше опасения дали и други сектори като автомобилния ще бъдат засегнати от по-високи мита, което разклати пазарните нагласи. "Тръмп обеща да наложи повсеместно 10% мито върху целия внос от САЩ (включително от Европа), което вероятно ще доведе до рязко увеличаване на несигурността в търговската политика, както се случи през 2018-2019 г.", се казва в изследователската бележка на банката от Уолстрийт. Подобна несигурност в исторически план има значително, трайно въздействие върху икономическата активност в еврозоната, смятат икономистите. По тяхна оценка през 2018 г. и 2019 г. несигурността по отношение на търговската политика е намалила промишленото производство в еврозоната с около 2%. Според Стейн и Моберли някои държави като Германия се очаква да бъдат по-силно засегнати, тъй като разчитат в по-голяма степен на промишленото производство. Търговското напрежение може да доведе и до спад на брутния вътрешен продукт на еврозоната и докато несигурността относно търговската политика е възможно да причини спад на цените, по-високите мита могат да ги повишат отново, смятат икономистите. Очаква се Тръмп също така да намали или изцяло да прекрати помощта на САЩ за Украйна и е намеквал, че няма да помага на страните от НАТО, които не изпълняват изискването за 2% от БВП разходи за отбрана. Според Goldman Sachs изпълнението на изискването за 2% и евентуалното компенсиране на поне част от финансовата подкрепа на САЩ за Украйна може да повлияе на европейската икономика. "Следователно от европейските държави може да се изиска да финансират допълнителни разходи за отбрана в размер на 0.5% от БВП годишно по време на втория мандат на Тръмп", смятат анализаторите, като добавят, че ръстът на допълнителните военни разходи ще бъде скромен. Геополитическа несигурност и рискове биха могли да възникнат и в резултат на отбранителната политика на Тръмп спрямо Европа, както и на позицията му по отношение на НАТО, особено ако повдигне въпроси за това доколко САЩ са ангажирани с военния съюз, обясняват Стейн и Моберли. Третият начин, по който политики те на Тръмп биха могли да повлияят на икономиката на еврозоната, е чрез вътрешните планове на САЩ, като например намаляване на данъците и по-малко регулации. Очакваното намаляване на данъците в САЩ може да стимулира икономическата активност в Европа чрез по-голямо търсене на стоки от услуги от Стария континент, но в съчетание с други очаквани пазарни промени цялостното въздействие вероятно ще бъде ограничено, смятат Стейн и Моберли.  "Нетното финансово отражение обаче вероятно ще бъде слабо, тъй като очакваме ефектът от по-високите дългосрочни лихвени проценти да бъде компенсиран от значително по-слабото евро, в съответствие с движенията след изборите през ноември 2016 г.", казват те.

Боливия обяви най-голямото откритие на природен газ от 2005 г. Това е най-голямото находище на природен газ в Южноамериканската страна от близо две десетилетия в Mayaya Centro X1, което се оценява на 1,7 трилиона кубически фута газ. Държавната петролна и газова компания на Боливия YPFB откри масивното находище на природен газ, което е най-голямото подобно находище от близо две десетилетия и може да се превърне в третото по големина находище в страната. Това носи надежда за Боливия да се отърве от кризата с недостига на гориво, както и валутната криза, както и да възвърне позицията си на основен износител на природен газ. Инвестицията от 50 милиона долара в проекта за сондаж се смята за значителна стъпка към икономическо възстановяване и нова ера в производството на нефт и газ в Боливия, предава Oilprice. Откритието в находището на природен газ Mayaya Centro X1 се оценява на 1,7 трилиона кубични фута според изявление на президента на Боливия Луис Алберто Арсе Катакора. Това е най-голямото откритие в страната от 2005 г. насам, добави президентът. През последните години Боливия отбеляза бърз спад в производството на природен газ на фона на опитите за намиране на нови ресурси. В момента страната се бори с криза с недостиг на гориво и свиване на валутните резерви. От десетте най-големи производители на природен газ в света някога, Боливия се превърна в нетен вносител на петрол и газ. Според предупреждение от 2023 г. на Боливийския институт за външна търговия страната се е превърнала в нетен вносител на въглеводороди. Последните статистически данни показват, че Боливия е похарчила 2,9 милиарда долара за внос на дизелово гориво, докато приходите от износ на природен газ са били само 2 милиарда долара. И властта е разклатена, след като президентът Арсе беше мишена на неуспешен преврат миналия месец, като военните се опитаха да установят контрол над президентския дворец. Сондажите в Mayaya Centro X1 започнаха през ноември 2022 г. Тестовете в кладенеца потвърдиха наличието на газ и течности в средните и долните образувания Копакабана и Томачи. Арсе изрази надежди, че Боливия може да запази статута си на голям износител на природен газ и да навлезе в нова ера на производство на нефт и газ.

Световното производство на пшеница надхвърли 800 милиона тона през 2022 г. Това означава, че тя е най-отглежданата зърнена култура след царевицата. Освен това пшеницата е основна култура за изхранване в различни страни. Като цяло производството на пшеница до голяма степен е диверсифицирано и все пак се очертават три основни производителя: Китай, Индия и Русия. Всички произвеждат над 100 милиона тона годишно. По данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (OEC) водещите страни, от които износа на пшеница са Русия са Турция (35%) и Египет (29%). По отношение на количества продукция най-голям е Китай със 138 милиона тона произведена през 2022 година. Следват Идния (108 милиона тона) и Русия (104 милиона тона). Топ пет приключват САЩ -45 милиона тона и Австралия - 36 милиона тона пшеница през 2022 година. Украйна (21 милиона тона пшеница) е също е ключов производител на пшеница (№11) и износител. Износът падна след руската инвазия, което доведе до скок на цените на храните. Оттогава украинското правителство създаде нови експортни маршрути, които обхващат западното крайбрежие на Черно море, където водите са твърде плитки за атакуване на подводници. В класацията се открива равномерно разделение между Европа и Азия - два континента с изключително различни метеорологични модели и климат. За разлика от ориза, който изисква горещо и влажно време, пшеницата е универсална култура и расте почти навсякъде и не се нуждае от много вода, което й помага да процъфтява и в сух климат.