Забавянето на темпа на потребителските цени в ЕС, еврозоната и България продължава и през февруари, сочат последните данни на европейската статистическа агенция Евростат. През февруари инфлация в еврозоната намаляла до 2,6%, спрямо 2,8% през януари. Преди година процентът беше 8,5%. Годишната инфлация в ЕС намалява до 2,8% през февруари 2024 г., спрямо 3,1% през януари. Докато преди година беше 9,9%. В България годишната инфлация през февруари също се понижава до 3,5%, след като през януари беше на ниво от 3,9%. Най-ниски годишни темпове са регистрирани в Латвия, Дания (и двете по 0,6%) и Италия (0,8%). Най-висок годишен темп е отчетен в Румъния (7,1%), Хърватия (4,8%) и Естония (4,4%). Спрямо януари годишната инфлация се понижава в 12 държави членки, запазва стабилна в пет и се повишава в две. През февруари най-високият принос за годишната инфлация в еврозоната идва от услугите (+1,73 п.п.), следвани от храни, алкохол и тютюн (+0,79 п.п.), неенергийни промишлени стоки (+0,42 п.п.) и енергия (-0,36 п.п.).

През последните четири години в ЕС са били закрити почти един милион работни места в индустрията, показва ново изследване на Европейския синдикален институт, оповестено от Европейската конфедерация на профсъюзите. Броят на заетите в производството е намалял с 853 000 души от третото тримесечие на 2019 г. досега. Най-голям брой работни места са били загубени в Полша (-278 000), Румъния (-144 000) и Германия (-129 000). Загубите в Хърватия и Словения представляват 14% от цялата работна сила в преработващата промишленост, което ги поставя пред България (13%) и Чешката република (11%) по отношение на процента на загубите. Според анализа в България за 4 години са изгубени 79 100 работни места в производството. Съкращенията, причинени главно от липсата на специална подкрепа за промишлеността на ЕС, последваха десетилетие на относителна стабилност на промишлената заетост. Преходът към устойчива икономика е възможност за промяна на ситуацията, но ЕС се нуждае от индустриална политика, която да защитава и създава качествени работни места, посочват от ЕКП.

Министерството на иновациите и растежа връчи три сертификата „клас А“ за инвестиционни проекти на „Солар Панел“ ЕООД, „Имелиус“ ООД и „Бианчи“ ЕООД. Общият размер на инвестиции в София и Омургаг е 17 744 000 лв. Сертификатът на компания „Солар Панел“ се издава за проекта „Изграждане на предприятие за производство на соларни модули” в гр. Омургат, Област Търговище. Размерът на инвестицията на компанията е 7 350 000 лв. и се предвижда да бъдат разкрити 45 нови работни места. За новия завод за соларни панели ще бъдат закупени модернизирани машини и оборудване, необходими за производствения процес. Той ще бъде с капацитет 200 mW на година. В предприятието ще бъдат обособени склад за суровини и материали, производствен цех, склад готова продукция и административна част. Сертификатът на компания „Имелиус“ се издава за проекта „Логистичен център и спомагателни и офис постройки“. Размерът на инвестицията е 6 894 000 лв. Предвижда се изграждане на нова база за складиране и съхранение на стоки в с. Гурмазово, Индустриална зона Божурище. Инвеститорите планират закупуване на специализирани машини и ново оборудване. Сертификатът на компания „Бианчи“ се издава за проекта „Изграждане на логистичен център“. От компанията инвестират 3 500 000 лв. за модернизирани сгради за складиране, разположени в „Индустриален парк София-Запад“, зона за разтоварване и натоварване на стоките, както и открит паркинг.

Финтехът Paysera България („Пейсера България“) ще осъществи в най-скоро време увеличение на капитала чрез първично публично предлагане (IPO) на Българската фондова борса. Дружеството ще търси до 2 млн. лв. от инвеститорите на Пазара за растеж BEAM. Набраните средства ще се използват за подсилване на капитала на компанията предвид плановете й да кандидатства и получи лиценз за дружество за електронни пари от БНБ. Това съобщи Филип Мутафис, изп. директор на Paysera България и член на УС на Българската финтех асоциация. Paysera България е компания в областта на платежните услуги, която дава възможност на клиентите си чрез IBAN сметка да изпращат и получават пари в различни валути по целия свят. Компанията предлага и платежни решения за онлайн магазини, търговски обекти, ресторанти, заведения и др. Дружеството има намерение да инвестира в създаването на дъщерно дружество за краудфъндинг (споделено финансиране) в областта на недвижимите имоти. Първоначалните планове на Paysera България бяха за издаване на до 163 000 нови акции с номинална стойност 1 лв. и емисионна стойност от 12,20 лв. на акция. Точните параметри на публичното предлагане ще станат ясни след одобрението на документите от Българската фондова борса. Консолидираният финансов отчет на Paysera България за 2022 г. показва, че дружеството постига 1 млн. лв. годишни приходи, като на годишна база ръстът е с 15%. През 2021 г. компанията основа свое дъщерно дружество – Paysera Румъния. По последни данни от търговския регистър мажоритарен акционер в Paysera България е Филип Мутафис (с 50,20% от капитала), а Мартин Богданов и Георги Сечков са с по 13,72%. Източник: bloomberg

Предстои практически полудневен семинар на тема „ESG: От регулация към реалност“, който ще се проведе на 22 март от 9:30 ч. в Гранд Хотел Милениум София. Събитието ще обхване темите за новостите в европейската регулаторна рамка за устойчиви финанси и докладване на корпоративна устойчивост, екологичните аспекти на отчитане на корпоративната устойчивост, както и възможностите за автоматизиране на ESG отчитането. Консултанти от Balkan Services са сред лекторите на семинара и ще представят темата „ESG без стрес: Автоматизация на отчитането“, която ще обобщи какво е ESG софтуер, защо е необходим и как компаниите да изберат подходящото за тях решение, с което да изпълнят в срок регулаторните изисквания. Семинарът се организира от Българската асоциация на управленските консултантски организации.

Търговската верига "Фантастико" изгражда в град Елин Пелин нова логистична база, непосредствено до вече съществуващите фирмени складови пространства. Инвестицията в съоръжението, което ще бъде открито през месец май, е 36 млн. лева. С отварянето му компанията ще разкрие около 70 нови работни места. Логистичната база е за стоки, изискващи температурно съхранение, и се разпростира върху над 36 000 кв. метра площ. Новоизградената част от логистичния хъб на "Фантастико" ще разполага с 27 хидравлични рампи, а обработваните дневни количества стоки ще се увеличат с между 150 и 200 тона дневно. Логистичната база на "Фантастико" ще разполага и с фотоволтаична инсталация с мощност 980 kWp. Както в търговските обекти на веригата, така и тук отпадъците ще се събират разделно. Сградата се управлява с Building Management System, която контролира функционирането на всички системи и анализира консумацията на ел. енергия. Главен изпълнител на проекта е строителната компания "Бараж груп". Общо 255 души са били ангажирани в строителството на обекта, включително екипите на подизпълнителите.

Частен съдебен изпълнител продава предприятие за преработка на зеленчуци, производство на лютеница, кетчуп и други доматени сосове в село Белащица (до Пловдив) за близо 4,1 млн. лева, с площ 3079 кв. м., от които 1341,84 кв. м. са за двуетажната сградата. Оборудването включва производството: асансьор /2 бр./; хладилно /3 бр./; технологична маса; машина за проверка на вакуума след затваряне на капачки; мониторингова сиситема за контрол и управление, фреон. 3 /три/ броя хладилни кръга, в т. ч., клапа компенсаторна с нагревател, стенни пенополиуретанови трислойни панели, таванни пенополиуретанови трислойни панели, линия за получаване на зеленчукова кинцентрати, с всичките необходими машини и оборудване, включителни и такива за мелене, вакуумиране на зеленчуци и производство на кетчуп, лютеница и сосове, както и линия за пълнене, затваряне и стерилизация. Фабриката се продава заради дълг на дружеството "Хера трейдинг" с управител и собственик Жана Ганчева към БАКБ. за 3 028 699 лева, като ипотека със съответните лихви, такси и разноски, както и непогасени задължения към НАП. Фабриката започва да се строи през 2015 година, като целта е била максимум 675 тона/годишно доматен и пиперков концентрат и 2500 тона лютеница, кетчуп и други сосове. В нея са вложени над 8 млн. лв. европейски средства след спечелен проект от Програмата за развитие на селските райони. Бизнесът обаче замира и дори сградата не е довършена докрай, съответно и производството никога не е започвало. През 2022 година предприятието за лютеница пак беше пуснато за продажба, като тогава сумата беше 4,6 млн. лева. Източник: plovdiv24.bg

Сертификат за авиационен оператор за извършване на операции за спешна медицинска помощ по въздух – HEMS, взе „България Хели Мед Сървиз” ЕАД, съобщи министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков. „България Хели Мед Сървиз” вече предприе стъпки за изграждане на собствена организация за обучение на пилоти и очаква до есента дружеството да придобие две учебни хеликоптера и да започнат подбор на млади хора, които искат да се занимават с тази дейност. Пилотите за втория хеликоптер в момента се обучават в Италия. Усилено се работи и върху подготовката на втората оперативна база, която ще бъде на територията на летище Бършен, Сливен. Там ще бъде позициониран вторият хеликоптер, който се очаква да пристигне през месец юни и ще обслужва източната част на България. Третият хеликоптер ще пристигне в средата на декември в базата в Долна Митрополия и е предвидено да обслужва Северна България.

През последната година и половина темпът на увеличение на фирмите в Германия, които са обявили несъстоятелност, е двуцифрен и има всички основания да се смята, че ще има все повече фалирали компании в страната, според публикацията на германското издание NIUS. През 2023 г. броят на фалитите на германски компании се е увеличил с 22,1% - до 17 814 случая. В същото време са регистрирани 38% повече големи фалити в сравнение с година по-рано и днес има всички признаци, че това е само началото на дълга вълна от фалити, подчертават авторите на материала. През първите два месеца на 2024 г. редовните фалити продължиха да нарастват с повече от 20 процента спрямо предходната година. От края на 2022 г. Германия е в състояние на икономическа криза. Същата година цените на енергията и лихвените проценти в страната също се увеличиха значително. От август 2022 г. броят на фалитите на компании в Германия нараства двойно -цифрен процент в сравнение с предходната година Според ръководството на Федералната статистическа служба няма период, сравним с настоящата тенденция: никога не е имало толкова бързо и продължително нарастване на несъстоятелността, както сега, се посочва в публикацията. В Ковид периода политиците взеха извънредни мерки. Те спряха задължението за обявяване в несъстоятелност. Това, както и масивната държавна подкрепа за гражданите и компаниите, доведоха до рязък спад на броя на неплатежоспособността до средата на 2022 г. Ниските лихви също помогнаха на компаниите да избегнат фалит. Но точно тези мерки имат своите недостатъци. Германия преживя най-високата инфлация от десетилетия и лихвените проценти се повишиха бързо от средата на 2022 г. Цените на енергията също се повишиха значително през 2022 г. Освен това Германия е в икономическа криза от края на 2022 г. Строителната индустрия и агенциите за временна работа са особено видни в сектора на банкрутите, което предвещава лошо икономиката, тъй като и двата сектора се разглеждат като индикатори за процеси, които след това ще се разпространят в други индустрии, заключават авторите.

Икономиката на Чили се е разширила по-слабо от очакваното през последното тримесечие на 2023 г., отразявайки високите лихвени проценти и неравномерното потребителско търсене, съобщава Bloomberg. Брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е нараснал с 0,1% през периода октомври-декември в сравнение с предходните три месеца, изоставайки от медианната оценка на анкетирани от Bloomberg анализатори за ръст от 0,2%. Спрямо същото тримесечие на 2022 г. икономиката на Чили се е разширила с 0,4%, изтъква централната банка на страната в изявление. Признаци като нарастващото потребление на енергия и увеличаването на продажбите на дребно показват, че икономиката може да се възстанови. Анализатори, анкетирани от Bloomberg, очакват БВП на Чили да се разраства по-бързо от средния за Латинска Америка темп през 2024 г. Перспективите за растеж получават тласък от намаленията на лихвените проценти, след като централната банка предприе понижение с 400 базисни пункта от края на юли миналата година. Очаква се годишната инфлация да се забави до целта от 3% през следващите месеци. Правителството на Чили е по-оптимистично от много икономисти от частния сектор, като очаква БВП да нарасне с 2,5% през 2024 г. Възстановяването на растежа ще помогне за подобряване на бизнес средата, тъй като правителството привлича чуждестранни инвестиции в сектора за добив на литий, заяви министърът на икономиката Николас Грау. Все пак властите постигнаха малък напредък по отношение на ключовите реформи, подклаждайки съмненията на инвеститорите относно възможните промени в данъците и пенсиите. Безработицата в Чили достига 8,4%, доста над нивата отпреди пандемията от близо 7%.

Индия, която вече е петата икономика в света, привлича все повече чуждестранни компании и инвеститори, които се опитват да намалят зависимостта си от Китай в контекста на икономическите и геополитическите проблеми, съобщава Франс прес. Китайските власти признават, че в определени сектори има "скрити икономически рискове", тъй като чуждестранните инвестиции в тях са намалели с 82 на сто през миналата година до 33 милиарда долара. Индия също съобщава за спад на чуждестранните инвестиции, но той е далеч по-малък, и обемът им надвишава тези, получени от Китай. Изправени пред дипломатическото и търговското напрежение между Вашингтон и Пекин и след проблемите, създавани от тежките ограничения по време на пандемията в Китай, няколко големи играчи в технологичния сектор решиха да се възползват от програма на индийското правителство за субсидии за нови фабрики и започнаха да диверсифицират производството си, пише БТА. Американската Apple, чието присъствие в Индия преди 2021 г. беше незначително, вече планира да произвежда поне една четвърт от своите iPhone в тази страна. Според анализатори на JPMorgan тази цел ще бъде постигната още догодина. Един от основните доставчици на Apple - тайванската Foxconn, също инвестира сериозно в Индия. През 2023 г., например, компанията купи огромно парче земя в южната част на страната. Според нейния президент Юн Лю Foxconn има потенциал да инвестира в Индия "няколко милиарда долара". Интерес към инвестиране в Индия проявяват и Samsung, Google, HP и Dell. Индия предлага едни от най-добрите възможности за растеж в Азиатско-тихоокеанския регион и по отношение на финансовите пазари, според инвестиционната банка Goldman Sachs. Капитализацията на фондовата борса в Мумбай в края на януари изпревари Хонконг и зае четвъртото място в света след Шанхай/Шънчжън и Токио, по данни на Блумбърг. А Morgan Stanley прогнозира, че до 2030 г. може да се изкачи и на трето място. "Налице е бягство към сигурни и качествени активи от страна на инвеститори, които напускат Китай и търсят други пазари с атрактивна възвращаемост", казва Анинда Митра, стратег за Азия в американската банка BNY Mellon. Според него обаче в дългосрочен план индийският растеж заслужава внимание сам по себе си, а не просто като огледало на това, което се случва в Китай. И докато китайската икономика се лута между кризата с недвижимите имоти и слабото потребление, брутният вътрешен продукт (БВП) на Индия се утрои между 2006 г. и 2021 г., а индийското правителство прогнозира повече от 7 на сто годишен растеж през следващите две години. Премиерът Нарендра Моди има за цел да превърне страната в третата по големина икономика в света по време на новия мандат, за който ще се бори през май. Делът на индийските активи в портфейлите на "Морган Стенли" сред инвестициите в развиващите се пазари още през 2022 г. превиши дела на китайските.