Производството на промишлени стоки в Европейския съюз регистрира спад с 1,2 на сто през 2023 г. в сравнение с 2022 г., показват данни на Евростат. Понижението последва две последователни повишения - с 8,5 на сто през 2021 г. и с 0,4 на сто през 2022 г. След лек спад през 2013 г. и 2014 г., промишленото производство в ЕС се увеличава постепенно до 2018 г. През 2019 г. стойността на продадената продукция на промишлеността регистрира малък спад, след което намалява по-рязко през 2020 г. поради последиците от пандемията. Разпространението на КОВИД-19 и свързаните с него ограничителни мерки, широко въведени от страните от ЕС, оказаха значително въздействие върху промишленото производство на ЕС през 2020 г., но през 2021 г. и 2022 г. се наблюдава увеличение на производството във всички групи промишлени дейности. В номинално изражение стойността на продадената продукция в ЕС се повиши от 5,895 трилиона евро през 2022 г. до 5,992 трилиона евро през 2023 г., което показва годишно увеличение от 1,6 на сто. Разглеждайки първите 7 групи производствени дейности, най-високият скок в стойността на продадената продукция е регистриран в производството на моторни превозни средства и друго транспортно оборудване - с 20 на сто, при увеличение на производствената стойност (по текущи цени) от 776 млрд. евро през 2022 г. до 934 млрд. евро през 2023 г. Следва производството на машини и оборудване (от 556 млрд. евро през 2022 г. до 600 млрд. евро през 2023 г.), увеличило се с 8 на сто по отношение на стойността на продадената продукция, както и от производството на храни, напитки и тютюн (от 1,006 млрд. евро до 1,056 млрд. евро), с ръст от 5 на сто. Най-голям спад в стойността на продадената продукция е отчетен при производството на химикали (от 542 млрд. евро до 461 млрд. евро) - с 15 на сто спад, следван от производството на основни метали и метални изделия (от 888 млрд. евро до 816 млрд. евро) с понижение от 8 на сто и производството на каучук, пластмаса и други неметални минерални продукти (от 495 млрд. евро до 467 млрд. евро) - с 6 на сто.

Народното събрание прие на първо четене втората за тази година актуализация на списъка с общински проекти, включени в новосъздадения с Бюджет 2024 фонд. С това общата сума на одобрените проекти, които нараснаха до 2 529, се увеличава на 6.2 млрд. лв. за периода 2024 - 2026 г. Своеобразният "фонд" за общините първоначално бе захранен с 1.2 млрд. лв. През април Народното събрание вече веднъж актуализира списъка с проектите. По закон кметовете могат да искат промени в списъка с проектите през всяко тримесечие (без четвъртото). Това означава, че освен сегашната актуализация до края на годината може да се очаква още една. Проектите на общините могат да бъдат за строеж или ремонт на улици, тротоари, общински пътища, ВиК и канализационни съоръжения и системи, сгради за обществени услуги и култура, спортни обекти и благоустройствени строежи – изграждени на площади, велоалеи, паркинги, озеленени площи и др. Според последния отчет на МРРБ от 26 юни 2024 г., сключените до тази дата договори с кметовете вече са за 2.8 млрд. лв., от които 2 млрд. лв. са само за разходи през 2024 г. Не е сигурно обаче дали тези средства реално ще се разходват, тъй като до март все още нямаше постъпили никакви искания за плащане в министерството. В закона за бюджета са записани условията, на които трябва да отговарят общинските проекти, за да бъдат включени в списъка. Основното е те да бъдат в напреднал етап на подготовка – например да имат издадена виза за проектиране, валидно разрешение за строеж и т. н. Всяка община обаче има максимална стойност на разходите за 2024 г. по включените от нея проекти. Най-големите общини с население над 180 000 души, които у нас са четири, например могат да получат до 100 млн. лв. от бюджета. Следващите – до 50 млн. лв., а най-малките – до 6 млн. лв. Ако проектите надхвърлят тези стойности, общините могат да ги финансират със собствени средства. Общата сума на лимита, ако се сметне на база броя на общините със съответното население, излиза близо 4.6 млрд. лв. Финансирането на проектите се извършва на база сключени споразумения между министъра на регионалното развитие и кметовете със срок на изпълнение и въвеждане в експлоатация до 31 декември 2026 г. Отчет за сключените договори до момента е публикуван на сайта на регионалното министерство.

Комисията за защита на конкуренцията разреши на "Българо-Американска Кредитна Банка" АД да придобие пряк едноличен контрол върху "Токуда Банк" АД. За сделката се разбра в средата на април тази година. От постъпилите уведомления за нея стана ясно, че собствеността си трябва да променят 6 796 250 безналични поименни акции с право на глас и номинална стойност 10 лева всяка. Това означава номинална стойност на сделката от близо 68 млн. лева. Двете банки са от т.нар втора група по размер на активите. Към 31 март тези на БАКБ са 2,88 млрд. лева, а тези на "Токуда Банк" - 498 млн. лева. За сравнение, активите на пазарния лидер ОББ са за 34,6 млрд. лева. В рамките на анализа си комисията е установила, че към 2023 г. общият пазарен дял на участниците в концентрацията няма да надхвърли 5% при банкирането на едро и дребно, платежните услуги и тези, свързани с финансовите пазари. Комисията е постановила незабавно изпълнение на решението, което може да бъде обжалвано в съда.

„Параходство БМФ“ вдигна флага на 45 000-тонния кораби за насипни товари „Царевец“. Това е четвъртият за 2024 г. нов бълкер и общо десетият построен от серията „Плана“. Другите три кораба, които излязоха тази година от китайската корабостроителницата Jiangsu New Yangzi Shipbuilding Co. Ltd., са „Родина“, „България“ и „Трапезица“. Това е вторият кораб с името „Царевец“, който някога е бил част от „Параходство БМФ“. До края на годината ще бъде получен и м/к „Козница“ – представител на другата успешна серия 32 000-тонни лейкъри (способни да плават и в Големите американски езера), с което настоящата 2024 ще бъде записана в историята на 132 годишната компания като годината с най-много новополучени кораба. През 2025 година се очакват още три от тази серия, а до края на 2026 година новият тип лейкъри ще станат общо 15. Серията 45 000-тонни кораба пък ще бъде допълнена с още 3 кораба през 2027 година, като с очакваните общо 10 нови плавателни съда Параходство БМФ планира да увеличи допълнително тонажа си, запазвайки средната възраст на флота от 7 години.

SOLA е българска технологична компания, специализирана в иновативни решения за симулация и обучение в медицинския и фармацевтичния сектор. Тя разработва симулатори за критични процедури в смесена (MR) и виртуална (VR) реалност, които реалистично пресъздават условията в реална работна среда. Симулациите дават възможност на студенти и професионалисти да тренират и затвърждават критични умения в безопасна среда без риск за пациенти и оборудване. Заедно с експерти от фармацевтичната индустрия компанията разработва и внедрява първия в България симулатор във виртуална реалност (VR) за асептично фармацевтично производство във Фармацевтичния факултет на Медицински университет - Пловдив. Симулаторът пресъздава реална среда на "чиста стая" и обхваща целия цикъл на фармацевтично производство - правилно обличане на лични предпазни средства, дезинфекция, смесване на разтвори до крайния продукт. Чрез симулатора студентите имат възможност да учат и практически затвърждават уменията си в реална работна среда, както и практикуват важните асептични техники, без да са нужни значителна инвестиция в оборудване и оперативни разходи на реална чиста стая. Симулаторът анализира всеки процес и движение на обучаващите се и оценява тяхното ниво. По този начин се проследява прогресът на всеки обучаващ се и се подчертават зони за подобрение. Според проучване на Johnson & Johnson интерактивното обучение подобрява усвояването на практически знания на хирурзи с до 233% в сравнение с традиционните методи. Подобно проучване на UConn Health установява увеличение на скоростта на обучение при комплексни ортопедични операции с 570% в сравнение с пасивни обучителни методи.

Управителният съвет на „Корадо-България“ АД предлага изплащането на междинен дивидент на акционерите в размер на 0,1 лева на акция бруто от печалбата за първото полугодие на 2024 г.. Общата сума възлиза на малко над 1,3 млн. лева. Надзорният съвет е одобрил предложението, което трябва да бъде гласувано на извънредно общо събрание на акционерите. Според съобщението то ще се проведе на 11 септември, но още не е официално свикано. Не е публикуван и отчетът на дружеството за първите шест месеца на 2024 г. През първото тримесечие на тази година обаче дружеството отчете силно забавяне на спада на продажбите и ръст на печалбата. Тенденцията явно се е задържала и през второто тримесечие, щом ръководството излиза с предложение за междинен дивидент, преди дори да е публикувало отчета за полугодието. За миналата година компанията изплати на акционерите дивидент в размер на 0,19 лева бруто на акция, или общо 2,5 млн. лева. Акциите на „Корадо-България“ поскъпват с малко под процент в последната година, а пазарната капитализация на дружеството възлиза на близо 61,4 млн. лева.

Съветът на директорите на „Градус“ АД е взел решение да инвестира близо 1,5 млн. лева в дъщерното дружество „Градус лоджистикс“ ЕООД. Със средствата ще бъдат закупени товарни автомобили за птици и хладилни камиони. В последната година акциите на „Градус“ поевтиняват с над 6%, а пазарната капитализация е малко под 336,2 млн. лева. Тази година дружеството не изплати дивидент на акционерите, за да се възстанови след загубите през 2023 г. През първото тримесечие компанията отчете рекордна печалба, след като през миналата година ръководството предприе серия от обезцени и отписвания и започна да реорганизира структурата на групата. Дружеството отчете и ръст на продажбите на месо и месни продукти и разплодни яйца. Дружеството продължава да изпълнява и програмата си за обратно изкупуване на акции. Последно сделки бяха осъществени в края на март. Компанията притежава 5 897 130 броя собствени акции, което представлява 2,42% от правата на глас.

Да се подобрят показателите по разследванията и окончателните присъди за корупция по високите етажи на властта, както и да се въведат изисквания за почтеност в работата на правителството и съответните наказания. Това са две от основните препоръки за България в представения Годишен доклад за върховенството на закона в ЕС. Той съдържа оценки и препоръки за всяка от държавите в Общността. В общата част на доклада комисията отбелязва промените, приети в Конституцията на България в последната година. Отчитат се приетите конституционни промени, свързани с укрепването на независимостта на Висшия съдебен съвет. В България остават предизвикателствата пред качеството на законотворческия процес. Новите промени в българската конституция са довели до ограничаване на правомощията на президента при назначаването на служебни правителства, както и до разширяване на възможностите за отправяне на питания до Конституционния съд. В България, Хърватия и Полша доверието в съдебната система е под 30 процента. Посочва се, че нашата страна е започнала преразглеждането на стратегията си за борба с корупцията и е разделила комисията за борба с корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. В България и Малта са необходими допълнителни усилия за постигане на окончателни присъди по случаи на корупция на високи управленски равнища, пише ЕК. В България е била създадена работна група за изготвяне на правила за поведението на участниците в управлението. В България, Унгария, Словения, Хърватия и Полша остава за решаване въпросът с независимостта на регулаторите. Остават в сила по-рано отправените препоръки за мерки за прозрачност на медийната собственост в нашата страна, Чехия, Франция, Нидерландия и Кипър. Комисията посочва, че България, Австрия и Словения са предприели положителни стъпки по изискването за прозрачност за държавната реклама в медиите. Допълва се, че у нас, в Австрия, Кипър, Естония, Финландия и Дания се обсъждат възможностите за повишаване на независимостта на обществените медии. Според ЕК България, Естония, Люксембург, Австрия и Финландия са предприели положителни стъпки за подобряване на достъпа до обществена информация. Допълва се, че у нас и в Австрия се наблюдава забавяне при назначенията на мандатни длъжности. Комисията отчита изпълнението на препоръките от миналата година:
- България е постигнала известен допълнителен напредък при предприемането на стъпки за законодателни промени, за да се избегне дългосрочно командироване на съдии за заемане на свободни длъжности;
- има известен напредък при подготовката на законодателни изменения за подобряване на работата на Инспектората към Висшия съдебен съвет и за избягване на опасността от политическо влияние; изцяло е изпълнена препоръката за разделяне на състава на ВСС според европейските изисквания;
- няма напредък по очакването за подобряване на разследванията и постигането на окончателни присъди по дела за корупция на високо равнище;
- няма напредък по отношение на изискванията за почтеност на висшите изпълнителни функции с въвеждане на ясни правила и наказания;
- наблюдава се известен допълнителен напредък в подобряването на прозрачността в разпределението на държавната реклама.
ЕК издава шест препоръки за България:
- да се предприемат законови промени, за да се избегне дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности;
- да се подготви законопроект за подобряване на работата на Инспектората към ВСС и за избягване на опасността от политическо влияние;
- да продължи работата по въвеждане на предпазни мерки в процедура за назначаване на избраните от Народното събрание членове на Висшия прокурорски съвет, особено по отношение на ролята на този съвет при избора и освобождаването на на главния прокурор;
- да се подобрят показателите по разследванията и окончателните присъди за корупция по високите етажи на властта;
- да се въведат изисквания за почтеност в работата на правителството и съответните наказания;
- да продължи работата за подобряване на прозрачността при държавната реклама, особено когато е договорена чрез посредници.

САЩ са напът да достигнат най-големия си федерален дефицит извън времена на криза като пандемията Covid-19, глобалният финансов срив и Втората световна война. Това още повече подтиква обвиненията във Вашингтон преди изборите - републиканците хвърлиха вината на прекомерните демократични разходи, а демократите отвърнаха, че причината са републиканските данъчни облекчения, които са намалили приходите. Според прогнози, публикувани от Службата за управление и бюджет на САЩ, дефицитът за фискалната година, приключваща на 30 септември, ще възлиза на почти 1,9 трилиона долара, което се равнява на 6,6% от брутния вътрешен продукт (БВП). Оценките на безпартийната Бюджетна служба на Конгреса показват, че разликата е още по-голяма - 6,7%. Според Службата за управление и бюджет тази година държавните приходи ще достигнат 17,6% от БВП, което е малко над средните 17,2%, регистрирани в САЩ от 1984 г. до 2023 г. И все пак общите разходи се очаква да надминат средните за този период с още повече - 24,2 % до 21,1%. Тези данни изглежда подкрепят аргумента на републиканците, че по-високите разходи са източникът на проблема. При 6,4% от БВП дискреционните разходи в текущия бюджет се очаква да бъдат под средното за 40 години от 7,5%. Задължителните разходи нарастват стабилно през годините и се очаква да достигнат 14,6% от БВП през тази фискална година, цели 3 процентни пункта над средната стойност за 40 години. Този растеж се движи до голяма степен от програмите за социално осигуряване и здравеопазване, които се разшириха с бързото нарастване на броя на американците на възраст от и над 65 години, Администрацията за социално осигуряване изчислява, че през 2024 г. ще има повече от 67 милиона души, които ще получават обезщетения, което е увеличение с над 8 милиона от 2015 г. насам. Застаряването на населението заедно с нарастващите разходи за здравеопазване, са движещите сили зад увеличените разходи за здравни програми на федералното правителство, включително Medicare и Medicaid. Разходите за големи програми за здравеопазване се очаква да достигнат 5,8% от БВП през 2024 г., според прогнози на безпартийната бюджетна служба на Конгреса. Това се сравнява със средно 3,4% между 1974 г. и 2023 г. В същото време плащанията по държавния дълг от 27,8 трилиона долара се увеличиха поради по-високите лихвени проценти. Откакто Федералният резерв започна да повишава лихвените проценти за борба с инфлацията през март 2022 г., средният лихвен процент, който правителството плаща по държавните облигации, се е увеличил повече от два пъти до 3,3%. Службата за управление и бюджет предвижда нетните лихвени плащания да се равняват на 3,2% от БВП през 2024 г., най-много от 1991 г. насам. През фискалната 2024 година приходите от данъци върху доходите на физическите лица, корпоративните данъци и данъците върху заплатите се очаква да надвишат средната си стойност за последните 24 години, като процент от БВП, и за трите категории. Това не означава, че данъчните облекчения, въведени от Доналд Тръмп по време на неговото президентство, са се изплатили, както често твърдят републиканците. Повечето икономисти, които са изследвали въздействието на Закона за намаляване на данъците и заетостта от 2017 г., са установили, че намаленията струват на правителството много повече, отколкото е генерирано от растежа и заетостта, дължащи се на промените. По-скоро въздействие имат фактори като правителствените стимули и исторически ниската безработица стимулират икономическата активност и по този начин генерират повече данъчни приходи. А маржовете на корпоративните печалби скочиха по време на пандемията, тъй като компаниите бяха по-свободни да повишават цените, което също доведе до данъчни приходи. Републиканците искат да направят постоянни индивидуалните данъчни облекчения в Закона за намаляване на данъците и заетостта, които изтичат следващата година. Но някои демократи искат само да запазят съкращенията за домакинствата, които печелят под 400 000 долара, като същевременно повишават лихвите за корпорациите и хората с високи доходи. Според Майкъл Фероли, главен икономист за САЩ в JPMorgan Chase & Co., Майкъл Фероли, недопускането на "залеза" на въпросния закон ще продължи да намалява приходите и ще влоши 10-годишните прогнози за дефицита на САЩ. Всяко решение за намаляване на разликата ще изисква комбинация от по-високи приходи чрез повишаване на данъците и по-ниски задължителни разходи, а не само едното или другото, обясни Фероли. По думите му има начини, по които можете да "оправите социалното осигуряване". Разходите за медицинска помощ и здравеопазване са малко по-трудни, но със сигурност има опции и там, посочва още Майкъл Фероли. Няма официални планове в процес на преустройство на социалното осигуряване, за което се прогнозира, че до 2033 година няма да има възможност да изплаща пълните обезщетения, или на Medicare (програма за здравно осигуряване - бел. ред.), като се смята, че програмата "ще удари дъното" до 2036 година. Няколко републиканци подкрепят намаляването на някои обезщетения или повишаването на възрастта за допустимост, а пък демократите предложиха повишаване на данъците за богатите, за да генерират повече приходи за програмите. През юни министърът на финансите Джанет Йелън каза, че искането домакинствата, които правят над 400 000 долара, да плащат повече социалноосигурителни данъци "със сигурност изглежда като разумен подход" за справяне с проблема. Траекторията на публичните финанси на Америка - прогнозите, публикувани от Бюджетната служба на Конгреса миналия месец, показват кумулативен дефицит от 22,1 трилиона долара за десетилетието от 2025 г. до 2034 г. - се превръща в източник на безпокойство извън бреговете на страната. В изявление от юни Международният валутен фонд разкритикува САЩ, че поддържат дефицит, който е "твърде голям", като отбеляза, че съпътстващото увеличение на дълговата тежест на страната крие рискове за световната икономика.

Китай е внесъл рекордни обеми от повечето основни стоки тази година, с изключение на суровия петрол, който не се е увеличил толкова рязко или силно. За това пише ресурсът OilPrice. Китайските покупки на LNG, въглища, мед и желязна руда нараснаха рязко през първата половина на годината в сравнение с нивата от 2023 г., въпреки продължаващата криза с недвижимите имоти и общото икономическо забавяне. Потреблението в страната спадна, но вносните стоки са складирани под формата на запаси, които да гарантират стабилност в бъдеще. Особено в светлината на наближаващото покачване на цените на суровините. Вносът на природен газ в Китай, включително чрез тръбопроводи и под формата на LNG, се е увеличил с 14,3% през първата половина на 2024 г. Китай успя да закупи редица стоки на по-ниски цени в опит да увеличи запасите. Това по никакъв начин няма да повлияе на показателите за растеж на националната икономика, но хеджира наближаващите рискове от дефицит. В този смисъл Пекин наистина се готви за нещо, може би сериозен недостиг или скок на пазара. Китай се възползва от възможността за стратегическа подготовка, казват анализатори в индустрията. Страната се готви за по-трудни времена и по-трудни пазари за ключови материали и енергия.