Лихвите по държавния дълг нарастват, което означава, че данъкоплатците плащат все по-висока цена за финансирането на бюджетния дефицит. Министерството на финансите преотвори емисия 3-годишни държавни ценни книжа (ДЦК), която беше пусната в обращение на проведения на 15 април 2024 г. аукцион. На проведения на 22 юли аукцион бяха емитирани нови книжа за 200 млн. лв., а средната доходност при пласирането на книжата достигна 3,64%. Това е четвъртото пускане на книжа от тази емисия от началото на годината и всеки път исканата от инвеститорите доходност нараства. На аукциона на 15 април книжа за 200 млн. лв. бяха пласирани при средна доходност от 3,01%, а сега цената на дълга нарасна на 3,64%. Това е значително повече от лихвите по банковите депозити за граждани. Но Министерство на финансите не пуска ДЦК, специално за граждани, каквато практика имаше преди години, което би осигурило средства за бюджета при по-ниски лихви и възможност на домакинствата да инвестират парите си. От началото на годината Министерство на финансите пласира нов държавен дълг на вътрешния пазар в размер на 1,5 млрд. лв.

Тричленен състав на Върховния административен съд отмени екостикерите за колите, които бяха въведени в България през 2021 г. Лепенките се получават при преминаване на годишен технически преглед. Замисълът на мярката беше да се ограничи движението на силно замърсяващи автомобили в централните градски части. Стикерът струва 6,80 лв. Сред основанията за отмяна на екостикерите са редица нарушения при приемането на наредбата през 2020 г., които често се наблюдават в такива случаи, показва преглед на решението, което е от 15 юли. Липсва анализ, в това число и финансова обосновка относно готовността на общините да осигурят инвестиции в четци и инфраструктура за идентификация на данните в екостикерите, посочват висшите магистрати. В мотивите не са посочени нито необходимите средства, които общините трябва да вложат, нито очакваните резултати от екостикерите. Междувременно стана ясно, че всички пунктове за извършване на годишен технически преглед (ГТП) на моторни превозни средства в страната, които до вчера не бяха свързали системите си с тази на държавната агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), трябва да преустановят дейността си. До момента 964 пункта вече предават данните автоматично, 8 са частично свързани, а 96 все още нямат свързаност. От 22 юли стана задължително осигуряването на свързаност на уредите за измерване (газоанализатор, димомер и спирачен стенд). Причината е, че от 00:00 ч. на 21 юли системата на ИААА приема данните от измерванията единствено автоматично по електронен път. В пунктовете, които нямат свързаност на уредите със системата за държавен контрол, няма да може да се извършват ГТП и да издават документи за техническата изправност на превозните средства. С цел повишаване на качеството на техническите прегледи и контрола, през октомври 2023 г. бе изменена Наредба № Н-32, с която бяха въведени новите изисквания. Съгласно промените трябва да бъде инсталиран софтуер, одобрен от ИААА, чрез който в момента на прегледа резултатите от измерванията от уредите да се изпращат електронно в агенцията.

Премахването на обявените за незаконни сгради в държавното ловно стопанство "Искър" на брега на едноименния язовир е спряно. Зданията, най-голямото от които трябваше да е ловен хотел, бяха построени от фирмата "Био майнинг", собственост на Румен Гайтански-Вълка. Общината обаче издаде заповеди за събарянето им, тъй като са направени без строителни разрешителни. След дълга съдебна сага заповедите бяха потвърдени през миналата година, а събарянето започна месеци по-късно - през март тази година. Сега премахването на ловния хотел на брега на язовир Искър е спряно с решение на Окръжен съд – Перник, съобщиха от Столичната община. Общината е уведомена за спирането на 11 юни - преди повече от месец. Причината за замразяването на събарянето е дело, заведено в Окръжен съд – Перник от фирмата "Форест трол". Тя претендира за неизплатени от "Био майнинг" пари по договор за строително-монтажни работи от 03 януари 2021 г. "Възникват сериозни съмнения, че това е един симулативен процес, тъй като исковата молба от "Форест трол" ООД е подадена на 07.06.2024 г. Още същият ден е образувано дело по описа на Окръжен съд - Перник. Три дни по-късно, на 10.06.2024 г. постъпва молба за обезпечение. С определение от същия ден, а именно – 10.06.2024 г. съдът в Перник допуска обезпечение и издава обезпечителна заповед на 11.06.2024 г.", казват от общината. Допълват, че съдебният състав е допуснал обезпечителна мярка "спиране на изпълнението на трите заповеди на главния архитект за събаряне на незаконните постройки" с мотивите, че за изхода на делото е нужно да се изследват и установят извършените строителни дейности, които на първо място би следвало да могат да бъдат доказани със строителна документация". Въпросното обследване трябва да послужи като доказателство в процес, "за което нормативно е предвиден отделен ред, различен от този в обезпечителното производство". Това означава, че въпросният "търговски спор" може да бави събарянето на незаконните сгради край язовир Искър доста дълго време. Фирмата "Форест трол" е регистрирана в софийското село Житен. Предметът ѝ на дейност е дърводобив и дъвообработка. Нейни собственици са Илиян Пламенов Цаков и Мирослав Здравков Първанов. Мирослав Първанов е съдружник във фирмата "Шато Де Фи" с Иван Емилов Георгиев. Иван Емилов Георгиев пък е посочен като действителен собственик на дружеството "Роудуей кънстракшън". Тази фирма се свръзваше с Румен Гайтански-Вълка. През 2019 г. тя получи кредит от 148.5 млн. лв. от държавната Българска банка за развитие, който е един от най-големите лоши заеми на финансовата институция. Този заем беше осветлен по времето, когато Кирил Петков беше служебен министър на икономиката. През 2023 г. прокуратурата прекрати делото за невърнатия заем.

За поредна година домейн разширението .com остава най-популярно в България с 43,54% от всички активни домейни, сочи статистика на най-голямата хостинг компания у нас СуперХостинг.БГ. На второ място по популярност е националната домейн зона .bg с 28,31% от всички, а на трето се нарежда европейската .eu с 14,44 процента. На четвърта, пета и шеста позиция се класират съответно домейните .net, .org и .online. От компанията отчитат 6% устойчив ръст при новите регистрации на домейни от 2022 г. насам, като резултатите за последните две години – 2023 и 2024 – са сходни. От началото на годината най-поръчван домейн е .bg с 35% от новите регистрации с лек ръст спрямо същия период на 2023 г., когато този показател е бил 34 процента. На второ място е .com, който държи 33% от новите регистрации през тази година (за същия период през 2023 г. процентът е бил 32), а на трето – .eu с 19% (за същия период през 2023 е бил 18 процента). На следващо място по нови регистрации на домейни през тази година се нарежда .online с 3.19%, измествайки .net и .org, като се позиционира далеч пред тях. След него е .site с 1.5%, и едва след това са силните в миналото разширения .net и .org. При онлайн магазините най-предпочитан домейн е .com (41%), следван от .bg (30%) и .eu (7 процента).

Прехвърлянето на варненския дял от "Международен панаир Плоивдив" АД в размер на 29% от акциите му на дружеството "Международен панаир Пловдив" АД през 2016 г. от тогавашното мнозинство около ГЕРБ в Общинския съвет на града, е незаконно, реши Софийски градски съд. Според мотивите за решението прехвърлянето е нищожно, тъй като е извършено при "тежки нарушения на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол (ЗПСК)". Тъй като през 2021 г. варненският Общински съвет взе решение за прехвърляне на акциите в собственост на компанията "Пълдин туринвест" на пловдивския бизнесмен Георги Гергов тя също беше привлечена по делото като ответник заедно с Община Варна. Сега, както дружеството на Гергов, така и местната администрация във Варна са осъдени да платят и близо 800 хил. лв. разноски и държавни такси по делото, направени от Министерството на икономиката и индустрията. Решението на Софийски градски съд подлежи на обжалване пред Софийския Апелативен съд.

Активите на "Топлофикация Шумен" се разпродават от синдик с начална тръжна цена от 3,059 млн. лева. Топлофикацията в града може да проследи историята си до паровата централа на машиностроителния завод, пусната през 1960 г. От 1986 г. тецът е газифициран, а към 2010-2011 г. абонатите бяха 2700, обслужвани от 76 километра мрежа и 186 абонатни станции. Заради задълженията си парното и топлата вода на няколко пъти бяха спирани, като в един момент дължимото за синьото гориво достигна 22 млн. лева. През 2010 г. икономическото министерство джироса акциите на дружеството на общината, която към онзи момент беше намерила софийска компания, която да инвестира в когенерация. 2 години по-късно това пропадна и се заговори за приватизация - отново, след като през 2008 г. не се бяха появили заинтересовани. Първоначално беше избран израелски инвеститор, договорът му беше прекратен и собствеността накрая отиде в местна компания. Въпреки плановете ѝ за инвестиции и разрастване на нов тип децентрализирана отоплителна мрежа, оздравителната програма не беше приета от кредиторите и през 2015 г. шуменският съд обяви топлофикацията в несъстоятелност. Делото срещу шуменския ТЕЦ бе образувано по искане на „Булгаргаз" заради задължения в размер на 18 млн. лева. Както е очевидно, това не се случи и на 12 август синдикът на "Топлофикация-Шумен" ЕАД организира продажба на имуществото на дружеството. То включва 47 декара в южната индустриална зона на града. Там са самата топлоцентрала (с 60-метров и 120-метров комин) и още голям брой промишлени сгради, общежитие, стол, складове и т.н. Освен това се продават разнообразни дълготрайни материални активи - две газови турбини Kawasaki от 1997 г., топлопроводи, абонатни станции, леки автомобили и части за системите.

Сайтът ПИК вече има нов собственик. Собственикът на медията Недялко Недялков я е продал на медийната група "Селевкиди", управлявана от Светослав Кантарджиев. Уточнява се, че компанията поддържа над 20 сайта в България и чужбина и е с гръцко участие. Преди да избере Кантарджиев, Недялков признава, че е имал няколко оферти да продаде ПИК. "С него сме рамо до рамо от над 15 години. Вижданията ни за това как се прави журналистика до голяма степен съвпадат. В идейно отношение също по-скоро сме съмишленици", казва още Недялков.

ПФК "Левски" АД погаси цялото просрочено задължение по главницата към Столичната община, възлизащо на 1 370 000 лв. През април тази година "сините" предприеха подобна стъпка и със задължението към Националната агенция за приходите, чиято главница - 6 342 000, бе покрита на три вноски. Дългът към Столичната община е формиран от местни данъци и такси, както и данък "Дарение" (5%), които не са били покривани още от 2013 г. С погасяването на главницата от 1.37 млн. "Левски" ще дължи на общината само лихвите, възлизащи на над 500 хил. лв., за които обаче е подписано споразумение за разсрочено плащане. Същата тактика бе използвана и за неплатените данъци и осигуровки към НАП, където обаче лихвите са близо близо 5 млн. лв.

Производителят на кабели „ЕМКА“ АД отчита ръст на продажбите с почти 13% за полугодието на 2024 г. в сравнение с първата половина на 2023 г. Заради съизмеримо увеличение на разходите печалбата на компанията за отчетния период нараства по-умерено – с 3%. Продажбите на дружеството се увеличават с близо 13% към края на юни 2024 г. до 81,9 млн. лева от 72,7 млн. лева година по-рано, според финансовия отчет. Само продажбите на продукция нарастват също с почти 13% до 80,4 млн. лева от 71,5 млн. лева. Общите разходи на компанията за първата половина на 2024 г. се увеличават с 13,6% до 75,8 млн. лева от 66,7 млн. лева за първата половина на 2023 г. Печалбата за полугодието се увеличава с 3% до 6,25 млн. лева от 6,05 млн. лева за полугодието на миналата година. В последната година акциите на „ЕМКА“ поскъпват с над 5%, а пазарната капитализация на дружеството достига почти 86,8 млн. лева.

Въпреки трайния спад на безработицата в Европа предизвикателството за намиране и задържане на квалифицирани служители убягва на работодателите на Стария континент. Този проблем достига критично ниво в най-голямата европейска икономика Германия, която е изправена пред остър недостиг на квалифицирани кадри. Мащабът на проблема само ще се разраства в бъдеще, прогнозира сайтът Stocklytics.com. Броят на квалифицираните кадри в Германия се очаква да намалее с 8,3 млн. души до 2040 г. Според доклад на Германския икономически институт недостигът на работна ръка ще засегне значително промишлеността в Централна Европа през идните 15 години. До 2025 г. регионът ще се бори със затегнат трудов пазар, при който свободните работни места ще се увеличат, а безработицата ще намалее до историческо дъно. До края на 2040 г. положението ще се влоши, тъй като повече служители ще се пенсионират. Като най-голямата икономика в Европа, Германия ще бъде особено тежко засегната от този проблем. Страната изпитва недостиг на квалифицирани кадри в редица сектори, дължащ се на застаряващото население, ниската раждаемост и нарастващото търсене на висококвалифицирани професионалисти. Това е вторият по големина бизнес риск за германските компании. Според доклада броят на квалифицираните служители в Германия се очаква да намалее с 1,5 млн. души между 2020 и 2025 г. Макар че тази цифра е огромна, следващите години ще донесат още по-голям спад. До 2035 г. се очаква германският трудов пазар да изпитва недостиг от още 4,3 млн. квалифицирани служители, като общият им брой ще намалее до 25,7 млн. души. С хоризонт от 16 години проблемът ще стане още по-остър. Очаква се до 2040 г. Германия да има само 23,3 млн. квалифицирани кадри, или с 26% по-малко спрямо 2020 г. Големият спад ще доведе до свиване на работната ръка в Германия с 5,5 млн. души до 2040 г. въпреки увеличаването на броя на служителите с високо образование. Допитването показва сходна тенденция в Централна Европа, като много други пазари са изправени пред същия проблем заради намаляващото население в трудоспособна възраст, ниската раждаемост и емиграцията към Западна Европа. Цифрите показват, че недостигът на квалифицирани кадри е дългосрочно предизвикателство за европейската икономика. Макар че сегашните предизвикателства са породени от икономическата среда с края на пандемията от Covid-19, Старият континент е изправен пред бъдеще, в което над една четвърт от населението му ще е преминало пенсионна възраст. В същото време образователната и обучителната система не са съсредоточени върху квалификациите, които са необходими за заместване на пенсиониращите се служители или за покриване на търсенето на работна ръка от разрастващи се индустрии като информационните технологии и изкуствения интелект. Разрешаването на тези проблеми е от основно значение за спряване с недостига на работна ръка и осигуряването на международна конкурентоспособност на Европа, отбелязва Stocklytics.com.

В тихите коридори на Организацията на обединените нации (ООН) бушува битка заради данъците, пише носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц в статия за Foreign Affairs. През 2023 г. Общото събрание на ООН прие резолюция за започване на преговори за нова, по-справедлива глобална данъчна архитектура. Предложената Рамкова конвенция на ООН за международно данъчно сътрудничество трябва да реформира сегашната (несправедлива) данъчна система, която е пълна с вратички, които позволяват на корпорациите и богатите хора да избягват плащането на данъци. Мащабът на проблема е потресаващ. Сегашната система позволява на компании и богати граждани да крият печалби в така наречените данъчни убежища (данъчен рай). Годишната загуба на приходи от това се оценява на между 240 млрд. и 600 млрд. долара. В резултат приходите от корпоративни данъци не са се увеличили през последните години, въпреки че печалбите са нараснали, което е обезпокоително предвид острата нужда на много правителства от пари за справяне с проблеми, като образование, здравеопазване и инфраструктура. Укриването на данъци пречи на правителствата по света да предоставят основни услуги на своите граждани, което допринася за глобалното неравенство. По-малко от 3000 души притежават 15 трилиона долара, което се равнява на годишния БВП на Германия, Индия, Япония и Обединеното кралство взети заедно. Има необходимост от международна конвенция, която да коригира тези грешки. Затова 125 държави гласуваха в подкрепа на резолюция на ООН за преразглеждане на глобалната данъчна система. Лидерите на тези страни разбират, че данъчното облагане на корпорации и милиардери е най-рационалният начин за увеличаване на приходите. Сегашната данъчна система, създадена преди век от Обществото на нациите, е предназначена да гарантира, че най-богатите компании не плащат данъци върху едни и същи доходи в две различни юрисдикции. Но компаниите използват тази система, за да избегнат напълно плащането. Екипи от счетоводители, адвокати и консултанти, помогнаха избягването на данъци да се превърне от изкуство в наука. Технологичните гиганти не остават по-назад при укриването на данъци. Историческите споразумения на Apple с ирландското правителство позволиха на компанията да освободи почти всички печалби от ЕС. Според Европейската комисия до 2014 г. Apple е намалила данъчната си тежест до едва 0,005%. За корпорациите тази съмнителна практика се превърна в норма. Например през 2022 г. 37-те служители на Shell на Бахамските острови генерираха 28 млрд. долара приходи и 1,55 млрд. долара необлагаеми печалби. С нарастването на броя на данъчните убежища расте и общественото възмущение от укриването на данъци от корпорациите. Лидерите на Г-20 осъзнаха проблема и поискаха от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да намери решение. ОИСР предложи “двустепенно решение” и през 2021 г. 138 държави и юрисдикции се съгласиха да го приложат. Първият компонент от новите правила разпределя данъчните права между страните, но само за стоте най-големи мултинационални корпорации. Вторият компонент предлага преференции за мултинационалните корпорации в замяна на инвестиции. Това осигурява глобална минимална ефективна данъчна ставка от 15%, което е ниско в сравнение със ставките в повечето страни. Но няма причина международните корпорации да плащат по-малко от средните или малките фирми, които се облагат с по-високи данъци в много страни. Анализ на Данъчната обсерватория на ЕС установи, че “най-слабо развитите страни получават много малко или никакви приходи”. И в замяна на тези “жълти стотинки” от тях се иска да се откажат от други данъци, включително върху цифровите услуги, които могат да генерират значителни приходи. Системата на ОИСР може да се окаже по-лоша от статуквото: вместо да бъдат увеличени данъчните приходи от мултинационалните корпорации, може да доведе до обратния резултат. Един по-добър глобален данъчен режим би бил в интерес на всички държави.

Индийското правителство ще похарчи 24 млрд. д. от бюджета за идната финансова година за създаване на заетост и професионално обучение,  обяви днес премиерът Нарендра Моди.  Средствата са предвидени за пет години по пет програми, насочени към "осигуряване на заетост, обучение и други възможности" за над 40 милиона млади индийци, уточни финансовият министър Нирмала Ситхараман при представянето на бюджета. Част от средствата ще бъдат заделени за стимули за компаниите да създават работни места.  При управлението на Моди страната постигна един от най-бързите темпове на растеж в света. Според Международната организация по труда обаче 29 процента от младите индийци, завършили образованието си, няма да имат работа. Новият бюджет предвижда страната да намали бюджетния си дефицит до 4,9 на сто от брутния вътрешен продукт за текущата финансова година, което е по-малко от нивото от 5,1 на сто, прогнозирано в преходния, междинен бюджет през февруари.