Регистрациите на нови леки коли в ЕС са се понижили с 18,3% през август, съобщават от Асоциацията на автомобилните производители в Европа (ACEA). Най-зле е било положението през най-горещия месец на годината обяви в Германия (-27,8%), Франция (-24,3%) и Италия (-13,4%), В Испания понижението е 6,5%. За първи път от началото на годината нама ръст и в България. У нас са са били регистрирани 2938 нови коли спрямо 2938 миналия август, което представлява понижение от 14%. Иначо от началото на годината в България са регистрирани 29 883 нови леки коли спрямо 24 400 през същия период на 2023-а или с 22,5 процента отгоре. През август 2024 г. регистрациите на електрически автомобили (BEV) в Европа са спаднали с 43,9% до 92 627 бройки (в сравнение със 165 204 през същия период на миналата година), като общият им пазарен дял е спаднал до 14,4% от 21% година по-рано. Това се дължи на грандиозния спад на двата най-големи пазара за електромобили: Германия (-68,8%) и Франция (-33,1%). От януари до август са регистрирани 902 011 нови коли на ток, което представлява 12,6% от пазара.

Сребърният фонд, който бе създаден през 2007 г. като буфер за подкрепа на държавната пенсионна система, едва тази година достигна 4 млрд. лв. Предварителните разчети при създаването му бяха за 10-15 години в него да се натрупат 10 млрд. лв., които да се използват за изплащане на пенсии в случай на нужда по време на кризи. Към края на август в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, каквото е цялото наименование на Сребърния фонд, разполага с 4.205 млрд. лв., показват данни на Министерство на финансите. Сумата е пренебрежимо малка на фона на огромния дефицит в държавния фонд "Пенсии", който от година на година, въпреки реформата с увеличаване на годините и стажа за пенсия, се попълва с все по-големи трансфери от държавния бюджет, т.е. от данъците на всички. Тазгодишният актюерски доклад на НОИ показва, че трансферът от бюджета вече покрива 45% от всички разходи на държавното обществено осигуряване, т.е. надхвърля 10 млрд. лв. Така ако в криза трябва да се ползват наличните средства в Сребърния фонд, те ще покрият изплащане на пенсии само за два-три месеца. По закон Сребърният фонд трябва да се пълни с постъпления от приватизация, концесии и бюджетни излишъци, като се инвестират разумно по строго определен ред. Една от причините за скромния ръст е, че от приватизация и бюджетен излишък от години не влизат средства. Всяка година до 31 май се правят всички отчисления в Сребърния фонд за предната година. Данните показват, че тази година в него са влезли 109,98 млн. лв. - приходи от концесии, отчетени по държавния бюджет за 2023 г. Освен това са влезли 35,47 млн. лв. - приходи от глоби, имуществени санкции и неустойки, свързани с приватизационния процес, както и скромните 230 хил. лв. парични постъпления от приватизация. Парите на фонда изцяло се съхраняват на депозитна сметка в БНБ, като за един продължителен период върху тях не не се начисляваха лихви. Имаше дори години, в които БНБ начисляваше наказателна лихва и държавният бюджет осигуряваше трансфери, за да не намаляват средствата във фонда. Едва в края на 2022 г. БНБ възстанови олихвяването - от октомври. От данните на МФ е видно, че тази година към края на август във фонда под форма на лихви са влезли 78 млн. лв., а за цялата 2023 г. - 108 млн. лв. В Сребърния фонд постъпват и пари от частните пенсионни дружества. Това са прехвърлените партиди на онези осигурени лица, които са се отказали от втора пенсия в универсален пенсионен фонд и са пожелали да се пенсионират изцяло с пенсия от държавния фонд "Пенсии" в НОИ. През август по тази линия във фонда са трансферирани 10,43 млн. лв. Месечно тези суми варират между 7-10 млн. лв., които в края на годината се прехвърлят в държавния фонд "Пенсии%. За цялата 2023 г. например са преведени 113.7 млн. лв.

Фармацевтите в България, които заплашиха с протести, твърдят, че зад промените в закона за лекарствата на партия  “Възраждане” има интереси на фирми, готови да продават медикаменти извън аптеките. На 23 септември 2020 година на заседание на МС се взема решение за подписване на меморандум с фирма “Пос Фарма” АД за продажба на медикаменти чрез автомати. В проектодокумента, е записано, че “Пос Фарма” АД ще изпълни приоритетен инвестиционен проект “Виртуален фармацевтичен център за контакти с клиенти” - София, а правителството ще осигури институционална подкрепа за него. Общият размер на предвидената инвестиция е 20 млн. лв. Проектът е лансиран от тогавашния шеф на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев. Според закона само определени лекарства без рецепта могат да се продават чрез машина, но при условие, че тя е разположена на територията на аптека. А лекарствата с рецепта се отпускат само в аптека от магистър-фармацевт при спазване на определени правила. Дружеството “Пос фарма”, учредено през юли 2019 г., към момента на подписване на меморандума няма разрешение за търговия с лекарства - нито на едро, нито на дребно. В крайна сметка, решението за подписване на меморандума е отменено. Ако в 266-те общини в България се инвестира в денонощна смяна за аптека, това би струвало на бюджета 59 млн. лв. на година. За сравнение - инсталирането на 266 машини би струвало 1,8 пъти повече само за закупуването им, без в сметката да влиза инсталирането и поддържането им. Това обяви Антон Вълев, председател на Националната аптечна камара. Според Емил Папазян, съдружник в “Про фарма”: С 1400-1500 машини може да се направи покритие на България.

Китайският доставчик на електрически компоненти Luxshare придобива германския производител на автомобилни части Leoni. Мажоритарният дял струва 320 милиона евро. Останалите акции ще бъдат собственост на австрийския предприемач Щефан Пирер. Относително невисоката цена за толкова мащабна компания е показателна за ситуацията, в която се намира както тя, така и пазарът на който оперира. Според договора, подразделението на Leoni за производство на кабели за автомобили ще бъде продадено на базираното в Сингапур дъщерно дружество на Luxshare - Time Interconnect. Leoni, която има около 95 000 души по целия свят, миналата година премина през голямо преструктуриране, след като неуспешната продажба на същото подразделение за автомобилни кабели го остави във финансови затруднения. В резултат на това компанията беше делистната от Франкфуртската фондова борса, а Пирер пое пълен контрол. Именно около всички тези процеси Leoni стана особено непопулярно име в Плевен. Компанията имаше 1300 служители в завода си у нас до месец юли, когато обяви, че до края на 2024 г. ще е съкратила всички и на започналото преди 6 години производство ще бъде сложен край - въпреки инвестицията от над 30 млн. евро.Сериозни съкращения Leoni започнаха и в Румъния. Европейската автомобилна индустрия е под все по-голям натиск от международната конкуренция, особено от Китай.

BlackPeak Capital инвестира 8 млн. евро във врачанската компания „Интелигентни системи за сигурност“ ООД. Компанията е създадена през 1994 г. и има 30-годишен опит в развитието и производството на електронни и електромеханични продукти. В нея работят над 200 служители. Инвестицията е стъпка към модернизацията и разширяването на производствените мощности на компанията. Сред приоритетите са привличане на професионален мениджърски екип и разширяване на предлаганите услуги, заедно с мажоритарния собственик „Старк Инвест Къмпани“. Новото ръководство на компанията включва Георги Атанасов и Сашка Станиславова. Основателят на „Интелигентни системи за сигурност“ ООД, Иво Върганов, който управлява бизнеса през последните 30 години, ще остане в компанията като технически директор и ще предоставя консултации на новото ръководство. BlackPeak Capital е създаден през 2014 г. и инвестира дялов капитал от 5 до 15 млн. евро в бързо развиващи се малки и средни предприятия в Румъния, България, Словения, Хърватия и Сърбия. Вторият фонд на BlackPeak Capital – BlackPeak Southeast Europe Growth Equity Fund, търси партньорства с предприемачи в региона, които са изградили компании от световна класа, базирайки се на постоянни иновации, органичен растеж и допълнителни придобивания.

Дъщерното дружество на „Бианор Холдинг“ АД – „Бианор Сървисиз“, което е част от консорциум, воден от INDRA, е подписало нов договор с Европейската агенция по отбрана (EDA). От 2020 г. насам компанията участва в седем проекта по програми на Европейската комисия (ЕК) за развитие на сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността. Към момента „Бианор Сървисиз“ продължава да работи активно по пет от тях. Проектът “Европейска система за командване и контрол” (European Command and Control System E2C), финансиран от Европейския фонд за отбрана (EDF), е продължение на успешно реализирания “Европейска стратегическа система за командване и контрол” (ESC2). Последният стартира през 2020 г. с финансиране на Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (EDIDP). E2C е за период от 24 месеца и е на обща стойност за целия консорциум от 47 млн. евро. Координатор на проекта е испанският лидер в отбранителната индустрия INDRA. Сред участниците в консорциума са италианската Leonardo и Института по отбрана, както и компании от Австрия, Германия, Дания, Естония, Нидерландия и Португалия.

Главболгарстрой ще извърши реконструкцията на стадион "Българска армия". ПФК ЦСКА обявиха, че са подписали договор със строителната компания, която трябва да извърши основната част от строежа на новия стадион за около една година. “Спортни имоти Българска армия” АД е подписало договор с “Главболгарстрой Холдинг” АД за срок от 12 месеца, колкото е необходимо за завършването на конструктивните елементи на стадиона. Изцяло завършено, модерно съоръжение с обновена паркова среда предстои да видим след период от около 18 месеца. Така, не само клубът, но и София като цяло ще разполага със стадион, отговарящ на стандарта на модерна, европейска столица, чиято цел е да бъде отговорна както към околната среда, така и към своите граждани.

Собственикът на компанията, която е генерален спонсор на ФК Левски - Мило Борисов, влезе в Надзорния съвет на клуба с решение на проведеното Общото събрание. Борисов влиза в ръководството на клуба след предложение от мажоритарния собственик Наско Сираков. Бизнесменът заменя в Надзорния съвет досегашния член Венцислав Димитров. Другите двама членове на НС остават - Сираков и Антон Краус. Съставът на Управителния съвет на Левски се запазва, като в него влизат Даниел Боримиров, адвокат Борислав Георгиев и Христо Йовов.

Излишъкът по текущата сметка на еврозоната при търговията със стоки и услуги със страни извън общността е намалял през юли на фона на спад на излишъка по сметката на първичния доход (обхваща основно три вида операции: компенсации на наетите лица, заплащани на нерезидентни работници или получени от нерезидентни работодатели, и инвестиционен доход от преки, портфейлни и други видове инвестиции и резервни активи, бел. ред.) Текущата сметка на еврозоната е била на излишък от 40 милиарда евро (44,7 милиарда долара) през юли в сравнение с излишък от 51 милиарда евро през юни. Излишъкът в търговията със стоки е спаднал до 35 млрд. евро, спрямо 39 млрд. евро през юни. Излишъкът при търговията с услуги се е увеличил до 19 млрд. евро през юли, при 12 млрд. евро излишък през предходния месец. Първичният доход показа дефицит от 1 милиард евро в сравнение с излишък от 14 милиарда евро. В същото време дефицитът по вторичния доход се сви до 13 млрд. евро от 14 млрд. евро. През 12-те месеца до края на юли излишъкът по текущата сметка на еврозоната скочи до 388 милиарда евро, от 71 милиарда евро през същия период на миналата година. В същото време нетните придобивания от резиденти на еврозоната на ценни книжа за портфейлни инвестиции извън еврозоната са възлизали на 477 милиарда евро, а нетните придобивания на ценни книжа за портфейлни инвестиции от нерезиденти - на 642 милиарда евро.

Федералният резерв на САЩ (Фед) понижи основния лихвен процент с 0.5 пункта, с което официално постави началото на първия цикъл на разхлабване на паричната си политика след пандемията. Така лихва пада до ниво от 4.75 - 5%, а сигналите са, че предстоят още намаления. Решението идва на фона на инфлация, която се забавя все по-близо до целта от 2%, но и на нарастващи опасения за пазара на труда. Решението бележи началото на курс към нормализиране на условията за финансиране, след като повече от година Фед държеше лихвите на най-високото им ниво за последните две десетилетия. С това банката целеше да се справи с високата инфлация в САЩ, която достигна пик от над 9% през 2022 г. Въпреки очакванията за забавяне на производството и загуба на работни места американската икономика изненада мнозина, като не само избегна рецесия, но и продължава да расте със сравнително високи темпове. Именно доброто представяне на икономиката позволи на Фед да задържи лихвите високи по-дълго. За разлика от Европейската централна банка, която беше принудена от слабата активност в еврозоната да започне да разхлабва политиката си по-рано и вече предприе две понижения по 0.25 пункта от юли насам. Напоследък заетостта в САЩ расте с по-бавни темпове, а безработицата се повиши до 4.2%, макар засега да остава на исторически ниско ниво. Така фокусът, който досега беше предимно върху ценовото напрежение, постепенно се измества към пазара на труда. Според новите насоки на Фед се очаква лихвеният процент да падне до 4.25 - 4.5 до края на 2024 г., което предполага ново голямо намаление с половин пункт на някоя от двете оставащи срещи тази година или две намаления с по четвърт пункт. В сравнение с по-ранните си насоки от юни сега Фед чертае по-стръмен път на спускане надолу. Очакванията им са лихвеният процент да падне с още един пункт през 2025 г., а до края на 2026 г. да се понижи малко под 3%. Въпреки това в дългосрочен план прогнозите са за лихва около 2.9%. Изглежда, нагласите сред централните банкери са, че ерата на евтините пари от 2010-те не се очертава да се повтори, поне в обозримо бъдеще. Служителите на Фед прогнозират, че безработица ще достигне до 4.4% през следващите две години спрямо сегашното ниво от 4.2%, а икономическият растеж ще се стабилизира на ниво 2%. По-ниските лихвени проценти ще облекчат условията за финансиране, като направят кредитите по-достъпни за бизнеса и домакинствата. Разходите по заемите - от ипотечни кредити до кредитни карти и студентски заеми - се повишиха значително след увеличенията на Фед през последните две години. Някои лихви обаче вече започнаха да спадат, като средната 30-годишна ипотека наскоро достигна 6.20%, според Freddie Mac, след пик от близо 8% през октомври миналата година. Пазарите вече до голяма степен са калкулирали намалението на лихвите. В краткосрочен план реакцията на инвеститорите ще зависи от това дали решението на Фед ще се приеме като сигнал за владеене на ситуацията и път към меко приземяване, или като твърде плах или закъснял ход, който може да навреди на икономиката. В дългосрочен план по-ниските лихвени проценти обикновено стимулират акциите и по-нестабилните активи, тъй като инвеститорите търсят повече риск, когато доходността на сигурни активи като облигациите намалее.

Износът на палмово масло от най-големия световен производител Индонезия се очаква да намалее тази година. Това се дължи на увеличеното вътрешно потребление поради по-високи задължения за влагане на продукта при производството на биодизел, както и заради лек спад в производството, съобщи Ройтерс, позовавайки се на представител на индустрията. Износът на страната може да падне с 2 милиона метрични тона до 30,2 милиона тона през 2024 г. спрямо предходната година, казва Фадхил Хасан, ръководител на отдела за търговия и популяризиране в Индонезийската асоциация за палмово масло. Той цитира данни, според които през първата половина на 2024 г. износът е намалял със 7,6 на сто до 15,06 милиона тона. Производството вероятно ще спадне с 1 милион тона до 53,8 милиона тона, тъй като сухото време от миналата година намалява добивите. Производството е намаляло до 26,2 милиона тона през първото полугодие от 27,3 милиона тона миналата година. Индонезия увеличи дела на палмово масло, смесено с биодизел, до 35 на сто през 2023 г. и го приложи в цялата страна от 1 август 2023 г. Това ще увеличи потреблението на палмово масло до рекордните 24,2 милиона тона през 2024 г. от 23,2 милиона тона миналата година. Миналия месец енергийното министерство на Индонезия заяви, че планира да повиши смесването до 40 на сто през януари 2025 г. в опит да намали вноса на горива и емисиите от изкопаеми горива. Нарастващото потребление се очаква да намали излишъка за износ, което помага на Джакарта да набере средства за изпълнение на своята програма за биодизел, казва Хасан. Според него правителството трябва внимателно да обмисли тенденциите в производството и износа, преди да увеличи мандата за смесване. Износът генерира приходи, които подкрепят програмата за биодизел, смята той.