Металургията на България се "задъхва" от нерегламентиран внос от трети страни на дълги стоманени продукти, от които годишно се внасят повече от 200 000 тона на стойност около 240 млн. евро, съобщи Никола Рангелов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) във връзка с Деня на металурга. Браншът изпитва затруднения и заради енергийните цени и настоява подкрепата за цените на тока да остане и през следващата година. Металургичните фирми се нуждаят и от компенсации на така наречените индиректни разходи, свързани с намаляването на въглеродния отпечатък. Българската металургия е експортно ориентирана основно към ЕС, като основен търговски партньор на България, включително на металургичния сектор, е Германия. За миналата година в някои производства се отчита спад в количествата на произведената продукция. В цветната металургия намалява производството на основните метали - мед и олово, което се дължи на извършените планови и извънпланови ремонти на оборудването. България остава фактор в металната индустрия на ЕС с относителен дял 12,5 на сто в медта и 7,1 на сто в оловото. Има спад с 8 на сто и в производството на алуминиеви продукти и изделия в резултат от завишен внос от трети страни, предимно от Китай на ниски цени. В цяла Европа през последните 8-10 години се отчита спад на производството на черни метали, като тази тенденция се прехвърля и в България. По последни данни на Еврофер спадът за Европа за този период е близо 30 на сто и тенденцията продължава. От началото на годината произведената в ЕС стомана е с около 1,8 на сто по-малко, като и в България. Всички мерки, които от ЕС се набелязват като законодателство, помощ на индустрията, са с хоризонт 2030 г., 2050 г., а бизнесът има нужда от решения веднага. България по традиция влиза в класацията на 10-те държави в ЕС (27) - най-големи производители на блокови цветни метали и металургични продукти от тях. За 2023 г. по произведено количество метално олово България заема пето място от страните членки и производители при шеста позиция една година преди това. По данни на НСИ в икономическа дейност "Производство на основни метали" се отчитат 100-120 фирми, от които около 10 са големите металургични предприятия, определящи облика на българската металургична индустрия. В бранша работят национални и чуждестранни фирми, но от големите производители и преработватели на метали преобладават тези, които са собственост на външни компании. За тази година се очаква металургията на България да отчете традиционните 12-15 процента дял на своята продукция в общия стоков износ на страната. Основният пазар за българската металургична продукция е Европа, като около 60-70 процента от целия износ е предназначен за страните от ЕС. Инвестициите Българската металургия е сред браншовете с най-голям размер на годишните инвестиции в страната. Средно между 300 и 500 милиона лева са вложенията на предприятията и голяма част са в екология. От над 35 000 души в началото на прехода, в момента заетите в металургията в България са около 12 000. В металургичния бранш в България пряко са заети между 10 000 и 12 000 души . В момента непряко с бранша са ангажирани между 60 000 и 75 000 души. В цветната металургия средната заплата достига вече 3000 лева, а в черната е около 2700-2800 лева.

Трафикът от камиони и автобуси е нараснал с 55% за една година и за първи път има реална възможност приходите от събрани пътни такси в България да стигне и дори да надмине 1 млрд. лв, сочат данните на Националното толуправление. Докато през първата половина на 2023 г. приходите от толтакси, плащани от всички превозни средства над 3,5 тона, са били 186,834 млн. лв., за същия период на тази година вече са събрани 290,5 млн. лв., което прави ръст от 55%. Той идва единствено от увеличения трафик, тъй като през този период нито са повишавани таксите, нито е разширяван обхватът на пътищата, за които се събират толтакси. Броят на закупените от водачите на леки коли винетки през първото полугодие на 2023 г. е бил 2,987 млн., от които са събрани 152 млн. лв., докато тази година за същия период са купени 3,088 млн. винетки за 154,8 млн. лв.

Общите приходи на 15-те най-големи фирми от Аутсорсинг-сектора в България са се увеличили със 7.5% до 1.62 млрд. лв. през 2023 г., далеч под отчетения 13.3% ръст за 2022 г. И през 2023 г. номер едно остава "Колпойнт Ню Юръп", която работи под бранда TELUS Digital (преди TELUS International), част от канадския телеком TELUS. Приходите й спадат с 3% до 246 млн. лв. Тя е и най-големият работодател в региона заради трите си центъра - два в София и един в Пловдив. В края на 2023 г. служителите са били малко над 4000, но спадът им спрямо предишната година е над 11%. Въпреки това компанията остава най-рентабилната в класацията и дори увеличава печалбата си до 58 млн. лв. (24% марж). Сред клиентите на офисите тук са гиганти като Google, Epic Games и др. Вторият също запазва позицията си от 2022 г. и продължава да расте. "Ай Би Ем България" увеличава приходите си с 9.7% до 178 млн. лв., а печалбата и служителите й също се вдигат. Персоналът й в края на 2023 г. е над 1900 души, като през тази година очакванията са да порасне още, защото групата майка придоби дейност на дружества, които имат екипи в България, и част от тях вече се прехвърлиха към IBM. От офиса в България се извършват изнесени процеси за компанията майка в областта на IT инфраструктура, софтуер, финанси и други проекти. За първи път от години сред водещите три има промени и новото присъствие в Топ 3 е "Хюлет-Пакард глоубъл деливъри България сентър", дъщерна компания на Hewlett Packard Enterprise. Дружеството се занимава с отдалечена поддръжка на IT инфраструктура на мултинационални компании. Отделно извършва и аутсорсинг на дейности и бизнес процеси като покупки, управление на проекти, изготвяне на бизнес отчети и др. Основно работи за немски говорещи държави - Швейцария и Германия, следвани от Великобритания, Франция и Италия. Приходите на "Хюлет-Пакард глоубъл деливъри България сентър" са се увеличили с над 13% до 141 млн. лв., а служителите - с 3% до около 1670 в края на годината. От топ 3 изпада едно от утвърдените имена и работодател в ВРО сектора - "Съдърланд глоубъл сървисиз България", която работи в България от 2008 г. и има три офиса в София, Бургас и Варна, обслужващи на различни езици клиенти като Spotify и Amazon. Приходите й намаляват за четвърта поредна година, като през 2023 г. спадът е с 12% до 115 млн. лв. През годината броят на служителите е надолу с около 17% до 1613. В отчета на българското дружество се казва, че понижените приходи се дължат на прекратени четири проекта през годината. В тазгодишната секторна класация присъстват и центровете на две отделни бутилиращи компании на групата Coca-Cola - Coca-Cola Helenic и Coca-Cola Europacific Partners. Те обслужват директно компаниите майки с най-различни изнесени процеси - финанси, счетоводство, доставки, човешки ресурси и др. Приходите на "Кока-Кола юропасифик партнърс сървисис България" отчитат близо 32% повишение на оборота до 123 млн. лв. и около 13% на служителите до 1235 души. "Кока-Кола хеленик бизнес сървисиз организейшън" пък повишава оборота си с 22% до 85 млн. лв., макар служителите на компанията да намаляват с 37% през годината до около 450 души. Впечатляващ растеж (всъщност най-високият в тазгодишното подреждане) отчита центърът за споделени услуги във Варна на белгийската банкова група KBC, чиито приходи порастват с 51% до 87 млн. лв. Персоналът на компанията е скочил с около 300 души през миналата година до над 1300, а през тази - и с още 100. От центъра се обслужват операции на групата в областта на IT, дигитални и бизнес услуги. В този сегмент продължават да навлизат още компании. Последният пример е EY, която отвори свой център за споделени услуги в София през лятото. В тази област България остава вторият най-голям играч в Югоизточна Европа след Румъния. Сред останалите инвеститори са компании и организации като Hitachi, AES, Heidelberg Materials, BIC, Cargill, UNIQA, Световната банка и др.

USW Ltd направи следващата крачка в превръщането на Smart DOCMAN от система за процедурно управление на дейността в платформа за създаване на нови управленски технологии. Първата разработка в тази насока е технологията за корпоративна интеграция. Тази технология решава управленски проблеми в корпоративни структури с клонова организация. В такива структури се изисква високо ниво на интеграция на съвместната работа на корпоративното управление с (относително) автономното функциониране на клоновите структури. И корпоративното управление и автономното функциониране са обезпечени с оптимална процедурна организация в средата на Smart DOCMAN. Корпоративното управление използва пълен достъп до представянето на работата на клоновите структури при упражняване на контрол. Заедно с това, за критични етапи от дейността на клоновите структури е осигурено пряко изпълнение от корпоративното управление- например при процедури по договаряне. За клоновите структури се осигурява достъп (само) до заявени от тях процедури по вземане на касаещи ги (само) тях решения. Такава интеграция се реализира и поддържа лесно в средата на Smart DOCMAN. А за нея е добре да се напомни, че е много-езикова и обслужва работа в различни времеви зони.

Проектът на последното правителство на Бойко Борисов за изграждане на правителствен комплекс върху терен на "София тех парк" в столичния квартал "Младост" може да се трансформира в проект за изграждане на централа за държавните енергийни дружества. Това става възможно, след като служебното правителство разреши на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) да придобие от "Държавната консолидационна компания" (ДКК) правото за строеж върху терена в местността "Къро". Предстоят преговори между двете дружества дали това да стане и, ако БЕХ приеме да придобие правото за строеж, трябва да получи картбланш от енергийния министър, след което да се направи независим анализ за цената, която енергийният конгломерат трябва да плати на ДКК. Намеренията са в бъдещия централен офис на държавната енергетика да бъдат приютени и други държавни енергийни компании като "Минпроект". Въпросното право на строеж първоначално е на държавната компания "София тех парк", но е придобито от ДКК през 2019 г. след решение на Министерския съвет. Според издадения нотариален акт на терена, който е урегулиран и е с обща площ от 24 811 кв. м, може да се реализира строителство със следните параметри: разгъната застроена площ до 86 838 кв. м над кота 0 (нула) и 48 000 кв. м под кота 0 (нула) и максимална застроена площ на терена 14 886 кв. м.

Българската агенция за инвестиции (БАИ) връчи сертификати за инвестиция клас "А" на Папас Олио и Сар Макина България. Папас Олио ще строи силозно стопанство и плоски складове за съхранение на зърнени култури в Ямбол. Благодарение на инвестицията фирмата смята да изгради модерна база с високопроизводителни машини за прием, почистване, складиране и калибриране на зърнени и маслодайни продукти. Сар Макина България пък планира да произвежда машини и резервни части в Шумен. Произведените от предприятието машини ще са предназначени за новоразвиващите се и действащите предприятия за преработка на мед и алуминий и ще се пласират на европейския пазар, включително в съседни държави като Северна Македония и Сърбия. Компанията е дъщерно дружество на Сар Макина Санайи Ве Тиджарет Аноним Ширкети и е част от групата на турския холдинг Sarkuysan, който е сред големите преработватели на мед и производители на медни жици, тръби и шини.

Министерството на иновациите и растежа връчи сертификат за категория „Инвеститор клас А“ на лечебни заведения МЕДИКА. Сертификатът е за мащабната инвестиция в модерната сграда за здравна помощ, за нейното високотехнологично оборудване и бъдещите планове на развитие на лечебното заведение. От създаването си през 2003 г. до сега Лечебни заведения МЕДИКА се доказаха многократно като иноватор в редица методи за диагностика и лечение. През годините в структурите им бяха сформирани висококвалифицирани екипи, които непрестанно се разрастват и в Русе биват привличани не само утвърдени хабилитирани специалисти, но и млади надежди в медицината. Източник: utroruse.com

Международният хотелски бранд Mercure отвори първия си хотел в България. Той е част от хотелската верига Accor. Хотелът отвори врати на 1 ноември и се намира в столичния квартал „Манастирски ливади“. Хотелът предлага 111 стаи, лоби бар, зимна градина и ресторант. На територията на хотела има и фитнес център, сауна и солна стая. Хотелът предлага и множество споделени пространства за работа, како и зарядни станции за електрически превозни средства. Accor е световна хотелска верига с присъствие в над 110 страни, с 5600 обекта, 10 000 ресторанта и барове, уелнес центрове и гъвкави работни пространства. Групата обединява повече от 45 хотелиерски бранда от луксозен до икономичен клас. Основана през 1967 г., Accor е със седалище във Франция и е публично регистрирана на фондовата борса Euronext Paris и извънборсовия пазар в Съединените щати.

Съветът на ЕС постигна споразумение относно нови мерки, които ще пренесат правилата на ЕС относно данъка върху добавената стойност (ДДС) в цифровата ера. С нови правила относно електронните фактури и отчитането на данни в реално време, както и бизнеса, извършван чрез цифрови платформи, този пакет от законодателство ще се бори с данъчните измами, ще подкрепя бизнеса и ще насърчава цифровизацията. Споразумението обхваща три акта – директива, регламент и регламент за прилагане – които взети заедно водят до промени в три различни аспекта на системата на ДДС. Новите правила ще:
- направят задълженията за отчитане на ДДС за трансгранични транзакции напълно цифрови до 2030 г
- изискват от онлайн платформите да плащат ДДС върху услугите за краткосрочно настаняване и пътнически транспорт в повечето случаи, когато отделните доставчици на услуги не начисляват ДДС
- подобрят и разширят онлайн обслужването на едно гише за ДДС, така че фирмите да не трябва да преминават през скъпи регистрации за ДДС във всяка държава-членка, в която правят бизнес
Понастоящем от предприятията се иска на всеки няколко месеца да представят на своите национални данъчни власти „рекапитулационни декларации“ за стоки и услуги, продадени на предприятия в други държави-членки на ЕС, които са облагаеми в тези държави-членки. Сега Съветът се съгласи, че ще бъде създадена цифрова система за отчитане в реално време за целите на ДДС чрез електронни фактури. Предприятията ще издават електронни фактури за трансгранични транзакции между фирми и автоматично ще докладват данните на своята данъчна администрация. Това ще се основава на съществуващия европейски стандарт за електронно фактуриране в областта на обществените поръчки. След това националните данъчни администрации ще споделят данните чрез нова ИТ система, която ще може да предоставя анализи на подозрителни дейности. Рамка на национално ниво ще гарантира качеството на данните, включени в електронните фактури, с гъвкавост за държавите-членки при прилагането на тази рамка. Съветът се съгласи, че системата на ЕС трябва да бъде въведена през 2030 г. и че всички съществуващи национални системи трябва да станат оперативно съвместими със системата на ЕС до 2035 г.
Съгласно новите правила операторите на платформена икономика ще отговарят за събирането и внасянето на ДДС в случаите, когато техните доставчици на услуги не плащат сами ДДС (съгласно така наречения модел на „приет доставчик“). Платформата ще събира ДДС директно от клиента и ще го превежда на данъчните власти.
Съветът предостави на държавите-членки по-голяма гъвкавост, като разшири определението за краткосрочно наемане на жилища за данъчни цели и даде възможност на държавите-членки да освободят малките и средни предприятия (МСП) от правилата за предполагаем доставчик. Съветът постигна съгласие и за кратък преходен период за прилагане на правилата за предполагаем доставчик.
За момента система от „обслужване на едно гише“ позволява на предприятията да декларират и внасят дължимия ДДС върху техните продажби на стоки и услуги на потребители от една страна на ЕС в друга, чрез администрацията на една държава членка и на един език. Въпреки това компаниите, които искат да продават стоки на потребители в държава членка, различна от тяхната собствена (т.е. от склад или седмичен пазар в тази държава членка), все още трябва да се регистрират за целите на ДДС два пъти. Поради това новите правила ще разширят обхвата на съществуващите „обслужвания на едно гише“ до продажби от бизнес към потребители на определени артикули, като електричество или газ, които се извършват в държава-членка, различна от тяхната собствена, а не само между гранични доставки. Това ще включва ситуации, при които компаниите просто искат да преместят запаси в друга държава-членка, за да ги продадат там директно на потребителите на по-късен етап. По този начин разширеното обслужване на едно гише ще позволи на още повече предприятия да изпълняват задълженията си по ДДС чрез един онлайн портал и на един език. Съветът също така се съгласи да прехвърли задължението за плащане на ДДС при сделки между предприятия от доставчика на стока или услуга към купувача, ако този доставчик не е установен в държавата-членка, където се дължи ДДС (съгласно т.н. - наречен „механизъм за обратно начисляване“). Това вече беше възможно в някои ситуации, но в бъдеще ще стане задължително. За разлика от предложението на Комисията, Съветът реши да не разширява съществуващата разпоредба за предполагаем доставчик – която възлага отговорността за събиране на ДДС на платформи, които улесняват транзакциите, а не на основните доставчици – за всички стоки, доставени от онлайн платформи и прехвърляне на собствени стоки. Той също така се съгласи да не променя правилата за произведения на изкуството и антики. Съветът също така реши да обсъди предложението за задължително обслужване на едно гише за внос в рамките на аспектите на ДДС на предложението за реформа на Митническия кодекс на Съюза, което в момента се обсъжда в Съвета. Пакета „ДДС в цифровата ера“, който се състои от три предложения:
- предложение за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на правилата за ДДС за цифровата ера;
- предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 904/2010 по отношение на разпоредбите за административно сътрудничество по ДДС, необходими за цифровата ера;
- предложение за регламент за изпълнение на Съвета за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на изискванията за информация за някои схеми за ДДС.
Директивата и регламентът са предмет на специална законодателна процедура. В рамките на Съвета се изисква единодушие и за трите правни акта. Беше проведена консултация с Европейския парламент, който даде своето становище на 22 ноември 2023 г. Въпреки това, поради съществени промени, направени от Съвета в директивата, Европейският парламент ще бъде консултиран отново относно договорения текст. След това текстът ще трябва да бъде официално приет от Съвета, преди да бъде публикуван в Официален вестник на ЕС и да влезе в сила.

Търговският дефицит на САЩ е нараснал рязко през септември, след като предприятията увеличиха вноса за да отговорят на силното вътрешно търсене и в очакване на по-високи мита върху стоките, сочат изнесени данни на Бюрото за икономически анализи към министерството на търговията на страната, цитирани от Ройтерс. Дефицитът по външната търговия на САЩ се е увеличил с 19,2 на сто до 84,4 милиарда долара спрямо ревизираните 70,8 милиарда долара през август, отново поради спада на износа. Икономисти, анкетирани от Ройтерс, очакваха търговският дефицит да нарасне до 84,1 милиарда долара спрямо отчетените по-рано 70,4 милиарда долара през август. Търговията е ограничила растежа на брутния вътрешен продукт през септември с 0,56 процентни пункта през третото тримесечие. Това представлява пречка за икономическия растеж вече три поредни тримесечия. Икономиката на САЩ нарасна с 2,8 на годишна основа през тримесечието юли-септември (спрямо третото тримесечие на 2023 г.), показват данните.

Турция сформира четиринационален съвет заедно с Унгария, България и Сърбия, за да улесни интегрирането на мултимодалния проект на Ирак на стойност $17 милиарда, наречен "Път за развитие в Европа". Този съвет допълва съществуващо партньорство, създадено за проекта, включващ Ирак, Турция, Катар и ОАЕ. "Пътят за развитие" ще се простира от пристанището Al Faw, което се строи в Южен Ирак, до границата на страната с Турция, осигурявайки транзитен маршрут към Европа. Мухибис заяви, че пет котвени места са завършени в пристанището Al Faw, докато свързаните с тях инфраструктурни проекти са завършени на 75 процента. Първоначалните проекти за железопътния сегмент са готови, като окончателните проекти вече са в ход. Първоначалният проект на магистралата е завършен на 84 процента, а проучванията за осъществимост и тестовете на почвата са завършени на повече от 1000 километра. Министрите на транспорта от Ирак, Турция, Катар и Обединените арабски емирства се срещнаха в Багдад миналата седмица, за да координират управлението и дългосрочния работен план за придвижване на проекта за развитие на пътя. Преди това четирите страни подписаха меморандума за разбирателство за сътрудничество по проекта за Пътя за развитие на Ирак по време на посещението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Багдад. Този проект включва изграждането на 1000 километра железопътна и пътна инфраструктура, за да може Турция да се свърже с пристанището Al Faw в Ирак. Планът е изграждането на този коридор, наричан още "новият път на коприната", тъй като мнозина го виждат като съперник на китайската инициатива "Един пояс, един път", да бъде завършен през следващата година. Промишлени комплекси и логистични хъбове също трябва да бъдат изградени по коридора, който се разглежда като най-кратката транспортна връзка между Азия, Близкия изток и Европа, като не е изключено и свързването с нефтопроводи и газопроводи по маршрута. Премиерът на Ирак Мохамед Шиа Ал Судани подчерта в интервю за Anadolu това лято, че проектът за развитие на пътя ще свърже източния свят с Европа през Ирак и Турция.