В края на 2023 г. дългът на България възлиза на 42.383 млрд. лева спрямо 37.851 млрд. лв. година по-рано, което представлява 23.1 на сто от БВП срещу 21 сто за тримесечие по-рано и 22.6 на сто в края на 2022 г. България остава второ място в Евросъюза по с най-нисък дълг. Най-високите стойности на държавен дълг спрямо БВП в края на 2023 г. сред държавите-членки на Европейския съюз се отчитат в Гърция (161.9%), Италия (137.3%), Франция (110.6%), Испания (107.7%) и Белгия. Под 30% е този показател единствено в Естония (19.6%), България (23.1%), Люксембург (25.7%) и Дания (29.3%). В сравнение с 12 месеца по-рано, при десет от държавите-членки на ЕС се наблюдава ръст на държавния дълг спрямо БВП. Най-голям скок има във Финландия (+2.3 пр. п.), Латвия (+1.8 пр. п.), Румъния (+1.3 пр. п.), Естония (+1.1 пр. п.), Люксембург и Белгия (+0.9 пр. п.), България (+0.5 пр. п.), Полша (+0.4 пр. п.) и Литва (+0.2 пр. п.). Най-голям спад се отчита в Португалия (-13.3 пр. п.), Гърция (-10.8 пр. п.), Кипър (-8.3 пр. п.), Хърватия (-4.8 пр. п.), Испания (-4 пр. п.), Нидерландия (-3.7 пр. п.), Словения (-3.3 пр. п.), Италия (-3.2 пр. п.) и Германия (-2.4 пр. п.). В края на 2023 г. дългът на страната ни възлиза на 42.383 млрд. лева спрямо 37.851 млрд. лв. година по-рано.

Средният лихвен процент по депозитите в банките в България се увеличава на годишна база през април. На месечна основа намаление има само в средната лихва на спестяванията в евро при бизнеса, а при домакинствата тя остава на нивото от март, показват актуалните данни от лихвената статистика на Българската народна банка (БНБ). Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове на депозитите на бизнеса се увеличава с 0,62 процентни пункта през миналия месец в сравнение с март до 2%, а на годишна база расте с 0,66 пр. п. При спестяванията в евро средната лихва намалява в сравнение с март с 0,06 пр. п. до 2,48%, при годишен ръст от 0,94 пр. п. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове през април остава на нивото от март – 0,05%, а по тези в евро се понижава за месец с 0,01 пр. п. до 0,08%. През април средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се увеличава спрямо март с 0,24 пр. п. до 0,97%. За година ръстът е с 0,49 пр. п. Средната лихва на спестяванията евро се запазва на ниво от 1,10%, каквото беше през март. На годишна база ръстът е с 0,43 пр. п. Средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове остава на нивото от март – 0,01%, а по тези в евро се повишава с 0,01 пр. п. до 0,02%. Средните лихвени проценти по депозитите, договорени за ползване след предизвестие в левове и в евро, се запазват на нивата от март – съответно 0,10% и 0,15%.

На 13-ти юни ще се проведе уебинар на тема „Как да съкратите времето за финансова консолидация?“, организиран от консултантската ИТ компания Balkan Services. В рамките на 1 час ще бъде представено как събирането, унифицирането и консолидацията на финансови данни могат да бъдат извършвани бързо и без грешки с помощта на решението за финансово управление LucaNet. Уебинарът е предназначен за финансови директори, мениджъри, контрольори и счетоводители, които участват в изготвянето на консолидирани финансови отчети. Участието е безплатно, но изисква предварителна регистрация.

"Бош Инженеринг Център София" - българското поделение на германската компания "Група Бош", отбелязва пет години от своето създаване. За този период с екип от вече близо 700 души инженеринговият център на Бош участва в над 70 международни проекта и работи по десетки технологии, свързани със системи за подпомагане на водача, автоматизирано шофиране, изкуствен интелект и електромобилност, пише в съобщението. От създаването си Центърът инвестира общо над 21 милиона лева в оборудване, софтуер, хардуер и подобряване на работната среда. За пет години компанията увеличи размера на екипа си над 6 пъти, като броят на служителите му нарасна от 100 до близо 700 специалисти. Компанията разполага с офиси в две от сградите в "София Тех Парк" на разгърната обща площ от над 11 000 кв. м. Центърът разполага със специално оборудвани помещения за тест на автомобили в реална среда, десетки зали, много отворени пространства и зони за почивка и комуникации, които отговарят на най-новите екологични, технически и енергоспестяващи стандарти. "Бош Инженеринг Център София" се занимава с разработване на автомобилен софтуер, хардуер и механика, тестване на асистенти за шофиране и паркиране (ADAS). Още от създаването си през 2019 г. "Бош Инженеринг Център София" разработва системи за автономно шофиране, които наблюдават поведението на водача и събитията вътре в автомобила. С приноса на "Бош Инженеринг Център София" бяха разработени иновации за световната автомобилна индустрия като Паур Нет Гардиън (Power Net Guardian) - цялостна концепция за електрическата система на автомобила, която осигурява захранването на свързаните с безопасността функции по всяко време. Друг съществен проект е разработката на т.нар. Гейтуей Gateway - централен компютър, който събира сигнали от различни датчици и системи в едно и управлява всички останали устройства в автомобила.

Българската компания „Фиш Инвест“ ООД, която се занимава с производство и преработка на риба и хайвер, иска да разшири предприятието си в Монтана. Производствената дейност се осъществява в Монтана, а търговският отдел е ситуиран в София. Основните пазари на фирмата са в България и в страните от Балканския полуостров. Компанията е собственик на имот с площ от 5931 кв. м., на който през 2016 г. е въведено в експлоатация предприятието. Към момента в него се извършва първична преработка на риба, като се влага основно суровина от собственото производство на дъгова пъстърва, сьомгова пъстърва, шаран, толстолоб, бял амур, есетрови риби и европейски сом. Предстои разширение на съществуващата сграда, в резултат на което ще се обособи предприятие за преработка на риба и иновативни рибни продукти“. В момента предприятието е с РЗП от 865 кв. м. като капацитетът му достига до 10 хил. кг/на смяна. След разширението капацитетът ще бъде 12 хил. кг/ на смяна, а РЗП ще достигне 1994 кв.м. Общата разгърната застроена площ сред разширението ще е 2859 кв. м. В предприятието ще се обработва основно сладководна риба и хайвер от собствено производство. Компанията разполага със садкова база в яз. Огоста, където се отглежда шаран за консумация и есетра за черен хайвер. Фирмата разполага и с пъстървено проточно стопанство в гр. Монтана, където се осъществява основната част от производството на дъгова пъстърва. Историята й започва през 2000 г., когато Валентин Димитров и Кирил Илков стават съдружници и решават да купят фирма, стопанисваща язовир „Чернила“ за отглеждането на риба. По-късно като съдружник се включва и Кирил Рапонски, които вече има опит в бранша. Управители в момента са Кирил Илков и Ася Рапонска. Димитров е излязъл от управлението през 2022 г. Като сътружници фигурират и две компании – Кей Ен Ай, както и К И К. Последната има малко дялово участие и през 2018 г. се оттегля от „Фиш Инвест“. Компанията купува 400 дка стари рибарници край Монтана през 2007 г. През 2011 г. влагат 500 хил. лв. в реконструкцията и модернизирането на пъстървово стопанство с бетонни басейни. След това печелят европейско финансиране да изградят 100 садки (ограждения за риби) на язовир „Огоста“. През 2016 г. инвестират в изграждането на второ пъстървено стопанство. През миналата година са модернизирали предприятието с европейски средства и са изградили ВЕИ система. Годишното производство на пъстърва достига 1000 тона, шаран за консумация – 700 тона, есетра – 500 тона. Производството на хайвер достига около 600 кг от Чига и около 2500 кг от Сибирска есетра, по данни от 2021 г. Приходите на компанията от оперативна дейност за 2022 г. достигат 10.8 млн. лв., а за 2021 г. – 10.6 млн. лв.

Публичната компания “Бианор Холдинг” придобива 100% от “Диджитал Лайтс” ООД и 51% от “Прайм Холдинг” АД, с опция да придобие останалите 49%, след подписани окончателни договори, съобщиха от компанията. Заедно с това всички дружества в групата се обединяват в нов бранд Wiser Technology. Дружествата в групата ще продължат да оперират до голяма степен самостоятелно с досегашния си екип и структура. Дейностите свързани с корпоративното развитие и финанси, както и маркетинг и продажби ще бъдат централизирани в холдинговото дружество и ще обслужват всички компании от групата. Изпълнителният директор на “Диджитал Лайтс”, Димитър Димитров и изпълнителният директор на “Прайм Холдинг”, Георги Соколов, ще бъдат номинирани за членове на Съвета на директорите на Wiser Technology. Съоснователят и изпълнителен директор на “Бианор Холдинг”, Коста Йорданов, ще остане изпълнителен директор и член на борда на директорите на Wiser Technology. Консолидираните приходи на трите компании за 2023 г. са 54 млн. лв., а обединеният екип надвишава 500 програмисти, учени и консултанти. Придобиванията се извършват с помощта на извършеното преди месец увеличение на капитала, при което BlackPeak Capital, записа сериозен дял. Институционални инвеститори са и Гаранционен Фонд, Адванс Инвест, Импулс Растеж и други. Консултанти по сделките са PwC, KPMG, E&Y, DGKV, “Karastoyanov, Dobrenova & Associates”, Schoenherr, wdp, AFA, Entrea Capital. Фокусът на Wiser Technology е в телекомуникационната, отбранителната, автомобилната и финансовата индустрии. Сред клиентите на групата са Airbus, Leonardo, Indra, UniCredit, ProCredit, EMAAR, Nokia, DirecTV, Bosch, Legrand, AT&T. Wiser Technology партнира активно с технологични лидери като IBM, Amazon, Google, Microsoft, IAV, SAP, McKinsey Digital и E&Y Digital. Акциите на “Бианор Холдинг” се търгуват на Българска фондова борса. Пазарната капитализация на дружеството е 60 млн. лв. “Прайм Холдинг” АД е технологична консултантска компания, която предлага пълен набор от консултантски услуги в областта на разработване на софтуерни приложения. “Диджитал Лайтс” ООД е софтуерна компания, специализирана в създаването на решения за Мобилност, Бизнес Приложения и Космос. Сред водещите в региона за дизайн и разработка на софтуер за автомобилната индустрия, както и „златен“ партньор на SAP. Източник: forbesbulgaria

„Топлофикация Перник“ е обявило обществена поръчка за изграждане на когенераторна инсталация за производство на електрическа и топлинна енергия, чиято прогнозна стойност е 7 000 000 лв. без ДДС. Става въпрос за монтаж на нови два когенератора и изграждане на хале, с които когенераторите ще станат общо пет. За да се осигури отопление през зимата ще са нужни поне още пет, съобщи директорът на „Топлофикация Перник“ инж. Чавдар Стойнев,. Когенераторната инсталация за производство на електрическа и топлинна енергия ще бъде изградена на свободна площадка в югозападната част на парцела в близост до изградената такава. В новоизградената инсталация ще се разположат 2 броя когенерационни модула за комбинирано производство на енергия – електрическа и топлинна. Всеки един от тях ще бъде независим и ще може да работи самостоятелно. Когенерационната инсталация ще работи на природен газ, което ще допринесе за подобряване на качеството на атмосферния въздух в района. В избраната част от терена на ТЕЦ „Република“ ще се ситуира настоящата сграда, в която ще се разположат 2 броя генератори. Основната сграда с размери 24.16/23.03m е със стоманобетонна, сглобяема конструкция, покрив от стоманени столици и покритие от покривни акустични термопанели. За вече работещите три когенератора „Топлофикация – Перник“ инвестира около 18 млн.лв.

В планинския курортен гр. Банско предстои изграждане на ваканционен комплекс от 14 къщи в местността „Овиначе“ и ще е с площ от 6191 кв. метра. Плановете на инвеститора – местната компания „Пирин естейт“ – е да изгради четири едноетажни къщи с площ от 185 кв. м всяка; седем двуетажни къщи от по 150 квадратни метра, както и още три двуетажни къщи близнак с площ от 180 кв. метра. Територията, на която ще бъде изграден бъдещият комплекс, е земеделска земя със сменен статут – за жилищно-ваканционно строителство. В управлението на компанията участват известни бизнесмени от Банско, свързани с различни обществени поръчки и дейности на територията на града. Като управител на „Пирин естейт“ е вписан Константин Обецанов, който участва в управлението на още седем фирми, упражняващи дейност в града. Съдружници в компанията са и братята Иван Еринин и Йордан Еринин, които също участват в управлението на още няколко фирми, упражняващи дейност на територията на Банско.

„Софарма трейдинг“ АД предлага на предстоящото общо събрание на акционерите на 28 юни да не се разпределя дивидент на акционерите от печалбата за 2023 г. Предложението на ръководството предвижда 10% от печалбата за миналата година (малко над 3,3 млн. лева) да се отнесе като резерв, а останалите почти 30 млн. лева да останат като допълнителен резерв. Акционерите ще одобрят и обратно изкупуване на собствени акции на дружеството при ценови диапазон от 1 до 7 лева. Последната сделка, сключена с акции на дружеството, е от 28 май на цена от 5,85 лева на акция. Предвижда се изкупуване на до 3% от акциите на дружеството за всяка календарна година в рамките на този срок, но не повече от 10% от капитала. Заради изтичането на мандата на съвета на директорите акционерите ще освободят членовете му и ще гласуват следните лица за тригодишен мандат: Огнян Донев, Венцислав Маринов, Ангел Йорданов. „Софарма трейдинг“ отчита за първото тримесечие на 2024 г. приходи от дейността в размер на над 467,6 млн. лева при 417,7 млн. лева за януари-март 2023 г., което е с почти 12% повече на годишна база. Общите разходи за същия период нарастват също с 12% до над 453,5 млн. лева от 404,7 млн. лева. Компанията отчита печалба в размер на почти 13,5 млн. лева при 11,1 млн. лева година по-рано, или с почти 21% повече на годишна база.

Мениджърите на куриерската фирма „Спиди“ АД – София предлагат на общото събрание на куриерската фирма на 28 юни да одобри изплащането на 30 921 309.20 лв. като дивидент на акционерите, или по 5.75 лв. за всяка акция преди облагане. Остатъкът от печалбата за миналата година ще бъде отнесен във фонд „Неразпределена печалба“. Печалбата на компанията за 2023 г. е в размер на 37 023 420.90 лева. Предвиждат се и промени в борда на дружеството. Предлага се Ив Пиер Луи Делма да бъде освободен като член на съвета на директорите. На негово място ще бъде избран Алберто Наваро Пероминго. През последните дванадесет месеца цените на книжата на куриерската компания се търгуват по 166 лева за един брой, а пазарната капитализация на дружеството е 892 684 754 лева. Изплатения дивидент на акционерите на “Спиди” през предходната годината беше общо 28 232 499.75 лв. от печалбата за 2022 година. Тогава всеки притежател на такива книжа ще получи по 5.25 лв. за всяка своя акция преди облагане. От нетната печалба за 2021 година “Спиди” изплати по 4 лева брутен дивидент на една акция или общо 21 510 476 лева. Общо 1 080 438 броя акции или 20.09 процента от книжата държи Валери Мектупчиян. Той осъществява контрол върху „Спиди Груп“ АД и чрез притежаваните от него акции в „Спиди Груп“ АД, непряко контролира 20.09% от „Спиди“ АД. Френската GeoPost SA France притежава 3 753 908 броя акции, представляващи 69.81% от акциите с право на глас на фирмата. Останалите книжа са собственост на по-малки индивидуални инвеститори и други фирми.

Темпът на нарастване на т. нар широки пари, познати и като агрегата М3, се ускорява през април, но ръстът на кредитирането на бизнеса леко е отслабнал. Това разкриват най-новите данни на Европейската централна банка (ЕЦБ) за динамиката на паричните потоци във еврозоната. Индикаторът, който измерва наличните пари в обращение, сумите по разплащателните сметки, депозитите с матуритет до 2 г., депозитите, предвидени за ползване след предизвестие до три месеца и търгуемите инструменти (издадени дългови ценни книжа до 2 години, акции/дялове на фондовете на паричния пазар и репо-сделки), е скочил с 1,3 на сто през април на годишна база, което е най-значителното му повишаване от май 2023 г. През март обемът на "широките" пари в обращение бе нагоре с 0,9 на сто, през февруари с 0,4 на сто, а през януари – с 0,1 на сто. На този фон темпът на изменение на по-тесния агрегат М1, в който влизат парите в брой и по разплащателни сметки, е отрицателен - в размер на 6 на сто на годишна база. През март бе отчен по-голям спад - 6,6 на сто. Годишният ръст на кредитите за частния сектор (домакинства и нефинансовите предприятия) e достигнал 0,9 на сто през април при 0,8 на сто през предходния месец. Увеличението на обема на кредитите за нефинансовите предприятия е било 0,3 на сто на годишна основа, докато през април растежа бе малко по-силен - 0,4 на сто. Кредитирането за домакинствата се е разширило с 0,2 на сто през април, с колкото се повиши и през март. По отношение на депозитите – тези на домакинствата са се увеличили с 1,4 на сто през миналия месец, в сравнение с 0,9 на сто, отчетени за март и 0,6 на сто за февруари. Депозитите на нефинансовите предприятия са се увеличили с 0,7 на сто през април в сравнение с едва 0,1 на сто през предходния месец. Депозитите, открити от инвестиционни фондове в банките от еврозоната, са намалели с 4,1 на сто през април спрямо понижение с 9,6 на сто през март.

Печалбата в банковия сектор в САЩ е скочила със 79,5 на сто до 64,2 млрд. долара през първото тримесечие на 2024 г. Това сочи доклад на Федералната корпорация за застраховане на депозитите на САЩ (Federal Deposit Insurance Corporation, FDIC), цитиран от Ройтерс. Увеличението на печалбите на американските банки се дължи най-вече на това, че те вече не плащат милиарди за специални такси, каквито трябваше да платят миналата пролет, за да възстановят разходите, направени заради фалити в сектора. Освен това се наблюдава увеличение на нелихвените приходи и свиване на разходите за провизии. В края на 2023 г. финансовият резултат на големите банки в САЩ намаля на фона на задължението им да внасят милиарди долари във фонда за застраховане на депозитите. Те бяха длъжни да осигурят по-голямата част от 16 млрд. долара, които бяха необходими за възстановяване на финансовите активи на фонда. Това стана, след като FDIC покри загубите по депозитите на клиенти на две големи регионални банки - Silicon Valley Bank и Signature Bank, които фалираха през март миналата година. Федералната корпорация за застраховане на депозитите посочва като допълнителни фактори за увеличените печалби на банките в САЩ намаляването на вноските им за провизиране. В рамките на тези операции банките отделят определени суми, с които да покрият евентуалните загуби при евентуално спиране на обслужването на част от кредитите, които са отпуснали. Друг фактор за нарастване на печалбите на финансовите институции в САЩ е увеличението на приходите им от банкови такси, се посочва в доклада. Федералната корпорация за застраховане на депозитите също така отчита, че през първото тримесечие броят на проблемните банки в САЩ се е увеличил от 52 на 63, а общите активи на тези банки са нараснали до 82,1 млрд. долара. Към момента 1,4% от общия брой банки се считат за "проблемни", което според FDIC попада в нормалния диапазон. Банковите депозити са се увеличили за второ поредно тримесечие с 1,1%, или 190,7 млрд. долара.

Очаква се икономиката на Китай да нарасне с 5 процента тази година след силното първо тримесечие. Това съобщи Международният валутен фонд (МВФ), представяйки най-новите си подобрени оценки за икономическото развитие на азиатския гигант, информира Ройтерс. МВФ очаква икономиката на Китай да се разшири с 5 процента през настоящата година, както и с 4,5 процента през 2025 г. Предишните прогнози на фонда бяха за икономически растеж с 4,6 процента за 2024 г. и 4,1 процента за 2025 г. МВФ обяви, че е преразгледал възходящо оценките си за растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на Китай както за 2024 г., така и за 2025 г. - с 0,4 процентни пункта за всяка година. Международната институция обаче предупреди, че растежът ще се забави до 3,3 процента до 2029 г. заради застаряващото население и по-бавното нарастване на производителността в страната. Подобрението на МВФ за 2024 г. е в съответствие с целта на властите в Пекин за растеж от "около" 5 процента. През първото тримесечие на 2024 г. ръстът бе по-солиден и достигна 5,3 процента. Дефлационният натиск обаче продължава да се увеличава, а продължаващата имотна криза остава основно предизвикателство пред растежа. По отношение на цените, МВФ очаква основната инфлация в Китай да се ускори до средно около 1 процент през 2024 г., добави Гопинат. Проучване на Ройтерс, което беше осъществено преди публикуването на данните за БВП за първото тримесечие, прогнозира икономически растеж от 4,6 процента през 2024 г., но много икономисти подобриха своите прогнози след публикуването на по-силните данни за януари - март. В бележка до клиентите си, представена в началото на седмицата, френската банка "Бе Ен Пе Париба" (BNP Paribas) например заяви, че очаква Китай да достигне целта си за растеж от 5 процента тази година, докато американската банкова група "Голдман Сакс" (Goldman Sachs Group) миналия месец повиши прогнозата с 0,2 процентни пункта до 5 процента. Банка "Ситигруп" (Citigroup) също повиши собствената си прогноза за икономически растеж на Китай от 4,6 на 5 процента през март т.г. Като причина за подобрените си оценки банките посочиха силните данни за първото тримесечие.