България и Румъния ще правят две ВЕЦ на река Дунав. Възобновеният проект за хидротехнически комплекс „Турну Мъгуреле - Никопол“ е предложен за статут на трансграничен проект за възобновяема енергия с възможности за европейско финансиране. Съвместният проект на „Националната електрическа компания“ и румънската компания „Хидроелектрика“ за изграждане на хидротехнически комплекс „Турну Мъгуреле - Никопол" успешно премина етапа на оценка и е включен в Списъка на трансграничните проекти за възобновяема енергия на Европейския съюз. Предстои окончателното одобрение на списъка и публикуването му в Официален вестник на ЕС. Проектът е един от трите одобрени за цяла Европа през 2024 г. Включването му в списъка и перспективата за получаването на статут на трансграничен проект за възобновяема енергия са значим етап от неговото развитие, като се откриват и възможности за подкрепа на проекта чрез Механизма за свързване на Европа. Проектът „Изграждане на хидротехнически комплекс „Турну Мъгуреле - Никопол“ е важна трансгранична инициатива между Румъния и България, насочена към оптималното оползотворяване на хидроенергийния потенциал на река Дунав. Комплексът предвижда две руслови водноелектрически централи по най-съвременни технологии и резервоар за съхранение с голям капацитет.

Сериозен ръст на приходите от данъци върху доходите на физическите лица, отчита Министерство на финансите в данните за изпълнението на бюджета. Приходите от данъци върху доходите на физически лица са в размер на 3,266 млрд. лв. или 47,3% от заложените в разчета за годината. Тези приходи са с 413,1 млн. лв. повече или 14,5 % ръст спрямо същия период на предходната година. По трудови правоотношения приходите от данъка към юни 2024 г. са 2,704 млрд. лв., 47,6% от годишните разчети. Тези приходи нарастват с 379,6 млн. лв. (16,3 %) в сравнение със същия период на предходната година. По извънтрудови правоотношения (свободни професии, граждански договори, еднолични търговци и др.) приходите от данъка към юни 2024 г. са в размер на 249,1 млн. лв., което е 45,3% от годишния разчет. За отчетния период на 2024 г. са постъпили с 12,2 млн. лв. по-малко приходи или 4,7 % спад спрямо края на юни 2023 година. Източник: pariteni.bg

Софийското метро ще се разшири с още 5 нови станции, които този път ще продължават към „Студентски град“. Това предвижда обществена поръчка за изготвяне на идеен проект за продължение на втората метролиния от метростанция „Витоша“. Прогнозната стойност на процедурата е 1,9 млн. лв. без ДДС, като избраният изпълнител ще има година и половина, за да изготви проекта. Дължината на новото разширение е заложена да бъде 5 километра. Предвидени са тунелен участък, изпълнение на стартова и изходна шахта за тунелнопробивна машина, както и трапецовидна шахта за бъдещо отклонение в посока лифтова станция „Симеоново“. Предвидено е разширението да тръгне от бул. „Черни връх“ от съществуващата метростанция „Витоша“. Ще преминава през кв. „Кръстова вада“, а след това и през бул. „Симеоновско шосе“, където е предвидено отклонение за продължение към лифтовата станция. Именно на третата метростанция е заложен и подземен паркинг. Метростанция 1 – при кръстовището на бул. „Черни връх“ и ул. „Димитър Манчев“; Метростанция 2 – при кръстовището на ул. „Проф. Васил Арнаудов“ и ул. „Стефан Савов“; Метростанция 3 – при кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и ул. „Проф. д-р Ив. Странски“; Метростанция 4 – при кръстовището на ул. „Акад. Стефан Младенов“ и ул. „Проф. Атанас Иширков“; Метростанция 5 – при кръстовището между бул. „Акад. Стефан Младенов“ и ул. „8-ми декември“ с ул. „Доктор Йордан Йосифов“. В момента се строи разширението на третата линия до „Цариградско шосе“, което е с дължина 6 километра и 6 метростанции. Целият участък трябва да е готов през 2026 г. Освен това е в ход и строежът на междинна станция между „Обеля“ и „Сливница“. С добри темпове върви и разширението към „Левски Г“.

Най-младият куриер на българския пазар - "Деливъри солюшънс" (известен под бранда Sameday) обяви, че придобива унгарска компания. Компанията принадлежи на румънския онлайн търговец eMAG. Обект на сделката е унгарската Pactic Group. Купувачът съобщава, че след нея клиентите на Sameday ще имат достъп до цялостни услуги за доставка, които им позволяват да извършват доставки в целия регион при параметри, които повишават тяхната конкурентоспособност. Основана през 2010 г., Pactic Group е мултибранд платформа, която предлага услуги на електронни търговци на дребно и малки и средни предприятия, работещи в областта на онлайн търговията. Тя е със седалище в Будапеща и има 40 служители. През 2023 г. е обработила приблизително 3.5 милиона доставки. В това време Sameday е доставила в региона 100 млн. пратки, като това е годината, в която стъпи в България. В България компанията вече си партнира с над 500 онлайн магазина и разполага с повече от 700 точки за доставка извън дома, посочват от там. През този месец планира да пусне и нова услуга от типа shop-in-shop. Общата планирана инвестиция на Sameday Group за 2024 г. е над 60 млн. евро, като половината от нея ще бъде насочена към увеличаване на капацитета за доставка чрез разширяване на мрежата за доставки извън дома - в кутии, от които клиентите си взимат поръчаното.

За първото тримесечие на 2024-а "Булгаргаз" регистрира загуба от 100.8 млн. лв. на фона на печалба в размер на 111.8 млн. лв. за същия период на м.г. Според годишния отчет на за 2023 г. компанията е на минус от 52 млн. лв., което означава, че с натрупването загубата на компанията вече доближава 130 млн. лева. Влошеният резултат се дължи основно на това, че дружеството е осъществило добив на природен газ, който беше нагнетен в хранилището "Чирен" през 2022 г., на цени много по-високи от пазарните в момента. Фактор обаче е и неизползваният капацитет по скандалното споразумение с турската "Боташ", за който се плаща. "Булгаргаз" очаква да си върне част от парите по т.нар. Програма за предоставяне на компенсация за предприятия, нагнетили газ в "Чирен" в периода 1.5.2022-11.10.2022 г. Тя първо бе одобрена от Министерския съвет, а впоследствие изпратена и в Брюксел, откъдето в началото на юли одобриха подпомагане в размер на общо над 270 млн. лв. за компаниите (едната от които е именно "Булгаргаз"), нагнетявали скъп газ. По тази линия "Булгаргаз" очаква да получи най-много от всички останали дружества - около 154 млн. лв., тъй като съхранява и най-големи количества в "Чирен". Наред с печалбата, драстично пада и общият размер на приходите на компанията, което се дължи както на намалението на цената на природния газ, така и на пониженото потребление от 25% спрямо предходната година. Например приходите от продажба на природен газ са едва 425 млн. лв. на фона на внушителните 1 млрд. лв. година по-рано. А най-големя спад от 80% регистрира отрасъл "Химия", следван от "Стъкло и порцелан" -20% и "Разпределителни дружества" - 16%. Намаление е отчетено и при разходите - за първото тримесечие те са в размер на почти 533 млн. лв. при 983 млн. лв. за същия период на м.г., което е спад с 46%. В тях са включени себестойност на продадения природен газ, разходи за обезценка, за материали, за външни услуги и др. Разходите за възнаграждения растат с над 20%. Така през първото тримесечие на 2024 г. те са 1.1 млн. лв. на фона на 914 хил. лв. година по-рано. Общият брой на работещите в "Булгаргаз" към първото тримесечие е 56 души.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) влезе в офисите на „Фронери България“ ЕООД, след получено съдебно разрешение от Административен съд София-област. Проверката цели да установи евентуални неразрешени споразумения между „Фронери“ и членове на мрежата му за дистрибуция на сладоледени изделия. Регулаторът има данни, че тези споразумения представляват злоупотреба с господстващо положение при разпространението на сладоледени изделия, чрез което се нарушава конкуренцията между дистрибуторите. Производството е образувано въз връзка с постъпило искане от две конкурентни фирми – „Айс Крийм България“ ООД и „Ескимос“ ЕООД. „Фронери България“ е дъщерна на британския гигант Froneri, който беше създаден през 2018 г. чрез сливането на сладоледения бизнес на Nestle с PAI Partners. Той е най-големият сладоледен производител в Европа по обем на продукцията и вторият по големина в света след Unilever. Компанията произвежда и дистрибутира широка гама от най-известните марки сладоледи в България, като Familia, Nirvana, Boss, Nuii, Milka, Oreo, Aloma и други.

Eдин oт пъpвитe cиcтeмни интeгpaтopи y нac - "Парафрлоу" (Раrаflоw), щe имa нoви собственици, cлeд ĸaтo Koмиcиятa зa зaщитa нa ĸoнĸypeнциятa (КЗК) разреши пpидoбивaнeтo нa ĸoмпaниятa oт "Синвекса" AД. Двeтe ĸoмпaнии щe пpoдължaт дa paбoтят caмocтoятeлнo, СЕО щe cтaнe бившият тexничecĸи директор нa Vіvасоm Eмил Гeopгaĸиeв. "Парафрлоу" e ocнoвaнa пpeз 1995 г. oт Hиĸoлaй Aвpaмoв и Гeнo Гeнoв. Tя тъpгyвa cъc сървъри, paбoтни cтaнции и coфтyep, нo cъщo и c paзлични coфтyepни пpoдyĸти ĸaтo ЕRР cиcтeми и ocвeн тoвa пpeдлaгa ИKT ayтcopcинг и ĸoнcyлтaнтcĸи ycлyги. Πpиxoдитe пpeз пocлeднитe гoдини cа мeждy 22 и 23 млн. лeвa, пeчaлбaтa зa 2022 г. e 801 000 лeвa. Cлyжитeлитe нa ĸoмпaниятa ĸъм мaй 2024 г. ca 86 - в oфиcи в Coфия, Бypгac, Bapнa, Πлoвдив и Cтapa Зaгopa. Купувачът - "Cинвeĸca", ĸъм мoмeнтa имa caмo двaмa служители. Дружеството е учредено пpeз минaлaтa гoдинa, ĸaтo пpeз пepиoдa e гeнepиpaлo пpиxoди в paзмep нa 4000 лeвa oт пpoдaжбa нa хардуер. 70% oт aĸциoнepния ĸaпитaл нa "Cинвeĸca" e собственост на "Ю EM CИ Texнoлoгии" EOOД, чийтo ĸaпитaл e coбcтвeнocт нa Димитър Долнооряхов, чиитo дpyги бизнecи вĸлючвaт пpepaбoтĸa нa мeтaл в пpoфили, тpъби и гoтoви мeтaлни издeлия и пpoизвoдcтвo, paзпpocтpaнeниe и cepвиз нa игрално оборудване. Cпopeд aнaлизa нa aнтимoнoпoлния opгaн "Пaрaфлoy" имa 1% пaзapeн дял в paмĸитe нa бългapcĸия ІТ сектор и e нa 12-a пoзиция cpeд cиcтeмнитe интeгpaтopи y нac, ĸaтo нямa peлeвaнтнa категория, в която да е с водеща пoзиция.

11 хиляди лева е печалбата за 2023-та на общинското дружество, оператор на платеното паркиране в Балчик. Докладът за финансовото състояние на търговските дружества през 2023 година влиза на вниманието на местния парламент на 1 август. МБАЛ Балчик ЕООД е реализирало приходи от обичайната си дейност в размер на 3,579 млн.лв., от които предоставена общинска субсидия е 857 000 лева. Съгласно отчета за приходи и разходи дружеството е на загуба през отчетната 2023г. в размер на 153 000 лв. Медицински център I Балчик ЕООД е 100 % собственост на Община Балчик и за м.г. е реализирало приходи от обичайната си дейност в размер на 1, 227 млн.лв, от които приходи от услуги са 1,224 млн.лв. и други приходи 3000 лв. Извършило е разходи на стойност 1 226 000 лева., от които за персонала — 1,104 млн. лв. През отчетната 2023г. дружеството е на печалба в размер на 1000лева. 11 хиляди лева печалба реализира през отчетната 2023 г. „Кибела 2014” ЕАД. Постъпилите приходи възлизат на 261 000 лева, а разходите са в размер на 250 000 лева: за материали -101 000лв; за услуги - 88 000 лв; за персонал - 113 000 лв; за амортизация - 35 000 лв.

На 01.08.2024 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи междинен финансов отчет за първо шестмесечие на 2024г. на Диагностично-консултативен център Чайка ЕООД - Варна.

На 01.08.2024 год. В Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи междинен консолидиран финансов отчет към 30.06.2024 г. на "Комплексен онкологичен център-Бургас" ЕOOД - Бургас

На 01.08.2024 год. В Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи междинен финансов отчет към 30.06.2024 г. на "Комплексен онкологичен център-Бургас" ЕOOД - Бургас

Безработицата в Европейския съюз е останала на ниво от 6 на сто и през юни, след като идентично равнище бе отчетено и за март, април и май. В еврозоната безработицата се е повишила леко - от 6,4 на сто през май до 6,5 на сто през юни, разкриват най-новите сезонно изгладени данни на Евростат. За сравнение, през юни 2023 г. равнището на безработицата в ЕС бе 6 на сто, а в еврозоната – 6,5 на сто. В България безработицата през юни, изразена като съотношение на броя на безработните към работната сила (икономически активното население – бел. р.), се задържа на ниво от 4,5 на сто, което бе регистрирано и за май. Въпреки това броят на безработните в страната ни е нараснал до 141 000 души през юни, спрямо 139 000 през май. Младежката безработица в страната ни също е запазила достигнатото през май ниво от 14 на сто и през юни. Според изчисления на Евростат през юни тази година 13,258 милиона граждани на ЕС, от които 11,122 милиона в еврозоната, са били безработни. В сравнение с май 2024 г., безработните през юни се увеличават с 52 000 в ЕС, както и с 41 000 във валутната зона. През юни 2024 г., отнесено към същия месец на миналата година, броят на безработните се е разширил със 188 000, както и с 81 000 в еврозаната. През юни т.г. 2,831 милиона млади хора (на възраст под 25 години) са били безработни в ЕС. От тях 2,27 милиона - в страните от еврозоната. Това означава, че в ЕС нивото на младежка безработица през юни е спаднало до 14,4 на сто, при 14,5 процента през предходния месец. За същия период в еврозоната безработицата сред младежите се е понижила от 14,2 на сто през май до 14,1 на сто през юни. В сравнение с май т.г. през юни младежката безработица се свива с 2000 човека в ЕС и с 20 000 в еврозаната. На годишна база обаче, тя е нараснала с 18 000 човека в ЕС и с 8000 човека във валутното обединение.

Показател, който отразява бизнес активността на промишлените компании в САЩ, през юли намалява до 8-месечен минимум на фона на срив на новите поръчки от страна на клиентите им. Това сочат данните от проучване на Института за управление на доставките (ISM).  Индексът на института, който отразява бизнес нагласите сред мениджърите по доставките към компаниите от сектора на промишленото производство, се понижава до 46,8 пункта през миналия месец при 48,5 пункта през юни. Това е най-ниското равнище на показателя от ноември 2023 г. Той все повече се понижава под равнището от 50 пункта, което е индикатор за ускоряващо се забавяне на бизнес активността на американските промишлени компании. Промишленият сектор формира 10,3 на сто от икономиката на САЩ,. Той страда от високите нива на основните лихвени проценти на Управлението за федерален резерв (УФР). Те бяха повишени, за да бъде укротена галопиращата инфлация в страната, която достигна най-високото си равнище от десетилетия насам, припомня Асошиейтед прес. Увеличаването на основните лихви обаче оскъпи кредитирането, което е една от причините за намаляването на бизнес активността на промишлените компании, отбелязва Ройтерс. На този фон Управлението за федерален резерв огласи в средата на юли данните от свое прочуване относно промишленото производство в САЩ. Те сочат, че то се е стабилизирало до известна степен, тъй като е нараснало с 3,4 на сто през второто тримесечие спрямо същия период на 2023 г.

Най-голям дял във вноса на Турция през първото полугодие има Русия, като доставките от там за периода се изчисляват на малко над 22 млрд. долара. Това показват данните на Националния статистически институт на Турция. На второто място при вноса в Турция се нарежда Китай, като доставките за полугодието от втората в света икономика се изчисляват на 21,3 млрд. долара. Само за юни Китай обаче изпревари Русия, като достави за Турция продукти на стойност 3,4 млрд. долара. Вносът от Руската федерация за юни възлиза на 2,9 млрд. долара. Вносът на Турция за периода януари-юни възлиза общо на 168,9 млрд. долара, което е с 8,4% по-малко в сравнение със същия период на предходната година. Това означава, че само две държави формират над една четвърт от целия внос на Турция в парично изражение. Износът на страната обаче се е увеличил с 2,6% на годишна база, до 126,3 млрд. долара.За цялата 2023 г. обемът на износа на Турция възлиза общо на 255,8 млрд. долара, а на вноса - на 361,8 млрд. долара. Най-големият доставчик за Турция за миналата година е Руската федерация - за 45,6 млрд. долара (близо 13% от целия внос). А Турция през 2023 г. е изнесла най-много стоки за Германия, като доставената продукция е на обща стойност от 21,9 млрд. долара (8,5% от целия износ). През изминалата 2023 година, Турция е закупила селскостопански продукти от чужбина на обща стойност над 24 млрд. долара. Почти 22% от доставките на храни за най-голямата от съседните ни държави идват от Русия, което я прави най-големият вносител на селскостопански стоки за Турция за 2023 година, на стойност от около 5 млрд. долара. На второ и трето място по размер на вноса в Турция на селскостопанска продукция за миналата година са Украйна и Бразилия, съответно с 13% и 9%. Това означава, че за 2023 г., само тези три държави осигуряват около 45% от всички чуждестранни доставки на селскостопански стоки за Турция.