За първата половина на годината приходите от ДДС в България са 8,4 млрд. лв., което е едва 45,2% от планираните за цялата година. Ако събираемостта на приходите от ДДС продължи така в оставащите месеци до декември, на Министерство на финансите ще се наложи да реже разходи, за да завърши годината с бюджетен дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт. При корпоративните данъци също има изоставане. От януари до юни от тях са събрани 2,1 млрд. лв., което е едва 36,2% от плана за годината. Към края на юни държавният бюджет има дефицит от 636 млн. лв. Това представлява значително влошаване на ситуацията в бюджета спрямо предходните години. До юни 2023 г. бюджетът имаше излишък от 177,7 млн. лв., а към юни 2022 г. бюджетът беше с излишък от 1,18 млрд. лв.

В периода април - юни местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1935 жилищни сгради с 10 271 жилища в тях. В сравнение със същия период на предходната година разрешителните намаляват с 4.9%, а жилищата в тези сгради са с 15% по-малко, сочат данните на Националния статистически институт. Издадените разрешителни за административни сгради са с 14.3% повече отпреди година, с 25.2% по-голяма разгъната застроена площ. Издадените разрешителни за строеж на други сгради спадат с 14.6%, както и разгънатата им застроена площ - с 29.6%. През същите месеци е започнал строежът на 1703 жилищни сгради с 14 214 жилища в тях и с 1 040 693 кв.м разгъната застроена площ. Спрямо година по-рано те нарастват с 12.4%, жилищата в тях - със 74.7%.

Generali Holding, който в България контролира едноименната общозастрахователна компания "Дженерали Застраховане", придобива 100% от един от най-големите частни застрахователни фондове - ОЗОФ "Доверие". Сделката ше бъде финализирана след получаване на нужните регулаторни одобрения от ресорната Комисия за финансов надзор, както и антимонополната Комисия за защита на конкуренцията. Придобиваното дружество по традиция е в първата тройка по премийни приходи от застраховки за профилактика и здравни услуги и работи на печалба, като по данни от ОЗОФ "Доверие" през първото полугодие на 2024 г. е с отрицателен финансов резултат поради драстичния скок на цените в лечебните заведения. В резултат на придобиването "Дженерали Застраховане" ще се изкачи от девето на осмо място по общo брутно записани премии по данни на Комисията по финансов надзор към края на 2023 г. и ще удвои размера на премиите си по здравно застраховане, превръщайки се във вторият по големина играч в този сегмент, коментират от компанията. През тази година пазарът на здравни услуги и лекарства се очаква да достигне около 15 млрд. лв. Обществените средства в него са около 9 млрд. лв. - бюджетите на здравната каса и здравното министерство, като останалите представляват доплащане от страна на пациентите от джоба им или чрез здравна застраховка. Около 400 хиляди българи имат такива застраховки, като по-голямата част са корпоративни и са част от социалните пакети на частните и държавни компании за техните служители. Индивидуални застраховки почти не се сключват. Здравните застрахователи все още имат минимално участие от около 200 млн. лв. в пазара на здравни услуги и лекарства. ОЗОФ "Доверие" има 0.8% пазарен дял на общозастрахователния пазар в България с 28 млн. лв. брутни записани премии в края на 2023 г. и има 53 служители. "Дженерали", която е активна в целия спектър, има 6.1% дял с 223 млн. лв. приходи. "Доверие" е един от първите здравноосигурителни фондове, възникнали след здравната реформа през 1999 г. и е собственост на бившия приватизационен фонд "Доверие обединен холдинг", който държи 98.15% от акциите на здравния застраховател, а миноритарни дялове имат "Телсо" и "Момина крепост". Известно е с това, че е един от малкото застрахователи, които предлагат пакети без лимит на ползване на здравни услуги на своите клиенти.

За втора поредна година А1 се класира на първо място като най-големият системен интегратор в страната с приходи от 290,7 млн. лева на базата на резултатите от 2023 година. Това е 50% ръст спрямо генерираните от ICT проекти и системна интеграция приходи през предходната година. А1 е начело на пазара на телекомуникационни услуги и на ICT бизнеса в страната, с ръст на общите приходи на годишна база от 17,07%, достигащи до над 1,47 млрд. лева и EBITDA от 594 млн. лева. Само през последната година А1 е реализирала над 1000 ICT проекта във фирми от различен мащаб в частния и публичния сектор. Предлаганите технологични решения са в сферата на системната интеграция, софтуера като услуга (SaaS), инфраструктурата като услуга (IaaS) и киберсигурност. За нуждите на бизнеса се грижат над 400 сертифицирани експерти с опит в предоставянето на ICT решения, които притежават над 3000 сертификати за различни технологични услуги. Плановете са ICT екипите да се разрастват предвид увеличаващия се обем и мащаб на местните и международни проекти. А1, част от A1 Group, е водещ доставчик на дигитални услуги и телекомуникационни решения в България. Компанията предоставя мобилни и фиксирани услуги, високоскоростен интернет, интерактивна, цифрова, сателитна и мобилна телевизия, четири собствени спортни канала с марката MAX Sport, платежни услуги, ICT, cloud и IoT бизнес решения. През 2023 г. A1 България отчита приходи от 749,7 млн. евро, а сравнимата EBITDA e 303,7 млн. евро. А1 Group е водещ телекомуникационен доставчик в Централна и Източна Европа с повече от 29 млн. клиенти. A1 Group оперира в седем държави: Австрия, България, Беларус, Хърватия, Словения, Северна Македония и Сърбия, а приходите на Групата за 2023 година възлизат на 5,3 милиарда евро. Портфолиото на A1 Group включва гласова телефония, високоскоростен интернет и мултимедийни услуги, както и решения в областта на високите технологии, преноса на данни, онлайн разплащанията и дигиталните бизнес решения. Групата разполага със стабилен акционер в лицето на América Móvil – един от най-големите телекомуникационни доставчици в света.

Вече не е изненада за потребителя, че на пазара сиренето-менте се продава под формата на "свежо сирене". За пореден път Активни потребители тества качеството на сиренето предлагано на българския пазар, а резултатите са обезпокоителни. Особено притеснително е положението с продуктите брандирани като "Млекарница Ракево Милк" или "Ракево милк трей". Те залагат на ментета под името "свежо сирене", но с водно съдържание от 85%, при допустимо в такъв продукт от най-много 60%. При предишни изследвания беше установено влагане на немлечни мазнини, а след промяна на законодателството, имитиращите продукти с палма бяха заместени от сирена с много високо водно съдържание. В изследването са закупени 36 марки бяло саламурено сирене от търговската мрежа, от които само 15 (42%) отговарят на изискването за водно съдържание до 60%. Повечето - 21 беоя (58%), надхвърлят регулаторното изискване на законодателството. При 2 марки, "Бачково" и "Свежо сирене Ракево Милк" водата е над 70%, което означава, че те не са произведени по технологията за бяло саламурено сирене и вероятно са опасни за консумация. Завишено модно съдържание е установено при Мероне - 62.9%(Мероне-Н ЕООД гр. Силистра), Здравец 61.9% (Фреш трейд груп ООД, опаковано от Фудпак груп ЕООД за Сибила 2000 ЕООД), Лесидрен - 61.6%(Тервел, ЦБА-Белослав, ООД, Ракита-Р ЕООД, с. Лесидрен) , Хаджийски и фамилия 60.4%(София, Фреш трейд груп ООД, произведено от Хаджийски и фамилия ООД, с. Градешница, обл. Враца), Дестан (насипно) - 64.5% (София, Максима България ЕООД, Дестан, с. Искра) , Булгарея-трошено 64.1% (София, Фреш трейд груп ООД, произведено от Булгареа ООД, село Велковци, общ. Габрово), Милкком - 61.3% (София, Фреш трейд груп ООД, производител Абламилк ЕООД, Луковит), Млечен рай - 60.4% (Фантастико груп ООД, Млечен рай 2 ООД), Дубравия (насипно) - 60.8% (Тервел, ЦБА-Белослав ООД) Карабунар белмекен (насипно) - 62.5% (Пазарджик, Дакрис-пет ООД), Ситово (насипно) - 65.0% (Пазарджик, Дакрис-пет ООД), Родопско (насипно) - 62.7% (Пазарджик, Дакрис-пет ООД), Краве сирене Ракево Милк (насипно) -60.2% (София, Буонджорно ЕООД- Млекарница Ракево милк, Ракево милк трейд), Родопчанка (насипно) -61.9% (Пазарджик, Дакрис-пет ООД) , Каламица (насипно) -61.1% (София, Фантастико груп ООД, Комсо ООД, обл. Пловдив, с. Цалапица) , Ф Вкус -63.5% (София, Фантастико груп ООД, Беленски ЕООД, гр. Сливен) , Старопланинско (насипно) -62.2% (София, Буонджорно ЕООД- Млекарница Ракево милк, Ракево милк трей), Краве сирене на Парчета (насипно) -64.1% (София, Млекаря 79 ЕООД), Габрово (насипно) 69.6% (Тервел, ЦБА-Белослав ООД), Свежо сирене Ракево Милк (насипно) -85.2% (София, Буонджорно ЕООД- Млекарница Ракево милк, Ракево милк трей), Бачково (насипно) 75.2% (Пазарджик, Дакрис-пет ООД) По закон мерки трябва да бъдат предприети от Българска агенция по безопасност на храните.

Югозападното държавно предприятие прекрати договора за съвместна дейност с дружеството "Био майнинг".Договорът за съвместно изпълнение на дейности за запазване и разнообразяване на дивечовия генофонд с дружеството се прекратява едностранно по вина на "Био майнинг". Като мотив се посочва "неизпълнени от страна фирмата задължения". Договорът между държавното предприятие и фирмата на Гайтански е сключен през 2016 г. и е за срок от 15 години. В договора се предвижда извършването на различни съвместни дейности между държавното предприятие и фирмата, стопанистваща ловното стопанство "Искър" като например - изграждане, ремонт и подържка на биотехническите съоръжения, закупуване на дивеч и фураж за изхранването му, поддръжка на ловната база и горските пътища. Средствата за тези дейности, които осигурява "Био майнинг" са под формата на дарения, а приходите от ловната дейност за всяка календарна година се разпределят между държавата и фирмата пропорционално на направените от тях разходи при извършването на съвместните дейности. Прекратяването на договора става и малко след като събарянето на незаконните постройки в ловното стопанство беше спряно, заради заведено дело в Окръжния съд в Перник от фирмата "Форест трол", която има претенции за неизплатени средства за строително-монтажните работи по обектите от страна на "Био майнинг".

До края на годината се очаква на няколко стъпки да бъде постигнато ново увеличение с още до 20 на сто на заплатите на работещите в държавната "Ел Би Булгарикум", съобщи изпълнителният директор на дружеството Живко Живков. Работещите в "Ел Би Булгарикум" вече получиха 10-процентно увеличение на възнагражденията си за май, със задна дата, както и за юни. Дружеството планира да разкрие нова производствена база близо до София, както и два нови фирмени магазина в центъра на столицата. С около 4 процента се е повишила печалбата на компанията за първите шест месеца на 2024 г. спрямо първите шест месеца на 2023 година. Запазват се и постъпленията от лицензионни договори с Япония, Монголия, Ливан и др. В момента компанията преговаря за сключването на подобен договор с една от най-големите фирми в Полша, която преработва и продава мляко. По данни на компанията 4,5-процентовото пробиотично мляко с марката "Ел Би Булгарикум" заема челни позиции в продажбата на свежи млека в мрежата на всички търговски вериги и фирмени магазини на дружеството. Поради големия дефицит на сурово мляко предприятието работи с десетина български ферми. От тях четири са големите, а другите са малки, местни ферми. Изкупната цена на млякото варира от 85-90 стотинки за литър до 1 - 1,15 лева на места за големите млекопроизводители. Сега "Ел Би Булгарикум" има сключени договори с девет търговски вериги и преговаря с една от най-големите вериги в България. Компанията в момента разполага с 13 собствени магазина, като 11 от тях са в София, има един склад на едро, също в столицата, и един магазин във Видин.

Базираното в град Завет предприятие за производство на ветеринарни лекарствени продукти и фуражни добавки „Завет“ АД подписа договор за изпълнение на проект по процедура „Подкрепа за прехода към кръгова икономика в предприятията“ с подкрепа от Националния план за възстановяване и устойчивост. Бюджетът на поредната инвестиция на дружеството е 1 497 818 лева, от които 300 200 лева са безвъзмездна финансова помощ, а останалите 1 197 618 лева – собствено финансиране на фирмата. Инициативата предвижда да се закупи нова технологична линия за производство на ветеринарни лекарствени продукти – стерилни мази-унгвенти, гелове и кремове, в алуминиеви туби от ново поколение, която ще замени съществуваща такава и използваща пластмасови опаковки. Новата технологична линия ще използва изцяло рециклируеми алуминиеви опаковки и ще позволи да се намалят и елиминират отделяните количества технологичен брак и отпадъци. Очаква се да бъде намалена значително замърсената технологична вода, да се подобрят енергийната ефективност и екологичният профил на предприятието. Времето за завършване на проектните дейности е почти до края на 2025-та година. Източник: ekip7

През 2023 г. в страните от Европейския съюз са регистрирани 1,5 милиона нови електрически автомобила, задвижвани само от батерии (BEV). От тях 1754 са в България, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат. Новите електромобили, задвижвани само от батерии, представляват 14,6 на сто от всички новорегистрирани коли в Евросъюза през миналата година. Това е и най-значителният им дял, който е отчетен, откакто се води подобна статистика. Общият брой на елктромобилите в ЕС достига 4,5 млн. през 2023 г. Това представлява увеличение с 48,5 на сто спрямо 2022 г., когато те са 3 милиона. Към 31 декември 2023 г. електромобилите от типа BEV са съставлявали 1,7 на сто от всички леки коли в ЕС (изцяло електрически, хибридни, с бензинови и дизелови двигатели, задвижвани със синтетични горива), по данни на европейската статистическа служба. В България, по оценки на Евростат, те са съставлявали около 0,5 на сто от всички автомобили в движение. Сред страните от Евросъюза този процент е бил най-висок в Дания (7,1 на сто), следвана от Швеция (5,9 на сто), Люксембург (5,1 на сто) и Нидерландия (5 на сто). Най-малък е бил делът на електрически автомобили, задвижвани само от батерии, в Гърция, Полша и Кипър (по 0,2 на сто).

Новите поръчки, отправени към американските промишлени предприятия, са намалели с повече от очакваното през миналия месец. Разходите на бизнеса за оборудване обаче са били солидни, разкриват най-новите данни на Бюрото за преброяване на населението към Министерството на търговията на САЩ, информира Ройтерс. Фабричните поръчки в САЩ са били с 3,3 на сто по-малко през юни спрямо май, когато намаляха с 0,5 на сто. Икономисти, анкетирани от Ройтерс, прогнозираха месечен спад с 2,9 на сто. Правителството също така съобщи, че новите поръчки на капиталови стоки, които не са свързани с военнопромишления комплекс, са се увеличили с 0,9 на сто през юни. Числото е ревизирано леко надолу спрямо първоначалната оценка за ръст с 1 на сто. Поръчките на капиталови стоки се разглеждат като мярка за плановете на бизнеса по отношение на разходите му за оборудване.

Годишно много държави инвестират десетки милиарди долари за подкрепа на икономиката си, но тук Китай се движи в собствени води, пише The Wall Street Journal. Според много оценки през 2019 година Пекин харчи в политиката си за насърчаване на поизводството 1,7% от брутния вътрешен продукт, или 250 млрд. долара. Китай с лекота изпреварва САЩ, ЕС и другите експортни икономики в Азия, субсидирайки производството - като се започне от чипове, електромобили, соларни панели и технологии на бъдещето. Тази огромна финансова подкрепа започна да предизвиква вълна от негативни реакции, защото китайският износ залива световните пазари. Китайските продукти доминират на западните пазари и пречат на развитието на секторите в нововъзникващите икономики, които не могат да се конкурират с евтините китайски стоки, отбелязва The Wall Street Journal. Именно това е и причината за увеличаващите се търговски бариери, пред които се изправя китайската икономика. Подкрепата за китайската индустрия е не само мащабна - по данни на Kiel 99% от публичните китайски компании съобщават за някаква форма на държавна подкрепа, но и все по-спешна, защото все по-видимо китайската икономика забавя своя ръст. Анализи на Bloomberg показват, че през първата половина на годината износът от китайските пристанища расте с 8,5%, като се увеличава износът на автомобили, стомана и потребителски стоки. Но в следващите месеци картината не е особено ясна, защото активността на индустриалното производство намалява.