Над 26 000 регистрирани земеделски стопани “са изчезнали” от аграрната карта на България за 7 г., става ясно от най-новия аграрен доклад на Министерството на земеделието. Същото се е случило и с близо една четвърт от фермите за свине и кози. Ако през 2016 година са били регистрирани 98 303 стопани, то през 2022 година броят им пада до 71 947, което означава, че 26 356 фермери са прекратили регистрацията си и са се отказали да се занимават със земеделие или са минали в сивия сектор. Тенденцията на спад е устойчива, като за седемгодишния период всяка година са изчезвали средно между 2000 и 5000 регистрирани стопани, а само за последната година от регистъра са заличени 5018 земеделци. Според данните в аграрния доклад над 1/4 от фермите за кози и свине вече ги няма в българските села, около 1/5 от овцефермите също са ликвидирани. Затворени са предимно малки семейни стопанства, като тенденцията към окрупняване продължава. През 2022 година средният размер на повечето от животновъдните ферми нараства спрямо предходната година. Въпреки това броят на животните всяка следваща година намалява. Тук изключение има само при общия брой птици, чието увеличение се дължи на увеличаването на броя на фермите за бройлери.

Салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на ноември 2023 г. е отрицателно в размер на 980.3 млн. лв., или 0.5% от прогнозния БВП, при планиран в разчетите към Закона за държавния бюджет за 2023 г. дефицит за годината в размер на 4.58 млрд. лева. Това показват данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители, обявиха от Министерството на финансите. Приходите, помощите и даренията по КФП към ноември са в размер на 60.12 млрд. лв., което представлява 86.5% от разчетите към Закона за държавнвия бюджет за 2023 година. Данъчните постъпления (включително приходите от осигурителни вноски) са в размер на 47.78 млрд. лв., което представлява 89.9% от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 5.03 млрд. лв. (11.8%) спрямо отчетените за същия период на 2022 година, като формират 79.5% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 10.51 млрд. лв., което представлява 90.4% от разчета за 2023-а. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 20.62 млрд. лв., което представлява 88.1% от предвидените в Закона за държавния бюджет за 2023 година.

Ново преработвателно предприятие за сурово слънчогледово олио ще бъде построено в град Попово, Северна България, с подкрепата на европейската програма InvestEU и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Проектът е за 75 млн. евро, от които 35 млн. евро са заем от ЕИБ, и се очаква да влезе в експлоатация през 2027 г. Предвижда се закупуването на железопътни вагони за транспортиране на продукцията до черноморското пристанище на Варна, като по този начин ще бъдат намалени емисиите на парникови газове от автомобилен товарен транспорт. Кредитът е за "Кристера" АД, част от "Агрия Груп Холдинг", която е един от водещите производители и търговци на зърно в България. Така компанията ще оптимизира собственото си производство на слънчоглед и ще подобри достъпа си до външните пазари. "Агрия Груп Холдинг" АД е българска холдингова група, която чрез своите дъщерни дружества развива дейност в областта на селскостопанското производство, съхранението и търговията със зърнени и маслодайни култури. Тя работи активно и в сферата на преработвателната промишленост, включително в производството на биоетанол. Компанията има три основни логистични центъра в Североизточна България. В зърнобазите на холдинга се съхраняват и търгуват около 750 000-800 000 тона зърнени и маслодайни култури на година.

Общо 2.48 млрд. лева е нетната стойност на активите, които управляват българските фонд мендижъри в края на миналата година, съобщи Българската асоциация на управляващите дружества. Лиценз за извършане на дейност имат 28 управляващи дружества, а те пък са организирали 140 договорни фонда. Повече от половината (74 фонда) завършват 2023 година на печалба. Нетната стойност на активите, която те управляват е в размер на над 80 млн. лева. Най-успешен през изминалите дванадесет месеца е “Компас Глобъл Трендс”, който зарадва клиентите си 39.90% печалба. Схемата инвестира в акции на компании, които се намират във фаза на растеж, чиито продажби и печалби растат с по-големи темпове от средното ниво на пазара. Целта на фонда е да идентифицира и инвестира в компании с над 20% ръст на приходите на годишна база в сектори на икономиката, които също се намират във фаза на растеж. Фондът инвестира и в сфери като био технологиите и медицината, образователните системи, облачните технологии, големи бази и данни и други, като няма сектори, които да са игнорирани. Фондът “Компас Глобъл Трендс” е организиран от управляващото дружество “Компас Инвест” АД, което е собственост на “Компас Капитал” АД. И петте фонда на управлявдащото дружество са на печалба през 2023 година. “Адванс Възможности в Нова Европа” е успял да донесе на инвеститорите си печалба от 27.26% през миналата година. Фондът е част от портфейла на “Карол Капитал Мениджмънт” ЕАД. ДФ Адванс Възможности в Нова Европа е взаимен фонд от отворен тип. Фондът инвестира в акции на компании от Централна и Източна Европа, преимуществено в Полша, Чехия, Унгария, както и балтийските републики. Стратегията на фонда се състои в избор на отделни акции (stock-picking) на компании от региона на Централна и Източна Европа – основно от Полша, Чехия, Унгария, както и балтийските републики. Фондът се стреми активно да участва в IPO сделки в региона, като се допуска участие в IPO-та и извън горепосочените пазари. Фондът инвестира и в акции на компании от Централна и Източна Европа, които са листват на чужди борси, както и в частни компании, които планират да придобият публичен статут в бъдеще (pre-IPO сделки). В тройката на най-печелившите е и “Адванс Инвест” от групата “Карол”. Печалбата, която е осигурил на своите киенти е 17.28 процента. Фондът инвестира в акции на компании от балканските страни-членки на ЕС – България и Румъния. Основна цел на дружеството е да осигури висока дългосрочна възвращаемост под формата на дивидентна доходност и капиталови печалби чрез инвестиции във водещи компании от основни сектори на икономиката на двете страни. Сред най-успешните договорни фондове за 2023 година са и “Компас Фъндс Селект-21” с доходност от 11.48%, “Конкорд фонд-6 Облигации” – с 10.91% печалба, и “Скай Глобал ETFs – с 10.48% доходност.

Близо 6,3 млн. е-винетки са продадени през 2023 г., съобщава Пътната агенция. Годишните са общо 2 371 481 броя, а седмичните - 2 431 262. Следват месечните - 751 590 броя, уикенд винетките - 612 237, и тримесечните - 95 374. Над 225 000 собственици на пътни превозни средства пък са получили безплатна електронна винетка, предоставена чрез Агенцията за социално подпомагане. За втора поредна година цените на е-винетките за леки автомобили остават непроменени. Годишната е 87 лв., тримесечната - 48 лв., месечната - 27 лв., а седмичната - 13 лв. Без промяна е и цената на уикенд винетката - 9 лв. Приходите от е-винетки през изминалата година към момента са близо 268 млн. лв.Терминалите за самотаксуване са 461. Електронни винетки може да бъдат купени от www.bgtoll.bg и от партньорската мрежа на Агенция "Пътна инфраструктура" чрез сайтовете www.vinetki.bg, www.tollpass.bg, www.digitoll.bg, www.yettel.bg, www.A1.bg, www.vivacom.bg, www.grabo.bg, www.my.fibank.bg www.spotins.bg както и на каса в "А1", "Yettel", "Виваком", "Български пощи", "Easy Pay", "Fast Pay", "Снепла", "Ай Кю Груп", "Бул 07", "Видин Инс", "КН Враца", "Фарго Инвест Груп", "Колхида 3б", "Локатор Бг", "Монтана Инс", "Ен Ай Груп 87", "Пи Ес Консултинг", "Василева и Рангелов", "Джи Ен Консултинг", и в бензиностанциите "Лукойл", "Петрол", "ОМВ", "ЕКО", "Круиз", "Бенита", "Газпром", "Ромпетрол", "Шел", "Инса Ойл", "ВиЕм Петролиум", "Пауър ойл", сервизни центрове "Тахо Венци", застрахователни брокери "Ай енд Джи Иншурънс Брокерс", "Омникар и Партньори", "Дженерал Брокер", "Видин Инс" или чрез мобилните приложения ОББ , TollPass, Phyre и Амарант България.

Продължават разместванията в акционерната структура на „Булгартабак-Холдинг“ АД. Регистрираната в Лихтенщайн компания „Щига Анщалт“ (Stiga Anstalt) е продала дела си в дружеството – общо 1 086 595 акции, или 14,75% от капитала на холдинга. Купувач е регистрираната в Обединените арабски емирства (ОАЕ) компания „Тала ЛТД“ (Tala LTD). В края на декември от „Булгартабак-Холдинг“ излезе "Удфорд Естъблишмънт" (Woodford Establishment), която продаде дела си от 24% от капитала на холдинга, или 1 768 133 акции, на също регистрираната в ОАЕ „Моносерос ЛТД“. Акциите на „Булгартабак-Холдинг“ поевтиняват с над 10% в последната година. Последната цена на акциите е 8,4 лева, като през 2017 г. имаше стойности и от 45 лева за брой.

Над 15 фирми са кандидатствали в обявената през есента поръчка на Столична община за доставка на климатици, термопомпи и печки на пелети. Те ще са изцяло безплатни за домакинствата, които се отопляват на печки, котли и камини на дърва и/или въглища. Финансирането идва по новата европейска програма "Околна среда" и прогнозната им стойност е 50.3 млн. лв. Сменилите старата печка с климатик ще могат да кандидатстват и за соларни панели. Първата позиция включва доставката на 528 броя термопомпи от вида "въздух - вода" с различна мощност (от 6 до 16 kW), както и на стоманени панелни радиатори - общо 1237 с размери 500x1200 и 500x1800. Стойността е 6.3 млн. лв. За нея наддават общо 14 фирми. Част от тях са компании, които доставяха климатици и печки по миналата програма на общината като Актив Билд,  "Климатроник",  Топлик, Темпекс, НЕС - Нови енергийни системи, Виксо. Има и много нови - напр. "Екселор Холдинг", "Би Джи Ар Груп", "Интерполис", "Екотерм компания", "Амиго БГ", консорциум "Клима София", в който влизат "Клима пойнт", "Куул трейд" и "Евробау Инженеринг", "Янакиев инженеринг" и "Булклима Инженеринг". Втората позиция е за 14.2 хиляди климатици (термопомпа въздух - въздух) с различна мощност. Тя е и за най-висока сума - 32.1 млн. лв., или повече от половината на общата стойност на поръчката. За нея интерес са заявили общо 15 участника, но повечето са наддаващи и за термопомпите.

Размерът на глобалния пазар на сливания и придобивания (M&A) през 2023 г. се е свил до най-ниското си ниво от 2013 г., когато беше 2.8 трилиона долара. Според данни на LSE, цитирани от Financial Times, обемът на M&A е намалял със 17% през годината, като дори не е достигнал 3 трилиона долара. Миналата година е била доста неуспешна за този пазар. Това е и първият път от глобалната финансова криза през 2008-2009 г., когато пазарът е спаднал с повече от 10% за две поредни години, коментират от LSE. Подобни оценки на Dealogic бяха съобщени по-рано, според които обемът на сливания и придобивания е намалял с 18% до 3 трилиона долара. Пазарът на сливания и придобивания показа силен растеж по време на пандемията от COVID-19, като в края на 2021 г. той нарасна с 64%, достигайки рекордните 5.7 трилиона долара. Но през следващата година много компании замразиха планове за сливане поради геополитическо напрежение и икономически трудности. През 2023 година няма подобрение – геополитическата ситуация, икономическата несигурност, нестабилността на пазара и нарастващите лихвени проценти продължават да влияят негативно на броя и обема на сделките. Освен това регулаторите в различни страни започнаха по-стриктно да проверяват много транзакции. Например поради това сделката за 20 милиарда долара между Adobe и Figma се провали и покупката на разработчика на игри Activision Blizzard от Microsoft Corporation за 69 милиарда долара почти пропадна. Това може да има отрицателно въздействие върху броя, особено на големите сливания. Според Dealogic броят на сделките на стойност над 5 милиарда долара е спаднал от 93 на 79, а сделките на стойност 10 милиарда долара или повече са паднали от 37 на 33. През 2023 г. обаче се случиха няколко големи сливания в петролния и газовия сектор,  които се възползваха от покачващите се цени на петрола и газа през 2022 година. Така през октомври ExxonMobil придоби друга американска компания Pioneer за 59.5 млрд. долара, а Chevron купи производителя на шистов петрол Hess за 53 млрд. долара. Също така сред големите сделки на годината са покупката от фармацевтичната корпорация Pfizer на биотехнологичната компания Seagen за 43 млрд. долара и придобиването от производителя на мрежово оборудване Cisco Systems на компанията за киберсигурност Splunk за 28 млрд. долара. Според оценките на LSE, обемът на сливанията и придобиванията е намалял най-много в Европа – с 28 процента. В Азиатско-тихоокеанския регион спадът е една четвърт, в САЩ – само 6 процента. Според Dealogic особено рязко е намалял обемът на транзакциите с участието на частни инвеститори – с 38%, до 433.6 млрд. долара. Според Financial Times, много експерти прогнозират, че пазарът на сливания и придобивания може да започне да се възстановява през 2024 година, но най-вероятно не по-рано от втората половина на годината.

През 2024 г. в Европейския съюз се очаква слаб спад с около 200 хил. тона в производството на сурово мляко до 144,6 млн. тона, се посочва в последния доклад на министерството на селското стопанство на САЩ за млечните продукти "Световните пазари и търговията". Експерти на министерството посочват, че скромното увеличение на продуктивността на кравите ще се окаже недостатъчно да компенсира продължаващото намаляване на броя им, а устойчивото понижаване на изкупните цени на млякото от фермерите, съчетани с постоянно растящите производствени разходи, увеличават натиска върху фермерите, особено в големи страни-производителки като Германия, Франция, Испания и Полша. Въздействието на тези фактори е по-изразено при малките ферми, които нямат възможност да печелят от мащаб и или да договорят добри цени с преработвателите от позиция на организираната сила, за да увеличат конкуренцията сред купувачите на продукцията им. Производителите се мъчат и със спазването на правилата за околната среда - инициативи като ограниченията, наложени от правителството на Нидерландия върху вредните азотни емисии, и предложената от ирландското правителство схема за доброволни плащания за стимулиране на клането на кравите, допълнително усложняват дейността им. Очаква се посочените фактори да доведат до поредното окрупняване на пазара и до затваряне на малки ферми. Големите компании обаче вероятно ще увеличат отглежданите животни, допринасяйки за забавяне на темпото на намаляване на брой им в ЕС през 2024 година.

Износът на втечнен природен газ (LNG) от САЩ достигна месечни и годишни рекорди през декември, показват данни от проследяване на танкери, като според анализаторите това е позиционирало САЩ да надскочат Катар и Австралия, за да станат най-големият износител на LNG през 2023 г., пише Reuters. Съединените щати се открояват в глобалния ръст на доставките на втечнен природен газ през 2023 г., каза Алекс Мънтън, директор на глобалните изследвания на газ и втечнен природен газ в консултантската фирма Rapidan Energy Group с нарастването до 8,6 милиона метрични тона, напускащи терминалите в САЩ през декември. Катар беше най-големият износител на втечнен природен газ през 2022 г., а Австралия вторият по големина през тази година, показват данни на американското правителството. Износът за цялата година от САЩ се е повишил с 14,7% до 88,9 милиона метрични тона (MT), което се дължи главно на връщането към пълно производство на завода за втечнен природен газ Freeport, който претърпя пожар през 2022 г., и тъй като други повишават ефективността на обработката, показват данните на LSEG. Европа остава основната дестинация за износа на LNG от САЩ през декември с 5,43 MT, или малко над 61% от общия експорт на суровината. През ноември 68% от износа на LNG от САЩ е бил за Европа, показват данните на LSEG. Спадът спрямо предходния месец отразява по-високите от нормалните температури в Европа и повишените нива на съхранение, казаха анализатори от консултантската компания Rystad Energy. Европейските газови хранилища са били пълни около 97% в началото на декември. Азия беше вторият по големина пазар за износ на втечнен природен газ от САЩ през декември, като пое 2,29 MT, или 26,6%, от износа, спрямо 18,5% през ноември. Износът на САЩ за Латинска Америка е бил половин милион метрични тона, или малко под 6% от общия износ, показват данните от LSEG за проследяване на кораби. Потоците на природен газ към седемте големи завода за износ на втечнен природен газ в САЩ са се повишили средно с 14,9 милиарда кубически фута на ден (bcfd) досега през януари, спрямо месечния рекорд от 14,7 bcfd през декември. Това надхвърли предишния месечен връх за всички времена от 4,3 bcfd през ноември, показват данните на LSEG.

Саудитският държавен телевизионен канал Al Ekhbariya съобщи, че кралството официално се е присъединило към БРИКС, ставайки пълноправен член на организацията. Групата БРИКС премина през две вълни на разширяване от основаването си през 2006 година. През 2011 г. Южна Африка се присъедини към първоначалния състав, който включва Бразилия, Русия, Индия и Китай. През август 2023 г. шест нови членове бяха поканени да се присъединят към асоциацията, включително Аржентина, но в края на декември тя отказа да се присъедини. Пет нови членки – Египет, Иран, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Етиопия, започнаха пълноценна работа в БРИКС на 1 януари, когато председателството на организацията пое Русия. Решението да бъдат поканени нови членове в асоциацията беше взето на срещата на върха на БРИКС, която се проведе в Йоханесбург през август 2023 година. Коментирайки резултата от срещата на върха, саудитският външен министър принц Фейсал бин Фархан Ал Сауд тогава каза, че кралството ще проучи поканата и ще вземе „подходящо решение“. Според ръководителя на външнополитическото ведомство, Саудитска Арабия е чакала подробности от страните от БРИКС относно условията за членството си в общността. На 27 октомври министърът на икономиката и планирането на Саудитска Арабия Фейсал бин Фадл ал Ибрахим коментира, че кралството все още обмисля поканата за присъединяване към БРИКС и я оценява от гледна точка на икономическата осъществимост. Кралство Саудитска Арабия, по-известна като Саудитска Арабия, е най-голямата по територия държава на Арабския полуостров, заемаща по-голямата част от него, и втората по големина арабска страна в света (след Алжир). На североизток от нея е Персийският залив, а на запад – Червено море. Саудитска Арабия има площ около 2 250 000 km2 и население от 38 милиона души, от които около 5.5 милиона са чужденци. Правителството на Саудитска Арабия е устроено под формата на ислямска абсолютна монархия. Кралството е познато и като „Земята на двете свещени джамии“ във връзка с Мека и Медина, двете най-свещени места в исляма. Саудитска Арабия има най-големия запас и е най-големият износител на петрол в света. Нефтът съставлява над 90% от износа и почти 75% от държавните приходи, улеснявайки създаването на социална държава.