За периода 01.01 – 05.05. 2024 г. производството на електроенергия в България намалява с 12.09 % до обем от 13 767 522 MWh в сравнение със същия период на 2022 г, по данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Година по-рано производството на електроенергия е възлизало на 15 660 954 MWh. Потреблението на ток за сравнявания период от настоящата с миналата година спада (минус) с 4.50 % до обем от 13 431 388 MWh (преди седмица – минус 4.40 на сто). За сравнение, през същия период на миналата година потреблението на ток е достигало до обем от 14 063 752 MWh. Салдото (износ-внос) на електроенергия се понижава (минус) със 78.95% до обем от 336 134 MWh (седмица по-рано – минус 84.13%).През аналогичния период на миналата година салдото (износ-внос) на електроенергия е достигало до обем от 1 597 202 MWh. Делът на базовите централи за посочения сравняван период от настоящата с миналата година се свива с 18.95 % до обем от 10 686 595 MWh. Година по-рано участието на базовите централи е било в обем от порядъка на 13 184 770 MWh. Участието на ВЕИ в преносната мрежа в сравнение с аналогичния период на предходната 2023 г. се увеличава с 44.39 % и достига до обем от 959 243 MWh (седмица по-рано – плюс 45.55 %). Година по-рано ВЕИ са участвали в преносната мрежа с количество от порядъка на 664 332 MWh. Делът на ВЕИ в разпределителната мрежа се повишава с 25.80 % и достига до обем от 980 213 MWh (за отчетния период до 28 април – плюс 26.63 %). Година по-рано делът на ВЕИ в разпределителната мрежа е възлизал на 779 155 MWh. По-добрите резултати за периода от настоящата 2024 г. се дължат на положителното участие на фотоволтаичните централи (плюс 54.01 %) и биомасата (плюс 22.96 %), независимо от лошия дял на вятърните централи (минус 11.06 %). Водноелектрическите централи (ВЕЦ) отново демонстрират ръст от 10.53 %. Или, ако през миналата година участието на ВЕЦ е било в обем от 1 032 697 MWh, през посочените дни от настоящата 2024 г. то се увеличава до 1 141 471 MWh.

Броят на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към края на 2023 г. е 5 000 945 души, като нараства на годишна база с 1,58 на сто. Най-много са осигурените в универсалните пенсионни фондове - 80,40 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,85 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми - 0,20 на сто. Към края на 2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност над 22,9 млрд. лева. За година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 19,34 на сто. Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 20,46 на сто на годишна база. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 14,72 на сто и 9,95 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 9,82 на сто. Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към края на 2023 г. са 20 656, от които 2632 пенсионери и 18 024 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. Към края на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4,751 млн. лв. за пенсии, почти 70 млн. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 245 000 лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии към края на 2023 г. е 229,54 лв., а средният размер на разсроченото плащане е 416,55 лв. В сравнение с края на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 18,62 лв., или с 8,83 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 64,30 лв., или с 18,25 на сто.

Кораборемонтните заводи в България отчитат през 2022- 2023 г. двуцифрен ръст на приходите си, като увеличават се и печалбите. Реално функциониращите кораборемонтни заводи в България са 4, като всички се намират във Варна. Единствен от тях "МТГ-Делфин" развива и корабостроене, като около 50% от приходите са от тази дейност. Понастоящем компанията изпълнява и поръчката за два нови патрулни кораба на Военноморските сили на България. Дружеството работи и с голяма канадска компания, чиито кораби се управляват от Хонконг. "Булярд" разполага с два сухи дока, позволя- ващи ремонтирането на кораби с до 90 000 DWT. Те са оборудвани с по един 800-тонен и 500-тонен мостови кран и с по четири 80-тонни крана. Най-старият и най-големият по приходи, генерирани изцяло от кораборемонтна дейност, е КРЗ "Одесос" АД. Компанията работи основно за корабособственици от Западна Европа - Германия и Нидерландия. Гръцките кораби също са много важен клиент, макар и не основен. Сред тях има и две канадски компании, както и една от Хонконг. "Булярд корабостроителна индустрия" ЕАД пък притежава и управлява активите на бившата Варненска корабостроителница. Дружеството е част от "Индустриален холдинг България", акционерно дружество с портфолио от компании от различни сфери - машиностроене, морски транспорт, кораборемонт и корабостроене, пристанищна дейност и др. Най-големият процент клиенти на компанията за кораборемонт са от Гърция, но дружеството има договори и с германски и азиатски корабособственици. Отскоро работи и с украински плавателни съдове. Четвъртият участник на пазара е държавното дружество "Терем-КРЗ Флотски арсенал - Варна" с принципал Министерството на отбраната. За разлика от останалите компании в сектора то е специализирано в ремонт на по-малки по обем плавателни съдове, които се движат основно в Черно море. Заводът е създаден с цел да поддържа военноморския флот на България и до голяма степен приходите му са функция и на бюджета за отбрана. До началото на войната в Украйна частните му клиенти са основно от Русия. Това води до почти нулева година в приходите на компанията непосредствено след началото на военните действия през 2022, но бързо успява да привлече украински клиенти и дори да увеличи обемите си от преди началото на конфликта. Най-големият конкурент на българските кораборемонтни компании са тези в Турция, като от бранша посочват, че само в Истанбул функционират 34 завода. Нивата на заплащане там са в пъти по-ниски, а проблем с намирането на работници няма. Като пример за тотално липсваща държава е петкратното увеличение на таксите за преминаване на Босфора и Дарданелите, което турската държава налага преди 2 години в нарушение на конвенцията от Монтрьо. (Според Конвенцията за черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г., Турция няма право да събира такси над акумулираните разходи за поддържане на навигацията през Босфора и Дарданелите.). Данните на Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт показват, че през 2023 г. над 170 кораба са пристигнали във Варна за ремонт, като средната му продължителност е била в диапазона 20 - 25 дни. Според статистиката на асоциацията броят на пряко заетите в сектора през 2023 г. е 4500 души, като в това число влизат само служителите на 4-те завода и тези на директните им подизпълнители.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) обмисля да кредитира с 50 млн. евро разработчика на българския соларен парк „Тенево Солар Технолоджис“ ЕАД. Проектът е на обща стойност 161.7 млн. евро и се очаква да генерира около 332 GWh електроенергия годишно. От финансовата институция казват, че той ще спестява 250 000 тона въглеродни емисии годишно. Очаква се първостепенният обезпечен заем да бъде одобрен изцяло или частично по рамката InvestEU за устойчив преход на 12 юни. Изграждането на хибридния ВЕИ комплекс „Тенево“ започна още есента на миналата година. Освен соларна централа, той ще включва също вятърни турбини и батерии за съхранение на енергия (250 MW). Слънчевата централа с планирана мощност от 237.58 MW ще бъде един от значимите проекти в страната и региона, като се очаква да бъде въведена в експлоатация в началото на 2025 г. Tenevo Solar Technologies е акционерно дружество, създадено за изграждане и експлоатация на слънчева електроцентрала 238 MWp. Проектът е съсобственост на Renalfa IPP, съвместно предприятие между базираната в Австрия Renalfa Solarpro Group и френския мениджър на инфраструктурен фонд RGreen Invest, заедно с датския разработчик на възобновяеми енергийни източници Eurowind Energy.

"Фитофарма"  ООД - с. Орешак произвежда между 3 и 3.5 млн. капсули за хранителни добавки на денонощие. Инвестициите в нови сгради и производствени линии от пандемичната 2020 г. насам възлизат на 5.5 млн. лв., а до края на 2024 г. ще бъдат вложени още около 6 млн., с което се очаква производствените площи в троянското село Орешак да се увеличат от 2 хил. на 3.3 хил. кв.м. Инвестицията включва нова, четвърта поред, линия, която ще позволи капацитета да нарасне до 8 млн. капсули на ден. Годишно от различните продукти на "Фитофарма" се произвеждат над 1 млн. опаковки. До 2017 г. продукцията е единствено за българския пазар, а днес 90% от нея се изнасят за чужди пазари, простиращи се на четири континента. През тази година се очаква фирмата да стъпи и в Австралия и Южна Америка. Във "Фитофарма" произвеждат също така пчелни продукти като прополис, както и много комплексни хранителни добавки - такива за сърце, очи, черен дроб, така също и за когнитивни функции, антистрес. С инвестиция около 2 млн. лв. през 2020 г. е разкрита трета производствена линия, благодарение на която има възможност да произвежда и веган капсули, в които самият желатин не е от животински произход, а от растителен, като това е уникално за Европа. През последните години износът представлява 90% от общата продукция на троянската компания, а от 2017 г. насам приходите ѝ нарастват постоянно, което се засилва особено от началото на пандемията от ковид-19, когато нараства търсенето на хранителни добавки и желанието на хората да водят по-здравословен начин на живот. През 2022 г. постъпленията на "Фитофарма" възлизат на 4.3 млн. лв., а за 2023 г. те са двойни и достигат близо 8 млн. лв. Очакванията за 2024 г. са ново почти двойно увеличение до около 14 млн. лв.

Електрохолд Трейд ще съдейства на своя партньор Нестле България да постигне екологичните си цели, като ще му осигури общо 13 500 мВтч зелена електроенергия до края на 2024 г. Благодарение на сътрудничеството между двете компании в областта на продажбите на електроенергия, Нестле България ще намали въглеродните емисии от дейността си със 17 550 тона годишно. Електрохолд Трейд е един от водещите доставчици на електроенергия за индустрията и бизнеса. Компанията има 18 години опит на свободния пазар, като досега е доставила над 49 тераватчаса електроенергия и е реализирала продажби на стойност 6,7 млрд. лева. NESTLE е най-голямата компания за храни и напитки в света. Притежава повече от 2 000 марки – от глобални икони като MAGGI®, NESPRESSO® и NESCAFÉ®, до локални фаворити като Мура®, LZ® .

На предстоящото редовно общо събрание на акционерите на 13 юни в Бургас, “Порт флот – Бургас” АД ще разпредели дивидент от нетната си печалба за миналата година. Тя е в размер на 1 782 191 лв., а мениджърите на компанията предлагат да се изплати на акционерите на дружеството по 0.04 лева на акция. Общо 400 000 лв. ще е сумата на дивидента.Останалата част от печалбата, в размер на 1 382 190.65 лв., ще остане като неразпределена печалба. “Порт флот – Бургас” предлага спомагателни транспортни услуги, като влачене, буксиране на плаващи средства, извършване на маневри в пристанищата и други в в района на пристанище Бургас. “Порт флот – Бургас” изплати дивидент на акционерите си и от нетната печалба за 2023 година, като всеки получи по 0.025 лева за една своя акция. От началото на годината акциите на компанията се търгуват по 7 лева, като имаха и своя пик от 7.50 лева. Така пазарните играчи оценяват дружестово на 70 000 000 лева.

„Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ (ФНИБ) увеличава приходите от наеми и почти удвоява печалбата през първото тримесечие на годината в сравнение с първото тримесечие на 2023 г. Постъпленията от наеми на компанията за отчетния период възлизат на 2,566 млн. лева при 1,926 млн. лева година по-рано, като нарастват с над 33% на годишна база. Общите приходи възлизат на 2,574 млн. лева към края на март в сравнение с 1,964 млн. лева към края на март 2023 г., или са с 31% повече на годишна база. През изминалото тримесечие ФНИБ привлече нов наемател в „Синерджи Тауър“, която се намира на територията на „София Тех Парк“ - „Ем Ес Джи Глобал Солюшънс България“ ЕООД нае над 600 кв. м за период от 5 години. С този договор сградата вече е запълнена над 50%. Разходите на ФНИБ през първото тримесечие се повишават с почти 9% на годишна база до 1,392 млн. лева при 1,278 млн. лева за първото тримесечие на 2023 г. Компанията отчита печалба в размер на 1,182 млн. лева към края на март в сравнение с 686 хил. лева към края на март 2023 г., което представлява ръст от над 72%. Печалбата на акция е в размер на 0,49 лева. В последната година акциите на ФНИБ поскъпват с почти 20%, а пазарната капитализация надвишава 86,6 млн. лева.

Европа показва стабилност, има голям достъп до таланти и се справи сравнително добре с предизвикателствата по време на пандемията, но... преките чуждестранни инвестиции на Стария континент падат с цели 4% през 2023 г., според данните от проучване на международната одиторска и консултантска компания EY. Това е на фона на годината, в която избухна първата голяма война на Стария континент от 1945 г. насам. ПЧИ са изключително важни за европейските икономики - във Франция изчисляват, че те влияят на 35% от износа и спадът може да удари по ред други системи, пише Fortune. В страната проектите за преки чуждестранни инвестиции са намалели с 5 % до 1194, въпреки че все още са най-много от всички държави. Великобритания, която е на второ място, отбеляза 6% увеличение, докато проектите в Германия, която е на трето място, намаляха с 12%. IT, софтуер и производство са някои от областите, в които инвестициите са намалели, въпреки че ПЧИ в туризма са нараснали, става ясно от проучването. Моментът за подобни новини не е подходящ. Еврозоната и Обединеното кралство тъкмо започнаха да показват признаци на възстановяване, след като бяха задушени от високата инфлация и лихвените проценти. Някои от най-големите икономики в региона, като Германия, едва избегнаха рецесията, но все още са слаби. Според международната компания геополитическото напрежение и високите цени на енергията натежаха върху нагласите на инвеститорите, както и по-строгите регулации и промените в работните модели след пандемията вече не работят в полза на Европа. Затова и Тейлгланд призовава политиците да работят така, че регулациите да не пречат на иновациите и на конкурентоспособността на европейските предприятия.

Производството на чипове в САЩ е готово да "експлодира" през следващите години, спомагайки за облекчаване на рискованата зависимост от Източна Азия, сочи прогноза на Асоциацията на полупроводниковата индустрия (SIA), съобщава Блумбърг. Капацитетът за производство на полупроводници в страната ще се утрои до 2032 г., установи проучване на Boston Consulting Group, поръчано от SIA. Това ще увеличи дела на САЩ в индустрията до 14%, спрямо 10% в момента. Ръстът ще обърне низходящата тенденция на местното производство на чипове, което беше потискано от Азия през последните десетилетия. Ако не бяха правителствените програми за финансиране като Закона за чиповете и науката от 2022 г.(CHIPS and Science Act), делът на САЩ беше на път да се свие до 8%, установи още проучването. Базираната във Вашингтон SIA, която лобира усилено за Закона за чиповете и науката, е нетърпелива да покаже, че законодателството се отплаща. Асоциацията също така иска правителството да отдели повече средства за каузата, отбелязва Блумбърг. "Нашата индустрия напълно разбира, че имаме свръхконцентрация на производството в Източна Азия", каза главният изпълнителен директор на SIA Джон Нойфър. Законът за чиповете и науката заделя 39 милиарда долара безвъзмездни средства плюс 75 милиарда долара заеми и гаранции по заеми и 25% данъчни кредити, за да убеди фирмите за полупроводници да построят фабрики на американска земя. В резултат на това законодателство САЩ са осигурили ангажименти от всичките пет най-големи производители на чипове в света да добавят съоръжения в страната. Това включва трите основни производителя на авангардни логически чипове, компонентите, които служат като "мозък на устройства": Taiwan Semiconductor Manufacturing Co., Samsung Electronics Co. и Intel Corp., отбелязва Блумбърг. Министърът на търговията на САЩ Джина Раймондо, чиято агенция отговаря за разпределянето на средства по Закона за чиповете, заяви, че САЩ имат за цел да произведат една пета от съвременните логически чипове в света до края на десетилетието. Изграждането на допълнителен капацитет също така ще помогне за защита срещу различните прекъсвания на доставките, които се случиха по време на коронавирусната пандемия, каза още Джон Нойфер. САЩ не са единствените, които увеличават амбициите си за производство на чипове, сочи докладът на Boston Consulting Group, поръчано от SIA. Континентален Китай изгражда около 30 нови съоръжения за части от веригата на доставка на чипове, надминавайки 26-те обекта в САЩ. В ход са и осем такива проекта в Европейския съюз.

Броят на празните жилища в Япония нарасна до рекордните девет милиона (повече от достатъчно за всеки жител в Ню Йорк), докато източноазиатската страна продължава да се бори с непрекъснато намаляващото си население. Изоставените къщи са известни като „акия“ – термин, който обикновено се отнася до изоставени домове в селските райони. Но повече акия се наблюдават в големите градове, като Токио и Киото - проблем за правителството, което вече се бори със застаряващото население и тревожния спад в броя на новородените всяка година. Според данните на Министерството на вътрешните работи и комуникациите, 14% от всички жилищни имоти в Япония са празни. Те включват както вторите домове, така и временно свободните имоти, чиито собственици работят в чужбина.  Акията често се предава от поколение на поколение. Но с рязко падащия коефициент на раждаемост в Япония, много от празните имоти остават без наследник или отиват при по-младите поколения, преместили се в градовете и не планиращи завръщане в селските райони. Някои къщи са в административна безизходица, тъй като местните власти не знаят кои са собствениците поради липсата на документация. Това затруднява правителството да подмлади бързо застаряващите селски общности, възпрепятствайки усилията за привличане на по-млади хора, интересуващи се от алтернативен начин на живот, или инвеститори, търсещи изгодна сделка. Съгласно данъчната политика на Япония, някои собственици често намират за по-евтино да запазят дома си, отколкото да го реконструират. И дори ако те искат да продадат, може да срещнат проблеми с намирането на купувачи, казва Хол от университета Канда и допълва: Населението на Япония намалява от няколко години – при последното преброяване през 2022 г. се оказа, че се е свило с повече от 800 000 души спрямо предходната година до 125.4 милиона. През 2023 г. броят на новородените падна за осма поредна година, достигайки рекордно ниско ниво, според официални данни. Коефициентът на раждаемост в Япония се движи около 1.3 от години - далеч от 2.1, необходими за поддържане на стабилно население, а миналата седмица Министерството на вътрешните работи и комуникациите на Япония съобщи, че броят на децата под 15 години е спаднал за 43-а поредна година до рекордно ниско ниво от около 14 милиона към 1 април. А всичко това означава, че проблемът с твърде многото домове и твърде малкото хора изглежда ще продължи известно време.