Месечната инфлация за януари 2024 е 0.5%, а годишната инфлация (спрямо януари 2023 г.) е 3.8% сочат предварителните данни на НСИ. През януари 2024 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (+2.2%), хранителни продукти и безалкохолни напитки (+1.0%), образование (+0.8%) и здравеопазване (+0.6%). Намаление е регистрирано в групите: облекло и обувки (-3.5%) и транспорт (-1.7%). Средногодишната инфлация (за периода от февруари 2023 до януари 2024 г.) спрямо периода февруари 2022 - януари 2023 г. е 8.4%. Месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.2%, а годишната инфлация е 4.0%.

Трансферът от бюджета, с който се покрива недостигът в бюджета на държавното обществено осигуряване, вече надхвърля приходите от осигуровки. С други думи, издържаме пенсиите повече с данъците си, отколкото с вноските, които трябва да ги покриват, а с това расте и зависимостта на ДОО от републиканския бюджет. На този тревожен фон пенсионерите се увеличават, вместо да намаляват, както беше през последните 7-8 години в резултат на затягането на условията за пенсиониране. Това показват данни на НОИ относно касовото изпълнение за януари на бюджетите на социалноосигурителните фондове, администрирани от института. За месец януари 2024 г. общият размер на отчетените приходи е 952,5 млн. лв., съобщават от НОИ. Това са средствата, постъпили от осигуровки. Общият размер на отчетените трансфери е 964,9 млн. лв. Това е финансовата инжекция от централния бюджет за изплащането на пенсиите. Разходите за първия месец на годината са близо 1,9 млрд. лв., като най-голям дял заемат пенсиите - 1,685 млрд. лв. Приходите нарастват със 116,8 млн. лв. в сравнение с януари 2023 г., а разходите - с 285,1 млн. лв. Броят на пенсионерите към януари 2024 г. е 2 039 218, или с 8083 (0,4%) повече в сравнение спрямо първия месец на м.г. Изглежда незначително увеличение, но всъщност е важно, защото до съвсем скоро пенсионерите намаляваха - именно това беше целта на заложеното плавно увеличение на условията за пенсиониране от 2016 г. насам. Тази тенденция бе прекратена заради повечето инвалидни пенсии миналата година покрай облекченията в медицинската експертиза. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за януари 2024 г. е 825,94 лв. В сравнение със същия месец на 2023 г. средният размер е по-висок с 93,42 лв. (12,8%).

Клиентските активите под управление на Amundi в България са нараснали чувствително през последните години и към края на септември те са 2.201 млрд. евро, или 4.314 млрд. лв. Френското управляващо дружество e най-голямото в Европа с над 2 трлн. евро активи и в топ 10 в света. В България то дистрибутира своите инвестиционни фондове чрез банки и финансови компании. Най-големият му партньор е Уникредит Булбанк, в чиято група допреди години беше Pioneer, който беше купен от Amundi. Само до преди 5-6 години активите под управление на Amundi в страната бяха от порядъка на 400 млн. евро. Сегашното увеличение следва цялостния тренд на повишен интерес към взаимни фондове в България заради ниските лихви по депозитите и търсене на алтернативни инвестиции в страната през последните години. Amundi предлага 177 фонда и ETF-и в страната, покривайки целия инвестиционен и рисков хоризонт. С продажбите си България фонд мениджърът държи почти 50% от пазара на инвестиционни фондове - според последните данни на БНБ общите активи под управление в страната са 9.004 млрд. лв. Amundi е с най-голям дял и сред чуждите управляващи дружества, които са с активи общо за 6.1 млрд. лв. Останалите са на български фондове. Реално за девет месеца компанията е привлякла почти 400 млн. лв. инвестиции - от индивидуални клиенти, институционални като пенсионни фондове и други. При чуждите фондове в страната се предлагат и тези на Schroders, KBC, OTP и други. Общо се предлагат 1459 фонда в България, от които 1307 са на чуждите фонд мениджъри. Нетната печалба на компанията за миналата година е нараснала с 3.9% до 1.224 млрд. евро, а активите със 7% до 2.037 млрд. евро.

Управителният съвет на Българска народна банка (БНБ) реши на свое заседание “Дайнърс клуб България“ да прекрати своята дейност като платежна институция, считано от 15 април 2024 г. Причина за прекратяване на лиценза Решението е следствие от постъпило от дружеството заявление за прекратяване на дейността. От посочената дата се обезсилва издаденият на "Дайнърс клуб България" лиценз за предоставяне на платежни услуги по Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Той е за изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи, изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти, когато средствата са част от отпуснат на ползвателя на платежни услуги кредит, и издаване на платежни инструменти и приемане на плащания с платежни инструменти.

„МФГ Инвест“ АД направи втора инвестиция от 100 хил. евро в българската компания „Айкенпренюър”, след като през ноември миналата година вложи 100 хил. евро под формата на конвертируем заем. Така инвестицията на компанията нараства до 200 хил. евро. Размерът на целия рунд за финансиране е 830 хил. евро, а оценката на компанията (pre-money) е в размер на 4,2 млн. евро. „Айкенпренюър“ разполага със собствен интуитивен софтуерен продукт – Icanpreneur, който подпомага разработката на нов бизнес или продукт, като предоставя на потребителите детайлно ръководство от типа step-by-step. Платформата насочва стартиращи технологични компании, както и продуктови мениджъри чрез доказали се в практиката процеси. С помощта на този софтуер се извършва ефективно пазарно валидиране на първоначалните идеи и развитието им до такива, които отговарят на конкретни пазарни нужди. Потенциални клиенти на приложението са както стартиращи компании, така и продуктови екипи на големи компании, които искат да реализират своите идеи.

Първо успешно IPO на пазар beam за 2024 година. Компанията Boleron (Болерон) реализира успешно първичното публично предлагане на своите акции на Българската фондова борса (БФБ), като пласира 955 051 броя нови акции и набра допълнителен капитал в размер на 3 170 769 лева. До вписването на увеличението на капитала, на пазара beam за развитие на малки и средни фирми ще се търгуват права върху записаните акции с борсов код BLR1. „Болерон“ е софтуерна платформа за продажба на застраховки на 11 застрахователни компании и работи директно с клиенти и телекоми. В началото през 2019 г. финтех компанията започва с едва няколко вида застраховки: за ски, имущество и пътуване в чужбина. Днес вече предлагат пълна гама от застрахователни продукти и продължават да надграждат своето предлагане. Дружеството търси около 4 млн. евро чрез пазар beam, като възнамерява да инвестира набрания капитал в разширяването на дейността си в България, Румъния и Гърция. Boleron е 17-ата успешно листната компания на пазар beam от неговото начало през 2020 година.

През януари „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е продал 215 дка земеделски земи при цена 4500 лв. на декар. През януари най-голямото публично дружество, собственик на земеделска земя в страната, няма покупки на парцели. Така към края на първия месец на годината „Адванс Терафонд“ АДСИЦ притежава инвестиционен портфейл от 178 875 дка земеделска земя и 60.8 дка земя в урбанизирани територии в околностите на Враца. Средната цена на придобиване от основаването на агрофонда досега е 680 лева на декар. Дейността му е свързана с купуване, отдаване под наем/аренда, окрупняване и продаване на земеделски и урбанизирани земи в България. На 1 октомври 2023 г. започна новата стопанска година у нас. Дружеството е отдало под под наем 146 248 дка или 84.5 на сто от цялата земя, която може да се отдаде под наем. „Адванс Терафонд“ е сключило договори с 358 земеделски производители, които са подсигурени със земя за обработване, върху които те отглеждат основно зърнени и маслодайни култури. Договорената средна рента, която агрофондът изплаща е в размер на 64.92 лева на декар при 56.07 лева и 41.62 лева през последните две стопански години. Очакваните приходи от агрофонда за стопанската 2023-2024 г. са на стойност 9 494 892 лв., от които авансово са събрани 23.3 процента. През последните дванадесет месеца цените на акциите на „Адванс Терафонд“ са поскъпнали от 3.1077 лева през февруари миналата година до 3.317 лева към момента. А пазарната капитализация на дружеството достигна до 281 714 401 лева. През месец май миналата година агрофондът разпредели и дивидент за акционерите си от печалбата за 2022 година.

Европейската комисия (ЕК) повиши прогнозата си за ръста на българската икономика за 2024. Докато през ноември Брюксел очакваше икономиката ни да отчете ръст от 1,8% през тази година, то в днешната прогноза е посечено, че за България се очаква икономическият растеж да достигне 1,9% през 2024. За догодина обаче ЕК коригира надолу прогнозата си от есента и от 2,6%, сега очакванията са за ръст от 2,5% през 2025. В България годишната инфлация се очаква да се забави значително до 3,4% през 2024 и до 2,9% през 2025. Инфлацията на цените на услугите също се предвижда да се забави, движена от вторични ефекти от цените на суровините и прогнозираното забавяне на заплатите. Очаква се вътрешното търсене да бъде основният двигател на растежа. Въпреки че износът се предвижда да се възстанови още през 2024, отрицателният ефект на пренасяне от 2023 натежава върху годишната прогноза за растеж. Очаква се потреблението на домакинствата да продължи да нараства, макар и малко по-слабо в сравнение с 2023, тъй като потенциалът за по-нататъшно увеличаване на заетостта изглежда изчерпан и нивата на спестяване постепенно се връщат към по-високи нива. Тази динамика зависи в голяма степен от очакваното добро представяне на пазара на труда и допускането, че прехвърлянето на относително високи чуждестранни лихвени проценти към местния кредитен пазар остава непълно. Прогнозираното нормализиране на нивото на натрупване на запаси се очаква да подкрепи вътрешното търсене и да допринесе за възстановяване на вноса. Инвестициите също се очаква да се възстановят, най-вече поради по-високото усвояване на средства от ЕС, включително в контекста на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на България.

Фабричното производство в САЩ се понижава през януари за първи път от три месеца, отразявайки спада в производството на моторни превозни средства, машини и метали, съобщава Bloomberg. Спадът от 0,5% в промишлената продукция контрастира с ръста от 0,1% месец по-рано, става ясно от данни на Федералния резерв. Общото промишлено производство, което включва мини и фирми за комунални услуги, спада с 0,1% през януари, тъй като тежкото зимно време доведе до забавяне на миннодобивната дейност. Производството на моторни превозни средства и части спада с 0,2% след силно възстановяване през предходните два месеца на фона на края на стачката на United Auto Workers през октомври. С изключение на автомобилите, производството е намаляло с 0,6% спрямо декември, като това е най-големият спад на показателя от март. В това отношение показателят отчита четвърти пореден месечен спад.

През 2023 г., след въвеждането на санкции върху вноса на руски метали, Европа премина към покупки от азиатски страни. Най-големият доставчик на метали вече стана Индия, също активно увеличиха доставките за Европа и Виетнам, Япония и Тайван. Азиатските страни се възползваха от европейските санкции спрямо руската металургична промишленост, според доклад, публикуван от асоциацията на европейските металурзи Eurofer. За 11-те месеца (януари-ноември) на 2023 г., основните доставчици на готови стоманени продукти за ЕС са: Индия (3,3 млн. тона), Южна Корея (3,1 млн. тона), Китай (2,7 млн. тона), Виетнам (2,4 млн. тона), Тайван (2,3 милиона тона), Турция (2,1 милиона тона) и Япония (1,7 милиона тона). Така петте най-големи доставчици осигурят 58% от общия внос на готова стомана в ЕС. Най-високи темпове на растеж на доставките за Европа през миналата година регистрира Виетнам (38%), следван от Япония (32%), Тайван (12%), Индия (7%) и Южна Корея (6%). За сметка на посочиния ръст обаче, вносът на готови стоманени продукти от Турция и Китай през 2023 г. е намалял съответно с 51% и 13%. Преди налагане на санкциите, Русия беше най-големият вносител на стоманени продукти в Европа. Ръстът на експортните възможности на азиатските страни обаче започна да плаши европейските металурзи, а в тази посока Европейската комисия обмисля въвеждането на нови защитни мерки. Световните цени на цинка през последните 12 месеца (от 13 февруари 2023 г. до 13 февруари 2024 г.) са се понижили значително - с 25%, според данните на Лондонската метална борса (LME), пише РБК. Тримесечните фючърси за никел с доставка до Китай, Япония и Южна Корея струват 2298 долара за тон на 13 февруари. Това е с 8% по-малко от преди месец. Цените на цинка, както и на други цветни метали, се покачват на LME от март 2020 г., а след началото на конфликта в Украйна, тази тенденция се засили. Техният нов исторически връх на LME беше през април 2022 г., когато цената на цинка достигна 4434 долара за тон.