По данни на „Евростат”, към 2022 г. населението на България достигна 62% от средните нива за Европейския съюз на БВП на глава от населението по покупателната способност, което е ръст от 12% за последните пет години. Показателят описва процеса на догонване на средноевропейските доходи и стандарт на живот, като отчита и различията в цените между отделните държави. Според сравненията в анализа, България постига този растеж на фона на 13 на сто в Румъния и 10 на сто в Литва и Полша.

Вносът на пресни плодове и зеленчуци в България продължава да се увеличава, като за осемте месеца на миналата година в страната са внесени близо 202,5 хиляди тона зеленчуци и почти 255 хил. тона пресни плодове, показват данните на земеделското министерство. От зеленчуците най-голям е вносът на домати - над 66 хил. тона от януари до август, като спрямо същия период на 2022 г. количествата се повишават със 7,2%, а стойността на внесената продукция расте с почти 16 на сто. Над половината от вносните домати са турски или това са 35,4 хил. тона, а близо 17 хил. тона идват от Гърция. Над два пъти се увеличават количествата домати, които сме внесли от Албания и Унгария за година. Бум се отчита и при вноса от Румъния - с над 10 пъти за година. Над 32 хил. тона са внесените картофи у нас, като най-големите количества - по над 10 хил. тона идват от Франция и Гърция, като вносът от съседката ни е със 123% по голям спрямо предходната година. Седем пъти нараства и вносът на картофи от Полша, като количествата достигат близо 3 хиляди тона. При краставиците вносът възлиза на 17,67 хил. тона, като за година се повишава с 24,4%, а стойността му расте с 66,4 на сто. най-големите доставки са Гърция - 12,47 хил. тона, като и тук сериозно нарастват количествата от Румъния - 9 пъти и от Испания - два пъти. У нас са внесени и 20,7 хил. тона пипер, като над 14 хил. тона е дошъл от Турция, отчита още земеделското министерство. За година вносът е нараснал с 13,6 на сто, а само този от Турция - с близо 25 на сто.

Консорциумът "Планекс - ГЕС" е върнал 45 млн. лв., вместо поисканите 66 млн. лв. на държавата за нереализирания правителствен комплекс. Водещ участник в консорциума е компанията "Планекс". Не е ясно какво става с останалите 21 млн. лв. В края на миналата година държавната компания "Монтажи" поиска от „Планекс – ГЕС“ да ѝ бъде върнат платения аванс от 66 млн. лв. в началото на 2021 г. за изграждането на правителствен комплекс на територията на "София тех парк". След като ГЕРБ загуби изборите проектът първоначално беше замразен, а след това и прекратен от служебното правителство на президента Румен Радев. Изграждането на правителствения комплекс беше възложено с инхаус поръчка. Парите бяха преведени на Държавната консолидационна компания (ДКК), която е под шапката на икономическото министерство. Тя от своя страна сключи договор за строителството на комплекса с държавното дружество "Монтажи", което е под нейната шапка. То на свой ред сключи договор с консорциума "Планекс - ГЕС", избран по неясен начин и му преведе 66 млн. лв. аванс. Парите трябваше да бъдат върнати до края на 2023 г., но от "Планекс - ГЕС" оспориха сумата. Претенциите им бяха, че са направили разходи за проектирането на обекта и закупуването на материали. Министерството на икономиката съобщава, че с връщането на тези 45 млн. лв., както и с други възстановени средства, ДКК ще погаси поне 90 млн. лв. от задълженията си към Българската банка за развитие (ББР), с което ще спре изплащането на десетки милиони лихви, ще бъдат вдигнати обезпеченията на заложените публични предприятия, сред които Ел Би Булгарикум ЕАД, Кинтекс ЕАД, Нити ЕАД, и други. В периода 2016-2022 година, ДКК усвоява кредитни средства от ББР за над 152 млн. лв. като към момента са платени над 22 млн. лв. лихви по тях. Продължават и всички необходими действия за защита на държавния интерес и за възстановяването на финансовите щети, генерирани в предишни години. В тях, освен нереализирания правителствен комплекс, се включват загубите за ремонтите и реконструкциите на язовирите, касаещи неправомерно разходвани средства от страна на “Монтажи” ЕАД, както и рамковият договор за придобиване на вземания и дялови участия между ДКК и търговско дружество „Кемира“.

9 автомобиловоза на японския гигант Kawasaki Kise Kaisha ("K" Line) от тази година ще бъдат менажирани от базираната във Варна компания "Старгейт България". Основана през 1919 г., "K" Line е сред гигантите на японското корабоплаване с флотилия от около 500 плавателни съда и приходи от приблизително 7 млрд. долара годишно. Превозвачът е на българския пазар от 26 години чрез своята компания за консултиране и подбор на морски специалисти "Старгейт Маритайм". Още към 2008 г. е имал 260 български офицери и 49 практиканти и кадети, работещи на борда на корабите на "K" Line. "Консултирането и подбора на морски специалисти се осъществява от дружеството "Старгейт Маритайм" ЕООД, а "Старгейт България" ЕООД ще бъде дружеството, което ще осъществява мениджмънта на корабите. Разбира се, че с увеличаване на броя на корабите ще се увеличава и броят на офицерите, които ще бъдат необходими за безопасната експлоатация", посочиха от компанията. От 2025 г. ще се поеме мениджмънт на кораби с LNG задвижване, а също така "има планове за кораби на амоняк и азот след 2026 г.". След седмица - на 12 януари японският посланик Н. Пр. Мичигами Хисаши и представители на висшия мениджмънт на японската корпорация ще присъстват на откриването на нов офис на "Старгейт България" във Варна.

Борсовата търговия с електроенергия у нас ден за ден се е увеличила с над 15 процента през 2023 г. спрямо предходната година, а средномесечната цена на тока в сегмента "В рамките на деня" през декември миналата година е паднала с почти 70 на сто в сравнение със същия месец година по-рано, сочат данните на Българската независима енергийна борса. Продадените количества електроенергия през миналия месец са 2 682 249.2 мегаватчаса, което e с 13.8 процента повече спрямо предишния и с 15.5 на сто повече спрямо година по-рано. Средната декемврийска цена за базов товар е била 159.51 лв., което е спад с 20.7 процента спрямо ноември и с 67 на сто по-малка в сравнение с преди година. Данните на борсата сочат, че българската цена на свободния пазар на ток е била сходна на тази в Румъния, в Унгария стойността е била около 81 евро. Най-скъпо е струвала електроенергията в Гърция - 102 евро. Най-активни в търговията за следващия ден през декември и с най-големи количества продадена електроенергия са били АЕЦ "Козлодуй", "Електрохолд Трейд" и "Националната електрическа компания". Продажбите на ток с доставка същия ден през декември са 236 084.8 MВтч, което е с 0.9 процента повече спрямо предишния месец и с 27.2 на сто повече спрямо същия месец на миналата година. Месечната среднопретеглена цена е 175.29 лв., което е с 23% по-ниска спрямо предишния и с 62.2 на сто спад спрямо същия месец на миналата година. В този сегмент на пазара най-активни са "Националната електрическа компания", "Ф Инвест" ЕООД" и "GEN-I D.O.O".

Оборотът на Българската фондова борса (БФБ) намалява с почти 22% през 2023 г. на годишна база до малко над 784,2 млн. лева, след като през 2022 г. надвиши 1 млрд. лева. Само през декември оборотът е за почти 104,9 млн. лева, което е над два пъти повече в сравнение с оборота през ноември и с почти 19% повече в сравнение с декември 2022 г. (88,176 млн. лева). Две трети от оборота на БФБ-София през декември (66,52%), или близо 69,8 млн. лева, се формират от сделки с акции на алтернативен пазар. Следват сегментът „Стандарт“ с 16,7%, или 17,52 млн. лева, и сегментът „Премиум“ с 14,63%, или над 15,34 млн. лева. От сделки с чуждестранни акции на сегмента BSE International са се формирали 1,57 млн. лева, или 1,49% от оборота през декември. Пазарът за малки и средни предприятия beam е допринесъл със само 688,7 хил. лева оборот през декември, или 0,66% от общия за месеца. На борсата през декември са сключени 5655 сделки, което е с 5,72% повече в сравнение с ноември. Броят сделки, сключени през 2023 г., на годишна база обаче намалява с малко над 33%, отчитат от борсата.

„Софарма имоти“ АДСИЦ е погасило предсрочно остатък от банков кредит, отпуснат от „Банка ДСК“ АД през 2014 г. Погасяването е станало на 3 януари 2024 г., като са изплатени и дължимите лихви. Договорът за кредит е сключен на 29 юли 2014 г. Размерът на заема е 22 619 338 млн. евро. Със средствата е рефинансиран друг заем от 2011 г. за строителството на „Софарма Бизнес Тауърс“. Към момента на подписване на договора е предвидена годишна редовна лихва в размер на 3,050 процентни пункта, формирана от тримесечен EURIBOR плюс договорена надбавка в размер на 2,850 процентни пункта. Редовният срок на погасяване на заема е 29 юли 2024 г. В последната година акциите на „Софарма имоти“ поевтиняват с над 7%, а пазарната капитализация е малко под 187,7 млн. лева.

Договорът за покупко-продажбата на терените, върху които ще се изгради новата болница в Кърджали, ще бъде подписан на 8 януари. Това ще стане в Бизнесинкубатора. Двата парцела в парк „Арпезос-Север“, върху които ще бъде изградена болница „Сърце и мозък“, ще бъдат продадени за 2 980 827 лева. Сделката подлежи на облагане с ДДС, като сумата е без дължими данъци и такси, които са за сметка на купувача „Търговска Лига – Глобален Аптечен Център” АД. Дружеството получи сертификат „Инвеститор Клас А“ и има право да придобие терена с преференциите, полагащи се на топ инвеститор. Двата имота са с обща площ от 37 068 квадратни метра. Инвестицията на дружеството върху тях е в размер на 15 милиона лева. Терен от 29 968 кв. метра е предвиден за комплекс за здравеопазване, а върху 7 100 кв.м за съпътстващи здравни и образователни дейности. Очаква се изграждането на болничния комплекс да стартира през пролетта на т.г. и да приключи в рамките на две години. Източник: rodopi24

Отслабването на бизнес активността в еврозоната е продължило и в края на 2023 г. заради устойчивия спад, отчетен при сектора на услугите. Това е знак, че икономиката на валутната зона е била в рецесия, според най-новите данни за бизнес доверието от проучване на "Хамбург къмършъл банк" (Hamburg Commercial Bank, HCOB), съставено от "Стандарт енд Пуърс Глоубъл" (S&P Global). Окончателният композитен Индекс на мениджърите по доставките - Пи Ем Ай (PMI), смятан за добър показател за цялостното състояние на икономиката, е ревизиран нагоре с 0,6 процентни пункта за декември – до 47,6 пункта. Все пак показателят остава под границата от 50 пункта, разделяща растежа на сектора от свиването му, за седми пореден месец. Това е индикация, че икономиката на 20-те страни, използващи единната европейска валута, вероятно отново ще се свие през последното, четвърто тримесечие на 2023 г. Така икономиката на еврозоната ще изпадне в техническа рецесия, тъй като през третото тримесечие бе регистрирано свиване на брутния вътрешен продукт с 0,1 на сто. В същото време Пи Ем Ай индексът в сектора на услугите в еврозоната се е повишил до петмесечен връх - от 48,7 през ноември до от 48,8 през декември. Индексът остава в отрицателната територия от август 2023 г. Въпреки че спадът в търсенето на услуги леко е намалял миналия месец, съответният подиндекс се е покачил до петмесечен връх от 47,1 пункта през декември, оставайки под 50 пункта за шести пореден месец.

Заявленията за фалит в САЩ нарастват с 18% през 2023 г. на фона на по-високите лихвени проценти, по-строгите правила за кредитиране и продължилото изтегляне на предпазни мерки от времето на пандемията, макар че случаите на несъстоятелност остават доста под нивата отпреди пандемията от COVID-19. Общият брой на заявленията за фалит, който включва изпадането в несъстоятелност на компании и физически лица, се увеличава до 445 186 през миналата година в сравнение с 378 390 през 2022 г., сочат данни на компанията Epiq AACER. Заявленията за реорганизация на дейността по Глава 11 от страна на компании скачат със 72% до 6 569 в сравнение с 3 819 в предходната година, се посочва в доклада. Заявленията на потребители се увеличават с 18% до 419 555 в сравнение с 356 911 през 2022 г. За последния месец от годината общият брой на подадените заявления за фалит се понижава до 34 447 в сравнение с 37 860 през ноември, макар че се увеличава с 16% на годишна база. Случаите на несъстоятелност се очаква да продължат да се увеличават през 2024 г., макар че трудно биха надхвърлили отчетените 757 816 заявления за несъстоятелност през 2019 г., годината преди началото на пандемията. Задълженията на домакинствата всъщност са били на рекордно високото ниво от 17.3 трлн. долара в края на третото тримесечие, според данни от Федералния резерв в Ню Йорк. Просрочията по кредитите също се увеличават, но и остават под нивата отпреди пандемията. Финансовите условия за компаниите и домакинствата също така се затегнаха значително през последните две години вследствие на агресивното повишение на лихвите от страна на Фед с цел ограничаване на инфлацията. Лихвите по ипотечните кредити, например, скачат през второто полугодие на 2023 г. до най-високите си нива от началото на века. Имайки предвид това, разходите по кредитите и общите финансови условия бяха облекчени през четвъртото тримесечие на 2023 г., след като от Фед дадоха индикации за края на цикъла на повишение на лихвите, а миналия месец ръководители във Фед заявиха, че очакват понижение на лихвите тази година.

За трета поредна година китайските корабостроителници са заели през 2023 г. първо място в света по отношение на нови поръчки за плавателни съдове. През годината корабостроителниците в Китай са получили поръчки за нови кораби за общо 24.46 милиона компенсирани бруто тона (CGT), или 59 процента от нови поръчки в световен мащаб през миналата година. Това съобщи агенция "Йонхап", позовавайки се на данни на "Кларксън рисърч сървисис" (Clarkson Research Services). За сравнение през 2022 г. китайските корабостроителници спечелиха 55.2 процента от глобалните нови поръчки. Китай оглавяваше новите поръчки на кораби в световен мащаб и през 2021 и 2022 г., изземайки лидерството от Южна Корея, която бе начело на класацията през 2018, 2019 и 2020 г. И тази година Южна Корея се нарежда след Китай по получени нови поръчки за кораби. Южнокорейските корабостроители са получили поръчки за кораби за общо 10.01 милиона компенсирани бруто тона, което е съставлявало 24 процента от глобалните нови поръчки. През 2023 г. южнокорейските корабостроителници обаче са надминали китайските си конкуренти по отношение на нови поръчки за кораби от висок клас за превоз на втечнен природен газ. Отправените към тях поръчки за танкери за втечнен природен газ са възлизали на 4.41 милиона компенсирани бруто тона през миналата година, което отговаря на пазарен дял от 80 процента. Останалите 20 процента, или поръчки за 1.13 милиона компенсирани бруто тона, са отишли при китайски компании.