Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор на България към края на 2023 г. са 32 566 млн. евро по текущи цени, съобщиха от Националния статистически институт. През 2023 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността - 13 527 млн. евро. Следва секторът на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) - 7 793 млн. евро. В сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" са направени с 1.5 процентни пункта повече преки чуждестранни инвестиции в сравнение с предходната година, докато в сектор „Строителство" те намаляват с 0.1 процентни пункта. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката са 33 586 млн. лв. по текущи цени. Най-голям обем инвестиции в ДМА са направени в сектора на индустрията (с изкл. на строителството) - 9 053 млн. лв., следван от сектора на услугите (търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство) със 7 749 млн. лева. В структурата на разходите за ДМА се наблюдава нарастване в сектора на промишлеността, като относителният им дял се увеличава с 1.0 процентни пункта в сравнение с 2022 г., и спад в сектора на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) с 2.1 процентни пункта.

Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на юни възлиза на 44,064 млрд. евро, което е с 316,6 млн. евро (0,7%) повече в сравнение с година по-рано. Така той представлява 44% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, в края на юни миналата година той възлезе на 43,747 млрд. евро, което се равняваше на 46,6% от БВП. В края на юни краткосрочните задължения са 8,309 млрд. евро и се повишават с 1,8% на годишна база. Дългосрочните задължения възлизат на 35,754 млрд. евро и нарастват за една година с 0,5%. Към края на юни 26,106 млрд. евро (59,2%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 79,8% от брутните външни задължения, при 80,6% година по-рано. Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на юни възлиза на 10,306 млрд. евро и за една година расте с 9,1%. Външните задължения на централната банка са 2,010 млрд. евро и на годишна база нарастват с 2,2%.Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ (банки и фондове на паричния пазар) са 6,939 млрд. евро и се повишават с 2,3% спрямо края на юни 2023 г. Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 12,224 млрд. евро и за една година нарастват с 3,4%. Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 12,582 млрд. евро в края на юни, което е с 1,144 млрд. евро (8,3%) по-малко на годишна база. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 28,6% към 30 юни 2024 г., при 31,4% преди година.

Към края на юли 2024 година държавните предприятия в България имат задължения в размер на 41.816 млрд. лева. Наблюдава се намаление с 8.4 млн. лв. спрямо края на юни 2024 година. Вътрешните задължения са 11.668 млрд. лева, а външните 30.148 млрд. лева. Делът на вътрешния дълг спрямо БВП е 5.8%, а на външния дълг – 15.1 процента. В структурата на дълга на подсектора за юли 2024 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 27.9% и 72.1 процента. В структурата на дълга по инструменти към 31 юли 2024 г. основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 59.2%, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 27.3% и заемите – 13.5 процента. В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (99.1%), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (99.9 процента). В матуритетната структура на дълга с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 54.6%, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 33.7%, от 1 до 5 г. – 11.4% и до 1 г. – 0.3 процента. В структурата по остатъчен матуритет делът на дълга до 1 година е 14.0%, 25.4% – от 1 до 5 г., 32.5% – от 5 до 10 г. и 28.1% – над 10 години.

„Национална електрическа компания“ ЕАД (НЕК) е завела арбитражно дело срещу Българската независима енергийна борса (БНЕБ) в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Предмет на делото е технически инцидент в търговската система на сегмент „Ден напред” от страна на доставчика на търговската платформа по време на тръжната сесия, организирана от борсовия оператор на 5 януари 2022 г. с ден на доставка 6 януари 2022 г. Съдебният иск е за близо 6,3 млн. лева.

Джулиън Голъп е една от легендите на гейминга през 90-те години, най-известен с поредицата игри X-COM, в които международна организация разследва и се бори с нашествие на извънземни. През годините Голъп е работил с компании като MicroProse, Bandai Namco и Ubisoft, но от десет години насам създава игри в България със собствената си компания Snapshot Games. В момента в дружеството "Снапшот геймс София" работят 86 души. Приходите за 2023 г. са 7.7 млн. лв., а печалбата - 500 хил. лв. Snapshot Games е съоснована заедно с Дейвид Кей, който е единственият служител в американската компания майка, играеща ролята на издател на игрите. Snapshot влиза в подгрупа, собственост на Embracer, наречена Saber Interactive. През февруари 2024 г. Embracer обяви, че ще продаде Saber Interactive заради натрупани дългове. Snapshot е извадена извън Saber Interactive и така остава собственост на Embracer. В момента Snapshot Games работи по две игри, за които Голъп може да каже единствено, че едната е базирана на ходове, а другата е стратегия в реално време.

Свързаното с Николай и Евгения Баневи дружество "Хелио-тур-с" АД е спечелило дело за рекордно обезщетение срещу Народното събрание и срещу Агенцията за приватизация (сега Агенция за публичните предприятия и контрол). Парламентът и агенцията дължат на фирмата 9 592 180 лв., които вървят с над 11,46 млн. лв. лихви към днешна дата. АППК пък трябва да плати на дружеството 327 190 лв., плюс още 390 935 лв. лихви. Така сумата нараства до близо 22 млн. лв. Делото по Закона за отговорността на държавата е заради действал с години закон, който противоречи на правото на Европейския съюз. Става дума за отменения едва през 2015 г. текст от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който даваше възможност на държавата чрез агенцията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор. Дружеството съди Народното събрание и АППК, тъй като е загубило крайбрежни имоти - върху тях са вписани ипотеки, с които е трябвало да бъдат удовлетворени задължения на друго дружество - "Хелио". Градският съд следва практиката на върховния, която е твърда през годините - няма как трето лице да носи отговорност за чужди дългове, освен ако предварително не е дало съгласие за това. Ипотекираните имоти вследствие са продадени от частен съдебен изпълнител чрез принудително изпълнение на сериозно занижени цени. Съдът приема, че парламентът и АППК са допуснали достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, което е довело до нанасяне ни имуществени вреди на "Хелио-тур-с" АД. Единият имот е от 63 194 кв. м и се намира в Черноморец, м. "Аклади чеири". Другият е от 1583 кв. м и е в Созопол, м. "Ликовуня". Имотът в Созопол е продаден за 77 777 лв., а този в Черноморец - за 1,7 млн. лв. Пазарната им цена към онзи момент, преди 12 години, е над 9 млн. лв., установява тройната съдебна експертиза.

Десететажната сграда на "4-ти километър" в София, строена за централа на Alpha Bank беше ползвана едва четири години, а от 2016 г. насам с оттеглянето на гръцката банка от страната е празна. Новият собственик е Райчо Райчев, създател, изпълнителен директор и основен собственик (50%) на българския авиокосмически производител EnduroSat в партньорство с Петър Митев, съосновател на компанията за 3D визуализации Chaos. По данни от пазара цената е около 20-21 млн. евро. С новата сграда EnduroSat би се разширила чувствително на 17 хил. кв.м, докато сега е под наем в 3 хил. кв.м в "Манастирски ливади-изток" - в сграда на "Кристиан Нейко". Покупката се случва, след като в бизнес план компанията отчете рекордна 2023 г. - почти удвоен оборот до около 27 млн. лева и над 160 служители, 55 от които новонаети. EnduroSat вече има т.нар. чиста стая - помещение без прах и замърсители, което позволява сателитите да се асемблират инхаус, и разшири лабораториите си за тестване в София. Това позволява на компанията в края на годината да произвежда по осем сателита на месец с цел устойчиво да достигне десет. EnduroSat има подписани договори с Европейската комисия и Европейската космическа агенция за изстрелване на първите два сателита, които ще са част от новото поколение европейска система за наблюдение на Земята от Космоса. В следващите месеци портфолиото на OPPO ще се увеличи с нови модели и функционалности Освен това през 2023 г. EnduroSat патентова концепция за настолен сателит DeskSat - клонинг на такъв в орбита. А през тази очаква да направи нова голяма крачка, като създаде първия си сателит с тежест над 100 кг, което означава навлизане в нов бизнес сегмент. За сравнение - досегашните сателити са между 5 и 50 кг. Всичко това налага изграждане на нови високотехнологични инфраструктури. В развитието си компанията е подкрепена от външни инвестиции от 28 млн. евро. От тях 10 млн. са отпуснати през 2021 г. под формата на рисково дългово финансиране от ЕИБ, а други 10 млн. влива Люксембургският CEECAT Capital. В края на август "Алфа груп риъл естейт лимитед" продава "Чардаш трейдинг" на "Спейс естейтс" - компания, собственост на Райчо Райчев (80%) и "Биг ориндж инвестмънтс" на Петър Митев (20%). Новият собственик го преименува на "Спейс естейтс България". Актива е ползван като обезпечение при финансирането на купувача за придобиването. Още преди продажбата върху "Чардаш трейдинг" е учреден особен залог, а имотите са ипотекирани по кредит на бъдещия купувач от Уникредит Булбанк на обща стойност 19.8 млн. евро.

„Българска фондова борса“ АД (БФБ) отчита едно много добро полугодие, като консолидираната печалба нараства с 54% на годишна база до 8 млн. лв. за периода януари-юни 2024 г. спрямо 5,2 млн. лв. година по-рано. Увеличението е с 2,78 млн. лв. в абсолютен размер. Неконсолидираният резултат би бил загуба от 335 хил. лв., ако не беше приходът от дивиденти за 3,4 млн. лв. от електроенергийната борса БНЕБ ЕАД. Именно приходите на енергийната борса доминират със 7,43 млн. лв. за полугодието (ръст с 10% на годишна база, или 684 хил. лв.) спрямо 745 хил. лв. от такси за регистрация на дружества на БФБ (повишение със 74 хил. лв.), 499 хил. лв. от разпространение на информация за БФБ (повишение с 14 хил. лв.) и 538 хил. лв. от такси за търговия (ръст със 130 хил. лв.). Големият ръст обаче е в приходите от лихви, които се увеличават двойно - с 3 млн. лв. до 6,14 млн. лв. за полугодието на тази година. Логиката е, че търговците на електроенергия оставят големи суми в БНЕБ ЕАД и лихвите върху тези суми са значителни, почти колкото таксите за търговия с електронергия. На 23 август 2024 г. „Българска фондова борса“ АД сключва договор за цесия, с който прехвърля договор за цесия от 24 октомври 2014 г. на вземането от „Корпоративна търговска банка” АД. Към датата на изготвяне на консолидирания отчет (края на август) цената по договора в размер на 599 602 лв. е получена.

Инфлацията в еврозоната се забавя до 2,2 на сто през август на годишна база, след като през юли беше на ниво от 2,6 на сто. Това показват най-новите, предварителни оценки на Евростат. По основни компоненти секторът на услугите е с най-висок годишен ценови растеж през август (4,2 на сто спрямо 4 на сто през юли), следван от храните, алкохола и тютюна (2,4 на сто спрямо 2,3 на сто през юли ), неенергийни промишлени стоки (0,4 на сто спрямо 0,7 на сто през юли), докато при сектор енергетика се регистрира поевтиняване (минус 3 на сто спрямо повишение от 1,2 на сто през юли на годишна база). На месечна база, през август в сравнение с юли, потребителските цени в еврозоната са нараснали с 0,2 на сто. Предварителните данни на Евростат сочат още, че най-висока годишна инфлация, отчитаща Индекса на хармонизираните потребителски цени (HICP), сред страните от валутния съюз през август се очаква в Белгия (4,5 на сто), следвана от Естония (3,4 на сто), Нидерландия (3,3 на сто). На другия край на скалата с най-ниска годишна инфлация са Литва (0,7 на сто), Латвия (0,9 на сто) и Ирландия, Словения и Финландия (по 1,1 на сто за всяка).

Икономиката на Канада е нараснала с повече от прогнозираното от анализатори през второто тримесечие на годината спрямо същия период на 2023 г. Това сочат данни на канадската статистика. Канадският брутен вътрешен продукт (БВП) се е повишил с 2,1 на сто на годишна и с 0,5 на тримесечна база през периода април-юни. Анализатори, анкетирани от Ройтерс, прогнозираха, че БВП на Канада е нараснал с 1,6 на сто на годишна база през второто тримесечие. Растежът на канадската икономика през второто тримесечие на годината идва на фона на увеличение на държавните разходи (с 1,5 на сто) и на скок на инвестициите на компаниите в машини и оборудване (с 6,5 на сто). На този фон е отчетено нарастване на вноса на самолети и кораби в страната. Данните за юни обаче сочат, че БВП на страната не се е променил спрямо май. Подобна е и прогнозната оценка за състоянието на канадската икономика през юли. Това се дължи предимно на свиването на бизнеса на компаниите от икономическите сектори, свързани с производството на стоки, посочва статистическата служба на Канада.

Външният дълг на страните от Африка достигна над 1,1 трлн. долара в края на 2023 г. Повече от две дузини държави имат прекомерен дълг или са изложени на висок риск от прекомерен дълг, според групата на Африканската банка за развитие. Приблизително 900 млн. души в Африка живеят в страни, които харчат повече за лихвени плащания, отколкото за здравеопазване или образование. В Африка дългът засенчва почти всичко, което се случва. На страните там им остават по-малко пари за инвестиции, които биха могли да създадат работни места за най-младото и най-бързо растящо население на планетата, по-малко пари за управление на потенциални пандемии, по-малко пари за изхранване, настаняване и образование на хората, за борба с опустошителните последици от изменението на климата и т.н. Ако не се направи нищо, за да се помогне на страните да се справят с финансовата криза, „вълна от дестабилизиращи неизпълнения на дългове в крайна сметка ще подкопае сериозно напредъка в зеления преход с катастрофални последици за целия свят“, предупреждава в доклад лабораторията за финанси за развитие на Парижкото училище по икономика и Инициативата за политически диалог на Колумбийския университет. В същото време икономическата стагнация в комбинация с правителствената корупция и лошото управление направи много африкански страни по-уязвими на брутални войни, военни преврати и антиправителствени бунтове.В много африкански страни ръстът на доходите на глава от населението през последното десетилетие е нулев. Дълговата криза доведе до обезценяване на стойността на много валути, което допълнително подкопа покупателната способност. През последните десетилетия групата от потенциални кредитори се разрасна, като включва хиляди частни притежатели на облигации и нов основен геополитически играч - Китай. В стремеж да разпространи собственото си влияние и да се противопостави на американското и европейското влияние, Китай се превърна в най-големия национален кредитор в света. Пекин финансира изграждането на пътища, пристанища, мостове, летища, електроцентрали, телекомуникационни мрежи и железопътни линии в развиващи се страни.  Сега на Китай се падат 73% от двустранните заеми в Кения, 83% в Нигерия и 72% в Уганда, според Конференцията на ООН за търговия и развитие. През последните две десетилетия един на всеки пет инфраструктурни проекта в Африка е бил финансиран от Китай , установява доклад на Националното бюро за азиатски изследвания. Китайски фирми са изградили един на всеки три проекта. Някои от тях - като железопътната линия в Кения между Найроби и Момбаса - се превърнаха във витрини на корупция и грешки. Много от тези мащабни инфраструктурни проекти никога няма да осигурят достатъчно приходи, за да оправдаят разходите. Икономическите условия и перспективите за изплащане на заемите се влошиха, но Китай не желае да предложи облекчаване на дълга. Вместо това Пекин отлага изплащания, удължава кредитни суапове и преобръщания, които в крайна сметка отлагат деня на разплатата. Междувременно проучване на Центъра за глобална политика за развитие на Бостънския университет показва, че китайското кредитиране за Африка през 2023 г. нараства за първи път от години. Отпуснатата сума е в размер на 4,61 млрд. долара, като тя е значително по-малка в сравнение с предоставените заеми преди пандемията от коронавируса. В първите дни на глобалния инфраструктурен проект на китайския президент Си Дзинпин, инициативата „Един пояс, един път“, заемите на Китай за Африка надхвърляха 10 млрд. долара всяка година, припомнят авторите на доклада. Това кредитиране спадна рязко в началото на пандемията от COVID-19 и остана ниско заради икономическото забавяне в Китай и ревизиите на дълговете, които започнаха в някои африкански страни. Докладът на Бостънския университет открива няколко тенденции при анализа на заемите на Китай към осем африкански държави и две регионални финансови институции, отпуснати през 2023 г. Изследователите казват, че повече от половината пари са заети на африкански многостранни банки. Това вероятно е форма на смекчаване на риска от страна на Пекин. Китай продължава да кредитира и три традиционни кредитополучатели в Африка - Ангола, Нигерия и Египет. Пекин отново се ангажира и с енергийни заеми след двугодишна пауза – отпуснати са кредити за три проекта за възобновяема енергия в Африка през 2023 г. за слънчева и вятърна енергия.