На проведените в България избори за 17 места в Европейския парламент и за 240 народни представители в 50-ото Народно събрание, по предварителни данни избирателната активност е рекордно ниска - около 30% от избирателите. Централната избирателна комисия отчита следните резултати за националните парламентарните избори, при обработени около 36% от протоколите: ГЕРБ-СДС - 23.4% от гласовете, ДПС - 16.7%, ПП-ДБ - 14.8%, „Възраждане” - 14.3%, БСП - 6.9%, „Има такъв народ” - 6.4 и изненадата на вота „Величие” - 5%. За Европейския парламент ГЕРБ-СДС - 23,3%, ПП-ДБ с 15,4%., "Възраждане" с 14,9%, ДПС с 11,3%., БСП - 7,2% и ИТН - 6,6%. При тези резултати ГЕРБ биха имали 5 евродепутати, ПП-ДБ и "Възраждане" по трима, ДПС и БСП по двама и ИТН - един.

Над 110,996 хил. кв. километра е територията на България към 31 декември миналата година, съобщи Националният статистически институт (НСИ), който прави изчисленията на кадастралната карта на страната на базата на цифрови модели. Според начина на трайно ползване (конкретно предназначение) на поземлените имоти, най-голяма площ заемат земеделските територии – 54,5%, и горските територии – 33,3% от общата площ на страната. Урбанизираните територии обхващат близо 5,279 хил. кв. км, или 4,8% от територията на страната. Гъстотата на населението в края на миналата година средно за страната е 58,1 души на кв. километър. В урбанизираните територии тя е 1220 души на квадратен километър, като намалява с 25,4 души на кв. км спрямо 2022 година. Най-голяма гъстота на населението в урбанизираните територии се отчита в областите София (столица), Благоевград и Пловдив, а най-малка - в областите Видин, Добрич и Търговище.

Фирма ЗИЕС ЮРЪП е поредният инвеститор в Тракия икономическа зона /ТИЗ/ - Пловдив. Фирмата е реално първият китайски инвеститор в областта на индустрията в България. Компанията изгражда високотехнологичен завод за алуминиеви части за автомобилостроенето в подзона Марица, част от ТИЗ. Строителството се изпълнява от "Сиенит строителна група“ и е на стадий вдигната конструкция. Очаква се заводът, който е със застроена площ 10 000 кв.м да бъде завършен до края на 2024 г. Министерството на иновациите и растежа ще връчи на събитието в понеделник сертификат клас "А“ по реда на Закона за насърчаване на инвестициите на ЗИЕС ЮРЪП ЕООД /ZS EUROPE LTD/.

Водещият световен доставчик на технологии и услуги – Група Бош – приключи финансовата 2023 г. в България с консолидирани продажби в размер на почти 431 млн. лв. (220 млн. евро). Нетните продажби в размер на 294 млн. лв. (151 млн. евро), включително продажбите на неконсолидираните компании и вътрешнофирмените услуги към дъщерните дружества, бележат 24% ръст в сравнение с миналата година. Група Бош е представена в България от 30 години и има 3 дружества в София – Роберт Бош ЕООД, БСХ Домакински уреди България ЕООД и Бош Диджитал ЕООД. Броят на служителите на Бош в България, включително и в неконсолидираните компании, е около 1 000 души към 31.12.2023, като увеличението е със 17% в сравнение с миналата година.

Производителят на опаковки великотърновската "Екстрапак" инвестира около 20 млн. лв. през последните две години за разширение на капацитета и продуктовата си гама. Към трите си работещи завода компанията добавя четвърти, който ще й позволи да прави повече и по-големи размери хартиени чанти и други изделия. С придобиването на мажоритарен дял в производителя на картонени кутии "Универсал-полиграф" през 2022 г. "Екстрапак" включи нови продукти в листата си, а сега увеличава капацитета и за тях с нов, пети, завод в Павликени. Строителството и на двете сгради вече е приключило и първите машини работят, а в следващите месеци ще бъдат дооборудвани. "Екстрапак" е създадена преди близо 30 години от четирима съдружници. Най-голям дял има управителят Милен Георгиев (36%). С по 18% участие имат брат му Веселин Георгиев, Ивайло Пенчев (известен най-вече като мажоритарен собственик на "Уолтопия") и Николай Колев, Недко Христов има 10%. Първият завод е във Велико Търново и произвежда тъкани и хартиени опаковки. Вторият - за полиетиленови торбички, и третият - за нетъкан текстил, са разположени в близкото село Леденик, където се намира и логистичната база на компанията. Там сега е изграден и четвъртият завод на стойност 12 млн. лв., чието строителство започна в началото на 2022 г. с финансиране от Уникредит Булбанк. Той е разположен на около 5 хил. кв.м, но голяма част от сградата е на два етажа и реално застроената площ е над 7900 кв.м. При пълно натоварване предприятието ще може да прави около 300 тона продукти на месец. Производството е до голяма степен автоматизирано, като се очаква в завода да работят около 20 души. В момента в "Екстрапак" заетите са 660 души. "Екстрапак" паралелно изгражда и новият завод за картонени опаковки в Павликени. Проектът там е на "Универсал-полиграф", в която преди две години "Екстрапак" придоби 55% чрез увеличение на капитала срещу парична вноска от 500 хил. лв. Това е семейна фирма, създадена през 1994 г. от Георги Георгиев в Бяла черква, като малко преди сделката собствеността е прехвърлена на сина му Владимир Георгиев, който остава управител. "Универсал-полиграф" произвежда основно кутии за хранителни добавки и лекарства, а след влизането на новия мажоритарен собственик листата е разширена и с опаковки за доставка на храни и др. За 2022 г. компанията има 1.2 млн. лв. продажби и 15 хил. лв. нетна печалба. След сделката производството е разширено, като са наети допълнителни помещения в Бяла черква. Компанията инвестира в нова сграда, като за целта купува парцел в близкия град Павликени.Въпросната сграда е на територията на бившия държавен консервен комбинат в Павликени и разполага с 50 дка земя. Застроената площ е над 7.5 хил. кв.м, а инвестицията дотук е 5 млн. лв. В сградата в Павликени ще бъдат преместени и всички машини от Бяла черква, а допълнително още 5 млн. лв. са предвидени за закупуване на ново оборудване, но в тази сума влизат и средства за машини за новия завод в Леденик. В момента в "Универсал-полиграф" работят около 20 души, но със започване на производството през лятото броят им ще се увеличи до около 50. Освен кутии за лекарства и хранителни добавки тук в предприятието ще се произвеждат също опаковки за доставка на храни, за сладкарски изделия, за подаръци и луксозни стоки, както и опаковки за индустриални продукти. В бъдеще се предвижда и разширяване на производството с опаковки от велпапе. Великотърновската компания планира да промени правната си форма от дружество с ограничена отговорност на акционерно дружество. За 2022 г. общите приходи на "Екстрапак" достигат 102.5 млн. лв., а печалбата е 9.7 млн. лв. по индивидуален отчет. Компанията консолидира също по-малки дейности. За миналата година обаче продажбите са около 15% надолу.

Най-големият соларен парк в България - ФЕЦ "Априлци" на компанията "Риал Стейтс", е с инсталираната мощност от 400 MW. Монтажът на панелите е на височина 2.2 м , като конструкцията, върху която са поставени фотоволтаични панели, е на френската компания "Оптимум Тракер". Предлаганите от нея тракери автоматично регулират позицията на соларните панели, за да се осигури оптимално улавяне на слънчевата светлина през целия ден. Целта е максимална ефективност на проекта при пазарни условия. Затова модулите, чийто доставчик е Anhui Huasun Energy Co., също са специални - N-тип хетероструктурни (HJT) силициеви фотоволтаични панели с по-висока ефективност и изходна мощност в сравнение с конвенционалните кристални силициеви клетки. Цялата електрическа част, включително присъединителни съоръжения, инверторни мегават станции и SCADA система, е проектирана и изградена на база на най-новите технологии и системи на "Хитачи Енерджи България" в партньорството с "Инерком" и "Риал Стейтс" . Това е първият индустриален проект в България, изграден изцяло с двулицеви соларни панели от типа HJT.

Комисията за финансов надзор (КФН) одобри проспектите на две емисии облигации на компании за допускане до търговия на регулирания пазар. Емисията, издадена от „Финансови активи“ АД, е в размер на 25 млн. лв., разпределени в 25 000 обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, обезпечени, неконвертируеми и свободнопрехвърляеми облигации. Една облигация е с номинална стойност 1000 лева, с плаващ лихвен процент, равен на сума от 6-месечен EURIBOR плюс надбавка от 1%, но общо не по-малко от 2,75% и общо не повече от 5%, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 24 ноември 2023 г. и дата на падеж 24 ноември 2032 г. Вторият одобрен проспект е на емисия облигации, издадени от „Кампус пропърти дивелъпмънт“ ЕАД. И тази емисия e в размер на 25 млн. лв., разпределени в 25 000 обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, обезпечени, неконвертируеми и свободнопрехвърляеми облигации. Номиналната стойност на една облигация е 1000 лева, с плаващ лихвен процент, равен на сумата от 6-месечен EURIBOR плюс надбавка от 1%, но общо не по-малко от 3% и общо не повече от 6%, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 26 януари 2024 г. и дата на падеж 26 януари 2032 г.

Общото събрание на акционерите на „Ексклузив Пропърти“ АДСИЦ – София е взело решение за разпределяне на брутен дивидент на една акция от по 0.12 лева. Нетната печалбата за 2023 г. е в размер на 1 171 639.19 лева. За изплащане на дивидент ще се използват 1 134 280.08 лева. Остатъкът от печалбата от 37 359.11 лв. ще се използва за покриване на загуби от минали години. Всеки акционер може да избере една от три възможности за получаване на дивидента: в парични средства, като скрип дивидент (т.е. под формата на акции на „Ексклузив Пропърти“) и частично в парични средства и частично като скрип дивидент. “Ексклузив Пропърти” АДСИЦ е създадено през 2006 г. като акционерно дружество със специална инвестиционна цел, което по реда и при условията на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ) осъществява дейност по инвестиране на паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти (секюритизация на недвижими имоти). Дружеството за секюритизация на недвижими имоти изплати дивидент и от печалбата си за 2022 година. Тогава акционерите получиха по 0.0045 лева за една акция. Акционерният капитал на „Ексклузив Пропърти“ към края на май възлиза общо на 9 452 340 лева, разделен в същия брой акции всяка с номинална стойност от 1 лев.

Инвестициите на китайски фирми в Европа са се свили до най-ниското си ниво от над десетилетие миналата година, като по-голямата част от свежия капитал отива в сектора на електрическите превозни средства и свързаните с тях индустрии, предава Bloomberg. Китайските компании са инвестирали 6,8 млрд. евро в 27-те страни от ЕС и Обединеното кралство през 2023 г., сочи нов доклад, разработен от Rhodium Group и Института за китайски изследвания Mercator, базиран в Германия. Това е най-ниското ниво на китайски инвестиции от 2010 г. Почти 70% от новите средства са отишли в области, свързани с елетромобили, като батерии. Забавянето се случва, когато китайският бизнес напредва на различни места по света, като общите изходящи инвестиции достигат най-високите си нива от 2016 г. Това подчертава все по-трудните отношения между Европа и Китай. Те предстои да се влошат, тъй като ЕС се готви да наложи мита върху китайския износ на електромобили, ход, който може да накара Пекин да предприеме ответни мерки.Миналата година Унгария получи 3 млрд. евро нови китайски инвестиции, 44% от общите инвестиции, отишли в Европа. Сред основните проекти изпъкват фабрика за батерии на стойност 8 млрд. евро на Contemporary Amperex Technology Co. (CATL) и завод за катоди на Zhejiang Huayou Cobalt Co., чието строителство беше обявено през юни миналата година. Поредица от сделки, обявени по време на посещението на китайския президент Си Дзинпин в Унгария, вероятно ще стимулират допълнителни инвестиции. Докладът на Rhodium също отбеляза няколко нови проекта за батерии от китайски инвеститори в континента, което предполага, че фокусът върху Унгария и индустриите, свързани с електромобили, ще продължи.  Веднъж стартирани, тези проекти ще позволят на китайските фирми да избегнат митата, като произвеждат в Европа, осигурявайки си по-голяма географска близост с доставчици и клиенти и намалявайки разходите за доставка.

Световните разходи за информационни технологии (ИТ) през 2024 г. ще се увеличат с 8% и ще са от порядъка на 5,06 трлн. долара, прогнозира компанията за проучвания Gartner. Предишната прогноза, публикувана през януари предвиждаше повишение с 6,8% (до около 5 трлн. долара). Според резултатите от 2023 г. разходите за ИТ са се увеличили с 3,8% до 4,7 трлн. долара. Анализаторите от Gartner отбелязват, че световните разходи в този сектор може да надхвърлят сумата от 8 трлн. долара доста преди трая на настоящото десетилетие. Ръстът на разходите на центровете за обработка на данни според очакванията през тази година ще се ускори до 10%, което се дължи основно на плановете за развитие на генеративния изкуствен интелект. Освен това ИТ-услугите ще станат най-големият по обем пазар с почти 1,52 трлн. долара, се казва в отчета на компанията. Средната продължителност на живота на мобилните телефони намалява, потребители и организации купуват бързо нови устройства, което ще подтикне към ръст този сегмент от пазара през 2024 г. след спад с 9% през миналата година, смятат още експертите.

Десетилетия наред Китай доминира в световното промишлено производство. Но компаниите все повече диверсифицират своите дейности другаде, притеснени от свръхзависимостта от един източник, пише консултантската компания JLL. Стремежът към диверсификация подхранва силен ръст на преките чуждестранни инвестиции за промишлено производство в Югоизточна Азия и Индия, като и двете места се опитват да се превърнат в следващия двигател на промишленото производство. Макар че Китай държи лъвския дял от преките чуждестранни инвестиции в промишленото производство, разликата намалява. Индонезия е привлякла инвестиции за 28,7 млрд. долара миналата година, което е ръст с 4 млрд. долара спрямо година по-рано. Преките чуждестранни инвестиции в промишлено производство във Виетнам са се повишили с над 30% и са достигнали 23,5 млрд. долара, сочат данните на JLL. Отрасли с висок растеж като възобновяемата енергия и електромобилите оглавяват изместването от Китай, отбелязва Майкъл Игнатиадис, ръководител на промишлената стратегия за Азиатско-тихоокеанския регион в JLL. „Например Тайланд, който отдавна е установен автомобилен център, сега преживява нова вълна на инвестиции в производството на електромобили, стимулирани от търсенето в света“, казва Игнатиадис. Да вземем за пример китайския гигант при електромобилите BYD, който инвестира 17,9 млрд. бата (500 млн. долара) в установяването на нов завод в Тайланд за производството на 150 хил. електромобила годишно, започвайки от тази година. През януари китайският автомобилен производител Great Wall Motor също започна да произвежда електрическия си модел Ora в Районг, Тайланд. Производството на електромобили продължава да се ускорява, докато тайландското правителство увеличава усилията си да привлича автомобилни компании като част от целта си да превърне 30% от годишното си автомобилно производство в коли с нулеви емисии до 2030 г. Правителствени стимули под формата на отпуснати средства и освобождаване от данъци са основен магнит за промишлените компании, отбелязва Игнатиадис. Пример за това е програмата със стимули, обвързана с производството, на Индия, която цели да подкрепи по-широката икономика и да извлече полза от пренасочването на промишлените компании в света. Миналата година правителството разшири програмата, като предлага стимули до 180 млрд. рупии (2,2 млрд. долара) за привличането на промишлени производители в шест нови сектора наред с 14-те сектора, обхванати до този момент от програмата. Отвъд националните стимули споразуменията за свободна търговия като Зоната за свободна търговия на АСЕАН прибавят още ползи за промишлените производители, коментира Гевара. Търсенето на идеална локация е повлияно от множество фактори, включително производителност на труда, които може да варират значително. „Трудно е да се сравнява директно производителността между различните региони. Например производителността в Китай обикновено е значително по-високи от тази в Индия или Югоизточна Азия“, казва Игнатиадис. Но растящите разходи за терени, строителство и работна ръка в Китай още повече накланят везните в полза на други нововъзникващи пазари, където разходите често са наполовина по-ниски. Заплатите в промишленото производство в Индия са наполовина на нивото в Китай, като работниците печелят по 2 долара на час спрямо 5,58 долара на час в Китай, сочат данни на JLL.