През изминалия ноември България преживя най-високите борсови цени на електроенергията от 2022 г. насам - 327 лв./МВтч. Цените са следствие от плановия ремонт в блок на АЕЦ "Козлодуй", а ТЕЦ-вете увеличиха производството си (делът им в общото производство стигна 41%) и именно техните оферти на борсата повишиха стойностите на сделките. България регистрира и рекорд на вноса, като 23% от консумираната електроенергия през месеца е била внесена, или това са 800 хил. мегаватчаса. България е консумирала с 25% повече електроенергия спрямо октомври и с 11% повече на годишна база - спрямо ноември 2023 г. Консумираните 3.5 тераватчаса електроенергия са рекордни за месец ноември поне през последните 5 години. През миналия месец България е произвела с 12% по-малко ток на годишна база въпреки явната нужда от електроенергия. При соларните централи произведените количества електроенергия очаквано спадат на месечна база заради по-късия ден. Техният дял от цялото производство пада до 10.9%, което е със 7% пункта по-малко от през октомври. Спада и делът в производството на всички ВЕИ, като за месеца то е малко под ⅕ от цялото. С 50% се свива дейността на ВЕЦ-овете, което е критично важно за цялата система в тези периоди на балансиране на системата. Производството от въглищните централи през месец ноември на годишна база също пада - с почти 90 хил. МВтч. На месечна база обаче ТЕЦ-овете са произвели с 60% повече. И реално като дял от общото производство стигат най-високото си ниво от февруари 2023 г. Но очевидно това е само временно явление. През 2024 г. сумарно те са осигурили под ¼ от енергийния микс.

Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ) до момента е подкрепил аграрния бизнес в България с 2,8 млрд. лв. Предвижда се до края на годината да бъдат разплатени още над 1 млрд. лв. По инвестиционните мерки на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) от началото на прилагането ѝ до момента са сключени над 15 000 договора със стойност на субсидията над 4,3 млрд. лв., а изплатените суми до момента са над 3,6 млрд. лв. Към момента в процес на обработка са постъпилите проектни предложения от последните два целеви приема - по подмярка 4.2 “Инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти” с направление “Околна среда” и подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства” с направление “Напояване”.

БНБ извърши разходи в размер на 13,829 млн. лв. за издръжка на паричното обращение в страната за периода януари-юни. Това представлява 7,5 процента от утвърдения бюджет за годината по този показател и 18,6 процента от всички разходи за издръжка на БНБ през този период. За осъществяване на дейността си и за издръжка през първото шестмесечие на годината БНБ е изразходила средства в размер на 74,337 млн. лв., което представлява 21,2 процента от утвърдения годишен бюджет. Според данните бюджетът за разходи и издръжка на БНБ за 2024 г. е 350,008 млн. лева. За периода януари-юни за отсичане на нови монети са изразходени 13,434 млн. лв., от които 4,294 млн. лв. за разменни монети. Разходите за отсичане на възпоменателни монети са 9,140 млн. лв. През първото шестмесечие не са извършени разходи за производство на нови банкноти, като се очаква до края на годината да бъдат изразходени средства в размер на 5,737 млн. лв., отчитат от БНБ. Разходите за наеми на помещенията, ползвани от БНБ във връзка с извършване на емисионно касова дейност в сградите на "Дружество за касови услуги" АД и "Монетен двор" ЕАД и за наем на складови площи във Варна и Плевен, възлизат на 294 000 лв. За материали, услуги и амортизации са изразходени общо 19,775 млн. лв., което е 27 процента от годишния бюджет по този показател и 26,6 процента от всички разходи за издръжка на БНБ през първото полугодие.

Винарската спа дестинация "Старосел", тамираща се в подножието на Средна гора се разрасна бурно от 2005 г. , като хотелът се рекламираше покрай две неща - намиращата се наблизо тракийска гробница и винарната, в която правят собствените си вина. От тогавашните двадесет стаи за гости, помещения за производство на вино и ресторант днес "Старосел" се е разраснал до размерите (а и визията) на възрожденско село, включващо минерални бани и басейни. През 2018 г. бе осъществена най-голямата инвестиция на "Старосел инвест груп" - дружеството, управляващо комплекса. След изграждането на четиризвезден хотелски комплекс за 22 млн. лв. сега от спа дестинацията се готвят да добавят и три нови термални басейна до края на ноември. Старосел се подрежда сред големите български хотели с приходи от 20 млн. лв. през 2022 г. и 23 млн. лв. миналата година. Печалбата расте от 4 на 4.2. млн. лв. Заетите в комплекс "Старосел" надвишават 320 души. От началото на винарната досега броят на нейните масиви се е разраснал значително, като може би учудващо най-големите им лозови масиви не се намират в Старосел, а в четири отделни тероара с обща площ над 2 хил. дка в териториите на Старосел, Тополи дол, Суворово и Сусам. Годишно от винарна "Старосел" се преработват над 1000 тона грозде, като крайният обем вино варира според реколтата.

Над 15 хиляди клиенти са инвестирали повече 180 млн. лева в инвестиционни планове onemarkets Fund в първата година, откакто инвестиционната платформа се предлага в България от УниКредит Булбанк. onemarkets Fund e иновативен продукт, благодарение на който УниКредит Булбанк дава достъп на българските клиенти до инвестиции в световноизвестни фондове в управлението на активи като Amundi, Allianz Global Investors, BlackRock, Fidelity, J.P. Morgan, Pictet, PIMCО и др. Статистиката на УниКредит Булбанк сочи, че средно за страните от ЕС гражданите спестяват като основно чрез инвестиции на финансовите пазари – това представлява 36% от активите им, 31% са за депозитите и още 27%за пенсионни и застрахователни продукти. За сравнение, българите, държат 73% от спестяванията си под формата на депозити, 20% в пенсионни и застрахователни продукти и едва 5% на финансовите пазари.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) глоби с над 110 хил. лв. четири дружества за нарушения на чл. 4 и 9 от Регламент (ЕС) №1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT). На "ТЕЦ-Бобов дол" АД за наложени глоби за 80 хил. лв. за осем случая на нарушение регламента. Дружеството не е оповестило за осем случая на непланирана недостъпност на съоръженията си за производство на електроенергия в периода януари-март 2024 г. На "ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3" АД е наложена глоба в размер на 10 хил. лв., защото не е оповестила за спирането на производствените си мощности на 20 февруари тази година, след като изтече договорът ѝ с Националната електрическа компания (НЕК) за закупуване на електроенергия за регулирания пазар. Дружеството "Ей И Ес - 3С Марица Изток I" ЕООД е санкционирано с 20 хил. лв. за непубликуване на информация да спирането на производствена дейност на 18 юли 2024 г. "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) ЕАД е санкционирано със 7 хил. лв. защото е посочило в Централизирания европейски регистър на участниците на пазара лицензирана платформа за публикуване на вътрешна информация по реда на чл. 4 от REMIT, въпреки сключено споразумение за ползване на платформата на Българската независима енергийна борса.

Приходите от дейността на фирмата за производство на козметични продукти, включващи пасти за зъби, бяла козметика, шампоани, бои за коса, аерозолни продукти, парфюмерия и сапуни „Арома“ АД – София за деветте месеца са в размер на 25.83 млн. лв. и намаляват в сравнение с 27.91 млн. лв за същия период на миналата година. Разходите, които предприятието е направило за дейността, също са намалени. Те са на стойност 23.58 млн. лв в сравнение с 26.17 млн. лв. година по-рано. „Арома“ отчита по-висока печалба след данъци от дейността за деветмесечието. Тя е в размер на 2.25 млн. лв. при 1.74 млн. лв. за същия период на миналата година. “Арома” утвърди позициите си на западноевропейския пазар, като подписа нови договори за производство на продукти за лична хигиена с водещи международни търговски вериги. Основни за дружеството пазари са Великобритания, Франция, Скандинавските държави, България, Румъния, Балкански полуостров и Близкия изток. На тези пазари компанията има сключени директни договори с водещи търговци на едро и дребно като произвежда продукти под техни търговски марки. В края на септември основни акционери в дружеството са: Harisson Management Limited, Малта с дял от 44.88% от капитала, „Новарус“ ЕООД – София – с 24.59%, Лукан Димитров Луканов притежава 12.91%, Димитър Луканов Луканов – 6.94%, и “Телекомплект Инвест” АД – София – с 5 процента. Акциите на “Арома” се търгуват на “Българска фондова борса”, като в момента сделки се сключват при цена от 1.20 лева за един брой.

Запасът от нетни преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), държан от инвеститори от Европейския съюз в страни извън общността, е възлизал на 9,16 трилиона евро през 2023 г., като e намалял с 4,1 на сто спрямо нивата от 2022 г. Подобна е тенденцията при инвестиционните запаси, държани от граждани на държани извън ЕС на територията на съюза, които са били с 5,4 на сто по-малко през 2023 г. (7,446 трилиона евро) на годишна база, показват най-новите данни на Евростат. През миналата година нетната инвестиционна позиция на ЕС, отнесена спрямо останалия свят е останала относително стабилна, като е нараснала с 2,2 на сто в сравнение с 2022 г. Предприятията със специално предназначение (ПСП) са продължили да имат значителна роля при ПЧИ. В края на 2023 г. те представляват 29 на сто от общите запаси от ПЧИ в ЕС, държани в чужбина, и 33 на сто от запасите от ПЧИ, държани от граждани на държани извън ЕС в рамките на съюза. В България запасът от нетни преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), държан от местни инвеститори в страни извън общността, е възлизал на 1,918 милиарда евро през 2023 г. или с 13 на сто по-малко, отколкото през 2022 г. (1,697 милиарда евро). Към края на 2023 г. САЩ са усвоили 26,6 на сто (2,437 трилиона евро) от общите запаси от ПЧИ, държани от инвеститори от ЕС в чужбина, следвани от Великобритания (1,765 трилиона евро или 19,3 на сто). След тях се нареждат Швейцария (755 милиарда евро или 8,2 на сто), Бразилия (312 милиарда евро или 3,4 на сто) и Сингапур (263 милиарда евро или 2,9 на сто). Повече от 2 на сто от запасите на ПЧИ жителите на ЕС са държали в Канада (2,7 на сто), Китай (2,5 на сто, с изключение на Хонконг), Русия (2,4 на сто), Бермудите (2,3 на сто), Мексико (2,3 на сто) и Обединените арабски емирства (2 на сто). На обратния край на скалата, през 2023 г. инвеститори от САЩ са държали по-голямата част чуждестранните ПЧИ на територията на ЕС - 2,299 трилиона евро или 30,9 на сто. След тях са били тези от Обединеното кралство (1,314 трилиона евро или 17,6 на сто), Швейцария (620 милиарда евро или 8,3 на сто), Каймановите острови (353 милиарда евро или 4,7 на сто), Сингапур (314 милиарда евро или 4,2 на сто) и Бермудите (276 милиарда евро или 3,7 на сто). Повече от 2 на сто от запасите от ПЧИ в ЕС през миналата година са държали инвеститори от Канада (3,3 на сто), Япония (2,9 на сто), Хонконг (2,1 на сто), Русия (2,1 на сто) и Британските Вирджински острови (2 на сто).

Развиващите се държави са похарчили рекордните 1,4 трлн. долара за обслужване на чуждестранния си дълг, след като разходите им по лихви са се покачили до 20-годишен връх през 2023 г. Това съобщава Световната банка в последния си доклад International Debt Report. Лихвените плащания са се увеличили почти с една трета до 406 млрд. долара, притискайки бюджетите на много страни в области от ключова важност като здравеопазване, образование и околна среда. Финансовият натиск е бил най-силен за най-бедните и уязвими държави – тези, които имат право да вземат заеми от Международната асоциация за развитие (МАР) на Световната банка. Тези държави са платили рекордните 96,2 млрд. долара за обслужване на дълга си през 2023 г. Макар че погашенията на главницата са намалели с близо 8% до 61,6 млрд. долара, разходите за лихви са скочили до рекордните 34,6 млрд. долара през 2023 г., което е четири пъти повече от сумата преди десет години. Средно лихвените плащания на държавите от МАР сега възлизат на почти 6% от приходите от износ на държавите, отговарящи на изискванията на Асоциацията – ниво, което не е било наблюдавано от 1999 г. насам. За някои държави плащанията достигат до 38% от приходите от износ. Със затягането на условията за кредитиране Световната банка и други многостранни институции се превърнаха в основен спасителен пояс за най-бедните икономики. От 2022 г. насам чуждестранните частни кредитори са получили близо 13 млрд. долара повече под формата на плащания по обслужването на дълг от кредитополучатели от публичния сектор в икономиките, отколкото са отпуснали под формата на ново финансиране. За същия период Световната банка и други многостранни институции са налели през 2022 г. и 2023 г. близо 51 млрд. долара повече, отколкото са събрали под формата на плащания по обслужване на дълга, се казва в доклада. На Световната банка се пада една трета от тази сума - 28,1 млрд. долара. Пандемията от COVID-19 рязко увеличи дълговете на всички развиващи се страни, а последвалият скок на световните лихви затрудни много от тях да си стъпят отново на краката. В края на 2023 г. общият външен дълг на всички държави с ниски и средни доходи възлиза на рекордните 8,8 трлн. долара, което е с 8% повече спрямо 2020 г. През 2023 г. заемите в чужбина станаха значително по-скъпи за всички развиващи се икономики. Лихвите по заемите от официалните кредитори се удвоиха до над 4%. Лихвите, начислявани от частни кредитори, се повишиха с повече от един пункт до 6%, което е 15-годишен връх, се казва още в доклада. Оттогава глобалните лихви започнаха да намаляват, въпреки че се очаква да останат над средните стойности, които преобладаваха през десетилетието преди COVID-19.

Чуждестранните инвеститори със собствен капитал от най-малко 50 милиона долара или управлявани активи от поне 300 милиона долара ще имат право от днес да правят така наречените "стратегически" инвестиции в предприятия, търгувани на борсите в Китай, предаде ДПА. Намаляването на изискванията спрямо предишните 100 милиона долара собствен капитал или 500 милиона долара активи беше обявено в началото на ноември и вече влезе в сила. Стратегическите инвестиции се отнасят до дялови участия, които се държат дългосрочно, като периодът, през който тези дялове не могат да бъдат продадени, е намален на 12 месеца спрямо три години по-рано. За първи път лица, отговарящи на капиталовите изисквания, ще могат да правят стратегически инвестиции. Анализаторите смятат промените за положителна стъпка за китайските фондови борси, пише БТА. Увеличеният чуждестранен капитал, който се влива на пазара, ще насърчи местните инвеститори да увеличат своите активи, прогнозираха те. Китайските борси отбелязаха растеж през последните месеци, след като правителството обяви мерки за стимулиране на икономиката, но имаше призиви за допълнителна намеса, като голяма правителствена конференция за икономическото планиране е насрочена за декември. Китайската икономика се сблъсква с редица трудности с оглед на слабото потребителско търсене, кризата в сектора на недвижимите имоти, причинена от силната задлъжнялост и геополитическо напрежение.