Индексът на промишленото производство в България през юни намалява с 5,2% спрямо същия месец на предходната 2023 година, показват календарно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е 18-и пореден месец на спад. Най-сериозен годишен спад е отчетен при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – със 17,2%, в добивната промишленост – със 17%, при преработващата промишленост – с 2,4%. Спрямо юни 2023 г. в преработващата промишленост най-съществен е спадът при обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм – с 32,5%, производството на превозни средства, без автомобили – с 28,1%, производството на електрически съоръжения – с 25,3%. Значителен ръст е отчетен при производството на химични продукти – с 33,8%, и при производството на основни метали – с 25,4%.

През юни 2024 г. индексът на продукцията в строителството се понижава с 1.1% спрямо предходния месец, показват предварителните данни на Националния статистически институт. На годишна база строителната продукция бележи ръст от 2.9 на сто. През юни 2024 г. е отчетено намаление спрямо предходния месец при специализираните строителни дейности (с 3.4%) и при сградното строителство (с 0.6%). При строителството на съоръжения се наблюдава увеличение с 1.1%. На годишна база, през юни 2024 г. в сравнение със същия месец на 2023 г., е регистрирано повишение на продукцията при строителството на съоръжения (с 6.1%) и при специализираните строителни дейности (с 5.4%). При продукцията от сградно строителство е отчетено намаление с 1.1%.

Абсурдният казус за недостига на ток в индустриалната зона на Божурище край София, който е собственост на "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ) спира проектите на "Оренда груп" и "Смарт органик". Безкрайни административни процедури пречат на електроразпределителното дружество "ЕРМ Запад" да прекара допълнителни електропроводи. "Оренда груп" произвежда биокозметика с марката Wooden Spoon и е собственост на Силвия и Пламен Павлови (66%) и Яни Драгов (34%), който от своя страна е основател и мажоритарен собственик и на производителя на биохрани "Смарт органик". Двете компании са сертифицирани като инвеститори клас Б, което е условие, за да изградят предприятия в държавната индустриална зона. В края на май 2022 г. те стават собственици на парцели в Божурище - "Оренда груп" купува 5.6 дка, а "Смарт органик" - 12 дка. За изпълнението на проектите им са предвидени съответно 5 млн. лв. и 16 млн. лв. Започват да строят през миналото лято и фабриките вече са готови и оборудвани, като по-малката на "Оренда груп" има издаден Акт 16 на база писмо от "ЕРМ Запад" за бъдещо свързване към мрежата, а тази на "Смарт органик" предстои да вземе. От края на този месец "Оренда груп" ще трябва да изплаща и банковия си кредит, който е взела за новата фабрика. Това обаче няма да се случи точно така, защото предприятията нямат ток. Захранването на индустриалния парк с електроенергия става на базата на договор за присъединяване между НКИЗ и "ЕРМ Запад", който е сключен през 2017 г. и предвижда изграждането да протече на три етапа за общо 32 мВт. Първият и вторият вече са готови, като изпълнението им е отнело по около две години - въведени са в експлоатация съответно през 2019 и 2021 г. "За третия е необходимо да се положат два нови кабела средно напрежение до възлова станция "Индустриални зони", обясниха от "ЕРМ Запад". Междувременно през 2021 г. с допълнително споразумение е увеличена мощността на третия етап от 10 на 12 мВт. Строителството обаче още не е започнало. Индикативният срок за изпълнение на строително-монтажните работи на третия етап е приблизително 6-7 месеца. Междувременно компаниите планират да монтират солари и генератори на газ. За изграждане на нови довеждащи електропроводи и електрическа подстанция от Електроенергийния системен оператор, правителството наскоро отпусна 23.5 млн. лв. Това ще увеличи значително капацитета за захранване на зоната. Индикативният срок за изпълнение на този проект е две години и половина.

Фирмата за производство на хидравлични елементи и системи – „М+С Хидравлик” АД, е подписала договор за строителство за изграждане на нов завод за производство на хидравлични мотори в Казанлък. Инвестицията включва изграждане на производствена сграда с разгъната застроена площа 17 709 кв. м, административно-битова сграда с разгъната застроена площ 716 кв. метра. Освен тях в имота ще се построят и допълващи постройки. Инвестиционният проект ще се изпълни върху терен с площ 34 413 кв. м, който е в Промишлената зона на плана на Казанлък. Теренът е собственост на дружеството. Общата планирана инвестиция, която „М+С Хидравлик“ ще направи за сгради, машини и оборудване, е 45 млн. лева за тригодишен период. Предприятието в Казанлък е специализирано за производство на пълна гама от нискоскоростни хидравлични мотори с висок въртящ момент, които намират широко приложение в селскостопанската промишленост, транспорта и машиностроенето. Компанията е водещ производител на нискоскоростни, високо моментни, орбитални, хидравлични мотори, хидростатични сервоуправления, клапани, спирачки и аксесоари за тях. Продукцията ѝ е експортно ориентирана, като фирмата държи значителен дял от световния пазар на хидравлични мотори. “М+С Хидравлик” има собствена търговска фирма в Германия – M+S HYDRAULIC POWER TRANSMISSION GmbH. Най-големите акционери в компанията са “Стара планина холд” АД, който контролира 30.61% от капитала, “Индустриален капитал холдинг” АД е с дял от 22.16% и “М+С 97” АД – с 23.86 на сто.

Община Бургас е успяла да придобие по-голямата част от терена в центъра на града, известен сред местните като "дупката". След приключване на съдебните спорове, които се водят повече от 15 години, администрацията официално е собственик на близо 10 декара от имота. Според кмета на община Бургас Димитър Николов предстои широко обществено допитване за бъдещите функции на терена. Първоначалната идея от преди повече от 35 години е била на мястото да се изгради Градски универсален магазин (ГУМ). За целта старите сгради, намиращи се в карето в северната част на пл. "Тройката", са съборени. Основите са построени, както и стоманобетонната конструкция от три етажа. Строежът обаче е преустановен, а изграденото - разрушено. Съдебните спорове започват още с началото на строежа през 1989 година. Според последното решение на Бургаски районен съд по делото за делба на терена община Бургас е имала съсобственост с четири дружества - "Мариета" ООД с 263,50 кв./м, "Музеум" ООД с 250 кв./м, "Трандекс България" ЕООД с 63,49 кв./м и "Търговски дом" ООД с 61 кв./м от идеалните части на терена. Общинската администрация в Бургас е с най-голяма част в размер на 10 989 кв./м.

Един от най-големите участници на българския фитнес-пазар компанията от групата на Multisport - Next Level, иска да купи свой настоящ конкурент - Flais. Сделката между двама от играчите в голямата четворка ще оформи и новия пазарен лидер. Настоящият първи Pulse пък строи новата най-голяма зала до момента, която трябва да отвори през 2025 г. Две нови зали за тази година открива и "Атлетик фитнес", която към момента има 12 зали - едната в Пловдив функционира от месец, а друга в Перник предстои да отвори преди Нова година. По предстоящото придобиване на Flais от Next Level се чака позицията на КЗК. Според това на "Атлетик" на пазара на "Здраве и фитнес" в София мрежата на Multisport от близо 600 локации и заедно с фитнесите им Next Level и след сливането с Flais това ще е 86.5% общ пазарен дял. По линия на приходите във фитнес сектора в София ставало въпрос за над 70%. Ако се сравняват само фитнес обекти, то след сделката Next Level -Flais ще имат дял от около 25%, колкото имат и големите конкуренти Pulse и "Атлетик". Multisport има и мрежа от 140 хил. активни карти. Конкурента в картите CoolFit, която е на пазара от три години, има около 7000 активни потребители. Зад нея стои веригата Pulse и мрежа от фитнес зали (Pulse, Athletic Fitness, Hammer Gym Center, Coffit Club и други), неприсъстващи в портфолиото на Multisport. По информация от компанията майка - регистрираната във Варшава Benefit Systems, на 20 юни 2024 г. дъщерното дружество "Некст левъл фитнес" със седалище в София, придобива веригата фитнес клубове Flais в България. Купувачът ще придобие 100% от дяловете в основния капитал на седем дружествата: "Фитнес флайс корпорейшън", "Пауър роник", "Хепи груп 1", "Фитнес флайс про", "Фитнес флайс груп", "Флайс фит" и "Фит енерджи". Общо приходите на обектите в сделката за 2022 г. са 7 млн. лв., а чистата печалба - почти половин милион. Собственици на веригата са Валери Душков Петров и Дойчин Васков Дочев. В сделката са включени 19 фитнес клуба на Flais, два от които са в процес на изграждане, всичките разположени в София. Част от обектите са в собствени имоти, част под наем, като при сделката активи не се прехвърлят, а всички зали ще са под наем. Купувачът придобива и право върху търговската марка Flais. Досегашните съдружници запазват за себе си няколко от новите обекти, които ще оперират под нов бранд. Общата оценка на сделката е около 15 млн. евро, като крайната сума зависи от нетния дълг и оценката на нетния оборотен капитал на дружествата, обект на покупката. Заплащането ще се извърши на няколко етапа. Първият - в деня на прехвърлянето на собствеността, като тогава ще бъде изплатена 92% от цената. Останалата част ще бъде прехвърлена 15 месеца по-късно. Собствениците на веригата Flais Дойчин Дочев и Валери Петров ще запазят два от обектите си. Купувачът се появи на българския пазар през дружеството "Бенефит системс България" през 2015 г. като собственост на полската Benefit Systems International. Тя набра скорост и стана известна с картите си Multisport, които се предлагат и на пазарите в Полша, Чехия, Словакия и Хърватия.

Бившата козметична фабрика "Ален мак" в Пловдив вече има пореден нов собственик - „Ален Мак Пловдив“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик е Надежда Неделчева. Дружеството е основано под тепетата през 2022 г. с капитал от 1000 лв. явно с цел готвената сделка. Доказателство за нейната реализация пък е договорът за продажба на дялове, сключен с „Ален мак пропъртис“ АД, след преобразуване на „Гиза 2008“ ЕООД - фирмата на предпоследния купувач. От 2008 до 2023 г. дружеството е управлявано от баща и син Илия и Юлиян Паскови, които развиват успешен хотелиерски бизнес в Сандански. Двамата, чрез предното си дружество „Ален мак пропъртис“, продават дяловете си за 5000 лв. на „Коузи Пловдив“ АД, с управител и съсобственик Надежда Неделчева. Неин съдружник и мажоритарен собственик е пловдивският строителен предприемач Диян Копарански.

"Пътни строежи - Велико Търново" е заявила пред Комисията защита на конкуренцията намерение да придобие контрол върху севлиевската "Инфрастроежи". И двете предприятия са специализирани в строежи от транспортната инфраструктура, като се очаква концентрацията да повлияе както върху самото пътно строителство, така и върху производството на асфалтови смеси у нас. "Пътни строежи - Велико Търново" е компания с повече от 17-годишна история. В момента тя е изпълнител по договори за пътна поддръжка в две области в Северна България за общо над 230 млн. лева - Велико Търново и Габрово. През миналата година приходите ѝ са били над 62 млн. лева, а печалбата - над 1 млн. лева. Служителите на фирмата към месец май са 383. В "Пътни строежи - Велико Търново" до миналата година участие имаше бившият шеф на АПИ по времето на НДСВ Велико Желев, който има сериозен бизнес в строителния сектор чрез "Хидрострой" и ВДХ (бившата "Водстрой 98"). Сега търновската компания е под контрола на "Пътинженерингстрой-Т", която от години поддържа пътищата в област Търговище. Нейният действителен собственик през "ИГ Холдинг" е Григор Иванов. Той влиза в ръководствата на фирми и обединения, които поддържат пътищата и в Ловеч, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен. На този фон, "Инфрастроежи" е по-малка фирма с около 8 млн. лева приходи през 2022 г. и само 177 000 лева печалба. Компанията е работила по общински проекти за милиони в Севлиево - водния цикъл, зимното поддържаме, изграждането на довеждащ водопровод и т.н. Предстои КЗК да извърши оценка на концентрацията.

Общото събрание на акционерите на „Софарма“ АД е взело решение за преобразуване на „Софарма“ чрез вливането в него на „Вета фарма“ АД – Велико Търново. В резултат цялото имущество на дъщерната фирма ще премине към компанията майка при условията на общо правоприемство. Одобрен е и Договор за преобразуване, сключен на 16 януари 2024 г., както и допълнителни споразумения към него. Към момента „Софарма“ контролира 99.98% от капитала на „Вета Фарма“. Дъщерната компания произвежда средства за дезинфекция (етилов спирт, етанолов разтвор на йод, риванол, кислородна вода и др), тинктури и настойки, различни видове козметични спиртове, талк, натриев бензоат и различни други продукти. През 2010 г. компанията от Велико Търново инвестира в нов завод за производство на лекарствeни продукти.

Броят на фалитите на компании в Германия се е увеличил изненадващо рязко през юли. Особено много фалити е имало в производствения сектор. Това установи Институтът за икономически изследвания в Хале (IWH). По данните на изследването текущият брой на съдружия и корпорации в Германия в несъстоятелност през юли е 1 406. Цифрите са по-високи, отколкото през последните десет години и надхвърлят и последния пик от април 2024 г. Броят на неплатежоспособността е нараснал с 20% през юли, в сравнение с предходния месец и е с 37% по-висок от юли 2023 г. Текущата стойност е с 46% над средната за юли за годините от 2016 до 2019 г., т.е. преди пандемията. Фалитите засягат всички сектори в страната. Най-сериозно е положението е в производствения сектор. След 100 промишлени фирми в несъстоятелност през юни, което също съответства на средното за последните дванадесет месеца, през юли броят им е 145. Това е нов връх от януари 2020 г. Провинциите Берлин, Хесен и Северен Рейн-Вестфалия бяха засегнати много по-тежко от обикновено. Затварянето на големи работодатели може да доведе до постоянни сериозни загуби на доходи и заплати за засегнатите служители. Броят на засегнатите работни места също е голям. Анализът на IWH показва, че в 10% от компаниите, чиято неплатежоспособност беше обявена през юли, са засегнати почти 10 000 работни места. Следователно броят на засегнатите служители в най-големите 10% от компаниите е близо до стойностите за юни, същия месец на миналата година и средно юли от 2016 г. до 2019 г. За своето проучване IWH събира следи основни индикатори, които водят процеса на несъстоятелност с около два до три месеца. Водещите индикатори отново се покачиха през май след продължителни спадове през предходните месеци, но отново се понижиха през юни. Несъстоятелностите, докладвани в тенденцията за несъстоятелност на IWH за корпорации и партньорства, обикновено обхващат над 90% от работните места, засегнати от корпоративна несъстоятелност и 95% от исковете.

Алами, икономист от Кеймбриджския университет, и Диксън, който е носител на катедрата „Адам Смит“ по устойчив капитализъм в Единбургското бизнес училище (част от Хериот-Уот), представят удивителни данни, за да демонстрират колко бързо се е разраснал държавният капитализъм през 21-ви век. Държавните инвестиционни фондове (Sovereign Wealth Funds, SWFs) контролираха над 11,8 трилиона долара през 2023 г., надминавайки хедж фондовете и частните инвестиционни фондове взети заедно, в сравнение с 1 трилион долара през 2000 г. Държавните предприятия (SOEs) притежаваха активи на стойност 45 трилиона долара през 2020 г., еквивалент на половината от глобалния брутен вътрешен продукт, в сравнение с 13 трилиона долара през 2000 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие изчислява, че половината от 10-те най-големи компании в света и 132 от 500-те най-големи са държавни предприятия. Държавата не само се завърна. Тя се е внедрила в сърцето на капиталистическата икономика — управлява компании (често на международно ниво) и оформя капиталовите пазари. В повечето случаи тези държавни предприятия са различни от старите държавни бюрокрации. Държавата действа като пасивен акционер (понякога с мажоритарен, но често с миноритарен дял), вместо като активно управляващ собственик. Главните изпълнителни директори обикновено имат MBA от престижни училища и, в много случаи, опит в частния сектор. Компаниите участват активно на световните пазари, вместо да се крият зад национални стени, както старите държавни предприятия. Алами и Диксън отбелязват, че националните държави все повече използват държавните компании за контрол (или поне влияние) върху глобалните производствени мрежи. В най-основния си вид това означава закупуване на глобални ресурси. Когато китайският държавен енергиен гигант CNOOC закупи канадската компания Nexen през 2013 г., например, той придоби достъп до петрол от четири континента, като същевременно разшири дейността си до петролни пясъци и шистов петрол и газ. Това също така може да означава поставяне на нечия страна на фронта на технологичните иновации. Нарастващ брой страни се опитват да останат на фронта на „технологиите на бъдещето“, като изкуствения интелект, зелената мобилност и 5G, или чрез подкрепа на национални шампиони, като норвежката Equinor ASA или италианската Eni SpA, създаване на атрактивни „екосистеми“, като района King’s Cross в Лондон, или привличане на чуждестранни компании с помощи. Авторите създават интересна концепция — „спиралата на държавния капитализъм“. Точно както вълната на приватизация през 1990-те години се оказа самоподсилваща се, така и „държавният капитализъм поражда държавен капитализъм“. Това е отчасти въпрос на ответни мерки. Много европейски страни, особено Германия, говорят за създаване на национални шампиони в отговор на въвеждането на субсидии за електрически батерии от администрацията на Байдън. Отчасти това е въпрос на мода: текущият апетит на Африка за държавни инвестиционни фондове, с 22 функциониращи и още 7 в перспектива, е подхранван от успеха на такива фондове в Източна Азия и Близкия Изток. Американското правителство се намеси, за да спаси разклатени компании по време на финансовата криза, само за да се оттегли възможно най-бързо. Но най-важният „двигател на спиралата“ въпреки това има реално въздействие: заплахата от военен, или поне икономически, конфликт. Администрацията на Байдън засили митата на Доналд Тръмп с цялостна политика за противодействие на възхода на Китай, като обезпечава американските военни доставки, докато лишава Китай от някои напреднали технологии. Още по-късно, европейците, както в рамките на Европейския съюз, така и в различни национални правителства, станаха много по-сериозни за проверката на инвестициите, подкрепяни от Китай, за да видят дали се опитват да изкупуват стратегически компании. Опасността тук е, че компании, търсещи печалба, и цинични правителства ще използват реални военни заплахи, за да оправдаят по-широки протекционистки политики. Това ни води до втора причина, освен мащаба на развитието, да наричаме нашето време „епоха на държавния капитализъм“: държавният капитализъм поставя някои от най-отличителните проблеми на настоящата епоха. Съществува проблемът с концентрацията, който е още по-изразен в сектора на държавния капитализъм, отколкото например в технологичния сектор, с добавения проблем, че държавните предприятия са неизбежно свързани с правителствата. Големите европейски държавни предприятия изкупуват по-малки частни компании из цяла Европа. Например, френската SNCF и германската Deutsche Bahn AG са закупили британски железопътни компании, създавайки странноста на чуждестранни държавни компании, управляващи приватизираните железопътни линии на Великобритания, докато испанската Telefonica SA се е разширила в Европа и Америка. Норвежкият държавен инвестиционен фонд е толкова голям, че контролира активи на стойност над 1,7 трилиона долара, че притежава почти 1,5 процента от акциите на всички световни публични компании. Съществува проблемът с липста на прозрачност: Китайската Държавна комисия за надзор и управление на държавните активи (SASAC) е може би най-мощната организация в света, за която повечето хора никога не са чували. SASAC е единственият акционер в 96 холдингови компании, които от своя страна притежават дялове в дъщерни компании, които са листнати на борсата в Шанхай и кръстосано листнати в Хонг Конг или дори на чуждестранни фондови борси. Има и проблемът с неизбежните слабости на правителствата, когато се опитват да действат като едновременно пазачи и ловци. Правителствата са естествено изкушени да се намесват в пазарите по опасни начини: Защитата на „техните“ компании от конкуренция, увеличавайки шансовете за протекционистки войни; използването на „техните“ държавни инвестиционни фондове за спонсориране на растежа, като по този начин застрашават спестяванията на своите граждани; или участие в субсидийни войни, принуждавайки данъкоплатците да предават пари на корпорации. Управлението на нарастващия държавно-капиталистически гигант ще изисква изключителна изобретателност. Трябва да започнем с изчистването на умовете си от идеята, че държавният капитализъм е или остатък от изчезващото минало, доминирано от държавата, или епифеномен на китайската мощ, и двете възгледи, които са широко разпространени в САЩ. Държавният капитализъм се засилва, а не отслабва, и някои от най-успешните държавни предприятия и държавни инвестиционни фондове са в напредналия свят. След това трябва да увеличим силата на глобалните технократски институции като Световната банка, Международния валутен фонд и ОИСР, за да наблюдаваме глобалната система и да очертаем ясна граница между „добър“ и „лош“ държавен капитализъм — не лека задача в популистка епоха, която мрази технократското управление.

Държавният дълг на Япония достигна рекордните 1311,04 трилиона йени (9 трилиона долара) към края на юни, надхвърляйки границата от 1300 трилиона йени за първи път. Това показват най-новите правителствени данни, които подчертават тежкото фискално положение на страната, предаде Киодо. Задълженията на японската държава са нараснали с 13,88 трилиона йени спрямо равнището им от края на март, тъй като разходите, отделени за подпомагане на домакинствата, са скочили, на фона на ускоряващата се инфлация. Държавният дълг надвишава с повече от два пъти брутния вътрешен продукт на Япония, който се оценява на около 600 трилиона йени. Централната банка на Япония - Bank of Japan, навлезе в цикъл на повишаване на лихвените проценти и планира да намали изкупуването на държавни облигации, тъй като намалява масивните стимули, предоставяни през последното десетилетие, за да постигне целта си за инфлация от 2 процента. Очаква се разходите по заеми да се повишат за домакинствата и предприятията в Япония, а разходите по обслужване на дълга за правителството също да се увеличат. "Банк ъв Джапан" е държала около половината от държавните ценни книжа през юни. Според японското министерството на финансите държавните облигации възлизат на 1160,14 трилиона йени, което е с 3,03 трилиона йени повече от края на март, съставлявайки по-голямата част от книжата. Правителството използва данъчните приходи за обратно изкупуване и плащане на лихви по общи облигации. Япония увеличи фискалните разходи, за да преодолее пандемията от КОВИД-19 и продължаващата криза с разходите за живот, отчасти причинена от войната на Русия срещу Украйна, която доведе до повишаване на цените на енергията. Докато се полагат усилия за съкращаване на разходите, правителството в Токио разчита на емитиране на дълг, за да финансира около една трета от годишните си разходи.