Ресторантьорството продължава да е сред най-толерираните сектори в данъчната политика на България. При оборот от 5.6 млрд. лв. през 2023 г. секторът е внесъл скромните 43 млн. лв. ДДС, което прави под 1% от въпросния оборот, сочат данните на Националната агенция за приходите (НАП) за платените данъци и осигуровки от сектор "Ресторантьорство". Намалената на 9% ставка на данъка трябва да изтече в края на тази година. Ако се съди по платения корпоративен данък през 2023 г., то печалбите в сектора би трябвало сериозно да са се покачили. От 25.5 млн. лв. полагащ се корпоративен данък през 2019 г., (преди пандемията), сумата е нараснала на 91.4 млн. лв. през 2023 г., което значи, че печалбите на заведенията са повече от три пъти по-високи в сравнение с тези отпреди пет години. Освен печалбите растат и оборотите в ресторантьорството. За пет години оборотът в сектора (данъчната основа за ДДС) се е вдигнал от 3.08 млрд. лв. (през 2019 г.) на 5.65 млрд. лв. (2023 г.), което е почти двойно повече. Само за последната година увеличението е с близо 1 млрд. лв. или над 20%. Внесеният от сектора ДДС за пет години е намалял значително - от 151 млн. лв. през 2019 г. на 43 млн. лв. през 2023 г. Това е спад с около 70%. Така към 2023 г. секторът все още не е могъл да възстанови внесеният ДДС дори от пандемичната 2020 г., когато за дълги периоди от време много от заведенията изобщо не работеха. Въпреки това, при едва 2.4 млрд. лв. оборот и намалена ставка в средата на годината, тогава ресторантьорите внесоха близо 70 млн. лв. ДДС. През 2022 г. внесената сума беше с около 90% по-ниска - до едва 7 млн. лв., докато миналата година има известно възстановяване до 43 милиона. Единствените пера, по които има устойчиво, макар и не драстично увеличение, са осигуровките и данъкът върху личните доходи. За пет години осигуровките, внасяни от сектор "Ресторантьорство", са се повишили от 196 млн. лв. на 275 млн. лв., което е ръст от 40%. При данъка върху личните доходи увеличението е от 53 млн. лв. на 89 млн. лв., което е ръст от 48% за пет години. От данните на приходната агенция се вижда само, че секторът е внесъл в бюджета към 425 млн. лв.данъци и осигуровки (при около 3 млрд. лв. оборот) през 2019 г., докато пет години по-късно сумата е нараснала на около 500 млн. лв. (при 5.7 млрд. лв. оборот).

Към края на септември пазарната стойност на международните валутни резерви на България (отчитаща валутнокурсови разлики и ценови преоценки) е в размер на 41.8 млрд. евро (81.7 млрд. лв.), като се повишава с 4.5 млрд. евро (8.9 млрд. лв.) на годишна база. Размерът на брутните международни валутни резерви отразява динамиката на финансовите потоци, които са генерирани в процеса на взаимодействие на външни и вътрешни икономически фактори. Съгласно принципите на функциониране на паричния съвет в България този размер съответства на балансовата стойност на пасивите на управление „Емисионно“ на Българската народна банка. За увеличаването на пасивите на управление „Емисионно“ на годишна база към септември в най-голяма степен допринесоха повишението на задълженията към правителството и бюджетните организации и по-високият размер на депозита на управление „Банково“, който отчасти отразява поскъпването на златото. В периода от края на декември миналата година до края на септември международните валутни резерви отбелязаха понижение с 0.2 млрд. евро (0.3 млрд. лв.). Към края на юни тази година валутните резерви на БНБ възлязоха на 38.6% от БВП (44.6% от БВП в края на декември 2023 г.).

През последните 10 години има 30% спад в европейската черна металургия, което дава отражение и в исканията на Eurofer за спешни мерки за справяне с проблемите в тази част на индустрията в Европа, коментира Никола Рангелов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Проблемите идват от агресивната политика на производители от Далчния Изток, Северна Африка и Турция. Страните от Европа са конкурентни на държави като Индия и Китай като производство, качество и екология, но не и на бързината, с която те реагират. В света има около 550 млн. инсталации за свръхпроизводство, коего е 4-годишното производство на Европейския съюз (ЕС). ЕС доста бавно реагира на световните предизвикателства пред металургичния си сектор, който се нуждае от мерки сега, а не след пет или десет години. За сметка на това цветната металургия, особено в България, е в разцвет. Страната произвежда около 2 млн. тона металургична продукция, като е ориентирана главно в цветната металургия. Предприятията правят огромни инвестиции в производствени мощности, технологии, екология. „Аурубис България“ имат сериозни инвестиционни програми като тази за разширението на соларния ѝ парк. Стремежът е чрез него да се покриват 30% от енергийните нужди на предприятието. Сериозни са инвестициите, които правят и „Алкомет“, „София Мед“, „Стомана индъстри“, „Етем“. Това са фирми, предимно ориентирани към експорт, дават много високо качество и по екологични показатели не отстъпват по най-добрите в сектора в цял свят, допълни Никола Рангелов. Работниците в металургичната индустрия имат с около 150% по-високи възнаграждения от средните в промишлеността.

Военните конфликти и увеличаващата се несигурност в много части на света продължават да помпат оборотите на оръжейните компании през 2023 г. Повечето производители на специална продукция отчитат по-високи приходи през миналата година, като най-големите 15 компании добавят близо 1 млрд. лв. към общия си резултат, който надвишава 3.3 млрд. лв. Почти всички са на печалба, а персоналът нараства до почти 17 хиляди души. По-умерено е увеличението при търговците на оръжие през 2023 г. (средно 34%). Сред производителите на оръжия най-голяма компания в сектора остава "Арсенал", която има заводи в Казанлък и Мъглиж. През миналата година компанията купи и съществуваща база в Стара Загора, където да разшири производството, като очакванията са заводът да отвори тази есен. Има защитени патенти и промишлен дизайн в България и Индия. Най-голямата държавна военна компания - "Вазовски машиностроителни заводи", заема втора позиция, като увеличава приходите си с над 74%. Сопотският завод произвежда различни боеприпаси от съветски тип, които се използват в Украйна. Двуцифрен ръст отбелязва и компанията "Емко", която има заводи в село Белица, община Трявна, и в Монтана, както и складове в страната, а продуктите й включват оръжия, взривни вещества и боеприпаси. "Емко" контролира и петата в класацията "Дунарит" - Русе, която отчита най-голямото увеличение на приходите сред производителите в сектора. Сред продуктите на компанията са мини, заряди, гранати и др., а основните пазари са Европа, Азия и Африка. В челната петица е и заводът в Лясковец "Аркус", който произвежда артилерийски снаряди и гранати за гранатомети. Мажоритарен собственик на компанията е Дочо Караиванов. Неговата дъщеря Цвета Караиванова пък държи дял в "Армако индъстрис" - друг лясковски военен производител, както и 66% от търговеца на оръжие "Армако". Единствената компания в топ 15, която през 2022 г. отчете спад на приходите - "Трансмобил", през миналата година увеличава продажбите си с над 82% и почти компенсира понижението. С три четвърти нараства и персоналът. Компанията е регистрирана в София, но има бази в Сопот и Тервел, а собственик е Добрин Иванов. Едва 3% е ръстът на втория държавен представител в класацията - "Терем холдинг". Групата включва пет военни завода - "Терем - КРЗ флотски арсенал - Варна", "Хан Крум", "Ивайло", "Летец" и "Цар Самуил". Сред най-големите попадат и два производителя на оптични уреди. Регистрираната в София "Оптикс" има заводи в Панагюрище и Пловдив, а основен собственик е Иван Чолаков. Освен за сектора на отбраната компанията произвежда също спортна и ловна оптика, както и изделия за различни индустриални и медицински приложения. "Оптикоелектрон груп" също работи в Панагюрище, а капиталът е разпределен поравно между шестима съдружници. "Булармас" е една от трите компании, които понижават приходите си през 2023 г. Заводът се намира в Килифарево, област Велико Търново, и произвежда противотанкови и противодронни системи, миномети, картечници и др. Собственик е Димитринка Иванова. С по-слаби резултати през миналата година са и самоковската "Самел - 90", която произвежда радиосмутители, системи за детекция и заглушаване на дронове и др. Мажоритарен собственик е Петър Георгиев. С 40% надолу е оборотът и на "Марс армор", която произвежда бронежилетки и други средства за индивидуална защита, като изнася в над 80 държави от Близкия изток, Северна Африка, Латинска Америка и Европа. Заводът се намира в Костинброд. Фирмата е семейна и е собственост на Пламен и Гергана Ташкови. Минимален ръст отбелязва и "Сейдж технолоджис", която има завод за производство на детайли за ракети в Пловдив. Мажоритарен собственик е оръжейният търговец Христо Христов, който контролира и търговската "Сейдж консултантс", а партньор с миноритарен дял е Чоно Дънев. "Електроапаратура" има завод в село Ковачевец, община Попово и е собственост на Георги Енчевски. Малка част от продукцията е гражданско производство, но основните продажби са на продукти за отбранителната индустрия - патрони, гранати, взриватели и др.

Община Пловдив по договор със софийската фирма “Тикси” изпълнява проект за нова електронна система в градския транспорт. Автобусите на ”Автобусни превози - Пловдив” са оборудвани с валидатори и бордови компютри и са свързани с Центъра за управление на градския транспорт, откъдето се следят с GPS дали спазват разписанията. След 1 декември електронната система ще заработи в целия градски транспорт. Пътниците ще могат да пътуват с електронни билети, след като платят чрез мобилно приложение , изтеглено в GSM, или с банкова карта. Ще продават електронни карти, които ще могат да зареждат с пари.

Старият влек в село Говедарци, община Самоков – който превозва туристи до Мальовица предстои да бъде променен в четириседалков лифт с капацитет от 1520 души на час. Това става ясно от входирано инвестиционно предложение в РИОСВ София от дружеството „Ви Ай Хънтинг“ ООД, собственик на влека и ползвател на местността, в която е изграден. Идеята на инвестиционното предложение е да се модернизира съществуващо ски съоръжение – ски влек, в нова въжена линия за превоз на хора – четириседалков лифт. За да се случи това, ще бъдат подменени долната и горна станция, носещите стълбове, въжето, транспортните средства на въжената линия. При модернизацията ще бъде запазено трасето на съществуващия влек с неговите габарити - дължина и ширина, като няма да бъде изсичана дървесна растителност. Ще бъде запазено разположението на стълбовете, като старите стълбове и фундаменти ще бъдат демонтирани и на същите места ще бъдат изградени новите. Новото съоръжение - четириседалков лифт, ще се състои от долна и горна задвижваща станция; горна връщаща станция; 10 бр. стълбове по трасето. Хоризонталната дължина на съоръжението ще бъде 621м, а по наклон 676 метра. Капацитетът ще е от 1520 човека на час (към момента капацитета на влека е 900 души на час), предвижвани със скорост 2.60 м/сек. Ще има 57 седалки, а пътуването в едната посока ще отнема 4 минути и 20 секунди. Имотът, където е изгрдаен влека - който се планира да се превърне в четириседалков лифт - е собственост на фирма „Агросим“ ЕООД. За съоръжението има издадено Удостоверение за търпимости право на строеж от 1987 г. в полза на „Български туристически съюз“. Инвестиционното намерение ще бъде реализирано изцяло в габарита на съществуваща просека, чиито дължина и ширина се запазват напълно. Просеката е изградена съгласно разрешение от 1987г. Обектът се ползва от „Ви Ай Хънтинг“ ООД съгласно Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване, по силата на който „Български туристически съюз“ дава право на ползване на дружеството, входирало инвестиционното намерение.

Компанията „Глобал Гейминг Солюшънс“ АД планира листване на пазара за малки и средни предприятия beam на Българската фондова борса (БФБ). Дружеството е подало заявление за първично публично предлагане на 3 млн. броя обикновени, поименни, безналични акции, всяка с номинална и емисионна стойност по 1 лев, т.е. компанията търси от инвеститорите 3 млн. лева. Съветник по емисията е „АВС финанс“ АД. „Глобал Гейминг Солюшънс“ е втората компания от хазартния сектор, която иска да се листне на БФБ, след „Телематик Интерактив България“ АД. Дружеството дебютира на борсата през 2022 г., но на основен пазар, набирайки 16 млн. лева. „Глобал Гейминг Солюшънс“ е първият и засега единствен оператор за онлайн лотарийни игри с лиценз за 10 години за българския пазар, оценен на 500 млн. лева годишно. Компанията е регистрирана през 2022 г., като се управлява от Владимир Джиджишев, Стефан Котоков и Борис Вардев. Компанията оперира платформа за лотарийни игри, която през 2024 г. е привлякла 45 хил. потребители. Продадени са 500 хил. талона, като са реализирани по 60 хил. талона месечно, и са осъществени 57 хил. тиража, според данни на платформата. Към края на септември дружеството отчита загуба за 255 хил. лева при загуба за 102 хил. лева към края на септември 2023 г. Приходите от лотарийни залози обаче нарастват до 127 хил. лева от само 2 хил. лева година по-рано. За цялата 2024 г. се очаква загубата да достигне 299 хил. лева. За цялата 2023 г. компанията е реализирала загуба в размер на 123 хил. лева при загуба от 61 хил. лева за 2022 г.

Фермите в Европейския съюз са произвели приблизително 160,8 милиона тона сурово мляко през 2023 г. Това бележи ръст на производството на сурово мляко с 0,8 милиона тона в сравнение с количествата през 2022 г. и с 15,8 милиона тона в сравнение с 2013 г., според данни на Евростат. По-голямата част от суровото мляко, произведено през 2023 г., е доставено на мандрите (149,3 милиона тона) и е използвано за производството на редица пресни и промишлени млечни продукти. Редица фактори могат да повлияят на годишните добиви на мляко от млечни крави, включително структурата на млекодайното стадо. В ЕС средният годишен добив на мляко продължава да нараства, достигайки 7791 кг на млечна крава през 2023 г., като най-висок е в Естония (10 728 кг на крава) и Дания (10 400 кг на крава), а най-нисък в България (3591 кг на крава) и Румъния (3425 кг на крава). В България през миналата година са били произведени общо 815 770 тона сурово мляко спрямо 868 600 тона през 2022 г., показват данните на Евростат.

Динамиката на световния пазар на рискови инвестиции се забавя за трета поредна година. Тази тенденция е малко вероятно да се промени през 2024 г. – спад в активността вече е регистриран за три тримесечия. Намаляване на активността беше регистрирано във всички региони, особено забележимо в Европа и Азия, където вече няма надежда за възстановяване до нивото от миналата година. Според изследователите на Pitchbook/NVCA Venture Monitor през трите тримесечия в Европа са извършени 6431 транзакции в сравнение с 11 206 за цялата минала година. В Азия са сключени 7364 транзакции за трите тримесечия на тази година и 12 861 за цялата минала година. В Съединените щати за цялата минала година са сключени 15 642 сделки, а през трите тримесечия на тази година – 10 724 броя. 2024 г. ще бъде третата поредна година на намалена активност на световния пазар на рисков капитал. Пикът беше достигнат през 2021 г. с 56 820 транзакции по целия свят. Оттогава броят им непрекъснато намалява – 53 794 през 2022 г. и 42 773 през 2023-а. По отношение на обема на изходите от рискови транзакции (продажба на дял в стартъп, закупен на ранен етап на друг инвеститор, или продажба на целия стартъп, влизане в IPO с продажба на дял на борсата, сливане с друга компания и т.н.), ситуацията е още по-потискаща. Ако през 2021 г. общият обем на изходните транзакции в световен мащаб достигна 1.45 трилиона долара, то през 2022 г. беше само 338 млрд. долара, а през 2023-а – 244 млрд. долара. Въз основа на резултатите от деветте месеца на тази година общият обем на изходните транзакции е 132 млрд. долара. На фона на като цяло слаб пазар, относително добра ситуация се наблюдава само в Съединените щати. От началото на годината там са регистрирани повече сделки за рисков капитал, отколкото във всеки друг регион в света. Освен това броят на сделките в САЩ представлява повече от половината (55.4%) от общия брой сделки за рисков капитал в света. Според Aworojyoti Bose, водещ анализатор в изследователската фирма GlobalData, съвсем наскоро Китай не беше много зад тях, но сега (поради забавянето на икономиката на тази страна) делът на Китай в общия брой на сделките е 16.6%, а по отношение на обема на сделките – едва 12.%. Според оценките на Pitchbook/NVCA Venture Monitor фондовете за рисков капитал са набрали 64 милиарда долара в САЩ през последното тримесечие, докато в цяла Азия – само 14.9 милиарда долара – най-малката сума от 2017 г. насам. В допълнение към САЩ и Китай, десетте водещи държави в рисковата дейност, по-специално за големи транзакции (над 100 милиона долара), включват пет европейски страни тази година: Великобритания, Германия, Франция, Швеция и Нидерландия, две от Азия – Индия и Япония, и една от Северна Америка – Канада. Въпреки това, по отношение на общия обем на транзакциите, спадът в активността е забележим дори в САЩ. През третото тримесечие този обем възлиза на 37.5 милиарда долара, което е с 32% по-малко от второто тримесечие. Сред основните причини за постоянния спад на активността на пазара на рисков капитал експертите посочват ограничения размер на наличната ликвидност поради високите дисконтови проценти. Централните банки на много страни доскоро поддържаха рекордно високи лихвени проценти за борба с инфлацията. В такива условия търговците трябва да се съгласят на по-скромни условия за инвестиции в стартиращи компании, а преговорите по условията на самите сделки често се проточват, което води до забавяне на финансирането. Всичко това идва в допълнение към общата макроикономическа несигурност на фона на геополитическото напрежение в няколко региона на света, както и по-бавното от очакваното възстановяване на китайската икономика от пандемията COVID-19. В допълнение към увеличаването на наличните заеми, по-ниските лихвени проценти биха могли да доведат до съживяване на пазара на IPO, което от своя страна може да стимулира излизане от сделки с рисков капитал чрез продажба на акции на стартиращи компании на фондовата борса. Тази година фондовете за рисков капитал инвестират най-активно в проекти, свързани с изкуствен интелект (AI), криптовалути и блокчейн, както и технологии в областта на медицината и здравеопазването (health-tech). Според оценките на консултантската компания EY през третото тримесечие най-много – 37%, от рисковите инвестиции са отишли ​​в стартиращи компании, свързани с AI. Като цяло от януари до септември делът на рисковите инвестиции в стартиращи фирми с изкуствен интелект възлиза на 33 процента. Делът на изкуствения интелект в общия обем на рисковите инвестиции расте през последните години – през 2020 г. е 14%, а през 2021 г. – 15 процента. Вярно, през 2022 г. той леко намаля – до 13%, но през 2023 г. веднага скочи до 28 на сто. Що се отнася до крипто и блокчейн стартъпите, само през октомври инвестициите на рисков капитал в тези проекти възлизат на общо 780 милиона долара, което е с 28% повече от септември. Една от най-големите транзакции беше набирането на 210 милиона долара от Blockstream, който осигурява инфраструктура за биткойн транзакции.

През следващото десетилетие населението на Китай ще се стопи с 51 млн. души - повече от населението на щата Калифорния, смятат от Bloomberg Intelligence. До 2035 г. се очаква хората в Поднебесната империя да намалеят до 1,36 млрд. души, което е невиждано ниво от 2012 г. насам, в сравнение с върха от 1,41 млрд. души през 2021 г., смята старши анализаторът на BI Ейда Ли. Азиатската държава е изправена пред демографска криза, като според прогнозите на ООН до 2100 г. населението ѝ може да намалее наполовина спрямо настоящото си ниво. Десетилетията на ограничителна политика за създаване на семейство, нарастващите разходи за живот и променящите се социални норми са довели до това, че все по-малко жени раждат деца. Намаляването на работната сила и нарастването на броя на възрастните хора увеличават натиска върху икономиката, пенсионните системи и здравната инфраструктура. През последните години Пекин радикално промени политиките си за раждане на деца. През 2016 г. бе отхвърлено ограничението семействата да имат само по едно дете, като се разреши те да имат по две. Правителството на страната насърчиха раждането на три деца през 2021 г. Според някои доклади местните власти са въвели различни стимули, включително парични средства за семействата, удължен отпуск по майчинство и бащинство и други. В рамките на 20 години се очаква смъртните случаи в Поднебесната империя да бъдат два пъти повече от броя на ражданията. Коефициентът на зависимост на възрастните хора може да достигне 52%, което означава, че на всеки човек над 65 години ще се падат само двама души в трудоспособна възраст, прогнозира BI.