Анализаторите на банка ОББ посочват, че всички сектори на икономиката в България на практика са мотори за растежа през първото тримесечие на годината. Отчита се ръст на българската икономика за периода януари - март с 1,8 на сто спрямо същия период на 2023 г., според изгладените данни на НСИ. От страна на производството ръстът се движеше главно от сектора на услугите, който макар че не нарасна най-бързо през тримесечието - с 1,6 на сто (реално), сериозно дръпна БВП нагоре, поради огромния си относителен дял от 60 процента в него. Индустрията отчете над два пъти по-бързо увеличение на продукцията си с 3,4 на сто, но нейното влияние беше по-слабо, тъй като тя заема над три пъти по-малък относителен дял от 19,1 на сто. Селското стопанство нарасна с 1,4 на сто (дял 4,5 на сто в икономиката на страната), докато най-малкият бранш, този на строителството, само 2,6 на сто от БВП, също увеличи продукцията си с 0,5 на сто. Икономическите данни от първото тримесечие на годината затвърждават позитивната прогноза на анализаторите на банката за растеж на икономиката от 2,3 на сто за цялата 2024 г. Безработицата отбеляза лек спад от 4,6 на сто (от януари до март) на 4,4 на сто за април. На този фон и при тенденция на забавяща се инфлация, средната месечна заплата отново се устреми нагоре, достигайки ръст от 17,8 на сто през март (спрямо март м.г.), като ускорен ръст се наблюдава както в публичния, така и в частния сектор. В края на първото тримесечие на 2024 г. ръстът на заплатите в публичния сектор с 18,4 на сто водеше спрямо ръста в частния със 17,6 на сто, докато в края на 2023 г. ролите бяха разменени, съответно 10,2 на сто срещу 12,1 на сто. Хармонизираната инфлация нарасна до 2,7 на сто за май при 2,5 на сто през април. Базисната инфлация (без храни и горива) съответно се увеличи до 2,9 на сто, в сравнение с 2,6 на сто за април. Последващ спад отбеляза единствено потребителската инфлация (по националната методология), от 2,4 на сто през април на 2,3 на сто през май. До края на 2024 г. се очаква допълнителен спад на лихвените проценти (най-вероятно в две стъпки) на лихвата за рефинансиране от 4,25 на сто (сега) на 3,40 на сто и на тази по депозитите от 3,75 на сто (сега) на 3,25 на сто. Съответно, очакванията за растежа в еврозоната се покачват от 0,4 на сто на 0,7 на сто за 2024 г., прогнозират анализаторите на ОББ.

Предложенията за работа през юни тази година са намалели с 6 на сто - около 3000 по-малко спрямо предходния месец май. Въпреки това те са с 1% повече спрямо същия период през 2023 година, съобщава кариерната платформа Job Tiger на база ежемесечния си анализ на обявите за свободни работни места. За пръв път от началото на годината в сектор “ИТ” - 50 предложения повече, 2% ръст. Слаб ръст, около 2 на сто или със 100 предложения за работа повече има в сектор “Логистика и транспорт”. Умерен спад се наблюдава при обявите е регистриран в секторите “Маркетинг и реклама” - 20 предложения по-малко или 2% спад, “Счетоводство, одит, финанси” - 70 предложения по-малко или 5 на сто спад, “Административни и обслужващи дейности” - 90 предложения по-малко или 2% спад, 6 на сто спад или 150 обяви по-малко в “Здравеопазване и фармация” и в сектор “Производство” предложенията са 240 по-малко или 3 на сто спад. Във всички водещи областни градове предложенията са намалели през юни, показва справка на Job Tiger. В София спадът е 4%, а в останалите градове спадът е - Пловдив (-6%), Варна (-12%), Бургас (-14%), Русе (-2%) и Стара Загора (-3%). Като дялово разпределение София държи 41 на сто от обявите за работа, а в останалите градове разпределението е - Пловдив (10%), Варна (9%), Бургас (4%), Русе (3%) и Стара Загора (3%). С 4 на сто намалява и заетостта в строителството. Основно спадът на предложенията за работа през месеца се дължи на секторите “Хотелиерство и ресторантьорство” - с 2100 предложения за работа по-малко и на “Търговия и продажби”, където обявите за работа са с 1000 по-малко. При предлагането по сектори на годишна база се наблюдава спад в секторите “ИТ” (-20%), “Строителство” (-4%) и “Производство” (-1%).

Стремежът на България към членство в ОИСР и изричното изискване за подобряване на управлението на държавните дружества не респектира особено властта. В бордовете на държавните фирми масово продължават назначения без конкурс. Това показва годишният доклад на "Агенцията за публичните предприятия и контрол" за държавните публични предприятия за 2022 г. Според данните, актуални към края на декември 2022 г., трима от трима членове на управата на “Информационно обслужване” са избрани без конкурс. През процедура на състезание не са минали и 7 от 7-те членове на управата на държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири”. 5 от 5 членове на борда на “Булгаргаз” също са избрани без конкурс. В сектора на транспорта на публична процедура не са минавали 5 от 5 члена на “Холдинг Български държавни железници”, както и по 3 от 3 члена на бордовете на “Летище София” и “Летище Пловдив”. Конкурси не са провеждани за управите на нито едно от държавните дружества към спортното министерство, като тук всички членове на бордове - общо 19 души в 5 дружества, са избирани без конкурс. С правилника за прилагане на закона пък на практика бе дадена възможност за заобикаляне на изискването за конкурс с възможността да се назначават временни титуляри за период до 6 месеца. През 2022 г. държавните предприятия отчитат сериозен ръст в приходите, като от 265 държавни предприятия 171 отчитат нетна печалба в общ размер от 3.89 млрд. лв. Приходите от оперативна дейност са достигнали 32.8 млрд. лв. - близо 13 млрд. лв. повече от 2021 г., като основният принос е на сектор енергетика с общи приходи от оперативна дейност в размер на 25.1 млрд. лв. Внесеният дивидент в държавата от публичните предприятия през 2022 г. е в размер на 1.524 млрд. лв., като огромната част от него е плащане от БЕХ - 1.439 млрд. лв., включително неразпределена печалба от минали години.

Назначеното от служебния кабинет "Главчев" ръководство на "Булгаргаз" е разсрочило за 3 години 37 милиона лева от присъдените задължения на ТЕЦ "Варна", собственост на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. За това съобщава разследващият сайт BIRD, цитирайки сключено на 31 май тази година споразумение между двете страни. Информацията идва няколко дни, след като стана ясно, че "Булгаргаз" крие информация за това изплаща ли ТЕЦ "Варна" ЕАД задълженията си, натрупани като неизплатени вноски за доставка на природен газ. Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов посочи, че информацията засяга търговски взаимоотношения между трети страни и е определена от "Булгаргаз" ЕАД като "търговска тайна".

Dundee Precious Metals (DPM) съобщи, че нейната българска мина „Ада Тепе“ е доставила 49 100 унции злато през първата половина на 2024 г. Само през второто тримесечие пък мината е произвела около 23 900 унции злато, което е в съответствие с очакванията на компанията. В същото време другата българска мина на DPM, „Челопеч“, е донесла около 81 200 унции злато и 14.6 милиона паунда мед през януари – юни. Само през второто тримесечие от там са изкопани около 43 700 унции злато и 7.9 милиона паунда мед, показват предварителните данни на канадската компания. За цялата година DPM очаква общото производство на злато в двете мини да е между 245 000 и 285 000 унции, докато производството на мед се прогнозира между 29 и 34 милиона паунда. Мините „Ада Тепе“ и „Челопеч“ са напът да изпълнят ориентировъчните си цели за годината.

Общинската фирма "Мересев" в Стара Загора ще се регистрира като социално предприятие, съобщи управителя Мехмед Зейнел. 31 души е настоящият състав на предприятие "Мересев“, от тях 63% са в неравностойно положение. "Шием основно работно облекло, като клиентите ни са както индивидуални физически лица, така и малки или средни предприятия в региона и в страната. До момента "Мересев“ е шил предимно на ишлеме, от което няма да се отказваме, но се ориентираме към това да приемаме поръчки, които да изработваме изцяло – засега само за вътрешния пазар, но имаме планове да излезем и извън България“, разказа подробно управителят Мехмед Зейнел. Предстои "Мересев“ да се регистрира като социално предприятие. Дружеството отговаря на всички необходими критерии и е въпрос на време да се подадат документите пред МТСП и да се получат документите.

„Северкооп – Гъмза холдинг“ АД разширява дейността си с втора емисия облигации. Първата е от юли 2018 година, за 10 млн. лева и с падеж през юли 2026-а. Сега става въпрос за безналични, поименни, свободно прехвърляеми, лихвоносни, обезпечени, неконвертируеми, обикновени облигации в размер на заема от 26 000 000 лева. Дълговите книжа са със срок от осем години (96 месеца) и плаващ лихвен процент, равен на сума от 6-месечен EURIBOR + 1.25%, но не по-малко от 3% и не повече от 5 процента. Лихвеното плащане ще е на 6 месеца или два пъти годишно. Набраните средства от облигационния заем ще бъдат използвани от „Северкооп – Гъмза Холдинг” за придобиване на мажоритарни и миноритарни участия в капитала на търговски дружества с цел консолидация в групата, упражняване на значително влияние върху дейността им, подобряване на финансовите резултати на холдинговото дружество и портфейлни инвестиции. Друга част от парите ще се използва за подобряване на капиталовата структура на холдинга и дружествата от негова група чрез повишаване на възвръщаемостта на собствения капитал за акционерите. “Северкооп – Гъмза холдинг” АД упражнява пряк контрол чрез притежание на повече от половината капитал в две дружества. Едното е “Имоти-С” АД – София, което извършва операции с недвижими имоти. Дружеството е пълен правоприемник на дъщерните дружества “Перун” АД и “Блатца” АД. Другото е “Устрем Холдинг” АД – София и е специализирано в инвестиции в областта на производството на метални изделия, инвестиции в електротехниката, в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Холдингът не е изплащал дивиденти от 2007 година. „Северкооп – Гъмза холдинг” е наследник на приватизационен фонд“Северкооп – Гъмза” АД, който през 1998 година се преобразува в холдингово дружество. Капиталът му е в размер на 10 695 596 лева, разпределен в 5 347 798 броя поименни акции с номинал 2 лева всяка.

През април, в сравнение с март, сезонно коригираното производство в сектора на услугите се е увеличило с 1,1 на сто както в еврозоната, така и в ЕС, показват данни на европейската статистическа агенция Евростат. През март 2024 година производството в сектора на услуги е спаднало с 0,4 на сто в еврозоната и с 0,6 на сто в ЕС. През април 2024 година, на годишна база, производството в сектора на услуги се е увеличило с 4,8 на сто в еврозоната и с 4,2 на сто в ЕС. В еврозоната през април 2024 година, спрямо месец март, производството на услуги показва, че се отбелязва ръст в секторите за транспорт и складиране и информация и комуникация – с по 1,6 на сто, операции на недвижими имоти с 0,3 на сто, увеличение за професионални, научни и технически дейности с 2,4 на сто, административни и спомагателни услуги с 0,9 на сто, както и отчита спад за услугите за настаняване и хранене с 1,6 на сто. В ЕС производството на услуги отбелязва ръст за в сектора транспорт и складиране с 1,4 на сто, ръст за информация и комуникация с 1,6 на сто, увеличение при операции с недвижими имоти с 0,9 на сто, увеличение за професионални, научни и технически дейности с 2,6 на сто, ръст за административни и спомагателни услуги с 0,8 на сто и регистрира спад за услугите за настаняване и хранене с 1,6 на сто. Сред държавите членки, за които има налични данни, най-високите месечни увеличения са регистрирани в Хърватия  - ръст от 5,1 на сто, Гърция – 4,4 на сто и Франция – 3,4 на сто. Най-голям спад се наблюдава в Малта - 2,7 на сто, Румъния - 0,7 на сто) и Финландия - 0,6 на сто. За април 2024 година България бележи ръст от 1,8 на сто, в сравнение с 0,3 на сто през предходния месец.  В еврозоната през април 2024 година, спрямо същия период на миналата година, производството на услуги бележи ръст в транспорта и складирането с 3,6 на сто, информация и комуникация с 9 на сто, професионални, научни и технически дейности с 5,3 на сто, както и при административните и спомагателни услуги с 4 на сто, но отбелязва спад при услугите за настаняване и хранене с 3,1 на сто и в сектора операции с недвижими имоти с 0,1 на сто. В ЕС производството на услуги се увеличава за транспорт и складиране с 2,1 на сто, ръст за информация и комуникация с 8 на сто, увеличение при операции с недвижими имоти с 0,7 на сто, увеличение за професионални, научни и технически дейности с 5 на сто, ръст при операции с недвижими имоти с 0,7 на сто, при административни и спомагателни услуги ръстът е с 3,3 на сто, а секторът на услугите за настаняване и хранене регистрира спад с 2,9 на сто. Сред държавите членки, за които има налични данни, най-високите годишни увеличения са регистрирани в Люксембург – ръст от 14,3 на сто, Малта – ръст от 10,1 на сто и Литва - 7,6 на сто. Най-голям спад се наблюдава в Румъния - 5,3 на сто, Дания – 5 на сто и Унгария – спад от 3,9 на сто. За същия период, на годишна база, България отбелязва ръст с 6 на сто.

Икономически погледнато, имиграцията далеч не е най-лошият проблем на Америка. Всъщност това е най-бързият начин за справяне с належащия недостиг на работна ръка и инфлацията. Според Торстен Слок от Apollo,  работната сила, родена в чужбина се е увеличила с 11% от февруари 2020 г., докато местната работна сила остава без промяна. Това означава, че целият растеж на работната сила в САЩ идва от имиграцията. Всъщност мигрантите са ключова причина инфлацията в САЩ да не се ускори повече и по-бързо. Както Goldman Sachs отбеляза, имиграцията е отговорът на „една от най-големите загадки през последната година“, а именно - защо Америка има едновременно силен растеж и по-ниска инфлация през последните години от всяка друга богата страна. Нетната имиграция е на най-високото си ниво от две десетилетия, особено в сектори с по-ниски заплати като селско стопанство, строителство, грижи за деца и хотелиерство. Професионални групи, представляващи строителни работници, настояват за имиграционна реформа, както и групи, представляващи работници в ресторанти и хотели. Такива групи искат повече имиграция в целия социално-икономически спектър, докато политиците през последните две десетилетия са фокусирани най-вече върху привличането на по-висококвалифицирани имигранти в САЩ. Въпреки реториката, че имигрантите „вземат“ работните места на американците, има взаимно допълване между двете групи. Реиндустриализацията в сектори като промишлеността, където по-възрастните служители са се пенсионирали и няма голям интерес сред младите хора, ще изостри тази тенденция.

Централната банка на Индия вероятно е увеличила златните си резерви с най-много от почти две години миналия месец, според анализатор на Световния съвет по златото (WGC). Резервната банка на Индия добави повече от девет тона през юни въз основа на изчисления, използващи седмични данни от банката. Това е най-много от юли 2022 г. и означава, че резервите на Индия са се увеличили с 37 тона тази година до 841 тона. Купуването от централните банки беше ключов двигател на ралито на кюлчетата тази година, което изпрати цените до рекорд през май. Размерът на покупките е голям фокус и въпросителна за пазара, тъй като те могат да бъдат забавени или да не бъдат отчетени напълно. Голям брой централни банки все още планират да купуват злато през следващата година, подтикнати от повишените геополитически и финансови рискове, които правят притежаването на метала по-привлекателно, според скорошно проучване на WGC. Около 20 планират да увеличат притежанията си, според проучването, което не разкрива кои държави очакват да купят. Индия е основен купувач на злато през последните години, заедно със страни като Китай и Турция. Резервната банка на Индия също премести 100 тона злато от Обединеното кралство обратно в своите вътрешни трезори. Централната банка на Китай не купи злато за втори месец през юни, докато цената на ценния метал падна от рекордно високо ниво. Кюлчетата, държани от Народната банка на Китай, останаха непроменени на 72,8 милиона тройунции в края на миналия месец, според официални данни, публикувани в неделя. Централната банка избра да не добавя към резервите през май, слагайки край на 18-месечното изкупуване, което помогна за повишаване на цените на златото до най-високите им стойности досега. Възможно е покачващите се цени на златото да са възпрели покупките. Благородният метал достигна исторически връх над 2400 долара за унция през май и оттогава се понижи, тъй като инвеститорите отмениха залозите за намаляване на лихвените проценти в САЩ тази година. Когато PBOC публикува данни за паузата в купуването през май, златото претърпя най-големия си спад в рамките на деня от близо три години.